Българска търсачка и начална страница

 

Първа глава

 

Чарлстън, Южна Каролина, 1799 година
— Представи си шотландските планини — говореше Конър на своята кръщелница Кей. — Представи си родината на твоя баща, неговите приятели, семейството му. Там той беше лорд, което означава, че ти си дъщеря на благородник, което пък от своя страна означава…
— А ти помисли ли дали моят баща ще поиска от мен същото, за което ме молиш? — попита тя и очите й му се усмихнаха изпод гъстите мигли.
Конър лежеше на леглото с шина на бедрото. Беше счупил крака си само преди час и лицето му се сгърчваше от болка и при най-лекото движение, но все пак се усмихна изнурено на Кей.
— Ако баща ти знаеше за какво моля скъпоценната му дъщеря, щеше да ме завърже за фургон и да ме влачи през планините.
— Аз ще отида — обади се Хоуп, застанала от другата страна на леглото. — Ще взема карета и…
Конър сложи ръка върху нейната и я погледна нежно. Хоуп беше единствената дъщеря на Вирсавия и Айзък Чапман. Красивата й майка беше починала съвсем млада преди години, а старият й баща, вечно кисел и отблъскващ, още се помайваше. Конър се представяше само като «семеен приятел», но Кей беше дочула да се шушука, че между Вирсавия и него е имало нещо повече от приятелство. Даже се носеше слух, че той може би е баща на Хоуп.
— Много благородно от твоя страна, мила, но…
Гласът му заглъхна, защото не му се искаше да обсъжда очевидното. Хоуп беше градско чедо и никога не се беше качвала на кон. Пътуваше само с карета. Освен това, когато беше тригодишна, падна по стълбището и счупеният й крак не зарасна правилно. Под дългата пола едната й обувка беше с подметка дебела пет сантиметра.
— Чичо Конър — каза кротко тя, — молиш Кей за нещо невъзможно. Погледни я само! Облечена е за бал. С тази рокля ще й бъде неудобно да язди.
Конър и Хоуп извърнаха очи към Кей и искрящото й великолепие сякаш оживи стаята. Тя беше на двайсет и въпреки че не се отличаваше с класическата красота на майка си, беше много хубава. Тъмносините й очи бяха с невероятно дълги мигли, но онова, което правеше впечатление, бе гъстата й кестенява коса, в момента прибрана високо с фуркети, като отстрани на лицето й се спускаха масури, които смекчаваха твърдото очертание на челюстта, наследена от баща й.
— Моля я от мястото на срещата да отиде право на бала — Конър се помъчи да се надигне и едва сподави едно стенание. — Дали пък аз няма да успея…
Хоуп го бутна лекичко по рамото, той се отпусна отново и тя попи с влажна кърпа потта от челото му.
Задъхан от болка, той погледна Кей. Роклята й беше изящна. Върху белия сатен се носеше облак от газена ефирна материя, пришита към роклята със стотици кристални мъниста, около които имаше изискана бродерия. Прилягаше съвършено на стройната й фигура и като познаваше баща й — Ангъс Мактърн Харкорт, тоалетът сигурно струваше колкото Конър беше припечелил миналата година.
— Хоуп има право — рече той. — Не можеш да отидеш вместо мен. Много е опасно, особено за девойче като теб. Да беше тук Нейт или Итън, или Толи.
При споменаването на тримата й по-големи братя, Кей седна на стола до леглото.
— Яздя по-бързо от Толи и обикновено го побеждавам — каза тя за по-големия си брат. — И стрелям като Нейт.
— Адам — продължи Конър. — Да беше тук Адам.
— Чичо Конър — обърна се към него някак тревожно Хоуп, — не е редно да искаш това от Кей. Ще се окаже в ситуация, абсолютно невъзможна за нея. Тя…
— Защо да е невъзможна? — възрази Кей. — Доколкото разбрах, от мен се иска само да отида до някакво определено място, да отведа един кон с товар и да платя на двама мъже. Това е всичко, нали?
— Това е всичко — отговори Конър и пак се опита да седне. — Като срещнеш мъжете, подаваш им кесията с монетите и поводите на товарния кон на Алекс. Те ще си тръгнат, а ти ще пришпориш кобилата, за да отидеш на бала. Съвсем просто е.
— Може би ще успея… — започна тя, но Хоуп я прекъсна. Изправи се с ръце на кръста и погледна свирепо Конър.
— Конър, онова, което внушаваш на горкото дете, е пагубно. Влияеш й и изопачаваш фактите така, че да забрави за какво става въпрос, ако изобщо знае.
Тя беше почти на трийсет, с девет години по-възрастна от Кей, и често се държеше с нея така, сякаш още скача на въже.
— Разбрах за какво ме моли — каза момичето.
— Не, не си — гласът на Хоуп стана креслив. — Те са престъпници. Всичките до един. Тези двамата, на които трябва да платиш… — погледна мъжа много ядосано. — Кажи й откъде ги изнамери.
— От пандиза — избъбри той, но сърдитият й поглед го принуди да изрече ясно: — От затвора. Хванах ги тъкмо когато ги освобождаваха. Откъде иначе да намеря хора, готови на онова, което ми е необходимо? От църквата ли? Хоуп, забравяш, че в случая Алекс е важният. Алекс, който…
— Алекс!
Хоуп се подпря на леглото му и се извърна настрани. Когато погледна отново безпомощно лежащия Конър, лицето й беше почервеняло от гняв. Тя не беше красавица и руменината съвсем не я разхубавяваше.
— Не знаеш нищо за този Александър Макдауъл. Запозна се с него в затвора.
Кей се изненада:
— Но аз си мислех…
— Мислеше, че нашият скъп чичо Конър го познава, нали? Кръстникът ни е служил в армията с бащата на въпросния Алекс, с твоя баща и…
— И човекът ми е спасявал живота не веднъж — тонът му беше гневен. — Защитавал ни е, когато бяхме съвсем неопитни новобранци и даже не се сещахме да се наведем, когато стреляха по нас. Мак ни беше като баща или като по-голям брат. Той…
— Мак ли? — възкликна Кей, когато най-после взе да навързва историята. — Човекът, на когото трябва да помогнеш да избяга от затвора, син на онзи Мак ли е, дето баща ми го споменава?
— Да — отговори той. — Не вярвам, че днес баща ти щеше да бъде жив, ако не беше Мак.
— Кажи й синът какво е направил — лицето на Хоуп червенееше като изгорено от слънце. — Кажи на Кей защо са го заключили зад решетките.
Конър мълчеше и Кей промълви:
— Аз си помислих, че…
— Какво? Че са го арестували за пиянство ли? Или защото е паднал в поилото на конете?
— Хоуп! — предупреди я сърдито той и тя видя как лицето му почервеня точно по същия начин като на Хоуп. — Наистина мисля, че…
— Че можеш да подмамиш Кей, без да й съобщиш фактите ли?
— Какво е направил? — попита момичето.
— Убил е жена си! — почти извика Хоуп.
— О!
Освен това възклицание друго не й дойде наум. Очите й бяха станали толкова кръгли и големи, че приличаше на кукла с красивата си рокля. В косата й имаше три диамантени звезди, които проблясваха на светлината на свещите.
Хоуп седна на стола до леглото и погледна Конър.
— Аз ли да й разкажа или ти?
— Явно държиш на кървавите подробности, така че разказвай.
— Ти не беше тук — започна тя — и не знаеш отвратителните истории, изнесени във вестниците. Александър Лачлан Макдауъл пристигнал в Чарлстън преди три месеца, запознал се с прекрасната и талантлива госпожица Лилит Грей и се оженил веднага за нея. На другия ден след венчавката й прерязал гърлото.
Кей сложи ужасено ръка на шията си. Хоуп се обърна към Конър, който я гледаше гневно:
— Казах ли нещо измислено? Преувеличих ли?
— Вестникарски приказки — отговори сдържано той.
Хоуп пак се втренчи в Кей.
— Хванали са този мъж Алекс съвсем случайно. Някой хвърлил камък с бележка през прозореца на спалнята на съдия Арнолд. Там пишело, че съпругата на Алекс Макдауъл е мъртва и лежи до съпруга си гола-голеничка в стаята им в най-хубавия хотел. Отначало съдията предположил, че това е някаква отвратителна шега, но когато доктор Никерсън заблъскал по вратата и се развикал, че е получил същата бележка, тръгнал с него да проучи случая — тя погледна Конър. — Да продължавам ли?
— Нима мога да ти затворя устата?
Кей местеше поглед от единия към другия и виждаше една и съща конструкция на челюстта и очи, блеснали гневно по един и същи начин. Представи си колко ще се смеят вкъщи двете с майка й на всяка дума, на всеки жест в разигралата се тази вечер сцена. Щеше да сподели и с баща си, но след като избягва старателно в разказа думи като «затвор» и «убийство».
— Съдията и докторът нахлули при този Александър Макдауъл още преди да пукне зората и до него лежала съпругата му. Била с прерязано гърло.
Кей отново ахна и сложи ръка на шията си.
— Залагам живота си, че синът на Мак не е извършил убийството — каза тихо Конър.
— Чудесно, но залагаш живота на Кей, не своя! — подхвърли нервно Хоуп.
Момичето гледаше ту него, ту нея и се усъмни дали един ден ще си проговорят.
— Значи го измъкваш от затвора и му помагаш да избяга?
— Такъв беше планът ми, само че и аз щях да тръгна с него.
— На едно от неговите мъчително дълги и опасни пътешествия — прибави все така гневно Хоуп. — Този път накъде щеше да се запилееш?
— В пущинака на Флорида.
Жената потръпна от погнуса.
През целия си живот Кей беше слушала за пътешествията на чичо Конър. Ходеше на изследователски експедиции далеч на запад и беше видял неща, каквито друг бял мъж не беше виждал. Обожаваше растенията и като че ли знаеше латинските наименования на всичко що расте. Три години изучава рисуване, за да изобразява онова, което среща. Но докато всички възхваляваха рисунките му, Кей и нейната майка криеха мнението си, понеже и двете притежаваха художествен талант и според тях рисунъкът му беше елементарен и неумел. Един от учителите по рисуване на Кей, а тя взимаше уроци от четиригодишна, беше английският художник Ръсел Джоунс. В ателието се държеше като истински тиранин и Кей полагаше огромни усилия, за да изпълнява изискванията му, и не се посрамваше. «Ех, защо не си момче» — все й повтаряше той умислено.
Кей не осъзна, че е изрекла думите на глас, докато не усети, че Конър и Хоуп са я зяпнали.
— Сетих се за…
— Господин Джоунс — каза той. — Последният ти учител — гледаше я със завист. — Как ми се иска да имам твоя талант, Кей. Ако можех да рисувам така хубаво и така бързо като теб, щях да нарисувам много повече и всяко изображение щеше да бъде превъзходно, но не умея.
Хоуп не знаеше почти нищо за Кей и за нейното семейство. Конър беше кръстник и на двете и само това ги свързваше. На Хоуп й беше казано само, че Кей е «взела решение» и ще остане в Чарлстън, докато не го изпълни.
— Рисуваш ли?
Той се изсмя и остра болка прониза тялото му. Потри коляното си, докато се опитваше да си поеме дъх.
— Микеланджело щеше да завиди на таланта й.
— Едва ли — каза Кей, но се усмихваше. Сведе скромно поглед.
— И ти караш тази прелестна млада жена да спасява един убиец!
Хоуп изпепеляваше с поглед Конър.
— Не. Карам я да направи нещо за човек, който е загубил всичко на света. Ако беше дошла с мен в затвора, както те помолих, щеше да видиш скръбта му. Скърбеше повече за ужасната загуба, отколкото за онова, което го чака.
Хоуп не реагира и Кей предположи, че са водили този спор много пъти.
— И какво ще прави този човек, като избяга? — попита Хоуп. — До края на живота си ли ще се крие от закона?
— Както ти казах, първоначалният ни план беше Алекс да дойде с мен и господин Грейди във Флорида — Конър погледна момичето. — Господин Грейди е ръководител на тази експедиция и от пролетта я подготвяме. Аз щях да регистрирам, да описвам и да рисувам всичко, което срещаме. Той беше така любезен да ме наеме, след като знаеше, че не мога да рисувам човек или животно. Интересувам се само от растения. Кей може…
На нея не й се слушаха повече хвалби за уменията й; струваха й се излишни, когато животът на човек висеше на косъм.
— Ако на мястото на срещата няма никой, какво ще стане със сина на твоя приятел?
— Ще го заловят, ще го върнат в затвора и утре ще го обесят.
Кей погледна към Хоуп дали ще потвърди, но тя замълча.
— Искаш от мен да му отведа кон, така ли?
— Да! — побърза да отговори Конър, преди другата жена да се намеси. — Само това. Плащаш на хората, които ще го измъкнат от затвора, предаваш коня на Алекс и си тръгваш.
— Ако свърша тази работа, той накъде ще поеме?
— На експедиция с господин Грейди. Начертах карта на Алекс къде да го засече. Предполагам, че на господин Грейди ще му се наложи да наеме друг вместо мен за описите. Много лошо се получи…
Кей се усмихна, защото се досещаше какво намеква.
— Даже да бях мъж, не бих се съгласила. Не ме привлича подобна перспектива. Аз съм много щастлива със семейството си във Вирджиния и там искам да си остана. Нека моите братя да търсят приключения.
— Така си е — съгласи се Хоуп. — Не е редно жените да се мерят с мъжете и да обикалят къде ли не. И най-вече не е редно да яхнат кон и да препуснат да спасяват убиец.
Ти Си Конър наблюдаваше сериозно Кей.
— Познавам те откакто си се родила и никога не съм те излагал на опасности. Ще се загърнеш в пелерината с качулка на Хоуп, а за язденето ми е ясно. Виждал съм те да прескачаш огради, от които повечето мъже се плашат.
— Ако се плашех, братята ми щяха да ме скъсат от подигравки — засмя се тя. — Те…
И като се замисли за тях, се попита как биха постъпили в подобна ситуация. Толи вече щеше да е яхнал коня, Нейт щеше да зададе куп въпроси, преди да тръгне, Итън щеше да си стегне багажа, понеже ще заеме мястото на Конър в експедицията, а пък Адам…
— Не се доизказа за тях — подкани я Конър.
— Те ще помогнат на всеки приятел на татко — каза Кей и се изправи.
— Ти не бива да участваш.
Хоуп се взираше в Кей от другата страна на леглото.
— Не каза ли, че би отишла, ако можеше? — попита тя.
— Да — съгласи се Хоуп, — но ако бях аз, щеше да бъде много по-различно. Ти си толкова млада, толкова…
— Наивна ли? Разглезена? Богата? — изреждаше Кей и при всяка дума присвиваше все повече очи. Откакто се запозна с тази жена, имаше чувството, че тя я държи настрана, смятайки я за твърде млада, твърде лекомислена и твърде разглезена, за да свърши някоя работа докрай. Кей наистина нямаше лошия късмет на Хоуп да падне и да окуцее, да загуби майка си и цял живот да понася мърморенето на стария си баща, но и тя си имаше проблеми. По нейно мнение, когато едно момиче расте с четирима братя, е достатъчно подготвено за бойни действия.
— Съгласна съм — каза и погледна Хоуп с онзи поглед, който използваше, за да стресне Толи, когато се кани да й пусне жаба във врата.
— Благодаря ти — почти се просълзи Конър. Грабна малката й ръка и я целуна по дланта. — Благодаря ти, благодаря. С теб всичко ще бъде наред. Алекс е много приятен млад мъж и…
— Съмнявам се, че семейството на жена му ще сподели твоето мнение — прекъсна го Хоуп.
Той я погледна и тя седна на стола. Разбираше, че е претърпяла поражение.
— Дали да не се преоблека? — зачуди се Кей.
— Не, не, остани си с този тоалет. След срещата ще отидеш направо на бала.
— Така ще имаш алиби — каза Хоуп, примирена донякъде.
— Да, ще имаш алиби. Не че някой ще те пита къде си била, но… — гласът на Конър заглъхна.
Хоуп въздъхна разочаровано.
— И скрий лицето си под качулката. Внимавай никой да не го види. Даже онзи мъж.
— Ще го преследват ли? — полита Кей, като започна да разбира с какво се е нагърбила доброволно.
— През всичките седмици откакто е в затвора, планирам бягството му — обясни Конър — и смятам, че съм подсигурил всяка възможност. Три групи мъже ще избягат, но само ти ще знаеш къде да се срещнеш с истинския беглец.
— Навярно си се изръсил доста — предположи Хоуп.
Той махна пренебрежително с ръка. Това бягство му струваше почти всичко, което притежаваше, но нямаше намерение да им казва.
— Кога трябва да тръгна? — попита момичето, преглъщайки нервно при мисълта за предстоящата нощ.
— Преди около двайсет минути.
— Не иска да ти даде време да размислиш — каза Хоуп.
— Моята камериерка…
— Ще й намеря работа — продължи другата жена — и тя изобщо няма да забележи, че те няма.
— Аз… ами… — заекна Кей.
— Тръгвай! — рече Конър. — Не разсъждавай повече, тръгвай! Крий се под качулката, пази се никой да не види лицето ти, даже Алекс, после иди на бала. Остави коня откъм задния вход на балната зала, за да не се говори как си пристигнала. Хоуп ще се погрижи по-нататък.
Кей погледна Хоуп и кимна.
— Добре тогава, тръгвам. Не зная как ще яздя с тези дрехи, но…
— Наметалото ще те покрие от глава до пети — успокои я Ти Си, а очите му я умоляваха да не се бави повече. — Утре на закуска ще пием шоколад и ще се смеем на случката.
— Обещаваш ли? — усмихна се тя.
— Заклевам се.
Позабави се само колкото да му се усмихне още веднъж, подхвана роклята си и хукна по стълбището.
Сърцето й се разтуптя лудо, но знаеше, че в случая трябва да помогне. Тази вечер щеше да спаси живота на един човек. Не желаеше в момента да се тревожи дали е убиец или не. По-добре първо да свърши работата и после да разсъждава по въпроса.

 

Втора глава

 

Кей седеше на коня в тъмнината и й се искаше само едно — да бъде при семейството си във Вирджиния. Есента настъпи и там сигурно беше по-студено. Камината в гостната сигурно гореше и хвърляше отблясъци. Братята й дали си бяха вкъщи, или се шляеха навън, всеки зает с неговите си работи? Итън сигурно е отишъл у семейство Удлок да ухажва една от дъщерите им, но според Кей от тази работа нищо нямаше да излезе. Момичето не беше нито достатъчно хубаво, нито достатъчно умно за него.
Кобилата взе да тъпче неспокойно и тя я успокои. Сред дърветата зад нея стоеше скрит тежко натовареният кон, предназначен за Александър Макдауъл, щом пристигнеше с мъжете, които го бяха измъкнали от затвора.
Огледа се, но небето беше тъмно и почти нищо не се виждаше. Намери трудно мястото, където според указанията на чичо й трябваше да се срещне със сина на Мак. За нея той беше само син на човека, помагал на баща й, и тази бе единствената причина да е тук. Ако не разсъждаваше така, щеше да настръхне при мисълта, че й предстои среща с евентуален убиец.
Хоуп беше излязла да изпрати Кей, беше й помогнала да се загърне в грамадното вълнено наметало и й бе дала карта с указания за мястото на срещата, начертана от Конър.
— Още не е късно да се откажеш — говореше й Хоуп, нахлупвайки качулката на главата й.
Кей се помъчи да изглежда изключително храбра.
— Сигурна съм, че нищо няма да ми се случи. Освен това се съмнявам, че този човек е убиец.
Другата жена сниши глас:
— Не си чела какво пишеше във вестниците. Докторът и съдията са я открили заключена с него в стаята. Когато похлопали, той се обадил сънено. Не съзнавал какво е направил. Истински демон е.
Момичето преглътна.
— А той какво обяснение даде?
— Че изпил чаша вино и заспал.
— Може би казва истината.
— Колко си наивна! — рече снизходително Хоуп. — Кой мъж заспива като пън през първата си брачна нощ?
— И все пак… — опита се да й възрази Кей, но тя я прекъсна:
— Колкото по-скоро тръгнеш, толкова по-бързо ще се върнеш. Ще те чакам на бала. Роклята ми няма да бъде разкошна като твоята, но все пак ще облека една от розова коприна. Търси ме в дъното на залата — сложи ръце на раменете на Кей и я погледна. — Нека Бог да е с теб — пожела й тя и я целуна бързо по страната. После двете се затичаха към конюшнята, където бяха конете. Хоуп помогна на Кей да нагласи широкото наметало върху роклята и краката, които се подаваха, обути с копринени чорапи. Балната рокля беше тясна и като яхна коня, се вдигна нагоре.
— Въпреки приказките на нашия кръстник, моля те, бъди предпазлива с този мъж — нареждаше Хоуп.
За да я поуспокои, Кей попита:
— Да ти донеса ли нещо?
— Върни се жива и здрава, това е достатъчно — каза Хоуп, без да се усмихва, но като видя разочарования поглед на Кей, добави: — Донеси ми съпруг. Нито много висок, нито много нисък, нито богат, нито беден. Искам само мъж, който да се противопостави на баща ми — усмихна се тя едва-едва. — Освен това искам мъж, който няма да заспи като пън през първата ни брачна нощ.
— Кой баща? — пошегува се Кей и веднага осъзна, че е по-изнервена, отколкото си мислеше. Започна да се извинява, но Хоуп се разсмя.
— Мърморкото, разбира се. С другия нямам проблеми, освен че не ме слуша. Хайде, тръгвай!
Кей смушка коня и се отправи на запад към мястото на срещата с убиеца.
И сега седеше на коня и чакаше. До този момент трябваше да са дошли, но не долавяше някакъв шум или движение. Да не би нещо да се беше объркало? Или бягството е било осуетено? Съзнаваше, че не знае почти нищо за плана на чичо Конър, и съжаляваше, че не го бе разпитала по-подробно. Не беше като брат си Нейт, който обичаше да разрешава загадки. Винаги преценяваше подбудите. В тишината на нощта се замисли за онзи случай, когато той за пръв път намери разрешение на загадка, която хвърли в паника цялото й семейство и прислугата. Подът в кухнята изчезваше с тревожна бързина и никой не искаше да повярва на очите си.
Кей се усмихна и се замисли за онова време, но шум от дясната й страна я стресна и тя дръпна юздите на кобилата. Конят с товара беше завързан на около петдесет метра зад нея, но като погледна в тази посока, нищо не забеляза.
И все пак долавяше някаква промяна.
— Кой е там? — извика.
От тъмното изскочи висок, брадясал мъж, който застана толкова близо до нея, че тя неволно дръпна юздите и щеше да потегли, ако той не я беше задържал за прасеца. Тогава се откриха коприненият чорап и краят от роклята й. Кристалните мъниста проблясваха даже в мрака.
— Триста дяволи, мамка му! — изруга мъжът и вдигна поглед към нея. — Що ми е проводил туй ни дете, ни мома да се трепе с извънредно мъжки работи. Що ли не зема да се гръмна — мърмореше си той на шотландски диалект, после прибави на правилен американски английски: — На бал ли отивате, госпожице?
Кей ритна ръката му и го погледна отгоре с цялото презрение, на което беше способна.
— Щом се откача от теб и ще фукна право на вечеринката. Ти ще ме проводиш ли?
Беше прекарала няколко лета в Шотландия с братовчедите си и схвана обидата. Очевидно си имаше работа с неблагодарен простак.
Не си даде труд да му посочи къде е другият кон. Щом е толкова сигурен, че «туй ни дете, ни жена» е толкова безполезна, че щял да се «гръмне», тогава, «мамка му», ще може и «извънредно добре» да си намери и коня.
Той стоеше зяпнал от изумление и тя си помисли, че вероятно е изпаднал в шок, понеже разбра грубия му диалект. Мъжът промърмори нещо като «Ти си Мактърн», но тя не схвана смисъла.
После се чу изстрел и Кей не се изненада. Явно планът на Конър не беше добър. Мъжете, на които трябваше да плати, не се появиха, никой не придружаваше цапнатия в устата шотландец. «Сам е» — заключи тя, смушквайки кобилата.
Усети, че роклята й се набра още нагоре. При това положение щеше да се появи на бала в ужасен вид. Вятърът издуха качулката и почувства, че грижливо подредената коса се измъква от фуркетите. Добре че скри диамантените звезди. Забоде ги на корсета. Бяха подарък от баща й за нейния осемнайсети рожден ден и не искаше да ги загуби, особено за такава недостойна кауза.
Чу, че я наближава ездач. Обърна се и видя шотландеца. Въпреки безобразно дългите коса и брада, забеляза как очите му святкат гневно.
— Покрий се, побъркано момиче — извика той.
— Сега не му е времето да се правим на скромни.
Изправи се на седлото и конят препусна още по-бързо. Обичаше да язди и голяма част от живота си бе прекарала върху гърба на кон. Да се надбягва с братята си и да ги побеждава беше едно от любимите й занимания.
— Като се загърнеш, няма да разберат, че си момиче — викна той, като се мъчеше да се изравни с нея. Но неговият кон беше претоварен с екипировката за експедицията и изоставаше. Независимо от това мъжът го пришпорваше жестоко и на Кей й дожаля за животното.
— Трябва да се разделим — каза тя и насочи коня наляво. Не познаваше околностите на Чарлстън, но имаше отлично чувство за ориентация, пък и светлините на града се виждаха в далечината. Възнамеряваше да се върне у Конър, да си събере багажа и на сутринта да тръгне за вкъщи. Силните усещания й дойдоха в повече.
Когато мъжът се обърна и едва не я изблъска от пътя, вложи цялото си умение на ездачка, за да удържи коня.
— Какво правиш? — възмути се тя.
— Спасявам животеца ти — кресна й той. — Ако се върнеш в града, ще те арестуват.
— Никой не знае, че съм се срещнала с теб.
Хвърли поглед през рамо. Беше чула изстрел, но хора не забеляза.
— Видяха те.
— Не са — викна момичето.
За нейно изумление той хвана юздата и така силно дръпна животното, че тя едва не падна. Ако имаше камшик, щеше да нашиба нахалника.
— Трябва да дойдеш с мен.
— Няма! Ти си престъпник!
— И ти вече си престъпница. Или тръгваш подир мен, или ще те сваля и ще те метна като торба с парцали на моето седло.
Изкушаваше се да го подложи на това изпитание. Забеляза колко е мършав под дрипите, пък и беше доста по-млада от него, но той пак можеше да я грабне.
— Добре — съгласи се най-накрая и в следващата секунда той потегли, като очевидно очакваше, че тя ще го последва. Искаше й се да се отправи в противоположна посока, но чу още един изстрел в далечината и пришпори коня след него. Сигурно знаеше някое скривалище. Не им ли се въртяха в главата на всички затворници само скривалища и бягство?
Язди след него, както й се стори, около километър и половина, после той изчезна в мрака. Спря коня и се огледа, но не го видя. Чу птица, но нощта беше изпълнена със звуци. В следващия миг чу конски тропот по пътя и когато мъжът се показа, даже през падналите кичури коса забеляза, че е вбесен.
Смаяна от неговата неблагодарност, подкара коня към храсталака и слезе.
— Грам мозък нямаш, глуповатичка си като недорасло дете.
— Разбрах всяка дума и нито една не ми хареса. Като се върна…
— Млъкни, малката — изръмжа той, поваляйки я на земята.
Кей тъкмо щеше да се развика, когато чу, че се приближават конници. Наведе главата си и почувства ръката на мъжа върху гърба си. Той направо вонеше и тя се зачуди дали няма въшки. Ако я полазеха, никога нямаше да може да ги изчисти от косата си.
Четирима ездачи спряха недалеч от тях и тя стаи дъх в очакване да се отдалечат.
— Казвам ти, беше онази червенокосата, дето е на гости у Конър. Видях лицето й, когато се обърна назад — каза единият от мъжете и Кей ахна.
Шотландецът затисна устата й с ръка. После я пусна, но й направи знак да пази тишина.
— Момичето ли? — учуди се друг един. — Защо момиче ще помага на убиеца да избяга?
— Вероятно заради нея е убил жена си и сега бягат заедно. Всички знаят, че се ожени за госпожица Грей заради парите й.
— Що за тъп човек ще убие красавица като нея!
— Клюкарствате като стари квачки. Да вървим при Конър и да проверим дали момичето е у тях. Ако го няма, ще се наложи да го поразпитаме.
След последните думи обърнаха конете си и заминаха.
Кей моментално се изправи, но мъжът я дръпна за дрехата и тя пак се просна на земята.
— Накъде си се запътила?
— При кръстника, да го предупредя.
— В къщата на Конър ли?
— Естествено.
— Само да си покажеш носа там и на секундата ще те арестуват за подпомагане на бягство от затвора, при това на убиец.
Изгледа го свирепо, докато той се изправяше.
— Това означава ли, че няма да се предадеш, за да спасиш своя благодетел?
Той изсумтя, сякаш искаше да каже, че по-тъпо същество не е срещал през живота си, и тръгна към коня си.
— Конър може да се грижи за себе си. Разправяли са ми, че избягал от индиански плен, от мечки, от пиратски кораб. Все ще се оправи някак с местните смелчаци, които търсят да измъчват хубавичко момиче.
— Да, но… — не желаеше да губи време в разправии с него. — Добре, тогава си отивам вкъщи.
— А това е…
— Едилин във Вирджиния.
— А в Чарлстън знае ли някой откъде си?
Той проверяваше вързопите върху коня си.
— Някои хора познават семейството ми. Родителите ми често са идвали тук. А пък братята ми…
— Спести ми роднинските истории. Не можеш да се прибереш у дома си, защото първо там ще те потърсят, след като разпитат Конър.
— Не мога да се прибера ли? — Кей се усмихваше, изправяйки се и отивайки до коня си. — Нямаш представа кой е баща ми, нали?
— Той сега не може да ти помогне. Яхвай коня и се постарай да криеш краката си под наметалото. Иначе ме разсейваш.
Кей не схвана дали това е комплимент, но ако беше, никак не й се понрави. Картината, която Хоуп обрисува, беше жива в съзнанието й.
— Къде отиваме? — попита. — Баща ми познава много хора и може…
Той дръпна юздите и спря до нея.
— Баща ти е отгледан да бъде главатар на клана Мактърн, нали?
— Да, точно тъй — отвърна гордо тя.
— В такъв случай той е закрилникът на семейството.
— Разбира се. Ненадминат е, когато…
— След като това ти е известно, да не би да възнамеряваш да подпалиш война между него и град Чарлстън?
— Не, в никакъв случай.
— Ако се скриеш при баща си, той ще се бие до смърт, за да те защити. Нали не искаш да загине?
— Не — рече тя и дъхът й секна при мисълта на какво са способни баща й и братята й. — Нямам такава цел и когато баща ми научи…
— Сигурен съм, че Конър ще си мълчи и той няма да научи нищо. Остава ни само да намерим къде да се скриеш, докато докажа своята невинност. Щом освободят мен и ти ще бъдеш свободна.
— Но… — не доизказа мисълта си, че не е убедена в неговата невинност. — Как ще докажеш невинността си, като ще се шляеш из джунглите на Флорида?
— Първо нека хората се поуспокоят. На процеса срещу мен установих, че никой не желае да ме изслуша. Много хора харесваха… — придоби вид на човек, който се е задавил.
— Твоята съпруга ли? — попита Кей. — Хората харесваха ли я?
— Нима смяташ, че щях да се оженя за жена, която никой не харесва? — сопна й се той.
— Твоята неблагодарност ме смайва. След като рискувах заради теб… — пое дълбоко дъх. Онова, което смяташе да каже, беше излишно. — Мнението на лекаря какво беше?
— Негодникът умря от инфаркт на другия ден, след като Лилит… почина. Погребаха я, без дори да я видя.
— Щом е била всеобща любимка, значи лекарят е умрял, шокиран от гледката, и никак не е чудно, че искат да те обесят, задето си я убил.
Той никак не се смути от обвинението й.
— На онзи, който я е убил, няма да му се размине с едно обесване — промърмори. — А сега тръгвай след мен и не ми задавай повече дръзки въпроси.
Кей го последва и се замисли как да се измъкне от това опасно положение. След като не биваше да се връща при кръстника си или да търси убежище при приятели на семейството, нито в родния си дом, къде щеше да се дене? Колко дълго ще бъде бегълка? Може би ще се наложи да се качи на кораб и да отплава за Шотландия, където ще остане при семейството на баща си. Но за колко време? Шест месеца ли? Година! Шотландецът спомена, че ще чака духовете в Чарлстън да се успокоят, или като се изрази той, «да им се намести акълът», после ще открие истинския убиец на съпругата си. Щеше ли да му отнеме много време? Ами ако наистина е убиец? Това означаваше, че никога нямаше да бъде оневинен и щяха да го издирват, което пък от своя страна означаваше, че и Кей щеше да бъде издирвана.
Вървеше след него, но силно се изкушаваше да обърне коня и да препусне към Чарлстън. Спираше я споменът за мъжете на пътя, които я търсеха, знаейки коя е и къде да я намерят. Също така мнението на шотландеца за начина, по който щеше да реагира нейното семейство на цялата история, я разколебаваше. Ако се върнеше в Чарлстън при кръстника си и се предадеше, без съмнение щяха да я затворят. Даже не искаше да си представя как щеше да реагира семейството й. Почти виждаше баща си и четиримата си братя да нападат затвора и да я отвличат. Някой от тях можеше да бъде убит.
По страните й се затъркаляха сълзи, но тя не ги изтри. Помъчи се да си мисли за нещо хубаво, но освен колко е глупава, друго не й идваше наум. За пръв път пътуваше сама, придружена само от нейната камериерка и слугата Кади, и се наложи да убеждава близките си за това изключително право.
— Ще си навлечеш някоя беля без нас — бе казал Толи.
— Ще срещнеш други мъже и ще ти се наложи да размишляваш над повече от три предложения за брак — подразни я Итън, като я погледна развеселено.
Нейт й връчи списък с книги, които искаше да му купи, и я предупреди:
— И умната!
С Адам беше най-трудно. Целуна я по челото, каза, че й вярва, знае колко е умна и не се съмнява, че ще спазва винаги благоприличие.
Кей погледна към крака си върху стремето и видя, че е разголен до коляното. Помъчи се да го загърне с наметалото, но то се беше усукало под нея.
Колкото до баща й, когато поиска разрешението му да пътува сама, той отговори едносрично «не». Нищо повече. «Не». Намеси се майка й: «Не се притеснявай, ще го склоня»… и го склони.
И ето че Кей не оправда тяхното доверие… с изключение на Толи, който смяташе сестра си за разсеяна.
— Ето, вземи — каза шотландецът и й подаде мръсна носна кърпа. Тя се поколеба и тогава той добави: — Твоят нос ще я изцапа още повече, защо тогава се тръшкаш чиста ли е или не.
Тя тъкмо щеше да отговори, но той обърна очи към небето и избърза напред.
Кей издуха носа си и после като не знаеше какво да прави с кърпата, протегна ръка.
— Не я хвърляй — спря я бързо шотландецът. — Ще пратят кучета по следите ни.
Така се потресе, че изпусна кърпата, но шотландецът дръпна рязко юздите и я хвана, преди да падне на земята.
— И да не ме харесваш, сега сме заедно — говореше ядосано, докато натъпкваше кърпата в една торба. После гласът му омекна: — Съжалявам, малката. Не съм искал да те въвличам в тази история, но пък не биваше да ми пращат девойче за…
— Ако кажеш «за мъжки работи» още веднъж, ще се предам.
Не беше съвсем сигурна, но й се стори, че той се подсмихна.
— Хайде, малката — подкани я, — горе главата! Ако ме хванат, ще гледаш как ме бесят.
Той смушка коня си и тя попита:
— Няма ли да увисна до теб?
— Не. Ще кажеш, че съм те отвлякъл. Ще ти повярват.
— Положително — промърмори тя и подкара коня си след него.

 

Трета глава

 

Кей чувстваше краката си отмалели, гърбът я болеше и толкова много й се спеше, че едва държеше юздите на коня. Яздиха през цялата нощ и почти през целия ден и горките животни бяха по-изморени и от нея.
Но не се оплакваше на мъжа, след когото вървеше. Взираше се в гърба му, в изправената му стойка върху седлото без признак на умора, и се чудеше дали е човешко същество.
Внезапно той се извърна и за секунда се озова до нея.
— Конете трябва да починат.
Понечи да каже, че е редно да се поинтересува дали тя не е изморена, но се отказа.
— Да, моят кон е съвсем изтощен — отбеляза надменно Кей.
Не беше съвсем сигурна, но като че ли сините му очи се позасмяха.
— Чакай ме там — посочи грамаден дъб, чиито клони висяха до земята. — Не слизай от коня, иначе няма да можеш да се качиш пак.
— Смятам, че мога да слизам от кон и пак да се качвам на него — отбеляза тя.
— Хоп горе, хоп долу — поклати глава, като я гледаше. — Научила си нещичко, а?
— Специализирала съм добри маниери. Чувал ли си някога, че съществува подобно нещо?
— Не и в тази страна — отговори той, но под буйните му мустаци сякаш имаше усмивка.
Последва го под дървото, навеждайки се да мине под ниско увисналите клони.
— У теб ли са парите, с които трябваше да платиш на мъжете?
Лицето на Кей се изопна тревожно. Нима възнамеряваше да й вземе малкото пари, които имаше, и да я изостави сама пред закона?
Насмешливото му изражение се изпари, очите му засвяткаха.
— Аз не съм крадец! Трябват ми дребни монети да платя за нощуване и храна. Остатъка си го задръж.
Тя бръкна в чантата, закачена за седлото, и извади кесията на чичо Конър. Спомни си как я пъхна в ръцете й и се замисли за момент. Колко далеч бяха сега двамата с Хоуп.
— Цяла нощ ли ще я стискаш? — подвикна грубо шотландецът.
Искаше й се да хвърли монетите в неблагодарното му лице, но се въздържа.
— Колко ти трябват?
— Долар-два ще стигнат. А ти ще бъдеш ли така добра да ме почакаш тук, или ще фукнеш при властите? Държа да зная какво да очаквам, като се върна.
Не че не й се искаше да препусне, да отиде при местния шериф и да се оплаче, че е била отвлечена от този мъж, но все пак разумът надделяваше. Знаеше, че не бива да го прави. Никога повече нямаше да може да погледне в очите чичо Конър.
— Трябват ми хартия, писалка и мастило — каза тя. — Ще изпратя писмо вкъщи, ще им пиша, че с мен всичко е наред.
— Значи възнамеряваш да ги излъжеш?
— Моля?
— За теб се грижи човек, когото утре щяха да обесят. Струва ми се, че твоето семейство няма да възприеме този факт като «всичко е наред».
Тя избягваше да мисли за гнева на баща си и за сълзите на майка си. А за братята си, които щяха да преобърнат земята, за да я намерят, изобщо не й се мислеше.
— Ще се разридаеш ли пак, та да ти дам кърпата?
Кей предизвикателно изрече:
— Няма да плача и по-скоро ще избърша носа си с ръкав, отколкото с гадния парцал, който ми даде.
— Мъдро решение — похвали я той и покрай очите му отново се появиха бръчици. — Стой тук, без да шукваш, и чакай спокойно.
— Знам какво да правя — отговори тя.
Забеляза отново, че устните му потрепнаха, сякаш се мъчеше да не се разсмее. После обърна коня и се насочи на изток.
Като остана сама, Кей се поколеба дали да не слезе от коня, ако не заради друго, поне за да му покаже, че няма да се остави да я командва. Но нямаше никакви сили. Главата й клюмна и тя заспа на секундата.
Алекс я намери в същото положение, когато се върна — седеше на коня, държеше поводите и дишаше равномерно като дълбоко заспал човек. Понаведе се и се взря в лицето й. Беше прелестно същество. Мънистата на изящната й рокля хвърляха отблясъци върху нежната брадичка. Момичето изглеждаше на не повече от дванайсет години. Какво, да го вземат мътните, си е представял Конър, когато е запратил това дете насред ада, защото животът на Алекс в този момент бе истински ад.
У него се пробуди желание да се предаде и да свърши всичко… да свърши с живота си. Видът на любимата жена, изтегната до него с кървав разрез на прекрасната шия, беше постоянно пред очите му.
Всичко, което се случи след това, начинът, по който се отнасяха с него в затвора, процесът, му се струваше заслужено, не защото той я бе убил, а защото не я беше защитил.
И ето че сега Конър, единственият човек, който беше до него по време на всички жестоки изпитания, му стовари грижата за още една жена, а той не беше в състояние да я предпази от опасностите, които ги дебнеха отвсякъде.
Издърпа предпазливо юздите от ръцете на девойката и поведе коня й. Внимаваше тя да не падне от седлото, докато стигнат до обора, в който щяха да се подслонят през нощта. Собственикът, един старец, се пазари на живот и смърт за всяко пени, което Алекс плати. Беше доволен, че не взе повече пари и че момичето не беше с него. Ако старецът беше видял скъпата й рокля, щеше да им измъкне всичко, което притежаваха. Или още по-лошо, щеше да събере две и две и да отиде при шерифа.
Алекс съзнаваше, че изглеждат така парадоксално като двойка, че само бегъл поглед щеше да предизвика подозрения. Девойката беше безумно млада и от нея се носеше дъх на богатство. От гъстата й коса, която падаше по раменете й на лъскави къдрици, до изящните й ходила, обути със сребърни пантофки, всичко крещеше: «Пари». Тя излъчваше богатство и класа, образование и финес. Зачуди се дали някога е пила чай от глинена чаша. Навярно освен порцеланови други не подозираше, че съществуват.
А неговият вид беше съвсем различен. Дрехите му бяха парцаливи и отвратително мръсни, тялото му беше измършавяло от седмиците, прекарани в затвора. При всяко свое посещение там Конър носеше сандъче с храна, но пазачите с такава перверзна наслада претърсваха съдържанието, че то после не ставаше за ядене. Не му разрешаваха да се бръсне, нито му даваха вода за миене.
Гражданите на Чарлстън го мразеха заради деянието, което вярваха, че е извършил, и се отнасяха към него по-зле отколкото с животно.
И сега Алекс трябваше да се грижи за едно невинно девойче, а нямаше представа как да постъпи. Да я научи ли как да излъже семейството си? Можеше да каже, че е била отвлечена от осъден убиец, но се съмняваше в благополучния край на подобна ситуация. Щом Конър я беше придумал да се срещне с избягал затворник, тогава момичето имаше състрадателно сърце и никакъв инстинкт за самосъхранение.
Освен всичко останало как щеше да се добере до дома си сама? Как да пусне същество като нея да се скита без закрила?
Само бегъл поглед към скъпата й рокля под грамадното наметало и всеки крадец от тук до Чарлстън ще я погне.
Да, одобри плана на Конър да се включи в експедицията, която щеше да изследва дивата Флорида. Бяха предвидили Конър да бъде художник, а пък Алекс — слугата. Щеше да се грижи за конете и да изпълнява ролята си във всяко отношение.
Днес попита момичето защо Ти Си Конър не дойде и то му отговори, че си е счупил крака тази сутрин. Конър се качвал по стълба на покрива и паднал. Алекс промърмори нещо за глупостта да постъпваш толкова неразумно, когато ти предстои да бягаш със затворник. Момичето разбираше какво говори и на най-грубия шотландски диалект, което го изненада. Когато пристигна в Америка, никой не схващаше и дума, изречена от него. През първите шест месеца разиграваше пантомима, за да се изрази. Но започна да учи американската реч, как се произнася и как се пише всяка дума. Според него американският начин на изразяване беше скучен, без никакво въображение, но го усвои.
По времето, когато се запозна с Лилит — жената, за която щеше да се ожени, вече говореше като американец. Само под въздействието на голям стрес проговаряше на шотландски, както в случая с бягството от затвора, когато на мястото на срещата откри това дете.
Стигна за минути до полуразрушения обор на онзи човек и като го видя да надзърта през мръсния прозорец, избърза пред девойката, доволен, че е дръпнал качулката върху косата й. От това разстояние никой не можеше да определи момиче ли е или момче и Алекс точно това целеше, понеже каза, че пътува с по-малкия си брат.
Вкара конете в обора и затвори вратата с напречната греда. Старецът имаше крава и престарял кон. Няколко кокошки се бяха сгушили върху една греда, готови за сън. Беше мръсна, разнебитена постройка и Алекс се надяваше да не вали, в противен случай щяха да се намокрят, понеже през покрива се виждаше как денят гасне. Бяха яздили почти двайсет и четири часа.
Остави спящото момиче както си беше на коня и провери дали всичко, за което плати, е налице. В един ъгъл бяха оставени балата слама и овесът за конете, а на нещо като масичка имаше водниста чорба и къшей корав хляб. Оскъдно, но той знаеше, че това е всичко, което старият човек можеше да отдели.
Алекс постла слама в едно празно отделение, където някога са държали коне, и отиде да вземе малката. Тя спеше още по-дълбоко и се поклащаше. Хвана я през кръста и я изтегли внимателно. Какво здраво, миличко същество, по-тежко, отколкото си мислеше, но пък и той беше много по-слаб от обикновено. Без да се събужда, се гушна до него, сякаш беше свикнала да я носят на ръце, и той знаеше, че е точно така. Знаеше и коя е, защото когато беше малък, майка му четеше на глас на него и на баща му писмата от нейната майка — Едилин Харкорт.
Точно след смъртта на майка му, когато беше деветгодишен, започна да си пише с брата на Кей — Нейт. Бяха родени в една и съща година и госпожа Харкорт прецени, че като общува с момче на неговата възраст, ще преодолее по-лесно скръбта. Правилно беше преценила и двамата с Нейт си пишеха и до ден-днешен.
Епистоларната им връзка датираше горе-долу от петнайсетина години и през това време научи много за семейство Харкорт. Като станаха по на десет, решиха да пазят в тайна кореспонденцията си. За Алекс това означаваше да не чете на глас писмата пред баща си, но после споделяше всичко с него. А за Нейт, който имаше голямо семейство, означаваше да запази Алекс за себе си. Само родителите му знаеха за връзката им.
Алекс помнеше всяка дума, която Нейт му беше писал за сестра си, и докато беше в затвора, Конър спомена, че момичето ще му гостува в Чарлстън.
— Но не биваше да ми я праща — негодуваше Алекс.
Малката се размърда в прегръдките му и докато я повдигаше, обви ръце около врата му. Наметалото се разтвори и разкри проблясващата с цветовете на дъгата бяла рокля, голите й ръце и дълбокото деколте.
Опита се да я загърне и едва не я изпусна. Гладът и липсата на движение бяха ограбили много от него.
Положи я внимателно върху сламата в заграждението и разкърши гърба си. Не можеше да откъсне очи от нея. Тъмночервената й коса като ореол обграждаше главата й, красивата й рокля проблясваше на чезнещата светлина, проникваща през дупките на покрива. Беше толкова красива и… тази картина изтръгна от него стон.
Какво, по дяволите, да прави с нея?
Не проумяваше как е възможно да му изпратят такова нежно и невинно създание.
Тя спеше дълбоко и той се зае с конете. Разседла ги, разтри ги с наръч слама, даде им зоб и вода.
После пак отиде при девойката. Спеше, както я беше оставил. Седна на един разнебитен стол и започна да се храни, загледан в нея. Хапна от оскъдната храна и не мислеше вече за нищо друго освен за сън. Съжаляваше, че не е с шотландското си наметало, за да увие измършавялото си тяло с него.
Тъкмо щеше да легне, когато малката се обърна настрана и освободи единия край на грамадната пелерина. Знаеше, че не бива, но изкушението бе непреодолимо. Отгърна пелерината, изтегна се до момичето и се зави с дебелата вълнена тъкан. Ако не беше толкова мръсен, щеше да се сгуши до момичето. Заспивайки, се удивяваше как е възможно да язди толкова часове и да остане толкова чиста. Но пък от друга страна, способността на жените да бъдат винаги чисти, беше според него едно от женските тайнства.

 

Четвърта глава

 

Алекс се сепна и се събуди, но само се ослуша, без да помръдне или да отвори очи. Не долови шум, стана и се огледа. На пръв поглед в обора всичко беше наред, но усещаше, че нещо се е променило… или щеше да се промени. Баща му твърдеше, че е наследил мъничко от ясновидските способности на майка си. Тя винаги знаеше кога идва някой. От шестгодишен сърцето му лудо се разтуптяваше в предчувствие, че нещо ще се случи, щом майка му започнеше да се щура из къщата. Тя никога не грешеше.
Алекс погледна момичето, което спеше непробудно. Той стоеше неподвижно, заслушан в тихите звуци, които издаваха животните в обора. Нямаше нищо необичайно. Но не можеше да се отърве от чувството, че нещо лошо ще ги връхлети.
Погледна към продънения покрив и установи, че скоро няма да се развидели. Беше спал съвсем недостатъчно. Усещаше инстинктивно, че трябва да изведе конете навън. При опасност щяха веднага да се метнат и да препуснат.
Алекс отиде безшумно до ограждението, където беше неговият кон, и прокара ръка по гърба на животното. Не беше от състезателните коне, каквито бе свикнал да язди, или яко шотландско пони от детството му, но Конър беше направил отличен избор, като се имаше предвид товарът, който носеше.
С нежен глас Алекс заговори на коня, като взе да му надява хамута. Животното се остави кротко в деликатните му ръце.
След това отиде при кобилата на момичето и я погали по хълбока. Предположи, че навярно е най-превъзходното животно от конюшнята на Ти Си Конър. Кобилата затъпка неспокойно, но Алекс я успокои с напевен шепот и гальовни ръце. Беше млада и му се струваше, че ще надбяга всеки друг кон. Проверявайки дали коремът й не се е подул, не можа да не се усмихне, като си спомни как яздеше Кей. Беше тренирана отлично и стоеше на гърба на коня непринудено, като че ли беше израснала в Шотландия. При тази мисъл се усмихна още повече. «Какво чудно има — бе казала тя. — Всеки във Вирджиния язди не по-зле от един шотландец».
Алекс започна да оседлава кобилата бавно и тихо. Седлото на момичето беше много хубаво — английско. Алекс си отбеляза доволно, че не е дамско и тя не язди, седнала на една страна, макар да не се съмняваше, че обикновено не яхва коня.
Щом оседла конете, отиде да отвори портата. Открехна я предпазливо и се заслуша. Нито чу шум, нито видя някого. Изведе тихомълком конете, после ги отведе до грамадния дъб на около пет-шестстотин метра и ги завърза здраво под увисналите клони. Ако не завалеше, нямаше да пострадат, но знаеше, че ще им липсва спокойствието на обора. Остави ги.
Като се върна в обора, зарези вратата и погледна как е момичето. Спеше в същата поза, както и преди. Очевидно никога не се бе страхувало и никога не е будувало нощем. Алекс тръгна да обикаля в тъмното обора, опипвайки стените. Имаше само една врата, онази отпред, но предчувстваше, че може да им се наложи да търсят друг път за бягство. На противоположната страна попадна на изгнили и проядени дъски. Лесно ги махна и после замаскира зейналата дупка.
Върна се при Кей вече успокоен. Тя потърка носа си и при този жест той се усмихна. Преди години Нейт му беше изпратил малък портрет на сестричката си, скициран от майка му, и Алекс го държеше на нощното си шкафче. Когато Лилит го видя, стана ясно, че ревнува.
При спомена за покойната си съпруга усмивката му изчезна. И като че ли помнеше само образа й в локва кръв. Нейната смърт отначало отне желанието му да живее. Именно Конър му внуши идеята да си възвърне добрата репутация.
— Иди във Флорида с Грейди — каза му шепнешком, за да не чуят пазачите. — Като прекараш няколко месеца сред пищното великолепие, ще размислиш и ще си спомниш.
— Не искам да си спомням — отговори му Алекс.
— Зная какво е да изгубиш човека, когото обичаш най-много на света. Аз изгубих любимата си два пъти: първия — когато баща й я омъжи за друг, втория — когато почина. Ясно ми е, че няма да ми повярваш, но времето наистина лекува. Върви във Флорида и дай време на града да се укроти. Ти също ще се примириш донякъде. Алекс, трябва на всяка цена да докажеш пред хората, че си невинен.
Алекс погледна небето през дупките на покрива. Имаше около два часа за сън. Все още не знаеше какво да прави с момичето, но в главата му взе да се оформя план. В момента трябваше само да я опази, докато стигнат до мястото на срещата с Джеймс Грейди. Ако сполучеше да я отведе невредима, щеше да я остави при приятелите на Конър. Тя ще почака няколко седмици, после ще плати на някого да я придружи да дома й. Ще твърди, че убиецът — въздъхна при думата — я е отвлякъл, но е успяла да избяга.
Алекс легна до нея и извади от ножницата големия нож, който криеше под скъсаната мръсна риза, и го сложи до себе си. На коня имаше револвер и пушка, но оръжията засичаха, барутът се мокреше, затова в момента най-надеждната му защита беше ножът.

 

* * *

 

Кей се събуди и няколко дълги секунди не осъзнаваше къде се намира. Ресниците й бяха залепнали и под гърба й имаше някакви буци. Примигна, потърка очи и извърна глава. Като го видя до себе си, едва не се разпищя. Брадясалото му лице беше на сантиметри от нейното и вонята, която се носеше от него, я задуши.
Единственото й желание бе да се махне от него. След като мине известно време от бягството, сигурно щяха да измислят с чичо Конър начин да докажат нейната невинност. И понеже шотландецът изглеждаше дълбоко заспал, реши да излезе на пръсти, но наметалото беше усукано около тях и щеше да го събуди.
Щом зрението й се приспособи към мъждивата светлина, видя ножа. Ако успееше да го вземе, ще го притисне към гърлото му и ще го принуди да… да я освободи. Докато протягаше голата си ръка пред лицето му, наблюдаваше зорко дали няма да се събуди, но той не помръдваше. Толкова беше сигурна в непробудния му сън, че като заговори, се стресна и остана с отворена уста.
— Какво ти минава през главата, малката? — попита тихо, без да отваря очи.
Кей пресметна трескаво шансовете си да се претърколи и да хукне. Ще стигне ли до вратата преди него? Стопанинът на обора дали ще й помогне?
Все така със затворени очи Алекс взе ножа и й го подаде откъм дръжката.
— Това ли търсиш?
Кей грабна ножа и го опря светкавично до гърлото му.
— Освободи ме или се прости с живота — каза тя.
— Малката — отвърна търпеливо той, — ако искаш да избягаш от мъж, не го предупреждавай.
Тя притисна още повече ножа.
— От уважение към моя кръстник няма да те убия. Искам само да се отърва от теб.
Алекс лежеше спокойно със затворени очи и с нож, опрян в гърлото му.
— Върви си, но те предупреждавам, че не е минало достатъчно време. И ако не ме хванат, за да ме обесят, може да харесат твоето вратле.
— Но аз съм невинна.
Алекс отвори очи и я погледна. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.
— Да помогнеш на осъден да избяга, невинно деяние ли е?
— Помогнах на моя кръстник, не на теб!
— Тогава и той ще увисне до теб.
Тя притисна още по-заплашително ножа.
— Ако имах капчица здрав разум, щях да те убия и да накарам хората да видят…
Млъкна, защото Алекс бутна ръката й и скочи на крака.
— Навън има човек — прошепна и дръпна Кей да се изправи, но пелерината се бе увила в краката й и залитна към него.
— Ах, не съм виждал по-смотано девойче — промърмори той и я отблъсна.
Кей едва не се залепи за стената на обора, но запази равновесие, освободи краката си и видя, че шотландецът тича към вратата. Погледна през една цепнатина и в следващата секунда се озова пак до нея.
— Онзи старец Йейтс, иде насам и с него има човек. Трябва да тръгваме.
Тя забеляза храната на масичката и червата й закъркориха.
— Време за ядене няма, малката — буташе я Алекс към задната част на обора. Тя се препъна, едва не падна и тогава той грабна къшея хляб и го мушна под мръсната си риза. В следващата секунда се озова пред нея и вече отместваше дъските от отвора. Някой заблъска по вратата. Със сънен и ядосан глас Алекс извика:
— Що бъхтете по портата?
— Кажи го правилно — изсъска му Кей. Тя беше вече отвън и й хрумна да изтича откъм предната врата и да се предаде, но си спомни думите на шотландеца за двойна, че и тройна бесилка, и се разколеба.
— Какво искаш? — провикна се Алекс, промушвайки се през дупката. Но панталонът му се закачи и той напразно дърпаше крака си. Чак тогава Кей осъзна, че още стиска ножа. Вдигна го, погледите им се срещнаха за миг и момичето почувства, че той очаква да го намушка.
Провря бързо ръката си, сряза закачения плат и шотландецът се измъкна. Едва не се изчерви от благодарността в очите му.
— Конете са под дъба. По пътя е съвсем близо, но не можем да минем оттам. Ще тръгнем през нивите и побързай. Можеш ли да тичаш, малката?
— От братята си се измъквах — каза тя, сякаш това беше единственият възможен отговор на неговия въпрос. Повдигна полата на роклята си и заедно с наметалото ги преметна през ръката си.
Озадачен от думите й, Алекс забърза през нивите, а Кей не изоставаше. След като бяха тичали около двайсет минути, тя се изкуши да захвърли пелерината, да съблече роклята и да хукне по бельо. Но в случая трябваше да среже и връзките на корсета с ножа на шотландеца. В момента се нуждаеше много повече да диша, отколкото да има кръшна талия.
По едно време се наложи да прескочат дървена ограда. Алекс се прехвърли пръв и протегна ръце да й помогне, но когато тя почти падна върху него, той се олюля назад.
— Ти си много слаб мъж. Скачала съм от дърво върху братята си и не съм ги поваляла.
Алекс отвори уста, сякаш възнамеряваше да се защити, но я затвори и пак се впусна да тича. Но тя чу, че си мърмори нещо, и видя как няколко пъти поклати глава. Това, че успя да го ядоса, я развесели и се усмихна. Защо да не го пораздруса малко след всички неприятности, на които я подложи.
Когато най-после се добраха до конете, се смая. Беше й казал, че са под големия дъб, но да го чуе и после да види, бяха две различни неща. Дрехите й висяха на едната ръка, долните й гащи бяха влажни и залепнали, чорапите — кални и изпокъсани.
— Кога свърши тази работа?
— Сега няма време за въпроси, малката — сряза я Алекс. — Веднага потегляме — тя стоеше като вцепенена и той хвана ръката й, и я дръпна. — Да те метна ли на седлото?
— Ти ли? — попита, идвайки на себе си. — Най-малкият ми брат е по-силен от теб.
— Толи ли? — той подложи ръце, тя стъпи и яхна коня. — Това момче го бива повече в битките с кал.
Веднага съжали за думите си. Намекна за случай, за който Нейт му беше писал преди много години. Тя го зяпна с широко отворени очи.
— Откъде знаеш?
Баща й още се смееше при спомена за битката с кал между нея и най-малкия й брат, когато бяха по на три и четири години.
Алекс подръпваше юздите на коня и той тъпчеше около нея.
— Не си ли чувала за ясновидство, малката? — потупа слепоочието си. — Мога да чета мисли.
Усмихна й се, показвайки два реда равни бели зъби, приведе се и изведе коня изпод надвисналите клони.
— И той вярва, че ще го последвам — промърмори Кей и потупа кобилата по врата. Погледна назад, откъдето дойдоха. Не се беше развиделило съвсем, но виждаше, че никой не ги преследва. Подвоуми се дали да не се върне при стареца. Щеше да го склони някак да й помогне да се върне у дома си. Даже подкара коня в тази посока, но нещо я спря. Може би жестът на шотландеца, когато й подаде ножа, или пък това, че спомена Толи. И не на последно място вярата на Конър в невинността му. Каквато и да бе причината, не избяга от него.
— Сигурно ще съжалявам — каза си на глас, като обърна коня и тръгна след шотландеца. Догони го почти веднага и ако неговият кон не беше толкова натоварен, не й се вярваше, че щеше да успее. Яздеше превъзходно, също както шотландските й братовчеди.
Като се изравни с него, зърна облекчение в погледа му.
— Догоних те, защото хлябът е у теб — подвикна тя. Алекс бръкна под скъсаната си риза, извади сухия комат черен хляб и й го подаде.
Кей грабна къшея и първата й мисъл бе: «Нима ще вкуся това мръсно нещо?» Ако не умираше от глад и ако той не я наблюдаваше, щеше да го хвърли, но нямаше намерение да му дава повод да й се присмива. Отхапа и задъвка, примирайки от удоволствие.
— Е, Катрин Едилин Харкорт, ще излезе, че не си чак толкова безполезна — отбеляза той с безупречен американски акцент и смушка коня.
Така се смая, че знае името й, че се вцепени и конят й забави ход.
— Хайде, малката! — подвикна й той. — Нямаме цял ден на разположение да се мотаеш.
— Да се мотая! — промърмори тя. — Давай, момиче — подкани коня, — да го надбягаме.
След пет минути го задмина и след още десет, като погледна назад, него никакъв го нямаше. Помисли си, че го е изгубила, но след един завой го видя, застанал срещу нея… вбесен.
— Повече никога не прави така — каза тихо, но от тона му я побиха тръпки. — Не мога да те пазя, ако не знам къде си. Едно е да дразниш мъж, друго — да излагаш на опасност кобилата си. Ще й нараниш предните крака по този каменист път.
— Аз ли? — учуди се Кей, обикаляйки около него, докато той и конят му стояха абсолютно неподвижно.
— Победи ме, значи си по-бърз от мен. По пътя ли язди?
— Къде съм яздил, не те засяга. Щом аз ще те пазя, трябва да ми се подчиняваш.
Тя се разгневи.
— Единственият мъж, на когото «се подчинявам», е баща ми… и понякога Адам — добави, като че ли й хрумна по-късно. — А пък колкото до теб, щом ти е криво, защо не се оставиш шерифът да те намери?
След това дръпна юздите и препусна по пътя.
Повече от пет километра галопира, преди гневът й да се уталожи. По-надменни и арогантни думи до този момент не бе чувала.
Забави ход и погледна през рамо. Човекът не се виждаше. Е, може би трябваше да си признае, че онова, което каза, не беше съвсем несправедливо. Братята й твърдяха, че трябва да им се «подчинява». И истината бе, че им се подчиняваше. В противен случай нямаше да й разрешат да ги следва, особено след като е хем по-малка, хем момиче. Но на Толи никога не се бе подчинявала!
Усети, че кобилата накуцва, слезе и я отведе под дърветата. Горкото животно имаше нужда от почивка, а също и тя. Заслуша се, но не долови шум. По пътя не се чуваше конски тропот. Изведнъж осъзна колко е гладна и жадна. На гърба на нейния кон беше само красивото седло, което бе донесла от къщи. Провизиите бяха натоварени на коня на шотландеца.
Беше се облегнала на едно дърво, когато до нея долетяха гласове. Изправи се бързо, готова да приветства който и да е, но в следващата секунда установи, че се приближават група мъже. Погледна се. Красивата й бална рокля беше раздърпана и мръсна, мънистата висяха на конците. И все пак личеше, че е била скъпа. Кобилата й беше прелестно расово животно, седлото — изящно. Като взе всичко предвид, Кей реши, че ще бъде по-умно да не дава на непознати да разберат, че е сама. Преди да разбере какви са, щеше да бъде по-добре да се скрие.
Отведе коня зад гъсталака покрай пътя и зачака. Когато съзря мъжете, се зарадва, че е проявила здрав разум и се е скрила. Бяха четирима и както седяха върху конете, ставаше ясно, че не са съвсем трезви.
— Цяла нощ са се наливали — прошепна някой в ухото й. Кей неволно ахна, като видя шотландеца до себе си.
— Какво беше това? — попита един по-малко пиян мъж, спря коня и слезе.
— Няма нищо — обади се друг. — Да се прибираме.
— Казвам ти, чух нещо.
Първият се приближи до дърветата и се взря в полумрака.
Алекс метна върху главата на Кей наметалото и я дръпна до себе си на земята.
— Йейтс рече…
— Зарежи го този стар лъжец! Вярваш ли му, че нощеска двамина убийци са спали в неговия обор?
— Защо не? Онзи убиец от Чарлстън избягал с любовницата си и защо да не се скрие в обора на Йейтс?
— Защото му трябва само една клечка, и ще изгори като факла. Ако са убийци, колко му е да убият и Йейтс? И на мен ми е идвало много пъти да му видя сметката.
— Подхвърляше едни монети. Откъде иначе ще ги изкопае?
— Той има пари, знам си аз. Но е скръндза и не си плаща бирата. Хайде да се прибираме. Чул си някоя подивяла котка.
Алекс и Кей гледаха как първият мъж неохотно се отдалечи, възседна коня и после всички препуснаха по пътя.
Алекс се отдръпна от Кей, тя се обърна по гръб и погледна към него.
— Свободна си да си отидеш — каза й гневно той. — Не съм тъмничар и не желая да се гледа на мен по този начин. Щом искаш, върви накъдето ти видят очите, но ако останеш с мен, трябва да… — замлъкна, като че ли търсеше подходящ израз. — Поне да слушаш какво казвам и да помислиш.
Кей щеше да отговори предизвикателно, че възнамерява да го изостави, но още чуваше разговора на мъжете, фактът, че новината за бягството на шотландеца се е разпространила толкова далеч на юг, я изплаши. И още по-страшно бе, че я смятаха за съучастница.
— Сигурно нямаш сестри, иначе нямаше да споменаваш думата «подчинение».
Още лежеше на земята и се взираше в него. Той поклати глава.
— Нямам братя и сестри. Един съм на баща си.
— Ами майка ти?
— Почина, когато бях на девет.
— Съжалявам — отрони се от устата й. А той продължаваше да я гледа, насмешливостта беше изчезнала от сините му очи, и очакваше нейния отговор.
Кей не желаеше да му го даде. Не желаеше да обещава нищо на този мъж. Мислеше само как да се върне у дома при семейството си, да си вземе гореща вана и да си облече чисти дрехи. Как й се искаше всичко това да свърши!
Погледът му омекна и седна до нея.
— Зная, малката, как се чувстваш. И на мен ми дойде изневиделица. В един момент моите състезателни коне побеждаваха, печелех от онези мързеливи богаташчета в Чарлстън, ожених се за най-красивата жена на света, в следващия — се намерих в отвратителен затвор и щяха да ме обесят — добави по-тихо: — И жената, която обичах, беше убита.
Тя видя скръбта в очите му. Наистина не се беше замисляла за ситуацията от негова гледна точка.
Остана мълчалива и Алекс отиде при коня си да му затегне ремъците.
— Ще те отведа. Не заслужаваш това изпитание.
Кей се изправи и застана до него.
— Във Вирджиния ли?
— Аха, във Вирджиния, или ако предпочиташ другаде.
— А опасно ли ще бъде за семейството ми?
— За предпочитане е, отколкото да бягаш с един убиец.
Развърза коня си и тъкмо щеше да го възседне, когато тя го спря:
— Нека да поговорим.
— Няма за какво да говорим — метна се на седлото той. — Бих казал, че трябва да тръгваме, но пък от друга страна, как да го кажа, като на теб може да ти прозвучи като заповед, така че прави каквото искаш.
Кей стоеше неподвижно.
— Може би е редно да отделим време и да си съставим план.
Той беше на коня, а тя на земята и изглеждаше съвсем мъничка. Божествената й коса се стелеше по раменете й и в нея имаше клечици и листа, но това не накърняваше красотата й. Нейт никога не беше описвал косата на сестра си, освен че е червена и че братята й я дразнели заради това. Толи боядисал веднъж една перука червена и заподскачал около къщата, имитирайки Кей. Тя го накарала да престане, като запратила от балкона по главата му най-скъпоценната китайска ваза на майка си и едва не го уцелила. Алекс се беше смял много на наказанието им. Били наказани да перат цяла седмица.
— Чудесна идея — каза той. — Имаш ли предложения?
Тя примигна няколко пъти, обезоръжена от искреността му, но в действителност нямаше представа какво се прави, когато те преследват. И както обикновено постъпваше, прибягна до чувството си за хумор, за да се измъкне.
— Ще те облечем с рокля и ще се върнем във Вирджиния като две стари дами — очите й се смееха. — А това означава да се обръснеш и даже да се изкъпеш.
Приближи коня до един пън, стъпи върху него и яхна коня.
— Ако планът включва баня, отказвам — тонът му беше толкова строг, че Кей не можа да прецени дали се шегува или не. — А пък да облека рокля — изключено — погледна я много сериозно. — На север ли потегляме или на юг?
Тя преглътна. Никога не й се бе налагало да взима подобно решение. Мисълта какво може да причини на семейството си, определи поведението й. Ако братята й бяха в това положение, нямаше да се поколебаят и за миг да предпазят хората, които обичат.
— На юг — прошепна най-накрая.
Тъкмо се накани да прибави още нещо, но той кимна рязко, дръпна юздите и двамата потеглиха, галопирайки. Спряха само два пъти да пият вода и да напоят конете.
При една от почивките Кей попита колко далеч трябва да стигнат, за да избягат от слуховете. От картата на Конър не разбра много. Знаеше само, че пътуват на юг, понеже слънцето постоянно светеше в лицето й.
— Хората обичат страшни истории и по мои предположения, ще излезем от обсега на клюките чак във Флорида.
«Флорида» — помисли си тя и я полазиха тръпки. Блата, тресавища, алигатори и растения, които ядат хора. Чичо Конър все такива истории разправяше на нея и на Толи, когато бяха малки, и после Адам я успокояваше, защото сънуваше кошмари.
— Не се притеснявай — каза Алекс. — Няма да те водя с мен из блатата. Ще те оставя при приятелите на Конър.
Отиде при коня си, порови в една торба и подаде на Кей парченце говежда пастърма.
— Мразя пастърма — негодуваше тя, но дъвчеше, макар и с неохота. — Останах с впечатление, че нямаш план.
— За връщане във Вирджиния, нямах.
Той не обясни нищо повече и момичето попита:
— Е? Няма ли да споделиш с мен?
Подаде й ръка, за да й помогне да възседне коня.
— Не.
Кей се ядоса и реши да му приложи стария си номер като на братята си. Преди да се метне на седлото, буташе уж неволно нищо неподозиращата жертва, тя загубваше равновесие и се озоваваше на земята. Но Алекс сякаш очакваше точно това, отстъпи и самата тя щеше да падне по гръб, ако той не я беше хванал.
Щеше да се разпищи, но лицето му грееше самодоволно и тя не можа да не се усмихне.
— Сигурен ли си, че нямаш сестри?
— Сестри нямам, но се уча да предугаждам какво вероломство си намислила.
Кей отвори и затвори няколко пъти уста. Искаше да се оправдае, но в края на краищата се разсмя.
— Слабак си в сравнение с братята ми и си по-стар от тях, но може би си по-умен. С изключение на Адам, разбира се.
Помогна й да яхне коня.
— С изключение на Адам — повтори, възсядайки своя кон. Извърна се настрани и попита: — На колко години е Адам?
— На двайсет и осем.
— И аз тъй си спомням — рече той замислено и се загледа в слънцето. — Не зная какво ти е мнението, малката, но аз ще хапна парченце.
— Аз ще впивам изгладнял поглед в задницата на твоя кон.
— Впиваш ли го вече? — попита Алекс. — Може би трябва да се радвам, че не ламтиш за моята.
— Мръсотията ще ме отрови — каза тя съвсем сериозно. — Конят е по-чист. И мирише по-хубаво.
Алекс не можа да не се засмее, когато тя отметна назад красивата си коса, вирна брадичка и мина пред него.

