Търси в: Google imagesYoutubeVboxZamundaУикиWikiImdbDataPirateLyricsFacebookTwitterGmailPomagaloЧитанкаSubsWhoisJabse
|
Резултати за "обща физическа подготовка". Напред.БГ - Българската търсачка. |
ТЕСТ ЗА ОЦЕНКА И АНАЛИЗ НА ОБЩА ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА
На първо място, целта на подготвените упражнения в този тест са, за да бъде измерена общата физическа подготовка на гимнастичките, и да се постави оценка на възможностите им. Получените резултати от теста да се съхранят в прегледен вид и да се запазят за анализ и сравнение с данни от следващи тестове. Периодът между изпълнение на тестовете да бъде определен от треньорския състав. На второ място, цел на този тест е създаване на състезателна среда, в която гимнастичките, с повишено внимание и настроение да бъдат мотивирани, да покажат най-доброто от възможностите си. Тестът трябва да се проведе в спортна зала по художествена или спортна гимнастика, в присъствието поне на 2 лица от треньорския състав. Упражненията се изпълняват с абсолютна точност по дадените указания, за постигане на максимално точни резултати при анализирането им, както и за постигане на условието за стандартност на теста. Според него условията за изпълнение на упражненията трябва да са стандартни (т.е. еднакви) за всички присъстващи гимнастички, които ще изпълняват теста. По време на изпълнението на теста да присъства и медицинско лице. Този тест е предназначен да измери някои от основните физически качества на децата, които се занимават с естетическа групова гимнастика (ЕГГ). За правилното провеждане на теста да се доставят в наличност всички необходими материални пособия (в случая необходими материали са: въжета, шивашки метър за мерене в сантиметри, хронометър, ако е необходимо). Преди започване на тестовото изследване децата да бъдат строени в редица, и да им бъдат дадени точни указания за провеждането на теста. Провеждането на упражнения в тестови условия е вид специална тренировка за децата, която има собствена специфичност на провеждане. Тя е изпит за децата, както и за работата на третьорите. Освен това тестът трябва да създаде чувство за ред, организираност, състезателна конкуренция и отговорност за добро представяне у децата. Освен това, има за цел да предизвика концентрация, воля и ентусиазъм за победа, да повиши чувството екипност и принадлежност към определен спорт (дисциплина). Децата да изпълняват упражненията едно по едно при повикване и според реда, определен чрез жребий. Жребия да се извърши в присъствието на всички участващи в теста - деца и треньорски екип. Жребият подготвя да се постигне официалност, организираност на провеждането и да се подготви атмосферата за състезателен дух. Децата имат право да се подкрепят и насърчават едно друго, но в никакъв случай да си пречат или провокират. За да бъде повишено настроението, треньорите могат да обявят награди за всички положили успешно теста, както и символично класиране, според постигнатите резултати. Сигнал за начало и край на всяко упражнение се дава от треньора, най-често чрез звуков сигнал или гласова команда. Всяко дете има правото да повтори теста за даденото упражнение, при преценка за невалиден опит - а именно нарушаване на стандартните за теста условия по време на опита. За такова нарушение се има впредвид всякакъв вид вмешателство или дразнител от външен характер, независещ от треньора и детето, което може да доведе до нарушаване или спиране на дейността. В случай на такава ситуация, опитът на детео, което изпълнява дадено упражнение в момента, да се счита за невалиден. За да бъдат избегнати разсейвания, недоразумения и също така контузии между децата, всички те трябва да стоят на безопасно разстояние от детето, което в момента изпълнява тестовото упражнение. Освен това децата, които участват втеста, и са отстрани, трябва да наблюдават, да внимават и да не пречат на изпълняващия в момента. Тоест, задължително условие за спокойно провеждане на теста, е самите деца да не нарушават стандартните условия за изпълнение. Всяко упражнение има право на три опита, за да бъде изпълнено. За неуспешен опит се счита опит, при който е постигнат нулев резултат, или минимална стойност, която не може да бъде отчетена. Всяко упражнение може да бъде повторено, ако първият опит е счетен за неуспешен. При трети неуспешен опит - оценката за даденото тестово упражнение е минимална (нулева). За успешен опит се зачита опит, който от изходящата позиция, при сигнал за начало, е извършено упражнението, по описания начин и условия, при който може да се постави оценка. Всяко Тестът е подходящ за изпълнение от 8-10 годишни деца. Тестът е примерен, но може и да се прилага и при по-големи деца, като се затруднят условията и се повишат изискванията за изпълнение и оценяване.
Упражнения за оценка на качествата сила и издръжливост.
1. Скокчета през въже ИП: равновесен стоеж, въжето е в хват. Изпълняват се 20 подскока, едновременно с 2 крака за макимално време. Първото прескачане се зачита при първото преминаване на двата крака през въжето.Краката остават изпънати повреме на прескоците. Оценка: 14-16сек. – отлично; 17-19сек. – много добро; 20-22сек. – добро; 23-25 – средно; над 25 сек. – слабо.
2. Коремна мускулатура ИП: тилен вис. Изпълняват се максимален брой повдигания на краката до 90° за 15 сек. Първата бройка се отчита при връщането на краката в изходно положение. Наказание: с 1 сек. за всяко свиване в колената при оповдигане. Оценка: 14-15 бр. – отлично; 12-13бр. – много добро; 10-11бр. – добро; 8-9бр. – средно 6-7 – слабо.
3. Скок – клек ИП: клекнала опора.Изпълнение: вертикален подскок с ръце горе, връщане до клекнала опора за максимално бързо време. Първата бройка се отчита след първия вертикален отскок. Норматив: 20бр. Оценка: 18-20сек. – отлично; 20-22сек. – много добро; 23-25сек. – добро; 26-28сек. – средно; над 29сек. – слабо време.
4. Подскок над гимнастическа пейка ИП: стоеж, ръце на кръста. Изпълняват се подскоци над пейката в равномерно темпо, до отказ. Ръцете повреме на подскоците могат да са в положение, удобно за изпълняващия. Първата бройка са отчита от страната на изходното положение и се прекратява при спиране, спъване или видимо намаляване на темпото. Оценка: над 20бр. – отлично; 16-19бр. – много добро; 13-15бр. – добро; 10-12бр. – средно; до 9 бр. – слабо.
Упражнения за оценка на гъвкавостта.
5. Наклон назад ИП: лег, ръце до ушите.Ръцете се приближават до глезените. Измерва се в см. от лопадките до подбедрицата. Оценка: до 20см. – отличен; от 21-24см. – много добър; 25-29см. – добър; 30-34см. – среден; над 35 см. – слаб.
6. Мост ИП: стоеж. Изпълнява се наклон назад до опора на китките на пода и максималното им приближаване до петите. Измерва се в см. от дланите до петите. Оценка: до 10см. – отличен; 11-15см. – много добър; 16-20см. – добър; 21-25см. – среден; над 26см. – слаб.
7. Ляв/десен напад ИП: колянка. Десен/ляв напад, като ъгъла на опорния (предния) крак е 90° а другия е изпънат. Измерва се в см. от четала до земята. Оценка: до 20см. – отличен; от 21-24см. – много добър; 25-29см. – добър; 30-34см. – среден; над 35 см. – слаб.
8. Ляв/десен/страничен шпагат ИП: ляв/десен/страничен напречно разкрачен седеж, едноименната ръка в опора, другата на кръста. Измерва се в см. разстоянието от четала до земята. Оценка: 0см. – отличен; до 5см. – много добър; до 10см. – добър; до 15см. – среден; Над 16см. – слаб.
Упражнения за оценка на координационните и равновесни качества.
9. Равновесна устойчивост ИП: равновесен стоеж, ръце встрани. От ИП се повдига напред ляв/десен крак на 90°, задържане 3сек. Същото назад. 3 опита. Оценява се времето на най-добрия опит, съответно 3сек. – много добър; 2сек. – добър; 1сек. – слаб.
10. Равновесна устойчивост ИП: опорен равновесен седеж. Ръцете се повдигат до страни, задържане – 5 сек. Оценка: над 5 сек. – отличен; 5сек. – много добър; 4сек. – добър; 3сек. – среден; 2сек. – слаб.
11. Координационен тест ИП: равновесен стоеж. Изпълняват се по права линия три завъртания (1080°), три кълбета и странично колело, веднага след което се задъдра поне 3сек. в равновесен стоеж. Наказание: 1 сек. за 2см. отклонение от правата. При незадържане в равновисния стоеж на поне 3 сек., опитът се оценява като незачетен. След 3 опита се взима най-добрия и се оценява като зачетен или незачетен.
12. Музикален тест ИП: стоеж. На равноделна музика гимнастичката пляска с ръце, на неравноделна музика - подскок от място с двата крака. Музикалността се оценява, чрез оценка от 2 до 6 от трима души.
Съкращението ИП означава изходяща позиция.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНАЕРОБНАТА СИСТЕМА.
І. Анаеробен степ тест.
Цели на упражнението: Теорeтични: - преговор и запознаване с основните понятия, свързани с анаеробната обмяна на енергия; - запознаване с механизмите на анаеробно осигуряване на енергия в зависимост от продължителността на натоварвания с максимална интензивност; - запознаване с класификацията на спортовете според вида на преобладаващото анаеробното осигуряване; - физиологични основи на анаеробния степ тест; Практически: - Запознаване с видовете анаеробни тестове; - Усвояване на анаеробен степ тест;
Необходими понятия (ключови думи) и концепции: Преговорни: аеробна и анаеробна обмяна на енергия; АТФ; КФ; гликолиза; интензивност на физическото натоварване; степергометър Нови: зависимост на енергоосигуряването от продължителността и интезивността на натоварването; класификация на спортовете според преобладаващата система за доставка на енергия; анаеробни тестове; анаеробен степ тест
Необходими практически умения: за провеждане на степ тест Връзка с предишни упражнения: Обмяна на енергията в покой. Обмяна на енергията при физическо натоварване. Субмаксимални тестове – тест на Макардъл. Връзка с последващи упражнения: Възможности за оценка на анаеробния капацитет чрез супрамаксимални тестове.
