Българска търсачка и начална страница

 

Свекър и свекърва си взели снаха от друго село. Син им, щом се оженил, заминал по печалба. Оставил при тях младата невяста.
Свекърът и свекървата били много свидливи. Когато сядали да ядат, хапвали по два-три залъка и свекърът казвал: „Сит свекър, сита свекърва, дигай, невясто!“ И Невястата дигала трапезата. Свекърът и свекървата си доядали скришом, а снахата примирала от глад. Така правел свекърът на всяко ядене. Невястата гладувала, па току отишла един ден при майка си и се оплакала, че все гладна ходи.
Невястата имала троица братя. Най-малкият рекъл:
- Защо не каза по-рано, сестро? Аз лесно ще вразумя твоя свекър и твоята свекърва. Иди си сега, па ме чакай довечера. Ще ти дойда на гости. Хубаво да наготвиш.
Невястата си отишла и наготвила. Вечерта брат и дошъл на гости. Тя сложила трапезата. Свекърът хапнал два-три залъка, па току рекъл:
- Сит свекър, сита свекърва, дигай, невясто!
Невястата посегнала да дигне трапезата, ала брат и я спрял и казал:
- Ситите могат да станат, ала гладните ще се нахранят. Яж, сестро, да ядем!
Яли, яли, наяли се добре. Тогава братът рекъл на сестра си:
- Дай, сестро, хляба и гозбата! Ще ги сложа при възглавницата си, да ги не изядат нощес котките.
Братът турнал торбата с хляба под възглавницата, захлупил гозбата до главата си, па легнал.
Свекърът и свекървата примирали от глад, ала нямало какво да ядат. Свекърът посегнал в тъмнината да измъкне торбата с хляба изпод възглавницата, но гостенинът замахнал с тоягата и викнал:
- Псссст, котарако! Сит господар те храни!
Като видели, че гостенинът не заспива и няма как да вземат хляба и гозбата, свекърът казал на свекървата:
- То се видяло, че хляб и гозба не ще ядем тая вечер, ами иди да издоиш кравата, та да пийнем малко млекце.
Гостът чул какво си приказват. Когато свекървата почнала да дои млякото, той станал и отишъл в тъмнината при нея. Тя издоила, колкото пуснала кравата. После дигнала котлето и го подала на госта, като го помислила за свекъра.
На, сръбни - рекла тя, - па остави и за мене!
Гостът изпил млякото до капка, подал на свекървата котлето, върнал се бързо и си легнал в леглото.
Дошъл свекърът и поискал да пийне мляко. 
- Бре, гладнико - викнала сърдито бабата, - какво мляко дириш? Нали го изпи до капка?
- Слушай, бабо, пред мен такива не минават! Изпила си млякото, па се и преструваш отгоре. Да не мислиш, че с невястата се разправяш?
Скарали се свекърът и свекървата. Ала с кавга глад не се насища. Най-после свекървата казала:
- Я да се не разправям повече със сит човек, а да отида в градината да хапна сливи, че умирам от глад.
- Ти пи мляко, че и за сливи мислиш, та аз ли тука гладен ще стоя? И аз ще дойда.
Отишли в градината и почнали да брулят сливи. Ала гостенинът чул какво се гласят да правят, грабнал една вършина, па като зашибал де кого завърне.
Шиба и вика:
- Тичайте бре, хора, че говеда окършиха сливите!
Свекърът и свекървата избягали вкъщи. Постояли там, какво постояли, и свекърът рекъл:
- Хайде, бабо, да отидем в градината да похапнем зеле.
Отишли пак в градината. Ала тъкмо да откъснат една зелка, гостенинът ги зашибал пак с вършината и завикал:
- Тичайте бре, хора, че козите изядоха зелето!
Свекърът и свекървата пак избягали вкъщи. Легнали, дано заспят. Ала на гладно спи ли се? По едно време свекърът рекъл:
- Не било лесно на нашата невяста. Ти сръбна мляко, та може да не усещаш такъв глад, ала аз не зная как ще утрая до утре.
- Мълчи, мълчи! То се знае кой изпи до капка млякото. Аз най-добре разбирам какво е било на невястата, като я държахме все гладна. Да не си посмял вече да викаш: „Сит свекър, сита свекърва“.
На сутринта седнали да ядат. Гостът извадил хляба от торбата и сложил гозбата. Като се наяли добре, той рекъл:
- Догде не погладуват ситите, не хващат вяра на гладните. Дано не идвам пак да пъдя с вършина говедата и козите!