Българска търсачка и начална страница

 

Първа глава

 

Бъртрам Белами поклати глава и въздъхна.
— Джейми най-добре да престане да се държи така, сякаш е омъжена за този проклет цветарски магазин, а да си намери някой свестен мъж — каза той на съпругата си.
Джейми Ексетър погледна чичо си изпод вежди, а чашата с кафе застина пред устните й.
— Лельо Марта, ако това е началото на ежегодната му лекция под наслов «По-добре да омъжим Джейми, преди да е изтекла още една година», аз си тръгвам веднага. — Чудеше се защо изобщо бе споменала, че ще бъде сама в навечерието на Нова Година. А и след като работеше в магазина от пет сутринта до шест следобед, тя нямаше никакво настроение за срещи.
— Успокой се, мила, твоят чичо ти мисли доброто — обади се леля Марта. — Загрижен е за теб.
— Чудесно, но няма нужда. Чувствам се напълно щастлива — каза Джейми, като продължаваше отдавна утвърдената традиция да ангажира леля си във всеки труден разговор. — Миналата седмица управителят ми спомена, че Айзая Дънам смята да остави собствениците на магазина, когато вземе хотела — ако, разбира се, не се окажат некадърни. А аз в никакъв случай не съм некадърна. — Тя се усмихна, като се надяваше, че това ще изличи бръчките от намръщеното лице на чичо й. — Просто съм малко изморена. Въпреки че сигурно такава е цената на успеха, а аз дължа всичко на чичо Бърт.
— Хм — въздъхна той, като се опитваше да скрие задоволството си, — не съм много сигурен в това. Може да съм те повел в погрешна посока.
— Лельо Марта — жално каза Джейми, — би ли напомнила на чичо Бърт, че някога беше доволен от прилежната ми работа и от това, че не си губех времето с момчета?
— Виж, Бърти — нежно подхвана Марта, — аз съм сигурна, че Джейми ще се омъжи навреме. — Усмихна й се. — Нали така, мила?
— Разбира се — съгласи се Джейми, схванала намека на леля си. — Може би съм малко придирчива. Но все някой ден подходящият мъж ще се появи. — Отново се усмихна на чичо си. — Кой знае, може още утре да влезе в магазина ми.
— А сигурна ли си, че ще го познаеш, ако влезе? — Чичо й скептично я погледна изпод вежди. — Знаеш ли какво търсиш?
— Струва ми се, че имам някаква представа — вдигна рамене Джейми. — Нали знаеш, обикновените изисквания. Интелигентен и интересен, с добро чувство за хумор. Сравнително красив, със сигурни доходи. По-нататък не зная. Може би си въобразявам, че ще чуя някакво звънче в главата си, но това е глупаво.
— Не бъди толкова сигурна — каза чичо й. — В моята глава наистина зазвъняха звънчета, когато видях момичето на мечтите ми. — Той погали ръката на съпругата си.
— Когато за първи път чух Бърти да се смее и зърнах искрите в очите му, аз разбрах, че това е мъжът, когото съм очаквала — добави леля й.
Двамата се загледаха един в друг, а Джейми въздъхна и поклати глава. Бяха женени вече почти петдесет години и още се обичаха. Мисълта, че тя явно не е създадена за такива красиви взаимоотношения, я изпълваше със смътно чувство за вина. Нямаше право да очаква Провидението да й изпрати съвършения мъж.
— Ако съм дори наполовина щастлива колкото вие, не бих искала повече — заяви тя.
— Трябва да се позамислиш какво всъщност искаш — рече чичо й. — Произходът на твоя мъж, интересите му и дори външният вид. Когато знаеш точно какво желаеш, вече наполовина го имаш.
— Ще се опитам да последвам съвета ти. — Джейми стана и го прегърна, а после целуна леля си по бузата. — Да се надяваме, че съдбата ми е приготвила такъв чудесен мъж, с какъвто е изненадала и теб. Сега най-добре да си тръгвам. Утре ме чака тежък ден. Можете да ми се обадите, ако искате нещо специално за новогодишната вечеря.
— Разбира се, мила. Карай внимателно. Навън ръми.
— Добре, лельо Марта, ще внимавам.