Съдържание: Увод. Кратка характеристика на анаеробната система. А. ТЕОРИТИЧНА ЧАСТ І. Класификация на натоварванията според времевата характеристика на анаеробното осигуряване с енергия ІІ. Видове анаеробни тестове ІІІ. Тестове на анаеробната мощност. Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ І. Анаеробен степ тест – физилогични основи ІІ. Описание на теста ІІІ. Изпълнение на теста ІV. Изчисления. Приложение за попълване ANST Въпроси Илюстрации и фигури
Увод. Кратка характеристика на анаеробната система. Енергията за мускулното съкращение се получава при разграждането (хидролизата) на АТФ. В мускулите количеството на АТФ е много малко и успоредно с нейното разграждане трябва да протичат процеси на възстановяването и (ресинтез на АТФ). Както е известно от предишни лекции и упражнения, енергията, необходима за ресинтеза на АТФ, т.е. за мускулното съкращение, се доставя от три метаболитни пътища или системи: 1. система за незабавна енергия или системата на АТФ-КФ (фосфагенова система) 2. системата за краткосрочна енергия или системата на млечната киселина, позната още и като (анаеробна) гликолиза 3. системата за дългосрочна енергия – аеробната система, която осигурява аеробната обмяна на енергия (т.е. с участието на кислород)
От данните, които процентното участие на трите системи в доставката на енергия при максимално натоварване с различна продължителност показва, може да се прецени при кои спортове мускулната работа зависи от енергията, доставяна от системите на АТФ-КФ и на млечната киселина – това са спортове, при които има натоварвания с висока интензивност и кратка продължителност и/или трябва да се развива висока скорост – 100 м спринт, 50 м плуване, кънкибягания на къси разстояния, вдигане на тежести и др., както и при спортовете, характеризиращи се с периодично редуване на кратки натоварвания с висока и ниска интензивност, като футбол, баскетбол, волейбол, хокей. Системите на АТФ-КФ и на млечната киселина произвеждат АТФ без участието на кислород. Тези две системи осигуряват анаеробната обмяна на енергия. В биохимичните процеси, съставящи двете системи, участват различни субстрати. За да се подчертаят съществените различия в субстратите и метаболизма им (особено по отношение на млечната киселина), системата за незабавна енергия се нарича още алактатна система, а системата за краткосрочна енергия – лактатна.
Лактатната система се осигурява от много по-сложна съвкупност от биохимични процеси, основното при която е продукцията на млечна киселина, съпътстваща гликолизата. Максималните физически натоварвания, които могат да се поддържат 60 сек и повече секунди (до 180 сек), водят до образуването на най-високи нива на лактат в оранизма.
В табл. 1 е показано процентното участие на аеробния и анаеробния метаболизъм (алактатна + лактатна системи) в продукцията на АТФ по време на максимално натоварване като функция на времето.
Табл. 1 Продължителност на максималното натоварване
секунди минути 10 30 60 2 4 10 30 60 120 Процент на анаеробно участие 90 80 70 50 35 15 5 2 1 Процент на аеробно участие 10 20 30 50 65 85 95 98 99
Относително участие на аеробния и анаеробния метаболизъм по време на максимално усилие с различна продължителност
А. ТЕОРEТИЧНА ЧАСТ
І. Класификация на натоварванията според времевата характеристика на анаеробното осигуряване с енергия
Трябва да се подчертае, че системите за доставка на енергия не се включват последователно при започване на физическо натоварване, а конкурентно (фиг. 1). Работещите мускули не се превключват от една система към друга – всяка система доставя част от енергията за възстановяване на АТФ и тази част зависи от интензивността и продължителността на натоварването. Приноса на аеробния и анаеробния метаболизъм в продукцията на енергия при различни спортове, е различен.
В зависимост от това, коя от двете кислородонезависими системи преобладава при натоварвания с определена продължителност, спортните активности могат условно да се разделят в две групи:
1. свърхкраткотрайни анаеробни натоварвания - до 10 сек – скокове на дължина и височина, бягания на 50 и 100 м...
При тези максимални натоварвания енергоосигуряването се извършва предимно от системата на АТФ-КФ. Тук от значение е мобилизирането на мускулни влакна тип ІІ, техниката и мотивацията.
2. краткотрайни анаеробни натоварвания – от минимум 10 до 30 сек до максимум 60-90 сек.
Продукцията на АТФ от КФ спира на 20-30 сек от натоварване с максимално усилие (по Д. Стефанова, 2002). При натоварване до краен предел с продължителност от 10 до 60 сек осигуряването с енергия е преди всичко за сметка на системата на млечната киселина, като се достигат максималните нива на лактат в организма. Ако максималното усилие продължи над 60 сек се наблюдава нарастване на участието на аеробната система, като при 180 сек около 60% от енергията вече се получава от аеробния метаболизъм. Познаването на участието на системите за доставка на енергия при различните спортове е необходимо за планиране на такава тренировъчна програма, която да развива специфично аеробната или анаеробната система според енергетичните особености на даден вид спорт.
ІІ. Видове анаеробни тестове За разлика от тестовете на аеробната система методите за оценка на анаеробната система не са така добре стандартизирани и общоприети. Основната причина за това е едновременното участие и на трите системи за доставка на енергия дори и при високоинтензивни натоварвания и трудностите в разграничаването на приноса на всяка от тях към енергоосигуряването. Анаеробните тестове могат да се разделят на следните групи (по Душков, 1985, 2 Д. Стефанова, 2003), според използваната методика: 1. Тестове на анаеробната мощност. (мощността на енергийната система представлява максималното количество енергия, която системата може да произведе за единица време; трябва да се прави разлика от понятието капацитет, което представлява общото количество енергия, което може да бъде произведено от системата). 2. Тестове, свързани с измерване на млечната киселина и нейните странични продукти (лактат, водородни иони) – биохимични тестове 3. Супрамаксимални тестове с определяне на следработната кислородна свръхконсумация
ІІІ. Тестове на анаеробната мощност.
Чрез тестовете на анаеробната мощност се измерва мускулната работа, извършена в анаеробни условия. Получените резултати могат да послужат за оценка на ефективността на анаеробната тренировка и общото ниво на анаеробната обмяна на спортиста, и за повишаване на мотивацията му. Мощността (Р) може да се определи по формулата:
P= (F x D) / T
където F е произведената сила, D е разстоянието, на което е приложена силата, a T е времето на натоварването; мерната единица е ват [W].
Изборът на теста се съобразява с анаеробния механизъм, преобладаващ при спортната активност на изследваното лице. Ето защо тестовете се разделят на две групи според своята продължителност: 1. тестове за оценка на системата АТФ-КФ (10 сек) или тестове на свръхкраткотрайната анаеробна мощност. Тук се включват тестът на Margaria (спринтово изкачване на стълба); тестът със скок на височина на Sargent и др. 2. тестове за оценка на системата на млечната киселина (повече от 10 сек, обикновено 30-60 сек) или тестове на краткотрайната анаеробна мощност. Такъв е Уингейтския анаеробен тест, както и степ тестът със странично стъпване.
Тези тестове имат някои общи особености – препоръчително е да се натоварват мускулните групи, специфични за спорта, практикуван от лицето, което се изследва; при тях се прилага максимално усилие, обхващащо големи мускулни групи, за кратко време, което изисква значителна мотивация; продължителността на натоварване е съобразено с времевата характеристика на анаеробната система, която искаме да изследваме. Метаболитните процеси, на които се основават анаеробните енергийни системи са едни и същи, но се развиват в различни мускулни групи при различните спортове. Ето защо практичен подход към оценката на анаеробната обмяна е използването на спортноспецифични тестове, т.е. съобразени с двигателната активност и интензивност, характерни за даден спорт. Те могат да дадат адекватна информация за “нивото” на анаеробната система и ефективността на тренировъчната програма.
Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
І. Анаеробен степ тест – физилогични основи
Този тест спада към групата на тестове на краткотрайната анаеробна мощност. Резултатите получени от този тест са чувствителни към тежко анаеробно тренириране. Енергоосигуряването при изпълнението му зависи предимно от лактатната система, и в по-малка степен от алактатната, поради продължителността му от 60 сек. Около 30% от енергията се дължи и на включването на аеробната система. Тъй като се натоварват мускулите на единия крак, не се достигат максималните стойности на лактат в кръвта, но те са около 6 пъти по-високи отколкото в покой.
ІІ. Описание на теста
1. Необходими уреди: платформа с височина 40 см; теглилка; хронометър; калкулатор 2. Измервания на: теглото на изследваното лице; брой на стъпките; времетраене на теста 3. Провеждане на теста. Тестът преминава през три задължителни етапа:
Първи етап (подготвителен). Последователно се изпълняват: умерено ходене на място, бедрата се вдигат на 90? - 2 мин; стречинг на долните крайници – 1 мин; качване и слизане на платформа с умерено темпо (15-20 стъпки/мин) – 2 мин; умерено ходене на място или разтягане – 2 мин. Втори етап. Изпълнение на теста. Трети етап. Възстановителен период. След изпълнението активният крак обикновено е силно отслабнал и може да се наруши походката. Необходимо е извършването на стречинг упражнения в 12-те часа след теста за предотвратяване или намаляване на мускулната болезненост. Препоръчва се активно възстановяване като ходене, умерено бягане, ходене на място непосредствено след натоварването.
ІІІ. Как се изпълнява анаеробния степ тест?
1. Техника на стъпването. Натоварва се само единият крак. Изследваното лице застава странично до платформата. Активният крак се поставя на платформата, а другия крак не трябва да я докосва, когато тялото се издига. Всяка стъпка представлява издигане на тялото до нивото на платформата, като свободният крак остава във висящо положение, а петата достига до горния ръб на стъпалото. Стъпалото на свободния крак може да служи за отблъскване от пода; тялото трябва да е изправено, а ръцете да служат само за запазване на равновесието. Страничното стъпване е важна отлика от другите степ тестове. 2. Честота на стъпките. Стъпката се състои от две позиции – 1 - горе, 2 – долу. Изследваното лице трябва да ги изпълнява колкото се може по-бързо, за да достигне максималния брой стъпки за 1 мин. 3. Брой на стъпките. Стъпката се отброява, когато активният крак е изпънат (в горно положение) и се върне в изходното положение. Брои се на глас: 1- горе, 2 – горе, 3-горе, и т.н. Ако кракът не е изправен или гърбът се наклони, стъпка не се отброява. Записва се броят на пълните стъпки за 1 мин 4. Продължителност на теста. Около 60 секунди; отмерването на времето започва с първото движение нагоре; на всеки 15 сек се оповестява оставащото време.
