|
|
Цената на нара
Веднъж преди много, много години двама монаси отивали в Басантпур. Единият бил стар, а другият - млад. По пътя завалял силен дъжд и те се скрили под едно дърво. Но като разбрали, че дъждът няма да спре скоро, мокри продължили пътя си.
Наблизо имало малко село. Там потърсили подслон. Старейшината ги посрещнал с голямо уважение и ги настанил в дома си. Предложил им ядене, но двамата монаси отказали. По-старият рекъл:
- Не можем да приемем храна от тебе, защото си ловец. Ако в селото има дом, където не се яде месо, ще отидем да се нахраним там.
Старейшината им посочил едно такова семейство, но в поройния дъжд трудно можело да се стигне дотам. Минали четири денонощия, но дъждът не спирал. И през цялото това време монасите не хапнали нищо.
Най-после дъждът спрял. Слънцето отново изгряло. Мокрите зелени дървета заблестели. Старейшината завел монасите при селянина, който не ядял месо, и му рекъл:
Тези свети хора останаха у нас няколко дни, но не пиха дори вода. Ние сме ловци и те не приеха храната ни Затова ги доведох при тебе.
Селянинът веднага изразил уважението си към гостите, а на старейшината казал:
- Много съм Ви благодарен, че доведохте монасите при мене. Ще мога да науча от тях много неща.
- Аз нищо не съм направил - възразил старейшината. - Късметът си е твой.
И старейшината си тръгнал.
Селянинът настанил монасите в къщата си. Жена му също ги приела с голямо уважение.
- Яденето е готово - каза тя. - Първо си починете, а после заповядайте на трапезата.
Гостите разгледали къщата и разбрали, че селянинът и жена му са бедни хора. Не им се искало да им отнемат от оскъдната храна.
Старият монах рекъл:
- Ние отиваме в Басантпур да прекараме сезона на дъждовете. Но валежите започнаха по-рано. Налага се да прекараме четири месеца тук, но не искаме да ви бъдем в тежест.
- Почитаеми - казал селянинът, - вярно е, че сме бедни, но от Вашето гостуване няма да обеднеем повече. Вие притежавате мъдрост, която е най-голямото богатство. Това, което ще спечеля, като Ви слушам, докато сте тук, не мога да спечеля цял живот с работа. Защото само знанието извисява човека. Не се безпокойте за нас и заповядайте на трапезата.
Монасите много се зарадвали на думите му и приели поканата. Селянинът им дал всичкото ядене. Гостите настоявали да оставят храна и за себе си, но стопаните не ги послушали и през целия ден не хапнали нищо.
Така тези свети хора заживели в къщата на селянина. Отдавали се на молитва по няколко дни и тогава не приемали храна. В дните, когато те се хранели, стопаните гладували.
Минали четири месеца.
Един ден монасите решили да тръгнат за Басантпур. Когато пристигнали там, отишли да обядват при най-богатия търговец в града. Той ги нагостил с радост и ги изпратил чак до манастира.
Оттогава всеки ден отивал да вземе монасите от манастира и след обяда ги изпращал.
Един ден по пътя младият монах казал на стария:
- Този търговец е много добър човек. Приема ни в дома си с голямо уважение и любов.
Старият монах се усмихнал.
- И все пак не е толкова голямо уважението му, колкото на селянина.
Търговецът, който вървял зад тях, чул разговора им. Искало му се да разбере кой е човекът, за когото говорят, но замълчал. Но един ден попитал и старият монах отговорил:
- Това е един беден селянин, който ни даваше всичкото си ядене. Ти имаш река от пари. Ако отделиш малко от тях, изобщо няма да се усети. А за да ни нахрани, селянинът гладуваше. Когато човекът има малко и го даде всичкото, наистина е голям дар.
Тогава се отворили очите на търговеца. Той си мислел, че е много добър и възвишен човек, защото винаги приемал монаси в дома си и правел много дарения. Но това, което чул сега за непознатия, го поразило.
Един ден селянинът дошъл в Басантпур. Надявал се, че монасите са още там и ще ги види. Отишъл да ги търси в манастира. Случайно там бил и търговецът.
- Монасите ми разказаха много хубави неща за тебе и аз се радвам, че се запознахме - казал той. - Каня те днес у нас на вечеря.