 

Пета глава

 

— Наистина ли ще бъдеш спокойна? — попита Алекс Кей за трети път.
— По-досаден си и от братята ми — каза тя, преструвайки се на храбра. Всъщност се страхуваше до смърт да остане сама в гората. Огледа призрачните развалини, където той опъна платнище и направи нещо като заслон. Но след като на мястото на вратата зееше дупка, как щеше да се предпази от нещо, което се спотайваше между дърветата.
— Добре съм — успокои го. — Тук ще те чакам да се върнеш.
— Имаш револвер и знаеш как да го използваш, нали?
Доста време изгуби да й обяснява, че няма вероятност мечки да нападнат бивака.
— Стрелям много добре — стана й хладно, потри ръце и погледна небето. — Като че ли се кани да завали, затова тръгвай.
Искаше й се да го помоли горещо да не я изоставя сама, но по-скоро щеше да умре, отколкото да го изрече.
Алекс не се заблуди от привидно смелото й поведение. Знаеше, че е изплашена, и след като бяха бегълци от закона и плячка за всеки преследвач на наградата в три щата, с пълно право се страхуваше. Но имаха нужда от храна, а не можеше да се появи на обществено място с нея. Издирваха се мъж и жена, пътуващи на коне.
— Ще взема твоята кобила — съобщи той, наблюдавайки дали момичето ще се разтревожи. Когато забеляза паника на хубавото й лице, едва не се отказа. Във вързопите имаше суха храна, но тя щеше да им бъде необходима по-късно. В момента трябваше да се подкрепят с топла храна и Алекс щеше да направи всичко възможно да осигури.
— Тръгвай! — подкани го Кей и отстъпи към заслона. — Престани да се тревожиш за мен. Мога да се грижа и сама за себе си.
Алекс си помисли, че едва ходеше сама, но не го изрече на глас. Най-много се страхуваше да не реши, че сега й се открива възможност, и щом му види гърба, да избяга. Не му се мислеше какво биха направили онези самозвани защитници на нравствеността с момиче, което смятат за престъпница.
Яхна неохотно кобилата и като погледна още веднъж Кей, я остави сама в гората, защитена само от рухналите стени на изгоряла къща.
Яздеше възможно най-бързо по тясната пътека между дърветата и за хиляден път прокле приятеля си Конър. От една страна, дължеше живота си на този човек, но, от друга, по негова вина му беше натрапена отговорността за момиче, което изобщо не знаеше как да се държи и какво да прави. Отказваше да му се подчинява и отиваше където си иска. И ако Алекс само намекнеше какво е редно, тя му се озъбваше, че бил най-неблагодарният и най-смрадливият мъж, когото е виждала.
Но като стигна пътя, ядът му се изпари и се усмихна. Яздеше отлично, трябваше да й го признае, и като си представи стойката й на седлото, развяващата й се коса, широкото наметало и бялата рокля на елегантното й телце, се разсмя на глас.
Млъкна веднага и се огледа дали някой не го е чул, но пътят беше безлюден.
В действителност девойчето беше приятна компания, от каквато се нуждаеше отчаяно след последните месеци от своя живот. Процесът беше истински фарс. В съдебната зала нямаше нито един човек, в това число и неговият адвокат, който да не е убеден във вината му. Всеки ден направо го влачеха от затвора до съда и хората го освиркваха, плюеха го и даже го замеряха с камъни. Когато съдебните заседатели го обявиха за виновен, самият той вече не вярваше в невинността си. Но пък и защита от рода на «нямам представа какво се е случило», не беше особено убедителна.
Само Конър прояви добрина към него и когато му каза какъв план за бягство е намислил, Алекс погледна на идеята скептично.
Това, че Ти Си Конър е счупил крак час преди бягството, че застреляха единия мъж, на когото бе платено да помогне на Алекс, а другия заловиха, като че ли беше съвсем в стила на цялата ситуация. И когато най-накрая стигна до мястото на срещата, и завари там хубаво момиче, облечено с бална рокля, му се стори, че е дошъл краят на света. Беше сигурен, че след броени минути ще бъде мъртъв, и тя заедно с него.
После малката разбра шотландския му диалект, който на повечето американци не им беше ясен, и Алекс осъзна с ужас, че е дъщеря на Ангъс Мактърн Харкорт. Беше любимата сестра на най-добрия му приятел, и му се падна да се грижи за нея, когато не можеше да защити дори себе си. Ако беше имал време да помисли, със сигурност щеше да се предаде, вместо да рискува живота й. Но щом засвистят куршуми, човек загубва ума и дума и освен да побегне, друго не му хрумва.
И все пак се оказа, че момичето е направено от по-здрав материал, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Виждаше колко е изплашена и как събира смелост и в най-тежката ситуация.
Пришпори кобилата. Според картата на Конър наблизо имаше хан и смяташе да направи всичко възможно да вземе храна оттам. От седмици не беше хапвал истинска храна и ребрата му се брояха. Пак се подсмихна, като се сети как момичето го наричаше слабак и… старец. Алекс прокара ръка по брадата си. По-добре да крие лицето си, познато на толкова много хора около Чарлстън. Но пък заради брадата малката смяташе, че е стар човек, положително по-стар от любимия й брат Адам.
Той наведе глава, подминавайки талига с мъж и жена, и въздъхна с облекчение, когато те не му обърнаха внимание.
Яздейки, Алекс се помъчи да си спомни какво му бе писал Нейт за сестра си, но то не беше много. Нейт се интересуваше от разплитането на загадки и двамата си разменяха писма за мистериозни според тях случаи. Нейт споменаваше сестра си само когато си беше изпросила наказание, което означаваше, че се е била с другия си брат Артър Толбът Харкорт, иначе казано, Толи. Беше разсмивал много пъти баща си с лудориите на Кей и Толи.
«Май е същата като майка си — казваше бащата на Алекс. — Разправял ли съм ти как стреля по Ангъс?» Алекс отговаряше, че му е разправял, но с удоволствие ще чуе историята пак. Разказа им я за пръв път Малкълм, прачичото на Кей. Алекс и баща му три пъти ходиха на гости у семейство Мактърн, на север от Глазгоу. Алекс познаваше и шестимата братовчеди на Кей, всичките по-възрастни, по-богати и по-добре образовани от него. Само когато ставаше въпрос за коне, Алекс беше всепризнатият познавач. Именно Дерек, първият по старшинство син, с единайсет години по-голям от Алекс, откри дарбата му. Беше осиновен от Малкълм, господар на клана Мактърн, и от жена му Хариет и един ден щеше да бъде господар, затова другите го слушаха. Каза, че Алекс е магьосник с животните и може да ги накара да правят каквото пожелае. Алекс описа на Нейт случая в едно писмо и той започна да го нарича «Мерлин». За да обясни откъде идва името, му изпрати книга за древните магьосници. Прозвището беше подходящо и след това Нейт винаги наричаше Алекс «Мерлин».
Съзря в далечината хана и се отърси от спомените. Беше по-голям и по-оживен, отколкото му се искаше. Надяваше се, че ще влезе и ще поръча храна, но там имаше толкова много хора, които неминуемо бяха научили новините от Чарлстън. А пък Алекс беше мръсен, с изпокъсани дрехи и приличаше на избягал затворник, какъвто всъщност си беше.
— Проклятие! — промърмори той и се поколеба дали да не се върне при Кей. С пастърма и сушени плодове щяха да изкарат няколко дни. Колкото по на юг отиваха, толкова по-малка бе вероятността да ги познаят.
Стомахът му изкурка болезнено от глад. Алекс слезе от коня и го отведе зад дърветата, откъдето можеше да наблюдава хана. Кухнята беше откъм задната страна и даже отвън се готвеше нещо в голям котел.
През двойната врата често влизаха и излизаха хора. Не, нямаше начин да влезе оттам и някой да не се досети кой е.
И тогава му хрумна блестяща идея. Щом той не може да влезе, защо да не принуди всички да излязат. Провери с колко барут се е запасил. Беше достатъчно да вдигне голяма олелия.

 

* * *

 

Кей тича по пътеката, докато не изгуби от поглед шотландеца, после се върна в пустия бивак и седна на един пън. Държеше револвера, който той й остави, и започна да се чуди барутът сух ли е. При стрелба, ако е влажен, ще избухне в лицето й. Даже да не избухне, ще й бъдат необходими поне три минути да презареди. Ами ако я нападне мечка и тя не я уцели с първия изстрел? Няма да й се наложи да презарежда, защото ще бъде мъртва и разкъсана.
Нещо изшумоля зад нея и тя подскочи с насочено оръжие, но беше само една катеричка.
— Трябва да се успокоя — каза си на глас и се огледа дали някой горски обитател не я слуша. Беше ясен ден, но под преплетените клони на дърветата цареше сумрак.
Кей не беше свикнала да бъде сама. Във Вирджиния или при роднините в Шотландия около нея винаги се навърташе някое същество от мъжки пол. Затвори за миг очи. Така й се искаше да види някой от братята си или баща си, или братовчедите си.
— Даже Толи — прошепна тя.
Ако той препуснеше към нея в този момент, щеше да е толкова доволна, че щеше да понесе безропотно да я дразни и закача.
Отвори очи и пак седна на пъна. Никой от толкова много мъже, които й бяха близки и скъпи, нямаше да се появи и да я спаси, да я прегърне, да я успокои.
Нито пък можеше да изтича при майка си и да изплаче тревогите си. Положението бе такова, че ако сега Кей отидеше при когото и да е от тях, щяха да го арестуват за съучастничество в бягството на убиец от затвора.
Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги изтри и се загледа в пътеката. Шотландецът беше тръгнал преди малко, така че нямаше надежда скоро да се върне.
Пак скочи, като долови шум зад себе си, но не видя нищо, поне мечка не тичаше с намерение да изяде нея и коня. Животното кротко пасеше и тя донякъде се успокои и седна.
Искаше й се да запали огън, но той й забрани, понеже някой можеше да го забележи. В гората беше студено, мрачно и много самотно. Огънят щеше да я стопли, да й даде кураж и да държи дивите животни на разстояние.
Отново се помъчи да се успокои, но не успяваше. Ами ако шотландецът не се върнеше? Без нея щеше да пътува по-лесно и по-бързо. Не беше разглеждала картата на Конър и нямаше представа къде е срещата с изследователите — не че това я засягаше. Тя щеше да остане някъде и да прати човек с известие до семейството й.
Стана и отиде под платнището, което той опъна заради нея, и се зачуди дали не е имал предвид само тя да лагерува.
Уви се в грамадното наметало на Хоуп, подложи си качулката и се сви на кравай. Спомни си последната вечер у Конър. Беше се почувствала смела и се беше подразнила от отношението на Хоуп, като че ли беше дете и повърхностна, за да се справи с толкова проста услуга, за каквато я молеше чичо Конър.
— И беше права — промълви Кей и подсмръкна. По-добре да си мисли за нещо хубаво. Например за… за… За поръчката на Хоуп за съпруг. Смешно беше. Тя обичаше да командва, невинаги се държеше мило и понякога обиждаше. Нищо чудно, че не беше омъжена.
Защо да не се вземеха с шотландеца и това хрумване отвлече мислите й и дори постопли душата й. Той очевидно очакваше жените да му се подчиняват сляпо и си представи как ще се карат. Хоуп щеше да изисква от съпруга си да се къпе веднъж в годината, а той щеше да настоява тя да го слуша даже когато не е прав.
Картинката я развесели и тя се изсмя с глас. Протегна се върху постилката от листа и се помъчи да запази във въображението си тази картина. Шотландецът беше по-стар от Хоуп, предполагаше, че е минал четирийсетте, но какво от това. На трийсет години Хоуп нямаше право да бъде прекалено придирчива, ако се намереше кой да я вземе.
Тя се успокои постепенно и потъна в жизнено необходимия й сън.

 

Шеста глава

 

Когато Алекс се върна с топла храна, не отиде направо в бивака, а първо го обиколи отдалеч. Не искаше да се натъкне на нещо неочаквано. Видя стърчащите руини, но момичето и конят ги нямаше и той едва не се паникьоса. Поспря се, за да укроти сърцето си, което сякаш пулсираше в гърлото му. Беше взела коня и беше заминала. Или по-лошо! Бяха я намерили и я бяха арестували. Щеше ли да успее да я измъкне от затвора?
После видя коня, завързан на дългото въже, и така се зарадва, та чак му стана неудобно. Не искаше да си признае, но се радваше и заради себе си, не само защото отговаряше за нея. Тя го свързваше с баща му, с Нейт — най-добрия му приятел, макар и да не се познаваха лично.
Алекс заслиза бавно като държеше торбата встрани и предвкусваше нейната радост от донесените неща за ядене.
Слезе от коня, разседла го и го пусна да пасе, преди да отиде под импровизирания заслон, който направи за нея. Там върху сухите листа спеше малката и не се събуди, когато той се приближи. По страните й имаше засъхнали мръсни вадички, от което се виждаше, че е плакала.
Явно смелостта й се беше изпарила. Отвори торбата и започна да вади тихо съдържанието. Първо извади един още топъл хляб, после пай с цариградско грозде в керамичен съд. Отдолу имаше дървена паница, почти догоре пълна с говеждо задушено с големи парчета месо, картофи и моркови, плуващи в ароматен сос. На дъното имаше една-единствена дървена лъжица.
Алекс гребна от задушеното и поднесе лъжицата под носа на Кей. Не се размърда веднага, после подаде носа си изпод качулката все още със затворени очи.
Той отдръпна лъжицата и тя проточи врат.
— О-о-о-х — изпъшка, отвори очи и посегна да я грабне, но Алекс не я даде.
Кей замръзна от възмущение.
— Дай ми я! — скочи и я грабна. Преглъщайки, притвори очи в екстаз. — Блаженство! Истинско блаженство!
Алекс посегна да вземе лъжицата, но тя я дръпна към себе си.
— Вземи си твоята.
— Взех я и е тази, която държиш. Нямаме друга. Ще ядем с една.
— Да ядем с една лъжица! — ахна поразена Кей.
Пресегна се зад гърба й с дългата си ръка, отне й лъжицата и й подхвърли парче хляб.
— Топи с хляб и кажи кой сега е неблагодарният? Ти сигурно си се надявала, че ще рискувам живота си, за да открадна две лъжици.
Кей отчупи хапка и я потопи в соса, но месо или картоф не можеше да си вземе по този начин.
След няколко неуспешни опита Алекс й подаде лъжицата.
Тя най-после осъзна, че или ще си я разменят, или ще стои гладна, и я сграбчи.
— Имаш маниери на варварин.
— А пък ти имаш апетит на надничар. Подай ми лъжицата или няма да ти разкажа как се сдобих с тези благини. Едва не ме убиха.
— Да не са те проследили? — попита Кей.
— Казвам ти, че едва не ме убиха, а ти се разтревожи само за себе си.
Тя тъкмо щеше да възрази, но видя, че той само я дразнеше.
— Ако те бяха погнали, щях да бъда принудена да споделям тази лъжица с още хора. И ти си ми в повече.
— Предполагам, че да спиш до осъден убиец е повече, отколкото можеш да понесеш.
На Кей шегата му не й хареса. Беше съвсем реална и доста страшна.
— Мисля, че е време да ми кажеш твоята версия за онова, което се е случило в Чарлстън.
Използва най-състрадателния си тон, за да го предразположи, но той даже не я погледна.
— Уф! — изсумтя и взе лъжицата от ръцете й.
— Какво означава това?
— Означава, че не е твоя работа.
— Мисля си, че след като рискувах живота си заради теб, и ти…
— Това мечка ли беше? — попита той и замръзна.
Кей хем се претърколи, хем подскочи, за да се залепи до него, пискайки тихичко.
— Не, вятърът свири — каза той и продължи да се храни.
Тя схвана, че той я изплаши, за да я отклони от темата за убийството.
— Ти си ужасен.
— Всички в Чарлстън ще се съгласят с теб.
— Цял един град едва ли греши в преценката си.
Всъщност се шегуваше, но от израза му разбра, че е прекалила. Известно време се храниха мълчаливо, после тя попита:
— Много ли я обичаше?
— Да.
Окуражена, продължи да пита:
— Как се запозна с нея?
— На конни състезания.
Изядоха задушеното и Алекс поднесе пая, който тя не беше видяла.
— С цариградско грозде! Най-любимият ми!
— Има ли в момента храна, която да не ти е любима?
От очите му изчезна тъжния, блуждаещ израз и тя беше доволна.
— Говежда пастърма, сушени ябълки и вода от поток с плуващи листенца.
Той се подсмихна и сряза пая на четири с големия нож.
— Ще си оставим и за закуска. Ако не излапаш всичко. Къде слагаш такова количество храна, малката?
Погледна към нея, но почти цялата беше скрита под наметалото.
— В мускулите — каза тя, облизвайки сиропа от ръката си. — Цялата съм само мускули.
Той се разсмя и на нея й хареса смехът му.
— От колко време я познаваше?
— Кого? — направи се на ударен той.
— Съпругата си. От колко време я познаваше, преди да се ожениш за нея?
— От три седмици.
Тя го изгледа ужасена.
— Но това е крайно недостатъчно време, за да опознаеш някого, преди да се обвържеш завинаги.
— И кой ти каза? Майка ти ли?
— И баща ми.
— И пасторът, сигурен съм.
Тя хапна още едно парченце от пая.
— Значи мога да си направя заключение, че си така вещ в любовта, както в бягството от закона.
Помисли си, че може би забележката й ще го накара да млъкне отново, но на него като че ли не му направи впечатление.
— Зная кога изпитвам любов, да. И какво по-точно казва майка ти? Че е редно да познаваш добре един мъж, преди да се омъжиш за него, така ли?
— Разбира се.
— Както тя и баща ти ли?
— Познавала го е от години, преди да се омъжи за него — отговори Кей и го погледна с присвити очи. — Ти май знаеш прекалено много за моето семейство. Чичо Конър ли ти разказва за нас?
— Отчасти, да. Нахрани ли се или да изтичам още веднъж до хана? Сигурно са останали порция-две от задушеното.
— Нахраних се, но дано да опазиш тази половинка от пая.
— Ще я пазя с цената на живота си.
Алекс прибра сладкиша в торбата и я закачи на висок клон под зоркия й поглед.
Като се върна в импровизирания заслон, тя го попита откъде знае такива номера.
— Пази винаги храната си, малката. Изненадан съм, че шотландските ти роднини не са те научили на толкова важно нещо.
— Когато им гостувам, обикновено съм в замъка, а не извън него.
В това време започна да пръска и захладня. Тя се сви и се загърна с пелерината. Беше се стъмнило, докато се хранеха, и сега тя беше съвсем сама в мрака с този мъж, когото почти не познаваше.
— Пак ли ще се изплашиш от мен, малката? — попита меко той.
Тя изпъна гърба си.
— Защо да се страхувам от такъв слаб и стар човек като теб? Та за какво говорехме?
— За твоя житейски опит в ухажването — отговори той бързо със сподавен смях.
— Радвам се, че те развеселявам, но всъщност отидох в Чарлстън, за да обмисля трите предложения за брак, които получих.
Изуменият му поглед й достави удоволствие.
— Три!
— Нима мислиш, че мъжете не ме искат? Ако според теб съм безполезна, това не означава, че…
— Да не би да намекваш, че не можеш да решиш за кого от тримата искаш да се омъжиш?
По тона му разбра, че за него е странно, дори неприемливо, но нямаше представа защо.
— Да — отвърна колебливо. — И тримата са добри мъже и…
— Ами страстта? — попита той разпалено.
Тя се зарадва, че тъмнината скри как се изчерви.
— Ако говориш за онова, което мъж и жена правят, когато са сами, мога да те уверя, че знам всичко. Цял живот съм покрай момчета и животни. Мръсна сбирщина са. Имам предвид момчетата, не животните — той се бе вторачил в нея с широко отворени очи. — Защо ме гледаш така?
Като се извърна настрани, Алекс поклати глава.
— Някой от тримата мъже кара ли кръвта ти да кипи?
— Кръвта ми да кипи ли? Говориш смешни неща. Не, те не карат кръвта ми да прави нищо, освен онова, което е нормално. Хайде да спим — протегна краката си, обути със скъсани чорапи, и се опита да се настрои за сън, но беше спала доста часове и не я свърташе на едно място. На това отгоре той като че ли още очакваше отговор. — И тримата са добри мъже, могат да осигурят моето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Не виждам нищо нередно… — замлъкна, понеже той изсумтя така присмехулно, че тя се надигна на лакът, за да го погледне. Беше се излегнал на влажната трева, без да има с какво да се завие, а дрехите му бяха съвсем тънки. — Какво означава това?
— Нищо, малката. Заспивай!
Тя седна.
— Не, искам да знам какво искаше да кажеш с това противно сумтене?
— Сумтене ли? — промърмори той и като че ли се забавляваше. — Не е «сумтене», а само възклицание, което произнасям, когато чувам нещо толкова невероятно, че даже не мога да го разбера.
— Ако не ми кажеш какво имаше предвид, ще…
— Какво ще направиш, малката?
Тя се наведе към него.
— Ще направя живота ти черен — каза меко тя.
Алекс се обърна да я погледне и Кей усети, че се опитва да си представи с какви средства ще изпълни заплахата си.
— Предполагам, че тази вечер възнамеряваш да ми говориш до смърт.
— Това ще бъде само началото.
Той се обърна по гръб и сложи ръце под тила си.
— От онова, което съм видял, знам, че бракът не е лесна работа, и единственият начин да го преживееш, е да обичаш другия човек.
— Съгласна съм — каза тя колебливо, без да разбира причината за неговото недоволство.
— Значи обичаш и тримата мъже?
Гледаше към нея както беше легнал.
— Мога да ги обичам. За твое сведение, откакто станах на шестнайсет, получих предложения от осем мъже, но ги сведох до тримата, между които да избирам. Не е като да съм останала само с три предложения. Първият мъж, който ми предложи… Ами не беше подходящ и той не се брои.
— Аха, значи си избрала трима, които предполагаш, че ще заобичаш, и си била целия път до Чарлстън, за да решиш кой да бъде той.
— Да — отговори тя, като му хвърли бърз поглед, без да разбира защо се смее. — Кое е толкова смешно?
Като че ли щеше да й отговори, но се отказа, седна и я загледа.
— Трябва да изпитваш страст, малката — тя щеше да каже нещо, но той вдигна ръка и я спря. — Като погледнеш един мъж, трябва да почувстваш, че ще умреш, ако не прекараш живота си с него. Сърцето ти трябва да се разтупти, да се качи в гърлото ти.
— Аз мисля, че човек се научава да обича. Зная, че за теб съм почти дете, но съм виждала какво се случва с бракове от «страст», както се изразяваш ти. Те никога не са успешни. Една от приятелките на майка ми избягала с доста по-млад от нея мъж и… Ами карат се постоянно. Тяхната дъщеря ми е приятелка и прекарва половината от времето си у нас, за да не слуша скандалите на родителите си.
— Колко деца имат?
— Единайсет.
— Имат единайсет деца, пък се карат постоянно!
Кей неволно се изчерви, но се надяваше, че той няма да забележи.
— Те не са щастлива двойка.
— На мен ми се струва, че са си добре. Онези, които се държат вежливо един към друг, са по-нещастни.
— Това е абсурдно. Моите родители винаги се държат вежливо.
Той я погледна изпитателно.
— Може би невинаги — отстъпи тя. — Майка ми е малко вироглава и баща ми понякога се вбесява. На няколко пъти аз и братята ми сме ги заплашвали, че ще напуснем дома, ако не се сдобрят. Но те много се обичат.
— Тогава са се харесали, защото са си подхождали чувствено, нали?
— Баща ми е бил лорд, а майка ми — богата наследница. Да, по мое мнение са си подхождали отлично.
Той пак изсумтя, изтегна се, скръсти ръце върху гърдите си и като че ли имаше намерение да заспива.
— Сред християните едва ли има мъж и жена, които по-малко да си подхождат — смотолеви той.
— Искам да ми кажеш откъде знаеш толкова много за моето семейство.
— Конър…
— Не вярвам, че чичо Конър ти е разказвал за нас. А за себе си и Вирсавия разказвал ли ти е?
— Споменавал е — отговори Алекс. — Бил ли е страстно влюбен в нея?
— До умопомрачение. Мама ми е казвала, че когато омъжили Вирсавия за друг, чичо Конър едва не се е самоубил.
— Изпитвал съм това чувство — каза тихо той. — До болка го познавам.
На Кей й се искаше да продължи, даже й се искаше да поспори с него. Не й се спеше и тъмната нощ и ръмящият дъжд й действаха тревожно.
— Обичаше ли много жена си?
— С цялата си душа.
— За три седмици ли го осъзна?
— Осъзнах го в първия миг. Нейните очи срещнаха моите и бях неин.
— Но ти не си знаел нищо за нея, какво представлява като човек, какво харесва и какво не харесва, какви са били надеждите й за бъдещето!
— Като те слушам, предполагам, че знаеш всичко за мъжете, между които ще си избираш съпруг.
— Естествено.
— И списъци със «за» и «против» си правиш, нали?
Тя си помисли за дневника, който си водеше, изпълнен със сравнителни сведения за нейните кандидати. Сравняваше възрастта, къщите, произхода, всичко, за което се сетеше. Знаеше, че бракът е сериозна работа, и не искаше да сгреши. Искаше сполучлива женитба като на своите родители.
— Разбира се, че не се занимавам с подобни глупости — излъга тя. — Ще оставя сърцето си да реши. Нали така трябва да постъпи една годеница?
— Ако ме питаш как трябва да постъпиш, ще ти отговоря, че е крайно време да заспиваш. Ще тръгнем утре рано сутринта, преди да се развидели, затова имаш нужда от хубав сън.
Кей легна неохотно на твърдата земя и се помъчи да не мисли повече за нищо, но не й се удаде.
— Имаш ли вече план за мен?
— Да, имам, но няма да ти кажа какъв е, затова няма смисъл да ми вадиш душата и да ме въртиш на шиш.
— Аз не те въртя на шиш.
— Можеш да даваш уроци по тази дисциплина. Можеш да отвориш училище, в което ще се преподават похвати как да вадиш душата на човек, докато не започне да пищи за спасение от твоя досаден език.
Много се ядосваше, че я смята за дете.
— Михей Басет не търсеше спасение от моя език. В действителност…
— Малката, намираш се в тъмна гора, сама с осъден убиец. Нали няма да му обясняваш какво едно момиче прави с езика си.
— Ами аз… — Кей не се досещаше как да обясни мисълта си, пък и какво ли можеше да обясни. Затова се сви и след известно колебание метна върху него единия край на наметалото. Той измърмори нещо като «благодаря», понамести се по-близо до нея и тя усети топлината му върху гърба си. Дали от спокойствието на близостта или от еднообразния ромон на дъжда, но се унесе и заспа.

 

Седма глава

 

— В никакъв случай няма да се облека като момче — негодуваше Кей. — В никакъв, ама в никакъв случай! Край, повече няма да го обсъждаме.
— Добре! — каза Алекс. — Но повече да не съм чул оплаквания. Когато се облечеш… като момче… ще държиш устата си затворена, освен ако не срещнеш някой мъж, подходящ според теб да се омъжиш за него, тогава ще правиш други неща с устата си.
— Държиш се възмутително. По-лош си и от братята ми.
— И от Адам ли? — попита той. — Или е толкова съвършен, че не му минават светотатствени мисли?
Кей затягаше ремъците на кобилата и му хвърляше изпепеляващи погледи. Той не гледаше към нея, но тя разбра, че е горд от себе си, че я е победил в дуела с думи.
— Моят брат Адам няма мисли, които да не може да изрече на глас пред богомолците в църквата. Готов ли си или имаш нужда от помощ?
— Помощ не ми е необходима, а пък брат ти Адам ми изглежда голям досадник — говореше Алекс, заобикаляйки нейния кон, после се наведе, хвана я за прасците и я метна на седлото.
Само дългогодишните тренировки и изключително здравата мускулатура на бедрата я спасиха да не падне от другата страна. Но не се оплака и не му даде повод да злорадства.
— Видя ли, вече си половин момче — вдигна поглед към нея. — Знаеш ли, малката, ако не е косата, ще минеш за момче.
С това изявление той изрече на глас всичките й страхове. Майка й е била толкова хубава, че мъжете писали сонети за нея. Един млад мъж композирал песен за нейната красота. Но Кей, единствената й дъщеря, не приличаше на майка си, а на баща си и на братята си. С Толи имаха само десет месеца разлика и когато растяха, понякога ги взимаха за близнаци — момченца близнаци.
Алекс беше застанал до краката й, гледаше я и разбра, че я е наскърбил дълбоко и тя се мъчи да не се разплаче. А истината бе, че след хубавата вечеря и дълбокия сън се събуди тази сутрин и видя много красиво момиче, което се протягаше да свали торба от дърво. В първия момент не си спомни къде се намира, нито какво се е случило през последните месеци. За него съществуваше само този миг и си помисли, че по-прелестна картина не е виждал през живота си… и в това беше проблемът.
Идеята за мъжки дрехи му хрумна още когато каза на онзи старец, че пътува с по-малкия си брат, но си замълча от страх, че момичето ще реагира точно по този начин. Какво им ставаше на тези жени, та си мислеха, че ако не са накичени с панделки и парцалки през всяка секунда от деня, няма да ги бъде!
— Ще бъде за кратко — каза й той мило, като я погледна. — Наблизо има град и днес е неделя. Намислил съм да се вмъкнем в някой магазин, докато е затворен, и да си вземем каквото ни е необходимо. Ще оставим и пари — прибави, защото вече я познаваше достатъчно добре, за да се досети, че иначе няма да се съгласи. — След като се екипираш, ще стигнем до Флорида. Ще те поверя на приятелите на Ти Си, ще изчакаш седмица-две аз да изчезна, и ще се прибереш у дома. Хората няма да забележат момче, но хубаво момиче, което пътува само, ще си навлече само беля.
— Не и според теб. Ти смяташ, че приличам на момче, както си е в действителност. Предполагам, че искаш да скрия косата си под перука — той не отговори и тя видя, че прекалено старателно слагаше такъмите на коня. Пое дълбоко дъх. — Да си отрежа косата ли искаш?
Алекс яхна коня, осмели се и я погледна в очите.
— Помислих си го, защото твоята коса ще опропасти маскировката. Дребничка си и в момчешки дрехи ще изглеждаш още по-малка. Ако си сложиш напудрена перука, ще бъдеш смешна и ще привличаш внимание. Пък и както яздиш, перуката ще литне и косата ти ще се разпилее.
Кей докосна косата си, която падаше под раменете й. Като малка само заради нея престанаха да я слагат наравно с братята й.
— Няма да я отрежа — потегли напред. — За дрехите може да помисля. Но косата си няма да отрежа.
— Добре — съгласи се кротко той. — Няма да я пипаме.
Но даже докато го изричаше, знаеше, че лъже. Нямаше да рискува живота й, нито своя заради нейната суетност.
— Защо не водиш ти известно време? — предложи с помирителен тон.
Като си помисли какво щеше да й стори, трябваше да й даде поне малко утеха. При положение, че не се съгласи доброволно, ще го направи без нейно разрешение… и това го плашеше. Ако й отрежеше косата, докато спи, след това по-добре никога да не затваря очи, когато тя е наблизо, защото тя ще му отреже нещо, и то няма да бъде коса.
Яздиха около три часа в сумрака на ранната утрин през нивята, като избягваха главните пътища. Колкото по на юг отиваха, толкова градовете бяха по-отдалечени един от друг. Започнаха да срещат повече плантации, които бяха като градчета. Там имаше всичко необходимо за семейството, както и магазинчета за онова, което произвеждаха.
Кей яздеше мълчаливо и Алекс знаеше, че се сърди, защото не иска да се преоблече като момче, но не виждаше друг начин да я опази. Заради дрехите, които носеше при първата им среща, сякаш направени от звездна светлина, преследвачите им познаха, че е жена. И сега издирваха мъж и жена. Ако Алекс можеше да промени поне едната страна от това описание, опасността от разпознаване щеше да бъде по-малка.
Нямаше намерение да й казва, но предполагаше, че са разлепили обяви с описание и на двамата и нейната коса беше най-отличителната черта за разпознаване. «Пламтящо червена коса». Или «Дълга, гъста, лъскава, тъмночервена коса» и «кожа като порцелан, която като че ли никога не е виждала слънце». Самият той би предпочел да се обръсне, но на рисунките във вестниците, докато траеше процесът, беше обръснат и щяха веднага да го познаят. Също така, както Кей му повтаряше често, прекалено често, за да му е приятно, брадата го правеше много по-стар, отколкото беше в действителност.
Тя погледна назад и дръпна юздите, за да се изравни с него.
— Защо гледаш така?
— Така си гледам — отвърна кисело.
— Не виждам защо трябва да понасям лошото ти настроение. Аз съм невинната и се забърках в тази каша само защото ти помогнах.
— И сега кой е в лошо настроение?
— Имам пълното право да съм в лошо настроение. А ти би следвало да си благодарен.
— Благодаря ти, че ми спаси живота, но не ти благодаря, че едва не ни заловиха.
— Кога съм… — започна тя, но се отказа. В следващия миг обърна коня и препусна назад, откъдето дойдоха.
Алекс трудно я догонваше и проклинаше тежката екипировка, която бавеше горкото животно. Когато я настигна, едва не изкълчи ръката си, като се опитваше да дръпне юздите от ръцете й и да укроти коня. Но тя беше отлична ездачка и колкото и да опитваше, не успяваше.
— Съжалявам — извика, докато тя се отдалечаваше. — Извинявам се. С цялото си сърце се извинявам, малката.
Алекс беше сигурен, че я е изгубил, но за негово изумление тя забави ход, спря и се обърна към него.
— Я повтори!
Да се унижава беше против природата му. Баща му все казваше, че макар да нямат титла и пари, имат гордост и един мъж никога не бива да я потъпква. И ето че сега гледаше това недорасло момиченце и ако се наложеше, щеше да целува краката й, за да му прости. И като си представи как целува краката й, лошото му настроение и самосъжалението се изпариха.
— Извинявай, малката — повтори, но на устните му играеше усмивка. — Ти си смела и силна и се справи с работата, която Ти Си Конър оплеска, и аз те моля да ми простиш, че казах онази глупост.
— Наистина ли го вярваш, или говориш така само да не те изоставя на произвола на съдбата?
При тези думи той едва не се задави. Без нея щеше да му бъде много по-лесно, но нямаше да й го каже. А точно в момента се дивеше какво Ангъс Мактърн Харкорт си е представял, като е научил дъщеря си да язди по този начин. Но, от друга страна, тя беше половин шотландка, така че сигурно беше в кръвта й.
— Продължаваш да ме гледаш странно.
— Мислех си, че като облечеш жокейска униформа, ще спечелиш всяко състезание. Ако не бяхме изпаднали в това положение, с моите коне щяхме да натрупаме цяло състояние.
Кей не се сдържа и се засмя.
— Тази ли е причината за лошото ти настроение? Защото си загубил състезателните си коне?
Отвори уста да й каже истината, че се страхува за бъдещето, и от онова, което ще се случи, ако ги хванат, но си замълча. Само сведе очи и каза:
— Мислех си колко ужасно е да се отреже коса като твоята. Но, малката, много си хубава с този ореол около главата.
Алекс беше сигурен, че тя ще каже нещо за приликата между конските фъшкии и него, ще препусне и повече никога няма да я види, но се излъга. Вместо това докосна косата си и се усмихна сладко.
— Наистина ли така мислиш?
— Да, така мисля — отговори той и беше искрен.
— Аз много бързо кипвам. Винаги съм си патила от това. Адам твърди, че този е най-големият ми недостатък.
— А пък Адам, разбира се, винаги има право — промърмори той.
Тя го погледна смръщено, като се мъчеше да разбере подиграва ли се или наистина го вярва.
Алекс се постара да запази безразличие и да задуши смеха.
— Сега няма ли да дойдеш с мен, малката?
— Само ако се обърнеш към мен по име. Каза го веднъж цялото, но всъщност то е…
— Кей — довърши той. — Съкратено от Катлийн Едилин. Според Нейт името ти идва от монограмите, които майка ти бродирала на всички пелени и дрешки. Била е сигурна, че ще се роди момиче. И сега… Кей, тръгваш ли с мен? Съвсем скоро ще стигнем града.
Той обърна коня си и потегли на юг, като очевидно се надяваше, че тя ще го последва, но Кей не помръдваше. Колко много подробности му беше казал чичо Ти Си! По нейно мнение беше прекалил с приказки пред един непознат. Сви вежди неодобрително и най-после тръгна подир него.
Алекс чу тропота на нейния кон и като се подсмихна, си помисли, че току-що е научил нещо за жените. Потъпка гордостта си с извинения и молби, но за сметка на това спечели и тя яздеше след него. Може би гордостта и жените са несъвместими. Както и да беше, радваше се, че момичето прояви благоразумие и ще бъде под негова опека.

 

* * *

 

— Не ми харесва тази работа — прошепна Кей, докато Алекс насилваше ключалката.
— Че на мен харесва ли ми? — отвърна й той също шепнешком. — Предпочитам да си бъда у дома със съпругата си, не тук.
— Извинявай! — разкая се тя. — Понякога забравям какво си загубил.
Той най-после отвори вратата.
— Побързай — подкани я и й направи път да влезе първа. За миг остана навън и се огледа дали някой не ги е забелязал. Но в тази неделна утрин явно цялото градче беше на църква и за известно време бяха в безопасност.
— Хубав магазин — отбеляза Кей, като оглеждаше добре подредените рафтове. В задната част имаше етажерки, пълни с дрехи. — Не е като в Чарлстън и Ню Йорк, но като се има предвид къде е, никак не е зле.
Алекс не се интересуваше от магазина, а да вземат каквото им бе необходимо и да изчезнат, преди да са ги усетили.
— Трябва да се измъкнем оттук — каза тихо той. — И да бъдем безшумни.
— Винаги се държиш с мен, като че ли нищо не знам — отвърна тя, отивайки към задната част на големия магазин. Отпред имаше дълъг тезгях, а зад него бяха подредени най-различни стоки.
Алекс взе един конопен чувал и започна да го пълни със сухари и сушени ябълки. Не беше споделил с Кей тревогите си, че новините за участието на Ти Си в бягството от затвора може да са стигнали до господин Грейди и той ще се оглежда за мъж с описанието на Алекс. Крайно неприятна му бе мисълта, че ще изминат целия този път само, за да попаднат в капан.
Алекс не чуваше Кей и реши, че тя се преоблича, затова не искаше да я смущава. Остави чувала до вратата и отиде тихо към рафтовете с дрехи. Имаше голям избор, положително не каквито бе свикнала да носи, но бяха подходящи и добре ушити. За секунда съблече парцалите от гърба си и обу светлобежови панталони, които му стояха стегнато, облече бяла риза, завърза си шалче и си избра тъмнозелена жилетка. На един рафт бяха подредени сламени шапки с широка периферия и той си нахлупи една. Щеше да го пази от слънцето във Флорида. Като се погледна, му стана приятно, че прилича на богат плантатор, а не на избягал затворник.
Запъти се усмихнат да се покаже на Кей, но като я видя, замръзна на място.
Беше застанала пред едно огледало и решеше най-спокойно косата си. Би казал, че досега е свикнал с външността й, но никога не я беше виждал в цял ръст без наметалото. Роклята й не беше в блестящо състояние, но все още беше много красива. Деколтето беше дълбоко и разкриваше част от гърдите й. Голите й ръце бяха дълги и добре оформени от заниманията й с опърничави коне. Бялата рокля падаше на богати дипли.
Гледаше я мълчаливо и си мислеше как се е приготвяла за бала в Чарлстън. Сигурно си е представяла среща с мъж на лунна светлина, а може би и някое ново предложение към репертоара от спомени, които ще разказва на своите внуци.
Но от добро сърце се бе съгласила да направи нещо, каквото малко богати, пък и бедни момичета биха направили. Беше рискувала живота си, за да спаси мъж, когото не познаваше, мъж, за когото имаше всички основания да вярва, че е убиец.
Продължи да гледа как се реши и сякаш долови предчувствието й, че за последен път се любува на косата си. И по тъжния й поглед разбра, че ще склони да я отреже.
Как му се искаше да върне времето назад! Ако само можеше, щеше… Нямаше да си спомня, защото веднага щеше да се върне в най-щастливия момент от живота си, когато се ожени за Лилит.
Алекс въздъхна дълбоко и се показа между рафтовете.
— Ще ми подарите ли този танц, госпожице Кей?
Подаде й ръка, като се надяваше, че тя няма да негодува срещу мръсната му коса и миризмата на затвор, полепнала по тялото му.
Но тя беше възпитана и имаше добри маниери. Усмихна му се грациозно, подхвана края на роклята си и сложи ръка в неговата. Като обгърна талията й, съжали, че няма музика и затананика стара шотландска балада, която неговата майка му пееше. Не беше танц със сложни стъпки, но много интимен, само за двама.
Тя също затананика и той се усмихна широко, като разбра, че и тя знае песента. Завъртя я помежду етажерките, масите, пред тезгяха, зад него и когато тя сложи едно тъмнокафяво шише на тезгяха, той се разсмя високо. Не забравяше защо бяха тук.
След няколко минути я отведе пак пред огледалото и с поклон се отдръпна от нея.
— Осмелявам се да кажа, госпожице Кей, че никога не съм изпитвал по-голямо удоволствие от танц, както от този.
— Аз също.
Тя направи реверанс, като разпери роклята си в цялата й ширина.
Той я гледаше и си мислеше колко е хубава с тази бяла рокля, и че иска да я запомни така. Тя беше момичето, което спаси живота му.
— Ще ми помогнеш ли? — попита тя.
Алекс все така я поглъщаше с очи. Нейт никога не му беше писал, че малката му сестра е толкова хубава.
— За какво?
— Да се съблека.
Алекс не схвана веднага какво каза тя.
— Искаш да ти помогна да… да се съблечеш ли?
Тя му се усмихна сладко.
— Щом ще пътуваме заедно, ще се наложи да изпълняваш длъжността на някой от братята ми — обърна гърба си към него и вдигна косата си. — Започни с копчетата и ги разкопчай.
— Но те сигурно са хиляда! Цял ден ще се бавим.
— Бил си женен, значи знаеш как се разкопчава рокля.
— Бях женен само няколко часа — възрази Алекс, като се пребори с четвъртото копче. Бяха мънички и гайките се изплъзваха.
Кей го погледна през рамо.
— Само няколко часа! Тогава ти не си ли…
— Макар че не е твоя работа — не, не сме.
Той се мръщеше на копчетата.
— Хоуп каза, че си заспал през своята първа брачна нощ.
— Не заспах, бях упоен.
— Да, бе, чаша вино, и си заспал. Кой те упои?
— Ако знаех, щях да се спася от обвиненията и процеса.
Беше разкопчал две трети от копчетата.
— Хоуп каза, че вратата била заключена отвътре и че само двамата с жена ти сте били в стаята.
— Само това беше вярно от всичките приказки на юристите — Алекс разкопча и последното копче. — Готово, събличай се и да се махаме. Може някой да ни свари.
— В неделя ли? Изключено. Даже баща ми не работи в неделя.
— И това е доказателство, че никой не работи в неделя — подразни я Алекс. Гледаше гърба й, сякаш току-що беше изкачил висок планински връх и се пръскаше от гордост.
— Обърни се — каза тя. — Още съм момиче, а пък ти си мъж и…
Замлъкна и го зяпна, сякаш едва сега забеляза, че е с нови дрехи.
— Харесват ли ти? — попита, разпервайки ръце.
— Приличаш на плантатор — отбеляза тя тихичко. — Дрехите ти отиват — извърна се към огледалото, но не гледаше себе си, а Алекс. — Разбира се, фактът, че си най-мръсният човек в тази страна и че имаш гниди в косата, намаляват цялостния ефект.
Прокара пръсти през косата си. Някога я поддържаше чиста и прибрана назад с черна панделка, но сега беше станала прекалено дълга и Кей беше права, че е много мръсна.
— Може би ще я измия, като пристигнем там, закъдето сме се запътили.
— Не, ще се изкъпеш още днес, иначе няма да облека момчешки дрехи.
— Късно се сети. Никога няма да успееш да закопчаеш тези копчета без моя помощ.
Тя взе една рокля от рафта до себе си и му я показа. Беше проста, от кариран плат, с черен ширит около врата. В погледа й се четеше заплаха.
Нямаше да й каже, но ако възнамеряваше да продължи да се облича с рокли, предпочиташе да я гледа с бялата. Свикна с начина, по който блестеше на слънцето. За негова изненада обаче тя с нейната тайнствена женска интуиция знаеше, че на него няма да му бъде приятно да носи простата кафява рокля.
— Трябва да се окъпеш.
— Обещавам, че ще се измия — гледаше я и й се усмихваше. — Не съм варварин, даже и за теб да съм такъв.
Кей се обърна пак към огледалото. Погледна Алекс, който застана с гръб и след един прощален поглед към красивата рокля я остави да се свлече в краката й. Гледаше се с корсета и гащите до коленете, със скъсаните чорапи и мръсните бални пантофки. За последен път се оглеждаше като момиче.
И нещо още по-лошо, необходима й бе неговата помощ, за да съблече корсета. Камериерката й го беше стегнала преди дни и оттогава не го беше събличала.
— Трябва да ме развържеш — съобщи тя.
— Но ще се наложи да се обърна. Да си сложа ли превръзка на очите?
— Слагат превръзка на очите, ако ще те разстрелват заради насилствено сваляне на корсет, но аз те моля да развържеш моя, така че всичко е наред.
Алекс се разсмя, обърна се и Кей беше поласкана, когато той въздъхна. Друг мъж не я беше виждал по бельо. «С изключение на баща ми и на братята ми — помисли си тя, — но те не се броят». Веднъж Толи беше поръсил корсета й с някакъв прах, от който се получаваше сърбеж, точно преди да се срещне със стария приятел на майка си Томас Джеферсън, губернатор на Вирджиния. Като си спомни как го върна на Толи, се засмя.
— Откъде да започна? — попита Алекс, забол очи в роклята на пода.
— Представи си, че е сбруята на коня.
— Мога да използвам ножа…
— Не! — възкликна тя. — Никакво рязане.
Той едва се сдържа да не се пошегува с «не още». Започна да развързва връзките и почувства как тя задиша по-свободно.
— Моята камериерка го е стегнала повече от обикновеното заради бала — каза Кей, като си поемаше дъх.
— Не е ли мъчително?
Връзките се оплетоха и на него му се искаше да извади ножа и да ги среже.
— Да, но нали вие мъжете харесвате жени с тънки талии.
— Но дрехите, които носите днес, крият талията.
— Нима? — учуди се тя със сладка невинност.
Най-накрая развърза корсета, отстъпи и се усмихна. Беше го хванала натясно. Модата с висока талия почти нищо не скриваше.
— Да, наистина не крие кой знае какво. Като застане жена пред свещ, можеш да видиш… — Алекс млъкна и се покашля. — Готово.
Кей започна да се измъква от корсета и той смяташе да се извърне, но тя така се извиваше, че не можеше да откъсне очи от нея и… да престане да се смее.
— Вече дишам!
Опита се да се почеше по гърба и тъй като не успя, залепи гърба си до стената и започна да се чеше, а на лицето й се изписа удоволствие.
— Не беше необходимо да се страхуваш от мечка, тя щеше да те вземе за посестрима.
— Млъкни — скара му се дружелюбно. — Не се мотай, ами ела и ме почеши. Сърби до лудост.
Алекс се подвоуми, но все пак се приближи и започна да я чеше леко през ризата.
— Знам, че си слабак, но сигурно можеш и по-силно.
Той се постара повече и когато най-после се отдръпна, тя остана доволна.
— Така е по-добре, много по-добре.
Отново се удиви на красотата й. Защо Нейт никога не му беше споменавал това?
— Сега вече можеш ли да се облечеш, малката?
— Добре. С какво?
— С каквото ти попадне, само се покрий — промърмори и отиде да види дали не са забравили нещо. На тезгяха стоеше шишенцето, което тя взе, докато танцуваха. На него имаше етикет: «Жасминово масло». Изглежда възнамеряваше да ухае даже облечена като момче. Щеше да й каже, че не бива, но в момента не искаше да разваля доброто й настроение, затова пусна шишето в чувала.
Кей се бавеше с избора на дрехи. Гърдите й се очертаваха под мъжката риза и играеха при всяка стъпка. Нямаше да сподели този проблем с шотландеца и да му иска съвет. Видя топ бял муселин, отряза едно парче и пристегна гърдите си, но не много, само колкото да не подскачат.
С избора на другите дрехи се справи бързо. Обу здрави чорапи, панталони, пъхна ризата вътре, откри подходящ вълнен жакет и го облече. Като тръгна към предната част на магазина, взе сламена шапка и я нахлупи.
— Е? — попита Алекс, който стоеше с гръб.
Той се обърна, изгледа я продължително, но не каза нищо.
— Не одобряваш ли? Нещо не е както трябва ли? Не съм обувала панталони, но смятам, че ги закопчах правилно.
Отиде мълчаливо зад нея, сложи ръце на раменете й и я побутна към огледалото. Там видя момиче в мъжки дрехи. Косата й падаше на гъсти къдри по раменете, а на ушите й проблясваха перлените обици.
Алекс протегна ръка и тя разбра какво иска. Махна обиците и ги сложи на дланта му.
— Ще ги прибера при дрехите и ще отнесем всичко с нас.
— Разбира се, че ще ги вземем. Може пък да се поправят. Няма цял живот да нося тези противни панталони. Щом ти тръгнеш на пътешествието, сигурно ще мога да бъда пак момиче.
— Само момиче по целия път до Вирджиния! Не, в никакъв случай.
Веднага съжали за думите си, но тя нищо не каза. Вместо това отново се заизвива.
— А сега какво те прихвана?
— Движа се. Чувствам се странно без корсет. Нося го всеки ден от дванайсетгодишна.
— От дванайсетгодишна ли? Заклещена си в този уред откакто си била малко по-голяма от бебе!
— Естествено. Как иначе възрастните жени се сдобиват с тънки талии? Нима мислиш, че една майка ще чака дъщеря й да остарее, за да се опитва да намали талията й?
— Трябва да си призная, че никога не съм се замислял откъде се взимат тънките талии на жените. Предполагах, че ги имат по рождение.
Кей поклати глава.
— Очаквам да чуя за заблудата ти, че косите на жените са естествено лъскави и страните — естествено румени.
Това беше самата истина и Алекс онемя.
— Като си израснал без майка и сестри, си загубил много.
— Явно преди да те познавам, съм бил истински дивак — промърмори той, после прибави високо: — Готова ли си да тръгваме, малката?
— Не бива повече да ме наричаш така, нали вече съм момче.
— Когато направим необходимото с косата ти, за да не приличаш на момиче, ще те наричам другояче.
Лицето на Кей помръкна.
— Мисля си, че ако я привържа назад влажна, няма да се наложи да я скъсяваме.
Тъгата в очите й натъжи и него.
— Същото може да се приложи и на лъвска грива — намекна той и се зарадва, когато тя се усмихна.
— Наистина ли?
— Наистина. Знаеш ли, никога не съм виждал човек с толкова много коса. А цветът е великолепен.
Докато говореше, вървеше към вратата и Кей го следваше.
— Не ти ли се струва прекалено червена? — попита тя с ококорени, невинни очи. Целеше да го разсее, за да не види какво пъха в чувала.
Без да сваля поглед от нея, вдигна чувала и отвори вратата.
— Не бих искал нито един кичур да е различен — преди да затвори, хвърли последен поглед на магазина. На тезгяха бяха парите, които остави. — Като малък имах пони с грива на цвят също като твоята коса. Него обичах най-много от всички кончета.
— Не ми ли разправяш всички тези неща само, за да ме принудиш да направя, каквото си наумил?
— Да, но не те лъжа, малката — отговори меко. — Имаш прекрасна коса.
Тя се усмихна.
Още в магазина почувства колко са удобни мъжките дрехи, но го оцени напълно, чак когато яхна кобилата. Вместо да чака някой да й помогне, без полата, която да се усуква, сложи крак на стремето и се метна на седлото. Погледна се и си помисли, че ако елегантната й майка я види отнякъде, ще припадне. Едилин Харкорт никога нямаше да облече мъжки дрехи, независимо от обстоятелствата. Но все пак се чувстваше съвсем малко по-свободна. Забеляза, че шотландецът я наблюдава любопитно.
— Държа да видя на картата къде отиваме — съобщи тя с най-категоричния си тон.
Не разбра какво толкова каза, та той се разсмя толкова гръмко, че се наложи да го скастри.
— Като че ли сам си докарах белята — отбеляза той, дръпна юздите и пое на юг. Кей го последва.

