Българска търсачка и начална страница

 

Имало едно време мъж и жена. Хранели си два вола, но нямали кола. Съседите им пък имали кола, но нямали волове. Когато мъжът и жената трябвало да отидат някъде далечко, заемали колата от съседите. Когато пък съседите имали нужда от волове, искали от мъжа и жената.
Един ден жената рекла на мъжа си:
- Я чуй, мъжо, продай воловете! Ще си купим конче и кола. С тях Ще си ходим, когато пожелаем и където си искаме. Пък и да ти кажа ли - съседите не хранят колата, а нашите волове що храна изпояждат!
Речено-сторено. Мъжът напоил воловете и ги повел да ги продава.
По пътя го настигнал селянин с кон.
- Добра стига, байно!
- Жив и здрав да си, пътниче!
- Къде караш тия волове?
- Водя ги да ги продавам.
- Къде ще ходиш чак на пазар! На ти тоя кон, дай ми воловете!
- Ама мене ми трябва и кола.
- Срещу тоя хубав кон ще намериш и кола, и кон.
Мъжът дал воловете, яхнал коня и продължил пътя си.
Задал се насреща му човек с крава.
- Добра среща!
- Добра стига!
- Къде с тоя кон?
- Карах волове на пазар, но ги смених с кон.
- Дай ми коня, на ти тая крава!
 - Съгласен съм.
 Повел селянинът кравата. Гледа - насреща му човек кара свиня.
- Здравей!
- Здравей!
- Къде караш тая крава?
- Карах волове на пазар, па ги смених с кон, а коня - с крава.
- На ти тая свиня, дай ми кравата!
- Добре, съгласен съм.
Подкарал свинята. Насреща му селянин с овца.
 Здрависали се.
- Съгласен ли си да смениш свинята с овца?
- Съгласен съм. На ти свинята, дай ми овцата!
Кара той овцата. Гледа, човек носи гъска.
- Искаш ли да смениш овцата с гъска?
 - Защо да не искам? Дай гьската!
Взел гьската. продължил пътя си. Насреща му селянин носи петел. Разговорили се.
 - Даваш ли гьската за петела?
 - Давам.
Взел петела. Тръгнал пак. Гледа - човек, намерил на пътя празна кесия.
- Здравей, човече!
- И ти здрав бъди, пътниче!
- Намерих тая кесия. На, вземи я, а ми дай петела!
- Дай я.
Взел селянинът кесията, па продължил пътя си към пазара. Преди да стигне трябвало да премине с лодка голяма река, а нямал пари да заплати за превоза. Казал на превозвачите, че има само една празна кесия.
- Като нямаш пари - рекли те, - дай поне празната кесия!
Той дал кесията. В лодката имало колари. Той им разказал колко замени направил и как останал и без празна кесия. Те почнали да се смеят и рекли:
- Какво ще те прави жена ти, като се върнеш вкъщи!
Ще каже само: „Да се радваме, че се върна жив и здрав!“
- На други пей ти тая песен! - шегували се коларите. - Знаем ги ние жените!
- И аз си зная жената. Тъкмо така ще каже.
-Добре - обзаложили се коларите, -ако твоята жена наистина каже тия думи, ние ще ти дадем дванадесет коли заедно с конете!
И изпратили те най-хитрия колар при жената на селянина.
Стигнал той при нея и рекъл:
- Знаеш ли какво направил твоят мъж?
- Не, не зная - отговорила жената.
- Сменил воловете с кон.
- Добре е направил. Като си имаме кон, колата не струва скъпо. Лесно ще я купим.
- Но той сменил коня с крава.
- Още по-добре, ще си имаме млечице.
- Но и кравата сменил със свиня.
- И това не е лошо: свинята ще ни опраси прасенца.
- Добре, ала свинята сменил с овца.
- Това е още по-добре: ще си имаме агнета и вълна, ще има какво да преда.
- Но и овцата сменил с гъска.
- Много добре направил! Ще имаме и пух, и пера, и яйца.
- Но и гъската сменил с петел.
- От това по-хубаво няма: петелът рано ще ни пее, за работа ще ни буди.
- И петела сменил с празна кесия.
- От това по-хубаво - здраве. Кой каквото припечели - той ли, аз ли, или децата, - все в кесията ще слагаме.
- Но той дал кесията да го превозят през реката.
- Че какво от това? - рекла жената. - Трябва да се радваме, че той е жив и здрав.
Коларите нямало що да сторят - трябвало да изпълнят облога. И те дали на селянина дванадесет коли и дванадесет коня.