- Много съжалявам, но не мога да дойда - отговорил селянинът. - Дал съм обет да не се храня в чужди къщи.
- Но ние сме братя! - възразил търговецът. - Защо се стесняваш да дойдеш в дома на брат си?
Селянинът много се учудил, че търговецът го кани така настоятелно.
- За обета няма значение дали сме братя или не - добавил той. - Трябва да го изпълнявам винаги и навсякъде.
Но търговецът не го оставял:
Тогава ела само да поговорим.
Селянинът се съгласил и отишъл вечерта у търговеца. Тс си поговорили за разни неща и гостът се приготвил ди си върви. Тогава търговецът поискал да му подари 50 хиляди златни монети, но селянинът не ги приел.
- Аз се храня само от парите, които съм спечелил с труда си. Не искам да вземам пари от никой друг.
Търговецът се съгласил с него и попитал:
- Тогава кажи ми какво мога да купя от тебе?
В градината си имам няколко нарови дървета, които раждат много плодове. Те са сочни и така натежават, че клоните им увисват до земята. Ако имате нужда, ще Ви ги изпратя.
Търговецът много се зарадвал.
- Донеси ми всичките. Аз ще ги изпратя с моите кораби да се продадат. Така ще имаш добра печалба.
Селянинът се съгласил. И за късмет този път дърветата били така отрупани с плодове, както никога дотогава. Той изпратил всичките.
Търговецът ги дал на своя помощник и заръчал:
Тези нарове са на най-добрия ми приятел. Другата стока може и да остане, но тях трябва да продадеш на всяка цена!
Помощникът натоварил наровете и корабите тръгнали. Той спирал да търгува на много места. Пристигнал и на един остров. Царят на острова имал единствен син, който бил тежко болен. Много лечители идвали, но никой не могъл да му помогне. Само един от тях казал:
Аз мога да излекувам принца. Но лекарството, което имам, може да му помогне само ако се взема със сок от нар. Трябва от някъде да намерите този плод.
Като чул това, царят се угрижил. На острова нямало нарови дървета. Откъде щял да намери нар? Тогава някой му съобщил, че на пристанището са пристигнали търговски кораби и царят веднага го изпратил да пита за този плод.
Помощникът на търговеца едва тогава се сетил за чувала с наровете и веднага го дал:
- Занесете този чувал на царя. Каквото иска да плати, да го сложи в чувала.
Като видял толкова много плодове, царят се зарадвал, че синът му ще оздравее. Лечителят се заел да лекува принца и много бързо царският син се оправил.
Царят щедро възнаградил лечителя и изведнъж се сетил и за продавача на нарове. Той попитал хората си колко струват плодовете и те му предали какво е казал търговецът. Царят напълнил едно малко сандъче със скъпоценни камъни и златни монети, сложил го в чувала и го изпратил на кораба.
Помощникът на търговеца захвърлил чувала в един ъгъл и корабите се завърнали в Басантпур. Като се срещнал с помощника си, търговецът най-напред попитал на каква цена е продал наровете. Помощникът отговорил:
- Господарю, дадох наровете на един цар. Каквото е платил за тях е в този чувал, но аз не съм поглеждал в него.
Търговецът много се зарадвал. Помислил си: „Царят сигурно добре е платил.“ И без да отваря чувала, го изпратил на селянина.
Жената на селянина отворила чувала и намерила сандъчето със скъпоценностите. Селянинът помислил, че по този начин търговецът иска да му помогне. Затова взел сандъчето и отишъл при него.
- Защо ми даваш такова голямо богатство? Аз няма да го приема. То не може да ми помогне. Напротив, може само да ме накара да мисля и да върша лоши неща, да стана мързелив и когато свърши богатството, да не съм годен за работа. Вземи си го обратно.
Търговецът разказал всичко на селянина. Заклел се, че това е цената на наровете и той не е прибавил нито грош от себе си. Извикал и помощника си да потвърди думите му. Най-после селянинът повярвал и като благодарил, взел сандъчето.
С тези пари той започнал търговия и животът му се променил. Скоро забогатял и построил много манастири. Дълго търсил монасите, които преди време живели при него, но никъде не ги намерил. Той вярвал, че тъкмо на тях дължи благополучието си.
Хората говорели, че е спечелил богатството си от продажбата на наровете, но то било награда за неговата добродетелност.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