 

Осма глава

 

Кей се сдържаше да не прави забележки за косата или тялото на шотландеца, докато не се разположиха на бивак за през нощта. По едно време го помоли сладко, със сведени очи, да спрат до поток или река и Алекс я изгледа подозрително, като че ли щеше да попита какво е намислила, но се отказа. Затова лагеруваха тук. Докато вечеряха със сушени плодове, сухари и туршия, тя мълчеше.
Едва след като се нахраниха, тя се изправи и го загледа отгоре.
— Време е да се изкъпеш.
— Студено е — отговори той, без да я поглежда.
— Едва ли е под осемнайсет градуса и ти си шотландец, така че за теб не е студено.
— Течението на реката е много силно.
Не беше необходимо да поглежда реката, тя течеше съвсем спокойно.
— Имам мек сапун за косата ти.
— Не ми трябва — говореше, без да я поглежда. — А колкото до теб, малката, страхувам се, че е време да подрежем косата ти. Взех ножици, за да не те скубя с нож, и започваме с твоята прическа.
Кей знаеше, че се опитва да се измъкне, но нямаше да му се размине.
— Миришеш толкова лошо, че се налага да слагам ръка пред носа си и да дишам през устата. Косата ти е толкова мръсна, че съм виждала крави с по-чисти опашки. Ти смърдиш и аз не мога повече да понасям.
Алекс гледаше право напред към водата и залязващото слънце. Тайната му бе, че не искаше да премахне миризмата на затвор от тялото си. Знаеше, че е глупаво, но откакто се ожени за Лилит, не се беше къпал, защото в затвора не му разрешаваха. И сега като че ли щеше да премахне допира й от себе си.
Освен това дни наред беше насаме с млада жена, която бе започнал да гледа с известно желание. В края на краищата беше по-добре да я държи на разстояние.
— На мен моята миризма ми харесва.
— Хубаво, но на мен не ми харесва. Щом ще пътуваме заедно до Флорида, ще се случи да имаш нужда от моята помощ и ако държиш да я получиш, ще се постараеш да бъдеш чист.
Но той не даде никакъв знак на съгласие или несъгласие и тогава тя отиде при коня и се зае да го оседлава. Двоуми се по-дълго, отколкото бе предвидила, но най-после я спря.
— Защо твоят баща не те е пляскал, за да се научиш да слушаш по-възрастните?
— Баща ми никога не е удрял дете, докато майка ми… — погледна го свирепо. — Не ме разсейвай със семейството ми! Ето водата, ето сапуна. Като се изкъпеш, ще намажа косата ти с жасминово масло.
Алекс отстъпи назад ужасено.
— Ама, не, изключено.
— Жасминовото масло ще убие всички гадини, които живеят там. Ще ги удуши.
— Ама то мирише, малката… Няма да понеса вонята.
— Чудесно — каза Кей, като впрегна целия си чар. — А пък аз ще се окъпя — пъхна се между дърветата и събу обувките си, като ругаеше при всяко вдишване и издишване. — Терпентин сигурно му се иска — мърмореше тя. — Въобразява си, че ще мирише на мъж. Да си стои мръсен, не ме интересува. Но наметало няма да види повече и до мен повече никога няма да спи. Повече няма…
Спря тирадата си, защото чу силен плясък. Или беше голяма риба, или мечка, която възнамеряваше да ги изяде… Пристъпи по-близо до реката, погледна и видя главата на шотландеца над водата.
— Времето е топло, но водата е студена — каза той и дори на помръкващата светлина се виждаше, че лицето му вече е мораво.
— Реките и езерата в Шотландия са по-студени — разсмя се тя.
— Да, но не влизам гол, а с наметката.
Кей продължи да се усмихва и се върна между дърветата. Беше сама в гората с гол мъж, вероятно убиец, но усмивката не слизаше от лицето й. Дори на нея й се струваше странно.
— Няма ли да се натопиш и ти, малката? — повика я с тона на възрастен мъж към малко момиченце.
— Използвай сапуна! Дано да измие поне малко мръсотията.
— Няма ли да дойдеш да ми покажеш как? — подразни я той.
Кей се криеше в гъсталака и се заливаше от смях. Той замлъкна, чуваха се само плясъци и тя надзърна предпазливо иззад едно дърво. Той трепереше до кръста във водата с насапунисана коса. Гмурна се и над водата се извиха голите му задни части. Кей пак се скри зад дървото, закиска се и взе да се съблича.
«Какво ли ще направи, ако вляза в реката при него?» — зачуди се тя. От нейните приятелки Джесика Уелш беше кокетката. Веднъж майката на Кей изрази учудване, че Джес не е избягала с някой мъж още на тринайсет, като имаше предвид миналото на майка й Табита. На Кей много й се искаше да чуе какво се крие зад тази забележка, но майка й не се впусна в повече подробности.
— Какво щях да направя, ако бях Джесика? — попита се на глас. Мина й през ум, че ще съблече всичките си дрехи и ще се потопи гола в реката. Угасващата дневна светлина, топлият въздух, да бъде сама с мъж… Изглеждаше й съвсем редно.
Но Кей се подпря на едно дърво и въздъхна. Нередното в случая беше, че не този беше истинският мъж. Почти не го познаваше, беше много по-стар от нея и беше от мъжете, които семейството й не би одобрило и не би се гордяло с избора й. Дори да се докажеше невинността му, винаги щеше да носи позорно петно.
«Не става» — помисли си тя и въздъхна още веднъж. Може би обстоятелствата бяха благоприятни, но мъжът не беше подходящ.
Почака, докато чу, че излиза от водата, и едва тогава влезе, доста по-далеч от мястото, където беше той. Макар че й се искаше да поплува, водата беше доста по-студена, отколкото й се стори първоначално, и не се отдаде на забавления. Изми косата си, изкъпа се и излезе на брега.
Като се върна в бивака, Алекс беше запалил огън и седеше до него, облечен с чисти дрехи. Изглеждаше и миришеше доста по-задоволително. Всъщност навярно от светлината изглеждаше по-млад и даже малко по-хубав.
— Как е? — попита той.
— По-добре. Само че сега няма да мога да те намирам по миризмата.
Той се наведе към огъня и й се стори по-висок, отколкото когато го срещна за пръв път, а косата му беше влажна, чиста и не стърчеше на мазни кичури.
Кей взе кафявото шише с жасминово масло, което унищожаваше всякакви паразити. Избра именно този вид измежду всички масла, защото обичаше много аромата на жасмин. Алекс го беше върнал на рафта тайно, но тя забеляза и докато той се чудеше как да я поласкае, го пъхна незабелязано в торбата.
Алекс не каза нищо, само даде знак, че е съгласен да излее маслото върху главата му. Но тя седна до него с гребен в ръка и той разшири недоумяващо очи.
— Какво ще ме правиш, малката? — попита с кротък глас.
— Не онова, което смяташ. Наведи се да видя косата ти.
Седна усмихнат срещу нея, но тя не започна да го маже и той я погледна.
— Много си висок и не те стигам. — Постла една кърпа върху коленете си. — Легни и сложи тук главата си.
— Малката, не смятам, че…
— Че няма да можеш да сдържиш «страстта» си към мен ли? — попита, без да се усмихва. — Страхуваш ли се, че като се допреш до мен, ще се влюбиш на мига?
Знаеше, че го е взела на подбив, и никак не беше по вкуса му, но, от друга страна, беше схванала как да го разсмива.
— Ще се пазя за някоя по-зряла, а теб отстъпвам на Михаел.
— Михей — поправи го тя, докато той слагаше глава на скута й.
Първо разреса косата му, после започна да втрива маслото. Тежък аромат на жасмин изпълни въздуха около тях.
— Направих веднъж същото с Итън, когато беше изцапал косата си с мед и восък. Баща ми искаше да обръсне косата му, но аз не можех да го понеса и казах, че ще го изчистя по друг начин.
— На колко години беше?
— На единайсет мисля.
— Тогава той е бил…
— На четиринайсет.
— Винаги ли си се държала майчински с тях?
— Не — масажираше скалпа му с маслото, но въшки не усещаше. — Може би донякъде към Итън, но той е най-нежният от братята ми, най-милият и най-красивият.
— Красив ли е? По женствен начин ли?
— Не. Поне нито едно момиче не смята така. Жени, стари и млади, ще си счупят краката да тичат след него.
— Сигурно е приятно.
— Понася го. Майка ми се дразни. Казва, че момичетата от моето поколение нямат нито задръжки, нито срам, и сами се предлагат на мъжете.
— Като теб и твоят момък ли?
— Аз никога…
— Той не те ли е научил как да използваш… — направи жест към устата си.
— Не — отвърна Кей неохотно, защото всъщност излъга. — Джесика ми обясни. Тя има повече опит от мен и другите ми приятелки.
— Значи не си правила нищо непозволено с онова момче Михей!
На Кей никак не й хареса, че говореше като баща й.
— Той трудно може да се нарече момче. На трийсет години е, неженен и води неделните служби.
— Свещеник ли е? За пастор ли възнамеряваш да се омъжиш?
— Защо, какво лошо има?
— Съгласи се да помогнеш на осъден на смърт да избяга от затвора. Не ти ли се струва, че това се разминава с представата за добра съпруга на благочестив мъж?
— Сто пъти ти повторих, че го направих заради чичо Конър, не заради теб.
— А той не е ли бил страстно влюбен в жена на име Вирсавия?
— Да — отговори Кей, като не схващаше накъде клони.
— Кажи ми, дете, Конър задоволил ли е някога страстта си?
Тя не продума и той я погледна.
— Хайде, малката, виждам го по лицето ти. Как е постъпил?
— Хоуп.
— Надявал се е, че хайде хоп, и като по чудо жената, която обича, ще остане сама някой ден.
— Не! — възкликна тя. — Вирсавия родила дъщеря на име Хоуп, не хайде хоп, която прилича много на чичо Конър — погледна го ядосано. — Ако продължиш да ме зяпаш така, ще излея маслото в устата ти.
Алекс затвори очи, но продължи да се хили.
— Само казвам, малката, че ако се омъжиш за пастора и хората разберат какво си направила, ще почерниш живота на съпруга си. Но пък той може да се окаже състрадателен човек и да ти прости греховете.
— Не съм… — гласът й заглъхна. Как ли ще постъпи Михей, когато научи какво е направила? Как ще му обясни, че е прекарала много дни насаме с този мъж, даже е държала главата му на скута си, но нищо греховно не се е случило? Когато видя как й се подхилва Алекс, като че ли чете мислите й, се изкуши да изпълни заплахата си и да излее маслото в устата му. — Забрави ли, че си осъден на смърт убиец, и сме съвсем сами? Зная, че не настояваш да говоря за… за мъже.
— Точно така. Само исках да разбера дали не си направила нещо непозволено.
— Колкото повече те познавам, толкова повече ми заприличваш на моите братя.
— На кой от тях?
— Отчасти на Нейт, отчасти на Толи.
— Но не и на красивия Итън.
— Определено не на Итън.
— Ами на съвършения Адам?
— Друг като Адам няма на света. Никой не прилича на него.
Умълчаха се, Алекс затвори очи, около него се носеше аромат на жасмин и Кей масажираше главата му с нежните си пръсти.
— Заклевам се, малката, накара ме да изпадна в екстаз.
Както галеше косата му, се замисли къде е семейството й, къде е тя, и за факта, че не знае накъде отива или какво ще се случи. Животът й беше предначертан и много добре знаеше какво иска. Можеше да нарисува картина на живота си, когато стане на трийсет години. Щеше да има двама сина и една дъщеря. Само трябваше да реши кой да й бъде съпруг. А сега се чудеше дали някой от нейните кандидати, след като се оказа бегълка, ще я иска за жена.
Внезапно от очите й потекоха сълзи и една капна на челото на Алекс. Беше със затворени очи, умът и тялото му бяха в пълен покой, какъвто не беше изпитвал от много време насам, но добре знаеше какво чувства тя. Не му беше приятно да си мисли, че е разплакал момиче, особено толкова сладко и невинно като нея.
— Знаеш ли, че дойдох в тази страна заради конни състезания? — попита той толкова тихо, че тя едва го чу.
— Не. Аз… — тя хълцаше и подсмърчаше, преглъщайки сълзите си. — Всъщност не знам почти нищо за теб.
— Освен онова, което си прочела във вестниците — подхвърли той и тя усети, че тялото му се напрегна.
— И тях не съм чела. Зная само онова, което Хоуп ми каза — след като думите й не оказаха никакъв ефект върху него, направи онова, което би направила с братята си и започна да милва косата му. Винаги ги успокояваше. — Обичаш ли други животни освен състезателни коне?
— Обичам всички животни: птички, коне, миещи се мечки.
— Ами паяци?
Той се усмихна.
— Не чак толкова, но и тях обичам. Направих нещо много лошо там, в Шотландия. Два пъти го направих.
Тя продължаваше да го реши. Косата му беше разпиляна върху скута й, лъснала от благоуханното масло.
— Моите братя вършат лудории, които никак не се харесват на баща ми. Веднъж, не знам в какво по-точно се беше провинил Нейт, но татко му беше ядосан цяла седмица.
Алекс не можа да не се подсмихне. Знаеше отлично какво е било провинението на Нейт, причината за постъпката му и мнението на баща му. Но нямаше никакво намерение да се издаде.
— Тайно съеших моята кобила с расовия жребец на лорд Брокингхърст. Два пъти.
Кей избухна в смях.
— Сериозно ли?
— Да, съвсем сериозно. Имах прелестна малка кобилка, страшно темпераментна. Прилича малко на теб, наистина. Отведох я на юг към Англия и почаках да пуснат най-бързия жребец на нощна паша. Цената за едно чифтосване със страхотния звяр беше непоносима.
— Затова си открадна онова, което иначе не можеш да вземеш.
— Предпочитам възгледа, че съм дал възможност на коня да изпита удоволствие с моята кобила, при това цяла нощ.
— Значи си благодетел.
— Малко или много.
— И какъв беше резултатът от твоето благородство.
— Първото конче беше кобилка, но както ти е добре известно, кобилите не бягат така бързо като жребците.
— Може би просто не искат — каза Кей. — Предпочитат да си стоят заедно със семейството, вместо да бягат.
Алекс отвори око и я погледна.
— Ще те отведа у дома, малката, не тъгувай.
— Маскирана като момче ли? Дали да не взема да дъвча тютюн.
Той не сваляше поглед от нея.
— Може и да помогне, малката, защото в момента никак не приличаш на момче. Косата ти…
Той посегна да я пипне, но тя отблъсна ръката му.
— Говорехме за коне.
— Ах, да — затвори пак очи. Много добре знаеше, че каквото и да се е било загнездило в косата му, отдавна го нямаше, но беше доволен, че тя не го отблъсна. — Второто беше красиво конче, съвършено във всяко едно отношение.
— Подразбира се, че е било жребче.
— Естествено. Кое друго същество е съвършено? — когато тя направи жест да отблъсне главата му от скута си, той се разсмя. — Само те дразня, малката. Не си ли разбрала още?
Тя се умилостиви и продължи да разресва косата му.
— И какво направи?
— Имах план, нали разбираш?
— И какъв беше?
Щеше му се да й каже, но нямаше как, понеже в плана влизаше и семейството й. Знаеше, че преди около десет години баща й беше купил ферма за коне недалеч от Едилин. Имаше къща и конюшня, рекичка и езеро, с една дума всички условия един мъж да отглежда семейство и коне. Нейт му беше писал, че баща му е много зает, не се грижи както трябва за фермата и тя запада. Алекс му отговори, че му се струва като фермата на неговите мечти, и Нейт беше помолил горещо баща си да не я продава, намеквайки, че един ден ще я поеме.
Вероятността да притежава някога ферма близо до своя приятел, промени живота му. Неговият баща често му говореше за възможностите в Америка и Алекс мечтаеше отдавна да дойде тук. Планът му беше да спечели достатъчно пари от конните надбягвания и да купи фермата, след което и баща му да се пресели при него. Всичко излезе извън релси, когато срещна Лилит и се ожени за нея, преди да е спечелил достатъчно пари, за да купи стопанството, но беше доста врял и кипял, за да не подминава любовта, когато я срещне. Разбира се, Лилит не беше точно фермерската съпруга, но вярваше, че ще успее.
— Какъв беше планът ти? — попита пак Кей, когато той се умълча.
— Да спечеля много пари. Нали затова идват хората в Америка.
— И спечели ли?
— Да — отвори очи и се загледа в тъмнината. Огънят хвърляше светлина, но слънцето залезе и бързо се смрачи. — Натоварих на кораб майката с двете й деца. Намеренията ми бяха да заплождам кобилата и да се състезавам с жребеца. Тарка беше бърз…
— Тарка ли? Така се казваше най-бързото пони на баща ми още в Шотландия. Яздила съм го, когато бях малка.
За малко Алекс да се изпусне и да каже, че знае историята от писмата на Нейт и затова така е нарекъл своя кон.
— Името е често срещано.
— Нима? А пък аз си мислех, че е изключително рядко. И така, докара конете си в Америка и ги пусна да се състезават. Или само Тарка използваше?
— Моята кобилка надбягва повечето от техните коне. Пазех Тарка за голямата награда.
— Ах, да. Подвел си ги да мислят, че ще те победят, и тогава си се появил с друг кон. На тайно място ли го държеше?
— Вероломни мисли ти минават — каза той, но с усмивка.
— Не беше ли тактиката ти такава?
— Аха, точно такава беше. Криех Тарка далеч и нито едно от онези богати момченца не подозираше за съществуването на жребеца. Печелех и губех, и тогава се появих с Тарка — усмивката му стана още по-лъчезарна. — Да можеше да го видиш отнякъде. Строен, черен и сияен като изгрев. Беше великолепно животно и го знаеше. Пристъпваше с високо вдигната глава и щръкнала опашка и не поглеждаше другите коне. И препускаше! При състезанията надминаваше всички, като че ли са били изкарани на паша. Надбягваше ги с много дължини. В Америка нямаше достоен съперник.
Кей сви вежди.
— Прозвуча ми, като че ли не е… — поколеба се. — Като че ли не е жив. Какво се случи с него?
— Не зная — отговори Алекс и радостта от гласа му изчезна. — Когато ме обвиниха в убийство, конфискуваха всичко, което притежавах. Попитах Конър къде са конете ми, но той не знаеше и не успя да разбере.
— Само да споменеш пред чичо Конър, че някъде има растение, което никой не е виждал, той ще преобърне земята, за да го открие.
Алекс се усмихна и доброто му настроение се върна.
— Винаги ме разсмиваш, малката — обърна се на една страна и погледна нагоре към нея. — Когато възстановя репутацията си, ще си взема Тарка, майка му и сестра му.
— И как възнамеряваш да възстановиш репутацията си?
— Имам… — щеше да разкаже, че вече е свършил доста работа по този въпрос, но трябваше да спомене брат й и млъкна. В затвора Алекс с помощта на Конър написа дълго писмо на Нейт с всички подробности, които му бяха известни, и му го предаде тайно. Конър нае конник да отнесе писмото на Нейт. Алекс смяташе, че Нейт ще успее да дойде и ще разнищят случая, но съдията обяви, че престъплението на Алекс е изключително брутално и той ще бъде обесен два дни след произнасянето на присъдата.
— Какво имаш?
Алекс стана и сложи дърва в огъня.
— Нищо, малката. Нямам абсолютно нищо.
Тя усети, че лъже. Живота си му повери, а той криеше от нея как възнамерява да се защити. Сви колене и ги обгърна с ръце. Около тях се носеше упойващ аромат на жасмин.
— Моля те, би ли използвал и някое друго обръщение освен «малката»?
Устата му се изкриви в нещо като усмивка.
— С удоволствие, щом и ти се обърнеш към мен с някакво име, каквото и да е то.
— Това е нелепо. Аз те наричам…
— Да, как ме наричаш?
— Господин Макдауъл.
— Харесва ми — протегна се и влажната риза залепна за гърба му. — Излиза, че уважаваш по-възрастните. Може би ще добавиш едно «сър», което е съвсем уместно в сегашната ни ситуация.
— Сегашна! — удиви се тя. — Ако не те бях спасила, сегашна ситуация нямаше да има, защото щеше да бъдеш мъртъв. Когато те видях за пръв път, тичаше пеша, преследваха те и около теб свистяха куршуми. Какво стана с хората, които ти помогнаха да избягаш?
— Застреляха единия, другият сам се предаде — каза тихо Алекс.
— А ти как се измъкна?
— Претърколих се в тъмното и хукнах. Не смятах, че съм избягал — гледаше я и се усмихваше. — Но прелестно младо момиче, облечено за прием, ме очакваше и ме спаси. Приличаше на ангел.
— Тогава друго каза. Каза, че си обречен да умреш.
— Криво си ме разбрала. Казах, че се мисля за умрял и се възнасям на небесата.
— Каза… — започна тя, но осъзна, че я поднася. — Да, вярвам ти, че съм била ангел за теб и ти беше, о, толкова доволен да ме завариш там.
— И аз точно това си спомням — очите му проблясваха на светлината от огъня и тя не се сдържа, и му се усмихна.
— Малката, мисля… — погледна я. — Кей, мисля да поспим. Тръгваме в ранни зори.
Тя изпъшка.
— Пак ли, преди да се развидели? Вкъщи моята камериерка ме събужда с чаша горещ шоколад и аз си лежа и си пийвам, докато тя не ме попита с какво възнамерявам да се облека през този ден.
— Звучи много скучно — отбеляза той, разръчквайки огъня.
— Не, никак не е… — огледа се в тихата нощ. Бяха стигнали доста на юг и растителността ставаше различна. Забелязваше цветя, които беше виждала само в рисунките на чичо Конър. — Тогава не ми беше скучно, Алекс.
— Какво каза?
— Че вкъщи не ми беше скучно.
— Не, това чух. Какво каза преди?
Тя се засмя.
— Алекс. Това ли искаше да чуеш?
— Не, господин Макдауъл ми харесва повече.
Взе буца пръст, замери го и го удари по ръката, а той извика, сякаш му я откъснаха.
— Ти не си джентълмен.
— И не искам да бъда. Искам само онова, което има жребецът на един джентълмен.
Тя се разсмя и стана.
— Време е за сън. Нека камериерката да стопли леглото ми, да донесе шоколада и съм готова да се предам — очакваше да се засмее, но той я гледаше сериозно. — Какво има?
— Не приличаш на момче.
— Дано — погледна дрехите си. — Трябва да призная, че с панталони човек се чувства много свободно. И липсата на… на някои елементи от бельото улеснява ездата.
— Не, става въпрос за походката, за движенията ти. Малката… — махна с ръка. — Искам да кажа, Кей, никога няма да минеш за момче по този начин.
Тя сложи ръка на косата си. Не, никакви сълзи!
— Зная. Моята коса е…
— И да я обръсна, пак ще изглеждаш като момиче. То е в стойката ти, в движенията на ръцете ти.
— Какво им е на ръцете ми?
— Нищо лошо няма, ако си дама, която влиза в бална зала. Но ти изглеждаш като момиче, облечено с мъжки дрехи.
— О — най-сетне разбра тя. — Искаш да се размотавам като Толи.
— Не зная, но ми покажи.
Тя тръгна от другия край на огъня с изпънати рамене и прибран корем, и мина покрай него наперено. Като спря, изтри носа си с юмрук и го погледна нахално, като че ли го предизвикваше на бой.
Алекс се подсмихваше, но не издържа и избухна в смях.
— Положително преувеличаваш. Момчето едва ли ходи така.
— Такава е походката му.
— Опитай още веднъж, само че този път без дързостта да се счепкаш с всеки. Раменете нека да са изопнати, но ходи с по-малко перчене.
— Да опитам като Адам.
Отново запристъпва, само че този път мина разстоянието само с няколко дълги крачки, а пък изразът й говореше, че е прекалено заета, за да обръща внимание на останалия свят.
Алекс се изкашля, за да не се разсмее.
— Не става? Ами Итън?
Кей тръгна, но сега вървеше бавно, забелязваше всяка подробност и когато очите й блеснаха към Алекс, го изгледа дълго, сякаш никога преди не го е виждала, но ще бъде поласкана да се запознае с него.
— Боже Господи! — смая се Алекс. — Момчето положително не се държи така.
Кей сви рамене.
— Момичетата тичат след него по улицата.
— Ами, хм, според мен не целим това. Не искаме хората да хукват след нас. Ами четвъртият ти брат? Как се казваше?
— Натаниъл. Нейт.
Кей се огледа и взе чантата от седлото.
— Представи си, че това е книга — забоде нос в нея и тръгна бавно, сляпа и глуха за всичко друго освен за четивото. Стигна до едно дърво — и без да вдига глава, го обиколи три пъти.
Върна се до огъня и погледна Алекс.
— Е?
Той не преставаше да се смее.
— Не става, нито един от четиримата. А защо…
— Какво?
— Виж, малката… Кей, защо не опиташ да ходиш като мен?
— О! Това ли имаш предвид? — тя изду гърди, намръщи се и се загледа кръвнишки във въображаема личност. — Не можеш ли да се размърдаш, малката? Няма да те чакам цял ден! Голяма беля си — после изчезна в тъмнината.
— Аз не… — Алекс не довърши и поклати глава. — Може би точно така се държа. Но ако възприемеш тази походка, без да говориш, може би ще се получи.
— Това комплимент ли беше?
— Не и от мен — отговори той, но се усмихваше. — Вече наистина е време за сън. Утре ще тренираме походката ти.
— Нали няма да ме караш да седя с разтворени крака?
— Ще те накарам — отвърна той с важен вид.
— А може би така е по-добре. Ако бъда обвинена в онзи най-ужасен грях, майка ми ще ме открие, където и да съм.
Вдигна от земята грамадното наметало на Хоуп и се уви в него. После се огледа и се замисли за истинското положение. Не беше трудно да се отгатне, че тя е жена, и някой да ги разпознае с Алекс. Тогава щяха да се простят със свободата си.
— Искам веднага да отрежеш косата ми — каза тихо и не се осмели да я докосне, иначе щеше да се разплаче.
Видя, че той се кани да измисли някакво извинение и да отложи операцията за сутринта, но се отказа. Кимна към един пън и тя седна със скован гръб.
Алекс извади ножицата от чантата. Косата й беше още влажна и съхнейки, се виеше на къдри. Отрязването на такава коса беше истинско разхищение на красота.
Кей вдигна поглед към него, видя колебанието му и щеше да му каже да не затруднява и двамата. Но после реши вместо това да го предизвика:
— Разказвах ли ти за Бенджамен?
— И кой е той? — попита Алекс и взе един кичур. Искаше му се да го допре до лицето си и да го почувства върху кожата си. С месеци не беше усещал женска мекота. — Да нямаш и пети брат?
— Бенджамен е най-младият ми поклонник. Само на двайсет и две е и е много красив. Не колкото Итън, разбира се, но е много приятно да го гледаш. Семейството му е страшно богато, обича хазарт, разни игри и залагания на конни състезания.
— Залага на коне ли? Нали нямаш намерение да се омъжиш за комарджия?
Както държеше дебел кичур, клъцна първата жертва. Докато великолепната червена коса падаше на земята, той я гледаше вторачено.
Кей усети, че подстригването е започнало, и решително преглътна сълзите си.
— Но той ме разсмива и измисля най-различни интересни игри. Склонна съм да се омъжа за него. Ще погледне като на страхотно приключение бягството ми през цялата страна с осъден на смърт убиец.
— Що за мъж е онзи, когото не го е грижа какво си преживяла? — Алекс отряза още коса. — Ами ако бях виновен, както вярва цял свят? Имаш ли представа какво щеше да ти се случи досега?
— Но ти не си и като се върна, ще разкажа на Бен всичко. Даже ще си умре от смях как те намазах с жасминово масло.
— Така ли? — поинтересува се Алекс, като продължаваше да реже косата й. — Няма ли да ревнува?
— Бен казва, че ревността е глупаво чувство и когато се оженим, аз никога няма да го ревнувам, независимо какво прави той.
— Прозвуча ми, като че ли ще избяга с друга жена и ще те остави вкъщи с цял куп дечурлига.
— Не е ли това предназначението на съпругата?
— Не — каза Алекс. — Децата се отглеждат от двама.
— В такъв случай не твърдиш ли, че мъжът трябва да ревнува?
— Твърдя… — млъкна, защото се усети, че тя го е взела на подбив. — Ти си досадно хлапе. Ето приключих.
Когато Кей се изправи, наметалото се изхлузи от раменете й и тя застана загледана в него за миг, като се страхуваше да помръдне. Какво ли беше усещането с толкова малко коса на главата? Завъртя главата си нерешително на една страна, после на другата. Всъщност не беше толкова зле. Беше я скъсил до раменете и можеше да я върже на опашка, както братята си.
Завъртя пак глава, този път по-бързо, косата й се разпиля върху лицето. Беше около трийсет сантиметра по-къса и чувстваше изненадваща лекота. Той я гледаше с широко отворени очи и с ножица в ръката.
— Всъщност ми харесва — стъпи с единия крак върху пъна и се престори, че държи лула. — Е, сър, как е цената на житото днес? Ще се покачи ли или англичаните пак ще я подбият?
Не беше виждал друго същество по-неподходящо за мъжка роля. Косата й се къдреше около раменете, дългите й мигли хвърляха сянка върху лицето.
— Говоренето остави на мен.
Тя се изправи и пак тръсна глава. Усещането беше наистина чудесно.
— Престани! — скара й се Алекс.
— Защо?
— Дразниш ме. Лягай да спиш.
— А ти какво ще правиш?
— Не е твоя работа — сряза я той с ясното съзнание, че говори ядосано. Още обичаше Лилит, но много отдавна не беше оставал насаме с жена, а Кей беше… Замисли се каква е най-подходящата дума. Съблазнителна. Беше повече от съблазнителна.
Взираше се в него и той знаеше какво иска. Искаше да знае къде отива, какво ще прави и кога ще се върне. Изпита желание да повтори, че не е нейна работа, но се въздържа.
— Отивам да измия това противно масло от косата си — отговори най-накрая. Всъщност се налагаше да се гмурне в леденостудения поток.
— Не бива — спря го тя. — Маслото трябва да остане поне една нощ, за да задуши каквото там има в косата ти. Измий я, преди тръгнем утре сутринта — вдигна наметалото и се загърна. — Но прави каквото искаш. Аз си лягам.
Просна се на земята до огъня, без да говори, после отгърна единия край на наметалото. Канеше го. Все пак вълненият плат щеше да ги разделя, а колкото до нея, когато той беше наблизо, тя се чувстваше по-спокойна.
Като че ли доста време Алекс остана като закован. Двоумеше се. Най-после тя чу тихичко кискане — звук, който беше започнала да разпознава, после легна на тревата до нея и се зави с наметалото.
— Лека нощ, Кей — прошепна.
— Лека нощ, Алекс — отговори тя и като почувства топлината на тялото му през дебелата тъкан, заспа.

 

Девета глава

 

— Продължава да смърди — каза Алекс и седна на пъна, благоуханната коса падаше пред лицето му. — Не мога да се отърва от миризмата. Сапунисах я три пъти, но надушвам само… цветя. Мириша на проклето цвете!
Кей стоеше зад него и се опитваше да подреже прекалено дългите кичури. Колкото до нея, завиждаше му за благоуханието, но имаше достатъчно здрав разум да не го казва на глас.
Помисли си за истинския му проблем, който според нея идваше от факта, че като се събудиха тази сутрин, се бяха сгушили като новородени кученца. Дебелото наметало наистина беше помежду им, но все пак бяха притиснати един до друг. Ръката й беше върху гърдите му, лицето й заровено в благоуханната му коса и тя сънува сладки сънища.
Знаеше, че Алекс няма да си признае, но той също сънува хубави сънища, защото взе ръката й и я сложи върху страната си.
Но щом се събуди, скочи и се разфуча. Кей никак не се изплаши. Протегна се, усмихна му се и му каза, че мирише божествено. Точно тогава той се спусна към реката, разсъблече се и се хвърли във водата, за да измие жасминовото масло.
Не се получи. Косата му пак миришеше страхотно. Кей го накара да седне на пъна, за да го подстриже, и щом кажеше нещо, или още по-лошо, пъхнеше носа си в косата му, Алекс се разфучаваше още повече.
— Ще я обръсна, ето какво ще направя — мърмореше той. — Ще ходя с гола глава.
— И брадата трябва да обръснеш, защото и тя мирише божествено.
Той се извърна и я погледна свирепо.
— Извинявай. Намирам миризмата за много мъжествена. Нямам търпение да разкажа на моите приятелки. Чудя се дали ще успея да взема рецептата от жената на продавача. Никога не съм попадала на толкова ароматно жасминово масло. Колко ли е благоуханен жасминовият й чай!
Алекс се изправи, като я гледаше все така ядосано, и свали кърпата от раменете си. За зла участ тази беше точно просмуканата с жасминово масло и при всяко размахване се разнасяше благоухание на жасмин.
Кей прехапа устни, за да не се разсмее, но пък вече й беше досадно да се опитва да печели благоразположението му. Ставаше направо смешен.
— Поне не си банков разбойник — подметна тя.
— А да те наричат убиец по-добре ли е?
Оседлаваше коня и го товареше.
— Ще те познаят, щом прекрачиш прага — когато той се обърна и я погледна озадачено, тя само примигна. — Ще наемат дами да те проследят — Алекс пристъпи ужасно разсърден към нея и тя се отдръпна назад. — Какво ще пише на обявата за залавянето ти? «Ще откриете този престъпник по миризмата.» Може би ще прикачат малки листчета с проба от маслото. Хората ще подушват всеки мъж и ще сравняват миризмите.
— Ти… — започна Алекс, но тя видя, че в очите му вече нямаше гняв.
— Мъжете, които използват розова вода, ще бъдат извън подозрение. Само онези, които миришат на жасмин, ще бъдат признати за виновни. Представи си приноса за престъпния свят. Няма да се идентифицират по външен вид, а по миризмата.
— Добре, достатъчно — прекъсна я Алекс, като се подсмихваше тайно. — Мятай се на коня и да вървим. Само престани да ми се подиграваш.
— Ще се постарая, но имам молба. Може ли да яздя по посока на вятъра?
Този път не се сдържа и се разсмя.
— Хайде, малката, потегляй, иначе ще изпуснем срещата с господин Грейди.
Тя се метна на седлото и минавайки покрай него, вдигна театрално глава и пое дълбоко дъх със затворени очи като в екстаз.
Той не й обърна внимание и поведе коня към главния път.
— И запомни! Като срещнем хора, дръж главата си наведена и не говори. Иначе веднага ще се досетят, че си момиче.
— Но не мириша като момиче — захили се тя. — Тази привилегия оставям на теб.
Той й се закани, като поклати глава, и двамата потеглиха.

 

Десета глава

 

«Къде е?» — питаше се Алекс отново. Трябваше да бъде заедно с него в кръчмата, но я нямаше. Нейна беше идеята да видят успешно ли се е предрешила и се поспречкаха по този повод.
— Няма да виждаш нищо! — беше казал той с тон, от който да стане ясно, че това е по-скоро заповед.
— Рано или късно ще се срещна с хора, защо не сега?
— Защото сме още много близо до Чарлстън.
Седеше сковано на седлото и гледаше право пред себе си.
— Знам, че сме на юг от Савана. Не ми разреши да видя картата, нито сподели къде сме, накъде отиваме или колко време ще пътуваме. Всъщност не си ми казал и какви са ти намеренията спрямо мен. Спасих те от смърт, рискувам живота си, а ти дума не обелваш, а когато те попитам…
— Добре — прекъсна я Алекс, почти викайки. — Ако престанеш да бърбориш, ще те оставя да отидеш в кръчмата, преоблечена като момче. Но трябва да се държиш подобаващо и да престанеш да кокетираш с косата си!
Като я гледаше на коня до себе си, се почувства като че ли ще се предават на шерифа. В неговите очи Кей не приличаше изобщо на момче. Абсурдната й стойка, за която тя твърдеше, че е на единия или другия й брат, беше смехотворна. Никой нямаше да й повярва, че е момче.
Кей се усмихваше лъчезарно.
— Престани да гледаш като осъден на смърт. Само според теб веднага си личи, че съм момиче. Между другото, дрехите ми прибрани ли са на сигурно място?
Не му каза, но се притесняваше за диамантените украшения, забодени на корсажа.
— Да, малката, прибрани са.
Видът му беше като на умиращ, защото се чувстваше като умиращ, гледайки я. Беше сигурен, че ще ги заловят, щом тя се покаже някъде.
Кей му хвърли поглед, усмихна се и задържа коня, за да се изравни с него. Само няколко минути по-късно я видя как пъха в стремето първо единия си крак, после и другия.
— Какво правиш? — попита той с всичкото спокойствие, което успя да събере.
— Това е трик, който прави Толи и който не ми се удаваше заради роклите. Братовчед ми Дерек го научи. Той е…
— Определен за господар — каза Алекс бързо и не успя да потисне онова чувство, наподобяващо много ревност. Именно Алекс показа на Дерек Монкриеф как да се задържи на стремето от едната страна на коня, за да се скрие. Често използваше този номер, когато искаше да се измъкне тайно от баща си.
— Не така — спря я по-ядосано, отколкото възнамеряваше. — Прехвърли цялото си тегло върху десния крак и тогава вдигни и левия. Сега, малката, се свий. Никой няма да те вижда от другата страна.
Кей му се усмихна толкова благодарно, че той отмести поглед.
— Шотландска хватка, а?
— В действителност аз я научих от баща си, който пък я научил от вашите индианци. По-скоро баща ти е научил братята ти.
— Той ли? — Кей не успя да потисне обидата, че баща й е научил братята й на толкова полезен номер, а нея — не. Кой знае още колко неща им е показал, като е пренебрегнал нея. — Покажи ми и други хватки? — помоли тя Алекс.
— Нима си мислиш, че ще те науча на разни трикове, та да избягаш от мен?
— Каза, че не съм затворничка и мога да си тръгна, когато пожелая. Освен това сега няма какво да ме стяга и започвам да…
— Какво започваш? Да се забавляваш ли?
— Не, разбира се, че не — погледна го с присвити очи. — Престани да ме гледаш, като че ли съм най-голямата досадница, и ми покажи още нещо. Като видя Толи, ще му натрия носа.
— Тогава, щом искаш да му натриеш носа, опитай това.
Не биваше да губят време, но не можеше да понесе заслугите да се приписват другиму. Бяха си разменили конете, той яздеше кобилата, а тя неговия товарен кон. Пусна носната кърпа, която й даде през първата нощ, и се отдалечи на голямо разстояние. После препусна с умопомрачителна скорост и като стигна до кърпата, се наведе и я грабна. Кей го наблюдаваше и не разбра как успя и не падна.
Спря коня и се върна при нея.
— Искам и аз да се науча.
Той скочи на земята и й подаде поводите на кобилата.
— Ще те науча, но не сега. Нямаме време — видя изражението й и се наведе към нея. — И ако се опиташ сама, и си счупиш врата, ще отговаряш пред мен.
— Кога ще ме научиш?
— Когато… — щеше да каже, щом пристигнат във Флорида, но знаеше, че ще тръгне веднага с изследователския екип, а тя ще остане. Съществуваше вероятност след два дни повече никога да не я види в живота си. Но нямаше намерение да го сподели. — Когато ни остане повече време — беше лаконичният му отговор.
До края на деня Алекс наблюдаваше упражненията й. С тази цел тя яздеше пред него, за да я поправя и спасява, ако има опасност да си счупи някой крайник. Но тази позиция се оказа огромна грешка, защото панталоните й бяха прекалено опънати, а ризата — прекалено тънка.
Докато стигнат до кръчмата, беше вече в лошо настроение. Имаше смисъл малката да провери маскировката си, но не можеше да се примири. Може би идваше от желанието му да прекара нощта до нея. Беше свикнал да бъде между хора. През непоносимите седмици, прекарани в затвора, въпреки скръбта му се случваше да копнее за човешко присъствие. Да поговори с някого освен за броените минути, които му разрешаваха да прекарва с Конър. Да слуша друг освен адвоката.
— Мога да накарам хората да ме вземат за същество от мъжки пол — убеждаваше го Кей да й разреши да се появи на публично място, преоблечена като момче.
Не можеше да понесе да я разочарова.
— Добре — съгласи се най-накрая. — Но ще изпълняваш съвсем точно заръките ми.
— Нима не го правя винаги?
Алекс изпъшка.
— Послушна си колкото едно пиле.
— Като какво? Като пиле ли? Защо от всички твари избра да ме сравниш с пиле?
— Сигурно заради косата. Червеноперо пиле.
Тя отново повиши настроението му.
И сега беше в кръчмата и я очакваше. Беше поръчал вечеря и бира за двамата. Чудеше се дали някога е близвала алкохол. Но не можеше да поддържа мита, че е момче, ако й поръча чай.
Пак погледна към вратата. Беше отишла до клозета, но това беше преди половин час, така че къде ли беше и какво ли правеше? Дали не я бяха познали?
На съседната маса седяха трима мъже и единият каза:
— Ела при нас. Не е хубаво да си сам в такава хубава вечер.
— Чакам моя, хм, брат.
— Ами и двамата ще седнете при нас — предложи другият мъж.
— Не, благодаря ви — отказа Алекс, като се стараеше да си припомни американския английски. Не говореше на техния език, откакто срещна Кей. Тримата мъже не сваляха погледи от него и той прибави: — Брат ми е срамежлив. Притеснява се от непознати.
— Хубавото момче ли? — попита третият мъж. — Дето е тъничко като тръстика ли?
Алекс направи всичко възможно да не ахне и мъжете да не забележат уплахата му. Очакваше да каже още, че напразно се прави на момче, но все пак успя да кимне.
— В такъв случай никак не е срамежливо — усмихна се онзи първият. — Видях ги с дъщерята на кръчмаря да се закачат, но само не и срамежливо. Смееха се и си говореха.
Алекс се вкамени и загледа мъжете ужасено. Да му се не види, какво беше измислила Кей? Щеше да ги издаде! Беше се надигнал от стола, когато входната врата се отвори и тя влезе. Беше оставила наметалото и стройната й фигура се очертаваше от бялата риза и панталоните, загатващи линията на ханша й. Какво, по дяволите, я караше да си въобразява, че изобщо може да мине за мъж?
— Ето го. Ей, момче, докъде докара работата с девойчето?
Кей се захили и каза:
— Докарах я, но докъде, на вас старците няма да кажа, така че не се надявайте!
Тримата мъже се запревиваха от смях.
— Какво те прихваща? — попита Алекс през зъби, щом тя седна до него.
— После ще ти кажа — промърмори тя и вдигна калаеното канче с бира към мъжете на съседната маса, които още се кискаха. След това отпи голяма глътка.
— Веднага я остави!
— Жадна съм.
— Само това ни липсваше, да се напиеш и да затанцуваш между масите, за да покажеш на целия свят истинския си пол.
— Какво толкова, ако се разтанцувам? — поинтересува се Кей. — На никого не му минава през ум, че съм момиче. Само ти гледаш на мен по този начин — сервира си от яйцата със сос и ги опита. — Искаш ли да чуеш какво правех? Много е вкусно. Ще попитам за рецептата.
— Онези, които се наричат мъже, не събират готварски рецепти.
— Ще кажа, че майка ми… Не! Ще кажа, че искам моята годеница да ми ги приготвя, когато се оженим.
Взе от нея останалата половинка от яйцето и го лапна.
— Говори колкото е възможно по-малко и не питай за рецепти. Разбра ли?
— Разбрах, че напразно се тормозиш. Ах, колко е вкусна храната!
— Поне по едно нещо си равна на мъжете — по апетит.
Алекс беше толкова разтревожен, че не обърна почти никакво внимание на момичето, което им сервира храната. Имаше дебели парчета шунка, картофи с масло и царевичен хляб. Когато Алекс видя, че чинията на Кей е два пъти по-отрупана от неговата, погледна въпросното момиче.
Беше хубавичко, с руса коса и сини очи, с гръд, която изпълваше цялото пространство между врата и талията и по-голямата част преливаше от дълбокото деколте. Алекс погледна към мъжете на съседната маса, които я зяпаха.
— Предницата нещо се е изкривила — каза Кей и сложи ръце на изумителния бюст на момичето, за да оправи блузата. Ако Алекс имаше храна в устата, щеше да се задави. В момента загуби и ума, и дума, напълно потресен.
— Да — каза Кей, — сега е много по-добре.
— Благодаря, господине.
Момичето направи реверанс, а Кей се зае с храната.
Очите на всички в кръчмата, до един мъже, проследиха момичето, което излезе.
И тогава се разсмяха, обърнати към Кей. Двама се приближиха до нея и я потупаха здраво по гърба.
— Браво, момко!
— Бива си те!
Тя едва не забоде нос в чинията си след второто потупване, и крадешком погледна към Алекс, който я изпепеляваше с поглед.
Щом смехът стихна и престанаха да ги гледат, тя прошепна:
— Видя ли? Смятат ме за момче.
— Привлече внимание върху себе си — изсъска той, после се усмихна на един мъж, който поздрави Кей. — Това е наистина възмутително парадиране! А пък за това момиче, което ти разрешава подобни волности, нямам думи.
— Говориш по-надуто и от Адам — каза Кей с пълна уста. — Ще ми подадеш ли горчицата? За десерт има от онзи пудинг «Кафявата Бети».
— А с нея какво възнамеряваш да направиш?
В първия момент Кей се обърка, после се засмя.
— Ще я погъделичкам да разбера пола й. Алекс ахна изумено.
— Ще се успокоиш ли? — посъветва го Кей, усмихвайки се на друг мъж, който я потупа по гърба. — Знам какво правя. Ще ти разкажа случката в конюшнята. Говорих с…
— Моля те, не ми казвай, че съм чул правилно. Нали не си говорила с никого?
— Очевидно сега няма да ме изслушаш. Когато си легнем в нашата стая, ще ти разкажа.
Това изявление беше толкова скандално, че Алекс загуби ума и дума. Нахрани се и в това време шумът в кръчмата стихна. Не беше необходимо да поглежда, за да разбере, че дъщерята на кръчмаря е влязла.
— Само да я докоснеш и…
— И какво? — погледна го гневно тя.
— Ще прекараш нощта навън и аз няма да бъда до теб.
Кей щеше да протестира, но при мисълта да спи под звездното небе съвсем сама, си затвори устата. Промърмори едно «благодаря» на сервитьорката, когато донесе десерта, но без повече волности. Момичето излезе и мъжете дадоха да се разбере колко са разочаровани, но зрелище нямаше и те се укротиха.
— Така е по-добре — отбеляза Алекс.
— Опитах се да помогна, но ти не искаш да ме чуеш.
Алекс приближи главата си до нейната.
— Страхувам се да не те познаят.
— Знам, но направих нещо добро. Изпратих писмо на Нейт.
— Моля? — Алекс млъкна, за да кимне на един човек, който мина покрай тях. — Какво си направила?
— Намерих хора да занесат писмо на брат ми. Моля Нейт да отиде в Чарлстън и да разбере какво всъщност се е случило.
След като Алекс беше изпратил писмо със съвсем същата молба на същото лице, не можа да отговори.
Кей разбра погрешно мълчанието му и започна да се оправдава:
— Само ме изслушай, всичко ще ти обясня.
— Добре — съгласи се той. — А за каква стая намекна?
— Илайза, така се казва сервитьорката, ни даде една от личните им стаи. Ще се наложи да споделим едно легло, но…
— Това не ми харесва.
— Хубаво, но тогава ще спим в обща спалня с осем легла. Ако не спя с теб, ще трябва да спя с друг мъж, понеже странноприемницата е препълнена.
Алекс я загледа ядосано.
— Свърши ли с обясненията?
Тя налапа на три хапки сладкиша и стана. По брадичката й покапа сироп и тя го избърса с опакото на ръката си.
— Засега.
— Изчезвай към стаята — нареди той. — Освен ако не искаш да подмамиш още някоя фуста.
— Не, оставям това задължение на Джозиа.
— Да не би да е някой от твоите обожатели?
— Говори по-тихо — изсъска Кей. — Джозиа е мъжът, когото Илайза обича и утре ще му пристане. Ще живеят във фермата на баща ми, за която ти разправях.
Алекс разшири очи. Едва не попита за неговата ферма ли говори, онази, за която Нейт положи толкова усилия да не се продаде, фермата, за която Алекс спестяваше пари и където възнамеряваше да живее с жена си и децата си. Вместо това тръгна подир Кей по стълбището към стаичката, предназначена за тях. Успокои се донякъде, като видя, че леглото е разделено с дълга възглавница, каквато използваха, когато непознати се налагаше да спят заедно.
— Хайде, разправяй.
Седна на единствения стол в стаята и се приготви да слуша.
— Тъкмо се връщах от клозета, чух едни звуци и…
— Какви звуци?
— Ами…
Колебаеше се. Как да каже, че е чула звуци от целувки, шумолене и задъхване, без да излезе, че се е промъкнала тайно? Което в известно отношение беше самата истина. Но пък кой нямаше да полюбопитства при това положение?
— Казвай, де! — Алекс стана нетърпелив. — И не се размотавай, за да си измисляш история, която да ми хареса.
— Чух звуци в конюшнята и понеже съм много любопитна, естествено реших да видя какво става — хвърли му поглед, за да разбере дали й вярва, и се успокои, като долови онзи снизходителен и благ израз, който вече добре познаваше. Сега с пригладена назад коса изглеждаше много по-добре, но лицето му беше брадясало. Сякаш очите му светеха и й се стори по-млад, отколкото беше предположила отначало. Може би се дължеше на мъждивата светлина в стаята.
Седеше на ръба на леглото и се питаше защо се притеснява да измисля благоприлични думи за истината. Преди всичко нищо не я свързваше с този мъж и нямаше причини да му спестява нещата от живота?
— Правеха любов, такива бяха звуците.
— Правеха любов!
— Да. Целувки, ей-такива неща. Приближих се и видях Илайза и Джозиа в едно от отделенията за коне. Те се целуваха и… — махна с ръка. Нека другото сам да си го представи. — Тръгнах да излизам на пръсти и тогава чух, че Илайза се разплака.
— И ти се върна — каза Алекс. — Не осъзнаваш ли, че това са женски номера? Как ще повярва някой на маскировката ти при положение, че се държиш като момиче!
— Да ти припомня ли, че през онази първа вечер, когато се разплаках, ти ми подаде носна кърпа? Това прави ли те момиче?
Алекс извърна глава, за да скрие усмивката си, но Кей я видя.
— Какъв е проблемът на Илайза — попита той и тя усети, че вече не е сърдит. Знаеше, че причината за лошото му настроение е тревогата му за нея.
— Баща й иска да я омъжи за богат стар мъж.
— А пък тя иска млад и беден.
— Да. Обича Джозиа, а той няма пукнато пени.
Кей гледаше Алекс и си мислеше колко близък й беше станал през последните няколко дни. Като че ли откакто беше в Чарлстън с Хоуп и чичо Конър, е изтекло много, много време.
— И ти какво направи? Фермата ли им подари? — не можа да се сдържи, в гласа му имаше горчивина. След всичките им усилия, на Нейт и неговите, изглежда Кей щеше да подари най-безгрижно фермата на друг. Никога не се беше възмущавал от рождените й права, но в момента точно това почувства.
— Казах им, че ако отнесат писмата на семейството ми, ще се погрижа татко да им даде работа. Джозиа обича да отглежда разни работи и след като баща ми има ферма, която плаче за веща ръка, споменах за нея в писмото до него. Какво ти става? Държиш се, сякаш съм направила нещо нередно. Надявах се да се зарадваш, че съм успяла да изпратя писма, едно на Нейт с истината и едно до баща ми, в което му пиша колко добре си прекарвам в Чарлстън. Ще ги отнесат лично.
Алекс смяташе, че вестниците в Чарлстън са описали бягството от затвора и там е споменато името на Кей. По негово мнение братята и баща й вече са в Чарлстън, но нямаше намерение да й го казва.
— А момичето от кръчмата знае ли, че си жена? Затова ли ти разреши… — Направи жест пред гърдите си.
— Не, за нея съм момче, което й помага да избяга с любимия си. Колкото до… — Кей направи същия жест. — Блузата й се беше измъкнала при… знаеш какво, в конюшнята с Джозиа. Тогава забравих, че съм момче. Само за минутка. Забравих само за минутка и повече няма да се повтори. Онези мъже вдигнаха прекалено голям шум, не мислиш ли?
— Да. Прекалено голям шум, заради който добре ще ни запомнят.
Алекс стана и се приближи до тесния прозорец.
Трябваше да се овладее. Малката беше свършила добра работа и нямаше право да й се сърди. Ако Конър беше успял да опази името й от вестникарите и ако по някаква причина писмото на Алекс не беше стигнало до Нейт, Кей направо блестящо се беше справила. Не тя бе откраднала мечтата му. С мечтите му се свърши, когато Лилит… свърши земния си път.
Кей не подозираше за тревогите на Алекс. Размишляваше колко е странно да бъде с него в една стая, след като почти цялото време, откакто са заедно, прекарваха под открито небе. В ограниченото пространство атмосферата беше по-интимна, отколкото навън.
Кей застана до него.
— За жена си ли се замисли? — попита тихо.
— Да. Искахме да отглеждаме коне и щяхме да…
Млъкна и се обърна към нея. Гъстата й коса се беше изплъзнала от панделката на тила и го гледаше с невинни очи, засенчени от дълги мигли.
Кей почувства известна неловкост помежду им и не й стана приятно. Харесваше й тяхното приятелство и искаше да го запази.
— Ти наистина миришеш хубаво — каза.
Алекс се усмихна, отдръпна се от прозореца и неудобството се стопи.
— Ще спя от тази страна на леглото, откъм вратата.
— Та, ако някой нахлуе внезапно да ме защитиш ли? — каза го на шега, но веднага съжали. Прозвуча като намек за нощта, когато е била убита жена му. — Не исках да…
Той стоеше с гръб към нея, не виждаше лицето му, но видя как раменете му се изопнаха и после се отпуснаха.
— Ще направя всичко възможно, за да те защитя.
Обърна се към нея, погледна я и за миг тя съзря дълбоката му скръб.
«Трябва да го накарам да се смее — помисли си Кей. — Само чувството за хумор го спасява от самия него». Започна да разкопчава ризата си.
— Какво, по дяволите, правиш! — попита възмутено той.
— Поръчах да донесат вана и възнамерявам да полежа в горещата вода.
Алекс се стресна за миг, но после се успокои. Още веднъж скръбта беше изместена на втори план.
— А пък аз ще сапунисам гърба ти.
— Илайза ще го сапуниса.
— Тогава аз ще измия нейните гърди.
Кей се разсмя. На това предложение нямаше какво да противопостави.
— Обърни се, трябва да махна бандажа, преди да си легна.
— Спеше с корсет, как тогава това платно ще ти пречи? — попита той и се обърна с гръб.
— Корсетът подчертава формите, а това нещо… Ох, най-после! Истинско блаженство. Вече можеш да се обърнеш.
Алекс се обърна към нея и му се искаше да си бе останал както си беше. Макар че ризата бе закопчана до горе, поле за въображението почти не оставаше.
— По дяволите, така и не разбирам защо онези мъже те взеха за момче.
— Благодаря — промълви Кей, седна на леглото и събу обувките и чорапите си.
— Стига толкова. Не сваляй нищо повече!
Тя не можа да не се засмее. Беше получила много комплименти в живота си, но онова, което говореше Алекс, беше по-естествено. Той не казваше мили думи заради значителното състояние на семейството й или защото тя е богата наследница, а защото е, ами, привлекателна. Въпреки удобството на мъжките дрехи предпочиташе да си бъде момиче.
Все така засмяна и главно облечена, легна на страната откъм прозореца, зави се и се загледа в Алекс, който сновеше из стаичката. Мислеше си как един ден ще се омъжи и ще бъде в своята спалня насаме с мъж, когото обича, и ще бъдат истински съпруг и съпруга.
Алекс събу ботушите си, съблече жакета, започна да разкопчава ризата, но погледна момичето, и престана. Легна си също като нея облечен, духна свещта и се зави.
Кей лежеше в тъмнината, заслушана в дишането му.
Няколко нощи бяха прекарали заедно, но сами в малката стая беше някак по-интимно. Помежду им имаше преграда, но тя го чувстваше близо до себе си.
Беше изморена от целодневната езда и искаше да спи, но чуваше неспокойното дишане на Алекс и разбираше, че нещо го тревожи. Позамисли се какво е то и тогава й хрумна, че може би за пръв път е легнал в истинско легло след нощта, когато жена му е била убита.
«Била е убита» — помисли си тя и осъзна, че изразено по този начин, се подразбираше, че Алекс не го е извършил.
— Каква беше тя? — попита Кей шепнешком.
— Тихо — отвърна той и в първия момент на Кей й мина през ума, че я моли да замълчи. Но долавяше как диша и разбра, че правилно се е досетила за мислите му. — Държеше се тихо.
— Не като мен ли?
— Не като теб. Беше скромна, кротка и деликатна.
— Не яздеше коне по цял ден, нали?
— Не. Но трябва да ти призная, че на мен ми харесват някои от твоите енергични номера с конете.
Кей почувства, че взе да се отпуска. Стратегията й успя. Обърна се, сложи ръка под страната си и се загледа в него. Той лежеше по гръб, виждаше профила му на лунната светлина, нахлуваща през прозореца.
— Разкажи ми за нея.
— Какво искаш да знаеш.
— Всичко. Къде е израснала? Какво е семейството й? Къде е ходила на училище? Колко братя и сестри има?
— Не знам — отговори Алекс и гласът му прозвуча учудено. — Не знам отговора на нито един от тези въпроси.
— Не знаеш ли откъде е?
— Не — Алекс се обърна и я погледна. — Никога не съм я питал и тя никога не ми е споменавала. Но пък бяхме за много кратко време заедно.
Кей легна по гръб.
— Странно. Аз ти разказах за семейството си десет минути, след като се запознахме.
— Да, точно така направи, малката. Разказа ми толкова много за живота си и за семейството; останах с чувството, че ги познавам. Но Лилит не приличаше на теб. Говореше малко, само ако има да казва нещо важно.
— Но семейството е важно. Семейството е всичко. Зная, че обичаш баща си. Разказа ли на жена си за него?
— Да. Разказвах й много за живота си в Шотландия и за моя баща. Тя обичаше да слуша моите истории. Не ме разбираше, когато не говорех с американски акцент, но нямам право да я виня за това, нали?
Кей беше доволна от насмешката в гласа му и се зарадва, че дишането му се нормализира. Направи, каквото можа, и той се успокои. Разбира се, мина й през ума, че ако изобщо имаше капчица здрав разум, нямаше да прекара нощта, заключена в стая с мъж, обвинен, че е заклал жена си, докато спяла до него.
Както тя усещаше настроението му по дишането, така и той долови разликата у нея.
— Ако предпочиташ, ще отида в друга стая.
— Не — отвърна тя. — С теб съм по-спокойна.
Помълча известно време, после се пресегна през възглавницата и хвана нежната й ръка.
— Благодаря ти. Ти си вторият човек, който ми вярва.
На Кей й беше приятен допирът на неговата голяма, топла ръка… даже прекалено много. Издърпа своята и се обърна на другата страна.
— Ако се запилееш във Флорида, без да ми покажеш онзи номер с носната кърпа, ще си взема думите назад.
Усмихна се, като чу как се подхилква, после дишането му стана равномерно и той заспа. Тя също се успокои, но се загледа към луната, надничаща през прозореца, и се замисли какво ги очаква през следващите няколко дни.
Благодарение на многобройните й въпроси събра откъслечните сведения и се досети какъв е планът му за нея. Възнамеряваше да я зареже при някакви приятели на Ти Си и да замине с експедицията. След седмица или две, преоблечена все така като момче, Кей щеше да отпътува за дома си във Вирджиния с надеждата, че никой не е разбрал за нейната лудория да помага на осъден на смърт да избяга. Те вече не говореха как ще се докаже невинността на Алекс. Някъде по пътя той изостави тази идея. През последните дни само кроеше планове за завръщането на Кей при семейството й и за нейната сигурност.
Беше ли се отказал да търси справедливост? И ако беше така, заради нея ли го беше направил? От начина, по който говореше сега, като че ли възнамеряваше да отиде в джунглите на Флорида и никога да не се завърне.
Но тя долавяше разликата в интонацията, когато говореше за миналото. За конете си разказваше живо, даже с вълнение. Беше изоставил родната земя и баща си с надеждата за нов живот.
«Както аз имам план за моя» — мислеше си Кей. Тя знаеше какво иска от живота, Алекс — също. Той даже беше започнал да го осъществява още в Шотландия. Усмихна се, като си спомни за тайното чифтосване на неговата кобила с жребеца — «истински звяр». Беше го направил, за да се пресели в Америка, да създаде своя ферма с жена си и децата си.
«Иска онова, което и аз искам» — помисли си тя и се натъжи, защото осъзна, че тя вероятно щеше да постигне това, за което си мечтаеше, докато за Алекс беше може би невъзможно. През целия си живот ще бъде преследван от мисълта, че е осъден на смърт за убийство и че е избягал само ден преди да го обесят.
Ами ако Нейт е получил писмото, отишъл е в Чарлстън и е разкрил истината за убийството на жената на Алекс? Тази истина нямаше да върне живота й. Вярно, щяха да снемат обвиненията в убийство на Алекс, но беше загубил завинаги жената, която бе обичал. Щяха да минат години, докато преживее подобна трагедия… ако изобщо я преживееше.
— Престани да мислиш толкова напрегнато — обади се Алекс. — Пречиш ми да заспя.
— Добре, но си мисля, че отиването във Флорида не решава нищо.
— Нито пък аз — каза той, — но точно в момента само това мога да направя. Трябва да поспим, защото утре тръгваме много рано сутринта.
— Може би, ако заровя глава в косата ти и вдъхна аромата на жасмин, веднага ще заспя.
— Да не си посмяла да ме докоснеш.
— Слушам, господин Макдауъл — промърмори Кей, затваряйки очи.