Караше бавно по блесналите от дъжда улици на Сейнт Луис, а декемврийският вятър носеше мъглата и обгръщаше уличните лампи със сияещи ореоли. Чудеше се защо леля й и чичо й бяха толкова уверени, че тя трябва незабавно да се омъжи и то при положение, че само преди няколко години бяха напълно доволни от чудесната й работа в цветарския магазин. Според нея отговорът се криеше в силното им желание да се омъжи. Тъй като бяха толкова щастливи заедно, те не можеха да си представят някой, който да е напълно доволен, живеейки сам. Е, нямаше за какво да се безпокоят. Тя се справяше чудесно, независимо от липсата на този така мечтан мъж. Не че имаше нещо против женитбата, но й се струваше, че мечтите с нищо няма да помогнат. И все пак, ако наистина можеше да получи мъжа на мечтите си, какъв би бил той? Със сигурност нямаше да е някой от зализаните продавачи, които срещаше в хотела. Щеше да бъде истински мъж, а не изкуствено поддържан мускулест тип. Би предпочела да е висок и с тъмна коса. Не беше задължително да е красавец, но трябваше да има добре очертана брадичка и нос. Неизвестно защо, но мъжете с хубави нослета й действаха отблъскващо. Най-важното бяха очите. Зелени очи с усмихнати бръчици в краищата и изваяни вежди над тях. Зеленото щеше да е бистро като смарагд, който засиява, когато лицето се озари от красива топла усмивка…
Образът беше толкова реален, че Джейми замалко да пропусне пряката, която водеше към дома й.
— Ама и аз съм една… — възкликна тя, когато колата й поднесе от резкия завой. Все още разтреперана, спря на паркинга зад жълтеникавата тухлена сграда. Единственото дърво в пустия мъглив двор се поклащаше напред-назад — доста мрачна гледка, от която я побиха тръпки.
Забърза към сградата и докато се изкачваше по стълбите забеляза, че на няколко места грозната жълтеникава боя е започнала да се лющи и коридорите имаха доста неугледен вид. За момент си помисли дали да не се оплаче на управителя, но после поклати глава. Ако изобщо направеше нещо, то нямаше да е повече от още един пласт от същата грозна боя. Преди да отключи вратата се спря и погледна сивия коридор, обзета от неприятно чувство. Може би трябваше да се премести или дори да си купи къща. Винаги бе мислила, че къщата ще дойде след като се омъжи, но след като можеше да си я позволи — защо не?
— Ти как мислиш? — обърна се Джейми към Сирано, големия бял котарак, който я посрещна на вратата на кухнята. — Къща с цял двор на твое разположение?
— Мяу — отвърна Сирано и обнадежден се запъти към паничката, като поглеждаше през рамо с големите си зелени очи.
— И все пак — вечерята преди всичко, нали? Добре, добре. Всичко по реда си.
Джейми остави палтото и чантичката на един от столовете и сипа в паничката на Сирано от котешката храна. Седна до масата и започна да го наблюдава как яде, все още замислена над новата си идея. Един бърз оглед на малката кухня само засили обзелото я неудовлетворение. Нищо чудно, че готвеше рядко — в кухнята беше толкова тясно.
— Дали наистина да не опитам да намеря къщичка? — попита тя Сирано, който бе скочил в скута й. Той доволно замърка. — Предполагам, че това означава «да» — продължи Джейми. — Е, засега може би ще е най-добре поне да си представя къщата на мечтите ми. — Усмихна се и погали Сирано по гушката. — Първо мъжът на мечтите ми, а сега и къщата. Къщата е май по-лесен проблем. Истинският мъж по-трудно се намира.
— Мяу! — Сирано се загледа в нея със зелените си очи.
— Наистина ли? Значи смяташ, че мога, така ли? Знаеш ли, представям си го със зелени очи, точно като теб. — Джейми боцна с пръст черното носле на котарака. — Или може би ти си този мъж, омагьосан преди векове от жестоко заклинание? Дали да не проверим? — Хвана рошавата му глава и звучно го целуна по челото. — Жалко, май не си! — засмя се тя, след като котаракът се измъкна от ръцете й и се отдалечи. — Е, и без това е време за сън. Трябва да съм в магазина преди пет сутринта, а това означава ставане в четири. Колко щастлива ще бъда, когато мине Нова година!
На сутринта Джейми прекоси пустите улици на града и пристигна в магазина точно в пет часа. Нейната гордост, «Цветя от сърце», се намираше в стария, но елегантен хотел «Шато Сейнт Луис» в центъра на града. Някога магазинът бе принадлежал на чичо Бърт. Джейми бе работила тук на половин ден още като ученичка. След смъртта на баща си, когато майка й бе решила да се премести в Аризона, тя реши да остане при чичо си и леля си. Убедиха я да се запише в бизнес курс, за да може по-късно да поеме ръководството на магазина и евентуално да го купи. Сега, благодарение на усилената работа, тя притежаваше магазина и спокойно можеше да си позволи и собствен дом.
Следобед счетоводителят се отби да купи цветя на жена си и Джейми му каза, че иска да види отчета за приходите от тази година колкото е възможно по-скоро, защото има намерение през новата година да си купи къща.