ІV. Изчисления. Преди началото на теста се измерва теглото и се преобразува в нютони. Необходимо е поддържане на мотивацията на изследваното лице по време на изследването за достигане на максимален брой стъпки. Изчислява се анаеробната мощност AnP въз основа на извършената работа за една минута по формулата:
AnP [W] = w+ x 1.33 / Т
Където: - w+ e положителната работа = сила х разстояние - Сила = телесното тегло в N - Разстояние = височина на платформата (0.4 м) х стъпки за 1 мин - 1.33 - коефициент за премахване на негативната работа (движението на тялото надолу) - Т = 60 сек
Например: тегло 68 кг (680 N), 50 стъпки за 60 сек:
AnP [W] = (680 N х 0.40 х 50 х 1.33) / 60 = 301 W
Изследвания на анаеробната мощност чрез степ тест показват, че при мъже (17-30 год), занимаващи се с фитнес AnP е средно 460 W, а за жени от същата възрастова група – 307 W, у професионални играчи на американски футбол – средно 626 W, а у баскетболисти – 576 W.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА АЕРОБНАТА СИСТЕМА ІІ. Субмаксимални тестове. Велоергометричен тест на Астранд-Риминг
Цели на упражнението: Теоретични: - да затвърди познанията на студентите относно реакциите на сърдечносъдовата система при физическо натоварване и тяхното практическо приложение - да запознае студентите с физиологичните основи на велоергометричните субмаксимални тестове за предсказване на VO2max, ограниченията им и областите на приложение Практически: - студентите да придобият някои основни познания и умения за приложението на субмаксимален велоергометричен тест
Връзка с предхождащи упражнения: - Методи за изследване на енергоразхода. Основна обмяна - Обмяна на енергията при физическо натоварване - Сърдечна честота и физическо натоварване - Зони на физическа активност - Дозирани физически натоварвания - Изследване на аеробната система І.Тестове за индиректно определяне на максималната кислородна консумация. Аеробни степ тестове
Връзка с последващи упражнения: - Изследване на анаеробната система І. Анаеробен степ тест - Изследване на анаеробната система ІІ. Възможности за оценка на анаеробния капацитет чрез супрамаксимални тестове
Ключови думи, необходими понятия и концепции: Преговорни: Влияние на физическото натоварване върху сърдечната честота; Линейна зависимост между сърдечната честота и кислородната консумация; Максимална кислородна консумация; методи за определянето на VO2max; Физиологични основи на субмаксималните тестове; Области на приложение на субмаксималните тестове; Допускания, върху които са изградени тези тестове; Ограничения и точност на субмаксималните тестове; Общи показатели за прекратяване на тест с физическо натоварване Нови: Физиологични основи на субмаксималните вело тестове; Допускания, върху които са изградени тези тестове; Ограничения и точност на субмаксималните тестове; Описание и изпълнение на вело теста на Astrand
УВОД. Субмаксимални тестове за индиректна оценка на VO2max (преговорна част) - Физиологични предпоставки на субмаксималните тестове - Точност на предсказването на VO2max чрез субмаксимални тестове - Условия, на които трябва да отговаря субмаксималния тест - Области на приложение
А. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ
І. Физиологични основи на велоергометричния субмаксимален тест на Astrand-Rhyming.
Както и останалите субмаксимални тестове велотестът на Astrand-Ryhming (A-R тест) се основава на линейната зависимост между HR, мощността на работата и кислородната консумация. Тази зависимост е валидна при натоварвания с интензивност, отговаряща на 50-75% от VO2max. За велотеста на Astrand-Ryhming важат и другите общи допускания, на които се основават субмаксималните тестове: еднаква максимална сърдечна честота за дадена възраст; достигане на устойчиво състояние за всяко ниво на натоварване(това условие определя продължителността на субмаксималния тест – 5-6 мин и работната сърдечна честота);една и съща механична ефективност (т.е. VO2max при дадено ниво на натоварване). Работата на велоергометър е типично натоварване, което способства за разгръщането на аеробната система, тъй като се активират относително големи мускулни групи. Конкретните физиологични зависимости, на които се основава A-R теста, са установени от авторите при изследване на млади лица (18-30 год). Те са установили, че средната сърдечната честота е 128 уд/мин за мъже и 138 уд/мин за жени при интензивност на натоварването, съответстваща на 50% VO2max; при 70% VO2max средните стойности на HR са съответно 154 и 164 уд/мин. Ако например от покачването на HR се знае, че дадено лице е на 50% VO2max при мощност, равна на 1.5 l.min-1, тогава преценената VO2max ще бъде два пъти по-голяма – 3 l.min-1. (ню физиолоджи). Това, разбира се, предполага, че между хората няма голяма разлика в кислородната консумация при стандартно субмаксимално натоварване. При този тест величината на натоварването се фиксира чрез постоянно съпротивление на велоергометъра и определен брой обороти на въртене на педалите за минута. Натоварването предизвика постепенно покачване на сърдечната честота до достигането на устойчиво състояние в рамките на 4-5 минути.
ІІ. Точност на теста
Корелацията (r) между директно измерената VO2max и предсказаната VO2max варира между 0.34 и 0.94; стандартната грешка на оценка (SEE) има долна граница 6%-10% и горна граница 15%-20%; при нетренираните индивиди има тенденция към подценяване на VO2max, а при тренираните – на надценяване и. Изследвания показват, че ако е извършен правилно, степ тестът на Astrand-Ryhming е надежден и VO2max определена чрез него се различава само с 6% от VO2max, получена при максимален тредмил тест. При интерпретацията на резултатите от A-R теста трябва да се имат предвид общите ограничения в точността на субмаксималните тестове, свързани с допусканията, върху които се основават, както и неточността на възрастово базираната формула за получаване на максималната сърдечна честота.
ІІІ. Област на приложение на теста
Тестът на Astrand-Ryhming е един от най-популярните тестове за индиректна оценка на максималната кислородна консумация. Той е краткотраен и не изисква скъпа апаратура. При него натоварването е субмаксимално и може да се подбира според нивото на тренираност и кардиореспираторния фитнес. Използва се основно за предварителна или ориентировъчна оценка на аеробния капацитет на организма и за влиянието на тренировъчната или фитнес програма върху него, както и за клинични изследвания. Този тест може да се използва за преценка на максималната кислородна консумация на големи групи от хора, т.е. когато извършването на максимален спироергометричен тест не е рационално от гледна точка на изразходваното време и средства. Усвояването на този тест е полезно и от теоритична гледна точка (разбирането на някои основни физиологични закономерности при физическо натоварване), и от практическа (придобиване на умения за провеждане на велоергометричен тест).
Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ Задача. Описание на теста на Astrand-Ryhming. Избор на мощността на натоварването. Изпълнение на теста. Изчисления на VO2max. 1. Необходими уреди: - Велоергометър с механична спирачна система - тип Monark - хронометър - метроном - монитор на сърдечната честота - теглилка и ръстомер 2. Протокол на теста -- времетраене: 6 мин. -- честота на въртене на педалите: 50 r.min-1(оборота в минута)(при механичните ергометри тип Monark); скоростомера трябва да показва 18 km.h-1 -- честота на метронома: 100 такта/мин (метронома се използва за поддържане на правилния ритъм и честота) -- нагласяване на седалката: Положението на седалката влияе механичната ефективност, която трябва да варира в тесни граници. За целта е необходимо правилно нагласяне на височината на седалката. Кракът не трябва да е сгънат на повече от 5%-10%, когато педалът е в долно положение; кракът трябва да бъде напълно прав, когато петата е поставена върху педала в крайно долно положение; ако при въртене на педалите в обратна посока, краката се изплъзват,това означава, че седалката е твърде високо. установяване на началната мощност на натоварването: Целта е да се подбере такова натоварване, което да предизвиква сърдечна честота до 160 уд/мин и устойчиво състояние до 6-та минута от теста. Когато се използват ергометри тип Monark трябва да се имат предвид зависимостите между сила (F), работа (w) и мощност (P). Силовият компонент на работата често е означен на ергометъра като kg, kp, или N. За практически цели kg и kp са идентични. Единиците за мощност се дават като kg.m.min-1 или ватове (W). Табл.1 показва зависимостите между тези единици, когато честотата на въртене е 50 rpm( rpm = оборота в минута), каквато се използва в теста. Табл.1 Сила (F) и мощност (Р) при механичен ергометър
Скорост 50 rpm 18 km.h-1
Сила Мощност kg(kp) N kg.m/min W 0.5 5 150 25 1.0 10 300 50 1.5 15 450 75 2.0 20 600 100 2.5 25 750 125 3.0 30 90 150 3.5 35 1050 175 4.0 40 1200 200 4.5 45 1350 225 5.0 50 1500 250 5.5 55 1650 275 6.0 60 1800 300 6.5 65 1950 325 7.0 70 2100 350
Препоръчително начално натоварване: - мъже – 150 W или 900 kg.m.min-1 - жени – 100 W или 600 kg.m.min-1
Начално натоварване според ACSM, 98: - мъже, нетренирани – 300-600 kg.m.min-1, 50-100 W - мъже, тренирани – 600-900 kg.m.min-1, 100-150 W - жени, нетренирани – 300-450 kg.m.min-1, 50-75 W - жени, тренирани – 450-600 kg.m.min-1, 75-100 W
От данните се вижда, че за лице под 30 год, натоварването трябва да предизвика сърдечна честота между 150 и 160 уд/мин в края на теста. Тази целева сърдечна честота може да бъде намалена с около половин удар за минута за всяка година над 30 години. Освен това при хора със заседнал начин на живот може да се използва общото правило от 10 kg.m.min-1 (1.65 W) на килограм телесно тегло.(напр. ако даден мъж тежи 75 kg, тогава натоварването е 750 kg.m.min-1 или около 125 W.)
3. Изпълнение на теста Преди теста се измерват теглото и ръста на изследваното лице. Обяснява се процедурата на теста. Нагласява се правилната височина на седалката на ергометъра. Определя се началната мощността на натоварването. Попълват се съответните основни данни (в приложение ART1).
По време на теста трябва да се изпълнява следното: - записване на сърдечната честота - регулиране на натоварването - наблюдение на изследваното лице
Тестът преминава през следните етапи: 1. включване на метронома 2. команда към изследваното лице (ИЛ) да започне въртене на педалите с необходимата честота от 50 r.min-1 като използва метронома и скоростомера за ориентиране 3. когато ИЛ достигне необходимата честота на въртене, се установява необходимото ниво на начално натоварване 4. включва се хронометъра 5. измерва се и се записва сърдечната честота в последните 15-30 сек на всяка минута от натоварването. 6. регулира се величината на натоварване непосредствено след 3-та минута ако се прецени, че целевата сърдечна честота няма да бъде достигната. За целта се използва табл. 3 и/или фиг.1. 7. регулира се времетраенето на теста, ако е необходимо 8. след 6 мин на теста, ако не са правени регулирания на мощността или времето, ергометъра се наглася на 0.5 kg (5 N) и се казва на ИЛ да продължи да “педалира”, докато сърдечната честота не падне под 100 уд/мин (cool-down период) –> следтестово нискоинтензивно натоварване
4. Регулиране на мощността: В някои случаи първоначално определеното натоварване не е достатъчно голямо за да предизвика адекватно покачване на сърдечната честота и се налага промяна в натоварването по време на теста. Сърдечната честота в края на третата минута се използва за преценка за необходимостта от промяна на натоварването. Ако сърдечната честота е между 140 и 149 уд/мин в края на третата минута, мощността на натоварването не трябва да се променя. В табл. 3 са посочени начините за промяна на началното ниво на мощност след третата минута на теста (2:30-3:00). Напр., ако на 30-год. мъж HR е по-малка от 110 уд/мин в края на третата минута (2:30-3:00), тогава натоварването трябва да се покачи с 50-75 W (300-450 kg.m.min-1). Ако промяната е направена непосредствено след 3-та минута, обикновено се достига устойчиво състояние до 6-та минута. Всяка промяна на натоварването след тази промяна изисква удължаване с 1 минута на теста.