 

Единайсета глава

 

На сутринта, много преди да се зазори, Алекс каза на Кей да стане, но тя не се събуди.
— Трябва да тръгваме, така че увий онова нещо около гърдите си и да потегляме.
— Искам си шоколада — промърмори Кей, като се опитваше да се надигне. — Искам си и банята.
— Къпа се преди два дни. Хайде, обличай се.
Щом Алекс се обърна с гръб, тя легна и заспа на мига.
— Ставай! — задърпа я той за колана на панталона. — Само да се проснеш пак и ще те шляпна по малкото, закръглено задниче.
— Ужасен си.
Изглежда, не можеше да отвори очи и все пак стана, но се олюляваше.
— Кей! — каза остро той. — Облечи се.
— Облечена съм — смънка тя.
Алекс взе платното и го метна на рамото й, но тя само стоеше. Когато не помръдна, той й заговори:
— Бог да ме убие, ако лъжа, изкушавам се да те изоставя тук! Бях вече долу и кръчмарят знае, че дъщеря му е избягала с конярчето. Досеща се, че някой им е помогнал. Ако те зарежа, няма да си държиш устата затворена и ще се хвалиш наляво и надясно, че ти си уредила работата. Той сигурно ще те тикне в затвора.
Кей отвори едното око.
— Нали в действителност нямаш намерение да тръгнеш без мен?
Напълно готов, Алекс застана до вратата.
— Пет минути. Ако след пет минути не си при конете, повече няма да ме видиш.
След това излезе и затвори вратата.
Кей стоя като вкаменена цяла минута. Той, разбира се, лъжеше, но, от друга страна, може и да говореше истината. Четири и половина минути, след като Алекс излезе от стаята, тя беше застанала до кобилата си пред обора и се прозяваше. Когато той се появи от кръчмата с две димящи канчета в ръце, го посрещна с думите:
— Много се забави. Чакам те от часове — видя, че се захили, но само й подаде едното канче. — Къде е закуската?
— Само толкова. Кръчмарят е страшно разгневен, за да готви. Мъжът, за когото искал да омъжи дъщеря си, е в кръчмата.
Не добави нищо повече и тя попита:
— И какъв е?
На Алекс му беше смешно и очите му проблеснаха.
— Много стар и много грозен.
Изпи на един дъх чая и се запъти към кръчмата, но той я хвана за ръката.
— Накъде тръгна?
— Да кажа на човека за жасминовото масло. Помага даже на старите и грозните да станат хубави.
— Качвай се на коня — разсмя се той. — Ако яздим бързо, вдругиден ще пристигнем привечер.
— Вдругиден! — възкликна тя и този път вече се събуди.
Алекс я гледаше от коня си.
— Ще ти липсвам ли, малката?
Възнамеряваше да му отговори, че ще се радва да види семейството си, но думите не излизаха от устата й. Като видя как сключи вежди Алекс, разбра, че отново се разтревожи.
— Разправях ли ти за Ефраим? — попита тя, мятайки се на кобилата.
— Третият ти обожател ли?
Излязоха от двора и поеха по пътя.
— Да. На четирийсет и две е, вдовец, с три почти отгледани деца.
— Малката, моля те, нали не говориш сериозно?
— Не. Той е много богат, има хубава къща и…
— А сърцето ти танцува ли от радост, щом го зърнеш?
— Смятам, господин Алекс Макдауъл, че си най-романтичният мъж, когото познавам.
— С изключение на Адам, разбира се.
— През дългите зимни вечери Адам пише поезия.
Алекс изсумтя.
— Надявам се никога да не се срещна с твоя съвършен брат.
Кей погледна Алекс и изведнъж й дойде наум, че е възможно той никога да не се запознае с нейното семейство.
Алекс забеляза как се промени изражението й, видя как помръкнаха очите й.
— Готова ли си за езда? Можеш ли да ме догониш?
— Ще те надбягам, когато си поискам.
— Така е по-добре. Повече никаква тъга. Скоро ще се отървеш от мен.
Обърна коня и пое в тръст по пътя, а Кей яздеше плътно зад него.
Вече бяха навлезли дълбоко на юг и избягваха градовете, даже главните пътища. Минаваха покрай големи великолепни плантации, чиито жилищни сгради бяха цели селца. Хиляди акри земя, засята с индигови растения, памук и ориз, покрай които се виеха буренясали пътеки, по които яздеха те.
Освен плантациите срещаха и малки стопанства с коптори, около които тичаха куп деца. Контрастът между много богатите и много бедните беше крещящ.
Кей наблюдаваше с интерес, доколкото бе възможно при изтощителното темпо на Алекс. От време на време я питаше как е и тя неизменно показваше, че всичко е наред.
Слънцето ставаше по-блестящо, небето — по-синьо, хората и къщите — по-нарядко. Тя нахлупваше сламената шапка още по-ниско, за да предпази очите си от ослепителната светлина.
Следобеда спряха до един поток да се нахранят.
— Още ли ти се иска да си бъдеш вкъщи? — попита Алекс.
Тя погледна стройните палмови дървета и грамадните папрати.
— Като че ли желанието ми се изпари.
— Въпреки двамата ти обожатели!
— Тримата.
— Нали не говориш сериозно за онзи третия с порасналите деца? На колко години е най-голямото?
— Осемнайсетгодишен син.
— Той ще скочи в леглото ти.
— Никога няма да направи подобно нещо. Момчето е много мило. Учи право.
— О, щом е адвокат, значи е чисто злато.
— Ужасен си.
— Никога не съм твърдял обратното — яхна коня и я изгледа. — Като изключиш стария вдовец, остават ти проповедникът и комарджията. Малката, трябва много сериозно да се замислиш за кого ще се омъжваш.
Той се засмя и поведе коня към пътеката.
Кей се метна на кобилата и се изплези зад гърба му. Но той се обърна и я видя. Така гръмко се разсмя, че тя изпита желание да го удари.
Яздеха от часове, пътеките ставаха все по-тесни и по-буренясали. На два пъти спираха до къщите, за да пита Алекс за посоката. Всеки път ги канеха в домовете си, понеже стопаните бяха зажаднели за компания и новини от големия свят. Кей копнееше да слезе от коня, да се поразходи, но Алекс не разрешаваше. В една от къщите хубавко, около шестнайсетгодишно момиче погледна Кей и й даде голям комат царевичен хляб. На Алекс не предложи нищо.
Като потеглиха, Кей хапна с удоволствие.
— По-хубав хляб не съм яла през живота си. М-м-м! Много е вкусен!
Не предложи на Алекс.
— Разбра ли защо даде на мен, а на теб — не?
Той не отговори.
— Флиртуваше с мен, затова. И флиртуваше, защото ме смяташе за момче.
Алекс я изгледа от глава до пети. Панталоните бяха опънати на бедрата й, косата й падаше по раменете и шапката с голяма периферия засенчваше лицето й, все едно беше с воалетка. Помисли си, че не би могла да изглежда по-женствена.
— Току-що доказа, че хората са глупави.
— Виждат, каквото се очаква от тях да видят. Къде ще спрем за през нощта? Наоколо има ли странноприемница?
— По този път няма. Ще ми дадеш ли малко от царевичната питка?
Кей държеше дебело парче.
— Ще ти го продам.
— Парите са у теб.
— Не искам пари. Искам да ми кажеш какъв е планът ти за мен.
Погледна я с присвити очи.
— Като че ли не си го разбрала вече.
— Намекваш, че си прозрял какво се крие зад моите деликатни въпроси ли?
— Ти не знаеш смисъла на думата «деликатно».
— Добре тогава, разкажи ми история от твоето детство.
— А какво ще кажеш за история от затвора, където споделях килията си с плъхове? Или може би ще ти хареса повече как гражданите ме замеряха с камъни, когато ме влачеха към съдебната палата.
Кей престана да се усмихва и му подаде хляба. Той го излапа на две хапки.
— Твоето жалостиво сърце някой ден ще те вкара в беля. Аз печеля!
Смушка коня и препусна напред.
— Ти… — викна тя след него. Ах, защо! Защо не послуша Толи, когато искаше да я научи да ругае! — Ти си много лош човек, Александър Макдауъл! — провикна се и до нея долетя смехът му, но междувременно и тя започна да се усмихва.

 

Дванайсета глава

 

— Ами ако хората в този пансион не ме харесат? — попита Кей.
Алекс гасеше останалите в огнището въглени.
— Как няма да те харесат! — промълви тихо.
— Моля?
— Казах, че няма да живееш с тях вечно, така че всичко е наред.
— Колко седмици?
— Не знам — стъпка един тлеещ клон. Обърна се към Кей и видя, че тя го гледа, сякаш знаеше отговорите на всичките й въпроси. — Малката, наистина нямам представа. Нали се сещаш, че не мога да попитам дали не са чули нещо за избягал убиец от затвора в Чарлстън?
Кей седна на един пън и си помисли, че може да остане тук. Според картата на чичо Конър, която току-що разгледа, бяха само на три часа път от градчето на река Сейнт Джон, където Алекс трябваше да се срещне с господин Грейди. Селището имаше дванайсетина къщи, пункт за разменна търговия и няколко магазина. В една от къщите приемаха пътници и точно там тя щеше да остане. Беше останала с убеждението, че ще гостува на приятели на Конър, но всъщност ставаше въпрос за пансион. Алекс седна до нея.
— Хайде, малката, не увесвай нос! Преди да се усетиш и ще бъдеш при семейството си.
— И как ще отида при тях сама? Ами ако ме нападнат разбойници?
— Ще им избягаш. Или ще се скриеш от едната страна на коня, както те научих.
Тя долови смеха в гласа му. Изправи се и го погледна отвисоко.
— А в това време ти ще кръстосваш дивите блата и джунгли на Флорида и ще се забавляваш на воля!
През нощта направиха бивак всред гъсти и трънливи растения и както бяха свикнали, спаха един до друг. Беше прекалено топло, за да палят огън или да се загръщат с пелерината, не беше необходимо и да спят на разстояние, но бяха твърде изморени да си търсят оправдание. Алекс постла едното одеяло на влажната земя и разгъна второто на един разкрач, но след като погледна крадешком Кей, го постла до другото. В края на краищата това беше последната им нощ заедно.
Не разговаряха и почти веднага заспаха, но на сутринта Алекс й показа картата на Конър и тя видя, че почти са пристигнали. Цяла сутрин яздиха бързо и тя нито се шегуваше, нито се усмихваше.
— Хайде, малката, все ти е останала някоя шега в запас — подкачи я Алекс, като се изравни с нея.
— Не, не ми е останала нито една.
— Ами ако си излея жасминовото масло на главата, няма ли да се засмееш?
Помъчи се да се сети за нещо смешно, но нищо не можа да измисли.
В ранния следобед Алекс слезе от коня, сви от изровения път към едно сечище сред буйни храсталаци и запали огън. Губеше ценно време, но също като Кей съзнаваше, че съвсем скоро ще се разделят завинаги. Тя щеше да му липсва. Не спомена пред нея, но много се тревожеше какво ще се случи на предстоящата среща.
И сега, седнал на пъна, я погледна.
— Не бих постъпил така, ако не бях принуден. Знаеш, нали? Ако бях свободен да правя каквото си поискам, щях… — усмихна се. — Щях да те върна у дома и да се запозная с братята ти.
— Ако не трябваше да се криеш в джунглата, щеше да си женен и никога нямаше да се запознаеш с мен.
— Да, но ако открия истината за онова, което ме сполетя, може един ден да се появя при теб.
— Не вярвам — въздъхна тя. — Животът ми е съсипан.
— Съжалявам, малката. Не съм искал заради мен да бягаш, да те преследват въоръжени мъже или…
— Но стана точно така. И на мен ми харесва. Преди това бях много щастливо същество. Имам прекрасно семейство, добри приятели и живея в чудесно градче. Имах всичко. Но сега… — разпери ръце. — Сега нямам нищо освен дрехите на гърба си и…
— И роклята в торбата — допълни той, — и три диамантени фуркета.
Тя се оживи отново и той толкова се зарадва, че му се искаше да я грабне и да затанцува с нея както в магазина.
— Знаеш ли, че майка ми е управлявала компания?
Алекс едва се сдържа да не каже, че му е добре известно, но не му се щеше да я прекъсва.
— Каква компания?
— Било е в Бостън, преди да се омъжи. Наемала е жени да продават плодове. Търговията процъфтявала и когато продала предприятието, спечелила много пари, които разпределила между работничките си. Моята майка може да се похвали с някои наистина чудни дела. А аз?
— Да сложим ли в сметката тримата мъже, които си подлудила с нерешителността си? — предложи тай.
Кей знаеше, че го каза на шега, но тя не го възприе по същия начин.
— Там е лошото! Трудно ми е да си спомня как изглеждаха.
— Грозен, красив и третият нещо средно.
Тя кимна.
— Горе-долу.
— Та какво казваш, малката? Искаш ли да останеш във Флорида и да ме чакаш?
Надяваше се, че междувременно Нейт ще има достатъчно време да разнищи случая.
— Ще чакам — отвърна Кей. — Трябва да чакам.
Думата звучеше непоносимо, но пък си помисли, че ще може да рисува разни интересни и нови неща. Учителят й, господин Джоунс, често говореше за невижданите пейзажи на запад, за които му разправяли, и че тя трябвало да се засрами, задето още не е отишла да ги нарисува. Докато чака завръщането на Алекс, ще обиколи плантациите и ще рисува портрети на обитателите.
— А може да не продължи дълго — предположи той и в гласа му се долови надежда. Може би, докато се върне, Нейт ще разкрие истината. През последните няколко дни се питаше постоянно защо Лилит бе убита. Защо тя, а не той? Също така се питаше дали наистина тя е сипала опиата във виното му, каквото предположение беше изказано по време на процеса, и ако е така, отново се връщаше на въпроса: защо?
— Замисли се за жена си, нали? Отново се натъжи.
— Вече ме познаваш доста добре — повика Кей да седне до него на пъна. — Няма да остана дълго с Грейди. Какво толкова, ако след около месец съобщя, че се налага да си тръгна? Ще му помогна да си намери човек, които да се грижи за конете, а пък аз ще се върна и ще те заведа във Вирджиния. Кей направи гримаса.
— При това положение най-вероятно бягството ти ще се окаже напразно. Не, трябва да се разделим. Намерението ти да ме оставиш е благоразумно, само дето на мен не ми харесва.
Нейната логика и… себеотрицание му доставиха удоволствие.
— Надявам се да докажа невинността си.
— Ако не я докажеш, ще се криеш цял живот.
— Зная, малката — отвърна тихо, — но ти се кълна, че ще направя всичко възможно да не остане и петънце по твоето име.
— Сигурна съм, че баща ми и братята ми ще ме измъкнат от всяка беда. За теб се тревожа. Ти си симпатичен човек и…
— Симпатичен ли съм вече? — подразни я той, мятайки се на коня.
— Понякога — отговори сдържано Кей и сложи крак на стремето. Правеше му комплимент, а той както обикновено й се присмиваше.
— Ще ме поканиш ли на вечеря в твоята голяма къща? Ще си припомняме дните на нашето безумно пътешествие на юг, как сме спали заедно и ще побъркаме съпруга ти от ревност.
Шеговитото му настроение зарази и нея.
— Тогава с моя съпруг ще се посдърпаме малко, но после ще си простим с любов и ти ще ревнуваш.
Дръпна поводите и го подмина с вирнат нос.
— Ха! — възкликна Алекс и се изравни с нея. — Дотогава ще имам в прегръдките си две жени… не, три… и ще притежавам най-голямата ферма за коне в цяла Вирджиния.
— Ще загубиш и ризата си на комар и тогава коя жена ще иска смрадлив, стар мъж като теб?
Беше доволна, че той се усмихва и най-вече, че говори за други жени, а не за покойната.
— Ароматът на жасмин ще бъде писък в мъжката мода — каза той с тон на мъж, за когото модата е жизненоважна. — Всички ще ухаят на жасмин.
— И ще привличат пеперуди, което пък от своя страна ще наложи нови тенденции в дамската мода. Нашите бонета ще бъдат покрити с пеперудени крила.
— А пък твоят съпруг ще ги ненавижда, защото от тях ще киха.
— Ще се омъжа за някой толкова мъжествен, че никога няма да киха — отвърна тя и пришпори коня напред.
Още около час беше в безоблачно настроение, но после пак се разтревожи за предстоящата среща и ставаше все по-угрижена. Трябваше да остане в пансиона няколко седмици след неговото заминаване, после както безброй пъти й каза, да тръгне много предпазливо за дома си. Не можеше да си представи нищо по-отегчително, самотно и… страшно. Неизбежно й идваха наум стотици неща, които можеха да се объркат. Каза на Алекс, че нейното семейство ще запази неопетнено името й, но се безпокоеше дали ще уцелят момента. Ами ако полицията в Чарлстън разбере, че беглецът се е отправил на юг? Много хора знаеха за изследователските експедиции на чичо Конър и нищо чудно да са чули и за тази. Конър и господин Грейди планираха пътешествието от пролетта, така че не бяха необходими големи детективски умения, за да се сети човек, че осъденият затворник и неговата съучастничка вероятно са потеглили към Флорида.
Ако разсъжденията й бяха правилни, тя какво щеше да прави, ако шерифите се появят, след като Алекс замине? Щеше да бъде сама. Съвсем сама.
Както често се случваше, Алекс като че ли четеше мислите й.
— Преди да потеглиш по обратния път, ще се поинтересуваш за новини и ще разбереш дали те издирват. Но предчувствам, че Конър е уредил вече този въпрос.
— Но как?
— Има много начини. Ще каже, че си срещнала някого и неволно си била замесена в бягството. Твоето семейство ще потвърди, че не си била в Чарлстън, когато се ожених за Лилит. Ти наистина не ме познаваше.
— Нима ще повярват, че е чисто съвпадение познанството ти с чичо Конър и фактът, че аз, неговата кръщелница, съм била с теб, когато си избягал?
— Ще измисли нещо, например, че си отишла да се срещнеш тайно с някой от твоите безбройни обожатели. Не знам. Сигурен съм, че Конър може да измисли стотици истории — Алекс замлъкна, за да си поеме дъх, защото гласът му издаваше колко е притеснен. — Не се съмнявам, че те ще уредят всичко и ти няма да пострадаш. Ако се колебаех, нямаше да те пусна.
— Но ти не си в безопасност.
— Аз и без друго нямам дом — рече тихо той и все пак й се усмихна. — Мисли си колко е хубаво, малката. Ще видиш отново семейството си и мъжете, които обичаш.
— О, тях ли? — промълви тя без всякакъв интерес. — Размислих и вярвам, че трябва още да се поогледам. Даже по-далеч от Едилин.
— Чудесна идея! — подхвърли Алекс. — Може би по-далеч и от Уилямсбърг.
— Какво ще правя, като те няма да ме разсмиваш?
— Скоро ще разбереш — отвърна той жизнерадостно.
Тя го изгледа остро.
— Изглежда, очакваш с нетърпение пътешествието в джунглата.
Около тях беше красиво с палмовите дървета, нацъфтелите в ярки цветове храсти и едрите птици, каквито досега не беше виждала.
— Да, така е — каза Алекс. — Когато Конър ми спомена за идеята си, бях в килията и не можех да си представя, че ще плавам с лодка през места, които според него били истински рай. Но сега, като видях тази земя, мисля си, че ще се радвам да я опозная.
— Кой ще поеме работата на чичо Конър?
— Не зная.
У Кей взе да се заражда идея.
— На господин Грейди съобщено ли му е, че чичо Конър няма да дойде?
— Не зная. Предполагам, че Конър е писал на Грейди да си потърси нов документалист и той ще се появи с някого, подготвен за целта.
— Ние дойдохме много бързо. Едва ли господин Грейди е получил писмо.
— Това не е моя грижа. Ще си намери друг. Не е кой знае каква работа.
Кей за малко не се впусна в обяснения какво е да стане човек художник. Но се сдържа и в главата й взе да се оформя друг план. Идеята беше налудничава, но пък на нея й харесваше.
След около час стигнаха в селото и Кей се оглеждаше. Малкото къщи бяха бели, като че ли варосани, покрити със сухи палмови листа. Според Кей бяха очарователни. Отдясно имаше ниска дълга сграда, която според нея беше пансионът. Две големи момичета седяха отвън. Едната ронеше царевица, другата я мелеше на брашно. Те престанаха да работят и се загледаха в Алекс и Кей с интерес.
Алекс кимна към къщата.
— Ще настаним първо теб.
— Не! — той я погледна и тя прибави: — Нека преди това да видим къде е срещата ти с господин Грейди. Може би те очаква и се чуди къде се губиш.
— Пристигнахме ден по-рано и едва ли е наел друг.
— Но ние не знаем, нали?
Алекс се постара да скрие усмивката си.
— Какво те плаши най-много, малката? Мисълта да останеш сама, или страхът, че ще ти липсвам?
— Как ще ставам сутрин от леглото, ако не си ти да ме дърпаш за крачолите? И как ще живея без аромата на жасмин през нощта?
Каза го на шега, но смях не предизвика, защото всичко това щеше да й липсва наистина. Алекс й се усмихна мило.
— Добре тогава, да вървим да потърсим господин Грейди.
Той насочи коня наляво и Кей го последва доволно. Не искаше да я набута в някакъв си пансион. Въздухът беше мек, топъл и благоуханен и тя искаше да стои навън.
Лесно намериха мястото на срещата, тъй като там имаше кей, издаден в спокойната река. На него бяха струпани купища сандъци и двама мъже ги сортираха. Единият изглеждаше преминал четирийсетте, нисък, набит, с подстригана прошарена коса. Другият беше още момче — високо, слабо, със сламено-руса коса, голям нос и лунички. Нямаше да стане красавец, но беше привлекателен. Перчеше се също като Толи.
— Приятелят на Конър ли си? — попита по-възрастният, поглеждайки Алекс. — Онзи, дето омагьосва животните?
— Не вярвам, че съм достоен за подобна чест — каза Алекс, слизайки от коня. Или поне си мислеше, че е казал това. Те всъщност чуха: — Вярвам, където се дрънка…
Така че само го зяпаха недоумяващо. Кей слезе от коня и застана до Алекс.
— Моят брат искаше да каже, че не заслужава похвалите на Конър — подаде ръка. — Казвам се Кей. Аз… — щом изрече името си, се запъна. Хората обикновено смятаха, че е умалително от Кейша — женско име.
Алекс я прегърна покровителствено през раменете.
— Съкратено от Карл Елиът… — Подвоуми се за миг. — Йейтс.
Кей го погледна остро. Не й харесваше да носи името на човека, който повика шерифа да ги арестува.
— А това е моят брат. — Поколеба се за първото име, но Алекс беше често срещано име. — Алекс Йейтс.
Очевидно и на Алекс не му хареса фамилното име, понеже впи пръсти в рамото й и тя се отдръпна.
— На господин Грейди ли е всичко това?
— Да — отговори възрастният и се здрависа с Кей. — Аз съм Илайджа Пейсън, но ми казват Илай. А този разбойник е Тим Доусън. Къде е Конър?
— Падна и си счупи крака — отговори Алекс. — Няма да дойде.
Стараеше се да говори бавно и да произнася думите правилно, за да го разбира Илай.
— Господин Грейди ще се ядоса — рече Илай. — Ще отидем по места, където бял човек не е стъпвал, а той държи всичко да бъде документирано с рисунки.
— Ако видим човекоядни растения, положително ще държи да бъдат нарисувани.
Илай се разсмя.
— Явно си слушал небивалиците на Конър. Ще им хвърлим Тим и някой ще трябва да нарисува как го изяждат жив.
Изглежда, на Тим не му беше приятно да бъде обект на шеги. Лицето му пламна от гняв.
— Той е по-малък от мен! — възмути се момчето и кимна към Кей.
— Абсолютно вярно — потвърди Алекс, — но брат ми няма да дойде с нас. Остава тук, само аз заминавам — обърна се пак към Илай: — Е, покажи ми какво има в сандъците.
— С удоволствие.
Двамата отидоха да преглеждат съдържанието на кошовете и сандъците.
Кей се отдалечи по пристана, възхищавайки се на красотата на реката. Когато беше малка, с братята й често плаваха с лодки по река Джеймс. Не знаеше, че експедицията ще е по вода, но беше разумно. През последните няколко дни пътищата ставаха все по-непроходими и селището като че ли беше обградено само от джунгла.
— Значи ти няма да идваш с нас?
Обърна се и видя момчето Тим. Беше по-висок от нея, но по-малък на години, и толкова слаб, като че ли тялото му е вложило всичко в издължаването на височина.
— Не — отвърна усмихнато.
— Страх те е, нали?
— Не, защо да ме е страх, не е тази причината.
— Има алигатори. Чувал ли си за тях?
— Да, чувал съм.
Усмихваше се, но насила. Поведението му беше почти войнствено.
— А виждал ли си?
— Не. Ще ме извиниш ли…
Той й препречи пътя.
— Ще има да цивриш на батко си, като му кажа, че си страхопъзльо.
Кей се стегна и впери очи в момчето.
— Нямам намерение да споменавам нито на брат си, нито на когото и да е за теб.
Погледът й му подсказваше, че не го смята за човек и не си струва да говори за него.
— Какво, смяташ ли, че ще ме забравиш? — заяде се той и я блъсна с всичка сила по рамото.
Кей политна назад, опита се да запази равновесие, но не успя и пльосна във водата. Потъна дълбоко помежду водорасли и боклуци, изхвърлени от хората. Видя животински скелети, докато изплуваше към повърхността. Алекс беше коленичил, протягаше ръка да я изтегли и тя видя, че е готов да скочи след нея. Беше много намръщен.
— Що щеш на дълбокото, мамка му, да се нагълташ с вода ли? — беше и ядосан, и изплашен.
Тя също му отговори на диалект.
— Питай маляка.
— Не думай! — сякаш се зарадва Алекс и се подсмихна.
— Той падна — съобщи високо Тим. — Момчето се препъна и цопна право във водата. Опитах се да го хвана, но не успях.
— Вярно ли е, момко? — попита Илай, гледайки мократа Кей със съчувствие.
И тримата я наблюдаваха внимателно, очаквайки отговора й, и тя се изкушаваше да каже истината, но знаеше, че подобно поведение е женско. Беше виждала братята си да се държат ужасно един към друг, но щяха да умрат, преди да си признаят. Изглежда, че у мъжете беше вложен по рождение някакъв погрешен код на честа, според който им се забраняваше да говорят истината.
— Да, паднах — отговори.
— Е, хайде — приключи любезно случая Илай, — поне не пострада.
Алекс я прегърна покровителствено през раменете.
— Ела, трябва да се преоблечеш — погледна Илай. — Ще се видим утре рано сутринта.
— Господин Грейди ще пристигне по пладне — каза той. — Отстъпвам на теб да му съобщиш, че нямаме художник.
— Ще му кажа — съгласи се Алекс и поведе Кей. Но тя се върна.
— Забравих си шапката.
Когато политна, шапката й падна на кея. Наведе се да я вземе и като се изправи, се оказа лице в лице с Тим, който я гледаше триумфално и самодоволно. Вода капеше от косата и носа на Кей. Знаеше, че не бива да се държи детински и да слиза до това противно момчешко ниво, но не можа да се сдържи. Навярно мъжките дрехи я превръщаха в Толи. Подложи крак, препъна Тим, той политна напред и падна върху една кошница.
Кей нахлупи шапката си и мина покрай него с вирната брадичка.
— Той ми разкървави носа! — развика се Тим след нея.
Илай изгледа строго момчето.
— Ти сам се спъна, нали, разбойнико? Както Кей сам падна във водата, нали тъй?
Кей вървеше, без да се обръща.
— Да, бе, сам си паднах — смутолеви неохотно Тим.
Усмихната, тя погледна Алекс.
— Тръгваме ли?
— Да, освен ако нямаш още нещо наум. Например да го прегазиш с каруца.
— Не, разкървавеният нос е достатъчен — беше обърнала поглед към него и му се усмихваше сладко-сладко. — Дали ще намерим да купим някакви дрехи? В противен случай ще се наложи да се разхождам гола, докато тези изсъхнат.
— Кей, малката, след като видях какво направи на онова момче, ще ти се подчинявам безусловно.
— Де да беше така — въздъхна тя и Алекс избухна в смях.

 

Тринайсета глава

 

Кей преметна през ръка мокрите дрехи и опъна хубавата си нова жилетка. Магазинерът каза, че я спечелил от млад джентълмен, на когото му трябвали пари за провизии, преди да потегли към пущинака.
— Няма да се върне — додаде мъжът, приковал поглед в Кей, за да я изплаши. — Сигурно нещо ще го изяде.
— Брат ми няма да идва с нас — каза Алекс, без да се шегува. Само това оставаше, Кей да се изплаши още повече. — Колко струва жилетката?
И сега тя не сваляше очи от бродерията по края на дрехата. Представляваше пчелички и диви цветя. По мнение на Алекс тя изглеждаше женствена по принцип и щеше да бъде по-добре, ако беше облякла старата и почти износена дреха, която той й избра. Но не успя да я склони и купи бродираната жилетка.
— Престани, или хората ще разберат, че си момиче — промърмори под нос.
— Този мъж вярва, че съм момче. Онзи грозник Тим — също, Илай не се съмнява, че съм от мъжки пол. Само в твоите очи съм момиче.
— Те са слепи.
Както вървеше пред него, се обърна и тръгна заднишком.
— Да не би да твърдиш, че ако не ме познаваше преди, и сега за пръв път ме виждаш, ще познаеш, че съм момиче?
— Да — каза Алекс. — Ходиш като момиче, говориш като момиче и се заяждаш като момиче. Не съм срещал по-женствено същество от теб.
— Като че ли долавям комплимент.
— Не, грешиш — намръщи се той. — Ако те оставя тук, ще се издадеш и като разберат, че криеш истинската си самоличност, ще попитат защо.
— Ами тогава ме вземи със себе си — идеята се въртеше в ума й цял ден, но смяташе да я внуши на Алекс бавно и постепенно, а не да му я набие с ковашки чук. — Мога да… — щеше да му обясни, че може да рисува, но той я прекъсна:
— В никакъв случай! При никакви условия. Не, не и не.
Забърза пред нея към пансиона.
— Но… — затича се и тръгна до него. — Не е ли по-разумно да дойда с теб, вместо да остана тук сама и беззащитна.
— Не! Отиването в неизследвана територия, където на всяка крачка дебнат опасности, не е по-разумно. И да не съм чул повече и дума.
И като отвори вратата на пансиона, я изгледа заплашително.
Кей изпъна рамене и влезе. Щеше да му отговори нещо дръзко, но двете момичета, които видяха отпред, я обсадиха веднага.
— Знаехме, че си ти — посрещна я едното, вперило широко отворени очи в Кей. — Казах на Алис, че ще отседнеш при нас.
Бяха близначки, абсолютно еднакви и не особено хубави. Бяха облечени с избелели от много пране рокли. До тях Кей с новата си бродирана жилетка изглеждаше сияйна.
— Ти си най-красивото момче, което съм виждала — добави второто и мушна ръка в ръката на Кей.
Първото я хвана за другата ръка.
— Ела в трапезарията и ще те нагостим. Много си слабичък.
— Вярно ли е, че ще ни гостувате с месеци.
Кей погледна за помощ през рамо към Алекс, но той й се ухили с жест, който вече й беше добре познат. От сърце се забавляваше с нейното затруднение… и беше доволен, че я окупираха за малко.
— Трябва да се погрижа за някои неща — предупреди той, като едва се сдържаше да не прихне. — Ще се видим по-късно, братчето ми. Приятна вечер.
Кей му хвърли унищожителен поглед, намеквайки, че ще му го върне, но той само се усмихна широко. Излезе и затръшна вратата.
Щом останаха сами, момичетата я обсипаха с въпроси.
— На колко години си?
— Женен ли си? Или сгоден?
— Кое ти е любимото ястие? Аз съм страхотна готвачка.
— Видях те как яздиш. И аз обичам конете. Май имаме много общи неща.
— Наистина ли ще останеш месеци тук? Ще яздим заедно всеки ден. Сами. Ще приготвям храна и ако се изгубим, ще оставаме по цяла нощ под открито небе.
Момичето, което си фантазираше, започна да гали Кей по ръката и тогава тя се отдръпна и седна на масата.
— Вън! — чу глас зад себе си. — Разкарайте се на секундата и двете и оставете момчето на мира.
Извърна се и видя една жена на вратата с чиния храна в едната ръка и канче в другата. Беше висока. Личеше си, че някога е била хубава. Кей предположи, че е над трийсетте, но изразът в очите й я правеше по-стара, като че ли беше преживяла прекалено много през краткия си живот.
Докато сервираше чинията пред Кей, изгледа момичетата заплашително и те излязоха неохотно.
— Извини ги — каза жената. — Не се появяват често млади мъже насам и те прекалиха. Ще направя всичко възможно да не те притесняват, докато си тук.
В чинията на Кей се мъдреше някакво пернато, което не беше нито пиле, нито някое друго познато на нея. Зачуди се какво ли ловуват из тези краища. Опита неуверено. Беше вкусно.
— Аз съм Грейс — каза жената и седна срещу нея.
Кей щеше да попита в какво се изразява благодатта й, но се сдържа. Покрай Алекс свикна да взима всичко на шега.
— Откъде знаеше, че ще отседна при вас?
Жената сви насмешливо устни.
— Онова момче Тим дойде да души наоколо. Добре, че няма да пътуваш с тях. Той ще ти създава неприятности.
— Веднага се настрои срещу мен — Кей за пръв път ядеше такива зеленчуци и установи, че също са вкусни. Дали щяха да растат и във Вирджиния? Може би в оранжерията на майка й.
— Ревнува — отбеляза жената. — Трябваше да бъде най-младият в групата, но ето че се появи ти със своята младост и красота, и образование, и…
— Образование ли?
На Кей не й хареса, че тази жена се досеща за много неща.
Грейс се усмихна.
— Според Тим говориш като английски професор. Не че е срещал такъв през живота си, но също така не преставаше да разправя какъв си «надут» според него.
На Кей й стана приятно, че жената е наясно с момчето, и си помисли, че ще я хареса. При положение, че остане по-дълго време, това беше хубаво.
— Отдавна ли живееш тук?
От малкото, което видя, къщата беше много чиста и оскъдно обзаведена с мебели, очевидно изработени от някакъв местен материал.
— Цял живот — отговори жената и й сервира нарязани плодове. — Не съвсем, но така ми се струва.
Кей знаеше, че не бива повече да любопитства, понеже това беше женска черта. Баща й казваше, че може да познава някого от двайсет години и да не знае за него толкова, колкото жена му ще научи за двайсет минути.
Но Кей не се сдържа. Намираше се на непознато място с непознати хора и се питаше какъв е животът на тази жена.
— И защо?
Грейс помълча, но интересът на Кей я окуражи. Почти всичките й наематели бяха възрастни хора, които се интересуваха само от работа, търговия и печелене на пари. Никой не намираше време да седне и да поговори с някаква си жена, съдържателка на странноприемница.
— Моята майка починала при раждането ми и дълги години живеехме сами с баща ми. Той не обичаше да се застоява на едно място и аз не създавах приятелства, но имаше един млад мъж, който… — махна с ръка, с което показваше, че въпросът отдавна е приключил. — Както и да е, баща ми чул, че насам се намира работа и че изобщо на юг нещата са по-благоприятни, така че се местехме все по на юг, и по на юг. Ожени се повторно, когато бях на седемнайсет, и втората му жена роди близначки — Джейн и Алис. Тя не беше от жените, на които им допадат семейният живот и майчинството.
— Намекваш, че се е възползвала от факта, че има голяма доведена дъщеря, и ти е стоварила на гърба къщата и децата.
Грейс се усмихна и Кей си помисли, че като се усмихва, се подмладява и се разхубавява.
— Така е горе-долу. Преди всичко тя беше само шест месеца по-голяма от мен. Искаше да се радва на живота.
— Ами ти…
Жената сви рамене.
— Умря, когато момичетата бяха по на десет, а баща ми си отиде на следващата година, и добре, че не бях напуснала дома си, иначе кой щеше да се грижи за тях.
— И ти си майка, без да си била съпруга.
— Жената прави, каквото трябва.
— Да, така е — съгласи се Кей, придърпа купата с нарязани плодове и ги погледна. Мислеше си за всичко, което се случи с нея и Алекс. Тя наистина направи каквото трябваше.
— При нас ли ще останеш, докато брат ти се върне от експедицията на господин Грейди?
— Всъщност брат ми настоява след две-три седмици да се върна у дома.
— Сам ли?
— Да. Защо се учудваш?
— Много си малък да пътуваш сам.
— На двайсет съм.
Грейс зяпна смаяна.
— Моля ти се, не го споменавай пред сестрите ми! Казах им, че си само на шестнайсет. Ако разберат, че си на двайсет, за две седмици ще те принудят да се ожениш за една от тях.
Кей се захили.
— Едва ли.
— Да, ще те принудят — повтори тя съвсем сериозно. — Нямаш представа колко искат да се махнат оттук. Алис щяла да стане артистка, а пък Джейн — да се омъжи и да има деца.
— Но те не са на повече от… колко?
— На четиринайсет и скоро ще направят петнайсет, но за краткия си живот са видели много и се чувстват по-възрастни. Надявах се да си харесаш някоя от тях и… и…
— И да те спася от едната.
— Да — усмихна се Грейс.
— В такъв случай и ти искаш да се измъкнеш оттук.
— Повече от всичко.
— Не откри ли мъж измежду всичките, които минават оттук? — попита Кей.
— Искаха ме, да, но не открих такъв, когото да пожелая да задържа, ако се сещаш какво имам предвид.
Тъкмо щеше да се съгласи, но после реши, че е по-разумно да премълчи. Ако ще бъде седмици в компанията й като мъж, по-добре отсега да се държи дистанцирано.
После Грейс каза:
— Има писмо за теб.
Новината така стресна Кей, че щеше да се задави.
— От кого?
Жената се подсмихна при местоимението «кого» и погледна към вратата, за да се увери, че никой не любопитства.
— От Конър.
Начинът, по който произнесе името, накара Кей да я погледне с интерес. Като че ли Грейс имаше слабост към него. Или както би се изразил Алекс, «очебийно страстно желание». Но пък от друга страна, той беше склонен да вижда любов навсякъде.
— Нима? — успя да проговори. — Сигурна ли си, че е за мен?
Грейс извади от джоба си сгънат лист хартия и го подаде с неохота, сякаш не искаше да се разделя с него.
— Надписано е «За Кей» и е адресирано до мен. Донесе го вчера един конник, който сигурно е яздил денонощно, за да изпревари заминаването на брат ти.
— Сигурно — промърмори Кей и взе писмото. Нямаше търпение да счупи восъчния печат и да прочете какво е писал чичо Конър, но погледна съвсем бегло Грейс и разбра, че не бива. Очевидно умираше от желание да чуе новините, но тя не можеше нищо да сподели с нея.
— Нахрани ли се? — показа се едната близначка на вратата.
Грейс въздъхна.
— Нахрани се, но навярно сега ще си почине.
— Но аз искам да му покажа разни неща — замърмори едната.
— И аз — пригласяше й втората. — Моля те, ела с нас навън. Толкова много неща искаме да ти покажем.
Кей се разкъсваше между желанието да избяга от момичетата и ролята на мъжага, който се ласкае от прекаленото внимание на две момичета.
— Ще ми покажете ли най-странните чудеса в този край? — попита и стана.
— Каквото пожелаеш — закиска се глуповато едното.
Кей й се усмихна и се помисли, че когато се върне при майка си, ще я помоли за прошка. Беше се цупила, че е прекалено строга и старомодна, но сега виждаше какво се случва с момичета, които нямат майка да ги напътства всяка секунда. Ето такива ставаха.
— Не си длъжна да им угаждаш — рече Грейс и изгледа сестрите си.
— Не, не се притеснявай — успокои я Кей и разреши на момичетата да я поведат навън. — Тази земя ме интересува.

 

Четиринайсета глава

 

— Те се опитаха да ме целунат! — каза ужасена Кей на Алекс. Беше се стъмнило и бяха в конюшнята, за да разтрие Алекс конете.
— Нима, сега ли?
— Да не си посмял да ми се присмиваш! Ако започнеш, ще… — усмихна му се леко. — Ще скрия писмото на чичо Конър.
Заплахата подейства. Той престана да се смее и я погледна.
— Какво пише?
— Всъщност не съм го отворила още.
— Не си ли го чела?
— За твое сведение, бях твърде заета, след като ме хвърли на онези женски акули. Знаеш ли какво искаха от мен тези момичета? Опипваха ме цялата. Щом се дръпнех, налитаха да ме целуват. Едната ме препъваше, за да падна в ръцете на другата. Те…
— Значи по нищо не се различават от всички жени на планетата — заключи Алекс. — Къде е писмото?
— Не са като всички жени. Никога не съм…
— Как иначе един мъж ще разбере какво се иска от него? — прекъсна я нетърпеливо той. — А сега ми дай писмото.
— Може би си прав, но има неща като финес, нежност. Пиявици не се впиват така, както тези се впиха в мен. Не можех и крачка да направя, без те да… — погледът, който Алекс й хвърли, спря словесния й поток и тя извади писмото от джоба си, макар и да си мислеше, че е редно сама да го прочете, след като е адресирано до нея. Но през последните дни свикна да споделя всичко с Алекс и никак не се поколеба.
Подаде му запечатаното писмо, но той не го взе и продължи да разтрива нейната кобила.
— Прочети го на глас.
Кей счупи печата. Като зърна почерка на чичо си, едва не се разплака, но пое дъх и се стегна.
— Датата е пет дни, след… след като се запознах с теб.
Изглежда, това беше най-учтивият начин да се опише бягството от затвора.

 

«Моя прескъпа Кей,
Не зная как да ти поискам прошка за онова, което те сполетя. Всичко стана по моя вина и аз никога няма да си простя. Но колкото и да ми се иска да ти напиша пълни подробности, след като имам лист и перо, Адам е тук и ти знаеш какво означава това. Трябва да се залавям за работа.
Първо, родителите ти не знаят нищо. В нощта, за която мога да мисля само като за Страшната грешка, Хоуп се качи на бърза карета заедно с Куди, вярната слугиня на майка ти, и замина за Едилин да вземе Нейт и някои от другите ти братя. За щастие Адам е бил вкъщи и е уредил заминаването. На него много добре му е известно, че ако каже на баща ти, ще започне война. Ангъс ще излезе от кожата си от страх за теб и ако разбере, че аз съм причината за опасностите, които те преследват, ще се простя с живота си и ще бъде справедливо.
Нейт каза, че когато се налагало, Адам бил изкусен лъжец и този път надминал себе си. Съчинил пред родителите ти някаква история и двамата с Нейт пристигнаха за рекордно кратко време. Помислих си, че Адам сигурно е опитомил орел и е долетял на крилата му.
Адам разпитва хората цял ден и щом свърша писмото, ще замине, но не ми казва къде. Нейт остава в Чарлстън, за да разреши загадката как съпругата на Алекс е била убита в заключена стая.
Кей, името ти е неопетнено. Беше лесно, но ако четеш това писмо, значи си във Флорида. Питам се дали Алекс…»

 

Кей спря да чете на глас, преглеждайки на бърза ръка съдържанието до края. Вдигна поглед към Алекс.
— Беше прав, когато каза, че чичо Конър ще измисли начин да ме оневини.
— Чети по-нататък.
— Не е важно. Вечерял ли си? Грейс — тя е стопанката на пансиона — е сготвила някакво пернато. Наистина е много вкусно и…
— Дочети писмото, без да прескачаш и дума.
По тонът му си личеше, че няма да допусне неподчинение.
Продължи да чете:

 

«Питам се Алекс още ли е с теб? Когато го посещавах в затвора, той кипеше от гняв и скръбта му по покойната му съпруга ме трогваше. Беше ли поне внимателен с теб по време на това дълго пътуване? Сърцето ми се свива, като си представя какво е трябвало да преживееш с него.
Адам нареди да останеш там, където си във Флорида, и да чакаш някой от братята ти да дойде да те вземе. Най-вероятно Толи ще те прибере. Адам ми даде сто заръки. На него като че ли не му се вярва, че ти си особено покорна млада дама. Убеждавах го в противното и че на драго сърце си се съгласила да помогнеш на нещастния Алекс в тежък момент.
Кей, прескъпа моя, най-големият ти брат ме засипа с ругатни, каквито не бях чувал през всичките си пътешествия в компанията на моряци и диви планинци.
Умолявам те, остани там. Грейс ще се погрижи за теб и имаш разрешението ми да използваш моите принадлежности за рисуване, докато чакаш. Тя ги подреди и ги прибра. Грейс е много мила млада жена. Кажи й (изречението нямаше продължение — беше задраскано).
Кей, скъпа, питам се още дали си предразположила Алекс да говори? В затвори той почти не продумваше. Обещах му, че ще пазя тайна, но нека да ти кажа, че според мен той знае повече, отколкото изглежда. Не споменавай пред него, но дългото писмо, което е писал във затвора, не е стигнало до получателя си. Нейт поръча да предадеш на Алекс, ако е още там, че е дал свещен обет да открие кой е убил жена му.
Трябва да приключвам. Адам ми хвърля такива погледи, че ме плаши. Прилича страшно много на баща ти.
С цялата си обич се извинявам за страданията, които причиних на теб и на семейството ти. Когато сме отново заедно, напомни ми, че ти дължа шоколад.
С още обич: Ти Си Конър»

 

Кей сгъна писмото и погледна Алекс, но той съсредоточено се занимаваше с коня. Познаваше го достатъчно добре, за да разбере, че размишлява усилено върху думите на чичо Конър.
— Какво има предвид с твърдението, че знаеш повече, отколкото показваш?
Алекс мълчаливо разтриваше гърба на кобилата.
— Радвам се, че си извън подозрение — каза най-накрая. — И съм съгласен, че трябва да изчакаш някой от тях да дойде да те вземе. Не можеш да пътуваш сама — хвърли й бърз поглед. — Даже преоблечена като момче.
По тона му се подразбираше, че последното е шега.
— Толи — каза тя трагично и заплашително. — Той ще ми се присмива.
Алекс издаде някакво възклицание, като че ли според него е съвсем в реда на нещата да бъде смешна.
— Помисли си само как ще го сразиш с истории за твоите приключения. Язди нощем с избягал убиец. Ще му обрисуваш колко страшно е било и какви опасности са те дебнали постоянно.
Тя вдигна вежда.
— На опасностите в магазина, когато танцувахме, ли да наблегна? Или когато главата ти лежеше в скута ми и аз мажех косата ти с жасминово масло?
Алекс се извърна, за да не вижда лицето му.
— Не знам, малката — отговори кротко. — През първата нощ се страхуваше от мен.
— Вярно. Едва не ти прерязах гърлото.
Той се подсмихна.
— Знаеш ли, че имам рана, където ме поряза?
— Не, нямаш!
— Да, имам. Поряза ме, като се измъквахме от плевнята и се наложи да срежеш панталоните ми — погледна я. — Ще ти призная, малката, че си представих как ме намушкваш, без да мога да ти се изплъзна.
— Не ми беше лесно да избирам помежду теб и собственика на стария прогнил обор.
— Радваш ли се, че избра мен? — засмя се Алекс, но като я погледна, стана сериозен. Веднага му стана ясен намекът й, че не иска да бъде зарязана сама.
— Да.
Загледаха се и се умълчаха неловко, атмосферата натежа и от предчувствието, че тази е последната им нощ заедно.
Алекс наруши мига.
— А ти целуна ли ги?
— Кого?
— Целуна ли момичетата?
— Гаден си. По-лош си и от убиец, съвсем си се побъркал. Трябва да те затворят в лудница.
— Ами малкият Тим? Ти силно го заинтригува. Открадна ли си целувка от него?
— Ще кажа на Адам и той ще те погне.
Алекс се разсмя.
— О, как ще ми липсваш, малката. Разсмиваш ме винаги, когато ми се струва, че повече никога няма даже да се усмихна.
— Нямаше да си жив, ако не бях аз.
Гласът й беше съвсем сериозен, а очите й бяха впити в неговите.
Алекс се захвана пак с конете.
— Не, няма да дойдеш с мен и не ми вади душата. Я кажи нещо повече за тукашната храна. От утре ще ям само алигатори за вечеря. Чудя се какъв ли е вкусът на месото им?
— Надявам се, че е като магарешка фъшкия — сопна му се тя и го изгледа свирепо. — И да не си посмял да ме молиш да спиш тази нощ с мен в едно легло, защото няма да ти разреша. Ти, Александър… Йейтс, си неблагодарен, подъл и лош дръвник. И съжалявам, че не знам от онези думи, които братята ми употребяват, за да те нарека с тях.
След това излезе от конюшнята и затръшна вратата.
Алекс се обърна, загледа се във вратата и въздъхна. Тя твърде много щеше да му липсва.

 

* * *

 

Кей лежеше в леглото… сама… в късната нощ и преглъщаше сълзите си. Когато остави Алекс, близначките я чакаха с още въпроси и с още по-настървено желание да я докосват. Така й налитаха, че се изкушаваше да им каже истината за пола си, но не биваше. Перспективата да се разправя с тях даже само един ден беше достатъчна да й внуши желание за паническо бягство на север. Ами цяла седмица или повече в тяхното общество?
И като капак най-накрая ще види кого — Толи! Брат й Толи, за когото най-върховната радост бе да я накара да се чувства некомпетентна по всички въпроси.
Даже чуваше гласа му: «Значи си била облечена с бална рокля, когато си препуснала посред нощ да спасяваш осъден на смърт убиец? Не се ли притесняваше, че ще си съсипеш роклята? Или че косата ти ще се разплете от онова нещо върху главата ти?»
Щеше да я скъса от подигравки и тя щеше да бъде принудена да ги понася.
Помисли си дали да не му прати един куршум. В рамото или в бедрото. Нищо нямаше да му стане, ще оздравее, а междувременно ще млъкне.
Беше потънала в тези приятни мисли, в ума й се въртяха удовлетворителни картини и в този момент някой почука на вратата. След като чу Грейс да предупреждава момичетата повече да не притесняват Кей, беше сигурна, че Алекс идва да й се извини. Разпиля върху възглавницата онова, което бе останало от косата й.
— Влез!
Грейс подаде глава и Кей започна трескаво да прибира косата си.
— Не исках да те безпокоя, но се чудех какво пише господин Конър. Да не би да се е случило нещо непредвидено?
— Не — отговори Кей. — Само новини от семейството.
— Нямаше как да не забележа, че когато се върна от конюшнята, беше в лошо настроение, та си рекох…
Кей си напомни в бъдеще да бъде по-внимателна. Беше свикнала по време на бягството им с Алекс да не се срещат повторно с едни и същи хора.
— Ядосах се на брат си, защото понякога ме дразни. Такъв си е.
— О! — промърмори Грейс, загледана в ръцете си, сякаш имаше нещо, което не смееше да каже. — Ами, това е добре. Имам предвид писмото. Надявам се, че господин Конър е добре.
Като попремина ядът й към Алекс, тя осъзна за какво е дошла жената: да чуе новини за чичо Конър.
— Той положително си мисли за теб.
— Така ли? — засия Грейс. — И аз си мисля много за него. Разказвал ли ти е как направихме плавателен сандъка, в който пазеше материалите си за рисуване?
— Спомена ми веднъж — излъга учтиво Кей. Чичо Конър дума не обелваше за жени, освен ако не бяха представителки на някое индианско племе. — А подробностите какви бяха?
— Имаш ли нещо против? — попита Грейс и посочи стола до леглото.
— Не, разбира се, че не — отговори Кей и седна. Беше съблякла новата си жилетка, но не и ризата. Панталоните й висяха на таблата на леглото и тя си помисли, че ако беше наистина мъж, тази среща щеше да бъде изключително неуместна.
— Господин Конър беше тук през пролетта заедно с господин Грейди и планираха новата експедиция.
— При теб ли бяха отседнали?
— Да, при мен — потвърди Грейс и отново се загледа в ръцете си. — Господин Грейди постоянно беше зает, но господин Конър… — погледна Кей. — Нали знаеш, че той е много добър художник. Даже и според господин Грейди.
Кей едва се стърпя да не възрази. По нейно мнение чичо Конър беше блестящ ботаник, но като художник беше кръгла нула.
Жената стана, отиде до прозореца, погледна луната, после Кей, седнала в леглото.
— Обикновено не обръщам особено внимание на мъжете, които минават оттук, но господин Конър е различен. Той е учтив и образован и понякога водехме приятни разговори.
— Много мил човек е.
— Нали! — въодушеви се Грейс и седна пак на стола. — Носеше кутии с бои. Имаше топове хартия, донесена от Италия, френски моливи и английски водни бои. Всичките му художнически принадлежности бяха толкова красиви!
Кей само примигваше срещу жената, която очевидно беше луда от любов по Ти Си Конър. Зачуди се дали любовта й е споделена. Според майка й чичо Конър бил неспособен да обича друга освен покойната Вирсавия.
— Чичо Конър ми пише, че ти знаеш къде са материалите му за рисуване. Разрешава ми да ги използвам, докато чакам някой от другите ми братя да дойде да ме прибере.
— Така ли? Колко мило от негова страна, че си спомня. Да, в моята спалня са.
На Кей й се искаше да попита с тях ли спи.
— Спомена нещо за някакъв плавателен сандък.
— Беше поръчал да му изработят метален сандък за боите и рисунките. През него даже вода не проникваше. С господин Конър отидохме на реката и го хвърлихме във водата, за да се уверим, че плава на повърхността и не се мокри отвътре. Бяхме го вързали с въже, за да не отиде в Кауфорд. Като го изтеглихме часове по-късно, хартията, която оставихме вътре, беше съвсем суха.
— Часове ли? — попита Кей, а Грейс се изчерви и лицето й стана по-хубаво и по-младо. Кей си помисли, че любовта преобразява човек.
— Почти цял ден, за да сме напълно сигурни, че не пропуска вода.
— За теб сигурно е било приятно разнообразие — отбеляза момичето.
— Наистина така беше — Грейс се приготви да си върви. — Сандъкът е заключен, но господин Конър ми остави ключа. Щом пише, че разрешава да използваш материалите, ще ти ги дам. Но естествено искам доказателство.
— Да, доказателство — повтори Кей. Изглежда жената търсеше повод да прочете писмото на Конър, но тя не можеше да й разреши. А това означаваше, че няма да й бъде разрешено да използва боите и хартията на чичо Конър, когато Алекс Неблагодарния я зареже тук.
— Оставям те да спиш. Покажи ми доказателство от господин Конър и ще се радвам да ти дам сандъка.
Усмихната отиде до вратата. Кей попита съвсем импулсивно:
— А какво представлява господин Грейди?
Очите на Грейс се уголемиха.
— Не мога да ти го опиша. Тим каза, че пристигал утре, така че сама ще го видиш.
— Според теб възпитан човек ли е?
— Той е… Джеймс Грейди е ненадминат. А сега по-добре да се омитам, иначе момичетата ще си извадят погрешно заключение за нас.
Излезе бързо от стаята.
Измина цяла минута, преди Кей да заудря с юмрук възглавницата. От лошо по-лошо. Всичко се проваляше с главоломна бързина. Щеше да бъде измъчвана седмици наред от три чезнещи от любов женски създания. Двете възнамеряваха да превърнат Кей в свой съпруг, а третата да я преследва, за да й покаже писмо, което не биваше да вижда. Преди това нямаше да й даде даже едно цветно моливче. Какво щеше да прави?
И за капак най-накрая щеше да цъфне Толи.
Кей пак си помисли дали да не скочи през прозореца, да се метне на коня и да препусне. А още по-добре, да се хвърли в реката и да плува до дома. Само не знаеше дали река Сейнт Джон и река Джеймс се срещат някъде. Сигурно можеше да наеме лодка и да се отправи на север. Веднага се усмихна при мисълта колко ще разтревожи Алекс, като види, че я няма. «Така му се пада» — помисли си тя. Заслужаваше да го изплаши до смърт след онова, на което я обрече. И то след като спаси презрения му живот.
Взе да се унася и се зачуди къде ли спи, като се надяваше да е на някое неудобно и миризливо място.

 

Петнайсета глава

 