— Идеята не е лоша — съгласи се Ралф. — Каква къща?
— Още не зная. — Джейми му подаде прекрасните орхидеи в прозрачна пластмасова кутийка. — Сигурно ще празнувате довечера?
— Да, ще дойдем на бала в хотела — въздъхна Ралф. — Жена ми чула, че старият Айзая Дънам и синът му Зак ще бъдат тук. Прочела е някъде, че Зак и Сиси Бергстром, певицата, която води програмата, тази вечер сигурно ще обявят годежа си, а старецът е бесен… Аз изобщо не се интересувам от подобни глупости, но жена ми чете всички клюки и сигурно ще се почувства щастлива, ако сме тук. — Той се усмихна и вдигна рамене.
— И аз мисля, че е добре Новата година да бъде посрещната в съгласие. — Джейми кимна разбиращо.
— Точно така — съгласи се Ралф. — Е, до скоро!
— Чао, Ралф! — отвърна Джейми.
— Искаш ли да се обзаложим, че не са за жена му? — попита я помощникът й Барни, след като той излезе.
— Не бъди циничен — намръщи се Джейми. — Човекът се опитва да започне с хубаво Новата година, а ти! Чудя се защо ли Айзая Дънам е тук? Обикновено не се мярка в хотела преди средата на януари, а се съмнявам, че би дошъл само, за да следи сина си. Зак Дънам вече би трябвало да е напълно зрял мъж.
— Ако имах неговите милиони, а единственият ми наследник беше на път да сглупи с някоя алчна парясница, и аз щях да се навъртам наоколо — ухили се Барни.
— Вероятно — неуверено каза Джейми. — От друга страна, може би проверява как служителите се справят с голямото събитие. — Тя погледна часовника си. — Мисля лично да видя дали всичко за празненството в Голямата зала е както трябва. Не забравяй орхидеите за официалните гости точно в два часа.
— Вече ми напомни три пъти — възмутено я погледна Барни.
— Зная — въздъхна Джейми. — Извинявай. Малко съм изнервена. Искам всичко да мине идеално, нали знаеш.
Тя забърза към задната част на магазина, където в голямо помещение със строго контролирана температура работеха още трима служители. Опитните им пръсти чевръсто превръщаха купчините розови и жълти хризантеми, бели маргаритки и папрат в букети за масите. Едно от момчетата правеше големите букети, предназначени за сцената. Джейми внимателно провери поръчките, преброи кутиите с цветя и се убеди, че всичко, от което имаха нужда, е вече доставено. Удовлетворена, тя се запъти към вратата и спря. Влажният хладен въздух беше напоен от уханието на хризантемите. Тя обичаше тази миризма така, както обичаше и чудесните аромати на останалите цветя, разнообразните им цветове и форми. Осъзна колко е щастлива, че се занимава с любимата си работа. Нямаше нужда от измислени мъже, за да бъде животът й пълен. Само някой неблагодарен глупак би могъл да желае повече.
Късно следобед напрежението намаля и Джейми освободи Барни. После изчисти рафтовете, отстрани увехналите цветя и подреди няколкото останали букета в сандъчето зад щанда. В средата постави малък букет от розови пъпки. Винаги излагаше по един такъв, за да се наслаждава на крехката му красота. Според нея това бе идеалният букет за изразяване на романтични чувства, точно каквито би искала мъжът от мечтите й да…
— Ох, не бъди глупава — промърмори тя и се наведе, за да вдигне няколко зелени стръка, паднали на пода. Изправи се с лице към щанда и се загледа във фаровете на преминаващите отвън коли. Беше време за вечеря и всички се прибираха у дома.
Запъти се към входа, за да заключи, но внезапно зад стъклото се появи тъмната сянка на висок мъж. Джейми застина. Когато най-после видя непознатия, сърцето й внезапно подскочи и спря… После лудо запрепуска. Защото, когато мъжът се приближи, тя забеляза, че очите му са зелени и хвърлят весели отблясъци, а усмивката му — това бе най-топлата усмивка, която някога бе виждала.
— М-мога ли да ви помогна? — заекна Джейми, като се чудеше дали видението ще изчезне, когато проговори.
— Ами надявам се, че да — каза мъжът с дълбок, приятен глас.
— К-какво ще желаете? — попита тя и поруменя, когато видя как погледът на мъжа се плъзга по устните й и продължава надолу към розовия пуловер от ангорска вълна. Очите му бавно се върнаха към нейните, а после се загледаха зад рамото й.
— Бих искал букета от розови пъпки, с белите цветчета.
— Детски дъх — каза Джейми, все още втренчена в него.
— Какво? — Веждите му учудено се вдигнаха.