табл. 3 Повишете мощността с: Повишете силата с: ако HR (уд/мин) е: kg.m.min-1 Watts Kg N <110 300-450 50-75 1.0-1.5 10-15 110-129 150-300 25-50 0.5-1.0 5-10 130-139 по-малко по-малко по-малко по-малко или 150 или 25 или 0.5 или 5
ако HR (уд/мин) е: Понижете мощността с: Понижете силата с: повече kg.m.min-1 Watts Kg N или 160 150-300 25-50 0.5-1.0 10 150-159 по-малко по-малко по-малко по-малко или 150 или 25 или 0.5 или 5
(Забележка: Да се извади (> 30 год) или да се прибави (< 30 год) половин уд/мин за всяка минута над или под 30 годишна възраст, съответно)
5. Регулиране на времето: Ако разликата между сърдечните честоти през 5 и 6 минути (HR5min и HR6min) надвишава 10 удара, ИЛ трябва да продължи натоварването, докато разликата между двете последни минути стане 10 удара или по-малка. Ако разликата между двете последни минути е мeжду 6 и 10 удара, тогава се игнорира честотата от по-ранната минута и се използва сърдечната честота от последната минута за изчисление на кислородната консумация.
6. Пресмятане на VO2max (за упражнението се избира един от трите начина, за предпочитане класическия метод на номограмата) Предсказването на VO2max може да се извърши по три начина: - чрез уравнение - чрез таблица - чрез номограма Всички те се основават на сърдечната честота в условията на устойчиво състояние по време на A-R теста.
7. Сърдечна честота на устойчивото състояние – HRsm Сърдечната честота на устойчивото състояние - HRsm е усреднената стойност от последните две стойности на сърдечната честота – за 5-та и 6-та минута (HR5min и HR6min), когато разликата между последните е по-малка от 6 уд/мин. Когато разликата е между 6-10 уд/мин, се взема HR през 6-та мин. Когато е удължавано времето на теста и разликата между двете последни минути е мeжду 6 и 10 удара, тогава се използва сърдечната честота от последната минута.
8. Изчисляване чрез уравнение За изчисляване на VO2max се използват следните уравнения: HRr VO2max [l.min-1] = VO2 x ---------------- ур.1 HRsmr мъже: (220 – възраст)-61 VO2max [l.min-1] = VO2 x ------------------ ур.2 HRsm-61 жени: (220 – възраст)-72 VO2max [l.min-1] = VO2 x ------------------ ур.3 HRsm-72
Където: • VO2 [l.min-1] е субмаксималната кислородна консумация за това ниво на натоварване (мощност), което е предизвикало тази субмаксимална сърдечна честота. Изчислява се чрез следните уравнения:
VO2 [l.min-1]= (P[в N.m.min-1] х 0.0002) + 0.3 ур.А = (P[в кg.m.min-1] х 0.002) + 0.3 ур.Б = (P[в W] х 0.012) + 0.3 ур.В
Р – мощност на натоварването
• HRr = HRmax (известна стойност или 220-възраст) минус HRrest (HRrest е 61 за мъже, 72 за жени) (това е корекция на Hrmax, получена по формулата 220-възраст се коригира за мъже и жени със стойностите на сърд. честота в покой, HRrest, (61 за мъже, 72 за жени), което повишава точността на предсказаната VO2max – така се получават уравненията 2 и 3, съответно за мъже и жени, като, разбира се, по-добре е да се знае истинската максимална сърдечна честота от предишен максимален тест). • HRsm = субмаксималната сърдечна честота при устойчиво състояние (уд/мин) получена по време на A-R теста.
Напр.: 25-год. мъж, HRsm=155 уд/мин при 150 W (900 кg.m.min-1)натоварване
VO2 [l.min-1]= 900 х 0.0002 + 0.3 = 2.1 l.min-1 ур.А или VO2 [l.min-1]= 150 х 0.012 + 0.3 = 2.1 l.min-1 ур.В
(220-25)-61 134 VO2max [l.min-1] = 2.1 х ------------ = 2.1 х ----- = 2.1 х 1.43 = 3.0 l.min-1 ур.2 155-61 94
9. Табличен метод Използват се табл.4 за мъже и табл.5 за жени – виж приложение ART2. Използва се сърдечната честота на устойчивото състояние – HRsm. Когато се използва таблица (но не уравнения 2. и 3.) за преценка на VO2max на лице над 25 години, е необходима корекция поради намаляването на максималната сърдечна честота с увеличаване на възрастта. Максималната сърдечна честота, определена чрез таблиците, се основава на постоянна сърдечна честота от 195 за мъже и 192 за жени, независимо от възрастта. Тъй като HRmax намалява с възрастта, трябва да се направи съответната корекция (освен ако мъжът и жената са на 25 и 28 години съответно). Факторът за корекция (HRmax CF)за различни възрасти може да се определи чрез комбиниране на HRr компонента (220-възраст) от уравнения 2. и 3. с константите 195 и 192 – получават се уравнения 4. и 5.:
мъже: 220-възраст-61 HRmax CF = --------------- ур.4 195-61 жени: 220-възраст-72 HRmax CF = -------------- ур.5 192-72
Напр., мъж на 40 год. ще има коригиращ фактор 0.89, защото:
220-40-61 119 CF = ------------ = ------- = 0.89 195-61 134
По таблицата този мъж има VO2max 3.0 l.min-1; 3.0 умножено по HRmax CF 0.89 дава уточнена стойност от 2.7 l.min-1.
10. Изчисляване чрез номограма (приложение ART2) Използва се сърдечната честота на устойчивото състояние – HRsm. Съединява се с права линия стойността на HRsm със стойността на реализираната работа в кg.m.min-1 за съответния пол. (приложение ART3). “Суровите” стойности се умножават по коригиращ фактор за възрастта:
Възраст Фактор за корекция 15 1.10 25 1.00 35 0.87 40 0.83 45 0.78 50 0.75 55 0.71 60 0.68 65 0.65
7. Изчисления за относителна VO2max (тегловно коригирана VO2max) Чрез уравненията и номограмата се изчислява абсолютна VO2max. Като се вземат предвид и разликите в телесното тегло се получава относителната VO2max. VO2max, изразена в литри за минута, силно зависи от размера на тялото. За преобразуване на абсолютните стойности в относителни се използва уравнение 6. – абсолютната стойност е умножена по хиляда (1 l = 1000 ml) и резултата е разделен на телесното тегло в kg. Напр., ако лице с тегло 68 kg има възрастово коригирана VO2max от 2.35 l.min-1 или 2350 ml.min-1,;разделена с телесното тегло се получава относителната VO2max 35 ml.kg.min-1.
VO2max [l.min-1] х 1000 Относителна VO2max = ----------------------------- ур.6 [ml.kg.min-1] kg
8. Оценка на резултатите След като се намери предсказаната VO2max, може да се даде оценка на лицето, извършило теста по нормите, дадени в табл.6
ПРИЛОЖЕНИЕ ART-1 ДАННИ ОТ ТЕСТА НА ASTRAND-RYHMING Основни данни:
Дата:........ Време: ........ Име: ...................................................................... Възраст: ......год. Пол(М/Ж):..... Ръст:.....см Тегло:..... кг Спорт:..................................................................... Забележки:............................................................................................................................................
Предварителни данни:
Целева сърдечна честота: < 30 год = 150-160 уд/мин > 30 год (виж табл.2) .......-.......уд/мин
Начално натоварване: ........kg.m.min-1 ........W
Данни от теста:
ергометър модел:..................... височина на седалката:...... HR:......уд/мин (в седнало положение)
Сърдечна честота по време на натоварването: време 1:30 – 2:00 2:30 – 3:00 3:30 – 4:00 4:30 – 5:00 5:30 – 6:00 6:30 – 7:00 7:30 – 8:00 HR
Коригирано натоварване: .....kg.m.min-1; ......W
Сърдечна честота:.......уд/мин 1. усреднени стойности от 5 и 6 мин, ако разликата е < 6 уд/мин 2. HR през 6-та мин, ако разликата е между 6-10 уд/мин 3. HR, ако сърдечната честота през 5 и 6 мин се различават с > 10 уд/мин или е регулирано натоварването
Определяне на VO2max: 1. Чрез номограма
VO2max..........l.min-1 VO2max..........l.min-1 след корекция с фактор....... за възраст....... корекция за тегло: относителна VO2max:........ml.kg.min-1 (чрез ур.6)
2. Чрез формули:
Кислородна консумация VO2 .......... l.min-1 (определена чрез уравнения А, Б, или В)
Максимална кислородна консумация: VO2max..........l.min-1 (чрез уравнения 2. и 3.)
Корекция за тегло: относителна VO2max:........ml.kg.min-1 (чрез ур.6)
3. Чрез таблица: а. определяне на коригиращия фактор за възрастта:
HRmax CF за мъже (220 - .....год.- 61)/134 = ..../134 = .......
HRmax CF за жени (220 -......год.- 72)/134 = ...../120 = .......
б. корекция на максималната кислородна консумация:
VO2max ......l.min-1 (от табл.А или Б)х .....HRmax CF = ......l.min-1 =
= ......ml.min-1; разделено с телесното тегло .......kg = .....ml.kg.min-1
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОЦЕНКА НА АНАЕРОБНИЯ КАПАЦИТЕТ ЧРЕЗ СУПЕРМАКСИМАЛНИ ТЕСТОВЕ
Цел на упражнението: - Да се запознаят студентите с анаеробните механизми на енергоосигуряване. - Да се запознаят студентите с мястото и ролята на анаеробните механизми на енергоосигуряване в условия на физическо натоварване. - Да се изясни ролята на анаеробния капацитет за сортните постижения. - Да се изясни механизмът на поддържане на повишена ислородна консумация в периода след приключване на физическото натоварване. - Да се изучат възможностите за оценка на анаеробния капацитет на човека. Връзка с предхождащи упражнения: - Зони на физическа активност (определяне на VО2max). - Обмяна на енергията при физически натоварвания. Връзка със следващи упражнения: - Дозирани физичуески натоварвания. Необходими понятия (ключови думи): Преговорни: Хомеостаза; Аеробни енергоосигуряващи процеси; Максимална кислородна консумация; АТФ; КФ; Респираторен коефициент (RQ);Велоергометрични тестове. Нови: Средработна кислородна свръхконсумация (ЕРОС); Индекс за относителна работоспособност; Критерий за икономичност на натоварването. Необходими практически умения: Познаване и спазване на условията за провеждане на велоергометрични тестове. Съдържание УВОД. Супрамаксимални натоварвания – определение, същност. А. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ (информация за студента) 1. Енергоосигуряване на супрамаксимални натоварвания с продължителност до 20 s. 2. Механизъм на енергоосигуряване на високоинтензивни натоварвания с продължителност до 120s. 3. Измерване на количеството на освободената по анаеробен път енергия. 4. Причини за следработната кислородна свръхконсумация (ЕРОС). Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
УВОД. Супрамаксимални натоварвания – определение, същност
Под супрамаксимално натоварване във физиологията на спорта се разбира натоварване, чиято мощност е по-висока от мощността, при която се достига максималната кислородна консумация (VО2max). Такава мощност може да бъде поддържана кратко време поради спецификата на енергоосигуряването й и поради последвалото от това съществено разстройство на хомеостазата. Възможностите на индивида да извършва работа с висока мощност продължителен период от време определят неговите скоростни качества и скоростната му издръжливост. Те зависят в най-голяма степен от капацитета на анаеробните системи на енергоосигуряване, но също така и от динамичната сила на участващата в усилието мускулатура, както и от техническото съвършенство на движенията.
А. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ (ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТУДЕНТА) 1. Енергоосигуряване на супрамаксимални натоварвания с продължтелност до 20 s Максималните усилия с продължителност 10-20 s се използват в тренировката за подобряване на “чистата” скорост. Енергийно те се осигуряват от разграждането на креатинфосфата, чиито резерви в мускулатурата могат да се увеличат под влияние на тренировката сравнително малко. 2. Механизъм на енергоосигуряване при високоинтензивни натоварвания до 120 s По-високите резултати в спринтовите дисциплини (напр. 100 и 200 m гладко бягане, 50 m плуване, 500 m кънки бягане и др.), както и в бяганията на средни разстояние (като 400, 800 и 1500 m) се постигат предимно чрез повишаване на издръжливостта към високи скорости или т.нар. динамична анаеробна издръжливост. Тя се проявява, когато във физическото усилие участват горлеми мускулни групи, работещи в преобладаващо анаеробен режим на енергоосигуряване. Продължителността на такива натоварвания е 20-120 s. Най-често използваните тренировъчни отсечки в този случай са с продължителност 40-50 s. При този тип натоварвания към креатинфосфатния механизъм на енергоосигуряване се прибавя и анаеробната гликолиза, която достига максимума си между 20 и 40 s максимална динамична работа. Тя протича при непрекъснато увеличаващ се О2 недостиг (дефицит), в резултат на което лактатната концентрация в кръвта се покачва до крайни, пределни стойности – над 22 mmol/l, а рН спада критично – до 6.9 в артериалната кръв, а на активната мускулатура – до 6.4. Именно поради особено силното активиране на всички анаеробни механизми на освобождаване на енергия, в тренировката за анаеробна издръжливост намират широко приложение високоинтензивни натоварвания с продължителност 30-60 s. 3. Измерване на количеството на освободената по анаеробен път енергия Измерването на освободената по анаеробен път енергия е трудно осъществимо. Поради това, оценката на анаеробния капацитет на спортиста се прави чрез косвени показатели. - Най-често се измерва количеството механична работа, реализирана в анаеробни условия (със супрамаксимална мощност). - Определят се някои биохимични параметри, характеризиращи анаеробния метаболизъм: рН, кръвен лактат, общи и плазмени бикарбонати, излишък от основи и др. - Определяне на размера на следработната кислородна свръхконсумация – количеството консумиран над нивото на покоя О2 през възстановителния период, до достигане нивото на оперативния покой. (Може да се въведе и термина ЕРОС – Excess Postexercise Oxygen Consumption). Нашият интерес ще бъде насочен към количеството на извършената работа и към размера на следработната кислородна свръхконсумация (ЕРОС). 4. Причини за следработната кислородна свръхконсумация (ЕРОС) След приключване на натоварването консумацията на кислород остава известен период от време все още над нивото на покоя. Причините за тази свръхконсумация на кислород са многообразни: Една, макар и малка част от общия обем на следработната кислородна свръхконсумация, се използва за ресинтезата на разградения през време на работата креатинфосфат и за ресатурацията на изчерпаните по същото време кислородни депа (миоглобиново и хемоглобиново). Повишената следработна консумация на О2 се дължи основно на процеси, характерни за следработния метаболизъм, целящи възстановяването на нарушената от натоварването хомеостаза: - “Изливането” на стресовите хормони (адреналин, норадреналин, допамин, кортизол), които повишават концентрацията си 10-35 пъти над нивото в покой в зависимост от вида на натоварването. Известен е техният ефект върху усилването на обмяната и съответно на О2-консумацията. - Усилените мускулни съкращения са свързани с промени в йонните концентрации на K, Na и Ca в мускулните клетки. Връщането им към нивото на покой изисква усилена синтеза на АТФ и респективно усилена консумация на О2. - Повишената телесна температура е обичаен признак на повишената обмяна и също е свързана с увеличена консумация на кислород. Най-общо, размерът на следработната кислородна свръхконсумация може да бъде показател за степента на разстройство на хомеостазата в резултат на извършеното натоварване. Затова двата основни показатели: количество на извършената работа и ЕРОС могат да бъдат надежден критерий за анаеробния капацитет на спортиста.
Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
Задача. Изпълнение на 40-секунден супрамаксимален велоергометричен тест. Цел на задачата: Да се определи количеството на извършената механична работа (механичен еквивалент на анаеробния капацитет) и да се регистрира кислородната консумация (VО2) във възстановителния период след теста. В изследването участват 2 опитни лица. Необходими уреди: Велоергометър Monark, газанализатор (напр. Oxycon-Yaeger), оборотомер, хронометър.
Протокол на теста: А. Натоварване – натоварването е със зададена постоянна мощност (правоъгълно натоварване) съобразена с телесната маса на изследвания:
kg kp (kg) 45-49.9 3,0 50-54.9 3,5 55-59.9 4,0 60-64.9 4,25 65-69.9 4,75 70-74.9 5,0 75-79.9 5,5 80-85.9 5,75 над 85 6,0
Продължителност на натоварването – 40 s. Последователност на процедурите: 1. Изходните стойности (оперативен покой) на О2-консумация се регистрират в продължение на 2-4 min в седнало положение върху велоергометъра. Височината на седалката трябва да се нагласи така, че в долно крайно положение кракът да бъде изпънат в коляното. Тестът може да започне когато RQ е под 1.0. 2. В продължение на 1 min опитното лице върти педалите на велоергометъра без съпротивление и с произволна честота. 3. Следва същинското 40-секундно супрамаксимално натоварване при зададеното постоянно съпротивление (сила) в kp (kg). От изследваното лице се изисква да извърши максималния възможен брой обороти. Реализираните обороти се преброяват (при липса на оборотомер). 4. В продължение на 3 min след края на натоварването се регистрира VО2 – средни минутни стойности. Изчисления: 1. Количество на извършената работа в kJ: kp х 6 m (за оборот) х броя на оборотите х 9.81 (земното ускорение) = J/1000 = kJ Напр.: 5 kp х 6 х 85 оборота х 9.81 = 25016 J = 25.02 kJ 2. Индекс за относителна работоспособност : kJ/kg. Основава се на тясната зависимост между телесната маса (kg) и количеството на извършената работа (kJ). Индексът дава възможност да се правят сравнения между ергометричната работоспособност на лица с различна телесна маса. 3. Определяне на размера на следработната кислородна свръхконсумация (ЕРОС). Един от възможните експресни методи е методът на Скатчардовия плот. (Чрез няколко математични процедури кривата на следработната кислородна свръхконсумация се линеаризира и се екстраполира до предела на ЕРОС). Скатчардовият плот може да се приложи в изчислителен или графичен вариант. За работата със студентите препоръчвам графичния подход. За да се построи графиката се постъпва по следния начин: а). От всяка от трите измерени минутни стойности на VО2 се изважда предработната стойност (т.е. изчислява се “свръхконсумирания” О2 ). б). Изчисляват се кумулираните стойности за VО2 за трите минути. Това става, като към VО2 за 1а min се прибави VО2 за 2а min, а към нея - VО2 за 3а min. Например:
Предработна стойност на VО2 = 0.420 L
min Измерена VО2 “Свръхконсумиран” VО2 Кумулирани обеми О2 1 2.335 2.335 – 0.420 = 1.915 1.915 2 1.044 1.044 – 0.420 = 0.624 1.915 + 0.624 = 2.539 3 0.872 0.872 – 0.420 = 0.452 2.539 + 0.452 = 2.991
Сега вече може да се построи графиката: На милиметрова хартия на абсцисата се нанасят кумулираните стойности на VО2, разделени на съответната минута: в горния случай 1.915/1 = 1.915; 2.539/2 = 1.270 и 2.991/3 = 0.997. на ординатата се нанасят кумулираните обеми О2 за трите минути. През получените 3 точки се прекарва права, чиято пресечна точка с ординатата е стойността на ЕРОС. В случая ЕРОС е 1,100 л О2.
3. Изчисляване на критерий за икономичност на работата: отношението на ЕРОС към индекса за относителна работоспособност – ЕРОС/(kJ/kg). Това отношение е мярка за степента на разстройство на метаболизма вследствие на натоварването. Колкото по-дълбоко е това разстройство, толкова по-голямо количество енергия (кислород) ще бъде нужно за неговото възстановяване. Следователно, по-малкият обем на ЕРОС, отнесен към индекса за относителна работоспсособност (т.е. след като е извършена стандартизация по kJ и kg), ще показва колко по-икономично работи даден организъм. Обратно, колкото по-голяма е стойността на това отношение, толкова по-неикономично е дадено физическо усилие. По тази причина наричаме отношението ЕРОС/(kJ/kg) критерий за икономичност на извършената работа. Въпроси: 1. Кои са енергоосигуряващите системи на организма? 2. С какво се характеризира енергоосигуряването при сурамаксимални натоварвания? 3. На какво се дължи следработната свръхконсумация на кислород (ЕРОС)? 4. Критерий за какво е размера на следработната кислородна консумация? 5. Защо привеждаме количеството извършена работа към телесната маса ?
Сърдечна честота и физическо натоварване
Цел на упражнението: - да запознае студентите с промените на сърдечната честота при физическо натоварване и факторите, влияещи тези промени - да запознае студентите с физиологичните основания за използването на сърдечната честота за целите на: - установяване на интензивността на физическото натоварване - функционалното тестване чрез физическо натоварване - да запознае студентите с положителните страни и ограничаващите фактори на използването на сърдечната честота - студентите да придобият някои основни познания и умения за използването на сърдечната честота (измерване на сърдечната честота при физическо натоварване, изпълнението на степ тест, определяне на целевата сърдечна честота и др.) Връзка с предхождащи упражнения: - Артериално налягане и артериален пулс в покой - Методи за изследване на енергоразхода. Основна обмяна - Обмяна на енергията при физическо натоварване Връзка с последващи упражнения: - Артериално налягане и физическо натоварване - Субмаксимални тестове. Велоергометричен тест - Субмаксимални тестове. Стъпален тест - Анаеробни тестове - Дозирани физически натоварвания
Необходими понятия (ключови думи): Преговорни: Сърдечна честота в покой; стойности. Фактори, определящи сърдечната честота в покой, влияние на ВНС. Ударен (систоличен) обем. Минутен сърдечен обем. Аеробна система за доставка на енергия. Максимална кислородна консумация, фактори, определящи кислородната консумация. Нови: Уравнение на Фик. Влияние на физическото натоварване върху сърдечната честота, ударния и минутния сърдечен обем. Линейна зависимост между сърдечната честота и кислородната консумация. Максимална сърдечна честота и методи за определянето. Резерв на сърдечната честота. Тренировъчна (целева) сърдечна честота и тренировъчна зона. Фитнес и сърдечносъдов фитнес. Приложения на сърдечната честота за установяване на интензивността на натоварването във фитнеса и в спорта. Ограничения на използването на сърдечната честота. Необходими практически умения за: измерване на сърдечна честота в покой.