Кей побутваше едно яйце в чинията си и беше толкова унила, че даже не я интересуваше каква птица е снесла това яйце. Видя вече толкова най-различни и непознати хвърчащи и ходещи твари, че не можеше да им хване края. Вчера беше попитала най-любезно момичетата каква е грамадната птица, която лети над главите им, но те не се интересуваха от птици, а само от Кей. Вълнуваше ги единствено да се натискат в нея, да я пипат и да я насилват да ги гледа.
— Няма начин да е прав — промърмори Кей, като се сети за Алекс, според когото всички момичета постъпвали така. Ще му докаже, че нейното поведение към многобройните й обожатели няма нищо общо с подобни маниери. Обноските й бяха в най-висша степен почтителни и подобаващи на една дама. В редките случаи, когато се бе случвало да остане насаме с някой от своите трима кандидати, не беше допуснала нищо, което да не е и за пред майка й. Ставаше въпрос за майка й, не за баща й.
— Каза ли нещо? — попита Грейс, която носеше още една паница с храна.
В пансиона нямаше други гости освен Кей и ако изядеше дори половината от храната, която й сервираха, щеше да надебелее. Питаше се дали ако надебелее, момичетата няма да я оставят на мира.
— Брат ти не се е показвал тази сутрин — отбеляза Грейс. — Дали ще закуси?
— Не знам къде е спал през нощта, нито дали е ял.
— Аха! — възкликна жената.
— Спах под звездите — съобщи Алекс откъм вратата.
Кей се извърна и едва не се спусна към него. Беше прекрасно да види познато лице. И въпреки че скри усмивката си още преди да цъфне на лицето й, той я забеляза.
— Господин Йейтс — покани го Грейс, — седнете да хапнете. Ще ви приготвя яйца.
Тя излезе и Алекс седна срещу Кей.
— Липсвах ли ти?
Взе си препечена филия от чинията в средата на масата.
— Никак. Дано да си замръзнал през нощта.
— Ще ми се летата в Шотландия да са така топли, както зимите тук. До кога възнамеряваш да ми се сърдиш, малката?
— Престани да ме наричаш така, иначе Грейс ще те чуе.
— Защо ли родителите й са сметнали раждането й за благородно дело?
Кей си беше помислила почти същото смешно нещо, когато тя й се представи, но нямаше намерение да му достави удоволствието да го чуе. Само го изпепеляваше с поглед и продължаваше да побутва яйцето в чинията си.
— Грейди пристига днес.
— Дано не дойде — гласът й беше гневен. — Дано и ти останеш тук.
— Толкова много ли искаш да бъда с теб?
— Изобщо не искам да бъда с теб. Противно ми е да чакам брат ми да дойде да ми се присмива.
— Малката — каза търпеливо Алекс, — има пощенска служба. Защо не напишеш писмо и не помолиш някой от другите ти братя да дойде. Как се казваше хубавецът?
— Итън. Не! Ако Адам е посочил Толи, Толи ще бъде. Никой не противоречи на Адам.
Алекс се намръщи за секунда, но бързо се овладя.
— Ще дойдеш ли да ме изпратиш утре?
— Мислех, че днес заминавате.
— Грейди ще осигури сал, още припаси и други необходими неща, и ще потеглим утре рано сутринта. Ще плачеш ли, като ми махаш за довиждане?
— Ще дам прием.
— А ще поканиш ли момичетата? Ще си откраднеш ли целувки от тях?
Тя се пресегна през масата и се опита да го убоде, но той се отдръпна и се разсмя точно когато Грейс влезе.
— Надявам се, че съм ги приготвила по вкуса ти — каза тя и взе да мести любопитен поглед от единия към другия и обратно.
— Превъзходни са — отговори Алекс, поглеждайки Грейс със сърдечна усмивка.
Тя също му се усмихна и се върна в кухнята.
— Ти флиртуваш с нея — рече Кей с глас, който беше по-скоро съскане.
— Хубава жена е — отговори Алекс.
— А ти си женен мъж.
— Не, малката — промълви тихо той, — не съм.
— Не исках да… — започна да се извинява, но не продължи. Не я биваше да се сърди. Даже когато беше малка и Толи й погаждаше ужасни номера, не му се цупеше дълго. Захлупи глава на масата.
— Не искам да стоя тук сама.
— Грейс ми се вижда добра жена и може да ти стане приятелка — в гласа на Алекс се долавяше съчувствие.
— Влюбена е в чичо Конър.
— Как, нима? На кого ще му мине подобна мисъл? А той влюбен ли е в нея?
— Как бих могла да знам? Аз съм негова кръщелница. Той не обсъжда с мен любовните си преживявания.
— А може би е трябвало. Щеше да бъде по-разумно, отколкото да ти разказва за своите преживявания с убийци.
Кей нямаше как да не се засмее.
— Тук съм съгласна с теб.
Той се пресегна през масата, хвана ръката й и тя го погледна.
— Наистина много съжалявам, малката. Не съм искал това да се случи, нито пък Конър. Ако не се беше качил на онази стълба, сега той щеше да бъде тук, а не ти.
— И щеше да тръгне с теб — Кей го погледна умоляващо.
Алекс дръпна ръката си и хапна от яйцата.
— Не ми вади душата! Няма да дойдеш и това е окончателно.
— Той пристигна! — влетя с вик една от близначките. Очите й се залепиха право върху Кей. — О-о-ох! — изпъшка и седна до нея, но Кей стана.
— Кой е пристигнал? — попита Алекс.
Момичето изобщо не го погледна. Не откъсваше очи от Кей.
— Господин Грейди.
— О — обади се равнодушно Кей, поглеждайки Алекс.
Лапна набързо още няколко хапки, грабна шапката си и каза, че трябва да тръгва.
Кей го последва.
На вратата той се обърна към нея:
— Ти остани. Не знам откъде идва Грейди и дали не е чул новините от Чарлстън. Възможно е да се отнесе към теб с подозрение.
— Подозренията са свалени от мен, забрави ли? Не аз съм в опасност, а ти.
Алекс се захили.
— Почти се хванах на въдицата — каза Кей.
Той се разсмя.
— Опитът си струваше — прегърна я през раменете. — Хайде да вървим, малко братче, и да видим какво ни очаква.
— Теб, не мен — навъси се Кей. — В трапезарията ти стана ясно какво очаква мен.
— Тези момичета не са за изхвърляне, братко. Може би като се върна, ще ме поканиш на сватбата си.
— Не е смешно.
Алекс се разсмя и я прегърна по-силно, но тя се измъкна.
— Дано алигатор да изяде краката ти.
— О, не, малката, не го искаш.
— О, да, искам го. Аз… — замлъкна, защото бяха стигнали пристана и между безбройните сандъци и кошове стоеше висок мъж, облечен със снежнобяла риза, тъмнозелен жакет и бежови бричове. На главата си носеше филцова шапка с широка периферия. Беше се извърнал настрани и лицето му не се виждаше, но си личеше, че е млад, с фигура на ездач.
— Той ли е?
Алекс сви озадачено вежди, като забеляза изражението й.
— Предполагам. Защо?
— Прилича ми на някого.
— По-добре се върни в пансиона. Ако Грейди те познае, загубени сме. Обещавам ти да дойда следобед да се сбогуваме.
Тя се дръпна, когато той се опита да я прегърне отново през раменете.
— Ще ме върнеш там само насила. Да беше се обърнал да видя лицето му.
Алекс застана пред нея, за да я скрие.
— Тази работа не ми харесва. Щом ти го познаваш, ще те познае и той. Номерът, че си момче, няма да мине.
— Ако е онзи, за когото го смятам, няма опасност, защото го срещнах, когато бях на осем.
— И все пак…
— Ти Йейтс ли си? — чуха глас зад себе си.
Алекс неохотно откъсна очи от Кей, обърна се и като чу нейното ахване, разбра, че именно този е мъжът, когото познаваше.
Джеймс Грейди беше много красив. Беше около трийсетгодишен, висок колкото Алекс, но значително по-едър, защото не беше водил полугладно съществувание седмици наред. Беше тъмнокос, със сиви очи и дълбоки трапчинки на страните.
Щом Алекс го видя, му станаха ясни много неща. Също както Кей, Грейди миришеше на пари. Като погледнеш такъв човек, веднага си представяш салон за приеми с кристални огледала и дим от пури. Представяш си жени с толкова елегантни тоалети, че ще си кажеш, че са създадени на Олимп.
Алекс не се съмняваше, че Джеймс Грейди по нищо не се различава (освен по възраст) от богатите плантаторски синчета, от които печелеше при конните състезания в Чарлстън. С други думи, беше от същата класа и със същото възпитание като Кей. Двамата имаха един и същи начин на живот. Бяха равни.
Алекс си каза, че няма причини да ненавижда човека, но не можа да прогони чувството.
— Ти ли си Йейтс? — повтори въпроса си човекът.
— Да — успя най-после да отвори уста той. — Аз съм Алекс Йейтс.
— Приятелят, за когото ми писа Конър, същият, който се оправял с всякакви животни ли?
— Живинките ги тачим, ама са без мярка таквиз речи.
— Моля, какво казахте?
По време на тази размяна на реплики Алекс успя да държи Кей зад себе си. Тя се опитваше да се измъкне от хватката му, но той я държеше здраво. Най-накрая тя забоде лакти в гърба му и той беше принуден да я пусне.
Мушна се под мишницата му, застана пред него и загледа господин Грейди с широко отворени очи.
— Аз съм Карл Елиът Йейтс — представи се тя, като се изпъчи. — Този ми е брат и аз съм неговият преводач.
Алекс осъзна, че отново е проговорил на диалект и Грейди не го е разбрал.
— Брат ми каза, че благодари за комплимента на господин Конър и ще се постарае да оправдае очакванията му.
— Така ли? — позасмя се господин Грейди и погледна Кей развеселено. — С толкова малко думи ли изрази всичко това?
— Да — отвърна тя, без да се усети, че господинът се шегува. — Говори английски, но неправилно.
— И защо брат ти има толкова силен акцент, а ти нямаш?
— Щото дебна да не бъркам — отговори тя със същия акцент и очите й светнаха тържествуващо.
Господин Грейди избухна в смях.
— Добре, момко, виждам, че ще бъдеш идеално попълнение към нашата малка група. Ще…
— Той няма да идва с нас — прекъсна го Алекс.
— О, извинете — каза господин Грейди. — Помислих, че е предвидено да бъде с нас.
— Той трябва да остане да чака брат си… брат ни… да дойде да го прибере.
— Нима здраво момче като това тук не може да пътува само? На колко години си, момко?
Кей понечи да каже, че е на двайсет, и Алекс я смушка така силно с лакът, че щеше да падне.
— На шестнайсет — побърза да отговори той.
Господин Грейди се загледа в Кей и каза:
— Изглежда по-голям.
Продължаваше да я гледа, като че ли се мъчеше да си спомни нещо, и Алекс застана помежду им.
— Ще се грижа за конете, ще ловувам, ще върша всичко необходимо.
— Необходим ми е човек, който да скицира и да рисува чудесата, които ще срещнем.
Господин Грейди с Алекс и Кей тръгнаха към нея. Тя беше много по-ниска и от двамата и й беше трудно да ги заобиколи. Всеки път, щом се опиташе да мине покрай Алекс, той протягаше ръка и я спираше. След два опита притича от другата страна и тръгна редом с Грейди.
— Ако знаех за злополуката на Конър, щях да доведа някой друг. У нас има едно момче, което рисува по малко. Не така хубаво като Конър, но щеше да свърши работа. И ето, че съм тук, готов за пътешествието, а няма кой да документира онова, което ще видим. Навлизали ли сте навътре във Флорида, господин Йейтс?
Алекс погледна крадешком Кей, която с широко отворени очи зяпаше като омагьосана господин Грейди. Преди да се е случило нещо непредвидено, трябваше да я отведе в пансиона.
— Между другото, баща ми е израснал в шотландската пустош — наруши мълчанието господин Грейди. — Преселил се е тук съвсем млад, на не повече години от Чарли и…
— Кей — поправи го тя и когато той погледна към нея, обясни на висок глас: — Съкратено от началните букви от имената ми.
— Кей, така ли? — примигна срещу нея, после се обърна към Алекс: — Вие двамата от Чарлстън ли идвате?
— Да.
— Каква беше тази история за някакъв избягал от затвора убиец? Един от братовчедите ми живее в Чарлстън и в писмата си не пишеше за нищо друго. Твоето име — Алекс — ми напомни. Изглежда, негодникът убил жена си през първата им брачна нощ.
Алекс понечи да каже нещо, но не можа да издаде и звук.
— Ужасно е — намеси се бързо Кей, — но се говори, че човекът е невинен, жертва на заговор, толкова сатанински, че даже не си позволяват да пишат за него по вестниците.
— О, нима? — зачуди се господин Грейди. — Братовчед ми положително не е чул, понеже нищо не споменава в писмата си.
— Чичо Конър ни разказа.
— Чичо ли?
— Да, господине, той е мой кръстник.
— Много интересно — продължаваше да се чуди мъжът. — Познавам Конър от около десет години и той никога не е споменавал, че има кръщелници.
— Предполагам, че след като живеем в Шотландия, е забравил за нас — обясни тя. Правеше се, че не вижда Алекс, защото той я предупреждаваше с яростни погледи да си затваря устата. Лъжите, които съчиняваше, се навързваха една след друга. — Значи нямате художник за експедицията?
— Да не би ти да можеш да рисуваш?
— Не може! — обади се високо Алекс. — Той едва държи молив, какво остава за четка. Не е ли вярно, брат ми?
Гледаше я много ядосано.
— Всъщност в училище бях много добър по рисуване. Поне по-добър от повечето ученици — погледна към Алекс, застанал от другата страна на Грейди. — Теб все те нямаше и си забравил.
— Добре тогава, момче, покажи какво можеш — предложи господин Грейди. — Винаги нося със себе си преносимо писалище, така че ще се справиш ли с обикновени канцеларски принадлежности?
— Ще опитам — каза тя скромно.
— Не смятам… — започна Алекс, но когато и Кей, и Грейди се обърнаха към него, млъкна. — Ще говоря с брат си насаме.
— Да се срещнем ли тук след това? — предложи господин Грейди. — Ще приготвя моливите и хартията.
Без да се церемони, Алекс повлече Кей към една от сградите.
— Какво, да те вземат мътните, правиш?
— Искам да дойда с теб.
— Вече говорихме. Пътешествието е прекалено опасно, затова няма да дойдеш, и това е последната ми дума.
— Да се пъхна в устата на Хадес е за предпочитане пред възможността да стоя тук и да чакам да дойде Толи да ми се присмива.
Алекс прокара ръка през брадясалото си лице и се опита да преброи до десет, но знаеше, че и до сто да преброи, няма да има никаква полза.
— Ще тръгнеш с нас — каза толкова спокойно, колкото можа, — въпреки че брат ти нареди да не мърдаш никъде.
— Адам не знае, че има смекчаващи обстоятелства. Ако имаше представа с кого ще пътувам, щеше да ми разреши.
Алекс се облегна на стената и дълбоко въздъхна.
— Хубаво, казвай! Кой е той?
— Кой кой е?
Алекс присви очи срещу нея.
— Само исках да поразведря обстановката, но ти изглежда си изгубил чувството си за хумор. Чудесно! Престани да ме гледаш така. Истинското име на господин Грейди е Джеймс Армтидж и той е…
Алекс изпъшка.
— Значи си чувал тази фамилия?
— Чух я, щом слязох от кораба, с който пристигнах от Шотландия. Бащата искаше да купи конете ми.
— Кралят.
— Моля?
— Така наричат бащата на Джейми — Крал Армтидж.
— Джейми ли?
— Така го наричат в семейния кръг. Предполагам, че второто му име е Грейди. А може би е моминското име на майка му. Знаеш ли откъде идва прозвището «крал» на бащата на Джейми?
— Не е ли защото притежава Джорджия?
— Само голяма част от нея. Почти цялата Южна Каролина е негова. Джейми е третият син в семейството и разбирам защо пътува под измислено име. Само така ще се държат с него като с нормален човек. Много е мил, нали?
Алекс скри лицето си в шепи.
— Моля те, кажи ми, че няма да се връщаш отново на идеята да си търсиш съпруг.
Тя се облегна на стената до Алекс и заразказва:
— Когато бях осемгодишна, отидохме с моите родители в Грейсуел, Южна Каролина, на гости у семейство Армтидж. Баща ми беше работил с господин Армтидж по време на Войната за независимост и двамата бяха приятели. Баща ми не се обръщаше към него с «крал», казваше му Били и те постоянно разговаряха за Шотландия. Джейми си беше дошъл от Уилям. Това е…
— Знам какво е и ако щеш вярвай, но мога и да чета, и да пиша.
Кей го погледна, като че ли да попита какви ги дрънка, но продължи с историята:
— Бях само на осем, а той — на двайсет и две, и ме люля на люлката.
Алекс почака, но тя мълчеше.
— И какво се случи?
— Нищо. Това е. Полюля ме около половин час и ме остави. На другата сутрин беше заминал, преди да стана. Повече не го видях.
Алекс се отлепи от стената и я погледна.
— Пропускам ли нещо? Случката прозвуча така, като че ли е нещо много важно.
— Важно е. Същата вечер заявих на майка ми, че ще се омъжа за Джейми Армтидж, и тя ми отговори, че съм направила отличен избор.
Алекс примигна няколко пъти срещу нея.
— Толкова ли си вманиачена на тема брак?
— Искам да реша въпроса правилно. Какво толкова лошо има? Виждала съм нещастни бракове и не желая да живея по този начин.
— Само допреди няколко дни ми разправяше за трима мъже, измежду които ще си избираш съпруг, а сега ще гониш четвърти.
Тя застана срещу него.
— Аз не гоня нито един мъж. Само ти казах, че познавам този мъж. Познавам неговото семейство, дома му и някои от градовете, които баща му притежава.
— И настояваш да пътуваш с мен, за да го преследваш също както близначките преследват теб.
— Противен си.
Алекс няколко пъти пое дълбоко дъх, за да се успокои, и да опита друг подход:
— Брат ти Адам нареди да стоиш тук и да чакаш, и аз смятам, че трябва да го послушаш.
— Аз пък смятам, че Адам ще нареди да прекарам колкото е възможно повече време с някой от синовете Армтидж. Адам не харесва…
Млъкна и погледна встрани.
— Какво не харесва?
Не й се искаше да отговаря, но Алекс я гледаше навъсено.
— Мъжете.
— Да не би по-големият ти брат, когото явно обожаваш, да не харесва тримата мъже, от които си избираш съпруг?
— Да. Сега доволен ли си?
Алекс не издържа и се усмихна.
— Какво казва Адам за тях?
— Няма да ти кажа.
— Толкова неприлично ли е? Или си прекалено малодушна, за да повториш думите му.
— Адам казва, че и тримата не са достойни да целуват подметките на моите обувки. Ето! Като го знаеш, по-щастлив ли си?
— Доста по-щастлив съм — той се захили. — Знаеш ли, колкото повече ми разправяше за твоя любим Адам, толкова повече не харесвах този дръв… брат ти, но започвам да си мисля, че ще си допаднем.
— Едва ли. Много си приличате.
— Приличаме ли си? Кога си промени мнението и реши, че приличам на брат ти?
— Много се оживи от цялата ситуация, затова повече и дума няма да чуеш, освен че ще замина с Джейми, независимо дали ти харесва или не.
— Няма да заминеш.
— Ще замина.
— Няма да заминеш.
— Ще замина.
Алекс сви юмруци. Имаше едно желание — да я метне през рамо, да я тръшне до някое дърво и да я завърже. После ще плати на някого да я освободи четири часа след тяхното заминаване, а може би шест; тя умееше да се придвижва бързо.
— Не ми харесва начинът, по който ме гледаш. Тръгвам и толкова.
— И какво ще правиш? Ще подстригваш мъжете ли? Или ще кърпиш дрехите им? Дочух, че си веща в прането. Сетих се! Какво ще кажеш за готвенето?
Едва се сдържа да не му натрие носа с препоръчителните си писма от училището за изящни изкуства. Забележката му за прането я накара да се замисли, че знае подробности за семейството й, които идваха от някой близък. Би трябвало да е чичо Конър, но той не беше особено словоохотлив, освен когато ставаше въпрос за растения. Какъвто и да беше източникът, Алекс разполагаше със сведения от много личен характер за нея и семейството й. Странно, че не знаеше, че Кей рисува. Обикновено тя винаги носеше със себе си скицник и моливи. Вечерта, когато срещна за пръв път Алекс, отиваше на бал и затова беше оставила принадлежностите си вкъщи. После бе повлечена от толкова нови преживявания, че не се сещаше за изкуство.
И сега фактът, че Алекс не знаеше, щеше евентуално да се окаже в нейна полза.
— Каза, че никой няма художнически умения. Ако си спомням правилно, думите ти бяха: «Не може ли да се намери разрешение?» Ти рисуваш ли?
— Горе-долу — отговори той. — Ако щеш вярвай, но имах учител по рисуване в Лондон.
— И възнамеряваш да предложиш себе си за художник на експедицията, така ли?
— Мина ми през ума — усмихна се Алекс.
Как й се искаше да го ритне! Още какво криеше от нея?
— Какво ще кажеш да нарисуваме по няколко рисунки и да оставим Джейми да реши кой от двама ни ще документира пътешествието за идните поколения.
Алекс продължаваше да се усмихва.
— Предупреждавам те, малката, че бях най-добрият в класа по рисуване.
— Нима? — попита, като се постара в гласа й да прозвучи възхита.
— Да, наистина. Обичах да излизам всред природата и да рисувам животни. Ако не се бях захванал с отглеждане на коне, щях… — сви рамене. — Къде си учила рисуване?
— В пансиона за млади дами на госпожа Купър — отговори бързо тя. — Учеха ни да рисуваме порцелан.
Вярно беше, но спести факта, че историята с порцелана се случи, когато беше на четири години. Беше изрисувала портретите на всички членове от семейството на чаши, което накара майка й да наеме първия от многото частни учители по рисуване.
— Сега рисуваш ли?
Усмихваше се широко, почти самодоволно. Алекс беше абсолютно сигурен, че ще спечели състезанието. Ако сестра му беше особено талантлива, Нейт щеше да сподели с него, затова реши, че уменията й са незначителни. Чаени чаши! Как не! Тя нямаше представа какво се изисква при подобна експедиция. Трябваше да рисува бързо и точно.
— Сключваме ли сделка? — попита Кей. — Ще се състезаваме, Джейми ще бъде съдията. Ако прецени, че не ме бива, връщам се в пансиона и чакам Толи. Договорихме ли се?
Алекс сви вежди. Говореше прекалено самоуверено и се усъмни дали не му готви някой номер.
— Какво си намислила?
— Нищо. Искам да дойда с теб и ще надмина себе си, но ще те победя. Ако предложиш да се дуелираме с револвери на разсъмване, и при тези условия съм съгласна.
— И всичко това само, за да бъдеш с този Армтидж.
— И това, и други неща.
— Кажи ми, малката, той ли те интересува или парите му?
За миг се поколеба дали да не го удари, но не желаеше да се принизява.
— Парите му, разбира се, особено след като според теб бих се омъжила за някого, без да го обичам. Ти си мислиш, че съм неспособна да изпитвам любов. Не е ли вярно? Че съм коравосърдечна, за да се влюбя!
Алекс примигваше смутено.
— Как стигнахме от рисуването до коравосърдечието?
Кей разпери ръце възмутено.
— Ти си идиот, даже още по-лошо — ти си мъж.
Мина покрай него, а на лицето й беше изписано дълбоко презрение. Алекс се подпря на стената и обърна очи нагоре. Не беше съвсем сигурен, но имаше чувството, че току-що се съгласи да й даде разрешение да тръгне на изключително опасно пътешествие навътре в джунглата. И което беше още по-потресаващо, той нямаше представа как се стигна дотук.

 

Шестнайсета глава

 

Алекс наблюдаваше Кей, която отиваше към пристана. Държеше главата си високо вдигната, брадичката — вирната, походката й беше решителна, като на мъж, готов да се хвърли в бой. Въпреки всичко как да не се гордее с нея. Невъзможно беше човек да повярва, че това е същото момиче, с което се запозна в началото.
Но гордостта не променяше неговите намерения да направи всичко възможно, за да я спре. Не можеше да й каже, че истинската причина да се противи на нейното участие в експедицията, бе страхът му, че като останат толкова време близо един до друг, няма дълго да се владее. Нямаше още дълго да я гледа как ходи наперено с тесните си панталони и да не я прегърне. След като бяха братя, щяха да спят в една палатка. И как щеше да издържи?
Когато тръгнаха да пътуват заедно, Алекс беше толкова гневен и изпълнен с омраза, че можеше да спи до дузина голи жени, без да му мине през ума да вземе онова, което му предлагат.
Но Кей, с нейния лъчезарен възглед за живота и вярата й, че всичко е възможно, го промениха. Чарлстън и ужасът, който преживя, сега му се струваха нереални, като че ли никога не се бе случвало.
Гледаше я как се усмихва на Грейди и му съобщава, че ще се състезават, за да се реши съдбата й. Алекс не беше самоуверен, но в случая беше сигурен, че ще спечели. Умееше да рисува бързо от натура. Не й беше казал, но баща му му беше донесъл от Единбург водни бои и Алекс се беше пристрастил към рисуването на пейзажи. Знаеше, че за онова, което се изисква в експедицията на Грейди, го бива, така че победата щеше да бъде лека.
По-трудно щеше да утеши Кей, че няма да тръгне с тях. Представяше си милата сцена как плаче и той я успокоява. Ще бъде състрадателен, но твърд, и ще й каже, че е за нейно добро. Бе сигурен, че в края на краищата тя ще го разбере.
Сутринта заминаваха, хубавите й очи щяха да бъдат пълни със сълзи и той щеше да ги помни по време на опасното пътешествие. Надяваше се, че като се върне, Нейт ще е открил истината и Алекс ще изчисти името си.
След като свалят от него несправедливите обвинения, ще си върне конете и ще се отправи на север към Вирджиния да намери Кей. Ако не се е омъжила още за някой бездушен тип, който никога няма да оцени каква е в действителност, ще… Но това оставяше на бъдещето.
Кей му помаха да отиде при нея. Като че ли беше уредила състезанието да започне. Усмихнат, Алекс тръгна към кея.

 

* * *

 

— Така добре ли е? — попита господин Грейди и кимна към дългите дъски, подпрени със сандъци, където щяха да рисуват. Върху тях бяха приготвени пера за писане, хартия и мастило.
— Младият Кей поиска и паничка с вода — каза Грейди на Алекс. — Ти искаш ли?
Алекс нямаше представа за какво й е вода след като има мастило и отхвърли предложението.
— Както ви е добре известно, отправяме се на изследователско пътешествие — започна господин Грейди. — Ще документираме онова, което виждаме, затова главното необходимо качество е бързината на изображението. Имате три минути да нарисувате, каквото виждате. Дали ще бъде пристанът, човек или птица, зависи от вас. Искам само да установя на какво сте способни за кратко време. Кей седна по турски върху дъските на пристана и се загледа в белия лист. Спомни си всичко, което нейният учител Ръсел Джоунс й беше внушавал. Преди две години, когато пристигна от Англия, той мизерстваше. Не познаваше никого и според майка й сърцето му било разбито, но даже тя не успя да го предразположи, за да сподели защо е толкова нещастен. Нае господин Джоунс да преподава на дъщеря й, но Кей не смяташе, че той я харесваше. Ръсел Джоунс искаше да учи човек, който ще посвети живота си на изкуството, а тя не мечтаеше за това. Сега си спомни как я наставляваше да рисува движещи се фигури. «Рисувай по-бързо! — викаше той. — Нима очакваш братята ти да застанат мирно, докато ти се двоумиш?» Кей се научи как само с няколко щрихи да скицира братята си, които играеха или яздеха.
При работа с мастило грешки не биваше да се допускат, понеже не можеха да се поправят. След три месеца упражнения в бързо рисуване най-накрая господин Джоунс изсумтя, което можеше да мине за някакво одобрение. Не я похвали, но той обикновено се скъпеше на похвали.
Господин Грейди извади часовника си, засече времето и каза:
— Старт!
Кей рисуваше бързо, постоянно потапяше пръстите на лявата ръка в паничката с вода и размазваше мастилото, за да постигне светлосенки.
Когато господин Грейди обяви края на състезанието, тя вдигна перото и се изправи. Кльощавият Тим я погледна с гадна усмивка, като че ли очакваше нейното падение, и наперено се приближи да види рисунката й.
Илай погледна първо тази на Алекс.
— Пресвета Дево, тази наистина си я бива. Мислех си, че Конър може да рисува, но ти си много по-добър от него — обърна се към Грейди, който се взираше мълчаливо в рисунката на Кей. — Трябва да наемете този мъж.
Господин Грейди не каза нищо, стоеше до Тим и гледаше работата на Кей. Озадачен, Илай се приближи.
Алекс наблюдаваше Кей и се мъчеше да не се разсмее. След изявлението на Илай смяташе спора за решен.
— Хайде, ма… — навреме се усети. — Кей, не се обезсърчавай. Не всички имат…
Замлъкна, щом видя рисунката й. Само за три минути беше изобразила пристана, реката, небето и Илай с рибарска мрежа на коленете. Рисунъкът беше точен, светлосенките — изкусни. Според Алекс картината трябваше да бъде сложена в рамка и окачена в музей.
Тим, Илай, Грейди и Алекс зяпаха Кей.
— Не е много добра, но отдавна не съм рисувал — каза тя. — Обещавам, че по време на експедицията ще наваксам.
Алекс пръв се съвзе и се извърна. Без да промълви дума, се запъти към пансиона.
— Моят брат сякаш ми се разсърди — подхвърли тя и хукна след него.
— Работата е твоя — викна господин Грейди след нея, без да откъсва очи от картинката й.
— Такова нещо не съм виждал през живота си — говореше Илай.
— Пропуснал е грозната птица, дето е кацнала на подпората — каза Тим и двамата мъже го погледнаха унищожително.
— Преди минута пеликанът го нямаше — уточни Илай.
— Тим, струва ми се, че малко завиждаш — господин Грейди взе рисунката на Кей и я заразглежда внимателно. — Ще я изпратя на майка ми. Живо се интересува от моите набези в диви и непознати земи. Сега ще мога да й покажа.
Кей настигна Алекс точно пред пансиона и добре, че Грейс и природените й сестри не се мотаеха наоколо.
— Доволна ли си от себе си? — промърмори той. — Радваш ли се, че станах за смях?
— Ти се хвалеше, не аз — поведението му я смути. — Понеже рисувам по-добре от теб ли си вбесен?
Хвърли й поглед, с който й даде да разбере, че предположението й е нелепо.
— Тогава защо си толкова ядосан? — попита тя, но всъщност знаеше отговора. — Ядосан си, защото не искаш да идвам с теб.
— Не бях ли ясен?
Тя го гледаше мрачно с ръце на кръста.
— Беше прекалено самоуверен и сключи облог с мен, но няма да удържиш на думата си, така ли? Ти си само един суетен мъж, който не признава, че е направил грешка.
— Свали си ръцете! Мъж никога не застава като теб.
Кей беше толкова ядосана, че пелтечеше.
— Да не си посмял да ме пипнеш!
Алекс я хвана за ръката, повлече я по една пътечка между палми и гъсти храсти и се спря чак когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват и виждат. Обърна се към нея:
— Ти явно не осъзнаваш колко рисковано е това пътешествие. Флорида се обитава от животни, които никой не е виждал. Има вероятност да загинеш по най-различни начини, да те нападнат…
Кей се отдръпна от него и очите й станаха два пъти по-големи, когато прозря причината.
— Не се страхуваш за живота ми. Има друго. Пътувах с осъден на смърт убиец, преследваха ни въоръжени мъже, но не се разтревожи толкова много за моята безопасност. Палехме огън, влязохме с взлом в магазин и ти даже най-спокойно танцува с мен. Причината за твоето упорство е друга, нали?
— Не е друга, разбира се — отговори набързо, но избягваше погледа й.
Тя направи крачка към него и вдигна глава нагоре, за да се вгледа в очите му. Понякога беше трудно да долови изражението му.
— Приятно ми е да си мисля — каза меко, — че през тези седмици ние се сближихме. Преживяхме заедно много и станахме приятели.
Наоколо беше тихо и зелено, чуваха се птичи гласове и въздухът бе благоуханен. Алекс не издържа, прегърна я и я целуна. Беше само нежно докосване, но Кей се отдръпна и го погледна изумено. Примигна няколко пъти с дългите си мигли, сложи ръце около врата му и също го целуна.
На него му беше добре известно, че независимо от дърдоренето й тя е съвсем неопитна, затова я целуна деликатно, но тя се притисна към него и разтвори устни.
Напрегна цялата си воля и я отблъсна.
— Това не биваше да се случва! — промълви. Сърцето му биеше лудо, дишаше учестено.
Сърцето на Кей също туптеше бурно и погледна към него с невинно недоумение.
— Другите мъже, които са ме целували, не бяха като теб.
— Ще ме включиш ли в списъка на твоите ухажори?
Забележката му прозвуча по-гневно, отколкото възнамеряваше, но мисълта, че и други са я целували, никак не му харесваше.
— Ще те впиша начело във всички мои списъци.
Каза го толкова ентусиазирано, че той се разсмя. Тя винаги намираше начин да разсее мрачното му настроение.
— Сега разбра ли защо не мога да те взема със себе си? — попита той.
— Искаш да кажеш, че ме желаеш повече от всичко на света, възпламенявам те и кръвта ти кипва.
— Горе-долу. Поне виждаш, че не можем да пътуваме заедно, а да спим в една палатка — изключено.
— Тормози те сериозен проблем — извърна се за кратко настрани, после пак се взря в него. — Да не си влюбен в мен?
— Ще бъда искрен с теб, малката ми. Не съм сигурен, че някога ще бъда способен да изпитвам отново любов. Може би човек веднъж в живота си среща любовта и аз се ожених за моята.
Кей не показа разочарованието си. Тя също не беше влюбена в него, но едно момиче се радва, когато поне половин дузина мъже въздишат по него.
— И пречката е само… физическа необходимост.
— Аха, физическа необходимост.
Кей хвана панталона си.
— Това, че съм с мъжки дрехи, не охлажда ли чувствата ти?
— Те влошават положението. Ако жените започнат да носят мъжки панталони, които очертават краката им, горките мъже.
— Говориш така, защото не си виждал толкова много женски крака, колкото мене — каза тя. — Срещат се повече грозни, отколкото красиви.
— О, нима?
— Смееш ли ми се вече?
— Позна. Като че ли стана навик.
Тя сложи ръка на гърдите му.
— Ами ако обещая да не правя нищо, от което да кипва кръвта ти? — пристъпи още по-близо до него. — Ако обещая, че ще се държа прилично във всеки миг от пътуването?
Алекс я хвана за раменете и отблъсна.
— Още една целувка и ще стане страшно. Отдръпни се и не ме докосвай.
Кей се отдръпна, но не успя да скрие усмивката си. След като според нея от прекалено дълго време я възприемаха като момче и след онези ужасни момичета, които й се натискаха, усещането, че е жена, беше неописуемо. Беше прекрасно да се чувства желана. Обърна се към него и го погледна.
— Моля те, Алекс, нека да дойда с теб. Съжалявам за… за твоите мъжки страсти, но обещавам, че ще направя всичко възможно да ги охладя. Ще се държа отвратително с теб през цялото време, ще те ритам, ако започнеш да флиртуваш с мен. Не те принуждавам, но ти спасих живота. Когато имаше нужда от помощ, ти помогнах. През онази нощ нито чичо Конър, нито Хоуп бяха насреща, само аз. Беше много страшно и въпреки това не те изоставих. Като изключим онзи случай, когато щях да ти прережа гърлото, бях много мила с теб.
— Искаш да ми кажеш, че съм ти длъжен.
Лицето на Алекс беше сериозно.
— Всъщност, да.
— Кажи ми, наистина ли искаш да дойдеш или те е страх от брат ти?
— От Толи! От него изобщо не се страхувам, но той ще ми се подиграва и ще ме принуди да се чувствам наистина ужасно — вдигна отчаяно ръце и се обърна за момент. — Не виждаш ли колко ме засяга този въпрос? Ако сега се прибера вкъщи, баща ми повече никога няма да ме пусне да изляза. Толкова ще се страхува за мен, че ще ме заключи в моята стая и ще изхвърли ключа в кладенеца. Камериерката ще ми праща храна по въже, спуснато през прозореца.
— За нощното гърне да не споменаваме.
— Дамите не говорят за такива неща и ти се смей, колкото си искаш, но ако трябва да чакам Толи, Адам и Нейт да разрешат тайната около убийството, баща ми ще е принуден да ме пази денонощно. И за да ме опази, ще ме държи под домашен арест — въздъхна, обзета от безсилие. — Най-накрая сигурно ще ме омъжи за някой шотландец, който убива по три дракона сутрин преди закуска.
— И ако те омъжат за шотландец, съдбата ти ще бъде по-злочеста от смъртта ли?
— Подигравай ми се, но говоря сериозно. Щом аз мога да гледам сериозно на твоето необуздано желание към мен, мисля си, че и ти можеш да се отнесеш със същата сериозност към моите проблеми.
— Необуздано… — Алекс стоеше вдървено. — Добре, малката, как ще ти помогне отиването в джунглата.
— Може би като постигна нещо, ще накарам моето семейство да пренебрегне факта, че съм прекосила няколко щата, преследвана от въоръжени мъже.
— И рисуването ли ще те спаси?
— Щом е за благородна кауза. Бих искала баща ми да се гордее с мен. Бих искала един ден моят съпруг да има какво да разказва на нашите деца.
— Както ти разказваш за фирмата на майка си ли?
— Да, точно така. Някои от жените, които са работили при нея, сега живеят в Едилин и са омъжени за мъже, които баща ми познава.
Алекс застана по-далеч от нея. Помисли си, че наистина й го дължи. Може и да се шегуваше, но ако не беше нейната храброст, сега нямаше да е жив. В действителност направо копнееше тя да участва в експедицията. Въпреки сведенията в писмото на Конър за действията на Адам, когото Кей очевидно смяташе за светец, слязъл на земята да оправя делата на простосмъртните, Алекс се страхуваше да я остави сама. Минаваха му какви ли не тревожни мисли за нея. Едва ли беше широко известно, че тя е извън подозрение. Ами ако някой се досетеше, че не е момче, а червенокосо момиче? Ще се попита защо се крие и нямаше да му отнеме дълго да я свърже със скандалния процес в Чарлстън. Алекс не искаше да си представя какво ще се случи с Кей, ако попадне на човек, който не е научил последните новини.
Друга предпоставка беше неговото лично отношение. Нейната близост го радваше. Тя го разсмиваше, с нея му бе леко. В деня на сватбата му с Лилит стоеше с чаша шампанско в ръка, гледаше как красивата му съпруга обикаля гостите, спира се да поговори тихо с всеки един и си мислеше, че е най-големият късметлия на света. Мислеше си още колко много приятели има, откакто дойде в Америка. Те се смееха и пиеха за неговото здраве и за успеха му. Потупваха го по гърба, разговаряха за коне и за общи капиталовложения. В този ден Алекс се почувства член на обществото на богатите и щастливите хора. Не беше вече току-що слезлият от кораба с три коня дрипав и мръсен мъж. Беше личност, млад човек по пътя към успеха.
Но на следващия ден откриха трупа на Лилит до него и всичко се промени. Гневът, който заля града, се отрази на съдебния процес и делото беше претупано набързо. А в затвора не го навести нито един от така наречените приятели. Само Конър дойде. Алекс веднага го помоли за перо и хартия и Конър му донесе. Алекс беше обзет от натрапчивата идея да каже на хората, които беше смятал за свои приятели, че е невинен, че не е убил Лилит. Беше я обичал много. Изля душата си в писма и Конър ги предаде лично на всеки един от тях.
Никой не му отговори. Алекс принуди Конър да не крие истината. Писмата бяха върнати неотворени. Никой не искаше да има нищо общо с Александър Макдауъл след неговия арест. Изглежда нямаше човек, който да допусне даже за миг, че може би е невинен.
След като писа трескаво три седмици писма на хора, с които се бе запознавал, откакто дойде в Америка, написа и на Нейт. От деца си пишеха и всеки гледаше да се похвали на другия, затова навярно не му се искаше да си признае, че се е провалил. Беше пристигнал в Америка с нагласата, че ще успее. Именно неговият баща му беше внушил тази представа. Преди всичко беше спечелил тук своите пари. Чрез търговското дружество «Охайо» му бяха присъдени хиляди акра земя и бащата на Нейт, Ангъс, убедил Мак да я продаде на капитан Остин, който искал да построи дом в голямо имение за любимата си жена. Най-накрая се оказало, че за Мак това било сделката на живота му, понеже кралят на Англия не подписал документите. Нито един от хилядите акри не били дадени на законните собственици. Капитан Остин загубил всичко.
На Алекс новата страна му се струваше страна на богатите, докато след сватбата си не осъмна като бедняк. Беше обеднял и откъм приятели. Едва след като разбра истинската им същност, преглътна гордостта си и писа на Нейт. Със седмици писа писмото. На Конър му беше разрешено да стои само минути, а в някои дни не го пускаха при Алекс. Криеше перото и мастилото в ботуша, хартията в жакета. Алекс трябваше да пише със светкавична скорост. Описа на Нейт всички подробности, които си спомняше, и се надяваше, че в поредицата от събития се крие ключът на загадката. Знаеше, че Нейт щеше да си зададе куп въпроси. Имало ли е тайнствена личност около Лилит? Не че Алекс беше забелязал. Влюбен бе до уши и не забелязваше нищо друго освен нея. Но положително е имало, защото някой я е мразел толкова силно, че я е убил — нея, не Алекс.
— Къде се отнесе? — попита Кей.
Отне му известно време да осъзнае къде се намира. Така бе потънал в миналото, че долавяше миризмата на затворническата килия, която седмици наред беше обитавал. Повече от всичко искаше да грабне Кей в прегръдките си, да усети здравото й младо тяло.
Тя явно се досети за чувствата му, даже ги разбра, и той се отдръпна на още по-голямо разстояние.
— Гледаш с «онзи поглед».
— Моля?
— Когато мислиш за съпругата си, погледът ти става стъклен. Ако любовта преобразява по този начин хората, аз не я искам.
— Не любов причинява това, а… — млъкна, защото виждаше, че тя се опитва да го спаси от самосъжаления. — Да не би да ми намекваш, че твоят Ейбрахам не ти действа така?
— Не, не ми действа така за разлика от сина си.
След това тя се запъти към селото. Алекс постоя още известно време, но се усмихваше.
— Точно в пет сутринта да си на кея и да носиш със себе си сандъка на Конър — викна подире й.
Тя кимна, без да се обръща, и той още повече се захили. Да, нямаше какво повече да го усуква, искаше да бъдат заедно по простата причина, че тя го радваше.
Освен това… Какво каза тя? Че изпитва необуздано желание към нея ли? Нещо такова беше. Но той можеше да се владее. Някога, когато този период мине, когато името му бъде оневинено, може би ще… Но за далечното бъдеще не си правеше планове. Щеше да живее в този миг и да посрещне онова, което го очакваше.

 

Седемнайсета глава

 

На сутринта Алекс едва се сдържа да не избухне в луд смях, когато в четири и половина, още преди да се зазори, Кей се зададе срещу него. След нея двете близначки мъкнеха сандъка на Конър, а подир тях идваше Грейс със стара кожена чанта в едната ръка и с кошница в другата, която той се надяваше, че е пълна с храна.
Алекс погледна Илай и видя, че той също трудно се сдържа да не се разсмее при вида на това шествие, но Грейди се мръщеше.
— Йейтс! — викна господин Грейди с тон на главнокомандващ, но Алекс не разбра кой от двамата Йейтс имаше предвид. — Кажи на малкия си брат, че отсега нататък ще носи сам принадлежностите си. Паразити в тази експедиция не се допускат и ако не спазва правилата, ще остане на брега.
Кей застана до сала и като че ли не знаеше какво да отговори.
— Те пожелаха да ми помогнат — изпелтечи тя — и аз…
Алекс пусна въжетата, които намотаваше, и забърза към нея.
— Не говори — прошепна на най-заваления шотландски диалект. — Момчетата не се впускат в обяснения.
— Разбрах. Никога да не се обяснявам. Ще прибавя това правило към другите в списъка ми — сниши глас: — Заедно със скандалните целувки.
Алекс знаеше, че се шегува, но не се засмя.
— Вземи си сандъка и се залавяй за работа.
— За какво да се залавям?
— Огледай се. Виж къде има нужда от теб и не се мотай.
Ако тя наистина се представяше за шестнайсетгодишно момче, трябваше да носи сама багажа, а не да товари момичетата. Затова Грейди реагира смаяно, откъдето Алекс си извади заключението, че Кей трябва да заякне… и да свърши някоя работа, щом ще минава за момче.
Като поразмисли, Алекс отиде при момичетата, взе металния сандък и го подаде на Кей. Тя не помръдна и той подвикна:
— Взимай проклетото нещо!
Тя го пое, но не беше подготвена за двайсет и петте килограма тежест. Политна назад и успя да запази равновесие, като се удари в стената на колибката, издигаща се в единия край на сала. Алекс видя, че я заболя, но тя не се издаде. Най-накрая се размърда и застана здраво, притиснала сандъка към гърдите си.
Тим се разсмя с цяло гърло, като че ли по-смешна гледка не е виждал, и на Алекс му се прииска да го цапардоса. Вместо това каза на Кей:
— Ще трябва да направиш малко мускули, щом ще пътешестваш.
Алекс виждаше, че тя почти не чува какво й говори заради хиленето на Тим, но разбра какво имаше предвид, и кимна.
Алекс я наблюдаваше как остави сандъка на палубата и как Илай й показа да го привърже, за да не изпадне.
Алекс обезопасяваше товарите, а в това време Кей се сбогуваше с трите жени. Беше доволен, че Тим измърмори нещо ядосано, когато си размениха целувки по страните. Както й беше обяснил, Тим беше от онези мъже, които копнеят за женско внимание, но получават само бегъл поглед.
В пет часа бяха готови за тръгване. Алекс беше дал нареждания на Грейс как да се грижи за конете. Около триста километра надолу по реката имаше друг пункт за разменна търговия, където щяха да оставят сала и да наемат коне за трудното пътуване във вътрешността на страната. Засега щяха да плават през деня и да нощуват на брега. Ако се появеше опасност от индианци или животни, нямаше да напускат сала и през нощта.
Грейди нареди на Тим да отвърже сала и четиримата се загледаха в жените, които им махаха. Кей вдигна ръка да помаха, но Алекс я смушка и поклати глава.
— Колко отегчителен е животът на мъжете! — прошепна тя. — Постоянно се пазите да не би да направите някой мил жест.
— Не, малката — отвърна й той също шепнешком. — Не искаме да ставаме за смях пред хората, като махаме на момичетата.
— Но ние не…
— Младежо Йейтс! — викна Грейди. — Каква е тази птица?
— Нямам представа, сър — отговори тя и заслони очи, за да погледне птицата, чиито разперени криле можеха да хвърлят сянка на училищен двор, пълен с деца.
— А какво пише в твоите книги?
— Моите книги ли?
— Онези в сандъка, момко! Научните трудове на Конър не са ли в него?
Взираше се в нея намръщено.
— Не съм поглеждал, но като че ли библиотеката на господин Джеферсън е натъпкана вътре, толкова е тежък — подхвърли тя.
Илай се разсмя, но бързо се усети и млъкна. Господин Грейди продължаваше да гледа неодобрително.
— Майка ти може да позволява непочтително поведение, но аз не го допускам. В онази торба съм събрал някои непознати за мен растения. Предполагам, че и за тях знаеш толкова колкото за птиците.
— Не, сър. Искам да кажа, да, сър, вярно е. Освен розите в градината на майка ми други растения не познавам. О! Извинете, сър, не исках да прозвучи като шега. Ще извадя книгите и ще прочета за птичките и растенията.
Този път Алекс едва не се разсмя. Спогледаха се с Илай и поклатиха глави. Ако Грейди и Кей възнамеряваха да се заяждат, пътуването щеше да бъде доста разнообразно. Алекс си помисли, че Грейди може да се ядоса и да изпъди Кей, и тогава той щеше да бъде принуден да тръгне с нея.
Като отплаваха, Алекс почувства, че му олеква неимоверно. Погледна към Кей, седнала на палубата, заобиколена от растения, с блок за рисуване на коленете, и се усмихна. Беше доволен, че не я остави, иначе щеше да се тревожи за нея. Даже на всепризнато великолепния Адам не би я поверил.
— Да ти помогна ли?
Тя се мъчеше да задържи едно стръкче неподвижно, за да нарисува прецизно листата и стъблото. Рисунките на Конър бяха колкото научен документ, толкова и изкуство. В случая беше важно умението да се изобрази ясно всяка подробност и което беше най-важното, да се определи съществува ли видът в латинската класификация, или е непознат.
Кей се намръщи.
— Ако ми помогнеш, той сигурно ще реши, че мързелувам.
Посочи с глава към господин Грейди, застанал на носа, загледан в тихата вода. Река Сейнт Джон беше известна като «ленива» река. Беше много широка, на места до четири километра, с бавно течение и според изследователите — с постоянно ниво.
Алекс пак се загледа в Кей.
— В задълженията ми влиза да готвя, което означава да ходя на лов за птици и риба. Хрумна ми да ги рисуваш, преди да влязат в тенджерата.
— Чудесна идея!
Благодарността й го трогна. Гледаше го изпод широката периферия на сламената шапка, дългите, гъсти мигли засенчваха очите й. Не беше виждал по-сладко същество. Как другите бяха слепи за нейната женственост!
— Имаш ли нещо против да помогна на брат си? — викна Алекс на Грейди.
— Не, ако не пречи на твоите задължения.
Той изучаваше картите и не погледна Алекс.
— Ето, видя ли, казах ти, че всичко ще бъде наред.
— То е благодарение на теб.
От думите й се почувства чудесно.
Шест часа по-късно му се искаше да не се беше захващал. По настояване на Кей, въпреки погнусата на Илай, разперваше пред нея всяка застреляна птица, за да я нарисува.
Отначало се луташе в начина на работа и изображенията на мъртви птици не бяха добри.
Господин Грейди ги погледна и подхвърли дали няма да е по-добре да ги рисува вътре в тенджерата. Илай се зачуди как ще понесе подигравката, но уроците на господин Джоунс я бяха подготвили за всякаква критика.
— Повече въображение! — промърмори на себе си Кей и скицира птицата като жива. Не знаеше какво яде — насекоми, риба или семена, за да прибави още едно указание към картината.
— Тази птица с какво се храни? — викна на Алекс.
— Сивоокият дъждосвирец или бекасината? — попита той.
Остана със зяпнала уста известно време, после на най-грубия шотландски диалект, който можа да си припомни, му описа в най-големи подробности какво мисли за него заради това, че бе скрил от нея познанията си за екзотичната фауна на Флорида.
— Един мъж трябва да има тайни — отвърна той и й поднесе още едно пернато създание за рисуване.
След час Кей изсъска:
— Дръж я неподвижно. Как да я нарисувам, като непрекъснато пляска с криле?
— Ако извия врата на проклетото нещо, ще престане да мърда — промърмори под нос.
Въпросната птица не беше мъртва и енергично се мъчеше да се освободи. Да не повярва човек колко сила имаше в нея? Алекс щеше да я усмири на бърза ръка, но Кей го спря:
— Много е красива, за да бъде убита и изядена. Нека да я нарисувам, после я пусни да отлети.
— Нямаше да ти се струва толкова прелестна, ако кълвеше теб. Ох! Сега ти дръж, аз ще рисувам.
— Аз спечелих състезанието, забрави ли? — наведе глава тя, за да скрие усмивката си.
Когато господин Грейди се приближи, Алекс не се съмняваше, че ще вземе неговата страна. Но той се обърна към Кей:
— Виждам, че си поклонник на господин Бартръм.
— Да, сър — отвърна тя стегнато.
— Продължавай тогава.
Кей погледна към Алекс, който тъкмо отмяташе глава, за да не накълве лицето му гневната птица.
— Да не си посмял да ме питаш кой е господин Бартръм. Нямам никаква представа. А защо хората говорят, че омагьосваш животните.
Алекс присви очи и промърмори нещо за неблагодарността. Кон, трениран да печели състезания, беше нещо съвсем различно от тази птица, изплашена до смърт. За миг си помисли, че е забравил уроците от детството, което беше така самотно, че се сприятеляваше главно с животните.
Загледа птицата съсредоточено. Много отдавна беше открил, че като се изолира от външния свят и насочи вниманието си изцяло към животно или птица, ги покорява на волята си. Усети как птицата се успокои и докосна с показалец главата й. Майка му твърдеше, че дарбата, която е наследил по нейна линя, влияе и на животинското царство.
Птицата се укроти и престана да пляска с криле. Алекс вдигна поглед и видя, че всички го наблюдават.
— Как го направи? — прошепна Кей.
Той вдигна рамене, като милваше леко птицата. Кей се обърна към присъстващите и Илай каза:
— Досещам се, че тази птица няма да влезе в тенджерата.
— Да, защото той ще се ожени за нея — въздъхна Кей с такъв неповторим жест на изоставена любовница, че Илай и Грейди се разсмяха от сърце.
Алекс поклати заплашително глава, но също се смееше.
— Хайде, рисувай, преди да е долетял другарят й.
Кей започна да скицира бързо.
— Как разбра какъв е полът?
— Занасяш ли се? — възмути се обидено Алекс и тя се разсмя.
— Двамата сте длъжни да говорите на английски — каза Тим.
— За да подслушваш ли? — попита Кей.
— За да разбира капитанът какво правиш — отвърна момчето и се закикоти, като че ли е казало нещо много остроумно.
Кей изтърси нещо на шотландски, което очевидно шокира Алекс.
Тя рисуваше и говореше:
— Иска ми се да изобразя птиците в тяхното естествено състояние. Ако поставя до тях растение или насекомо, може би ще им вдъхна повече живот.
— Остави перото и се огледай!
— Не мога, господин Грейди…
— Като види работата ти, не се съмнявам, че няма да чуеш друго освен похвали — каза Алекс, но не беше съвсем сигурен.
Щом отплаваха, господин Грейди започна да се държи като капитан на фрегата. Освен това искаше всичко, което виждат, да бъде документирано, и Кей се стараеше. Цяло чудо бе според Алекс, че не е довел половин дузина художници.
— Има пари, защо не — промърмори, макар и да осъзнаваше, че огорчението му от богатите, които бе смятал за свои приятели, се е прехвърлило върху Грейди.
— Какво каза?
— Нищо, малката.
Тя го погледна остро. Очевидно беше чула думите му и се досещаше за кого са предназначени.
— Извинявай, изплъзна се неволно. Обещавам повече да не говоря така, ако дойдеш да се полюбуваш на гледката. Красиво е.
Кей погледна към Грейди, който беше погълнат от своите книжа и не им обръщаше никакво внимание. Кей се изправи, но краката й бяха изтръпнали и тя залитна към Алекс. Подпря длани на гърдите му и усети мускулите.
— Напълнял си откакто те срещнах.
Той я хвана за раменете и я отблъсна от себе си.
— Сега не му е времето.
Огледа се дали някой не е забелязал жеста й, но като че ли всеки бе зает със своите задължения.
— Загрижена съм за здравето ти, нищо повече. С какво си се хранил, че успя да се позагладиш?
— Съобразявах се с твоя апетит, пък и Грейс ми сготви няколко пъти.
— Грейс ли?
— Да, какво толкова. Нали и за теб готвеше?
— Но аз бях отседнала в нейния пансион и плащах. Ти плати ли й?
Той й се усмихна.
— Ако не бях разумен, бих помислил, че ревнуваш. Не съм й плащал с пари, а с безкрайни разкази за Конър. Жената искаше да чуе всяка подробност, даже и какво закусва.
— Но ти не знаеш, понеже беше…
Принуди я с поглед да замлъкне, преди да каже «в затвора».
— Ще престанеш ли да дърдориш и да погледнеш?
— Да, но…
Гласът й заглъхна, когато най-сетне обърна внимание на гледката. Пред тях се простираше широката спокойна река. Алекс й обясни, че като отиват на юг, плават срещу течението.
Кей се поинтересува откъде знае толкова много за тези места.
— Докато ти се криеше в храстите и се целуваше с момичетата, аз се завъртях в магазина и поразпитах. Почерпи един мъж с бира, и той ще ти разправя цяла вечер истории.
— Там ли научи имената на птиците.
— Не, през нощта четях книгите на Конър. Грейс ми ги даде.
Кей се изненада, че е склонила да ги даде на него, и изпита ревност, едно съвсем ново за нея чувство.
Загледа се отново във водата. Покрай бреговете растяха дървета с надвиснали клони. Бели птици с дълги шии се разхождаха в плитчините.
— Искам да ги нарисувам — каза тя.
— Ще имаш тази възможност.
Над главите им летеше птица, която Алекс нарече орел рибар.
Във водата подскачаше риба и тя се отпусна на колене, за да погледне по-отблизо. Видя някаква сянка под повърхността и потопи ръка, за да обърне внимание на Алекс.
Той я грабна и я дръпна назад. Изведнъж се показа главата на някакво праисторическо чудовище, което щракна с грамадната си паст точно където Кей беше потопила ръката си.
Вцепени се за миг, после той я пусна и тя се отпусна на палубата.
— Едва не те изяде, а? — провикна се Тим зад нея с радостен глас. — Щом си толкова глупав, та да си пъхаш ръката във водата, ще ти я отхапят и ще трябва да те изхвърлим, понеже ще си безполезен.
Стоеше зад тях и се хилеше триумфално.
— Тогава аз теб ще изхвърля.
Алекс гледаше намръщено момчето, което макар да беше доста високо, пак не го стигаше нито на ръст, нито на тегло.
— Само се пошегувах — избъбри Тим. — Човек винаги се стряска, като види за пръв път алигатор.
— Ами ти колко си видял? — попита го Илай.
— Повече от него — отвърна Тим, като гледаше двамата мъже, очевидно съвсем несправедливо съюзени срещу него.
Кей не беше излязла от вцепенението си. Алекс се наведе към нея и прошепна:
— Грейди идва, стегни се и да не си посмяла да се разплачеш! Чу ли?
Тя успя да кимне.
— Размина ли ти се? — попита Грейди със загрижен глас.
Кей въздъхна и с помощта на Алекс се изправи.
— Дали ми се е разминало! — учуди се тя. — По-добре попитайте как неговото гърло се размина с моя нож.
— Който държиш в ръката си ли?
Кей погледна и видя, че в дясната си ръка стиска перото за рисуване, което никак не приличаше на оръжие срещу алигатори.
— Като усетят мастило, се задушават — продължи да обяснява, все още изплашена до смърт, а в това време Алекс я подпираше отзад, за да не падне.
На господин Грейди не му беше до смях и се обърна намръщено към Алекс:
— Внимавай за по-малкия си брат и повече да не се случва подобно нещо.
— Абсолютно съм съгласен с вас — каза той.

 

Осемнайсета глава

 

След сблъсъка си с алигатора Кей беше по-послушна. Адам каза веднъж, че е живяла обградена с любов и сигурност и няма представа от истинския живот. Тогава си помисли, че не е много мило от негова страна да говори така, но вече бе започнала да разбира какво е имал предвид. Широкият свят нямаше нищо общо с нейния дом, където се радваше на нежните грижите на братя, баща и майка.
В известен смисъл случката с алигатора я наведе на мисълта, че й е даден втори шанс в живота. Ако Алекс не беше до нея, и не бе реагирал толкова бързо, чудовището може би щеше да я повлече на дъното на реката и с нея щеше да е свършено.
През този ден започна да се оглежда около себе си с повече внимание — от своите другарите по пътешествие до птиците, летящи над главите им. Заслушваше се в звуци, каквито преди не бе чувала. На фона на птичите крясъци се носеше един постоянен тътен, който ставаше все по-ясен. Като че ли се разместваха земни пластове. Беше и зловещ, и пленителен.
Кей вдигна поглед от рисунката. Илай почистваше птици за вечеря, която всички очакваха с нетърпение.
— Какъв е този звук?
— Плътният ли?
Тя кимна.
— Алигатори. Събират се за през нощта.
Кей едва овладя ужаса, който се надигна у нея.
— Сигурно има много, след като вдигат такъв шум.
— Стотици — каза Илай. — Не, хиляди. Катерят се един върху друг. Ще видиш. Но не се стряскай. Ще лагеруваме далеч от тях.
Кей само кимна, изгубила ума и дума от страх.
Господин Грейди нареди да акостират преди залез слънце и насочиха сала към брега. Тя забеляза следи от лагерен огън близо до брега.
— Тук са идвали хора — каза на Алекс, който закотвяше плавателния съд.
— Да, идвали са — каза той, — но по-нататък ще се озовем на места, където никой не е стъпвал. Нетърпелива ли си да ги видиш?
Кей не мислеше за нищо друго освен за огромната паст с остри зъби, която се разтвори пред нея. Алекс усети страха й.
— Хайде, не стой така. Трябва да свалиш на брега тези сандъци. Да не би да си въобразяваш, че само защото рисуваш хубави картинки, ще пътуваш безвъзмездно?
— Ще те предупредя, че… — започна тя, но видя, че господин Грейди я наблюдава. Пое тежкия сандък, който й подаваше Алекс, и го понесе към възвишението, където щяха да лагеруват.
През следващия час беше твърде заета, за да мисли. Двамата с Алекс опънаха три палатки — за тях, за Илай и Тим, и за Грейди. Пренася сандъци от сала до бивака, докато краката я заболяха и ръцете й се разтрепериха.
— Ще свикнеш. — Алекс я удари по гърба така силно, че щеше да падне по очи.
— Или ще умра — подвикна тя след него, но като видя Тим, който се хилеше нахално, грабна най-тежкия кош и го понесе по възвишението. Когато всичкият товар беше пренесен, искаше само да се просне и да изяде огромна порция, но имаше още много работа.
Алекс й съобщи, че трябва да помогнат на Илай да сготви вечерята.
— Но той нали изчисти птиците?
— Виждаш ли ей-онези дървета там?
Погледна накъде й сочи Алекс. През храстите се виждаха ниски дървета с ярки кръгли плодове като на детска рисунка.
— Портокали! — изуми се тя. Бяха рядкост и се появяваха само по Коледа на трапезата като голям деликатес. — Истински ли са?
— Да. Ако не се беше задявала с момичетата, щях да ти покажа къде растат.
— Ако не беше прекарвал толкова време да ровиш в сандъците на Грейс и да флиртуваш с нея, щях да съм с теб.
Алекс прихна.
— Идваш ли или не?
— Къде?
— Да наберем портокали. Илай ще сготви пернатите с портокалов сок.
— Звучи чудесно. Струва ми се, че мога да изям всички портокали.
Когато се скриха от погледите на другите, Алекс й подаде ръка.
— Хайде, мързеливке, да берем портокали!
Тя го хвана за ръката и двамата се затичаха през високата трева към малката портокалова горичка.
— Миришат божествено!
— По-хубаво от жасминово масло ли?
Алекс късаше плодове и ги пускаше в една голяма торба.
— Нищо не мирише толкова прекрасно.
Тя поднесе един портокал до носа си и вдъхна благоуханието му.
— Ароматът на жасмин ли ти харесва или косата ми?
— Фактът, че замириса на чисто, беше празник за сетивата.
— Хайде, кажи го на Тим, де. Сигурно веднага ще те метне във водата.
— Защо този малък фукльо ме мрази толкова?
— Точно заради това.
— Заради какво?
— Току-що го каза. За теб той е недорасъл и ти се държиш с него като с малко момче.
Кей се облегна на един дебел ствол и погледна нагоре към красивите плодове.
— Аз изобщо не му обръщам внимание.
— Именно. Той се смята за по-голям, по-опитен и очаква да се отнасяш към него като към по-умен.
— Той не е по-умен от моите кукли.
— Не — спря я Алекс, когато тя се пресегна да откъсне един портокал. — Илай каза да берем откъм южната страна, били по-сладки. Знаеш ли, че портокалите са донесени от един испански изследовател?
— Понсе де Леон, откривателят на Флорида.
— Браво. След като взехме урока по история, искаш ли да поседнем и да не правим нищо? Не знам за теб, но на мен денят ми се стори дълъг.
Кей не преставаше да се усмихва, понеже знаеше, че го прави заради нея. Беше се товарила толкова много, както никога през живота си. Алекс избра местенце с мека трева под едно дърво, откъдето се разкриваше гледка към хълмовете и отрупаните с цветя поляни.
— Красиво е — каза тя и взе портокала, който Алекс й подаде. Беше изрязал дупка в плода. — Какво да правя?
Показа й как да изстиска сока и как да го изсмуче.
— Много е вкусно и се чувствам истински егоист. Бих искала да откарам цял фургон портокали в Едилин и да ги раздам на децата, даже и на възрастните.
— Ами на Михей и Ейбрахам? И на онзи другия?
Кей се позамисли.
— Бенджамин.
По брадичката й се стичаше портокалов сок. Алекс й подаде още един.
— Комарджията ли?
— Нали е такъв?
Седяха един до друг и когато тя посегна да вземе третия портокал, докосна гърдите му. Мисълта, че ще се целунат, не й беше минавала, но като го погледна в очите, цялата й умора се изпари. Изведнъж се озова в прегръдките му. Брадата и мустаците му я дразнеха, не усещаше лицето му, но устните му върху своите определено усещаше.
С върха на езика си докосна нейния и тя почти скочи върху Алекс. Тялото й се изви към него и едва не го повали.
Алекс се отдръпна.
— Не, малката — каза тихо. — Няма да издържа. Една целувка може, но повече ще предизвикат действия, които знам, че не желаеш.
Кей се отпусна назад, сърцето й пулсираше в гърлото.
— А ти откъде знаеш какво желая?
Той не отговори, само седеше и дишаше дълбоко, за да се успокои.
— Алекс, миришеш толкова хубаво! Дъхът ти е портокалов и се заклевам, че още долавям жасминов аромат в косата ти. Ти… — и като се обърна към него, го погледна изпод гъстите мигли, засенчващи очите й.
Той издаде стенание по-яростно от рева на всички алигатори и се изправи.
— Ще ме подлудиш, малката. Няма да допусна да извършим грях. Но трябва да отбележа, че грехът не те отблъсква.
— Това не е ли същото, което пасторът проповядва всяка неделя? Че много лесно се отдаваме на греха?
— Склонна си повече от допустимото. Престани да ме гледаш така! Как ще застана пред Ти Си Конър, когато те заведа при него с разбито сърце и отнето целомъдрие?
Тя стоеше, опряла ръце върху гърдите му, и го гледаше.
— Ще ми разбиеш ли сърцето, Алекс?
— Има други части от тялото, за които се тревожа повече, че ще бъдат разбити. А сега тръгвай. Илай чака портокалите.
Кей крачеше усмихната пред него по пътечката, която направиха на идване. Алекс каза, че съжалява, че е допуснал «греха» помежду им. Но каквото и да беше, тя се радваше на целувките му. Само да й беше разрешил поне една от тях да беше истинска.
В лагера ги очакваха и Тим изговори много приказки за това, че са се забавили прекалено дълго. Колкото до Илай и господин Грейди, те не казаха почти нищо, но Кей ги улови, че я наблюдават, както й се стори, странно. Седна до огъня и се загледа в Илай, който сръчно белеше портокалите, режеше ги и ги слагаше при пилетата.
Кей беше изтощена и усети, че ще заспи, преди яденето да бъде готово, но знаеше, че Алекс ще я събуди. Той винаги се грижеше за нея.
Събуди се след пет минути, защото един комар я ухапа. След това й налетя още един, и още един. Пляскаше се по лицето и врата, но най-накрая скочи и размаха ръце да ги прогони. Илай готвеше и като че ли не забелязваше вероломните насекоми.
— Мен не ме закачат — каза той.
— Опитай с това — подаде й господин Грейди метална кутийка с мехлем. — Втрий го в лицето и врата си, ще помогне.
Кей се намаза и само благоуханието бе достатъчно да я успокои.
— Какво е?
— Някакво масло с лавандула и още нещо — сви рамене господин Грейди. — Ако действа добре, ще ти дам рецептата.
— Благодаря…
Не довърши изречението, защото Алекс я прекъсна:
— На майка ни ще й хареса, нали, братко?
— Много — отвърна Кей, загледана към Грейди. На светлината на огъня очите му проблясваха, лицето му, обградено с дълги бакенбарди, се очертаваше. Беше много красив мъж и по всичко личеше, че е Армтидж.
— Ще ядеш ли? — попита Алекс дрезгаво.
— Да.
Тя откъсна неохотно очи от очите на господин Грейди… на Джейми.
— Един грях на ден не ти ли е достатъчен? — прошепна Алекс в ухото й, когато Грейди се отдалечи. — Какво ще каже майка ти?
— Майка ми е много практична жена. Ще каже, че мога да се гушна с него в палатката му, ако по този начин ще се омъжа за един Армтидж. Ще ми забрани да целувам престъпник.
В същата секунда съжали за язвителността си. От лицето на Алекс се виждаха само очите му и те бяха тъжни.
— Ами тогава — отдръпна се той — имаш благословията ми.
Кей гледаше след Алекс, който се запъти към портокаловата горичка. После погледна опечените птици с хрупкава кожичка, полети с портокалов сос, и пак се обърна към пътеката. Беше капнала от умора и беше гладна, но нарани чувствата на Алекс и трябваше да промени поведението си.
Илай разреши дилемата, като й подаде тенекиена чиния с две препечени птици.
— Занеси му — каза меко.
Съвсем навреме се усети, иначе щеше да разцелува Илай. Взе чинията и тръгна в падналия здрач след Алекс.
— Защо му даде най-хубавите? — чу Тим да говори. — Можеше да го извика да вечеря тук.
— Сядай, момко — скастри го Илай, — и не се меси, където не ти е работа.
Кей намери лесно Алекс. Беше застанал под същото дърво, където преди бяха седнали.
— Донесох ти за хапване.
— По-добре сподели вечерята си с Армтидж.
Тя седна на земята до краката му, откъсна си една кълка и я загриза.
— Много вкусно. Какво прахосничество, да ядем портокали, колкото ни се ще. Как мислиш, ще ни омръзнат ли до края на пътешествието? — той не продумваше и тя продължи: — Какво толкова те тревожи Армтидж?
— Той не ме тревожи, а ти.
— Защо пък аз?
Алекс седна срещу нея и започна да се храни.
— Става въпрос за пари.
— Заради това, че той ги има ли?
— Не. Заради това, че ти искаш да се омъжиш за него заради парите му.
— Ти си се оженил за пари — подхвърли тя и се приготви да посрещне гнева му, но той не се разгневи.
— Не, не съм. Лилит не беше богата, както хората си мислеха.
— Разкажи ми, моля те.
— Лилит беше платена компаньонка на една противна богата старица на име Ана Андъруд. Вещицата беше прогонила и най-алчните си роднини и нямаше никого. Но не искаше това да се разчува в Чарлстън и представи Лилит уж като нейна племенница.
— Беше ли мила с жена ти?
— В никакъв случай, но Лилит понасяше всичко, докато не се запозна с мен. Казах на старото чудовище няколко думи и тя се поусмири. Вбеси се, че Лилит ще я напусне и ще живее с мен след сватбата, за което между другото аз си платих.
— Колко се вбеси? Толкова, че да извърши убийство ли?
— Ако беше наела човек за целта, щеше мен да убие, не Лилит.
Кей го погледна в мрака, около тях се носеше тътенът от алигаторите, и каза:
— Не съм адвокатка, но щом Лилит не е била богата, ти нямаш мотив за убийството. Ако беше заявил пред твоя адвокат…
— Да не мислиш, че не съм? — почти извика Алекс. — Той отиде при онази Андъруд и тя му повторила лъжите, че Лилит е нейна племенница и наследница и затова съм се оженил за нея, за да отмъкна наследството. Даже казала, че предупреждавала Лилит за мен, поне това беше вярно — пое дълбоко дъх. — В действителност й се свидеше всяка коричка хляб, която й даваше. Скъпите дрехи на Лилит бяха за пред града, а не защото е била щедра към нея.
Кей се замисли над думите му.
— Затова ли избяга в гората, щом споменах богатството на Армтидж?
Беше тъмно, но тя почувства, че се успокои.
— Да, малката, затова.
— Не ти ли е хрумвало, че говоря нежно за Джими, за да те накарам да ревнуваш?
Както поднасяше крилце към устата си, замръзна.
— Не, подобна мисъл никога не ми е хрумвала.
— Понякога — продължи тя, бършейки брадичката си — човек трябва да се огледа кой е до него, къде се намира в момента, вместо да се връща в миналото. Вече съм много по-добре и отивам да си легна. И донеси, моля те, чинията.
Беше направила само четири крачки, когато той сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.
— Винаги знаеш как да ме успокоиш — промълви. — Като че ли отнемаш от товара, който нося.
— Алекс — прошепна тя, — прави любов с мен.
— Малката, това не мога да направя.
— Днес едва се разминах със смъртта. Когато се срещнахме, един ден те делеше от смъртта. Твоята Лилит не е доживяла брачната си нощ.
Той сложи пръсти на устните й.
— Аз не съм пълноценен човек. Онова, което ми сториха, ме опустоши. Не съм мъжът, който търсиш.
— Аз пък никога няма да бъда жената, която си изгубил, така че сме квит.
Извърна се и си тръгна, но той я задържа.
Прегърна я и тя се надигна на пръсти, за да го целуне. Взря се за миг в очите й с ням въпрос, дали е сигурна в себе си. В следващата секунда устните му се притиснаха към нейните и усещането беше нечувано. Беше си разменяла невинни целувки и с тримата си ухажори, както и две с Алекс, но подобно нещо никога не бе изпитвала.
Той плъзна ръце по гърба й, после по раменете и тила й, зарови ги в косата й.
— Знаеш ли как ме подлудяваш от първия миг, в който те видях? — шептеше и обсипваше шията й с целувки.
Кей вдигна глава, за да получи още целувки.
— Ти ме мразеше.
— Приличаше на ангел с онази рокля. Не бях сигурен дали не съм умрял и ти не си ангел, пратен да ме отнесе на небесата.
— Алекс, какво правиш с мен, толкова е хубаво.
Той лекичко захапваше и целуваше чувствителната извивка на врата й и като усети, че коленете й се подгъват, я взе на ръце. Сложи я нежно на меката трева и започна да разкопчава ризата й. Под нея гърдите й бяха здраво стегнати с плат. Алекс съблече ризата и размота плата.
Когато устните му докоснаха гърдите й, тя изстена.
— Нямах представа…
Милваше я и я целуваше навсякъде, бързо съблече дрехите й. Като остана гола, се опита да го привлече до себе си, но той се отдръпна.
— Искам да те погледам, да видя жената, която желаех страстно от толкова дълго време.
Тя беше дребна и стегната от всичките тези дни на физически занимания. Плъзна ръката си от бедрата през цялото тяло до шията.
— Никога не съм виждал толкова красива жена.
— Не приличам ли на момче?
Беше го прегърнала през врата и впиваше очи в неговите.
Алекс едва не се разсмя в отговор. Докосна колебливо гърдите му.
— Мога ли да те пипна?
— Да — каза дрезгаво той. — Пипай ме, където искаш и колкото искаш.
Усмихната, започна да разкопчава ризата му и като я разкопча, пъхна ръце под нея. Имаше малко повече мускули, отколкото си бе представяла, и изведнъж си помисли, че у нея още седи представата й за него от онази първа нощ. Беше го възприела като съсухрен стар мъж, после събитията ги увлякоха и тя не беше забелязала, че тялото му се бе променило.
Смъкна ризата от раменете му, погали гърдите му и плъзна ръцете си до кръста му.
— Ах, малката — прошепна той. — Наистина си красива.
Освен да се усмихва, друго не знаеше какво да прави, докато той се разсъбличаше.
Легна до нея, а тя не откъсваше очи от лицето му и галеше брадата му.
— Има ли белези по лицето ти?
— Не, само сърцето ми носи белези — отвърна и започна да я целува. Захапа леко ухото й и после обсипа шията й с целувки, Усещаше устните му върху кожата си меки и горещи и се изви към него.
— Моля те — шепнеше, — прави любов с мен. Почувства ръката му между краката си и ахна.
Алекс се премести бавно върху нея, помилва бедрата й и ги разтвори.
Влезе в нея, тя инстинктивно се отдръпна, той също, но Кей го притисна отново към себе си.
— Страхувам се, че ще те нараня.
— Ами страстта? — имитира го тя със същия тон, както веднъж й го бе казал.
— Страст ли искаш, малката?
Очите му блестяха.
— Да, о, да!
— Тогава няма повече да се сдържам.
За миг се превърна от нежен и внимателен любовник в мъж, обезумял от желание към жената под себе си. Целувките му станаха дръзки и необуздани. Вкопчи се в нея с ожесточение, каквото Кей не подозираше, че съществува, и му отвърна по същия начин.
Когато езикът му докосна нейния, тя му се отдаде докрай, следвайки неговите тласъци. Като че ли през целия й живот нещо се бе свивало у нея като хванато в капан и само той можеше да го освободи. Помисли си замаяно: «Значи това е имал предвид, като говореше за страст». И знаеше, че никой от мъжете, които познаваше, нямаше да предизвика у нея усещания, каквито Алекс възбуждаше. Небесата да са й на помощ, но кръвта й наистина кипна.
Когато влезе в нея, спря вика й от болката с устни, но болката бързо отстъпи пред удоволствието да го чувства в себе си. Удоволствието веднага се превърна в нещо различно, като че ли в тялото й се надигна някаква необходимост. Не знаеше каква е, но чувстваше, че ще умре, ако не я задоволи.
— Алекс — шепнеше, — Алекс, Алекс, Алекс.
Беше заровил лицето си в шията й. Тя се вкопчи в него. Тласъците му станаха по-бързи и по-силни и тя едва не закрещя.
Кей беше сплела крака около тялото му и чувстваше как пулсира, като че ли вълни от усещания я заливаха.
Той я притискаше към себе си, но като излезе от нея, тя не го пусна. Останаха да лежат прегърнати, с потни тела. Въздухът беше напоен с дъх на портокали, чуваха се най-различни животински звуци.
Стана доста късно и Алекс каза:
— Трябва да се връщаме.
— След малко. Искам да полежа още.
— Искаш меден месец. Това е, което една жена заслужава.
Кей се подпря на лакът и го загледа свирепо.
— Заклевам се, Александър Макдауъл, че ако съжаляваш, ще…
— Какво ще направиш?
— Ще те накарам да съжаляваш.
Като се усмихна, я притегли в прегръдките си и я целуна по устните.
— Не, малката, не съжалявам. Точно това исках. Беше…
— Най-прекрасното, което си преживявал, нали?
Знаеше, че се шегува, но не можеше да й отвърне със същото.
— Да — отговори искрено. — Ти си най-прекрасната. А сега ми обещай нещо.
— Какво — попита сънено. Предчувстваше, че ще я помоли да му обещае вечна любов.
— Да не ме побъркваш с въпроси за другите жени в живота ми. А сега ставай, обличай се и да се връщаме, преди да са изпратили малкия Тим да ни търси. Не бих искал да те види така.
Кей пренебрегна почти всичко, което каза Алекс.
— Други жени ли? С колко други жени си… правил същото?
Той изпъшка.
— Не толкова много, колкото си въобразяваш.
— Не те разбирам.
— Малката, не бива да забравяш, че за другите аз съм твоят брат, затова не ме разпитвай пред тях за жени. И не ме целувай!
— Нима си въобразяваш, че ще тичам подире ти? Точно обратното.
— Само те моля да положиш малко усилия.
— Ще видим кой има нужда от уроци по добро държание.
Междувременно се беше обула и обличаше ризата върху платното, увито около гърдите й.
— Колко жалко — въздъхна Алекс, наблюдавайки я как се закопчава. — Да се крие такава красота е престъпление.
Кей правеше всичко възможно да изглежда ядосана, но не успя. Погледна Алекс, помисли си какво бяха направили и в следващия момент се прегърнаха, и започнаха да се целуват.
Той приглади косата й назад.
— И за двама ни няма да бъде лесно да скрием случилото се, но трябва. Никакви погледи, никакви ласки. Дай ми още две целувки и да вървим.
— Още три.
Едва след шест целувки Алекс я хвана за ръка и се запътиха към бивака.
— И никакви задявки в палатката — прошепна той. — Ще ни чуят.
— Обещавам, че аз няма да те докосна. За теб не отговарям, понеже размахваш ръце накъдето ти падне.
— Нима?
— Да, точно така — потвърди тя съвсем сериозно.
Алекс се наведе, за да я целуне, но чуха гласове и той се изправи. С тъжен поглед пусна ръката й и влязоха в лагера.