— Малките бели цветчета — уточни Джейми. — Наричат се «детски дъх». Защото са толкова сладки и нежни.
— Това ми харесва. — Красивата усмивка отново озари лицето му.
С усилие на волята Джейми откъсна очи от него и се обърна, за да вземе букета. Можеше да види отражението на непознатия, който следеше с поглед нервните й движения. За бога, овладей се, Джейми, сгълча се наум тя и здраво сграбчи малката ваза. Той не е този, за когото го мислиш. Само още един обикновен клиент.
— Заповядайте. — Обърна се и постави цветята върху щанда. — Ще ви го дам само за десет долара. И без това няма да издържи до сряда. Освен, ако не искате да бъде доставен някъде. Тогава ще трябва да доплатите.
— Няма да е необходимо — рече мъжът и й подаде една десетачка от дебелата пачка пари, която бе извадил от джоба на коженото си яке. В магазина влезе натруфена червенокоса жена. — Сиси, тези ще свършат ли работа? — попита той.
Толкова по въпроса за мъжа на мечтите, помисли си Джейми, като се опитваше да превъзмогне необяснимия си порив на гняв. Веднага бе разпознала Сиси Бергстром — певицата, която Ралф бе споменал. А това означаваше, че този зеленоок чаровник сигурно е Зак Дънам. Джейми студено огледа новодошлата. Гласът й наподобяваше дрезгаво мяукане. И отлично пасваше на лицето й, което прие кисело изражение, докато оглеждаше розите и нетърпеливо барабанеше по плота с дългите си, безвкусно лакирани нокти.
— Много е лигаво — заяви. — Предпочитам червените карамфили.
— Добре — въздъхна мъжът. — Да бъдат карамфилите тогава.
Джейми го погледна със съжаление и взе розите, за да ги върне на мястото им. Как е могъл да се обвърже с такава жена? Нищо чудно, че баща му беше бесен!
— Не, чакайте — обади се той. — Ще взема и розите. — Подаде й банкнотите, като отново се усмихна. — Розите са за вас — добави тихо. — Струва ми се, че идеално ви подхождат.
При тези думи устата на Джейми пресъхна. Докато поемаше парите, пръстите им се докоснаха. Тя почувства как между тях прескача искра, сякаш бе пипнала ключа на лампата в бурен зимен ден. Грубият глас на певицата я сепна.
— Ама и ти си един донжуан — каза тя и възнагради мъжа с леден поглед.
— Спокойно, Сиси — рече той и я изгледа.
— Не мога да го приема — припряно заяви Джейми. Тя взе букета, бързо го върна в сандъчето, грабна карамфилите и ги тръсна пред жената. После бързо се извини, цялата поруменяла от смущение.
— Не се оставяй да те омае, миличка — обади се певицата. — Колко?
— А… петнадесет долара — въздъхна Джейми.
— Плати на дамата, Зак — нареди жената, с което потвърди предположението на Джейми, че това е наистина той. После взе букета и се запъти към фоайето. Зак Дънам извади една двадесетдоларова банкнота и я подаде на Джейми.
— Задръжте рестото — усмихна се той — и занесете розите у дома си. Искам да ви ги подаря. Защото ми напомняте за розови пъпки с детски дъх.
Джейми го погледна, а после извади от касата рестото и му го подаде.
— Не, благодаря, господин Дънам — каза студено тя. — Не е редно.
Зак Дънам разочаровано промълви:
— Май сте чели клюките във вестниците. Не трябва да вярвате на тези глупости. — Отново се усмихна. — Предполагам, че не сте свободна тази вечер, госпожице… «госпожице», нали?
— Госпожица Ексетър! — сряза го Джейми. — Разбира се, че няма да бъда свободна. Би трябвало да се засрамите! Ужасно безочливо е да флиртувате с една жена, докато в същото време придружавате друга…, независимо дали ще се сгодявате с нея или не!
— Най-после да срещна жена, която говори това, което мисли! Сигурно наистина би трябвало да се срамувам, но не мога да твърдя, че е така. Иначе щях ли още да говоря с вас?
— И това не е редно. Явно съвестта ви има нужда от корекции — строго заяви Джейми, като вече копнееше мъжът просто да си вземе рестото и да я освободи от смущаващото си присъствие. Побутна банкнотите към него. — Мисля, че е най-добре да тръгвате.
Преди да успее да реагира, Зак хвана ръката й и я поднесе към устните си.
— Желая ви приятна вечер, госпожице Ексетър — каза той и се усмихна на напразния й опит да измъкне ръката си.
— А аз ви пожелавам да се научите да се държите прилично — отвърна Джейми. — Пуснете ме!
— Не и преди да ми кажете първото си име — заяви Зак. — «Госпожица Ексетър» ми звучи твърде официално за жена, която смятам да опозная много по-отблизо.
