|
|
Страховитото отмъщение
Имало едно време един момък. Голям смелчага бил. Всички му се чудели. И как да не му се чудят? Вълк с голи ръце хванал, с мечка се преборвал и оцелял, толкова смел човек бил.
И сигурно му се замаяла главата от славата, защото веднъж в кръчмата викнал:
— И от мъртвите не ме е страх! Готов съм да отида в гробището посред нощ, а за да сте сигурни, че съм бил там, ще оставя белег. — Извадил широкия си ловджийски нож и го забил в масата пред себе си. — Ей този нож, всички го знаете, ще оставя забит на нечий гроб!
— Е, това вече не можеш да го сториш! — рекъл кръчмарят и се прекръстил уплашено.
— Мога! — изпъчил се момъкът.
— Не можеш! — отвърнал кръчмарят — Ти с мъртвите не се заигравай, те винаги побеждават живите, колкото и да са смели, ей!
Момъкът почервенял от яд и станал.
— Отивам на гробището. Ще забия ножа си в гроба на баща ти, кръчмарю! Утре можеш да отидеш да провериш.
Изпил си остатъка от ракията на един дъх и излязъл.
А в кръчмата селяците, притихнали, мълчали.
Вървял момъкът по познатите селски улици и скоро стигнал гробището. Тръгнал между гробовете и скоро намерил гроба на бащата на кръчмаря, тук всеки знаел кой гроб на кого е. Всеки род си имал отредено място.
Застанал момъкът пред гроба и промълвил:
— Прощавай, бай Иване, че ще ти наруша покоя, ама сигурно си чул — синът ти не вярва, че съм безстрашен. Затуй сега ще забия ножа си на гроба ти и ще го оставя, да може да го види.
И момъкът извадил ножа от канията, острието проблеснало на лунните лъчи и той замахнал.
И тъй като замахнал с все сила, ножът се забил дълбоко в замръзналата земя.
Момъкът погледал дръжката на ножа, която едва се подавала от земята и решил да си ходи — ето го белега, стои си, утре всеки, който иска, ще го види.
Понечил да тръгне и нещо го задърпало отзад. Момъкът замръзнал от почуда, не от страх.
Обърнал се рязко и какво да види? Никой нямало, явно мъртвите стават невидими, след като ги положим в гроба, рекъл си. И зачакал.
Но нищо не се появявало, само леденият вятър просвирвал зловещо край ушите му.
Тогава момъкът отново опитал да се освободи, да се измъкне от това, което тъй здраво го държало. Напъвал, но не успял и рухнал на земята.
Силни и смели са мъртъвците, си казал момъкът и за първи път в живота си усетил как страхът пъпли в душата и тялото му.
Нима ще ме убият, попитал се момъкът и като обезумял се хвърлил отново напред.
И пак паднал без капка сила на земята, вече усещал как нечии студени пръсти се докосват до лицето му, пълзят към брадичката му, стигат до шията и се впиват в нея. Те са студени и силни като клещи…
А в кръчмата селяците седели и чакали, говорели си тихичко, шептели.
Докато не съмнало, никой не посмял да излезе от кръчмата, защото, знайно е, през нощта черните и зли сили бушуват.
Щом изгряло слънцето, мъжете станали от масите и тръгнали заедно към гробището.
Тук те заобиколили гроба и видели върху него проснат момъка, храбреца на село. Лицето му било изкривено от неописуем ужас. Понечили да вдигнат тялото, за да го отнесат, но нещо го държало. Пуснали го и побягнали, казали си:
— Мъртвите не го пускат!
Когато все пак се намерили неколцина по-смели мъже, които отишли и разгледали трупа на момъка, видели ножа, забит в земята — той пронизал ямурлука му и така държал тялото му в необичаен плен и не го пускал.
Измъкнали ножа, отнесли тялото на момъка в селото и обяснили:
— Мъртъвците го пуснаха за малко, колкото да го погребем.
И оттогава се знаело, че никой няма право да посещава нощем гробища. Още повече пък да се хвали, че може да забие нож в нечий гроб.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