 

Деветнайсета глава

 

Бяха изминали три дни, откакто за пръв път се любиха. Кей седеше до едно езерце и поклащаше босите си крака. Беше само по риза и я беше разкопчала. На няколко крачки от нея Алекс пълнеше кожени мехове с прясна вода, която течеше от една скала. Беше гол до кръста. Тя го гледаше в гръб и искаше да го докосне, да сложи устни върху неговите и да направят всичко онова, което правиха през изминалите няколко дни.
На сутринта след първата им нощ заедно той повдигна въпроса за забременяването.
— Тогава ще трябва да се ожениш за мен — каза Кей.
На това изявление той реагира само с проблясък в очите.
— Ами ако не снемат обвиненията от мен? Не можеш да живееш завинаги с престъпник. Аз сигурно ще бъда принуден да се върна в Шотландия.
Кей реши да се покаже също толкова безразлична към въпроса за женитбата, както и той, затова не направи никакъв коментар.
— Как ти се струва да живееш с бащиния ми клан — Мактърн?
Той й се усмихна.
— Да не си се влюбила в мен, малката?
Не искаше да говори за чувствата си и в действителност сама не беше наясно със себе си. Знаеше какво иска и какъв е мъжът на нейните мечти, но Алекс беше много далеч от този образ. От друга страна, неговата близост я радваше дълбоко.
Не биваше да забравя и Лилит. Доколкото беше подразбрала, за Алекс тя беше самото съвършенство. Личността й сияеше без нито едно петно, даже без нито един досаден недостатък, като всеки покойник. В очите на Алекс Лилит беше образец за жена. Той не знаеше почти нищо за нея, но това изглежда не го безпокоеше.
Кей чувстваше, че дори двамата с Алекс да преживеят докрай всичко, да се оженят, да създадат дузина деца, тя нямаше да бъде достойна да се сравнява в спомените му с неговата първа жена. Великолепната, красивата, съвършената Лилит щеше да бъде винаги помежду им. Жената, която никога не бе имал. Любовта на живота му. Прекрасното създание, в което се бе влюбил от пръв поглед.
Кей написа с клечка името в калта покрай брега, после го размаза.
— Напълних ги — рече Алекс с по един мях във всяка ръка.
Като погледна към него, прихна да се смее. Тялото му беше много хубаво и кажи-речи голо, а лицето му почти не се виждаше от буйната брада.
— Какво е толкова смешно, малката?
Отиде при нея, прескачайки от камък на камък, остави меховете и започна да се облича. Чуваха се алигаторите, птиците пърхаха по клоните на дърветата. До смрачаване щяха да се скупчат в короните и да станат повече от листата. Бивакът беше готов, палатките — опънати, Илай, господин Грейди и Тим ги очакваха.
— Тази брада! Не смяташ ли, че е време да я обръснеш? — Алекс седна до нея. Тя сложи ръка на тила му и го целуна по клепачите. — Или криеш нещо под нея? Може би не искаш да видя колко си грозен. Заради това ли държиш брадата?
— Нима мога да си съпернича с Грейди?
Кей изпъшка и се отдръпна.
— Нали няма да ми натякваш отново?
— Не съм сляп — рече Алекс. — Ти по цял ден се усукваш около него: «Господин Грейди, това, господин Грейди, онова». Не млъкваш. И само как го гледаш! Заклевам се, малката, днес едва се сдържах да не го хвърля зад борда.
— Така ли? — тя се усмихваше. — Няма причини да ревнуваш. Той е моят началник и аз съм длъжна да му угаждам.
— Да му угаждаш ли?
— С рисунките си. Според теб харесват ли му?
— Според мен ти му се харесваш повече отколкото трябва — промърмори той.
— Ако ме харесва в кожата на момче, значи неговата мъжественост не е наред, нали?
— Колкото до това, не съм съвсем сигурен.
— В какво не си сигурен?
Алекс се изправи, за да обуе панталоните си.
— Че те смята за момче.
— Нали не вярваш, че те знаят…
— Не съм сигурен. Положително не се скандализират, когато изчезваме за часове всяка вечер и аз правя всичко възможно да задоволя ненаситното ти желание.
Отвори уста да възрази, но вместо това се разсмя и протегна голите си крака.
— Колкото до това, мисля, че трябва да се постараеш повече. И по-често. Да, много по-често.
— Едва ли бих могъл — каза Алекс, загледан в краката й. — Всъщност, малката, ти ме изтощаваш. Тихо в ранната утрин, бързо и задъхано, когато успеем да се измъкнем през деня, дълго и лениво вечерите, за повече от това нямам сили.
— Нима?
Погали крака му, прихвана прасеца и прокара пръсти по стегнатите от ездата мускули на бедрото. Когато стигна до слабините, той се отпусна на колене и я целуна.
— Доколкото разбрах, не са ти останали сили.
— Може би ще намеря само за този път — каза той и Кей се закиска.
«Три седмици» — мислеше си тя, като вдигна очи от рисунката си и се загледа в Алекс. По нейно мнение той беше поел управлението. Или поне тя виждаше само него.
През изминалите три седмици много неща се промениха. На първо място тялото на Кей заякна. Не отстъпваше по физическо натоварване нито на господин Грейди, нито на Алекс, даже и на Илай. В началото едва влачеше сандъците, а сега тичаше с тях към мястото за лагеруване. Дигаше с лекота и най-тежките. Нощем, когато лежаха в палатката с Алекс, той вдигаше ръцете й и се възхищаваше на мускулите, които се оформяха.
— Скоро наистина ще заприличаш на момче.
— Ще видиш кой е момче — заплашваше го тя и се търкулваше върху него.
Алигаторите, птиците и жабите вдигаха такъв шум, че те никак не се притесняваха от своите стенания. Случваше се Алекс да запуши с целувка устата й, когато тя се самозабравяше, но през повечето време разговаряха и се смееха, без да се притесняват, че някой ще ги чуе.
В края на втората седмица спряха при една плантация и двамата с Алекс се измъкнаха да разгледат околността. Къщата се издигаше на възвишение с изглед към реката и господин Грейди отиде да се срещне със стопанина.
— Дали баща му е собственик на тази земя?
— Вероятно — хвърли на Алекс кос поглед. — Ако чуе майка ми, че съм била насаме с един Армтидж и не съм се възползвала, жива ще ме одере.
— О, така ли? — учуди се той. — Тази кожа ли имаш предвид? Същата, която в момента ли носиш?
Тя отблъсна ръката му, но очите й обещаваха, че по-късно ще бъде по-благосклонна към всичките му желания.
Стопанинът на плантацията беше прочистил дива портокалова гора от храсти и бурени. Имаше още градина със зеленчуци, която даваше плод през зимата.
— През лятото е много горещо и е пълно с разни буболечки — обясни им главният градинар. — Тук плодоносните сезони са наопаки.
Ширеха се и безкрайни полета с индигови растения, обработвани от роби.
— Моят баща поддържа президента Адамс — каза Кей. — Според тях в нашия нов свят няма място за роби.
Алекс огледа земите.
— В случая става въпрос по-скоро за икономика, отколкото за хуманизъм.
На следващата сутрин след чудесна и обилна закуска отплаваха по реката. Кей беше доволна, че се върнаха на сала. Харесваше й вече тяхното малко общество, с изключение на Тим. Момчето все така се чудеше как да я злепостави и обиди. Господин Грейди постоянно хвалеше рисунките й и тя чувстваше, че по този начин се старае да й вдъхне кураж да понася ревността на хлапака. През първата седмица трябваше да проверява постелята си всяка вечер преди лягане, защото той пъхаше по нещо отвратително в нея. Веднъж намери растения, които предизвикваха обриви, после змии, наистина не бяха отровни, но все пак змии, и разни гнусни буболечки.
Настояваше пред Алекс да скастри момчето и да го накара да престане, но той само свиваше рамене.
— Момчетата си погаждат такива номера.
— В такъв случай е крайно време вие мъжете да ги спрете. Без да се бавите. Ако един мъж им забрани да се измъчват едно друго, в края на краищата тази практика може да се разпространи.
Алекс я погледна, сякаш е полудяла.
— Момичетата по-добри ли са? Като се ядосат, не удрят, но престават да си говорят.
— Да, но… — Кей вдигна дръзко глава. — По-прилично е, отколкото да се слагат гадни буболечки в леглото на човек.
— Така ли?
Тя не искаше повече да се разправя с него. Искаше само противният Тим да престане да й погажда мръсни номера. Реши да се оплаче на господин Грейди, но той отказа да я изслуша.
— Не участвам в хлапашки разправии.
Разочарована, Кей реши да вземе нещата в свои ръце. Ще се държи с Тим, както с братята си, и по-специално — както с Толи.
Когато за пръв път видя змия да се мушва в тяхната палатка, захапа юмрука си, за да не се разпищи, а пък Алекс я настъпи, хвана я точно зад главата и я изхвърли на безопасно разстояние. С втората змия Алекс се справи по същия начин. Но третия път Кей не го повика. Също като него настъпи змията с ботуш, хвана я точно зад главата и я изхвърли в реката. Чак като се върна в лагера, забеляза, че и тримата мъже я зяпат.
— Какво има? — попита тя.
— Тази беше отровна — каза господин Грейди.
Дори самата Кей знаеше, че тези змии са смъртоносно отровни.
Господин Грейди каза:
— Следващия път викни някого от нас.
Но Кей не повика никого за следващата змия, нито за по-следващата. Направи справка в книгите на Конър, нарисува най-отровните и ги запомни.
В края на втората седмица взе от Илай едно голямо гърне, напълни го с малки, безвредни змии и ги изсипа в долния край на леглото на Тим. Той не беше свикнал Кей да си отмъщава, затова ги усети едва когато се увиха около краката му. Момчето се развика и Кей, изтегната в палатката до Алекс, се усмихна, а той я попита какво е направила на «горкия Тим». «Разиграх неговата игра» — отвърна тя и зацелува Алекс, преди да е започнал да задава въпроси.
След този случай все едно беше обявена война. Веднъж намери глава на алигатор, довлече я по възвишението, скри я в храстите и рано сутринта, преди да се зазори, я нагласи с раззинала паст пред палатката, която Тим делеше с Илай. Алекс се събуди от писъците на Тим и погледна спокойно излегналата се до него Кей.
— Сега какво направи на горкото момче?
Тя само се усмихна.
Тим взе да се замисля, преди да й погоди номер. Научи, че щом се държи гадно с нея, тя ще си го върне.
Онова, което уравновесяваше антипатията на Кей към Тим, беше растящата й привързаност към Илай. Доста дни изминаха от началото на експедицията, преди да осъзнае, че предположенията й за него са несправедливи и са далеч от истината. Смяташе, че той цял живот е бил готвач, но се оказа, че на младини е следвал право.
— Когато бях адвокат, постоянно си имах работа с прекалено много омраза — разказа той една вечер на Кей. — Всеки фучеше от злоба, затова когато един мой клиент, младият господин Грейди, сподели, че иска да се отправи на изследователска експедиция, затворих кантората и тръгнах с него. Никога не погледнах назад.
Кей се досещаше, че след като е работил за семейство Армтидж, сигурно е бил отличен адвокат.
— А дом и семейство не си ли искал да имаш?
Видя как очите му помръкнаха. Извърна поглед и не каза нищо.
По-късно Кей попита господин Грейди за Илай.
— Няма да му бъде приятно, че съм ти казал, но той имаше жена и дете, които умряха от едра шарка. Повече не се ожени.
След това отношението на Кей се промени и когато веднъж го видя да чете Цицерон, се усмихна широко. Познаваше едно лице, което копнееше за съпруг.
През третата седмица издърпаха сала от водата и се впуснаха в пътешествие във вътрешността, за да видят някакви развалини, за които господин Грейди беше чувал да се говори. Той и Алекс носеха измервателните уреди, Кей — торба с принадлежностите за рисуване, а Тим и Илай — кухненските прибори. Алекс беше застрелял пуйка и Тим я носеше.
Кей не се сдържа да не каже на Тим, че шапка от перата й ще му отива много. Всъщност намекваше, че за него е подходяща дамска шапка.
Пристигнаха при стария форт, който господин Грейди искаше да картографира, и Кей се захвана да прави скици. Укреплението било построено от испанците и въпреки че вече беше в развалини, една от кулите с дебели стени още стоеше. Кей направи няколко рисунки и с Алекс тръгнаха да обикалят старото укрепление.
— Искам те веднага — прошепна той. Тъкмо се навеждаше да я целуне, когато от кулата полетя голям камък и падна на сантиметри от Кей. Алекс погледна нагоре тъкмо навреме, за да зърне Тим. Хукна след него и след няколко минути гората се огласи от виковете му:
— Да погаждаш гадни номера е едно, но да се опитваш да убиеш, е съвсем друго.
Кей се беше захванала пак с рисунките си и погледна господин Грейди, но той се държеше невъзмутимо. Негово беше задължението да смъмри Тим заради опасното безразсъдство, но Грейди остави тази задача на Алекс.
Тим беше наказан три дни да мие съдове и да носи дърва за огъня.
Вечерите, след като се нахранеха, Илай, който беше пътешествал през Флорида много пъти, им разказваше свои преживявания и други истории. Една от тях беше за индианско племе, чиито жени били изключително хубави. «Имали най-съвършените коси, очи и тела на земята. Жените били толкова мили и нежни, колкото и божествено красиви» — разказваше той.
По-нататък разказа за първите пътешественици, които попаднали на тях. Мъжете отишли на лов, загубили се и точно когато били на края на силите си, срещнали жените, наречени от тях дъщери на слънцето. Жените нахранили ловците, дали им провизии, оставили ги да съберат сили, но на залез им казали, че трябва да тръгват. Съпрузите им били свирепи воини и ако ги заварели, щели да ги убият. Но мъжете не искали да тръгват и ги сподирили към селото, което се виждало в далечината. Колкото и да вървели, все не стигали дотам, селото все оставало в далечината. Най-накрая ловците се отказали, върнали се в разменния пункт и разказали историята.
— През годините — завърши Илай — много мъже търсиха селото на дъщерите на слънцето, но никой не го намери.
Като свърши да разказва, Кей му подаде рисунка на невероятно красива жена.
— Жените приличат ли на тази?
Той я загледа озадачено с широко отворени очи.
— Да, така си ги представям. Тази познаваш ли я?
— Това е майка ми — каза Кей и в гласа й се долавяше копнеж. Харесваше й всичко тук, но домът и семейството й липсваха.
На другия ден спряха рано и господин Грейди ги заведе в малко индианско селище. Кей не очакваше да види така чисто и стройно организирано село. Рояк деца се затичаха към тях и тя съжали, че не носи някакви лакомства. В единия край имаше голяма къща, където живееше вождът с домочадието си и където се събираха племенните съвети. Поканиха вътре Алекс, господин Грейди и Илай, но на нея и на Тим не разрешиха да влязат.
Кей веднага осъзна, че индианките и за миг не се усъмниха в пола й. Те не страдаха от предразсъдъците на белия човек по отношение на облеклото и мъжките дрехи на Кей не ги заблудиха. Една от жените я дръпна и влязоха в малка къща при другите жени, където не допуснаха Тим. Нагостиха я с царевичен хляб и прясно мляко. Най-старата знаеше някоя и друга английска дума и я попита кой е съпругът й. Кей отговори: «Алекс», без да се замисля. Те закимаха и друга рече нещо с жест, изобразяващ брадата на Алекс.
Старицата обясни:
— Мисли го за много грозен и че е по-добре да го напуснеш, и да си хванеш другия. Много по-хубав е.
Кей не се сдържа, разсмя се и каза, че косата на Алекс ухаела, затова го харесвала. Жените много се развеселиха и когато групата напускаше селото, ги сподириха, душейки след Алекс.
Той се отнесе с чувство за хумор, но хвърли убийствен поглед към Кей. Илай и господин Грейди запазиха мълчание, но като стигнаха до сала, избухнаха в смях.
— Какво става? — попита Тим, взирайки се в Кей. — На мен ли се смеят? И аз се учудих, че жените поканиха само теб. Сигурно са видели, че даже нямаш брада.
Той гордо потърка своята едва набола брада.
Това изявление разсмя още повече господин Грейди и Илай, а пък Алекс се намръщи вече като буреносен облак.
През нощта в палатката Кей се опита да разсее лошото му настроение, но не успя.
— Какво те безпокои толкова много? — попита. — Обидиха ли те? Или си толкова самонадеян, че не можеш да се присмиваш на себе си? Жените харесаха аромата на твоята коса. Не виждам нищо лошо.
— Никога не бих се разсърдил на жени, каквото и да им харесва у мен, само че…
Не довърши изречението, понеже не искаше да я паникьосва, но с всеки изминал ден все повече се убеждаваше, че на Илай и Грейди им е съвсем ясно, че тя е жена. Още повече, чувстваше, че Грейди знаеше коя е Кей. Наблюдаваше дребни жестове, които тя не забелязваше. На пръв поглед Грейди се отнасяше към нея също както и към тъпия хлапак Тим, но на Алекс не му убягваха някои незначителни случки. Грейди например не обръщаше внимание на приборите за хранене на Тим, но на Кей следеше да бъдат безупречно чисти. Няколко пъти видя как той и Илай улавят насекоми или други гадинки, готови да полазят Кей, докато тя рисуваше. Веднъж; Грейди махна паяк, спускащ се към главата й.
Имаше и други знаци, които не се изразяваха с конкретни действия. Грейди разговаряше с Кей по различен начин в сравнение с другите. Различен беше тонът, даже речникът му. От общуването с богатите плантаторски синове в Чарлстън Алекс знаеше, че Грейди се държи с нея като с човек от неговата класа. Алекс беше изпитал на гърба си, че в тази класа не може да се влезе; трябва по рождение да й принадлежиш. Въпреки хвалбите на американците, че в новата страна няма класи, Алекс видя, че това е лъжа.
Но най-вече се питаше каква част от историята бе известна на Грейди. Според него за Грейди не бе трудно да се досети, че Кей е жена. Тя ходеше, говореше и реагираше като жена. Даже номерата, които погаждаше на Тим, бяха женски. Ако беше мъж, досега щеше да му стовари юмрук в лицето.
Онова, от което Алекс се страхуваше, бе, че Грейди не се е досетил сам за Кей, а че му е казано. Като че ли знаеше не само че е жена, но и че принадлежат към едно и също общество. Затова подозираше, че е получил писмо или от нейното семейство, или от Конър с описание на обстоятелствата. В този случай беше наясно и с Кей, и с неговото бягство.
След посещението в индианското село Алекс стана по-внимателен и наблюдаваше Грейди и Илай. Доколкото разбра, Илай знаеше само, че е жена, докато на Грейди сякаш му бе известно много повече. От лична гледна точка, което беше най-лошото и според Алекс абсолютно вярно, Грейди се мъчеше да спечели Кей. Тя се смееше и му казваше, че ревнува, но Алекс виждаше факти, които го тревожеха. Вечер историите на Илай ставаха все по-дълги и не оставаше време да се измъкнат с Кей. Грейди постоянно изпращаше Алекс на брега за дивеч и растения, които тя да рисува. Срещу това, че ги разделяха, не можеше да протестира, без да каже истината. Беше изключително трудно да обхожда сам диви и непристъпни места, да дебне елен, да го убие и да го носи на раменете си.
— Не вярвахме, че ще успееш — каза Илай първия път, когато Алекс се върна късно през нощта в бивака.
Алекс просна убитото животно на земята, погледна Грейди, но той избягна погледа му.
Шотландецът се питаше какво очаква Грейди от Кей. Като че ли правеше всичко възможно да прекрати близостта между Алекс и нея, което означаваше да им попречи да се любят. Но защо? Защото познаваше семейството й и се чувстваше отговорен за нея ли? Или го интересуваше повече съюзът между двете фамилии?
— Като че ли си сдъвкал лимон — прошепна му Кей, като влязоха в палатката си. — Да не би да имате недоразумения с господин Грейди?
— Защо попита именно за него?
— Не зная. Може би защото от два дни го гледаш сърдито и щом ме заговори, ми се струва, че ще го удариш с греблото. Ревността ти ме ласкае, но нашите взаимоотношения не ти дават право да го ненавиждаш.
— О, нима? — рече той с шумна въздишка. — Когато пътешествието приключи, с кого ще предпочетеш да бъдеш — с мен или с Армтидж?
— Тихо, ще те чуят. Господин Грейди не желае да се знае кой е.
— Нима Илай не знае? Той всъщност целува династичния му пръстен.
— Джейми не носи пръстени.
— Моля? — изръмжа Алекс и веждите му почти се сключиха.
— Нищо. Пошегувах се. Опитах се да те развеселя. Какво се случи, та изведнъж така се вбеси? Бях останала с впечатление, че се забавляваш — сложи ръка на гърдите му. — Аз страхотно се забавлявам.
— И когато се върнем, дотам ли ще бъде всичко?
— Какво искаш да кажеш?
— Като се доберем до някой град, ще разкриеш на Грейди коя си и тогава какви ще бъдат отношенията ви? Ще признаете любовта си и ще обявите публично годежа си в църквата!
Кей го погледна сериозно.
— Всяка нощ, след като правим любов и ти заспиш, се промъквам навън и после се шмугвам в палатката на господин Грейди. Лудуваме до премала и между другото той е много по-добър любовник от теб.
Алекс така изпухтя, че брезентът над главите им се размърда.
— Ти… ти… — опита се да каже нещо, но се задави.
— Но с Илай никой не може да се сравнява — продължи. — Тим никак не го бива, но го уча на онова, което научавам от вас тримата. Най-вече от Илай. Казах ли ти, че той…
— Престани — рече Алекс, прегърна я и я целуна.
Беше късно през нощта, вече лежаха един до друг потни и задоволени, когато тя пак го успокои, че няма повод да ревнува от господин Грейди. Кей си играеше с брадата му.
— Въпреки всичко той е по-хубав от теб. Даже индианките го казаха. Тревожиш се, че няма да те познаем без брада ли?
Той взе ръката й, целуна я по дланта и пак я сложи на гърдите си.
— Външният вид не ме тревожи. А това, че Грейди е истински херцог, а ти — принцеса.
Кей се разсмя, но не и Алекс.
— Не съм се къпала от седмица, по цял ден влача сандъци и кошове. Не виждам никаква прилика с принцеса.
— Дори да си покрита с кал от глава до пети, говориш и се държиш като принцеса. Дори да се храним с една лъжица и от една паница, ти пак си дама.
Вместо да се поласкае от думите му, тя се намръщи. Нещо много му тежеше, но не успяваше да изкопчи от него какво е. Само за да се успокои и да заспи, си каза, че е съвсем естествено да бъде напрегнат. Беше обвинен несправедливо в убийство и когато напуснеха некартографираната и сигурна територия на Флорида, нямаха представа какво го очаква. Заспа най-накрая, но спеше неспокойно, също както и Алекс.

 

Двайсета глава

 

Алекс се избръсна.
На сутринта Кей бързаше да се измие в единствения леген, с който разполагаха, и не забеляза защо се бави Алекс.
— Трябва да се измия — подкани го тя. След като натовариха сала, беше потна и прашна. Както обикновено Илай й беше запазил топла вода, но тя не я използва, защото Тим й беше погодил поредния номер, този път с бодли от бодливо прасе, набодени в дрехите й. Само благодарение на опита, който събра от месец насам, не се подлъга. Тим се подхилваше самодоволно цяла сутрин.
И сега Алекс я дразнеше с висенето си пред умивалника.
— Докога ще те чакам? — скастри го тя.
— Готово — каза той почти неразбираемо, защото попиваше с кърпа лицето си. Като вдигна легена, видя, че водата е сапунена и пълна с косми, но пак не забеляза какво е направил Алекс.
С легена в ръце направи две-три крачки, но изведнъж се закова на място и се обърна.
Алекс още държеше кърпата върху лицето си и я гледаше смутено, сякаш се страхуваше, че тя ще види тази част от тялото му разголена. Ако нямаше хора наблизо, щеше да подметне, че много добре знае какво крие под дрехите.
— Хайде, дай да видим на какво приличаш.
Той стоеше като вцепенен и само я гледаше.
Кей го насърчи усмихнато:
— Не се притеснявай, няма да се стресна — гласът й омекна и тя пристъпи до него. — Даже да си обезобразен, за мен няма значение.
Възнамеряваше да го разсмее, но си спомни, че е бил затворник. Пред очите й изникнаха всички мъчения, за които знаеше от историческите съчинения и които Толи ликуващо й беше чел на глас. Стисна до болка легена.
— Моля те, махни кърпата — каза тихо и се подготви за гледката.
Бавно и неохотно Алекс махна кърпата и я погледна.
Нищо не бе в състояние да подготви Кей за онова, което видя, когато лицето на Алекс се откри. Той беше красив. Не просто хубав, а прекрасен и съвършен като ангел.
Сините му очи, с които бе свикнала, бяха разположени над нос, оформен идеално. Устните му, които бе целувала безброй пъти, но в действителност никога не беше виждала, бяха плътни, идеално очертани, като онези в класическата живопис. И което беше най-изненадващото, Алекс беше млад и както прецени, на по-малко от трийсет години, без нито една бръчка или дефект. В сравнение с него господин Грейди беше безличен възрастен мъж.
Загледа го втренчено, загубила дар-слово от изумление и после си спомни как го беше наричала старик, как беше говорила за хубостта на другите мъже и у нея взе да се надига гняв. Беше я лъгал. Спомни си още как й се беше смял толкова много пъти за най-различни неща, но изглежда не му е било достатъчно. От деня, в който се срещнаха, се е наслаждавал на удоволствието да я прави на глупачка. Как ли се е забавлявал с мисълта за нейното унижение, когато открие истината за него. А най-лошото беше, че когато правеха любов, той й се е присмивал.
Без да се замисли за последствията, Кей плисна мръсната вода в лицето му, пусна легена на земята и тръгна без посока, с едничкото желание никога повече Александър Макдауъл да не се мярка пред очите й.
Той я настигна до реката и я хвана за ръката.
Тя се дръпна, без да го поглежда. Кей стоеше на брега със скръстени пред сплесканите си гърди ръце и гледаше пред себе си.
— Какво има? — попита той.
— Много добре знаеш какво има.
Така беше стиснала зъби, че едва изговаряше думите.
— Не искаш да ме погледнеш, защото съм много грозен ли?
Сложи ръка на рамото й, но тя пак се отдръпна.
— Ти си красив — каза тя, все едно произнасяше присъда.
Алекс позамълча, после попита:
— По-хубав ли съм от Адам?
Ето, пак я взимаше на подбив и я дразнеше така, че й се прииска да го удари или поне да се развика, но нямаше да му даде повод да злорадства. Щом е решил да й се присмива, ще се присмива и тя.
— Откъде ти хрумна! Даже от баща ми не си по-хубав.
— Ами от Итън?
— С него съвсем не можеш да се сравняваш.
— А с Нейт?
— Става.
— По-хубав ли съм от Нейт?
— Да.
Все така стискаше зъби и се ядосваше на самодоволството му.
— Как стои въпросът с Толи?
— Толи има рога и опашка.
— На глед съм по-приемлив.
— Като гледаш какво? — озъби му се тя и направи грешката да му хвърли един поглед. Беше по-красив, отколкото установи с първия поглед. Отново се извърна към реката. — Не! Не го казвай! Намекваш да проверя дали имаш опашка. За твое сведение съм виждала голите ти задни части и те са съвсем обикновени.
— Нима? — в гласа му се долавяше насмешка.
— Престани да ми се присмиваш!
— Извинявай, малката, но този е най-интересният разговор, който съм водил през целия си живот. Когато бях деветгодишен, едно момче ми разказа как се правят бебета и изпитах голямо удоволствие, но сега разговаряме несравнимо по-интересно.
— На мен пък никак не ми харесва! Чувствам се като… Ева в райската градина.
— Искаш да кажеш, че се чувстваш гола ли?
— Не! Искам да кажа, че чак сега видях истината. Мислех, че си по-стар. Мислех, че си горе-долу колкото чичо Конър.
— Аз съм син на негов приятел.
— Вече ми стана ясно и ме извини, ако съм се объркала, но когато се срещнахме за първи път, ме гонеха и стреляха по мен, препусках с осъден на смърт убиец и явно представите ми са се замъглили.
Алекс пристъпи до нея, но не я докосна, и каза сериозно:
— Малката, нормално е да разбереш, че не съм стар. Един стар мъж не може…
— Какво не може? — извърна се бързо, погледна го свирепо и примигна пред красивото му лице. — Прости ми, че нямам твоя опит с голи тела и не мога да сравнявам физическите данни на различни мъже. Или пък опита ти, за да си извадя заключение какви любовници са старите мъже и какви — младите. Аз…
— Ами Илай? — попита той с важен вид. Кей не се засмя.
— Мразя те!
Извърна се все така скована.
— Нима?
— Да. И престани да ме гледаш така!
— С гръб си към мен, откъде знаеш как те гледам?
— Чувствам го. Гледаш ме, както Итън гледа момичетата.
— Поласкан съм от сравнението.
— Моят брат е добър човек. Ти, Александър Лаклан Макдауъл, не си.
Без повече да го погледне, Кей се запъти към лагера.

 

Двайсет и първа глава

 

На четиринайсет години Алекс се прехласваше по девойка, която живееше на няколко километра от тях, но тя дори не го поглеждаше. Един ден я причака, скрит в храстите, и като се приближи, изскочи пред нея. Тя му каза, че не иска да има нищо общо с него, и той я попита защо. Отговори му, че е прекалено красив и никога няма да бъде верен на една жена, затова не желае да си има работа с него.
Угрижен и ядосан, си отиде вкъщи и разказа всичко на баща си. Мак го изслуша с разбиране и му обясни, че жените знаят как да наранят един мъж много по-тежко, отколкото ако бъде прободен с меч или прострелян с револвер. По онова време Алекс си помисли, че това е абсурдно, но през последните три дни откри какво е имал предвид баща му.
Кей не разговаряше с Алекс, нито го докосваше. В деня, когато се обръсна, го пратиха на лов и до вечерта повече не я видя. Докато вървеше по следата на елен, обмисляше най-различни разговори и всичките приключваха с Кей, която му «прощаваше» прегрешението да бъде красив и падаше в прегръдките му. Щом се сетеше за предмета на скандала, се усмихваше.
После си мислеше как ще й каже колко несправедлива е към него. Тя ще се разкае и ще се хвърли в прегръдките му.
Друг път си мислеше да й се извини, че не е разкрил… И тук се запъваше. За какво да се извини? Когато бяха в обора на стария Йейтс, трябваше ли да й каже, че под сплъстената брада не е грозен? Или когато танцуваха в магазина, в който се промъкнаха тайно? Може би в нощта, когато за пръв път правиха любов, трябваше да я предупреди, че е млад и красив.
Истината, пределно ясна на Алекс, бе, че умишлено й внушаваше представа за напреднала възраст и грозна външност. Всъщност неведнъж подмяташе нещо от рода на: «Твоите млади очи виждат по-добре от моите» или «По-млада си, направи го ти».
Не биваше да се пренебрегва и Грейди. И ако беше искрен със себе си, ще си признае, че ревнува от възхищението на Кей към привлекателния му вид. Според нея и ангелите завиждали на хубостта му. Или както се изразяваше: «Красотата на Джейми». На Алекс му струваше много да си държи устата затворена. Пет минути, след като се запознаха с Грейди, искаше да се обръсне. Знаеше, че е по-хубав и по-млад от него, но по някаква причина не се поддаде на желанието си да й го покаже.
Знаеше и причината. Искаше да се увери, че го харесва, дори да го смята за уродлив. Откакто се помнеше, хората се занимаваха с външния му вид. Жените се разнежваха, защото бил «много сладък», а мъжете казваха на баща му: «Хубавец е твоят юнак». После като порасна, постоянно имаше проблеми с жените. Или му се лепяха като мухи на мед, или като онова момиче, не искаха да имат нищо общо с него пак заради хубостта му.
Едва в Америка, в Новия свят, красотата му донесе късмет. Вярваше, че външната му привлекателност, съчетана с умението да отглежда състезателни коне, го въведоха във висшето общество на Чарлстън. И така срещна Лилит. Тя не би го погледнала, ако беше грозен, фактът, че жена с нейната необикновена красота се увлича но някой като него, винаги го бе поразявал. По-късно, когато се влюбиха, тя сподели, че е бедна и изпълнява длъжност една степен над слугинската при богатата старица. Обясни му също, че не може да приеме никое от предложенията на плантаторските синове, понеже от нея ще се очаква да има значителна зестра. Призна също, че отначало е харесала Алекс заради хубостта му.
Замаян от любовта си към нея и от красотата й, той приемаше всичко. Едва след като срещна Кей и осъзна, че за нея е стар и грозен, дори вероятен убиец, у него се породи идеята да си остане такъв в нейните очи. Така или иначе, ако не го е заобичала, поне го хареса такъв какъвто е, без да подозира колко е съвършено лицето му, и това беше прекрасно.
Да, браво на него, но тя явно не мислеше така. Наистина се подсмихваше и даже се смееше, естествено тайничко, когато споменаваше възрастта му или говореше за хубостта на Грейди.
И навярно Алекс бе толкова запленен от своята гледна точка, че дори не му мина през ум как ще реагира Кей, когато открие, че не е бил съвсем искрен с нея. Въпросът сега бе как да се измъкне от неудобното положение.
През целия ден обмисля как да се сдобри с нея. Даже за няколко минути се спря върху идеята да й каже, че е допуснал огромна грешка, и моли за прошка, но бързо се отказа. Жените харесваха силни мъже и смиреното поведение нямаше да подейства. Въпреки че… веднъж й се извини и тя прие извинението. Но сега положението беше много по-сериозно и все пак тогава не разполагаше с вездесъщото решение — целувките.
В края на деня, когато съзря лагера, въздъхна с облекчение. Скоро щеше да се пъхне в палатката, да я вземе в прегръдките си и да я люби така ласкаво, че нямаше да има нужда от думи. Ще й покаже, че съжалява, и всичко ще бъде забравено. Ще я люби толкова нежно, че извиненията ще бъдат излишни.
Като се прибра в лагера, вече се усмихваше. Не се съмняваше, че Кей ще се откаже от спора със същото удоволствие, както и той. Всъщност много отдавна беше научил, че може да се възползва от своята хубост, за да умилостиви една жена. Само взимаше ръката й, целуваше дланта й, впивайки поглед в притворените й очи, и тя му прощаваше всичко. Ако я накара да го чака два часа заради конни надбягвания, какво значение имаше? Щеше да му прости. Ако не дойдеше на вечеря със семейството й заради състезанията на другия ден, тя пак му прощаваше. Не беше необходимо нищо друго да прави, освен да целуне жената по шията няколко пъти. Целувките по врата винаги вършеха работа и му изпросваха опрощение за всичко.
«Само при Лилит не се получи» — помисли си той, докато вдигаше с въжета убития елен на едно дърво. Тя не понесе безропотно поведението му. Само веднъж се случи да го чака напразно. На другия ден я видя с друг мъж, смееше се на всяка негова дума и като видя Алекс, го поздрави весело. Това, че никак не бе разстроена от неговата небрежност, го накара никога повече да не закъснява за среща с нея.
Знаеше, че Кей ще бъде ядосана. Беше подготвен за настроението й и очакваше малко цупене, но една целувка по тила щеше да оправи нещата.
Придоби самоувереност от тези разсъждения, съблече мократа от пот риза и се мушна в палатката. Видя я как спи, свита от своята страна. Беше навила на руло едно конопено покривало и беше преградила двете постели, даже беше прибавила и един малък сандък, но Алекс отмести всичко и се гушна до нея. Докосна я нежно по рамото, зарови лице в тила й и започна да я целува.
Всичко стана съвсем неочаквано! Алекс осъзна, че косматият врат, на който сложи устни, не е на Кей, и същевременно целунатият се разкрещя до бога. Беше Тим, а не Кей.
Хлапакът викаше: «Какво, да те вземат дяволите, правиш?» и едва не събори палатката, като запълзя навън.
Другите се събудиха от виковете и наизлязоха от палатките. Грейди държеше зареден револвер, Илай — голям кухненски нож. Когато Кей изпълзя навън, погледна Алекс крайно развеселена.
— Той се опита да ме целуне! — ревеше Тим, като се дърпаше от Алекс и го гледаше с погнуса.
— Нищо подобно — каза Алекс и облече ризата си. — Докато се намествах, паднах върху него. Тим си фантазира. Може би твърде дълго време е сам.
Алекс отбягваше да гледа Кей, докато лъжеше.
— Тим, връщай се в палатката и ни остави да спим — нареди господин Грейди.
— Не искам да спя с него — развика се пак хлапакът.
— И не виждам причина да сменям мястото си. При Илай си бях екстра.
— Но аз не можех да спя — каза Илай. — Хъркаш така, че и алигатор ще уплашиш. Това момче Кей спи като бебе и най-после си починах. Нека Алекс да се поизмъчи малко с теб.
Ако Алекс имаше известни съмнения дали Илай и Грейди знаят, че Кей е жена, след думите на Илай вече беше сигурен. Знаеха. Алекс погледна към Грейди, но той отбягна погледа му. Очевидно знаеха за техните разногласия, може би без причината, виждаха, че Кей е гневна, и Илай беше измислил оправдание, за да се махне тя от Алекс.
Замисли се за миг дали да не признае истината. След като всички, с изключение на Тим, разбира се, знаеха, защо да не го каже на висок глас? Но не биваше да злепоставя Кей. Не биваше да обявява на всеослушание, че са любовници. Освен това трябваше да защити и себе си. Щом знаеха за Кей, знаеха и кой е Алекс. Не искаше да седи до огъня и да разправя какво му се е случило в Чарлстън.
— Да не си посмял да ме пипнеш! — Тим предупреди Алекс, гледайки ту него, ту Кей, като че ли искаше да каже, че нещо «не е наред» помежду им.
Илай избягна погледа на момчето.
— Хайде да поспим — сложи край на инцидента господин Грейди. — Тим, ако предпочиташ, спи навън при комарите, нямам нищо против.
Кей се усмихваше. Тя изглежда се забавляваше с негодуванието на Тим и с втрещеното, прекомерно красиво лице на Алекс. Прозина се и погледна Илай.
— Да поспим и ние — усмихна се на Алекс: — Лека нощ, братко. Дано някоя буболечка не нахапе хубавото ти лице. Ще бъде жалко да се обезобрази такова изящество.
— А? — зяпна Тим. — Какво каза той?
Илай се подсмихваше.
— Нищо. Не беше за твоите уши. Бягай в постелята, момче, и гледай да не държиш буден Алекс.
После пропълзя в палатката след Кей. Като останаха сами, Тим се обърна заплашително към Алекс:
— Само да си ме пипнал и…
Алекс така го погледна, че той не довърши.
След още един подозрителен поглед се прибра в палатката.
Алекс се изкушаваше да спи навън, но комарите хапеха ожесточено и той влезе. Тим вече беше заспал и Алекс чу какво имаше предвид Илай, когато спомена хъркането му. Когато вдишваше, издаваше хриптене, а когато издишваше — пронизително свиркане. В първия момент Алекс се подсмихна. От самото начало на пътуването чуваше звуците, но смяташе, че някоя нощна птица се обажда. Като усети на свой гръб какво е бил принуден да понася Илай, се почуди как е оцелял.
На сутринта стана така изморен, както си легна, и вече не се усмихваше.
— За пръв път, откакто сме тръгнали, се наспах истински — хвалеше се Илай и им наливаше кафе в канчетата. — Нито веднъж не се събудих от хриптене и свирукане — тупна Кей по гърба и тя едва не падна от дънера, на който седеше. — Казвам ти, момко, не познавам човек, който да спи по-кротко от теб. Само да си намеря жена, дето спи като теб, ще се оженя на секундата.
Алекс седеше срещу тях и гледаше намръщено Кей, но тя не му обръщаше никакво внимание.
— Жена ли си търсиш? — попита Кей.
— Преди да тръгнем, казах на господин Грейди, че за последен път се скитам с него. Даже и сега не исках да идвам, но той ме склони. «Без теб, Илай, не мога — помоли ме той, — особено този път».
Алекс погледна Кей, за да види дали схвана намека. Прозвуча му, сякаш Грейди предварително е знаел и за Кей, и за Алекс. Бяха на три дни път от станцията за разменна търговия, където щяха да наемат коне и по суша да се отправят на юг. Алекс не можеше да не се тревожи какво ги очаква там. Може би шериф с белезници!
Но Кей не го поглеждаше, правеше се, че не го вижда. Беше съсредоточила вниманието си изцяло в Илай.
— Мисля, че познавам идеалната жена за теб.
— О, нима? — попита заинтригувано той.
— Не смятам, че сега му е времето… — започна Алекс, за да я прекъсне. Ако случайно не се бяха досетили, че е жена, сега щяха да се досетят. Само жените сватосваха.
Но Кей пак не му обърна внимание.
— Дъщерята на чичо Конър.
— Госпожица Хоуп ли? — попита Илай изненадан.
— Значи я познаваш.
— Имах удоволствието да се радвам на нейната компания веднъж; у господин Грейди. Много привлекателна млада жена.
— В такъв случай знаеш за… — запъна се Кей.
— За крака й ли? Знам. А хапвала ли си от ябълковия пай на тази жена? — той гасеше огъня. — Все съм се чудел защо изтънчена дама като нея не е омъжена.
— Да разбирам ли, че не познаваш баща й?
— Ти Си Конър ли?
— Ах — изненада се Кей, — виждам, че слухът е стигнал до ушите ти. Не, говоря за мъжа, за когото е била омъжена майката на Хоуп — Вирсавия.
— Имаш предвид Айзък Чапмън — антипатията в гласа на Илай беше очевидна. — Веднъж ме измами с почти сто долара. Като умре, дяволът ще ликува.
— Какво направи, когато разбра, че те е ограбил? — полюбопитства момичето.
— Срамувам се да призная, че го ударих, но после го съдих и спечелих. Съдията разпореди да ми върне парите, да плати съдебните разходи и да ми даде още десет лири обезщетение.
— Браво! — Кей се изправи. — Справил си се отлично. Хоуп ми заръча да й занеса подарък — съпруг, който ще се опълчи на баща й, и ти ми се виждаш подходящ.
— Айзък Чапмън няма да разреши дъщеря му да се омъжи за мен — каза Илай.
— Ще разреши. Като разкажа на Хоуп за теб, тя ще го накара да склони.
Илай изсумтя, като че ли се съмняваше, че има някаква уловка.
— Тя ще предпочете някой млад и красив като Алекс, не стар смотаняк като мен.
— Хоуп си мечтае за мъж, който няма да заспи като пън през първата им брачна нощ.
Отначало той се озадачи, после се разсмя от сърце.
— Гарантирам, че с мен няма да се случи подобно нещо. Можеш да се обзаложиш, че изобщо няма да заспя, ако до мен в леглото е хубава млада жена като госпожица Хоуп.
За пръв път тази сутрин Кей погледна Алекс с ехидна усмивка, за да му намекне, че той е заспал през своята първа брачна нощ.
Алекс се ококори от изненада как подведе Илай, за да приключи разговора, като нанесе внезапен удар на него. Не смяташе, че е способна да се възползва точно от нощта, когато жена му бе убита.
Усети, че Илай и Грейди го наблюдават хем заинтригувано, хем със съчувствие, и разбра със сигурност, че те знаят всичко.
Понеже имаха достатъчно храна за два дни, Алекс остана на сала, но не успяваше да свари Кей насаме, за да говори с нея. Безсънието го беше изтощило и когато най-накрая тя се усамоти в задната част на сала да рисува, не знаеше какво да й каже.
— Застраши живота ми — каза през зъби.
— Като се опитвах да намеря съпруг на Хоуп!
— Само жените сватосват.
— Брат ми Итън запозна три двойки и те се ожениха. Имаш глупави идеи за това какво правят и не правят жените и мъжете.
Тя не го поглеждаше.
— Какво намекваш? Че е намерил съпрузи на момичетата, които са тичали след него?! Така ли се е отървавал от тях?
— Да.
Алекс смяташе, че проявява чувство за хумор, и фактът, че всъщност е налучкал истината, го сепна.
— Кей… — посегна към ръката й, но тя се дръпна.
— Щом не искаш никой да разбере, че съм жена, не ме пипай. И определено трябва да престанеш да целуваш Тим по врата.
— Липсваш ми — промълви той и в гласа му се долавяше искрено страдание.
— А на мен ми липсва мъжът, когото смятах, че познавам! Лъжецът с красиво лице е непознат за мен.
— Кей!
Извърна се и видя господин Грейди, посочил към птица с дълъг клюн, която се разхождаше по брега.
— Да, сър.
— Нарисува ли я?
— Да, сър. Направих четири рисунки на тази птица.
— Знаеш ли как се казва?
— Не, сър, не знам. Възнамерявам да дам всички изображения на чичо Конър, за да ги разпредели и именува. Неговата кръщелница Хоуп владее краснопис и ще ги надпише.
— Изглежда, всичко си обмислил — усмихна се той и се отдалечи.
— Ще ти поиска ръката — обади се Алекс зад гърба й.
— Не ставай смешен! За него аз съм от момче — Алекс си замълча и тя вдигна поглед към него. — Добре, де, сигурно са се досетили, но Илай и Джейми са много възпитани, за да ме изложат. Тим още ме мисли за негов съперник.
Алекс седна до нея.
— Той подсвирква цяла нощ.
— Илай каза същото.
Кей продължаваше да рисува. Сръчно нанасяше акварелите, за да нарисува гледката, преди да се изгуби след завоя.
— Човек може да си направи инструмент от това момче — погледна към Кей, но тя не реагира на шегата му. Не беше честно, той винаги й обръщаше внимание, независимо от ситуацията. — Малката — продължи тихо и изключително завалено, — не съм искал да те засегна. В затвора не се бях бръснал по обясними причини. Не съм от мъжете, които се хвалят с външния си вид. Каквото и да кажа, ще прозвучи суетно, а не искам да оставям такова впечатление у теб.
— Не, няма — отвърна спокойно тя. — Искаше да разбереш дали те харесвам, независимо от това, че те смятам за стар и толкова грозен, че криеш лицето си.
Нейната прозорливост го зарадва.
— Да, вярно е. Толкова ли е непростимо?
— Да, непростимо е — обърна се и го изгледа сърдито. — Отнесе се с мен според всеобщата представа, че съм празноглава жена, която харесва само красавци. Подложи ме на изпитание, въпреки че рискувах живота си, за да те спася. Ти беше осъден убиец, но аз се отнесох с теб според онова, което почувствах, а не според приказките на хората. А сега ще ме оставиш ли да работя на спокойствие?
Алекс стана и като се обърна, срещна състрадателния поглед на Илай.

 

* * *

 

Кей продължи наказанието и през трите дни, докато пътуваха към пункта за разменна търговия. Почти не го поглеждаше, рядко се обръщаше към него, с други думи, държеше се все едно не съществува. Дори се преструваше, че не разбира шотландския му говор. Алекс не осъзнаваше, но почти през цялото време беше говорил на шотландски и тя бе превеждала, и сега вече го разбираха. Даже Тим, който не блестеше с особени умствени способности, започна да бъбри с шотландски акцент.
Откакто Кей се вбеси, заявяваше хладно, че няма представа какво говори и би ли бил така любезен да повтори на английски.
Именно Илай сложи край на караницата, която сякаш щеше да се точи вечно. Веднъж свари Алекс насаме.
— Кажи на Кей, че си сгрешил.
— Какво? — попита той и вдигна поглед от пушката, която почистваше.
— Става въпрос за твоя брат. Кажи му, че си сгрешил.
— Казах му.
— Кажи, че се разкайваш за всичко под слънцето.
— Но…
Илай сви рамене.
— Твоя работа, момко. Но да се разкаеш е единственият начин да спасиш положението. Научи го от човек, който е свикнал да бъде прав на всяка цена. И виж ме днес. Сам съм. Скитам се с мъже. Моите трима братя имат осемнайсет деца.
След това вдигна наръч дърва и се запъти към лагера.
Не се съмняваше, че мъжете знаят какъв е полът на Кей, но думите на Илай го потвърдиха окончателно. Първата му мисъл бе да я предупреди, но после си каза, че вече му е безразлично какво знаят другите. Беше готов да падне на колене пред всички и да я помоли за прошка, стига да престане да му се сърди.
— Ще й кажа, че не съм бил прав — говореше си на глас.
Все още му се струваше, че е бил прав.
Не му беше приятно да нарушава интимното й уединение, но я последва извън лагера, когато тя се измъкна, и се спотаи да я почака в едни храсти. Тя ахна, щом той изскочи пред нея.
— Не исках да те плаша — произнесе с всичкото смирение, на което бе способен. — Исках само да ти кажа, че… — изпъна рамене. — Не бях прав.
— За какво?
— За тази работа. За всичко.
Кей го погледна с присвити очи.
— Това някакъв номер ли е?
— Това е молба да ми простиш. Излъгах те, признавам. Повече няма да се случи. Съставих си погрешно мнение за теб. Смятах те за лекомислено момиче, израснало в лукс. Има жени, които са ме пожелавали само заради външния ми вид, затова беше много хубаво, когато ти, как да кажа, започна да ме харесваш, въпреки че ме смяташе за стар и грозен. От моя страна беше егоистично, не бях прав. Отначало докрай не бях прав. Абсолютно не бях прав. Моля те, кажи, че ми прощаваш.
— Добре — каза тя и си тръгна.
Алекс я хвана за ръката и я обърна към себе си.
— Добре! Само толкова ли?
— Какво повече? Отнесе се към мен наистина безобразно и…
Той я прегърна и я целуна.
Беше й липсвал до болка, повече отколкото можеше да си представи, но никога нямаше да му каже. Липсваше й миризмата му, неговата кожа до нейната, жестовете, навиците му. Всичко това бе част от нея и през тази дълга раздяла като че ли половината от тялото й липсваше.
Целуна красивото му лице и усети наболата брада. По страната му се стичаше пот, тя не се сдържа и я облиза. Мъжкото му излъчване я покори и желанието я заля на вълни.
Отметна глава назад и той обсипа шията й с целувки. Беше си представяла, че ще се почувства различно, след като знаеше как изглежда. Като че ли преди бе носил маска и чак сега се разголи напълно. Струваше й се, че ще докосне непознат. Но се лъжеше. Беше същият мъж, с когото бе прекарала толкова много време. Бяха се смели и любили, и се бяха скарали. Направиха пълен кръг и се върнаха там, откъдето започнаха.

 

Двайсет и втора глава

 

— Сега е по-сладко — каза Алекс. Докосваше голото рамо на Кей, другата си ръка беше потопил в потока.
— Кое?
— Ние. Ти и аз. Сега е по-хубаво.
Тя се надигна и го погледна в очите. Бяха се сгушили във високата трева на около километър и половина от бивака. Утре щяха да стигнат до разменния пункт и щеше да започне нов етап от тяхното пътешествие.
— Ами ако никога не се върнем?
— Искаш да кажеш никога да не напускаме този рай и никога да не се връщаме при хорската суетня ли?
Около тях се носеха птичи песни и непрестанният рев на алигатори. Тя се усмихна и пак сложи глава на рамото му.
— Просто изведнъж ме прониза предчувствие, че нещо ще се случи.
Първата му мисъл бе да я успокои, но после реши да каже истината:
— Мен също. Но може би аз съм неспокоен заради онова, което ме сполетя. Тъкмо когато си въобразявах, че имам всичко, то ми бе отнето.
Но не й каза, че е наследил от майка си способност да предусеща бъдещето. Нещо бе на път да се промени. За добро или за зло, не знаеше. Постоянно се чудеше защо не предусети смъртта на жена си.
Кей се умълча за малко.
— Иска ли ти се да не беше преживял тази трагедия?
— Разбира се! Смрадта на затворническата килия ще ме преследва до края на живота ми. Никой човек не бива да чуе за себе си онова, което бе казано за мен в съда, и… — тя се изправи. — Какво има?
— Нищо особено. Захладня.
Започна да пристяга гърдите си с платното.
— Да можеше да махнеш тази превръзка! — Алекс й помогна да я нагласи. — Ако не беше Тим, другите нямаше да се изненадат, ако се появиш с балната рокля — Кей продължаваше да мълчи и той я обърна към себе си. — Нещо те тревожи, хайде, изплюй камъчето!
Тя отбягваше погледа му.
— Само че ако всичко това не ти се бе случило, нямаше да се срещнем.
Когато го погледна, разбра какво имаше предвид. Питаше дали би предпочел Лилит пред нея. Как да й отговори? Лилит му беше съпруга. Наистина съвсем за кратко, но се влюбиха още в първия миг, щом погледите им се срещнаха, и очарованието на тази внезапна и неосъществена любов хвърляше сянка върху съвсем реалната романтика между него и Кей.
Кей се отдръпна и пъхна ръце в ръкавите на ризата.
— Била е твоя съпруга и ти си я обичал. Разбирам. Би ли ми подал обувките?
— Нали няма да започнеш нова битка? Нали няма да престанеш да ми говориш?
— Не — отвърна и го целуна нежно по устните. — Всъщност не смятам, че това някога ще се повтори. Възнамерявам следващия път, когато се провиниш пред мен, да стоваря юмрука си в старата ти, грозна мутра.
Алекс се усмихваше и същевременно я гледаше премрежено — жест, който му бе осигурявал прошка от жените при всяко положение.
— Нима? Стар и грозен ли съм?
— И глиганите са по-хубави от теб. И ако не престанеш да ме гледаш по този начин, ще пъхна под възглавницата на Тим букетче от онези растения, които предизвикват кихане. Тогава нощта ще ти се види безкрайна.
Алекс се отказа от прелъстителния поглед и пак се просна на тревата. Сдобриха се с Кей, но тя не се премести в неговата палатка. Илай каза на Алекс: «Твой ред е да спиш с момчето», и по очите му се разбираше, че няма да отстъпи.
Алекс не спомена пред Кей, но предполагаше, че решението на Илай е продиктувано и от близостта на палатките им. Бяха правили любов точно под носа му. Алекс се бе смутил много.
— Печелиш — каза на Кей. — Свирукането ме подлудява, какво остава и ако се разкиха. Надявам се, че повече никога няма да се караме.
— И аз — отговори тя, обаче тонът й не беше така възторжен. Не можеше да си обясни защо, но се страхуваше от утрешния ден. Нямаше да бъдат сами с малобройната си компания, в разменния пункт щеше да има и други скиталци, а те носеха новини. Тревожеше се, че са минали през селището на Грейс и са научили това-онова. Властите издирваха Алекс, знаеха, че е на юг, и не бе изключено да го причакват.
— Не гледай така печално — прегърна я той. — Твоите кандидати ще те чакат. Как се казваха?
Вървеше пред нея и се смееше.
— Алекс — прошепна тя. — Всичките се казват Алекс.