Съдържание: УВОД - Значение на измерването на сърдечната честота при физическо натоварване А. ТЕОРИТИЧНА ЧАСТ (информация за студента) І. Промени в сърдечната честота при физическо натоварване 1. Връзка между натоварване, кислородна консумация и хемодинамика. 2. Сърдечната честота във възстановителния период. 3. Влияние на тренираността. 4. Изводи. ІІ. Области на приложение на сърдечната честота във връзка с физическото натоварване. 1. Сърдечната честота като основа на функционалните изследвания чрез физическо натоварване. 2. Сърдечната честота като показател за интензивността на тренировъчното натоварване. 3. Приложение на сърдечната честота като показател за интензивността при трениране за подобряване/запазване на здравето (фитнес) 4. Основи на приложението на измерването на сърдечната честота в спорта. Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
УВОД - Значение на измерването на сърдечната честота при физическо натоварване.
Значението на промените на сърдечната честота и нейното измерване могат да се обобщят в следните няколко точки: 1. Промените на сърдечната честота са съществен елемент на реакциите на сърдечносъдовата система към физическото натоварване. Те дават важна информация за реакциите и функционалното състояние на сърдечносъдовата система и адаптацията на организма към физическото натоварване. 2. Промените на сърдечната честота при физическо натоварване се използват за отчитане на интензивността на натоварването за целите на спортната и фитнес тренировката 3. Данните от промените в сърдечната честота по време и след натоварване се използват в различни тестове за определяне на функционалното състояние на организма и нивото на тренираност.
А. ТЕОРИТИЧНА ЧАСТ (информация за студента)
І. Промени в сърдечната честота при физическо натоварване.
Тук ще се разгледат промените в сърдечносъдовата система по време на аеробно натоварване, т.е. при което преобладава дълготрайната (аеробната) система за доставка на енергия за мускулното съкращение. При тези натоварвания са най-отчетливо изразени зависимостите между интензивност, кислородна консумация и промени в хемодинамиката.
1. Връзка между натоварване, кислородна консумация и хемодинамика.
Механизмът на промените в сърдечната честота и в другите величини, характеризиращи сърдечносъдовата система, по време на физическо натоварване се разкрива в уравнението на Fick. Това уравнение е в основата на разбирането на взаимовръзката между параметрите на сърдечносъдовата система и кислородната консумация.
Уравнение на Фик:
VO2 [ml.min-1]= МСО [ml.min-1] х а-v O2 разлика [mlO2/dl кръв]
където: - VO2 - кислородна консумация - МСО - минутен сърдечен обем = сърд.честота[уд.min-1] x ударен обем [ml] - а-vO2 разлика - разликата между кислородното съдържание на артериалната и смесената венозна кръв [ml/dl кръв]
По време на физическо натоварване кислородните нужди на мускулите силно нарастват (15-20 пъти при едно максимално натоварване, т.е. около 4-5 l.min-1 О2 срещу 0.3-0.4 l.min-1 О2 в покой). За да се покрие нарастналата кислородна консумация на мускулите кръвотокът през тях също многократно се увеличава. Това е свързано с промени в цялата хемодинамика на организма - нарастване на кожния кръвоток за целите на терморегулацията, и на коронарното кръвоснабдяване, поради допълнителното натоварване на сърцето, от една страна, и намаляване на кръвоснабдяването на вътрешните органи, от друга. По време на физическо натоварване кислородната консумация нараства успоредно с нарастване на интензивността на натоварването до достигане на максималната кислородна консумация. От уравнението на Fick е ясно, че минутният сърдечен обем е от изключително важно значение за посрещане на кислородните нужди на организма при физическо натоварване. При нарастване на големината на натоварването той нараства почти линейно, за да задоволи нарастващата необходимост от кислород за поддържане на аеробния метаболизъм. В покой 15-20% от минутния сърдечен обем са “насочени” към скелетната мускулатура. При максимално натоварване частта от минутния сърдечен обем, необходима за покриване на нарастналия мускулен кръвоток се увеличава до 80-85%. Минутният сърдечен обем и сърдечната честота нарастват линейно по време на цялото натоварване, докато ударният обем нараства приблизително само до 40-60% от максималното натоварване (или от VO2max), след което се достига до плато (при натоварване в право положение на тялото). Нарастване на минутния сърдечен обем при по-голяма интензивност се дължи единствено на нарастване на сърдечната честота до достигане на максималната сърдечна честота(или VO2max). Положителната зависимост между сърдечната честота и кислородната консумация е най-линейна при натоварвания, при които сърдечната честота е 50-90% от максималната.(50-75% от VO2max). Що се отнася до артериовенозната кислородна разлика, то а-v O2 зависи от извличането на кислорода през капилярите и разпределението на кръвотока към съдовете на работещите мускули. а-v O2 може да се увеличи чрез увеличаване на извличането на кислород от мускулните клетки или чрез увеличаване на кръвоснабдяването на мускулите. (По време на физическо натоварване кислородното съдържание на артериалната кръв не нараства забележимо. Честотата на дишане и дихателният обем нарастват, но поради увеличената сърдечна честота намалява времето, за което даден обем кръв може да се насити с кислород в белите дробове). При физическо натоварване нарастват всички параметри, включени в уравнението на Фик, което в крайна сметка води до увеличаване на кислородната консумация, която определя работата на сърцето.
2. Сърдечната честота във възстановителния период.
Възстановяването след краткотрайно или нискоинтензивни натоварване е бързо. Сърдечната честота, ударният обем и минутният сърдечен обем намаляват бързо до предработните си стойности. Скоростта на възстановяване зависи от тренираността. Тренираните лица се възстановяват по-бързо от нетренираните, защото работната им честота е по-ниска при дадено ниво на натоварване. Наклонът на кривата на намаляване на сърдечната честота след физическо натоварване обаче е един и същ при тренирани и нетренирани лица. Възстаняването на сърдечната честота след продължително натоварване (1 час и повече) е по-бавно поради повишената вътрешна температура - сърдечната честота се задържа на по-високи стойности за целите на терморегулацията. Характерът на възстановяването на сърдечната честота след субмаксимално физическо натоварване има важно клинично значение. Забавеното възстановяване на сърдечната честота е сигурен показател, който предсказва смъртността у възрастни лица без клинична изява на сърдечносъдова болест.
4. Влияние на тренираността.
При тренирани лица ударният обем може да продължи да нараства и при по-високи стойности на натоварването (т.е. до по-голям процент от максималната мощност или максималната кислородна консумация). Увеличаването на минутния сърдечен обем/кислородната консумация при нетренирани става за сметка предимно на нарастване на сърдечната честота, а при тренирани - става за сметка на нарастването на сърдечната честота и на увеличения ударен обем. Увеличеният ударен обем е израз на адаптацията на сърцето към физическото натоварване(спортна брадикардия и спортна хипертрофия на сърцето!). Тези разлики между тренирани и нетренирани индивиди могат да се обобщят в следните точки: - Натоварването при нетренирани лица предизвиква пропорционално по-голямо покачване на сърдечната честота при дадена мощност на работата, отколкото при тренирани. - При нетренирани лица сърдечната честота играе по-значителна роля при увелачаването на минутния сърдечен обем и кислородната консумация.
4. Изводи. Промяната на сърдечната честота играе критична роля в снабдяването с кислород на работещите мускули по време на натоварване, защото минутният сърдечен обем до голяма степен се определя от нарастването на сърдечната честота. Ударният/систоличният обем допринася към нарастването на минутния сърдечен обем най-вече в по-ранните етапи от натоварването. Стойностите на сърдечната честота в покой и при натоварване могат да се използват като показатели за тренираност.
ІІ. Области на приложение на сърдечната честота във връзка с физическото натоварване.
Могат да се очертаят следните области на приложение:
1. Сърдечната честота като основа на функционални изследвания чрез физическо натоварване. Измерването на сърдечната честота и анализът на промените са съществен елемент от много тестове за изследване на функционалното състояние на организма и на нивото на тренираност. Същестуват тестове, които се основават изключително на промените на сърдечната честота по време на дозирано физическо натоварване(напр. субмаксималните тестове за предсказване на VO2max) или на сърдечната честота във възстановителния период (стъпалните тестове).