— Е, аз пък нямам никакво желание да се опознаваме — рече троснато Джейми. Зак отново се засмя, а после погледна зад щанда.
— Аха! — възкликна, когато зърна купчинката визитни картички до касата и бързо грабна една от тях. — «Цветя от сърце, Джейми Ексетър, собственик». Значи — Джейми. Хубаво име. Наистина си подхожда с розови пъпки и детски дъх. — Зак пусна визитката в джоба си, а после улови пръстите на Джейми и целуна дланта. — Честита Нова година, Джейми — прошепна той. — Жалко, че ми се налага утре да пътувам за Ню Йорк, а вдругиден — за Африка. Но когато се върна, ще мина да те видя. Можеш да разчиташ на мен.
— Не се притеснявай. Изобщо не се интересувам от хора, на които… на които не може да се разчита. Като теб. — Джейми се опитваше да не обръща внимание на тръпките по ръката и учестените удари на сърцето си.
Внезапно безгрижното изражение на Зак изчезна и той се намръщи.
— Проклети да са тия журналисти и евтините им клюки! Омръзна ми вече…
— Зак, какво, по дяволите, правиш още там? — Сиси Бергстром ядосано надникна в магазина.
— Идвам — намръщи се мъжът. Понечи да си тръгне, но изведнъж се обърна и се наведе към Джейми. — Отсега нататък — тихо рече той, — не вярвай на нищо, докато аз не ти кажа, че е истина. — После бавно се запъти към изхода.
Джейми го проследи с поглед, отново обхваната от чувство за нереалност. Струваше й се, че веднага щом мине през вратата, й той, и Сиси ще се стопят във въздуха. Но разгневеното лице на Сиси изглеждаше съвсем истинско, а по устата й можеше да съди, че Зак е подложен на яростна словесна атака. Джейми поклати глава и въздъхна. От току-що видяното можеше да заключи, че връзката им не е от най-прекрасните. Но какво пък, сигурно на някои хора им харесва да водят непрекъснати битки.
— На този не бих повярвала, ако ще чудо да стане! — измърмори Джейми, докато си обличаше палтото. Огледа магазина за последен път и изгаси лампите. Сигурно си е мислел, че веднага ще я покори с онази реплика — как искал да я опознае отблизо! Колко ли лековерна си я представяше? На излизане от фоайето Джейми се сблъска с висок прошарен мъж. Усмихнато му се извини и отстъпи встрани.
— Почакайте — каза мъжът и хвана ръкава на палтото й. — Аз съм Айзая Дънам. Вие не сте ли случайно госпожица Джейми Ексетър? Не беше ли синът ми преди малко във вашия магазин?
— Ами… да… да, така беше, господин Дънам — отвърна Джейми и вдигна глава, а погледът й срещна едни от най-проницателните стоманеносиви очи, които някога бе виждала. — Забравил ли е нещо?
— Нищо, което не е трябвало да забравя — заяви господин Дънам. — За мое огромно облекчение, Зак току-що ми каза, че няма да се жени за онази… За госпожица Бергстром. И когато го попитах какво го е накарало да промени решението си, той ми каза само, че е срещнал вас. Трябва да призная, че проявява добър вкус, но честно казано съм убеден…
— Почакайте малко, господин Дънам — прекъсна го Джейми, ядосана от намеците му. — Аз нямам нищо общо със сина ви. Не бих го приела дори като подарък. В интерес на истината преди малко го изгоних. Смятам, че се е пошегувал с вас.
Очите на Айзая Дънам гневно се присвиха и Джейми мигновено съжали за своята нетактичност. Но още преди да е опитала да се извини, възрастният човек избухна в смях.
— Бях на път да кажа… Бях убеден, че той се е възползвал от наивността на една малка цветарка, но сега разбирам, че си е намерил майстора. — Очите му весело искряха. — Не бъди твърде строга с момчето. Не е толкова лош, колкото изглежда. А и точно от такава дама има нужда.
Джейми знаеше, че би било глупаво да продължи с възмутените забележки, но не можеше да измисли нищо по-приятно, което да не прозвучи неискрено. Затова си замълча и се усмихна, а Дънам пак се разсмя.
— Рядко се срещат момичета като теб — рече той. — Повечето хора на твое място, като знаят, че съвсем скоро аз ще бъда собственик на хотела, веднага биха ме засипали със суперлативи по адрес на Зак. Оценявам силата на характера ти. Надявам се, че Зак ще може да промени лошото впечатление, което ти е направил. — Той протегна ръка. — Беше ми приятно да се запознаем, госпожице Ексетър. Вече видях балната зала и искам да ви поздравя за чудесното оформление.
