|
|
Разкаялият се разбойник
В далечни времена, когато в планините ни върлували разбойници, имало един злосторник, който се разкаял за греховете си. А те били наистина безчет — убивал и ограбвал години наред. И сега разбойникът всеки ден чувствал как го ръфа неговата съвест, досущ като вълк го била захапала и не пуска, а той се чудел как от нея да се спаси.
Както си седял един хубав божи ден и си спомнял за поредния си страшен изгарящ го грях, дочул шум. Сърцето му на разбойник трепнало, тялото му само се надигнало и с тихи стъпки се приближил до горската пътека и задебнал. По пътеката бавно и важно крачел някакъв духовник. Разбойникът по навик посегнал към кръста си, където винаги висял ножът му, но отдавна вече той не му бил нужен и не го носел. Усмихнал се горчиво и зачакал пътника да приближи. Видял, че е владика, коленичил на пътеката и се помолил:
— Благослови ме, владико!
Владиката го благословил, поседнали двамата под едно дърво и тогава разбойникът му разкрил душата си.
И владиката му разказал накъде е тръгнал:
— Ей тук, наблизо трябва да има една поляна, а на нея — колиба, в нея пък — отшелник свят.
— Знам къде е — рекъл разбойникът, който познавал тукашната гора като петте пръста на ръката си.
— Ще ме отведеш ли там, човече? — попитал владиката.
— Ще го сторя, владико, макар че отшелникът ме мрази, че съм грешник голям — въздъхнал разбойникът.
И разбойникът повел владиката. Стигнали до полянката и какво да видят?
Чудо голямо! Чудо невидяно!
До колибата отшелникът лежи на ложе, което сам си бил измайсторил от клони. Лежал си и личало, че текат последните мигове от земния му свят живот.
До главата му стояла Богородица и го гледала с такова умиление, че който и да видел святата майка, не можел да не се просълзи от умиление от обичта, която тя излъчвала.
А до нея, край нея, зад нея, даже и над нея — ангели белоснежни, един до друг и всички вперили взор в отшелника.
— Ангелите очакват сетния му миг и ще отнесат душата му право в обятията на Бога — прошепнал владиката, но го чули.
Ангелите закимали, заговорили един през друг с небесните си нежни гласове:
— Да, прав си, владико, прав, прав, прав…
Самата Богородица спряла взора си на владиката и му се усмихнала благо.
Но и отшелникът дочул шепота на владиката и попитал:
— А с тебе кой е, владико?
— Един разбойник. Помогна ми да те открия… — отвърнал той.
А отшелникът се надигнал, макар с огромно усилие, и погледнал да види кой е разбойникът.
Щом го зърнал, отшелникът заговорил яростно за греховете на разбойника, осъждал го, обявил, че го презира, даже не иска да умира, докато не види него мъртъв… Било страшно да се слуша.
Дори Богородица заотстъпвала назад и изведнъж изчезнала — дали в гората се скрила, или в небесните простори, не станало ясно.
Стоял разбойникът с наведена от срам глава и слушал жестоките думи на отшелника. Прав бил да го осъжда. Всичко, което разправял, е вярно — нима не е убивал, нима не е измъчвал, нима не е ограбвал? Ех, да можеше по някакъв начин да върне миналото, но нямало как!
Стоял разбойникът с наведена глава и съвестта му го гризяла както винаги — бавно и неуморно.
А владиката побутнал разбойника и му рекъл възбудено:
— Гледай, гледай!
Едва сега посмял разбойникът да повдигне поглед и що да види?
Вместо ангелите поляната била изпълнена с дяволи, всеки въоръжен с вила. А един, сигурно бил тарторът им, забил вилата си в главата на отшелника. Страховит писък, хиляди демонски смехове и кански кикот изпълнили гората. Дяволските изчадия отлетели, а начело бил предводителят им, понесъл набучена главата на отшелника.
Разбойникът за първи път в живота си се разтреперил от страх, казал си — щом този свят отшелник е запокитен в ада, какво ли ме очаква пък мен, но си го заслужавам… И залитнал. Владиката го хванал и бавно го положил върху тревата. Тогава долетели ангелите и поели душата на разбойника, отнесли я право в обятията на Бога. Защото разкаялите се грешници са любимите му деца…
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