2. Сърдечната честота като показател за интензивността на тренировъчното натоварване. Независимо дали физическото натоварване се прилага/предписва за целите на спортната тренировка или за здравни цели (фитнес), това се извършва като се спазват следните ключови компоненти: - вид/модел на физическото натоварване - честота - продължителност - интензивност Разбира се, всеки от тези компоненти се прилага или контролира по специфичен начин, в зависимост от конкретните цели на приложението на физическото натоварване. От тези компоненти честотата и продължителността на тренировката се контролират лесно. За разлика от тях интензивността на физическото натоварване зависи от много фактори и се управлява по-трудно. Това може да доведе до две крайни форми на неправилна тренировка - липса на желания тренировъчен ефект или до претренираност. Най-точният метод е изразяването на интензивността на натоварването като процент от максималната кислородна консумация (VO2max) (VO2max представлява индивидуалната горна граница за аеробната, кислородозависима ресинтеза на АТФ. VO2max е мярка за аеробния капацитет и се определя от максималното количество кислород, доставяно и използвано от мускулите). Като се знае максималната кислородна консумация, интензивността на натоварването, което желаем да приложим, за да развиваме аеробната система, може да се изрази като процент от нея. Определянето на индивидуалната VO2max чрез максимален тест обаче изисква скъпа апаратура, квалифициран персонал, значителна мотивация на изследваното лице, медицинско наблюдение, а често има противопоказания за провеждането на максимален тест. Когато по редица причини не може да се извърши максимален тест за определяне на VO2max, широко се използва сърдечната честота като показател за интензивността и за установяване на индивидуализирано тренировъчно натоварване. Физиологичната основа на това приложение е линейното увеличаване на сърдечната честото с нарастването на кислородната консумация при натоварвания, относително близки до максималните. Очертават се две области на приложението на сърдечната като показател за интензивността: 1. при трениране за развитие на сърдечносъдовия фитнес като ключов елемент на фитнеса 2. в спортната тренировка
3. Приложение на сърдечната честота като показател за интензивността при трениране за подобряване/запазване на здравето (фитнес) В препоръките на Американския колеж по спортна медицина за количеството и качеството на физическото натоварване за развитие и поддържане на сърдечносъдовия и мускулен фитнес, и гъвкавост у здрави възрастни лица (1998) се посочват следните изисквания: честота на тренирането: 3-5 пъти седмично; продължителност на тренирането: 20-60 мин непрекъснато или с прекъсвания (най-малко 10 минутни натоварвания, натрупани през деня) аеробно натоварване, като продължителността зависи от интензивността; интензивност на тренирането: 55/65% - 90% от максималната сърдечна честота (Hrmax)или 40/50% - 85% от резерва на сърдечната честота (HRR) или резерва на максималната кислородна консумация (VO2R). Долните граници се прилагат за индивиди с ниско ниво на кондиция. За да се развива аеробната система, натоварването трябва да е с интензивност, при която се достига определена сърдечна честота. Сърдечната честота определя адекватността на тренировъчния стимул. Тази сърдечна честота се нарича тренировъчна или целева сърдечна честота (THR). Чрез долна и горна стойност на тренировъчната сърдечна честота се определя т. нар. тренировъчна зона. Тренировъчната сърдечна честота се определя по директен и индириктен начин. При директния метод HR се определя при всяко стъпало на максимален тест. Сърдечната честота се изразява графично спрямо VO2 (или МЕТ). Тренировъчната зона се определя, като се вземе съответния процент от VO2max, при който индивидът трябва да тренира и се определи HR в тези точки. Така определените сърдечни честоти се използват като ориентири за достигане на съответното тренировъчно натоварване. При индиректните методи се използва максималната сърдечна честота - HRmax. HRmax се дефинира като най-високата сърдечна честота, достигната при максимално натоварване. HRmax не се влияе съществено от тренирането, но зависи от възрастта. За предпочитане е HRmax да се определи пряко чрез максимален тест. За максимален тест може да има медицински противопоказания, а и това не е удобен/практичен метод, когато трябва да се изследват големи групи хора, практикуващи спорт за здраве/фитнес. Ето защо широко разпространена практика е определянето на HRmax чрез възрастово базираната формула на Astrand & Rhyming (1954):
HRmax = 220 - възраст [години] Формулата HRmax = 220 - възраст [години] внася неточност от около 10%, поради интериндивидуалните разлики (±10 уд/мин е стандартното отклонение при всяка HRmax, определена чрез възрастта). Приблизително 1/3 от хората имат HRmax, която е с повече от 10 удара по-висока или по-ниска от получената по формулата. Това показва, че методите за използване на сърдечната честота като индикатор на интензивността трябва да се прилагат с внимание, като се имат предвид вродените им неточности. Използването на формули за определяне на максималната сърдечна честота за нуждите на функционалното тестване или предписване на интензивност на физическо натоварване може да се прилага безопасно само при напълно здрави млади индивиди. Популярни са два метода за индиректно определяне на тренировъчната сърдечна честота – като процент от HRmax или като процент от резерва на сърдечната честота. Метод 1. Използване на процент от HRmax Общото правило е, че аеробният капацитет се подобрява, ако натоварването е достатъчно да повиши HR до около 70% от максимума. (McArdle et al., 1996). При натоварване на краката като колоездене, ходене, тичане, това увеличаване е равно на около 55% от VO2max , или, за млади хора, на сърдечна честота от 130-140 уд/мин. Това е минималният стимул или долната граница за подобряване на сърдечносъдовата система. Горната граница е 85%(90%) HRmax, приблизително съответстваща на 75%-85% VO2max. Долната граница от 70% HRmax и горната граница от 85%(90%)HRmax определят тренировъчната зона за развитие на аеробната система. Процентът от HRmax не е еквивалентен на процента от VO2max. В покой обикновено кислородната консумация е около 10% от максималната, докато сърдечната честота е 30-40% от HRmax. В хода на едно физическо натоварване HRmax се приближава до VO2max с нарастване на интензивността на натоварването. (Трябва да се има предвид още, че при спортове, при които се натоварва горната половина на тялото (ръцете), напр. плуване, HRmax е с около 13 удара/мин по-ниска, както при нетренирани, така и при тренирани. THR = 70% (HRmax-13) - при плуване Изваждането на 13 уд/мин е необходимо, за да не се допусне надценяване на тренировъчната сърдечна честота при натоварвания, включващи предимно горната половина на тялото и ръцете!) Пример: Ако при дадено лице HRmax=170 уд/мин, то 70% HRmax отговарят на 119 уд/мин, а 85% HRmax - на 144 уд/мин. Тези две стойности определят тренировъчната му зона. Метод 2. Използване на процент от резерва на сърдечната честота Това е най-популярният метод за определяне на тренировъчната сърдечна честота. Основава се на забележителната работа на Karvonen et al.(1957), в която се идентифицира минималното ниво на интензивност на натоварването или прага, над който е възможно достигането на тренировъчен ефект. Целевата сърдечна честота се определя като процент от разликата между максималната сърдечна честота и сърдечната честота в покой. Тази разлика се нарича резерв на сърдечната честота. Ето защо този метод е познат като метод на "процент от резерва на сърдечната честота" (%HRR). Основава на допускането, че когато даден индивид се натоварва напр. с 50% от VO2max, то той/тя е на 50% от HRR. Известната формула на Карвонен има следния вид: THR = HRrest + %Tint x (HRmax - HRrest) или THR = HRrest + %Tint x HRR където: - THR - тренировъчна или целева сърдечна честота: - HRrest - сърдечна честота в покой - %Tint – тренировъчна интензивност - HRR - резерв на сърдечната честота като HRR = HRmax – HRrest - HRmax - максимална сърдечна честота - определена чрез максимално дозирано натоварване (за предпочитане) или чрез базираната на възрастта формула Пример: Ако при дадено лице HRmax=170 уд/мин, HRrest=75 уд/мин, каква трябва да бъде THR, за да достигне интензивност 70% от максималната? THR = 75 + 0.70 x (170-75) = 141.5 уд/мин Изследванията показват, че ако THR се използва за индикатор на тренировъчната интензивност, границата между неефективно и ефективно трениране е малко над 60% Tint. За да се предизвиква тренировъчен ефект целевата сърдечна честота трябва да съответства най-малко на 60% Tint и препоръчително на 70% Tint. Тренировъчната честота, определена по този метод, е с около 10% по-висока от тази, определена като процент от HRmax. Смята се, че методът “резерв на сърдечната честота” дава по-добро приближение до %VO2max, отколкото само %HRmax. Тренировъчната честота, определена по гореописаните методи, има ориентировъчно значение и служи като насока за управление на тренировъчната фитнес програма. Трябва да се имат предвид ограниченията на тези методи, целите на тренировъчната програма да са индивидуализирани в зависимост от нивото на тренираност и здравословното състояние. Интензивността трябва, естествено, да бъде съчетана със съответната честота, продължителност и вид на натоварването. 4. Основи на приложението на измерването на сърдечната честота в спорта. Приложенията на измерването на сърдечната честота в спорта се основава на: - Установената физиологична връзка/зависимост между сърдечна честота, кислородна консумация и мощност на натоварването - Леснотата и удобството при измерването на сърдечната честота в сравнение с други показатели - Необходимост от относително точен показател за адаптацията на сърдечносъдовата система при тренирането на аеробния метаболизъм най-вече при спортовете за издръжливост (добре развитата аеробна система за доставка на енергия е от критично значение при тези спортове) - Необходимост от относително точен показател за оценка на интензивността на натоварването; определянето на интензивността е основна част от всяка тренировъчна програма Мониторите на сърдечната честота са създадени да подпомагат треньори и спортисти в подобряването на качеството и ефективността на тренировката. През последните години използването им придобива все по-голяма популярност във връзка с усъвършенстване им по отношение на точност, обем на записваните данни и възможности за комютърна обработка на данните. Все по-често се издават наръчници, насочени към практическото използване на мониторите на сърдечната честота за целите на тренировката. Мониторите на сърдечната честота осигуряват: - точно определяне на сърдечната честота във всеки момент или за определени периоди от време – т.е. осигуряват на спортиста и треньора непрекъсната обратна връзка за степента на влияние на физическото натоварване върху сърдечната честота и му помагат да се ориентира обективно за интензивността на натоварването – в условията на тренировка или на състезание(по-рядко). - анализ на данните от измерванията на сърдечната честота - това позволява да се открият грешки, направени по време на тренировката или състезанието (напр., ако не се прецени правилно инетнзивността на натоварването, може да се получи подобряване на лактатния толеранс, вместо трениране на издръжливостта). - чрез сърдечната честота може да се управлява директно тренировката, но по-важно е, че се получава представа за начина, по който тренира даден спортист. Съществуват определени разлики между използването на сърдечната честота за управление на тренировката за фитнес и за управление на спортната тренровка. Физиологичната основа остава същата – линейната зависимост между мощност, кислородна консумация и сърдечна честота до определен процент VO2max. Мониторирането на сърдечната честота в спорта се използва: - за мотивиране на спортистите за работа с по-висока интензивност (на нивото на лактатния праг или над него) - за предпазване на спортистите от работа с прекалено висока интензивност - за оценка на интензивността по време на тренировка или след завършване на тренировката, когато е направен запис на сърдечната честота. (когато се използват сърдечни монитори по време на тренировката, обикновено се дефинират четири зони на сърдечната честота: първа – с минимален тренировъчен ефект, втора – с малко по-висока интензивност, но все още под лактатния праг; трета – натоварване с интензивност около лактатния праг; четвърта – интензивност над лактатния праг; (лактатен праг - най-високата стойност на кислородната консумация или интензивност на натоварването, която може да се поддържа без покачване на кръвния лактат над стойността му преди натоварването; “критичната” стойност на плазмената лактатна концентрация е 4 mmol.l-1 – т. нар. начало на натрупване на лактат в кръвта) - по време на състезание – за определяне на правилната стратегия по отношение на скоростта - за предпазване от развитие на претренираност - намаляването на максималната сърдечна честота (напр. при колоездачи) и увеличаване на сърдечната честота в покой (и особено по време на сън) са ранни показатели за претренираност. Трябва да се отбележи, че препоръките за избор на тренировъчна сърдечна честота обикновено се основават на предварителни лабораторни тестове чрез физическо натоварване. Чрез тези тестове се определя специфична сърдечна честота, съответстваща на един или повече параметри, смятани за по-точни по отношение на интензивността или нивото на спортното изпълнение – най-често това е лактатния праг, както и някои показатели на вентилацията и др. Напр. определя се сърдечната честота на лактатния праг – HRlt, която служи за отправна точка при предписване на адекватни тренировъчни натоварвания въз основа на сърдечната честота. Разбира се, съответствието между сърдечната честота и лактатния праг (и/или други еталонни показатели) трябва периодично да се проверява чрез лабораторни тестове по време на тренировъчния цикъл и да се извършват необходимите уточнявания на тренировъчната сърдечна честота. Този метод често се използва от елитни спортисти в спортовете за издръжливост – напр. професионалните колоездачи. Освен това е препоръчително да се измери пряко чрез максимален тест истинската индивидуална максимална сърдечна честота. Повечето тренировъчни схеми включват различни видове натоварвания. Могат да се “конструират” различни целеви тренировъчни зони в зависимост от вида и другите характеристики на натоварването. При прилагането на мониторирането на сърдечната честота в спорта трябва да се имат предвид някои ограничения. - линейната зависимост между сърдечна честота и кислородна консумация е валидна при леки до умерени натоварвания - има индивидуални различия в максималната сърдечна честота, които внасят неточност при използването на формулата 220 – възраст - наличие на ежедневни вариации – напр. около 1-6 уд/мин при бегачи при субмаксимално натоварване - нивото на тренираност – има изследвания, показващи, че намалената сърдечна честота в покой след трениране (използвана обичайно като показател за тренираност) е в границите на ежедневните вариации - влияние на психологически фактори – напр. тревожност... - дехидратацията – наблюдава се покачване на HR; - условията на средата – повишената влажност и температура водят до по-високи стойности на HR; надморската височина също влияе силно HR, като я покачва; на дадено натоварване при по-висока надморска височина, отговаря по-висока HR, отколкото на морското равнище. - т. нар. сърдечен дрейф – това е покачване на сърдечната честота, въпреки че няма покачване на натоварването (и при непроменящи се или намаляващи плазмени лактатни концентрации) – напр. с около 20 уд/мин при натоваране, продължаващо 20-60 мин – това променя зависимостта между сърдечната честота и достигнатата мощност; обикновено сърдечният дрейф се наблюдава след около 30-та минута на натоварването; дехидратацията и по-високата околна температура усилват този феномен. - влиянието на храни, напитки (кафе...), лекарства. - мониторирането на сърдечната честота е по-подходящо при спортовете за издръжливост, където се достига до устойчиво състояние; при други спортове – колективни игри, ориентиране и т.н., интензивността на натоварването е непостоянна, т.е. на определена сърдечна честота може да съответства по-широк диапазон от интензивности - сърдечната честота по време на състезание е по-висока, отколкото по-време на тренировка. - “идеалната” тренировъчна интензивност не е известна; по-добре е изучен ефекта от тренировъчните програми върху индивиди, водещи заседнал начин на живот, при които подобренията в кислородната консумация и издръжливостта са по-отчетливи при по-малко тренировъчно натоварване и по-голям интервал между тренировките. Извод: Мониторирането на сърдечната честота е разумен и практичен подход при контролирането и предписването на тренировъчната интензивност и за оценка на спортиста след тренировка или състезание, както и за предпазване от претренираност, ако грижливо се контролират или отчитат факторите, влияещи сърдечната честота. Относително по-широко е приложението на сърдечната честота като маркер за интензивността и основа за предписване на физическо натоварване при спортуващите за здраве/практикуващите фитнес, като един от компонентите, необходими за безопасно и положително повлияване на сърдечносъдовата система. (Мониторирането на сърдечната честота, разбира се, е само един от многото елементи за управление на тренировъчния процес.)