— Благодаря, господине. — Джейми замаяно стисна ръката му и набързо отвърна на пожеланието за приятна вечер.
Малко след като се разделиха, тя внезапно осъзна колко безумно беше твърдението й, че не би приела сина му дори като подарък. Ако умът й изобщо беше на мястото си, сигурно щеше да му каже нещо хубаво по адрес на Зак. Този мъж й бе влязъл под кожата. Обикновено мислеше преди да заговори.
Слава богу, че Айзая не се обиди!
Късно вечерта Джейми седеше във фотьойла си със Сирано в скута и разсеяно гледаше телевизионния екран, който показваше празненствата и отброяваше оставащите до полунощ секунди. Мислите й се рееха между срещата със Зак Дънам и тази с баща му. Когато мъжът, когото си бе представяла предишната вечер, се бе появил пред очите й, тя бе толкова развълнувана, че за миг сякаш наистина бе чула онова вълшебно звънче. Но Сиси Бергстром бързо бе развалила магията. Трябваше да запомни този урок. Това, че един мъж изглеждаше подходящ, не означаваше, че е такъв. Зак Дънам не беше за която и да е жена с достойнство. Такива като него жужаха от цвете на цвете досущ гигантски пчели… Но какво я засягаше всичко това? Съмняваше се, че ще я посети отново. Но ако го направеше… Баща му изглежда искаше те да се срещнат, а Айзая Дънам повече или по-малко държеше съдбата на магазина й в свои ръце. Джейми не би позволила този факт да я въвлече във връзка, която не желае, а Айзая със сигурност би уважил желанието й. Съмняваше се, че… че би я лишил от правата й, само защото е отхвърлила сина му. А и не вярваше на Зак и обещанията му. Сигурно никога вече нямаше да го види, а тревогите й щяха да се окажат напразни.
Какофония от свирки и викове привлече вниманието й върху факта, че е вече полунощ.
— Честита Нова година, Сирано — въздъхна тя. — Надявам се, че за мен тази нощ беше наистина края на старата година! Тревогите за Зак Дънам ме изтощиха повече и от работата в магазина!

 

Втора глава

 

Джейми изключи телевизора. Малко по-късно, вече по пижама и с разпусната коса, тя чу, че някой чука на вратата.
— Сигурно Брайър искат лед — каза Джейми на Сирано и наметна халата си. Шумът от празненството на горния етаж бе ясно доловим. Въпреки увереността, че това е съседът й, тя открехна вратата само на няколко сантиметра, без да маха веригата. Надникна през процепа и моментално я затръшна.
— Не може да бъде — промърмори. — Сигурно си въобразявам. — Не беше възможно пред апартамента й да стои Зак Дънам, облечен в смокинг и палто, побеляло от сняг.
— Джейми, пусни ме да вляза, моля те. — Дочу през вратата. — Няма да стоя дълго.
— Какво правиш тук? — изумено попита тя съвсем истинския Зак, след като с разтреперани ръце махна веригата и отвори.
— Казах ти, че искам да се видим отново — отвърна той с благоразполагаща усмивка, — и реших, че не ми се чака връщането от Африка, така че те потърсих. Може ли да вляза?
— Ами… да, разбира се — рече Джейми. Изглежда наистина му беше студено и вероятно нямаше намерение да й причинява неприятности. Пусна го да мине. — Не знаех, че вали сняг. И защо, за бога, си ходил пеша?
— Обичам разходките. А и снегът заваля, когато бях вече на половината път. — Зак внимателно свали палтото си. — Май е доста мокро.
— Може би трябва да го оставим в кухнята — предложи Джейми. — Ще го сложа до радиатора.
Зак кимна одобрително, а тя забърза пред него, мислейки, че това бе наистина доста странен начин за начало на новата година.
— Извинявай, ако съм те вдигнал от леглото — каза той, като едва сега обърна внимание на облеклото й.
— Аз… аз още не си бях легнала — смутено отвърна Джейми. Закачи палтото на въжето за простиране над радиатора и благодари на провидението, че поне днес по него не висеше прано бельо. — Готово — каза тя и се обърна. — Така ще изсъхне съвсем бързо. — Зак мълчаливо я наблюдаваше. На ярката флуоресцентна светлина в кухнята тя ясно видя две червени драскотини на лявата му буза. — А, така значи — рече Джейми, загледана в тях. — На Сиси явно не й е харесало, че няма да се жениш за нея.
— Откъде знаеш за това? — ядосано попита Зак. — Не мога да направя и крачка, без някой репортер да…
— Баща ти ми каза, че вече нямаш такова намерение — прекъсна го тя. — Та, предположих, че освен на него, си го съобщил и на нея. — Джейми вдигна вежди и студено го изгледа. — Затова ли си тук? Защото баща ти те е изпратил?
