Българска търсачка и начална страница

 

Цигулар чуден в гора засвирил. Свирил и дирил приятел верен. Дочул го Вълчо. Дошъл при него. Спрял се, послушал, па заговорил:
- Бай цигуларко, хубаво свириш. Можеш ли някак да ме научиш така да свиря! С хубава свирня ще си примамвам лесно овчици!
- Бива, Вълчане - рекъл свирачът. - Ела след мене!
И Вълчо тръгнал. Стигнали скоро дърво свалено. Свирачът с мъка го понадигнал.
- Пресегни с крак! - рекъл на Вълча. - Под това дърво има цигулка. Вдигни я леко! С нея ще свириш.
Подпъхнал крака Вълчо зарадван. Но цигуларят пуснал дървото и му притиснал здраво краката.
Дръпнал се Вълчо, почнал да вие:
- Олеле, майко, какво дочаках!
- Тъй ти се пада! - рекъл свирачът.  Кой овце граби, гуслар не става!
Тръгнал свирачът сам из гората. Дръпнал пак лъка и си засвирил.
Чула го Лиса. Дошла при него.
- Хубаво свириш, бай цигуларко. Можеш ли някак да ме научиш така да свиря, та по-лесничко пилци да хващам.
- Мога, Кумице - рекъл свирачът. - Ела след мене!
Тръгнала Лиса. Стигнали скоро тясна пътечка. Свирачът привел един клон жилав.
- Дай си крачеце- рекъл на Лиса. - Ще го завържа да се огъне, та по-пригодно да държиш лъка.
- Вземи, вържи го - рекла му Лиса.
Той и завързал крака за клона. После огънал друг клон отсреща и пак рекъл:
- Другото краче дай тука, Лисо. 
И той завързал здраво и него. Па пуща двата клона нагоре. Те се изправят Лиса увисва. Замахва крака и заскимтява.
- Тъй ти се пада! - рекъл свирачът. - Кой пилци хваща, гуслар не става!
Тръгнал свирачът пак из гората. Дръпнал си лъка и си засвирил, дано го чуе приятел верен.
Зачул го Заю. Дошъл при него. Спрял се, па заговорил:
- Бай цигуларко, хубаво свириш. Я да , научиш и мен да свиря. На нашите зайци свирач ще бъда. От всеки заек зелка ще вземам – богат ще стана!
- Защо не, Зайо, ще те науча – казал свирачът. – Ела след мен!
Ти имаш предни крака възкъси. Мъчно ше свириш. Ще трябва да се разтегнат малко.
И той му вързал здраво краката, па го увесил на една клонка.
Люшнал се Заю, заплакал жално.
- Тъй ти се пада! - рекъл свирачът. - Кой зелки сбира, гуслар не става!
И цигуларят пак си засвирил. Колкото свирел, по се унасял.
Окъсан дървар дошъл при него. До едно дърво се пооблегнал, разтворил уста: слуша ли, слуша.
Спрял цигуларят, той не продумва - стоял омаян. Най-подир рекъл:
- Да си жив, момко! Цял ден съм сякъл дърва в гората, но както свириш до утре ще слушам!
- Пък аз на тебе цял живот свирвам! - рекъл свирачът. - Ти ще ми бъдеш приятел верен!