Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Целувката на лакомата жена



Имало едно време една жена. Тя обичала да си похапва. Да цениш изяществото на храната не е грях, но пък и тази любов може да ти донесе какви ли не приключения.
Веднъж жената сварила яйца и като ги редила на трапезата, така й се дояло, че не издържала, грабнала едно и го пъхнала в устата си. Искала да го направи бързичко, да не я види мъжът й, който вече бил на вратата, връщал се от работа.
Пъхнала жената яйцето в устата си и се опитала да го погълне цяло. Да, но се задавила, задушила се и паднала до масата.
Влязъл мъжът й — и какво да види? Жена му мъртва.
Заплакал горчиво, обичал си той жената, макар че често се задявал с нейната лакомия, но го правел с любов и от любов към нея.
Е, мъка, мъка, но сега жената трябвало да се погребе, както си му е редът от памтивека. Дошли старите жени, окъпали мъртвата жена, облекли я с най-новите й дрехи. А любящият й съпруг рекъл:
— Сложете й всичките накити, които й бях купувал. За нея съм ги вземал. На мен защо са ми?!
И старите жени поставили на мъртвата жена брошки, гривни, огърлици, хубави, красиви, някои били сребърни, други — от чисто злато.
И така с всичките накити погребали жената.
Хубаво, но на погребението всички видели колко много и скъпи накити има в гроба. Двама крадци от селото решили да отидат през нощта и да оберат мъртвата.
Речено-сторено.
Щом станало полунощ, две сенки се промъкнали в селското гробище, спрели до гроба и започнали да го разравят.
Скоро стигнали до ковчега и отворили капака.
Видели брошките, гривните, огърлиците и много се зарадвали.
Втурнали се да обират накитите на мъртвата жена.
За да вземат всичко, трябвало да надигнат трупа и те го сторили.
Тогава се чуло някакво изхълцване, а крадците застинали от страх и се заоглеждали. Не, нямало никой наблизо. Пак се захванали да обират накитите на жената. Но в следващия миг дори не посмели ни да гъкнат, ни да мръднат. Мъртвата протегнала ръце, като след дълъг, сладък сън.
И… и се прозяла!
Жената си мислела, че е вкъщи, в леглото, протегнала ръка към единия от крадците, този, който бил най-близо до нея, и обвила ръце около врата му.
Да те прегърне мъртва жена не е най-приятното изживяване, нали? Сърцето на крадеца едва не спряло да бие от ужас.
Вторият крадец треперел от страх и бавно тръгнал заднишком да се измъква. Както плетял крака крадецът, тъй кракът му хлътнал в един от старите гробове и докато се усети, пропаднал. А гробът бил дълбок горе-долу колкото човешки ръст. И от пръстта се подавала само ужасената глава на крадеца. Този стар гроб се бил превърнал в свърталище на змии и гущери. И те се хвърлили да наказват тялото на този, дето нарушил покоя им — захапали го, защипали го. А крадецът хем от страх, хем от болка запищял, закрещял. Но не можел и да помръдне, пръстта го притискала отвсякъде, само главата му се подавала над гроба и крещяла ли крещяла. Молела се за пощада…
Първият крадец пък не смеел да помръдне в прегръдката на внезапно оживялата мъртва жена.
Тя го галела, целувала го, защото го взела за съпруга си.
Крадецът усещал горещия дъх на оживялата жена по устните си и напълно се вцепенил, когато тя го попитала ядосано:
— Какво стоиш като пън?!
Крадецът се напънал да й отговори, то какво ли и щял да каже, но направил отчаян опит, горкичкият. И чак по-късно разбрал, че в този страшен миг завинаги си е изгубил гласа.
Жената постепенно идвала на себе си и разбирала, че е станало нещо страшно с нея. Отблъснала крадеца, когото досега прегръщала тъй страстно, и той паднал като труп в гроба до нея. Тя, без да се усети, даже стъпила върху него, че била нисичка и си подала главата. Що да види, Боже-Божке?! Наоколо само гробове с кръстове, които сякаш се поклащат заплашително. А сред гробовете човешка глава пищи отчаяно. И тази глава сигурно е на мъртвец, на кого друг ще да е, рекла си жената.
И защо съм тука, зачудила се тя.
Без да губи време, изпълзяла от гроба, без да осъзнава, че е нейният, и хукнала из гробището. Като профучавала край ридаещата от болка и страх глава на втория крадец, без да иска, стъпила върху нея.
Излязла от гробищата жената и се втурнала към селото.
Краката й сами я отвели до нейната къща. А тя тъмнее.
Почукала на прозореца и зачакала. Отвътре се чул гласът на мъжа й:
— Кой чука в този късен час?
— И питаш! — сопнала се жена му.
— Ти… ти коя си? — попитал, този път вече колебливо и страхливо, мъжът й отвътре.
— Как коя съм?! — ядосала се сега жена му и отвърнала свадливо: — Да не искаш да кажеш, че не ме познаваш, а, така ли?
— Ама… — замънкал мъжът зад прозореца и погледнал.
На лунната светлина се очертавала, както му се сторило, една трепереща сянка, която му креснала:
— Жена ти съм! — викала оживялата съпруга и предложила: — Ей на, виж ме, дано ме познаеш! — залепила лице на стъклото.
Мъжът отметнал пердето и се оказал лице в лице с мъртвата си, погребана през деня съпруга.
Дълго се гледали двамата. Жената се чудела и маела как така мъжът й, собственият й съпруг, не я познава, а я гледа стреснато, уплашено и ужасено. А мъжът пък се питал — с какво е обидил, унижил мъртвата си жена, та е дошла при него?! И как е излязла от гроба и защо изглежда като напълно жива?
Ей така стояли един срещу друг мъжът и жената и само стъклото на прозореца ги деляло…
Какво се случило нататък, то е ясно — мъжът, макар и трудно, повярвал, че жена му си е жива и двамата се прегърнали и пак си заживели щастливо. Жената вече внимавала с храната, поглъщала я само на ситни хапки и добре сдъвкана.
А каква била съдбата на двамата крадци? Този, когото оживялата мъртва жена прегръщала и целувала, онемял. Все се опитвал нещо да каже, но лицето му се гърчело от усилие, гърлото му бълвало непонятни звуци. И тъй си умрял, без да успее да разкаже как го е целувала и прегръщала мъртва жена.
Вторият крадец, който пропаднал в гроба, полудял, горкият. Все тичал из селото и бягал от нещо, но какво го преследвало, никой не знаел, само той виждал змиите, гущерите и къртиците, които го хапели. Пищял цял живот, докато Господ не се смилил над него и не го прибрал.
Това е историята за жената, която лакомията вкарала в гроба, а алчността на крадците я върнала при мъжа й.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Целувката на лакомата жена - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

Bandar Poker Dominobet
poker88
sampoernapoker88 merupakan situs judi poker88 terbaik dan terpercaya saat ini dimana situs ini memiliki ratusan bahkan ribuan member setia

The professional company 918 kiss provides all the information on 918kiss download.

permainan judi slot di situs https://www.cmd398.net dapat deposit menggunakan judi slot deposit pulsa dan ovo

SeoWho

exact replica watches

안전공원

daftar di situs judi slot online terpercaya qqslot77

seo melbourne

Напред.бг препоръчва следните уроци по рисуване в София за кандидатстване в професионални гимназии и университети с рисуване, или за всички, които искат да развият артистичната страна на своята личност.

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ подкрепя I Grow Younger | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!