— Господи! Разбира се, че не! — възкликна Зак. После гласът му се сниши. — Кога си се срещала с баща ми? Какво ти е казал? Имаш ли нещо против да седна? — Придърпа един от столовете край масата и седна, без да дочака отговора й.
— Срещнах се с баща ти във фоайето — отвърна Джейми. После накратко му предаде разговора. — Аз като че ли не бях доста тактична. Може би трябва да се извиня и на двама ви.
— Всъщност държала си се с татко по най-подходящия начин — въздъхна Зак. — Той харесва откровените хора. Но аз ще приема извинението ти. За това, което каза, и за това, че мислиш, че баща ми ме е изпратил тук. Никога не съм му се подчинявал, затова и не се разбираме много добре. — Зак се насили да се усмихне и прокара пръсти през мократа си черна коса. — Сега ще можем ли да поговорим за нещо по-приятно? За теб например?
— Не съм сигурна, че ще бъде по-приятно — неуверено отвърна Джейми.
Искаше й се да му вярва. Изглеждаше искрен. Но защо всъщност бе извървял пеш целия път до дома й, въпреки силния сняг? Дали не бе пил прекалено много, преди да излезе от хотела? Изобщо не изглеждаше пиян, но не можеше да бъде сигурна. Всъщност можеше да е сигурна само в това, че присъствието му изпълваше кухнята й с невидимо напрежение, което тя намираше за изключително вълнуващо.
— Мисля, че имаш нужда от кърпа за косата си — каза Джейми и изтича в банята, откъдето се върна с дебел, мек пешкир. — Искаш ли гребен?
— Не, благодаря. Имам. — Той започна бързо да бърше косата си. Разрошен, беше още по-привлекателен — като мъж, който току-що е излязъл от банята.
Докато Зак се решеше, Джейми отчаяно затърси някаква тема, която да настрои ума й на по-безопасна вълна.
— Искаш ли нещо топло за пиене? Кафе или какао?
— Няма да е лошо да пийна едно какао, но не е ли трудно за приготвяне?
— Ни най-малко. Имам нес какао — каза Джейми, доволна от възможността да свърши нещо. Напълни чайника с вода и го постави на котлона, а после отвори един от претъпканите шкафове и извади какаото. Бързо се наведе, за да вдигне падналата на пода кутия със стафиди. — Нямам достатъчно пространство. Но в новата ми къща ще има предостатъчно шкафове.
— Новата къща ли? Значи ли това, че си имаш някого?
— Не, купувам я сама. — Джейми извади две чаши и скришом го погледна. Странната нотка в гласа му я накара да се зачуди дали не беше по-добре да му каже, че си има приятел.
— Звучи малко странно. Сама жена да си купува къща.
Значи това било — помисли си Джейми.
— Не зная дали си забелязал — каза тя, — но времената са се променили. Сигурно страдаш от «синдрома на трите мечки».
— «Синдромът на трите мечки» ли? — Зак усмихнато я погледна, а тя се съсредоточи върху правенето на какаото.
— Да — отвърна Джейми. — Понеже си мислиш, че във всяка къща трябва да има мечка, мечок и малко мече. Съмнявам се, че в наши дни повече от половината къщи отговарят на това условие.
— Как да ти кажа… Мисля, че наистина трябва да ги има.
Джейми изобщо не можеше да си представи Зак като татко, но реши, че тази тема не е подходяща за разговор и смени темата.
— Каза, че ще заминаваш за Африка — рече тя и заля какаото с гореща вода. — Звучи интересно. Обзалагам се, че с нетърпение очакваш пътуването.
— Май не знаеш много за мен, а? — засмя се Зак.
— Не — намръщено рече Джейми. Подаде му чашата и седна срещу него. — Защо ми е притрябвало? Противно на това, което си помисли днес следобед, аз не чета клюкарските страници. Случайно един познат ми спомена, че имаш връзка със Сиси Бергстром. Дори не бях чувала за отношенията ви.
— Добра новина — усмихна се Зак. — Няма да ми се налага да се боря с погрешни впечатления. Ти вече си мислиш, че съм груб, нетактичен и непочтен. А всичко това не е вярно.
— Разкажи ми за Африка.
— Често пътувам дотам. Ръководя «Фантастични пътешествия», един от клоновете на империята «Дънам». Лично аз водя около десет тура годишно — до Африка, Аляска или южните морета. Как мислиш, дали ако наистина бях груб, нетактичен и непочтен, щяхме да имаме най-преуспяващия туристически бизнес в света?
— Хм, предполагам, че не. — Джейми го погледна с нараснало уважение.