Б. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ Първа задача. Изследване на промяната на сърдечната честота по време на физическо натоварване. Цел на задачата: Демонстрация на промените в сърдечната честота при физическо натоварване с повишаваща се интензивност. Необходими уреди: хронометър, велоергометър, метроном, монитор на сърдечната честота Протокол на теста: А. Натоварване – стъпаловидно натоварване с продължителност на стъпалата 2 мин. Мощност - мъже – 2.5-3 W.kg-1, жени – 2-2.5 W.kg-1 Честота на въртене – 60 rpm Натоварването се прекратява при достигане на сърдечна честота 85% от макскималната (85%HRmax). HRmax се определя по формулата 220 - възраст [години] Б. Етапи: 1. Поставя се мониторът на сърдечната честота на изследваното лице. Обяснява се накратко функционирането на уреда. 2.Измерва се СЧ в покой след поне 5 мин. спокойно седене на велоергометъра, като сърдечната честота трябва да е под 95 уд/мин. 3. Изпълнява се избрания протокол за физическо натоварване 4. Записват се СЧ в края на всяко стъпало на натоварването. 5. Записват се СЧ в края на всеки 2 минути от възстановителния период. Втора задача. Определяне на целевата сърдечна честота чрез индиректен метод. 1. Приложение на формулата на Карвонен а. 37 год. здрав мъж има максимална сърдечна честота 196 уд/мин и сърдечна честота в покой 64 уд/мин. Като използвате метода на резерва на сърдечната честота, определете целевата сърдечна честота в рамките на 60% до 70% от функционалния му капацитет. THR = HRrest + %Tint x (HRmax - HRrest) THR = 64 + 0.60 х (196-64) = 64 + 0.60 х 132 = 64 + 79.2 = 143.2 THR = 64 + 0.70 х 132 = 64 + 92.4 = 156.4 Отг.: от 143 до 156 уд/мин.; натоварването при тази сърдечна честота ще приближи лицето до 60%-70% VO2max б. 36-год. здраво лице желае да се натоварва с 50% VO2max; сърдечната честота в покой е 72 уд/мин. Каква е целевата сърдечна честота? HRmax = 220 – 36 = 184 уд/мин THR = 72 + 0.50 х (184 – 72) = 72 + 56 = 128 Отг.: 128 уд/мин 2. Използване на процента от HRmax а. Решете задача 1.б. като използвате информацията за Стойности на %HRmax при даден процент от VO2max: % VO2max %HRmax 40 63 50 70 60 76 70 82 80 89 85 92 THR = %HRmax x HRmax THR = 0.70 x 184 = 128.8 Отг.: около 129 уд/мин. Допълнителни задачи: 1. Здрава жена на 45 год. иска да се натоварва с 70% от функционалния си капацитет; сърд. честота в покой е 78 уд/мин.; Каква е целевата и сърдечна честота, като се използва метода на на резерва на сърдечната честота? Отг.: 146 уд/мин 2. 76 год. здрав мъж има максимална сърд. честота от 132 уд/мин и сърд. честота в покой 72 уд/мин. Определете целевата сърд. честота при 40% VO2max, като използвате метода на резерва на сърдечната честота? Отг.: 96 уд/мин 3. Предписвате на 30 год. здрав мъж да се натоварва при 70% VO2max. Като използвате таблицата и процента от HRmax, намерете неговата тренировъчна сърдечна честота. Отг.: 148 уд/мин Трета задача. Харвардски степ-тест Цел на задачата: демонстрация на използването на възстановителната сърдечна честота Този класически тест е добра илюстрация за използването на влиянието на физическото натоварване върху сърдечната честота за обща оценка на функционалното състояние на сърдечносъдовата система. Основава се на схващането, че лицето с по-добра адаптация на сърдечносъдовата система ще възстанови сърдечната си честота по-бързо и че по-добре тренираното лице има по-ниска сърдечна честота при дадено натоварване. От тази гледна точка теста може да се използва за оценка на общото повлияване на сърдечносъдовата система от физическото натоварване – напр. преди и след тренировъчния процес. Трябва да се има предвид, че натоварването при този тест е относително голямо и може да предизвика крампи и изразена локална умора в мускулите на краката. Прилага се на здрави млади мъже (тестът първоначално е създаден за такава популация) без ортопедични ограничения от долните крайници. Корелацията към VO2max е приблизително 0.6 – 0.8; влияе се от вариациите на максималната сърдечна честота; лицата с по-голяма абсолютна дължина на краката получават повече точки. 1. Необходими уреди: степенка или платформа с височина 50.8 см (45 см за жени); хронометър; метроном; монитор на HR 2. Протокол на теста честота: 30 стъпки в минута (120 такта на метронома); една пълна стъпка започва и завършва с двете стъпала на пода и е равна на 4 такта – горе, горе, долу, долу. продължителност на натоварването: до 5 мин (4 мин за жени); може и по-малко при настъпване на умора или болки в мускулите; натоварването се спира, ако лицето не може да поддържа честотата на движенията за повече от 15 сек. изпълнение: След обяснение на процедурата и командите следва: - кратко разгряване и/или стречинг - пускане на метронома - команда за започване - наблюдава се честота на стъпките и се коригират проблемите - на 5 минута (или по-рано) натоварването се прекратява; изследваното лице сяда - измерване на HR: в седнало положение на изследваното лице – 1 мин след спиране на натоварването се измерва HR за 30 сек. в интервалите 1-1 ? мин (HR1), 2-2 ? мин (HR2), и 3-3 ? мин (HR3). 3. Изчисляване на индекса (на физическа ефективност): индекс = 100 х t разделено на 2(HR1 + HR2 + HR3) t – продължителност на натоварването в sec оценка: отлична > 90; добра: 80 -89.9; средна : 65 – 79.9; слаба : 55 – 64.9; лоша < 55.0 ДАННИ ОТ ИЗМЕРВАНЕ НА СЪРДЕЧНАТА ЧЕСТОТА ПРИ ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ Основните данни на лицето, които трябва да се запишат са: дата, време, име, възраст, години, пол, ръст, тегло, спорт, забележки. Данни от измерванията: (стойност) HRmax = 220 - (стойност) [год.] Резултатите от теста да се запишат под формата на таблица, в колоните последоваелността е: покой, натоварване, въстановяване. В редовете се записва време, ватове, сърдечна честота. Данни за изследвано лице номер 1, които трябва да се запишат: дата, време, име, възраст, години, пол, ръст, тегло, кг., спорт, забележки, както и причината за прекратяване на теста: локална умора, крампи или други. Да се запишат данните за изследвано лице номер 2. Резултатите от теста да се запишат под формата на таблица, в колони със следната последоваелност: лице (име), времетраене, сърдечна честота (HR1, HR2, HR3), индекс и оценка (отлична, добра, слаба, лоша). След това се прави интерпретация на резултатите.
Източник: Лекции на студенти в НСА София
.................................................... Още от Napred.BG:
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи. Tweet Добави в любими Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
|
Bandar Poker Dominobet
poker88
sampoernapoker88 merupakan situs judi poker88 terbaik dan terpercaya saat ini dimana situs ini memiliki ratusan bahkan ribuan member setia
The professional company 918 kiss provides all the information on 918kiss download.
permainan judi slot di situs https://www.cmd398.net dapat deposit menggunakan judi slot deposit pulsa dan ovo
SeoWho
exact replica watches
안전공원
daftar di situs judi slot online terpercaya qqslot77
seo melbourne
Напред.бг препоръчва следните уроци по рисуване в София за кандидатстване в професионални гимназии и университети с рисуване, или за всички, които искат да развият артистичната страна на своята личност.
Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ подкрепя I Grow Younger | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)
|
|
Tweet |