Курортен комплекс Камчия Красивата долина между Момино плато и северните склонове на Еминската планина, в която блестят спокойните води на р. Камчия, е едно от рядко красивите места по българското крайбрежие. В устието на р. Камчия преди доста години изникна курортно-туристическия комплекс, който продължава да се развива. Комплексът обхваща безкрайните плажове, които започват от м. Палеца и свършват пред Черния нос при с. Шкорпиловци. Той е разделен на две части – Камчия север и Камчия юг, а границата между тях е р. Камчия. Голяма и Луда Камчия извират от Стара планина и се събират при с. Цонево. Три км по на изток Камчия навлиза в прочутата гора резерват Лонгоза, сред която уголемената река бавно влачи водите си към морето. Благоприятните литолого-климатични условия, формиращи се през време на геоложкото развитие на долината, са създали днешния Лонгоза – същинска девствена джунгла с над 40 вида дървета. Най- внушителната й украса са гигантските брястове. До тях се редят високи ясени, дъб, клен и др. Долината на р. Камчия е обявена за резерват. Старото корито на реката образува два азмака, които са запълнени с вода и допълват девствения вид на тайнствената гора, надвиснала клони почти над водата. По ръкавите на удавената речна долина расте приказно красивата бяла водна лилия. Реката, нейното устие и гората край нея били известни още в дълбока древност. Елините я наричали Панисос, славяните Тича, а дошлите по-късно кумани- Камчия. На левия бряг на самото устие римляните построили крепостта Ерите, с която бранели долината на реката. Допуска се, че тук при царуването на цар Асен II е имало корабостроителница. Вероятно в нея са били строени корабите на болярите Балик, Добротица и Иванко. Комплексът днес се посещава не само от любителите на морето, но и от почитателите на риболовния спорт, привлечени от вкусната изобилна риба, която реката им предлага.