 

* * *

 

— Познавам го — шушнеше Алекс така тихо, че Кей едва го чу. Бяха пристигнали в поселището преди около два часа, но и двамата не бързаха да отидат до търговския пункт. Той се залови със сала, а тя се извини, че иска да огледа рисунките си. Тим изтича на брега, щом салът опря в пристана. След безлюдните места, на които бяха, пунктът за разменна търговия с дузината малки къщи около него им се стори като голям град. Господин Грейди и Илай също не бързаха, но след известно време се запътиха бавно към магазина, като се взираха внимателно във всеки минувач.
Два часа по-късно, след като никой не се спусна към тях с револвери и белезници, Алекс и Кей се решиха да отидат в пункта, център на мъничкото селце. Там траперите носеха кожи и ги разменяха за стоки или им се плащаше в брой. После кожите се отпращаха надолу по реката и в края на краищата завършваха пътя си върху гърба на някоя богата жена в Ню Йорк.
Но когато с Кей влязоха предпазливо, Алекс пребледня и прошепна:
— Познавам го.
След това бързо излезе. Младият мъж зад тезгяха вдигна поглед от перата за дамски шапки, които броеше, и видя само Кей. Изгледа я от глава до пети, сякаш се мъчеше да си спомни дали не я е виждал преди, и пак се залови с перата. Господин Грейди и Илай се подпираха в единия край на тезгяха, пиеха ябълково вино и наблюдаваха какво става.
Момичето се измъкна навън и хукна като обезумяло да търси Алекс. Намери го седнал на един пън, недалеч от сала.
— Кой е той? — попита и седна до него. Стараеше се да се държи спокойно, но сърцето й пулсираше в гърлото.
— Ако щеш вярвай, той е едно от богатите синчета, дето се мотаят по конните надбягвания.
— Много пари ли взе от него?
— Какво значи това? Говориш, като че ли съм го ограбил.
— Комарджиите често се чувстват измамени. Само искам да знам какъв е човекът, на когото се натъкнахме, нищо повече.
Алекс се загледа в едно дърво, по което бяха накацали безброй бели птички, и въздъхна.
— Не, той не е такъв. Казва се Джордж Кембъл и по онова време бих казал, че ми беше приятел. Поканен беше на сватбата ми, но не дойде. Замина извън града.
На Кей не й беше приятно да се споменава сватбата на Алекс.
— Представи си, че не е чул какво ти се е случило или пък че ти е бил истински приятел.
— Има ли човек в тази страна, който да не е слушал за мен?
— Ще приемем, че има.
Започна трескаво да прехвърля наум различни възможности, ако въпросният Кембъл знае за случая. Преди всичко трябваше да го избягват. Дори да нямаше в момента кой да арестува Алекс, щеше да бъде въпрос на дни да прати хора по петите му.
— Искам да говориш с него — каза Алекс.
— С търговеца ли? Да не си се побъркал?
— Вероятно. След като се оженихме с Лилит, всичко, което чувах и виждах, е като неясно петно в паметта ми. Джордж не е бил там по време на тези събития и… може би не ме мрази толкова много — въздъхна дълбоко. — Когато заминаваше от Чарлстън, ми каза, че ще му липсва начинът, по който съм отмъкнал всичко, което притежава.
— Възпитан човек — промърмори Кей.
— Това е мъжка шега.
— Не намекваш ли, че не мога да ви разбера? — попита войнствено.
— Моля те, нали няма да започнеш битка?
— Как е възможно да говориш така! Само се опитвам да… — замълча, защото усети, че ще се скарат. — За какво искаш да говоря с него?
— Искам да разбереш какво знае той.
— Дали е чул нещо за твоите преследвачи.
— Да — потвърди Алекс.
— Не знам дали ме бива в лъжите.
— И за какво ще ти се наложи да лъжеш? Кажи му, че знаеш за мен от баща си. Това не е ли истина?
— Ами господин Грейди и Илай няма ли да се досетят за кого говоря? Даже Тим ще се досети.
— Не се притеснявай, ще ги накарам да излязат. Ти само измъкни от него какво знае. Аз ще бъда с теб.
— За да ме защитиш, ако ме нападне ли?
— Да, малката, точно затова.
Кей преглътна.
— Добре — съгласи се, но идеята да шпионира никак не й се нравеше. Върна се бавно до магазина за разменна търговия и застана отвън, докато откъм сала не долетя звук като бумтеж от експлозия. Господин Грейди и Илай изхвръкнаха като тапи и Кей се сви в сянката.
— Какво направи сега това глупаво момче? — говореше Илай.
Тя се позабави само секунда, не знаеше нея ли има предвид или Тим, после влезе в хладния тъмен магазин, където младият мъж пак броеше, този път кожи.
— Джордж Кембъл ли се казвате?
— Доколкото ми е известно, и съм единственият с това име във Флорида.
Кей тъкмо щеше да приложи усмивка, която знаеше, че разтопява мъжете, но навреме се усети. В случая се предполагаше, че е момче.
— Баща ми има приятел — Макдауъл, чийто син…
— Алекс ли?
— Да, Алекс — потвърди тя и лицето й светна. — Споменавал ми е твоето име и се чудех ти ли си.
— Аз съм — той се наведе да извади още кожи изпод тезгяха и в това време Кей забеляза Алекс да се вмъква и да се притаява зад един шкаф. — Как я кара Алекс?
Кей остана смаяна от въпроса, но успя да се престори на безразлична.
— Добре е. Кога го видя за последен път?
— В деня, преди да напусна Чарлстън. Така се напихме, че са ме отнесли на ръце до парахода. Събудих се чак в Ню Орлиънс и главата ме боля цяла седмица.
— Ню Орлиънс! Нали това е била целта ти?
— Да — захили се той. — Ню Орлиънс беше целта ми. А ти къде си ходил на училище?
— В държавно училище — излъга на бърза ръка Кей. Стори й се, че пак се е издала. — И познаваше ли Алекс добре?
— Познаваше! Говориш, като че ли е умрял. Нали не е?
— Не — отговори предпазливо. — Доколкото зная е жив.
— Радвам се. Добре си прекарвах с Алекс, макар че загубих от него около сто надбягвания. Той докара онзи кон… — Джордж подсвирна и поклати глава. — Това животно сигурно е от друга планета. По-бърз от него не бях виждал. Но и по-добър от Алекс в отглеждането и тренирането на коне не бях виждал.
— Така ли?
Кей се настани на един стол пред тезгяха. Беше й приятно да слуша истории за Алекс от човек, който го е познавал, преди да бъде обвинен в убийство.
— Беше истински магьосник с конете — Джордж погледна към нея. — Какво стана с него?
— Какво имаш предвид? — попита тя привидно спокойно.
— Нали щеше да се жени за племенницата на старата госпожа Андъруд, но явно се е отказал.
На Кей й струваше много да не се извърне към Алекс.
— Защо? — попита съвсем спокойно на пръв поглед.
— Защото видях Лилит преди две седмици в Ню Орлиънс.
— Моля?
— Наложи ми се да отида внезапно до Ню Орлиънс… — махна с ръка. — Както и да е, докато бях там, видях Лилит — Джордж пак изчезна под тезгяха и после се подаде. — Мога да се закълна, че и тя ме видя, но се направи на разсеяна. Затичах се след нея, за да я попитам за Алекс, но тя изчезна в един вход. Даже разпитвах хората, но никой не я познаваше — сви рамене. — Може би не е била тя. Може би е била някоя, която прилича на нея. Въпреки че…
— Въпреки какво?
— Лилит имаше бенка в основата на шията с формата на сърце. Много си млад, за да ме разбереш, но ще ти кажа, че тази бенка караше мъжете да си фантазират какво ли не.
— И жената в Ню Орлиънс имаше същата бенка!
— Да. Заради нея я забелязах. Иначе беше различна. С опъната назад коса и не толкова красива, както преди. Не ме разбирай погрешно, пак беше хубава, но изглеждаше някак изплашена. Като ме видя, си помислих, че ще се разпищи. Очите й бяха като на подивяло животно. Съжалих я. Защо не се е омъжила за Алекс? Скарали ли са се?
— Не зная — отвърна Кей почти шепнешком. — Вече нищо не зная.
— Пък аз си мислех, че съм единственият, който се чувства по този начин. Дойдох тук с надеждата, че ако баща ми не ме вижда известно време, ще забрави какво надробих в Ню Орлиънс, но от последното му писмо разбрах, че ще трябва да остана тук до края на живота си.
Кей като насън се смъкна от високия стол. Не се сдържа и погледна към Алекс, скрит зад шкафа. Той й направи знак с ръка, но тя не разбра веднага какво имаше наум. Искаше да накара Джордж да излезе.
— Не се ли върти някой при задната врата?
— Нищо не чувам.
— О! Сигурно са алигаторите. Знаеш ги какви са. Един захапа крака на Тим, но аз го убих с един изстрел. Казвам ти, ако не бях там, момчето щеше да умре. Господин Грейди благославя деня, в който ме нае.
Джордж изгледа недоверчиво тънката фигура на Кей.
— И което е по-важно…
— Все пак ще проверя задната врата — побърза навън Джордж.
Алекс излезе иззад укритието си.
— И твърдиш, че не те бива в лъжите!
Тя не обърна внимание на забележката му.
— Какво ще правим сега?
— За теб нищо не се променя. Ще останеш с другите и ще отпътуваш на юг, както е планирано.
Обърна се и излезе от магазина. Кей вървеше след него.
— А ти какво планираш?
— Отивам в Ню Орлиънс естествено.
Кей не беше съвсем сигурна, но сякаш походката му беше различна, някак по-пъргава.
— Идвам с теб.
Подтичваше, за да върви редом с него.
— Не идваш.
Тя се спря и погледна свирепо след него.
— Чудесно! Ще прекарам седмици насаме с Джейми Армтидж.
Алекс се закова на място, после се обърна и я изгледа намръщено. Тя му се усмихваше сладко.
— Чакай ме тук след час.
Така бързо вървеше, че тя не се и опита да го настигне.
— Ако тръгнеш без мен, ще ти изпратя покана за сватбата си — извика след него.
Той разпери ръце, но не се обърна.
Кей стоя като вкаменена известно време. Съществуваше вероятност Лилит да е жива. Съпругата на Алекс може би беше жива и живееше в Ню Орлиънс. Жената, която обичаше повече от живота си, навярно го чакаше само на два дни усилена езда оттук.
Кей стисна юмруци.
— Дано не е много едра — промърмори под нос. — Ще я убия, но не си заслужава да се трепя прекалено заради нея.
След тези думи се почувства по-добре и се разбърза. Трябваше да се приготви за пътуването, този път само с Алекс. Беше чувала и по-неприемливи идеи.

 

Двайсет и трета глава

 

Ню Орлиънс, 1799 година
— Как, да му се не види, ще открием братята ти? — попита Алекс. Бяха мръсни, потни и изтощени. Но като погледна към нея, не можа да не се подсмихне.
— Радвам се, че ти е смешно, защото на мен никак не ми е. Копнея да се изкъпя и да спя около три дни.
— Спомних си първия път, като пътувахме заедно. Капна само след два часа езда.
— Два часа ли? — почеса носа си с ръкав. — За онова препускане ли говориш, когато яздихме ден и половина, без да спираме, и после ме изостави под едно дърво на милостта на всеки разбойник, който мине оттам? Него ли имаш предвид?
— Аха, него — отвърна Алекс. — Сега яздихме много по-усилено.
— Не се дадох, нали? — промърмори Кей, яздейки след него през покрайнините на града. Въпреки че минаваше полунощ, се виждаха светлини и се чуваше музика в далечината. — И какво е това?
— Нищо. Не съм казал нищо.
Всъщност тя размишляваше за настървението му да намери жената, която обичаше, и затова, ако можеше да мине без сън, нямаше да спре. Всъщност направиха точно това. При пункта за разменна търговия взеха лодка, която ги отведе нагоре по течението на реката, но на Алекс му се видя твърде бавна и спряха при плантацията, откъдето срещу безбожна цена купиха два коня с последните пари на Ти Си Конър. Спираха през вечер и веднъж преживяха сблъсък, по думите на Алекс «неуместен», с цяла колония алигатори, заровени в пясъка.
Кей щеше да се покатери на едно дърво, но пък в такъв случай Алекс оставаше сам. Той застреля един с пушка, а на нея подаде зареден револвер, и тя улучи още един. Нямаше време да презареждат и хукнаха. В една от историите на Илай се споменаваше, че тварите не можели да проследят плячката си на зигзаг, затова тичаха горе-долу така, докато не стигнаха до някакво възвишение.
Щом се озоваха на безопасно място, Кей погледна Алекс, в следващия миг се намери в обятията му и се разрида от страх. Той така я притискаше, че й се стори, че ще й счупи ребрата, но не я интересуваше. Притискаше се към него с всички сили.
През същата нощ не спаха много и на сутринта Алекс отиде да търси конете. Кей не вярваше, че ще ги намери, но той ги доведе. Като го видя да идва, се хвърли да го целува с такава радост и страст, че се наложи да отложат тръгването с около час. Потеглиха, но вече избягваха брега. Същата вечер спряха рано, защото заспиваха на конете, а и самите животни бяха изморени до смърт. Алекс запали огън, за да се нахранят, преди да се отдадат на ласки. Кей цял ден си мислеше за Нейт и дали е стигнал до някакви заключения за обвиненията в убийство. След като правиха любов, се гушнаха и тъкмо заспиваха, когато Кей му каза, че цял живот Нейт си кореспондирал с приятел от Шотландия.
— Брат ми си мислеше, че не знаем, но от нас нищо не оставаше скрито. Абсолютно сигурни сме, че е нашият братовчед Локлан. Той е само няколко години по-голям от Нейт и когато им бяхме на гости, те се сприятелиха. Искаш ли да чуеш най-голямата тайна?
Той се молеше да не усети как се разтуптя сърцето му.
— Да, малката, обичам да ми разправят тайни. Само дано да е нещо хубаво.
— Засяга нас, но се съмнявам дали ще го разбереш по същия начин. Нейт наричаше своя писмовен другар Мерлин.
— Нима? — попита Алекс, като се постара гласът му да прозвучи безразлично и сънено. — Защо го е наричал така.
— Не знам. Според мен, ако някой трябваше да носи име на магьосник, мисля, че Нейт е най-достойният — усети, че се унася. — Чудя се как ли е наричал Мерлин моя аналитичен брат.
Алекс долови по равномерното дишане на Кей, че е заспала, и прошепна:
— Архимед.
Два дни по-късно, когато стигнаха селището и видяха Грейс, Кей каза:
— Вече знам защо се казва така. По-благодатна гледка не съм виждала през живота си.
— Аз съм виждал — добави Алекс. — Когато се измъкнахме от алигаторите и видях, че всичките ти крайници са на мястото си, нямаше по-благодарен човек от мен на земята.
Кей само стоеше и се взираше в него. Думи, по-близки до «обичам те», не беше чувала от него.
— Ако се разплачеш, лицето ти ще стане на кални вадички.
— Че защо да плача? Не виждам причини.
Мина покрай Алекс с вирнат нос и чу как той се разсмя.
Грейс изтича навън да ги посрещне.
— Той пристигна да ви търси два дни след като заминахте — говореше задъхано, поемайки юздите от Кей. — Щеше да тръгне след вас, но пристигна пратеник с писмо и се отправи към Ню Орлиънс.
— Кой е този той? — попита напрегнато Алекс.
— Толи — викнаха в хор близначките. Бяха излезли навън и като че ли изживяваха блаженството на небесен транс. — Толи.
— Най-красивият мъж на земята — каза едната.
— Да, най-красивият — пригласяше й втората. Грейс не сваляше очи от Алекс, докато той слизаше от коня.
— Обръснал си се и изглеждаш доста по-добре.
— Той наистина ли ти е брат? — заразпитваха я близначките, без да поглеждат Алекс.
— Той е толкова по-… ами, мъжествен от теб.
По-рано момичетата мислеха, че Кей е красив мъж, а сега едва ли не я презираха.
Но пък съзнаваше, че в момента видът й е ужасен и… мирише. Прелестната бродирана жилетка висеше на гърба й на парцали, носеше следи от битката с алигаторите. Цветът на чорапите й не се познаваше, с ризата положението бе същото.
— Влизайте — подкани ги Грейс, — веднага ще ви сервирам да се нахраните. Искате ли да ви приготвя някакви дрехи? Струва ми се, че няма да останете достатъчно дълго, за да изпера и да изсуша онова, което е останало по гърбовете ви от вашите.
— Толи беше облечен с най-красивия жакет на света — обадиха се замечтано близначките. — Около джобовете бяха бродирани слънчогледи и виещи се клончета.
— На мен най-много ми харесаха пчеличките.
— Толи каза, че сестра му ги бродирала.
Алекс погледна въпросително Кей и тя кимна. Почти не си спомняше времето на безоблачен живот, когато седеше до огъня и бродираше жакетите на своите братя.
— Гладни сме — каза Алекс. — Също така имаме нужда от нови дрехи. А пък колкото до плащането…
— Господин Харкорт ви остави пари — успокои ги Грейс и погледна Кей.
«Тя знае — помисли си. — Толи й е казал, че съм момиче, но тя пази тайната.»
— А спомена ли нещо за чичо Конър?
Лицето на жената засия.
— Да, спомена. Отседна при нас за две вечери и ми разказа всичко, което си спомняше за господин Конър. Твоят брат е много мил и вежлив млад мъж — отвори вратата и я покани учтиво да влезе. — Имам мек сапун за косата ти — прошепна. — И жасминово масло за къпането.
Алекс чу, обърна се и погледна Кей. Всички трудности, лишения и страх, които преживяха през последните няколко дни, се изпариха и те избухнаха в смях. В първия миг стояха, сякаш нямаха сили да направят и стъпка от умора, в следващия така се смееха, че близначките дотичаха да видят какво става.
Грейс ги отпрати и затвори вратата. Кей и Алекс се държаха за ръце и се превиваха от смях, изричайки по някоя неразбираема фраза като: «вятърът носи благоухание», «крадци със специфична миризма», «косата ми никога не е ухаела толкова хубаво».
Усмихната, жената се запъти към кухнята, за да им приготви нещо солидно за хапване.
Тази нощ в пансиона на Грейс беше за Кей божествена. Изкъпа се, спа в чисто легло, Алекс тайничко се промъкна при нея, нахрани се с хубава храна и на сутринта си облече нови дрехи. Алекс трудно я събуди в четири часа сутринта, но Грейс ги чакаше с вързоп с топъл царевичен хляб, за да закусят по пътя.
— Като обсебен е — промълви тихо жената на Кей точно преди да яхне коня.
— Да, наистина.
Съвсем неволно гласът й прозвуча гневно. Приближавайки се до целта, почувства колко нетърпелив е Алекс.
— Чух някои неща за него — продължи все така тихо Грейс, — но не вярвам. Не вярвам, че е способен да извърши онова, за което говорят хората.
— Не го е извършил и ще го докажем.
— Твоят брат… — започна Грейс, но се усети, че ще издаде тайна.
— Не се притеснявай. Предния път, като бяхме тук, Алекс каза, че никак не ме бива в ролята на момче.
— Не е вярно. Аз не се усъмних.
— Благодаря — каза Кей и я целуна импулсивно. — Ще направя всичко възможно да убедя чичо Конър за теб, но той е труден човек. Според майка ми е готов цял живот да живее със спомена за една жена, вместо да се обвърже с някоя истинска.
— Майка ти ми се вижда мъдра жена.
— Да, такава е, и много ми липсва.
— Тръгвай — подкани я Грейс. — Алекс ни гледа сърдито — наведе се до ухото на Кей: — Кой би предположил, че е толкова красив под онази брада!
— И аз нямах представа.
— Но вие като че ли сте наваксали изгубеното време.
— Ние, ами… — заекна момичето.
— Стените на тази къща са тънки. А сега тръгвай и дано да се справиш с всичко. И кажи на господин Конър, че… че…
Кей се метна на седлото.
— Ще ви събера вас двамата и ти сама ще му кажеш — погледна към Алекс: — Цял ден ли ще стърчиш там?
Той дръпна юздите.
— Е, пак ли сватосваш? Първо Илай с дъщерята на Ти Си Конър, а сега и на Конър намери жена. Не ти ли е хрумвало, че сами могат да си намерят половинките.
— Не е ли очевидно, че не са си намерили? Мисля си дали една от близначките няма да подхожда на Толи?
Алекс подкара коня в тръст.
Минаха дни, преди да стигнат до Ню Орлиънс, и когато стигнаха, бяха на края на силите си. Но мисълта, че се добраха до града, тяхната крайна цел, им вля нова енергия.
— Къде според теб е отседнал брат ти? В някой скъп хотел може би — Алекс я погледна с въпросително вдигната вежда. — Дали е сам или с нежна компания?
— Сигурна съм, че Толи е девствен. Адам и татко го следят изкъсо.
— Както и теб ли?
Тя направи гримаса.
— На мен ми имаха пълно доверие, защото вярваха, че съм благоразумна.
— Аз доказах, че са се излъгали — каза Алекс толкова гордо, че тя се разсмя.
— Не познавам града и не знам къде са първокласните хотели.
Алекс я погледна. Косата й беше пораснала и се беше измъкнала от връзката на тила. Къдреше се около раменете й така, че изпита желание да грабне Кей и да я метне на своето седло.
— За това нямаме време — каза му тя, но се усмихваше. — Покваряваш ме.
— Старая се — примигна той невинно.
— Радвам се, че само Толи е тук, защото ако Адам види как ме гледаш…
— Какво ще направи? — попита развеселено. — Ще ми хвърли ръкавица ли? Дали е донесъл револверите на баща си за дуел?
Кей му се усмихна самодоволно.
— Очевидно представата ти за Адам е погрешна. Но съм доволна, че го няма.
— Тогава кой е изпратил писмото на малкия ти брат?
— Нейт — отвърна бързо тя. — Според мен и Нейт е тук, но той не е страшен. Ако му кажа, че през цялото време съм била в леглото с теб, той само ще ме попита защо съм си пропиляла времето, вместо да науча нещо.
Алекс го напуши смях, но се сдържа от страх да не се издаде, че знае повече, отколкото казва. А думите й прозвучаха точно в стила на неговия приятел.
— Улица «Бърбън» — съобщи той. — Нека първо там да проверим.
— Бил ли си там и преди?
— Кей, сладка моя, печелил съм хилядарки на пачки в този град. Следвай ме.
По целия път през криволичещите улички тя се усмихваше на гальовните му думи. Прекосиха заспалите предградия и продължиха към светлините и глъчката, която се носеше отдалеч. Чуваше се и музика, която ставаше все по-ясна и гръмка, и тя се усети, че изпъва стойката си върху седлото и умората й изчезва. До този момент прогонваше мисълта какво ще стане, ако Алекс открие жена си жива. За миг ще се превърне от ерген в женен мъж. Всъщност предпочиташе другата страна на въпроса, че всички обвинения в убийство ще отпаднат. Най-накрая Алекс ще бъде свободен. И ще… «Какво? — запита — Какво ще предприеме?» Ще се задоми ли? Или ще продължи да пътува? Ще се втурне ли към непознати територии? Фактически те не стигнаха до неизследваната част на Флорида, така че Алекс може би щеше да пожелае да се върне и да завърши пътешествието.
Или щеше да предпочете да остане при жена си и да отгледат децата си?
Ако се случеше това, Кей какво щеше да прави? Възможността да се върне в Едилин при своите трима кандидати, сега й се струваше толкова абсурдна, че не й оставаше нищо друго, освен да се смее. Не можеше да си представи, че е била толкова млада, наивна и невинна. По време на пътешествието се замисляше от време на време какъв щеше да бъде животът й, ако се бе омъжила за един от онези мъже. «От тъп по-тъп» — заключи тя.
Алекс й беше говорил за страстта като условие за брак и вече знаеше какво е имал предвид. Наистина не беше хубаво от негова страна, загдето я накара да се престори на момче, и после седмици наред й се присмиваше. Дори я насърчи да го възприеме по некоректен начин, но му прости. Знаеше със сигурност, че ако Михей, Ефраим или Бен се бяха държали наполовина толкова зле, никога нямаше да им прости.
Спомняше си отлично какво й каза веднъж: «Като погледнеш един мъж, трябва да почувстваш, че ще умреш, ако не изживееш живота си с него. Сърцето ти да се качи в гърлото». Тогава си бе помислила, че никога няма да изпита подобно чувство.
Също така вече знаеше какво означава да правиш любов. Даже само мисълта я възбуждаше. И през ум не й бе минавало, че тази основна страна от живота носи толкова вълнение и задоволство. Ръцете на Алекс върху тялото й! Представи си в какви пози се любят понякога и се изчерви. Ако някой й беше казал, че един ден чисто гола ще преплете крака на врата на мъж, нямаше да повярва. Никога не би направила нещо толкова вулгарно, отвратително и примитивно! Никога!
Но го направи и й хареса. Щеше да се изсмее, като си представи себе си и Михей в подобна поза. Алекс й бе обяснил веднъж, че някои двойки се любят винаги по един и същи начин, и тя се беше изсмяла. Михей сигурно правеше любов само в една поза, и то набързо.
— Ако не махнеш този израз от лицето си, ще се наложи да наемем веднага стая — обади се Алекс с дрезгав глас.
— Всъщност си мислех за Михей.
— И други братя ли имаш? Или е някой от твоите братовчеди?
— Защо се правиш, че не помниш? Ето! Виж този хотел. Прилича ми на място, където Толи би се настанил.
Сочеше към малък хотел с консервативна фасада точно на границата, откъдето се носеше глъчката.
— Млад, богат мъж, сам в Ню Орлиънс! Не ми се вярва. От разказите ти останах с впечатление, че би избрал по-скоро онзи.
Алекс имаше предвид триетажна сграда, от която идваше шумът. От прозорците и отворените врати се лееше ярка светлина. Мъже и крещящо облечени жени се разхождаха безцелно, нощният вятър носеше смеха им.
— Грешиш — отрече Кей. — Въпреки че на Толи понякога му липсва зряла преценка, той е добро момче. Никога няма да отиде на подобно място.
— Какво ще кажеш да заобиколим от задната страна и да надникнем през прозореца? Ако не го видим, предлагам да си вземем стая и утре сутринта ще го потърсим. Или и двамата, ако другият ти брат също е пристигнал.
Алекс се помъчи да скрие ентусиазма си при мисълта, че най-накрая ще се запознае с приятеля си от детските години. Освен баща му другата най-значителна личност в живота на Алекс беше Нейт. Редовната им кореспонденция му беше помогнала да преодолее какво ли не.
— Добре — съгласи се тя. — Но само ще надникнем, няма да влизаме. Ще мина и през блато, гъмжащо от алигатори, с теб, Александър Макдауъл, но никога няма да стъпя в гнусно и неморално място като това.
— И аз — присъедини се той съвсем сериозно. — Кракът ми никога не е стъпвал в такъв хотел, няма и да стъпи.
Обърна коня си, за да не гледа натам.
— Аз ли греша, или започна да лъжеш по-неумело?
Алекс се разсмя и тя му се закани.
След двайсет минути бяха при задната страна на голямата сграда и музиката, която се носеше отвътре, поглъщаше всеки друг звук. Пискливият, възбуден смях на жените се извисяваше над буботенето на мъжките гласове и в цялата какофония имаше нещо неприлично. Кей погледна Алекс с израз, който намекваше: «Казах ли ти?»
— Не е тук! — изсъска на Алекс, докато се приближаваха към високо разположения прозорец. Алекс наведе глава, за да не го видят.
Застанаха под прозореца и той се надигна.
— Аз ще погледна, за да не нараниш изнежената си чувствителност.
— Да, имам морал, но това не означава, че съм изнежена. Бях достатъчно силна да спася живота на неблагодарно същество като теб поне дузина пъти.
Алекс не й отговори, а надникна през ярко осветения прозорец.
След като минаха няколко минути и той не проговори, Кей погледна към него.
— Какво виждаш?
— Няколко стари приятели. Как мислиш, ще ти отива ли червена рокля?
— Не се занимавай със странични неща! Брат ми там ли е?
Той се отдръпна от прозореца.
— Откъде да знам. Никога не съм го виждал.
— Защо не каза, че… — замълча, за да не издаде какви мисли са й минавали през главата. — Повдигни ме!
Алекс стоеше с безизразна физиономия, но тя знаеше, че вътрешно й се смее.
— Според мен идеята не е добра. Мило, невинно създание като теб — ни момче, ни момиче — ще бъде шокирано от гледката. Там има един млад мъж, на коленете му седи жена, а той е заровил лицето си в… — той описа с жест грамаден бюст. — Така невинна, каквато си, няма да понесеш подобно неморално… Ох!
Алекс потърка ръката си, където тя го удари.
— Повдигни ме и престани да ми се присмиваш.
— Значи ми забраняваш да говоря. Чудесно, малката, само не ме удряй повече. Заякнала си в битките с алигаторите и боли.
Тя го погледна с присвити очи, той я повдигна и подви крак, за да стъпи на бедрото му.
Първото нещо, което видя, и всъщност единственото, бе брат си Толи на игралната маса. В едната си ръка държеше карти, с другата беше обгърнал талията на жена, която според Кей беше дебела. Като си махнеше корсета, щеше да се разлее. Талията й представляваше тесен кръг, а над нея и под нея плътта преливаше наистина вулгарно.
— Видя ли познато лице? — попита Алекс.
От насмешливия му тон й стана ясно, че по някакъв начин той се е досетил кой е младият мъж.
— На подобно място нямам познати — отговори тя категорично.
— Сигурна ли си? Мога да се закълна, че един от младите мъже ми заприлича на теб. Но сигурно си въобразявам.
— Пусни ме! — изсъска тя, но той продължи да я държи нависоко. — Бог да ме убие, ако лъжа, не ме ли пуснеш веднага, ще те накарам да съжаляваш.
— И как възнамеряваш да ме накажеш? — попита той многозначително.
— С твоя ум никога няма да се сетиш. Остави ме!
Помъчи се да се освободи и осъзна, че все още е срещу прозореца. Погледна пак и видя Толи да се взира в нея. Отначало си помисли, че той не може да я види, но когато най-безцеремонно избута жената от коленете си, остави картите и се изправи, без да откъсва очи от Кей, тя разбра, че не само я е видял, но и я познал. Наведе се бързо.
— Толи ме видя и идва насам.
Алекс я пусна веднага на земята.
— Какво искаш да направим? Да се скрием ли тази нощ и на сутринта да го потърсим?
— Да се крием ли? От Толи! Никога! Ето какво… — тя се огледа. — Помогни ми да се кача на онзи покрив.
— Моля? — погледна близката стопанска сграда ниска, със стръмен покрив. — Щом се страхуваш от него, аз първи ще го заговоря.
— Не ме е страх от него и не искам да се крия от него. Щом отказваш да ми помогнеш, сама ще се справя.
До водосточната тръба имаше каца за събиране на дъждовна вода и тя се опита да се качи върху нея.
Алекс нямаше представа какво е намислила и любопитството му надделя над здравия разум. Не беше редно да се разхожда по покрив посред нощ, но искаше да види какво ще стане. Бутна с една ръка малкото закръглено задниче, после сам се качи и я избута на покрива. Тъкмо скочи на земята и брат й се показа на задната врата.
Алекс се спотаи в сянката. Откакто се запозна с Кей, тя все се оплакваше от този брат и искаше да ги види заедно.
Толи беше висок, с тъмна коса с червеникави оттенъци. Беше хубав, с игриво изражение, като че ли всеки миг ще се разсмее, и Алекс си помисли, че жените сигурно го харесват точно заради това. Толи излезе от осветената врата и тръгна по тъмната пътека. Алекс се зачуди защо не повика сестра си. Вместо това вървеше бавно и се оглеждаше предпазливо.
Като видя Алекс, се закова на място. В следващия миг с крясък, нещо средно между индиански боен вик и фучене на алигатор, Кей скочи върху брат си.
Алекс веднага се спусна да я хване, но тя падна върху брат си. Той залитна назад, но се задържа на крака. Алекс видя как я пое, за да не падне и косъм от главата й.
Алекс отстъпи пак в сянката. Очевидно те изпълняваха някакъв ритуал. Но за всеки случай беше готов да се притече на помощ на Толи.
— С какво, по дяволите, си облечена? — попита брат й, отдръпвайки се.
Алекс предположи, че не е подготвен за мускулите, които сестра му бе развила напоследък, и затова когато тя му подложи крак, пльосна на земята, но се постара да не я нарани, като я повлече със себе си.
— Ще кажа на мама, че понеже ругаеш, Алекс ме е превърнал в момче.
Толи го погледна, а в това време Кей беше върху него.
— Този мъж ли те отвлече и изложи на смъртна опасност?
Надигна се и Алекс се стегна да посрещне първия удар.
Кей се отпусна с цялата си тежест върху лявата ръка на Толи и сякаш възнамеряваше да я счупи.
— Те, не тебе, идиот такъв!
Толи престана да се мята и я загледа съсредоточено.
— Моля?
— «Те изложи»! А не «изложи тебе»! Алекс е негодникът, който ме открадна и ме отведе всред дивата джунгла на Флорида. Виждам, че не си учил, докато ме е нямало.
— Ходих къде ли не да те търся, нима си очаквала междувременно да чета?
Измъкна ръката си и се опита да се изправи, но Кей се хвърли с цял ръст върху него.
— Само да си го пипнал и ще те превърна в момиче — говореше му и го натискаше към земята.
От сенките излезе още един млад мъж, когото Алекс не видя в салона. С тъмнорусата коса и прекалено сериозните очи беше красив, но някак си личеше уравновесения му темперамент за разлика от буйния Толи. Алекс мигновено се досети кой е и двамата се загледаха безмълвно в едва просветващия нощен мрак. Пишеха си от деца и знаеха един за друг повече от когото и да е. В писмата си споделяха тайни, които бяха само техни.
— Никой никому няма да отнема жизнената енергия — обяви с ясен глас Нейт и като застана пред Алекс, се загледа в брат си и сестра си, които се боричкаха на земята.
Кей на секундата скочи и прегърна Нейт. Нямаше сбиване, нито хапливи забележки, само кротка прегръдка.
— Добре ли си? — попита той. — Нали нямаш сърдечни или физически травми?
— Не, нямам — отвърна тя, като се повдигаше на пръсти и се притискаше в брат си.
— Научи ли нещо полезно по време на пътешествието?
— Научих всичко. И го нарисувах.
Нейт вдигна вежди.
— Нима? И къде са рисунките?
— У Джейми Армтидж.
— Какво? — възкликна Толи, стана от земята и изтупа дрехите си. — И един от фамилията Армтидж ли е забъркан в тази история?
— Представяше се с името Грейди и беше водач на експедицията.
— В каква посока се движехте? Докъде стигнахте? По река Сейнт Джон ли плавахте? Какви представители на дивата фауна срещнахте? Какво…
Кей целуна брат си по страната.
— По тези въпроси ще разговаряш с Алекс. Той проучи книгите и знае имената на всички животни, птици, влечуги. Ще дам рисунките на чичо Конър, за да идентифицира видовете.
— Предполагам, че този тук е Алекс — подхвърли Толи, като все още го гледаше, сякаш му се искаше да го удари.
— Да.
Кей застана до Алекс. Сдържа се да не го хване за ръка, понеже Толи едва ли щеше да издържи гледката. С избухливия си нрав сигурно пак щеше да налети на бой.
— Алекс и аз…
Не продължи, понеже видя, че Толи се загледа в дъното на пътеката, и затаи дъх. Кей погледна Нейт и той й кимна. Не забеляза, че кимна по същия начин и на Алекс.
— Той тук ли е? — попита шепнешком Кей.
Само Нейт видя, че Алекс пристъпи по-близо до Кей, сякаш да я защити от онзи, към когото Толи гледаше.
Но Кей направи знак на Алекс и той се отдръпна. На Нейт му направи впечатление мълчаливото разбирателство помежду им. Тя му каза без думи да не се тревожи за нея и че не е необходимо да я защитава.
Кей тръгна бавно, Алекс я последва. Към тях идваше внушителен мъж, висок колкото Алекс, но по-едър и мускулест. Алекс веднага се сети, че това е братът, за когото Кей говореше много често — Адам. От разказите Алекс си бе направил заключение, че е строг и безкомпромисен, и се приготви за атака. Не го засягаше дали й е брат или не, но ако се отнесеше грубо с нея, нямаше да му се размине. След всичко, което преживя Кей, никой нямаше право да я наскърбява.
Алекс наблюдаваше как Кей стои притихнала, а братята й бяха на няколко крачки зад нея. Алекс се мъчеше да отгатне страхува ли се от него, но по израза й не личеше. Сви юмруци. И да загубеше битката, щеше да умре, за да я защити.
Адам се отпусна на земята на коляно и Алекс се обърка. В следващия момент Кей се втурна в прегръдките му. Както беше коленичил, почти се изравни с нея на височина. Тя го прегърна. Само миг по-късно и двамата се разхълцаха.
Смутен от тази невъздържаност, Алекс се обърна към Нейт и Толи. Те не откъсваха погледи от брат си и сестра си и по страните им се стичаха сълзи.
Алекс се отдръпна в сенките. Като че ли загуби Кей, като че ли никога не са били заедно и сега тя се завръщаше, където й бе мястото. Никога през живота си не се бе чувствал толкова излишен, както в този момент. За него нямаше място между нея и братята й.
Извърна се и направи крачка, но Нейт сложи ръка на рамото му и го спря.
— Не си тръгвай. След малко ще се успокоят и Адам ще започне да й се кара колко ни е изплашила и как повече няма да излезе от къщи сама. Щом се нормализира обстановката, ще седнем някъде да разговаряме. По-различен си, отколкото си представях.
Алекс разбираше какво има предвид Нейт. В писмата си и двамата бяха скромни по отношение на външния си вид. Алекс му беше писал, че прилича на кон, а Нейт, че като всички учени е ни хубав, ни грозен. В действителност Алекс приличаше на ангел от ренесансова картина, а чертите на Нейт бяха изваяни като на гръцка скулптура.
— Надявах се, че си по-хубав — рече Алекс с каменно изражение.
— Явно доста време си прекарал в компанията на сестра ми — отбеляза Нейт също толкова сериозно. — Тя винаги намира начин да обърне на смях всичко. Ах! Престанаха да плачат. Може би ще успеем да се оттеглим и да вечеряме само двамата. Имам много да ти разказвам. Мисля по-добре, когато съм сит.
Алекс не можа да не се подсмихне. Нейт говореше така тържествено, както и пишеше. И, о, колко познато звучеше. След месеци на неочаквани събития и всекидневни срещи с нови хора при най-различни обстоятелства беше прекрасно да чуе нещо, което му беше понятно.
— Имаш ли нужда от носна кърпичка? — вдигна вежда Нейт.
— Оставям сълзите на твоето семейство — отвърна Алекс и се зарадва на усмивката му.
— Трябва да ми покажеш какво правиш с конете.
— А ти трябва да разрешиш загадката, заради която щяха да ме обесят — отговори Алекс.
— Даже Толи проумя, че има загадка.
Тонът на Нейт прозвуча, като че ли наблюдаваше изключителния номер на дресирано куче, и двамата за пръв път се разсмяха заедно.
— Кой разсмя сериозния ми малък брат? — чу Алекс непознат дълбок глас.
Нейт и Алекс се обърнаха и видяха Адам, който така беше прегърнал Кей, че тя не би могла да се измъкне. Алекс пак стисна юмруци. Не го интересуваше дали й е брат, не понасяше друг да я докосва.
— Мисля, че трябва да обсъдим положението — предложи Адам и Алекс кимна.

 

* * *

 

Адам беше уредил ресторантът да не затваря и освен тях други посетители нямаше. Щом седнаха около една кръгла маса, Толи и Адам заговориха едновременно, но Адам отстъпи на Толи да разкаже как са открили Кей. «И сина на Мак» — добави колебливо, тъй като очевидно не беше решил още дали Алекс е приятел или враг.
Когато сервитьорите започнаха да сервират, Алекс се уплаши за миг, че ще ги чуят. Дали пък братята на Кей не бяха забравили, че той е издирван от закона, факт, който той никога нямаше да забрави. Едва когато забеляза недоумяващото изражение на сервитьора, осъзна, че всички говорят на шотландски диалект, сякаш вчера са напуснали Шотландия.
Толи разказваше за срещата си с Грейс и близначките.
— Пристигнах там два дни след като бяхте тръгнали — загледа се за миг в празното пространство. — Тези момичета! Вървяха навсякъде по петите ми. Не бях виждал такива като тях.
— А всички момичета ли са така агресивни като тях? — попита Кей. Толи отговори, че не са, и тя погледна Алекс с израз, който говореше: «Нали ти казах».
— Но ми се ще да бяха! — продължи ентусиазирано Толи. — Нямаше да ми се налага да се трудя толкова много.
Адам предупреди с поглед брат си да си затваря устата, но Кей и Алекс се разсмяха.
— Казах ти, че на нас мъжете ни харесва тази непринуденост — напомни й Алекс.
— А пък аз ти казах, че не всички жени сме като тях — смееше се Кей.
— Ето че пак и двамата сме прави — пригласяше й Алекс.
Адам погледна Толи и той сви рамене. Нямаха представа за какво намекват.
— Нейт остана в Чарлстън, а аз отидох в Ню Орлиънс — продължи разказа Адам.
— Но не си казал на чичо Конър къде отиваш.
В гласа на Кей се долавяше явно неодобрение.
— Тогава му бях доста ядосан.
Адам отпи от виното.
— Беше готов да откъсне главата на чичо Конър — прибави Толи. — Искаше ми се да си там, за да ги нарисуваш. Не си ли заслужаваше да се увековечи гледката?
— Не си спомням да се е случвало подобно нещо — заяви Адам.
Толи продължи да разказва как е препускал, за да свари Кей, преди да потегли със сала.
— Чичо Конър не ни каза, че ще пътешестваш с един от синовете на Армтидж.
— Съмнявам се, че е важно за него — каза Адам. — Не смятам, че на Ти Си Конър някой човек ще му се стори интересен, освен ако не му израснат листа и не разцъфти, за да го класифицира по таблицата на Линей.
— Грейди бил ли е предупреден за мен, за нас? — попита Алекс.
Адам отговори:
— Не че знам, но последния път, като се видяхме с Джейми, ме попита дали малката ми сестра вече е пораснала. Едва ли му е отнело много време да си извади заключение.
По време на целия разговор Нейт седеше мълчаливо. Обичаше да наблюдава, независимо дали бяха хора, животни или пейзаж. Имаше великолепна памет и помнеше всичко, което виждаше и чуваше.
Сега наблюдаваше съсредоточено Кей и Алекс като с лупа. Виждаше промените у сестра си — и физически, и душевни. Тя беше израснала обградена с грижи. Даже бе казал на баща си, че начинът, по който се отнасят с нея, не е много полезен. Като се омъжи и се премести в друга къща, ще страда, докато се приспособи. Свикнала бе само с приятни изживявания и с красота навсякъде около нея. Не допуснаха да я докоснат грозните страни на живота.
И сега Нейт забелязваше колко различна е сестра му. Фактът, че седеше до мъж, осъден на смърт за убийство и че не се страхуваше от него, говореше за голяма промяна. На отиване към ресторанта двама пияници едва не връхлетяха върху нея. Адам веднага се приготви да я защити, но Кей вече ги беше избягнала. И то така пъргаво, сякаш го беше правила стотици пъти. И което бе най-интересното, не забелязваше мъжете. Имаше очи само за Алекс.
Адам седеше срещу Кей, Толи и Нейт бяха от двете му страни, Алекс се беше настанил до Кей. Адам разказваше как са ги проследили, Толи добавяше драматизъм към случките.
— Там, при Грейс, даже видях алигатор — обясняваше той. — Наистина! Беше на няколко метра от мен и го гледах, докато се изниза.
— Нима? — учуди се Кей и с Алекс се спогледаха развеселени.
Толи местеше поглед от него към нея и се мръщеше. Той и Адам бяха твърде възпитани, за да обсъждат факта, че те си ядяха от чиниите. Изглежда, знаеха кой какво обича и без много-много приказки си разменяха зеленчуците. Цялото семейство знаеше, че Кей не обича зелен боб, и когато видяха, че го яде и дори посегна да си вземе от чинията на Алекс, даже Адам замръзна.
— Още не мога да възприема колко много си се променила — каза Толи.
— Косата ми ще порасне — отговори тя. — Макар че не ми се иска. Яздя по-добре без тази тежка коса.
— Заболява те тилът — прибави Алекс и Кей се разсмя, като че ли беше чула най-смешното нещо на света.
Толи погледна Нейт, но той така се взираше в Кей и Алекс, че явно не го интересуваше нищо друго около него. Толи знаеше, че брат му се е задълбочил в онова, което наричаха «магия» и което означаваше, че проучва даден обект, за да вникне в смисъла. После Нейт щеше да им каже с едно изречение извода.
— След като се нахраним — обърна се Адам към сестра си, — ще отидем в хотела, където съм наел стаи за нас, и утре сутрин ще отидем да ти купим дрехи. Повече не е необходимо да се обличаш като момче. Имам си достатъчно братя, други не ми трябват.
Алекс вдигна очи от чинията си.
— Не! Корсетът я наранява. Оставете я да се радва на свободата си, докато е възможно. Съвсем скоро ще бъде при майка си и отново ще надене онзи уред за мъчение.
Говореше спокойно, но в тона му се долавяше заповед и Адам го погледна право в очите.
Нейт беше виждал мъже да се противопоставят на най-големия му брат, но само баща им го бе принуждавал да отстъпи. Невъзмутимият поглед на Алекс, стиснатата челюст даваха да се разбере, че няма да се огъне.
— Добре тогава — каза най-накрая Адам. — Утре сутрин ще бъдем петима мъже. И все пак, Кей, не можеш…
— Какво не може? — попита Алекс.
— Според теб какво трябва да направи? — попита Нейт.
— Ами трябва… — не се доизказа и престана да гледа предизвикателно. Обърна се към Кей. — Според мен сама ще реши какво да прави.
Промяната в тона му беше драматична. Бе готов да се сбие с грамадния Адам, но когато въпросът опря до Кей, за секунда гласът му омекна.
Мъжете се спогледаха, после погледнаха дребничката Кей и избухнаха в смях. Тя реши да се преструва, че няма представа за какво се смеят, но не издържа и също се разсмя. Когато измъкна ножа на Алекс и го размаха, смехът стана неудържим.
Нейт наблюдаваше как погледът на Кей се разнежваше, щом погледне Алекс. «Влюбена е в него» — помисли си и трябваше да скрие усмивката си. Колко хубаво бе сестра му да се влюби в най-добрия му приятел.
Но когато си спомни, че Алекс има съпруга, която живее само на километър-два оттук, усмивката му угасна. На Алекс щеше да му се наложи да избира и ако разбиеше сърцето на Кей, Нейт щеше да се изправи срещу най-добрия си приятел.

 

Двайсет и четвърта глава

 

Кей сънуваше, че се намира на сала, който плаваше по спокойната тиха река във Флорида. Господин Грейди беше там с Илай и Алекс, седнал до нея. Тим седеше встрани и беше потопил ръка във водата. Виждаше се сянката на алигатор, който го дебнеше. Тъкмо щеше да извика и я събуди познат глас:
— Хайде, поспаланке — рече Алекс нежно и се настани до нея.
Тя се сгуши в него със затворени очи.
— Миришеш прекрасно.
— Не мога да кажа същото за теб. Не си се къпала и миришеш на блато.
— Ти нали обичаш миризмата на блато?
Сложи крак върху него и се накани да легне отгоре му.
Алекс отблъсна неохотно бедрото й.
— Брат ти спи в съседната стая и като знам какъв шум вдигаш, не смея да те докосна.
Тя пак метна крака си върху него.
— Откога те е страх от Толи?
— Адам спи в съседната стая.
Кей веднага прибра крака си, отвори очи и заговори по-тихо:
— В такъв случай какво правиш тук и кога се изкъпа?
Сложи главата й отново на рамото си.
— Не съм лягал, цяла нощ говорих с Нейт.
— С Нейт ли? С моя брат Нейт!
— Разбира се. Защо не?
— Защото Нейт не разговаря с никого. По-скоро наблюдава и сам си вади заключения, ако иска да научи нещо. Е, и какво ти каза?
— Най-много се интересувах какво е казано на Грейди и какво сам е разбрал, но не можем да го попитаме, преди да се върне от джунглата.
Кей усещаше, че Алекс печели време, но търпеливо почака да събере кураж за съществените новини. И преди да проговори, знаеше какво ще чуе, понеже я прегърна до задушаване.
— Нейт ми разказа за Лилит — Кей се опита да се измъкне от прегръдката му, но той не я пусна. — Рано или късно ще го научиш и от теб зависи от братята си ли искаш да разбереш, или от мен.
Знаеше, че Алекс ще й поднесе историята по-дипломатично отколкото тримата й братя. Виж, ако Итън беше тук, него щеше да попита, но него го нямаше. Кей пое дъх.
— Добре, разказвай. Но ако чуем, че някой стои до вратата, и преценим, че е Адам, веднага излизаш през прозореца.
Алекс се усмихна.
— Нали знаеш, че сме на четвъртия етаж.
— И на дванайсетия да бяхме, животът ти няма да струва и пробит долар, ако Адам те свари тук.
— Нейт каза същото и затова намира работа на Адам.
Кей се надигна да го погледне. Беше чист, избръснат и си помисли, че е най-красивият мъж, когото е виждала през живота си. Не му беше казала, но за нея бе по-красив дори от Итън.
— Сприятелил си се с брат ми за много кратко време.
Алекс притисна главата й обратно.
— Искаш ли да чуеш разказа или не. Нейт няма да може дълго да отвлича вниманието на най-големия ти брат и той ще стане подозрителен.
— Разказвай — съгласи се тя и почувства, че тялото й се вцепенява. Избягваше да мисли за онова, което щеше да чуе. — Защо твоята… — не успя да произнесе думата «съпруга». — Как така тази жена е жива, след като толкова много хора са я видели с прерязано гърло?
— Именно там е въпросът. Много малко са я видели. През фаталната нощ само съдията, лекарят и двамата, които ме отведоха, бяха свидетели. След това трупът на Лилит бе пренесен в кабинета на лекаря, после веднага беше положен в ковчег, капакът беше закован и беше погребана три дни по-късно.
— Доколкото разбирам, тя не е била в ковчега — каза Кей и й се искаше да добави: «Много жалко».
— Нейт е проумял плана, в който главно действащо лице е лекарят. Той е осигурил опиата, за да заспя, той е подхвърлил бележката на съдията, в която хитро не се споменава, че аз съм убиецът, а само че лежа до булката. След като събудил съдията, повикал шерифите и повел всички към моята стая. Фактически само лекарят прегледа отблизо Лилит. Другите трима бяха прекалено заети да ме ритат и да ми говорят, че съм първи братовчед на сатаната. Даже аз само зърнах Лилит, но оттогава гледката ме преследва. Този мимолетен поглед беше достатъчен.
— Следващият въпрос е с каква цел те е обрекла на такава ужасна участ.
— Това не проумяхме и няма да проумеем, докато не говоря с нея днес.
— Днес ли?
Гласът на Кей прозвуча уплашено.
Алекс помилва косата й и я притисна към себе си.
— Да, днес. Твоите братя са пратили трима съгледвачи да я дебнат.
— Тя знае ли, че си тук?
— Не. Нищо не подозира. След като така умело се крие, твоите братя решили да не я предупреждават. Наели професионалисти да я следят, за да не се усети. Братята ти държат да я «изненадам».
По тона му се разбираше, че е обмислил предложението.
Лицето на Кей светна, когато изведнъж си спомни нещо.
— Лекарят е покойник. Нали ми каза, че е умрял от инфаркт.
— Да — потвърди Алекс. — Надявам се, че съвестта му е проговорила и чувството за вина го е убило. Нейт смята, че в плана на Лилит не е влизало да ме обвинят в убийство. Идеята е била докторът да установи самоубийство.
Кей остана поразена:
— Това за Грейс постъпка ли се смята? Цял живот да те преследва образът на жена, която предпочита самоубийството пред брачната си нощ с теб.
Алекс повдигна брадичката й. Целуна я и тя почувства колко й е благодарен, че го разбира.
Тя метна отново крака си върху него и той пак го отблъсна. Тя въздъхна.
— И днес ще я попиташ защо ти изигра такъв долен, ужасен и непочтен номер, заради който едва не те обесиха.
Алекс се подсмихна.
— Добре че си на моя страна. Да, точно това ще я попитам.
— Не забравяй да я попиташ защо не е дошла да те спаси, когато е научила, че ще те обесят за убийството й.
— Този въпрос е първият в моя списък.
— И после какво ще стане? — попита колебливо. — Като уредиш този въпрос, можеш да се върнеш с нас във Вирджиния.
— Не, не мога — промълви той. — Трябва да изчистя името си.
— Това е лесно. Довеждаш в съда свидетел, че е жива, адвокат да внесе документите и си свободен. Моето семейство ще ти помогне. Баща ми познава много хора и присъдата ще бъде отменена веднага. Ти… — от мълчанието му се досети, че това не е цялата история. — Добре, разкажи ми всичко и онова, което премълчаваш.
Говореше сериозно и се плашеше от онова, което й предстоеше да чуе.
— Ще ми свалят обвиненията, това е неминуемо, но трябва да изчистя името си.
— Повтаряш едно и също, но не разбирам какво имаш предвид.
— Надявам се никога да не преживееш какво означава да вярваш, че имаш много приятели, и да откриеш, че нямаш нито един. Преди сватбата щях да се закълна, че имам няколко наистина добри приятели. Джордж ти разказа как обикаляхме кръчмите с него. Аз… — замълча за малко. — Всъщност вярвах често, че съм правил добро. Не помня броя на хората, на които съм опростил дългове. Ако някой не може да покрие загубата и има жена и деца, аз се извинявах, че не съм регистрирал навреме залога и му връщах парите. Често ме потупваха по гърба и ми казваха, че съм добър човек. Така се държах. А колкото до жените, получавах много предложения, но никога не се възползвах. Не желаех да ме гони съпруг с пушка или баща и брат заради някое невинно девойче.
Кей го целуна.
— Държах се така, че да спечеля уважение и приятелство — продължи Алекс. — Но след като Лилит беше открита мъртва в моето легло, никой не се застъпи за мен.
— С изключение на чичо Конър.
— Да, с изключение на него.
Кей се замисли какво в действителност й каза и като разбра, й се доплака.
— Искаш да се върнеш в Чарлстън с… нея, да покажеш на всички, че е жива. Уреждане на въпроса само с един документ не ти е достатъчно.
Той я притисна до себе си.
— Ти разбираш.
— Не. Просто те познавам достатъчно добре, за да се досетя какво си намислил — надигна се и подпря главата си с ръка. — Не искам да ходиш.
— Трябва.
— Не, не трябва, и аз те моля да не го правиш. Поне не отивай сам. Адам ще те придружи.
— Нейт ще дойде с мен.
— Нейт ли? — присви очи и го загледа изпитателно. — Защо разговаря с теб надълго и нашироко? Той не се сприятелява лесно.
— Не става въпрос само за убийството. Забрави ли?
Кей видя, че не отговори на въпроса й за Нейт. Знаеше какво намеква Алекс. Отпусна се на възглавницата.
— Женен си. Щом тя е жива, значи си женен.
— Точно така. С Нейт сме на едно мнение, че когато съдията разбере какво ми е причинила Лилит, ще анулира брака.
— Анулиране.
— Да, с указ, в който се постановява, че бракът е недействителен. Цял свят знае, че не е консумиран.
Тя се обърна и го погледна.
— Идвам с теб.
— Не, няма да дойдеш! Ти се връщаш в Едилин с Адам и Толи. Вече е решено.
— И кой го реши?
— Не ме гледай така. С Нейт обмисляхме положението цяла нощ и решихме, че така е най-добре. Връщаш се във Вирджиния и ме чакаш там.
— Да чакам, така ли? — гласът й се извиси. — Предполагам, че от мен се иска да се стегна в корсет, да облека сладка рокля, да се кача в карета и да се завърна при майка си във Вирджиния.
— Точно това ще направиш — каза твърдо Алекс. — Няма да споря с теб. Не можеш да дойдеш с мен в Чарлстън.
— «Очите ни се срещнаха и бях неин» — цитира Кей.
— Моля?
— Думите са твои. Попитах те дали си я обичал и ти ми отговори: «С цялата си душа и сърце». После добави, че си се влюбил в нея от пръв поглед и от този първи миг си бил неин.
Той изпъшка.
— Сигурен съм, че никога не съм говорил подобни глупости. Един мъж не се изразява по този начин. Прекалено… емоционално е. Е, ако имах жасмин в косите си… — погледът му потъмня и той се претърколи до нея с очевидното намерение да я целуне.
Кей го отблъсна с две ръце.
— Ако си въобразяваш, че ще ми отвлечеш вниманието, Александър Макдауъл, помисли добре. Заклевам се, че ако не отговориш на въпросите ми, ще се разпищя и можеш да се обзаложиш, че братята ми ще нахълтат през тази врата… или през стената, ако се наложи.
Алекс с въздишка се изтегна и се загледа в тавана.
— Повече няма да се влюбя в нея, ако това те тревожи. Говорим за правосъдие и за желанието ми да си възвърна душевното равновесие. Никога няма да се отърва от миризмата на килията, и все пак ще се постарая. Разказвал ли съм ти как ме замеряха с камъни, когато ме водеха от затвора към съда?
— Поне петдесет пъти. Но най-много се интересувам от глупавия ти план да се върнеш в Чарлстън и да заживееш с жената, в която си бил лудо влюбен.
— Нямам намерение да живея с нея и вече не съм влюбен в нея — обърна се към Кей и я погледна. — В друга съм влюбен.
Тя го изгледа сърдито.
— И през ум да не ти минава да кажеш онова, което предполагам. Ти си женен мъж.
Алекс седна в леглото и я изпепели с поглед.
— Точно същото ти казвам! Това се мъча да ти обясня! Трябва да ми бъдат снети обвиненията в убийство и да се прекрати бракът ми. Момиче, глупаво ли си, та не чуваш и най-простото нещо?
— Чувам, както и половината от хората в този хотел.
Алекс се просна отново върху възглавницата, като клатеше глава с чувство на безсилие.
— Ако мъжете знаеха какво означава да си женен, никога нямаше да се обвързват — погледна Кей, умолявайки я да го разбере.
— Не искам да идваш с мен, понеже ще опетня името ти. Ако се появя в Чарлстън от едната страна с Лилит, от другата с теб, истината няма да има никакво значение, хората ще си кажат, че заради теб е симулирала смъртта си. Ще търсят оправдание да не излезе, че са били толкова тъпи и слабоумни. Като проумеят, че са осъдили на смърт един невинен, ще се опитват по всякакъв начин да се измъкнат с чиста съвест. Ако видят друга жена до мен, ще обвинят нея, тоест теб.
— Но аз не те познавах преди произнасянето на присъдата ти.
— И ще ти повярват ли? Ти беше в Чарлстън и ме посещаваше само твоят кръстник. Забрави ли, че те видяха, когато ми помогна да избягам? Ясно е, че твоето семейство ще те оневини по съдебен ред, но никой няма да повярва, че едно момиче може да е толкова невинно и наивно, че да се съгласи да помогне на избягал затворник, осъден на смърт, когото не познава. Появата на още една жена подхранва хорските клюки. Твърди се, че единствената причина да се оженя за Лилит, са парите, които щяла да наследи. Даже го писаха по вестниците. Нейт се е сдобил с доказателство, че Лилит не е племенница на лейди Андъруд, но нима мислиш, че хората ще повярват?
— Ще разберат, че ти повече нямаш причини да бъдеш женен за нея. Между другото аз съм богатата — отбеляза Кей. — Тя е бедна, но аз съм богата, така че ако целта ти е жена с пари, аз съм най-подходяща.
Алекс вдигна ръце съвсем обезсърчен.
— Чудесно! Ще плъзнат приказки, че когато съм узнал за бедността на Лилит, съм се огледал за друга жена. Ще говорят, че съм направил живота й истински ад и тя е инсценирала самоубийство, за да се отърве от мен.
Кей сви вежди.
— И няма съмнение, че тези хора, като погледнат мен и Лилит, ще преценят, че единствената причина да избереш мен, е семейното богатство.
— Да, точно така ще преценят — съгласи се той. — Само като видят тази мръсна коса, лицето ти, обикновено изцапано с кал, никога няма да разберат защо съм избрал теб пред красавица като Лилит.
— И това, което говориш, трябва ли да ме успокои?
— Трябва да се чувстваш абсолютно сигурна в мен, защото дори да вляза в стая, пълна с голи жени, ще мисля само за теб.
— Макар и да знам, че това е възможно само в Ню Орлиънс, ще бъде по-добре да не научавам от Нейт, че си изпитал на практика теорията си.
Алекс мълчеше и Кей продължи да обмисля какви разумни доводи да приведе, за да го убеди, че на всяка цена трябва да бъде с него, но не й хрумна нито един. Чувстваше само заслепяваща болка.
— Ти си влюбен в нея. Дълбоко и страстно си влюбен в нея. Зная го.
— Не, не съм. Почти не я познавам.
— Твърдеше, че не е необходимо да познаваш някого, за да се влюбиш. Даже се подиграваше с моите списъци. Тази жена кара кръвта ти да кипи! Сам го каза!
— И сега да си отрежа ли езика заради това, че съм го казал? — отвърна той. — Кей, мъничката ми, не знаеш ли на какво ме научи през тези седмици? Научи ме, че любовта е повече от страст. Тя е да обгърна с грижа любимата, да я познавам, да пренебрегвам грешките й заради любовта си към нея. То е много повече, отколкото да зяпаш хубава жена с разкошни гърди и да си мислиш, че ще умреш, ако не спиш с нея. То е…
Един бегъл поглед към лицето на Кей му подсказа, че е объркал конците.
Тя стана, изправи се до леглото и впи поглед в него. Беше облечена с калните мъжки дрехи и усещаше колко е мръсна косата й, а пък Алекс светеше от чистота.
— Значи твърдиш, че аз съм правила грешка след грешка, докато тя… Как се изрази? Имала «разкошни гърди». И е красива, нали? Винаги е добре облечена, нали?
Алекс сложи ръце зад тила си и се загледа в тавана. Знаеше, че е виновен за гнева на Кей, и чакаше да се размине.
— Ще ти припомня, че когато се срещнахме за пръв път, бях хубаво облечена. Носех копринена рокля, която струва повече от някой от твоите коне, а в косите си имах диаманти. Твоята съпруга… — произнесе думата с презрение — има ли диамантени украшения за косата си? Причината да бъда с мъжки дрехи и да пристягам не дотам разкошния си бюст е, че трябваше да спасявам безполезния ти неблагодарен врат. В твоите представи жените лудуват, нагиздени с коприна и панделки, но за мен бе невъзможно, тъй като ти бе необходима моята помощ. Твоята скъпоценна Лилит някога помагала ли ти е? Не, не е. Заради нея са те замеряли с камъни. Ще разрешиш ли да ти припомня, че ако не бях аз, сега щеше да си мъртъв.
Алекс въздъхна:
— Няма да дойдеш с мен и точка по въпроса.
Тя се отпусна до него на леглото и целият й гняв се изпари.
— Ще се обличам с мъжки дрехи, които ти изведнъж взе да презираш. Няма да бъда страхотна красавица като онази жена, но ще бъда с теб.
— Не — каза Алекс и седна на леглото. — Връщаш се във Вирджиния и оставаш там. Когато се оправи тази каша, ще…
Погледна я.
— Какво ще? Ще дойдеш при мен ли? Не ти ли хрумва, че докато си с нея, мога да срещна мъж със същите великолепни външни особености и ще избягам с него в някоя плантация във Флорида?
Той се подсмихна заинтригувано.
— И за кои външни особености говориш, малката?
— За онази, на която държиш най-много — озъби му се тя.
Алекс се смръщи. Беше си помислил, че има предвид лицето, а тя говореше, че ще спи с друг мъж.
— Постъпи както сметнеш за редно — отвърна й студено.
Кей се свлече на колене пред него и го прегърна през тила.
— Алекс, не ме оставяй. Преживяхме толкова много заедно и всичко понесохме. Този път няма да е по-различно.
Той я притискаше силно.
— Нима мислиш, че искам да отида без теб? Не мога да си представя, че няма да бъдеш до мен там. Докато спеше в палатката на Илай, щях да полудея.
— Щеше да полудееш заради хъркането на Тим — възрази тя, сгушена до шията му.
— Не — отрече той тихо. — С теб се чувствам хармоничен, нищо не ме терзае.
— За съдебния процес ли говориш, когато си бил напълно объркан? Знам, че те разсмивам.
— Не само ме… — махна ръцете й от врата си, за да я гледа, докато говори. — Съвсем правилно отбеляза, че сега нямам право да ти казвам какво чувствам към теб и какво се надявам да се случи помежду ни. В момента аз съм женен мъж, преследван от закона. Докато не застана пред теб с абсолютно чиста съвест, оневинен пред обществото, нямам право да ти говоря всичко онова, което бих искал, и да ти кажа какво означаваш за мен.
Погледна към корема й.
— Възможно ли е да си…
— Не, не съм — промълви тя и щеше да се разплаче. Месечният й цикъл беше започнал. Не искаше нищо повече от това да му каже, че носи неговото дете, тогава щеше да се върне заради рожбата си.
Физиономията на Алекс изразяваше същото разочарование като нейното. Наведе се и се вгледа в очите й.
— От какво се страхуваш в действителност?
— Че като видиш неземната й красота, ще осъзнаеш, че не си преставал да я обичаш и ще я обичаш завинаги.
Той се позасмя.
— Според мен това е невъзможно. Ами ако в трапезарията се втурне алигатор, кой ще ме спаси от него? А отровните змии? Ти си заклинателка на змии.
Кей не се усмихна.
— Оженил си се за най-отровната от всички змии, а пък мен ме бива повече в шегите.
— Да, малката ми, точно за такава съм се оженил, а пък ти наистина си добра в шегите. В много неща те бива повече от мен. Като си спомня, се чудя на своята самонадеяност, че мога да рисувам по-хубаво от теб. Тук ме надминаваш по всички показатели.
— Яздиш по-добре от мен — каза тя. Долната й устна трепереше. Беше изтръпнала от страх, че като се срещне с жена си, Алекс ще се влюби отново в нея и Кей никога повече няма да го види.
— Какво правя по-добре?
Кей не му отговори.
— Моля те, малката, повтори. Копнея да чуя признанието ти, че има на света нещо, което правя по-добре от теб.
Тя отново обви с ръце врата му.
— Мразя те и без мен не можеш да отидеш никъде. Няма да се показвам от хотела, даже от нашата стая.
Целуна я по ухото, но когато му поднесе устните си, махна ръцете й от шията си.
— Трябва да тръгвам. Нейт ме чака.
Кей се отпусна и седна.
— Нали днес ще се срещнеш с нея?
— Да, днес. Не защото искам. Ако зависеше от мен, никога повече не желая да я виждам, но се налага.
— И после ще се върнеш с нея в Чарлстън. Двамата ще бъдете сами.
— Няма да бъдем, казах ти, че Нейт ще ни придружава.
— Не разбирам защо Нейт ще идва с теб. Не обича да си има работа с други хора. Особено с непознати. Той…
— Аз съм Мерлин.
Кей замръзна и само примигваше недоумяващо.
— Мерлин на Нейт ли си?
— Да. Преди да го споменеш, нямах представа, че твоето семейство знае за мен, с изключение на майка ти естествено. Тя настоя да си пишем с Нейт още когато бяхме малки, точно след смъртта на моята майка. Баща ми потъна в тежка скръб и престана да разговаря. Имах нужда да говоря с някого. През първата година пишех на Нейт всеки ден и той ми отговаряше всеки ден. Получавах писмата му на големи пратки. Те ме спасиха. Дължа много на него и на майка ти.
— Мерлин.
Кей не беше сигурна измамена ли да се чувства или щастлива, че Алекс беше така здраво свързан със семейството й.
— Нейт ме нарече така, след като твоят братовчед спомена, че с животните съм истински магьосник.
— Защо не ни посети, когато бяхме в Шотландия?
— Исках, но татко каза, че всички от твоето семейство са богати и го притесняват. Не сме били свикнали с обществото на лордове и бивши лордове, които живеят в замък.
— Нейт никога не ни е разказвал за теб — продължаваше да се чуди и да гледа стреснато Кей.
— Изглежда, още по-малко ми е писал за теб. Първият ми въпрос беше защо не ми е споменавал, че си художничка.
— Не е смятал, че е важно.
— Отговори ми точно същото. Преди години ми писа, че иска да си има нещо свое, съвсем лично, което да не споделя със семейството си, и това беше приятелството му с мен. Не ни ли разобличи Толи?
— Разбира се. От Толи нищо не остава скрито. Сигурно си е навирал носа в нещата на Нейт. Спяха в една спалня — тя хвана ръката на Алекс и се взря в очите му умоляващо. — Моля те, разреши ми да дойда с теб. Сестра съм на Нейт и имам основание да бъда с него.
Алекс й се усмихна, но тя виждаше, че няма да отстъпи.
— А сега тръгвам, малката. Нейт ме чака, за да отидем при Лилит. Като се върна довечера, ще ти разкажа всичко.
— Какъв парфюм употребява тя?
— Никаква представа нямам.
— Ако се върнеш и миришеш на дамски парфюм, ще…
— Знам си. Ще ме накараш да съжалявам. И, малката, не виждаш ли, че вече съжалявам? А сега ела и ми дай целувка, после тръгвам. Нейт ме…
— Чака. Да, разбрах. Не се притеснявай за него. Той знае как да се занимава. Досега е прочел три книги върху някаква толкова неразбираема тема, че никой не може да я произнесе, още по-малко да я проумее.
— Дами-учени! — засмя се Алекс.
— Не, дами-убийци на алигатори. Ако някой трябва да бъде научен какво е страст, това е моят брат.
— Както аз ли те научих? — очите на Алекс пламнаха.
— Ха! Аз имам таланта и въображението. Аз те научих на почти всичко, което знаеш.
— Да, точно тъй, любов моя — промълви Алекс тихо, притискайки я към себе си. — Ще ми липсваш. Независимо колко дълго сме разделени, даже само за десет минути, липсваш ми всяка секунда.
Целуна я нежно и когато тя направи опит да превърне целувката в нещо по-сериозно, се отдръпна и свали ръцете й от себе си.
— Трябва да тръгвам — целуна я по челото. — Ще се върна колкото е възможно по-бързо — целуна носа й. — Тази вечер ще ти разказвам приказка защо една жена ще мами съпруга си и ще се преструва на умряла — целуна брадичката й. — Ще те прегръщам и ще ти разправям.
— Обещаваш ли?
— Честна дума — отиде до вратата. — И когато се сложи край на всичко това, ще ти разказвам в най-големи подробности какво чувствам към теб.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се — усмихна се, отвори вратата и огледа коридора. — Изненадан съм, че пред вратата не пази някой от братята ти.
Погледна я с такъв дълбок копнеж, че Кей за миг се зарадва. Помисли си, че ще отстъпи и ще промени решението си, но в следващата секунда Алекс излезе и затвори вратата.
Кей рухна върху леглото и се разплака. Но след пет минути стана. Реши да го проследи. С очите си да се увери, че Алекс не е влюбен вече в жената, за която е женен. Ако истината беше такава, щеше да се върне във Вирджиния и да го чака цял живот. Поколеба се дали да не поръча да й донесат вана и гореща вода, но нямаше време. Щеше да продължи да се представя като мърлявото момче, както я възприемаха хората. Измъкна се тихичко от стаята и тръгна по коридора.

 

Двайсет и пета глава

 

— Какво, да те вземат мътните, правиш тук? — попита Толи, докато изтегляше Кей през прозореца на хотелската стая. — И откъде, по дяволите, се изкатери до третия етаж?
— Ако не престанеш да ругаеш, ще кажа на татко как държеше на коленете си онази дебела жена. Лъжеш цялото семейство, че си девствен? — застана насред стаята и й направи впечатление елегантната мебелировка. — Този хотел сигурно е много скъп. Кой плаща?
— Какво знаеш ти за девствеността? — попита Толи. — И откога се интересуваш от пари, освен колко можеш да похарчиш?
— Като живеем, се учим.
Изтупа панталоните си. За да стигне до стаята, без да я видят хората в съседната стая, се наложи да мине през един железен балкон.
— Говориш като проповедник. Освен това кога ще си облечеш чисти дрехи?
— Когато си поискам, лицемерен фарисей — изгледа Толи и отбеляза, че се е облякъл изключително елегантно. Направи й удоволствие, че е с жакет, бродиран от нея. — Близначките са запленени от твоя жакет.
— Непрекъснато пъхаха ръцете си по джобовете ми. Защо и другите момичета не са като тях?
— Другите имат мозък. Е, и къде са в момента?
На една мраморна масичка имаше поднос с плодове и кошничка с хляб.
— Умирам от глад.
— След количествата, които погълна снощи, си помислих, че няма да ядеш до края на седмицата — Толи седеше срещу нея, като протегна дългите си крака. — Как ни намери?
Кей сви рамо.
— Не беше трудно. Исках да тръгна с Алекс за Чарлстън.
— Струва ми се, че искаш да бъдеш с този мъж всяка секунда от всеки ден.
Тя направи знак, че устата й е пълна и не може да му отговори.
— Добре ти е известно, че няма да ти разрешат да стоиш в тази стая. Адам ще те изгони.
— Ако не знае, че съм тук, няма да ме изгони.
Огледа хубавата гостна. В дъното забеляза висок шкаф, зад който имаше достатъчно място да се скрие. Погледна Толи.
— О, не, не! Ако се скриеш и те намерят, Адам ще обвини мен.
Кей разчупи едно хлебче и го намаза с масло.
— А да ти припомня ли всичко, което знам за теб и което мога да използвам, за да те изнудвам?
— И аз знам някои неща за теб — каза той лукаво.
— Много се радвам. Надявам се да кажеш на татко, че спя с Александър Макдауъл, и той да ни принуди да се оженим.
Толи се ококори.
— Кога стана толкова вулгарна?
— Когато разбрах какъв е истинският живот. Ще ми помогнеш ли или не?
— Разбира се, че ще ти помогна. Кога не съм ти помагал? Но не забравяй, че може да видиш нещо, което няма да ти хареса и ще се наскърбиш.
Кей изяде и последното хлебче.
— Е, и какво представлява тя?
— Коя?
Изгледа го с присвити очи.
— Хубава е, но не е такава красавица, за каквато й се носи славата.
— Празни приказки ли ми говориш?
— Да — призна Толи. Не можеше да излъже сестричката си. — Не е облечена, както съм чувал, че се е издокарвала в Чарлстън, но даже и с безличните си дрехи е красива. Има котешки очи, устни като зрели череши, а тялото й е…
— Схванах идеята. Нали знаеш как е постъпила с Алекс?
— Да. Как не се е усетил!
Кей почувства, че космите на тила й настръхват.
— Какво намекваш? Нима е трябвало да проумее, че жената, която обича, е подъл, лъжлив скункс? Че го е използвала за някакъв свой сатанински план! И никак не я е било грижа, че ще обесят Алекс щом ще постигне целта си.
Докато говореше, Кей се бе изправила и гледаше отвисоко Толи с унищожителен поглед. Той я следеше заинтригуван.
— Ако любовта преобразява хората по този начин, не искам да ме спохожда.
Тя седна.
— Никоя жена не е толкова побъркана, че да се влюби в теб.
— Тук, скъпа сестричке, много грешиш. Половината жени в Ню Орлиънс са влюбени в мен. Другата половина — в Адам.
— То е само защото Итън не е тук — чу шум отвън. — Тук са.
Толи я сграбчи за ръката и я изправи.
— Ако имах капчица здрав разум, щях да те избутам през прозореца.
Повлече я към шкафа и когато тя се опита да го спъне, избегна падането.
— Пусни ме! Мога и сама да ходя.
— Ходенето не е проблем — говореше той, докато я набутваше в тясното пространство зад шкафа. — Ако не се бе научила да яздиш, никога нямаше да се забъркаш в тази каша. Стой тук и да не си шукнала!
Кей отвори уста да му отговори нещо язвително, но си премълча. Толи можеше да каже на братята й и на Алекс, че е тук, и те щяха да я изгонят.
За да разбере къде отива Алекс, трябваше да го проследи по улиците на Ню Орлиънс. Скри се зад голяма палма във фоайето на хотела и когато Алекс се качи нагоре, отиде при хотелския служител и му каза, че трябва да достави пратка на годеницата на онзи мъж. Подозирала, че е пръстен.
Човекът се потресе от ужасния й външен вид, което пък от своя страна имаше и предимства, защото не я огледа внимателно. Беше й съобщено, че господин Натаниъл Харкорт е заел два апартамента в техния хотел, единият бил за младоженци на последния етаж. Кей поиска от служителя ключа, за да направи изненада на госта, но той дори не й отговори, само я погледна презрително. Ако беше красива млада дама, облечена изискано, щеше да й даде всичко, което поиска. Изглежда и двата пола си имаха предимства и недостатъци.
Най-накрая й се наложи да се катери по балконите откъм задната страна на хотела, която гледаше към градината, за да стигне до апартамента. На два пъти едва не падна и само благодарение на силните си мускули се издърпа нагоре. «Благодаря ти, Флорида» — промърмори, когато стигна до последния етаж.
За да я скрие още по-добре, Толи разтвори вратичките на долапа и нареди декоративни дървени ракли в долния му край. Кей виждаше стаята през процепа между вратите.
След като се скри, тя се запита защо е тук. Очакваше да види жената, за която беше слушала толкова много. Голямата любов в живота на Алекс. Жената, която погледнал и почувствал, че е влюбен.
Толи беше направил само две крачки и вратата се отвори. Влезе Нейт.
— Моля, влезте — каза той с обичайния си хладен тон, като че ли ситуацията не го засягаше. Но Кей го познаваше и почувства добре прикритата антипатия. Нейт мразеше несправедливостта. В колежа беше писал доста против робството и беше изпратил петиция до президента Адамс с предложение той, Натаниъл Харкорт, да помогне в реформата на законодателството на Съединените щати.
На Кей й беше ясно, че нейният брат не одобрява жената, за която Алекс се бе оженил, воден от страст.
Затаи дъх, чувайки леки женски стъпки, после я видя в гръб. Беше висока и стройна, гъстата й черна коса беше вдигната на кок. Кей заключи, че тялото й е стегнато здраво в корсет. Носеше рокля от синя коприна, очевидно шита по мярка. Жакетчето й беше модерно. Когато жената се извърна, сърцето на Кей замря.
Лилит Грей наистина беше красавица. Скулите й бяха изящни, очите — като бадеми, устните й — съвършени и сочно червени… което според Кей се дължеше на някаква изкуствена добавка.
Помъчи се да разсъждава разумно и да я прецени от мъжка гледна точка. Толи я зяпаше с глуповато изражение, като че ли виждаше звезда, приземила се на тази планета. «Поне Нейт не е запленен от нея» — помисли си. Гледаше към отворената врата, като че ли там имаше нещо далеч по-интересно от жената.
В следващия момент Нейт огледа стаята и като видя, че на подноса няма нито един плод и кошничката за хляб е празна, погледът му стана бдителен. Кей съжали, че не се е съобразила с присъствието на Нейт. На него нищо не му убягваше.
Само след още един оглед видя Кей да наднича през процепа. Даже направи стъпка към нея, но в този момент влезе Алекс и той се обърна към приятеля си.
Кей не се беше замисляла как ще се държи тази жена, заради която едва не обесиха Алекс, но все пак й мина през ум, че ще се разкае. Ще се извинява и ще моли за прошка.
Но Лилит стоеше, загледана по всяка вероятност в Алекс, който влизаше. На красивото й лице грейна усмивка и стана още по-прелестно. За изумление на Кей тя като че ли се взираше в човек, когото обича много.
Алекс се приближи до нея, но беше с гръб към Кей и тя не виждаше лицето му, тогава и жената пристъпи към него и го прегърна.
— Колко много, наистина много ми липсваше — произнесе Лилит с нисък, гърлен глас. — И колко съм щастлива, че си оставаш мой съпруг.
Кей видя как Алекс обгърна талията й, после Лилит го целуна и той отвърна на целувката й.
На Кей й прилоша. Кръвта се дръпна от главата й, тялото й олекна и тя припадна. И Толи, и Нейт я наблюдаваха и успяха да я хванат, преди да се просне на пода.
Когато Алекс се втурна към нея, Толи му препречи пътя.
— Върви при жена си и ако се доближиш още веднъж до сестра ми, ще те убия.

 

Двайсет и шеста глава

 

Щом се почука на вратата на стаята му в хотела, Адам се досети кой е. Тази сутрин Толи му разказа за припадъка на Кей и как едва не си е ударила главата в пода. Толи беше толкова вбесен, че искаше да предизвика Алекс на дуел. Или поне да повдигне обвинения срещу него.
— Не смяташ ли, че си е имал достатъчно главоболия със закона? — поинтересува се Нейт спокойно, както обикновено.
Адам се обърна към него и попита какво се е случило.
— Сестра ни настоя да види как Алекс ще се срещне със съпругата си. Видя и не го понесе.
Толи загледа свирепо Нейт.
— Кажи му защо не се тревожиш. Кажи му защо не те интересува как са постъпили с нашата малка сестра, включително и това, че са я завлекли в територия, която не съществува на карта и където даже растенията имат зъби.
— Държа да имам доказателства за растения, настървени за човешка плът, независимо от разказите на господин Конър.
— Доказателства ли? Не са ти необходими доказателства за онова, което се случи тази сутрин. Само защото в твоите представи Макдауъл не е способен на зло, не значи, че…
— Толи! — сряза го Адам. — Добре ли разбрах, че сестра ни е невредима?
— Ако според теб риданията, които късат сърцето, отказът да се храни и да говори, са нормални неща, тогава, да, невредима е.
— Много интересно наблюдение — обади се сдържано Нейт, — след като обикновено ти я разплакваш.
— Защо ти…
Толи замахна към Нейт и той сви юмруци. Беше взимал уроци по бокс от професионалист. Адам протегна ръка и спря Толи:
— Сядай! Искам да знам какво се е случило и след като ти, Толи, очевидно не си способен да се изразяваш свързано, нека Нейт да ми разкаже. Преди всичко защо нашият вбесен брат те обвинява, че не се тревожиш какво става с нашата по-малка сестра?
— Кажи му! — заяде се Толи, отпускайки се на един фотьойл.
— Александър Макдауъл е Мерлин.
Адам се взря в Нейт и после каза:
— Сега разбирам защо с такова упорство преследваш истината.
— Да, упорит съм — отговори той. — След като сестра ми и най-добрият ми приятел са засегнати, ще дам най-доброто, на което съм способен.
— След като Кей припадна, какво се случи? — попита Адам.
Отговори Толи:
— Отнесох я в стаята на Нейт.
Адам кимна. Снощи той и Кей останаха в един хотел, а Нейт, Толи и Алекс се преместиха в друг. Бяха уредили срещата на Алекс с жена му в хотела на Нейт.
— И какво направи Алекс, та Кей се разстрои толкова много?
— Целуна жената — отвърна Толи ядосано.
— Ако под «жената» имаш предвид неговата съпруга, има право да я целуне, нали? — отбеляза Нейт.
— Пред Кей ли? — озъби му се Толи.
— Ако беше проявил малко повече бдителност, тя нямаше да се крие зад някакъв шкаф и да наднича.
— От кога съм й бавачка?
— Престанете! — ядоса се Адам. — Искам да знам какво се е случило между Алекс и онази жена.
Толи и Нейт се спогледаха, после се взряха в Адам.
— Не знаем — отговори Нейт. — Бяхме по-загрижени за Кей. Занесохме я в моята стая, аз я свестих с ароматни соли и тя…
Нейт не обичаше проявата на бурни чувства и най-вече не обичаше да гледа как сестра му плаче толкова горчиво.
Толи продължи:
— Като се върнахме в стаята, където се срещнаха Макдауъл и съпругата му, тях ги нямаше. Как мислиш, дали вече са на меден месец?
— Ако са в града, ще ги открия — каза Нейт.
— Не — отсече Адам. — Какво има помежду им, нас не ни засяга. Толи, ти ще заведеш Кей у дома. Нека мама да се оправя със сълзите й. Тя знае как.
— Татко много ще се ядоса — добави Нейт.
— Ами как да не се ядоса? — захили се Толи. — Ще одере жив Макдауъл и ще закачи кожата му на вратата на обора.
— Толи — предупреди го Нейт, — наистина смятам, че твоите кръвожадни декларации не са необходими.
— От теб искам да се погрижиш за сестра си — обърна се към най-малкия брат Адам.
— На драго сърце! — Толи стана. — Искам да я отведа колкото е възможно по-далеч от Макдауъл.
Нейт седеше, загледан в Адам.
— Ти какво възнамеряваш да правиш?
— Ще чакам Алекс.
Нейт се усмихна.
— Ще дойде.
— Да — каза Адам, — сигурен съм. Само се страхувам, че след като разговаряме, ще отиде при Кей, тя ще му прости и тогава ще трябва да се оправяме с истинска война. Сега, докато му е сърдита, искам да бъде отведена оттук.
— И ти възнамеряваш да говориш с негодника! — попита Толи.
— Най-внимателно ще изслушам всяка негова дума. Мисля, че е време някой да чуе какво има да казва. Върви и отведи Кей, докато е разстроена. Когато дойде на себе си, искам да бъде в Едилин под опеката на татко.
— Планът ми харесва — съгласи се Толи и тръгна към вратата, но преди да излезе, се обърна към Нейт: — А твоите планове какви са?
— След като Мерлин, тоест Алекс разговаря с Адам, ще му помагам по всякакъв начин.
— Този негодник ли избираш пред семейството си?
— Не — отрече спокойно Нейт. — Ще…
— Толи — прекъсна ги Адам, — моля те, върви при Кей и намери начин да я успокоиш. А Нейт…
Нейт вече беше готов да тръгне с Толи.
— Ще те оставя насаме с него. Надявам се, че ще бъдеш…
— Ще бъда безпристрастен и ще го изслушам — успокои го Адам. — Човекът е бил несправедливо обвинен и осъден на смърт за убийство. Не мога да си представя какво му е струвало.
След като кимна рязко, Нейт излезе от стаята.

 

* * *

 

Беше късно, някой чукаше на вратата на Адам и той беше сигурен, че е Александър Макдауъл.
— Замина ли си? — попита Алекс, щом влезе.
— Да, Кей замина с Толи за Едилин тази сутрин. Нейт ще бъде с теб, за да ти помага. Кей искаше да остане, но преценихме, че е по-добре сега да бъде със семейството си — Адам се мъчеше да говори сдържано и разумно, но най-накрая не издържа: — Как посмя да целунеш онази жена пред очите на Кей?
Алекс се отпусна тежко на един стол.
— Преди всичко не знаех, че Кей се е скрила в стаята. Казах й… — прекара ръка през лицето си. — Като й казах да не идва, трябваше да се досетя, че ще направи абсолютно обратното.
Гневът на Адам се поуталожи. Сестра му би постъпила точно така.
— И все пак защо целуна жена, която ти е причинила подобно нещастие?
— Не зная. Струва ми се, че почувствах облекчение, като я видях жива и здрава, което означаваше край на кошмара, в който се бе превърнал животът ми. Въртяха се най-различни мисли в главата ми.
— Кей…
Адам се разкъсваше между желанието да застреля мъжа пред себе си и съчувствието, което изпитваше към него. И ако имаше нещо сигурно в цялата история, то бе, че Алекс обичаше Кей. Беше го видял. Любовта им беше толкова силна, като че ли двамата бяха свързани с връзка, която човек можеше да докосне.
— Влюбен ли си в жена си?
Алекс поклати глава и се изсмя пренебрежително:
— Никога не съм прекарвал цял ден с нея и след днешните събития не мога да си обясня как съм могъл да си въобразя, че съм влюбен в нея. Кей ми каза, че съм бил глупак, щом съм се венчал за жена, която не познавам, и беше права.
— Видях я, хубостта й омайва мъжете.
— Да, вярно е. Това, че избра мен, ме накара да се чувствам, като че ли ми е оказана голяма чест. Но също така пробуди у мен желание да спечеля купища пари, за да й осигуря коне, карети, красиви дрехи. Исках да й дам всичко.
— А прилича ли на малката ми сестричка? — попита Адам любопитно.
Алекс се усмихна.
— Толкова е различна, че няма място за сравнение. Ако кажа на Кей, че искам да се заселим на Луната, тя ще започне да приготвя багажа.
— Винаги съм знаел, че ако се влюби, ще бъде много искрено и дълбоко.
— Значи не се е влюбвала в тримата си кандидати?
Адам се усмихна и седна срещу Алекс.
— Аз убедих татко да я пусне да отиде в Чарлстън, за да помисли на спокойствие за тримата мъже, които й предложиха брак. Исках да се запознае и с други хора, да види нови места. Надявах се, че времето и разстоянието ще я накарат да забрави мъжете, измежду които възнамеряваше да си избере съпруг — той стана, наля две чаши с шотландско малцово уиски «Мактарвит» и подаде едната на Алекс. — Разказвала ли ти е за «Маргаритките»?
— Не.
— Няколко от приятелите на баща ми, също и на твоя баща, се заселили в Едилин и се оженили. В една и съща година заедно с Кей се раждат пет момиченца. Растяха едновременно и станаха приятелки. Когато навършиха осем години, заявиха, че ще се наричат «Веригата», понеже приятелството им било здраво като стомана. Подозирам, че идеята е била на Джес, дъщеря на Напс и Табита, които… — махна с ръка. — Това не е важно. Ако ги познаваше, щеше да ме разбереш. Толи чул какво си говорят и каза, че приличат повече на венче от маргаритки, отколкото на стоманена верига. Името прилегна идеално. Момичетата и до ден-днешен са изключително близки приятелки и ние всички ги наричаме «Маргаритките».
— Кей говори само за своите братя — каза Алекс. — Само вие сте в ума й и само за вас приказва. Не съм чул нищо за приятелки, освен за една, която имала десет братя и родители, които се карали. Дъщеря им постоянно стояла у вас, за да не се прибира.
Алекс си спомни още за момичето на име Джесика, което уж знаело да се целува с език, но премълча.
— За Джес е говорила. Да, родителите й се карат, но Джес стои у нас, защото сестра ми я посреща царски. Рокли, езда, тренировки, каквото Джес пожелае, тя й го дава.
— Точно така постъпва — засмя се Алекс.
— Гладен ли си? Аз не съм вечерял. Ще поръчам да ни донесат вечеря. Предполагам, че имаш много да ми разказваш и можем да говорим, и да хапваме.
— С удоволствие — съгласи се Алекс.
Стана и отиде до прозореца, а в това време Адам дръпна звънеца и след минута се появи сервитьорът, облечен със снежнобяло сако. Алекс знаеше, че брат й му дава време да се успокои, защото щеше да го разпитва надълго и нашироко и също така щеше да предяви някои изисквания. Алекс предполагаше, че ще му забрани да вижда Кей, преди да сложи в ред делата си с Лилит. Брак, убийство, всичко това трябваше да бъде разчистено и чак тогава щяха да му разрешат да се срещне с Кей. За него беше напълно в реда на нещата, защото и сам бе решил същото.
Не разговаряха много, докато не им сервираха. Адам му предложи брюкселско зеле и по погледа му Алекс разбра, че е време да започне да говори.
Толкова много имаше за разказване, че не знаеше откъде да започне.
— Не съм женен.
— О! — учуди се Адам.
— Жената, която вървеше към мен по пътеката в църквата, има жив съпруг в Англия. Изглежда, че е убила племенника на съпруга си, негов наследник, и ме е използвала, за да се скрие. Като се установила в Чарлстън, разбрала, че някакви мъже я търсят, и замислила да инсценира смъртта си, но така, че да не събуди съмнение у никого. След това възнамерявала да смени още веднъж името си и да… — махна с ръка. — Нямам представа какво е замислила по-нататък.
Алекс хапна няколко хапки.
— Щом ми призна, че има жив съпруг, я заведох при съдията тук, в Ню Орлиънс. Беше истински подвиг да я накарам да отидем — той се умълча. Беше му трудно да разказва какво е научил само за един ден. — Съдията ни каза, че ако бракове се разтрогвали само с празни думи, нямало да остане нито едно здраво семейство в тази страна. Заяви следното: «Искам доказателство! Щом е омъжена в Англия, отивай там и ми донеси документ, подпечатан с държавен печат документ. Само така ще повярвам на тази история».
— В такъв случай трябва ли да се върнеш в Англия с нея?
— Ако искам да спася живота си от този ужас, да, трябва — шотландецът въздъхна дълбоко. — Струва ми се, че всичко, което бях принуден да преживея заради тази жена, ми отне способността да изпитвам състрадание, поне към нея.
Алекс позамълча, за да се овладее. Не искаше да се гневи.
— Даже Нейт не проумя замисъла… Мерлин.
Алекс се усмихна.
— Мерлин. Струва ми се, че е било в друг живот. Де да можех още днес да се махна оттук и да отида при Кей като свободен човек, но ще ми отнеме дълго време, за да уредя въпроса законно. Вече казах на Кей, че ще се наложи да отида в Чарлстън с… — сведе поглед към чинията си. — Само съдебно разпореждане на хартия, че не съм я убил, не ми е достатъчно. Разбираш ли ме?
— Напълно. Ако бях на твое място… В действителност не мога да си представя какво щях да правя?
— Но при теб е различно — каза Алекс. — Ти имаш семейство, приятели. Аз имах само Ти Си Конър.
— Струва ми се, че можеш да прибавиш в този списък сестра ми и Нейт, които ти помогнаха и ти вярваха. Толи също не остана назад. Между другото Нейт заяви, че където и да отидеш, ще те придружава. Брат ми е много предан човек.
Усмихнат, Алекс започна да се отпуска.
— Извини ме. Имах невъзможен ден.
— Не се притеснявай, за никъде не бързам.
Алекс се изправи.
— Първо, трябва да отида в Чарлстън и да си върна доброто име. Ще мина по улиците с… — погледна Адам. — Името й не е Лилит Грей, казва се Маргарет Милър. Като момиче са я наричали Мегс. Разбираш ли, всичко у нея е лъжа. Искаш ли да ти разкажа историята, която според нея ще ме разчувства и ще й простя?
— Нищо друго не ме интересува повече от това да чуя защо е замислила нещо толкова отвратително. Сега ще си налеем коняк и ще изпушим по една пура.
Адам дръпна звънеца и сервитьорът дотича на минутата, което остави у Алекс впечатление, че е чакал пред вратата. Масата беше раздигната и като останаха сами, Алекс заразказва:
— Тази целувка! Какви неприятности създаде! Мегс реши, че й прощавам, запърха с мигли и се притисна към мен както едно време, когато ме подлудяваше от желание. Но сега само ме отврати. Отне ми часове, но най-после склони да каже истината, като изричаше всяка дума със сърцераздирателни хлипания и молби за съчувствие. Явно е израснала в голяма бедност и баща й я е биел. Съжалявам, че не изпитвам състрадание, но след онова, което ми причини тази жена, нямам никакви чувства към нея.
— Разбирам те — каза Адам, докато пушеше пура и наблюдаваше как Алекс снове напред-назад. — Какво оправдание намери, че се е спотайвала, когато те съдеха?
— Закле се, че нямала представа за отправеното към мен обвинение в убийство. Ако знаела, щяла веднага да се върне в Чарлстън. Не й вярвам — позамълча, преди да продължи: — Като разбрала, че са пристигнали някакви хора да я търсят, намислила сатанински план, за да ги накара да повярват, че е мъртва. Усещала как докторът я гледа, така че му разказала някаква покъртителна история. Не зная точно каква, но сигурно е била убедителна, защото той се съгласил да участва в плана й. Тя каза, че ако не се бил споминал, замисълът щял да бъде изпълнен идеално — Алекс въздъхна. — Както и да е, след моето арестуване лекарят откарал «трупа» й в своя кабинет, където тя измила кръвта от шията си, качила се в каретата, която я очаквала с нейния багаж, и отпътувала.
— А ти?
Алекс трябваше да поеме дълбоко дъх, за да събере сили.
— Нейт се досети. Замисълът е бил лекарят да обяви, че тя се е самоубила, и мен да ме освободят.
— Целият град щеше да говори, че е предпочела смъртта пред това да прекара живота си с теб.
Гласът на Адам кипеше от възмущение.
— Да, така щяха да говорят. В този случай като че ли бесилото е за предпочитане. Дори след като хората се убедят, че не съм убил жена си, името на Кей ще бъде замесено в тази грозна история, ако е с мен в Чарлстън, както искаше. Ще плъзнат приказки, че все има нещо общо.
— Където има дим, има и огън.
— Да, точно така. Нека всички клюки се стоварят на главата на Мегс, заслужила си го е.
— След като е отпътувала през онази нощ, къде е отишла?
— Разправя, че стигнала до някакво градче в Джорджия и останала там. Даже се постарала да изглежда невзрачна, за да не я забелязват.
— Успяла ли е? — попита Адам и всмукна дълбоко от пурата.
— Както обикновено се забъркала отново с някакви мъже. Представила се е като млада, хубава вдовица в малък град и проблемите естествено веднага са се появили.
— А откъде се е сдобила с пари?
— Не ми каза, пък и аз не я попитах, но предполагам, че ги е откраднала от старата дама Андъруд. За нея знаеш ли нещо?
— Не смятам, че остана нещо неразкрито от Нейт около твоето дело, така че ми разказаха за старата богата дама. Но след като е излъгала под клетва, че твоята жена е нейна племенница, не се е осмелила да повдигне обвинение за кражба.
— Да. Лилит умее да обръща лошите обстоятелства в своя полза.
— Предполагам, че проблемите й с мъжете са я принудили да замине за Ню Орлиънс.
— Да. Смятала, че ще се скрие в голям град по-лесно, отколкото в малък. Но според мен си е търсила следващ съпруг, когото да измами. А истината кой знае каква е? Може би се е отегчила и е търсела развлечения. Ако Джордж Кембъл не я беше забелязал…
Адам го прекъсна:
— Когато бяхме в Чарлстън, Нейт говори с някакъв човек, който спомена Ню Орлиънс, и тогава го споходи едно от неговите гениални прозрения. Беше абсолютно сигурен, че е там. Решихме ние с Нейт да отидем В Ню Орлиънс, а Толи да отпътува за Флорида и да търси из блатата теб и Кей. Изгаряше от нетърпение да тръгне.
— Мисля си, че ще му хареса да бъде изследовател.
— А на теб хареса ли ти? — попита Адам.
— На мен ми харесваше компанията — усмихна се Алекс, като си спомни за времето, прекарано с Кей.
— Засега няма да обсъждаме този епизод. После ще говорим за сестричката ми. Разбра ли защо тази Мегс е избрала точно теб?
— Беше първото, което я попитах. Каза, че в Чарлстън имало много мъже, които като я гледали, очите им «се изцъкляли от ищах», точно така се изрази «изцъклят се от ищах». Но аз нямах семейство и хората ме познаваха отскоро, затова съм й се сторил най-подходящ. Смятала, че след фалшивото й самоубийство ще напусна града и повече никога няма да се върна в него.
— Прозвуча ми, като че ли се е грижила единствено за твоето благополучие, не за своето.
— Точно така е според нея.
— А как обясни своето коварство?
Алекс седна.
— Не зная истина ли е или не, но ще повторя каквото тя ми разказа. Баща й я карал да проституира. Увещавал я, че красотата й ще им донесе купища пари, но Мегс имала други планове за живота си. Когато била на шестнайсет, й се предоставила възможност да избяга и се възползвала. На около трийсетина километра от нейното село попаднала на преобърната карета. Кочияшът и младата дама, която возел, били мъртви. Трябва да призная на Мегс, че мисли бързо и не страда от угризения на съвестта. Сменила си дрехите с мъртвото момиче и бутнала трупа в реката. Намерили го след седмици и само по дрехите можел да бъде разпознат. Баща й потвърдил, че е тя.
— Отървала се от него, като симулирала смъртта си — допълни Адам. — Веднъж е изпробвала успешно номера и решила отново да го приложи. И като се преоблякла с фините дрехи на мъртвото момиче, къде отишла?
— Затътрила се в най-близкото богато имение и се престорила, че е изгубила паметта си — Алекс направи гримаса. — Когато се запознахме, тя твърдеше, че не разбира говора ми. Днес открих, че много умело имитира различни говори. Демонстрира ми нейния абсолютно непонятен лондонски жаргон, после неочаквано заговори с аристократичен акцент. Най-накрая имитира и моя шотландски диалект. Трябвало е да стане актриса.
— Признавам, че не й липсва кураж.
— Не бих го определил така — Алекс си запали пура. — За да съкратя разказа, само ще ти кажа, че няколко години по-късно се омъжила за богатия вдовец, господар на имението. Той бил на четирийсет и пет, тя — на деветнайсет.
— Обичали ли са се?
— Мегс твърди, че са се обичали, но кой знае? Тя и на мен ми казваше, че ме обича повече от живота си.
— Може би не е лъгала — подметна Адам и Алекс се изсмя.
— Щом излиза от нейните уста, е съмнително. Като че ли целият й живот е една лъжа.
— Сигурно лъжата е била необходима.
— Ако целиш да пробудиш у мен състрадание към нея, преживей онова, което аз преживях, и тогава ще видим дали ще те е грижа за злочестия й живот.
— Но пък тя беше причината да срещнеш сестра ми — добави Адам.
Алекс се усмихна.
— Даже злото понякога поражда нещо добро.
— Заради убийството ли е дошла в Америка?
— Да. Племенникът на нейния съпруг и негов наследник се появил и никак не бил очарован от брака на своя чичо с млада, способна да ражда жена. Наел някакъв човек и той бързо открил коя в действителност е тя.
— И започнал да я изнудва.
— Отначало само я изнудвал, но после станало още по-лошо. Взел да я преследва, тя го ударила със свещник и го убила.
Адам погледна Алекс.
— Но ако се върне с теб в Англия, ще я арестуват и ще я съдят за убийство.
— Да, ще я съдят — потвърди спокойно той. — Казах й, че ще й помогна с всичко, което мога, но че нямам намерение да се откажа от живота си заради нея.
— Тя съгласи ли се?
— Не. Всъщност се опита да ме удари със свещник — погледна Адам. — Не й вярвам. В момента хората, които Нейт нае, я пазят вътре в стаята. Зная, че при най-малката възможност ще избяга. На жена, която може да измисли такъв ужасен план, в какъвто ме оплете, не вярвам. Тръгвам с нея, първо ще отидем в Чарлстън, после в Англия. Ще взема на всяка цена документа, който се изисква в американското съдилище. Ако я задържат, за да я съдят, нека така да бъде. Заклех й се, че ще остана с нея от… уважение към едно човешко същество, но нищо повече. Може и да се промени, но в момента си мисля, че и да я обесят, си го е заслужила. Как съм могъл да си въобразя, че обичам жена, която изобщо не познавам? Трябвало е да си направя списък като Кей с нейните положителни и отрицателни качества.
— Сестра ми едва ли ще се съгласи с теб. Ако сега я попиташ, ще ти отговори да се оставиш страстта да те води.
Погледна внимателно Алекс.
— Коя жена ще се отнесе към мъж, осъден на смърт за убийство, с любезност и внимание, каквито оказва на гостите в дома си?
— Сестра ми — отговори Адам. — От деня на своето раждане тя сияе от любов към нас. Толи й погаждаше понякога наистина ужасни номера, но Кей винаги успяваше да му го върне.
— А ти как наказваше Толи, когато го спипваше?
Адам се подсмихна.
— Няма да ти казвам, но откакто навърши осем, вече е по-разумен и не измъчва сестра си — очите на Адам станаха загрижени. — Какви са плановете ти за нея?
Алекс не можа да отговори веднага.
— Ще ми бъде необходима поне година, за да разчистя цялата каша.
— Да разбирам ли, че дотогава няма да се виждаш със сестра ми?
Алекс въздъхна и в гърлото му заседна буца.
— Искам да й дам възможност да размисли. Искам да осъзнае какво наистина иска. Беше поставена с мен в ситуация на живот и смърт и се страхувам, че може би си въобразява, че ме обича, заради онова, което преживяхме заедно — напрегна се. — Съществува и въпросът за общественото положение. Аз съм обикновен, беден шотландец. Бива ме с конете и почти с нищо друго, а Кей е красива, образована, свикнала е на живот, какъвто аз не мога да й дам — погледна Адам. — Освен ако не се възползвам от парите на баща й, което никога не бих си позволил. Зная, че Кей е израснала, обградена с внимание и обич, и че почти няма житейски опит. Тези мъже, нейните кандидати…
— Ужасни са! — възкликна Адам. — Не притежават и половината от интелигентността й, четвъртинка от образованието и нито грам от таланта й. Кей иска да достави удоволствие на родителите ни и според нея те най-много ще се зарадват на подходящ брак.
Алекс не се усмихна.
— И аз не съм подходящ. Ако избере мен, бих искал по свое желание да ме избере, а не заради… спомени.
— Много благородно от твоя страна. Ако бях на твое място и бях открил жена, която да обичам, никога нямаше да я пусна да си отиде. Ако се наложи, ще я заключа в една стая и ще скрия ключа.
— Чудесна идея! Аз ще… — погледът на Адам го накара да замлъкне и Алекс се разсмя.
— Струва ми се, че искаш да ме помолиш за нещо, нали? — попита Адам.
— Да. Докато пътувам, за да уредя положението си, те моля да се погрижиш Кей да види разнообразието на живота. Нашето пътуване сред диви и непознати места я очарова и се страхувам, че ме хареса заради екзотиката. Бясна езда през полетата, спане в палатки, битки с алигатори, тези преживявания изместват ясната преценка.
— Като че ли не познавам момичето, за което говориш. Моята сестричка обича копринени рокли и следобедни приеми, на които се поднася чай във френски порцелан.
— Но тя обича и… — Алекс не довърши, защото щеше да каже, че също така обича да прави любов на лунна светлина. — Видях и друга нейна страна, която тъкмо започна да открива.
— И искаш тя да осъзнае напълно тази своя същност.
— Да.
Адам се загледа в него доста дълго.
— Тя е млада, красива и богата. Сигурен ли си в желанието си да я оставиш, та и други мъже да видят какво съкровище е?
— Естествено, че не искам. Ако не бях срещнал Мегс… — Алекс млъкна и погледна Адам. — Всъщност никога не бих погледнал Кей, ако не бях преживял всичко това. При нормални обстоятелства за мен тя щеше да бъде малката сестра на Нейт и нямаше да й обърна внимание. Винаги са ме привличали високи, красиви, загадъчни жени.
Другият мъж се позасмя.
— Нима всички не ни привличат точно този тип жени? Но в случая загадката носи в себе си зло. Чувствам, че молбата ти има сериозни основания, но ако бях на твое място, едва ли бих постъпил толкова великодушно. Ще поговоря с мама и тя ще се погрижи Кей да бъде представена в обществото извън Едилин.
— И извън Вирджиния. Извън тази страна. Заведете я в Италия, наемете й някой италиански майстор да я учи на живопис. Мисля, че тя не съзнава колко е талантлива. Представям си платната на Карл Албърт Йейтс в музеите по света.
— Виж ти! К. Е. Й. Още нещо, което ти знаеш, а семейството й — не.
— Остана малко време за сън — каза Алекс. — Още ли разполагам със стая в хотела?
— Запазих стаята на Кей за теб. Смятам, че знаеш къде се намира.
Алекс се подсмихна.
— Да, знам — на прага се спря. — Без чувството за хумор на Кей не зная как ще преживея онова, което ми предстои. И в най-тежки моменти умее да ме разсмее.
— Такава е с всички нас. Още с първите думи, които произнесе, започна да се шегува.
— И да рисува.
— Да. Рисува всичко, което й се изпречи пред погледа. Ще помолиш някой ден мама да ти разкаже как беше изрисувала стените вкъщи.
— С най-голямо удоволствие. Ще те попитам още нещо. Кей често споменаваше, че майка ви е голяма красавица. Толкова красива ли е, колкото твърди Кей.
— И повече. Вече е възрастна, но мъжете още замръзват, като я видят, и баща ми много се дразни.
— Кей не вярва, че е хубава като майка си.
— А ти какво мислиш?
— Мисля, че бог се е усмихвал, когато е създавал Кей.
— Ние всички мислим същото. Ще й напишеш ли писмо?
Алекс стисна дръжката на вратата.
— Не. Нека сама да решава. Представата за нещастен брак я плаши, затова по-добре да придобие самочувствие и опит, преди да направи своя избор.
— Ще й разкажа истината за всички събития, както къде ще ходиш и защо.
— Благодаря ти — каза Алекс. — Знаеш ли, бях си съставил различно мнение за теб. Може би от ревност, като чувах сутрин, обед и вечер името ти. Започвам да си мисля, че си достоен да бъдеш брат на Кей.
И като се усмихна, Алекс излезе и затвори вратата.
Адам се загледа след него, после седна пред писалището, за да напише писмо на майка си. Щеше да се съобрази с желанието на Алекс Кей да види широкия свят и да се запознае с различни хора, но много добре знаеше кого предпочита да му бъде зет и точно затова щеше да помогне.
Започна да пише.

 

Двайсет и седма глава

 

След една година
Едилин, щат Вирджиния, 1800 година
Кей се беше разположила с триножник и водни бои до езерцето, което се намираше недалеч от къщата. Опитваше се да нарисува милите патенца, които се плъзгаха по водата, тръстиките край брега… но умът й беше другаде.
Усети ухание на жасмин и затвори очи при нежния спомен. Мирисът я отнесе в горещите, наситени с влага нощи, когато с часове се отдаваше на любовни ласки.
Отвори очи, видя силует на мъж, отразен върху гладката водна повърхност, и в същата секунда разбра кой е. Помъчи се да укроти сърцето си, което се разтуптя бясно, и се овладя да не скочи и да не го запрегръща лудо. Толкова дълго време беше изминало, откакто го видя за последен път…
— Срещнах Тим — промърмори, продължавайки машинално да рисува.
— Интересно!
Гласът му, до болка познат, и все пак сякаш идващ от далечно минало, ускори пулса й. Акцентът му беше станал изтънчен и тя едва не се разплака. Беше пропуснала тази промяна. Жена му ли го беше научила да говори като английски джентълмен?
— Да, беше интересно. Той не ме позна, така че флиртувах безобразно с него и го разпитвах за неизследваните територии на Флорида.
Алекс сложи на триножника букет от жасмин. Към стъблата бяха прикрепени трите диамантени звезди и перлените обици, които бе оставила в Ню Орлиънс. Той коленичи до нея на тревата, но Кей продължаваше да рисува, без да го поглежда.
— Какво ти разправи за това пътешествие?
— Според Тим бил ми спасил живота половин дузина пъти.
Алекс заговори с лека ирония:
— И как наказа нещастника за подобно нахалство?
Тя не го поглеждаше и рисуваше, сякаш присъствието му й беше безразлично. Не осъзнаваше, че оцветява езерото в розово.
— Не го наказах. По-късно обаче претърпя крайно неприятна злополука с лодка. Изглежда, че някакво нещастно малко змийче, е, не чак толкова малко, пропълзяло заедно с него в лодката. Тим реагира прекалено бурно и падна в езерото. Нямах представа, че не може да плува, така че се наложи Толи да го спасява.
Алекс седна на тревата.
— Сигурно е бил доволен, че Толи се е оказал наблизо.
— Разправяше, че той бил спасил Толи — въздъхна и оцвети небето в бледозелено. — Илай и Хоуп се ожениха два месеца, след като се запознаха.
— Нейт ми каза. Излезе права да ги сватосаш.
— Грейс ми дойде на гости и по една случайност и чичо Конър беше у нас.
— Наистина щастлива случайност! А близначките бяха ли с нея?
— Аха, беха — отвърна Кей и осъзна, че неусетно е заговорила на шотландски диалект, на какъвто бяха свикнали помежду си. — Майка ми ги задоми.
— Нима?
Алекс й подаде четка, която извади от дървената кутия на земята.
Извръщайки съвсем леко главата си, тя взе четката и погледна ръката му, но не и лицето му. Ръка, която познаваше толкова добре и която беше милвала всеки сантиметър от тялото й.
— Дочух, че и Армтидж е направил визита — Алекс беше сериозен.
— Да, посети ме и разговаряхме надълго и нашироко. Каза ми, че по време на пътешествието му е било много добре известно коя съм. В началото — не, но след като видял рисунките ми, се досетил. И за теб се е досетил кой си.
— И аз така предполагах. Страхувах се, че ще съобщи да ме затворят, когато пристигнахме в разменния пункт.
— Джейми каза, че му минавали такива мисли, но като ни наблюдавал, разбрал, че ти няма да ми сториш лошо. Адам му разказа всичко.
— Твоят брат ми е добър приятел.
— Той си е такъв — Кей потопи четката, която Алекс й подаде, в лилавата боя и се зае да рисува патета. — Джейми ми предложи да се омъжа за него.
— Адам писа на Нейт и той ми съобщи новината. Когато ми го прочете, излязох и пих три дни, а после трябваше да чакам почти цял месец, докато пристигне писмото, в което пишеше, че не си приела.
— Мама беше доволна, но татко си помисли, че съм слабоумна.
— А ти какво мислиш? — попита тихо Алекс.
— Че нямам ум.
Алекс се разсмя.
— Аз пък никога не съм те обичал заради ума ти.
При тези думи сърцето на Кей така се разтуптя, че имаше вероятност да се скъсат връзките на корсета. Така й се искаше да го погледне, но цяла една година имаше на разположение да размишлява за живота си и за своето бъдеще и някои подробности я тревожеха.
— Чух, че доста време си прекарал с нея в Чарлстън. Казаха ми, че сте били красива двойка.
— А пък аз чух, че майка ти те е запознала със стотици млади мъже.
— Запозна ме — усмихна се Кей, рисувайки сини човки на патетата. — Развежда ме из Лондон, Париж и Рим цели осем месеца и се запознах с кого ли не. Далечен братовчед на баща ми е женен за дъщерята на един граф, което означава, че синът им също е граф. Те са бедни и нямат имение, но пък имат титла. Моята майка използва всичките си връзки, за да ме запознае с всеки ерген от добра партия в три държави. Беше се засилила да ме води и във Виена, но вече се чувстваше много нещастна заради раздялата с баща ми и аз не издържах.
— И какво направи?
— Разболях се. Нито един доктор не успя да ми постави диагноза, докато най-накрая не казах на един от тях. Скроихме заговор и той съобщи на майка ми, че страдам от тежка форма на носталгия и трябва веднага да ме върне у дома. Мама събра веднага багажа и до края на деня вече бяхме на кораб на път за вкъщи. Но най-смешното беше…
— Какво?
— Като се прибрахме, тя се разболя тежко и пази леглото четири дни, без да се показва от спалнята си… а татко, много разтревожен за здравето й, не я остави и за минута.
Алекс се засмя и хвана крайчеца на полата й. Не беше съвсем сигурен, но не си спомняше да се е засмял дори веднъж през изминалата година. Между ада, който преживя, и сериозната компания на Нейт нямаше много поводи за смях.
— Ами младите мъже, с които си се запознала?
— Някои от тях бяха чудесни — отговори тя ентусиазирано. — А други — нетърпими. Един наследник на херцогска титла ми заяви, че ако го помоля да се ожени за мен, щял да си помисли. Смяташе, че трябва да съм поласкана от предложението.
— Ти не се ли поласка?
— Ни най-малко. На толкова много пикници ходих, че едва не се превърнах в кошница. Опера, балет, концерти. И танци! Сигурно износих сто чифта бални пантофки.
— Резултатът какъв беше?
— Онова, на което държеше майка ми: предложения за брак, естествено. Моето семейство е богато благодарение на зестрата на майка ми, от която баща ми после натрупал състоянието си. Като се прибави това към факта, че съм привлекателна за окото, и даже англичаните признаваха, че маниерите ми не ги смущават, десетки мъже паднаха на колене пред мен.
— А ти прие ли някое от предложенията?
Не отговори веднага.
— Така се разгневих, задето не ме взе със себе си, че се изкушавах не на шега. Представях си как ти пиша, че съм безкрайно щастлива, безумно влюбена и че ще се омъжа за приказен мъж.
— Но не се омъжи — заключи той и като че ли в гласа му вече се усещаше успокоение.
— Не се омъжих. Но пък никой от тях не ме познаваше. Оглеждаха ме с цел да разберат дали ще се нагодя към живота им. Колко деца мога да народя? Способна ли съм да се грижа за именията им? А най-много ми харесваше, когато подпитваха, за да разберат ще понасям ли безропотно любовните им похождения. И знаеш ли само кой мъж ми хареса?
Алекс се помъчи да не се мръщи, но не успя.
— Не, кой?
— Един от дресьорите на коне в грамадното имение на някакъв англичанин, който искаше да се ожени за моята зестра. Беше висок мъж, с широки рамене и гъста черна коса. Англичаните говореха, че бил «магьосник» с конете.
— Магьосник ли?
— Аз го нарекох Мерлин и като отидохме да яздим, го целунах.
— Нима?
Алекс стисна юмруци.
Тя се преизпълни с доволство, като усети гнева и ревността му.
— Целунах я веднъж, само когато ти се беше скрила зад шкафа. Повече не съм я докосвал, нито съм спал с нея. Благодарение на теб прозрях какво ме е привлякло към тази жена и какво представлява като личност. Тя не престана да ми се кълне, че не е знаела за обвиненията, които ми бяха предявени за нейното убийство, но това е невъзможно. Нейт отиде до градчето в Джорджия, където е избягала веднага след инсценираното убийство, и е видял, че вестниците били пълни с материали за процеса. Даже издателят имал документ за абонамент, подписан от нея, разбира се, с фалшивото име, което използвала — пое дъх. — Със сетни сили издържах да стоя до жена, която е способна да измисли подобно зло, каквото тя ми беше подготвила.
— Зная — каза Кей. — Нейт ни писа каква антипатия изпитваш към нея. Но моят ум и сърцето ми като че ли нямат връзка. Разумът слуша и разбира, а сърцето чувства.
Кей плъзна крака си към него и той погали плахо глезена й, обут с копринен чорап. Тя не се възмути и Алекс не отдръпна ръката си.
— Нейт каза ли ти, че племенникът на съпруга й е жив? Не го е убила, след удара само изпаднал в безсъзнание. Хората, които я търсели в Чарлстън, били изпратени от съпруга й. Искал Мегс да се върне при него.
— Нейт ми писа — в тона й имаше упрек, че той, Алекс, не й е писал нито веднъж. И все общуваха чрез брат й. — Тя върна ли се при съпруга си?
— Да, върна се — Алекс събу обувката на Кей и започна да милва крака й. Нейт съобщаваше в писмата си всичко, но имаше някои подробности, които Алекс бе премълчал, за да й ги разкаже сам. — Разговарях със съпруга й на четири очи и му разказах как е постъпила с мен. Дори принудих Мегс да му признае истината за живота си, преди да го срещне, и как го е излъгала. Не ми беше казала, че като момиче е работела в кухнята. Но той я помнел. Знаел коя е още когато се появила, облечена с дрехите на дъщерята на негов братовчед. Не му трябвало много време, за да се досети какво се е случило.
— Простил ли й е?
— Нещо повече, обича я. Разказа ми, че се оженил за първата си жена, за да достави удоволствие на баща си, и ненавиждал своята богата и аристократична съпруга, но втория път се оженил, за да достави удоволствие на себе си.
— Значи са щастливи.
— Когато с Нейт си тръгнахме, тя беше бременна с неговото дете.
— С детето на Нейт ли? Татко няма да одобри.
В първия момент Алекс се обърка, но после се разсмя. Смехът се надигна у него като изригване на вулкан. Беше забравил навика й да обръща всичко на шега. През изтеклата година почти не се бе усмихвал, докато се разправяше със съдии, адвокати и с Мегс, за да си върне доброто име. Нейната красота беше жалък заместител на стремежа на друга една жена да му донесе радост.
Смехът го отпусна и отказът на Кей да го погледне вече не го смущаваше. Пейзажът, който рисуваше, с лилавите патета със сини човки, плуващи в розово езеро, приличаше на картинка на дете, което не познава цветовете. Плъзна ръката си нагоре по крака й и в следващия миг я събори на тревата до себе си. Започна да целува лицето и шията й.
— Липсваше ми — говореше той. — Всяка секунда от всеки ден мислех за теб и исках да бъда с теб. Нейт ми четеше писмата, които получаваше от теб и от майка ти и в които описвахте всеки прием и всеки бал. Твоята майка даже не спести историята с износените от танци бални пантофки.
— Аз я помолих да го напише — каза Кей, поглеждайки го с грейнали очи. Погали лицето му. Вероятно щеше да му покаже стотината негови портрети, които нарисува по памет през изтеклата година. Мъжете, с които се запознаваше, не я интересуваха, нито дали са красиви, нито дали са умни, тъй като пред очите й беше само Алекс.
— И аз така си помислих, но после си казах, не, моята Кей не може да бъде толкова жестока.
— Аз ли съм жестока? Испанските инквизитори могат да взимат уроци от теб. Моят невъзможен брат не спестяваше нито дума за историите около… онази жена и нейния тъп съпруг. Той би трябвало да я намрази! Сигурен ли си, че не е убила онова момиче в каретата? Дали пък…
Алекс я целуна и тя млъкна. Откъсна устните си от нейните и се загледа в нея, за да запечата образа й в паметта си.
— И на мен ми хрумна, но съпругът й знаеше за злополуката. Негов ратай видял и съобщил, и господарят тъкмо тръгвал към мястото, когато Мегс цъфнала на вратата му, твърдейки, че е мъртвото момиче. Нейното безочие му се сторило забавно и скоро след това се влюбил в нея — гласът му стана тих. — Кой може да разбере любовта? — помилва лицето й, приглади веждите. — Съгласен съм с баща ти и ако имаш малко здрав разум, ще приемеш предложението на Армтидж; и ще се омъжиш за него. Той е от твоята класа и…
— Мама ми разказа истината.
Той я погледна любопитно. Лежеше почти с цял ръст върху нея.
— Каква истина?
— За нея и баща ми.
— И какво толкова е имало? — по тона му си личеше, че се забавлява.
Кей го отблъсна.
— Ако ме излъжеш, че не знаеш истинската история, отивай си и никога не се връщай! Думите ти бяха дословно следните: «По-разнородна двойка няма в целия свят». Така че знаеш.
— Как, да му се не види, помниш какво съм казал преди една година?
Тя пренебрегна въпроса му.
— Повече няма да разреша да се отнасят с мен като с недорасло момиченце. Нито на теб, нито на когото и да било!
Алекс зацелува шията й.
— За какво намекваш, за това ли, че баща ти е бил бедняк, а майка ти — много богата? Тази истина ли?
— А ти не ми ли се присмиваш? Струва ми се, че преди да започнеш да ми се смееш, поне можеш да сложиш на пръста ми пръстена.
— Не се сдържах.
Алекс прехвърли крак върху бедрата й.
Тя се извърна и го погледна, ликувайки от сладостната близост на лицето му, което обичаше и щеше да обича до края на живота си. На кораба, на път за дома, майка й й разказа какво са преживели с бащата на Кей, преди да се оженят. На Кей бяха разправяли сладникави случки — до една лъжливи — за ухажването им. Истината беше съвсем различна и тя беше шокирана колко си приличат събитията от младостта на майка й с нейните преживелици. Когато майка й й разказа как Ангъс се обръснал и тя видяла колко е красив, Кей сподели как е плиснала сапунената вода в лицето на Алекс.
— Само някаква нищо и никаква мръсна вода ли? — уточни майка й. — Аз стрелях по баща ти и едва не го убих.
Тя слушаше с широко отворени очи историите на майка си.
— Защо ме гледаш така? — попита Алекс.
Тъкмо щеше да му разкаже случая, но прецени, че сега не му е времето. Вместо това го загледа много сърдито.
— Ако възнамеряваш да потърсиш неразрешена близост преди сватбата, трябва да се откажеш.
— Откъде ти хрумна? Та забрави ли, че…
Като се дръпна рязко, тя се претърколи встрани от него и му протегна лявата си ръка. Беше ясно какво иска.
С дълбока въздишка Алекс седна.
— Защо реши, че нося пръстен? Ах, да, Нейт. Не е видял причина да пази в тайна факта, че ти купих пръстен.
— Разбира се, че моят брат ми разказа какви са ти намеренията, даже описа обиколката ти по бижутерийните магазини в Лондон. Също така ми разказа, че съпругът на онази жена ти е подарил коне и още че си купил фермата от баща ми. Нейт каза, че ще я наречеш «фермата на Макдауъл», но или ще се казва «фермата на Мерлин», или аз няма да живея там. Казах ли ти, че чичо Конър взе рисунките ми от пътешествието във Флорида и ги представи в Лондон пред Кралското научно дружество, но там му заявили, че жена не може да рисува по този начин, още по-малко да издържи пътешествие из дебрите на Флорида, затова не признали моите работи?
— Зная, любов моя — промълви нежно Алекс. — Той ми се оплака. Но не се тревожи, измислил съм всичко. Дай на фермата каквото име ти харесва. Докарах от Англия дванайсет коня и Тарка пак е мой.
Уж Нейт разказвал «всичко», но Алекс знаеше отлично, че е премълчал за запознанството си с жена, която много приличаше на него. Но пък Алекс бе видял, че Нейт не осъзнава колко много я харесва.
— Чух също, че си довел и баща си в Америка — рече Кей и го върна в действителността.
— Аха, доведох го, получих си обратно и парите, които спечелих в Чарлстън, към които прибавих и спечелените от няколко състезания в Англия.
— В такъв случай сега си богат — отбеляза Кей, впила поглед в него, сякаш ще го изяде с очи.
— Не и според баща ти, но жена мога да издържам — усмихна се. — И едно или две деца.
— Ще раждам само момичета.
— Мъдър избор, като имам предвид братята ти.
— Какво им е на братята ми? — възмути се тя, но като разбра, че я дразни, го изгледа заплашително. — Ще ти го върна тъпкано!
— Да не забравиш, ей — промърмори той и тъкмо както си беше представял, Кей се сгуши в обятията му.