— Обзалагам се, че си ме мислела за някакъв негоден за нищо плейбой — подразни я Зак. — Обещай, че няма да си правиш изводи, преди да си научила фактите.
— Ще се опитам — каза Джейми. — Но сигурно и ти не по-зле от мен знаеш, че човек трябва да се опитва да преценява хората по онова, което вижда. Пък и почтеността в бизнеса не винаги се пренася в личния живот.
— Не винаги — съгласи се Зак. — Направил съм полагащия ми се дял от грешки. — Вдигна глава и сериозно погледна Джейми. — Ами ти? Защо красавица като теб посреща Нова година сама вкъщи? В действителност не очаквах да те намеря, но имах нужда да се поохладя и се надявах, че си тук. Исках да се убедя, че очите ми не са ме излъгали, когато те видях следобеда. И наистина не са.
— Започнах работа в пет сутринта — отвърна Джейми, като се опита да не се главозамайва от комплимента му. — Навечерието на Нова година е един от най-натоварените дни за моята работа. След такъв ден изобщо не съм в настроение за празнуване. Всичко, което желая, е да седна и да си вдигна краката. Обикновено подремвам няколко часа, но тази вечер бях твърде изтощена дори за това. — Виновен за мислите, които я държаха будна, беше той. Но тя никога не би го признала.
— Един часа — каза Зак, след като погледна часовника си. — Будна си от двадесет часа. Най-добре да си тръгвам и да те оставя да поспиш, преди да си установила, че освен другото съм и невъзпитан. — Той гаврътна чашата и стана. — Благодаря ти за какаото, за това, че ме спаси от настинката и че беше тук, за да се убедя, че си истинска. Не бях сигурен, че не съм те сънувал.
— Ти си… Ти си винаги добре дошъл — рече Джейми, изненадана от внезапното му решение да си тръгва. — Палтото ти изсъхнало ли е? Да ти извикам ли такси? — Внезапно й се прииска да не бърза толкова. — Не съм сигурна, че е съвсем безопасно да се разхождаш в такъв час.
— Палтото е достатъчно сухо, а заради празниците тази нощ по улиците има допълнителни патрули — рече Зак. — Но благодаря за загрижеността. Дава ми надежда. Как се казва? — Посочи Сирано, който се приближаваше към него със сърдито мяукане.
— Сирано — отвърна Джейми. — Нали виждаш какъв голям нос има! Беше заспал в леглото ми.
— Щастливец! — Зак се наведе и го взе в ръце. — Здравей, Сирано. Мога ли да разчитам, че ще се погрижиш отсега нататък никой друг да не споделя леглото на господарката ти?
— Аз не правя такива неща! — сряза го Джейми. — Не, че ти влиза в работата. — Трябваше да се досети, че мъж с такива очи веднага ще си помисли за спалнята.
— А щом не е моя работа — Зак замислено погали Сирано по гушката, — защо според теб ми го казва?
— Защото не ми харесват такива намеци — студено заяви Джейми. — Но ти си свикнал с бързите връзки, така че сигурно трябваше да го очаквам.
— Вече ти казах да не си правиш прибързани изводи за мен — каза Зак и остави Сирано на пода.
— А не правиш ли и ти точно това? — попита тя.
Зак се изправи и замислено я погледна. Погледът му беше странно зареян, струваше й се, че едновременно вижда нея и прониква в душата й. Искаше й се да го попита за какво си мисли, дали тези красиви зелени очи крият разочарование, или пък беше доволен, че е дошъл. Така й се искаше да е доволен. В този миг той въздъхна и се усмихна.
— Мисля, че се опитвах да ти кажа нещо — подхвана той.
Бе минало толкова време, откакто бе задала въпроса си, че почти беше забравила за него. Объркано погледна Зак и си спомни.
— Какво да ми кажеш?
— Не съм съвсем сигурен. Струва ми се, че мога завинаги да остана вгледан в теб, с желанието да зная повече за онова, което крият красивите ти очи. Но сигурно ще трябва да го отложим за някой друг път. Виждам, че си изморена.
Наведе се и погали Сирано за довиждане, а после тръгна към външната врата. Джейми се приближи до прозореца и дръпна завесите, за да погледне навън.
— Валяло е през цялото време. Сигурен ли си, че не искаш да извикам такси? Дори не си с ботуши.
— Не, имам нужда от разходка — поклати глава той. — Дори повече, отколкото на идване.
Джейми бе озадачена от думите му, но реши, че не е време за коментари.
— Добре, но внимавай. Сигурно е хлъзгаво.
— Животът е хлъзгав — тъжно се усмихна Зак. — Никога не бих предположил, че годината ми ще започне по такъв начин.
— Аз също. — Джейми не беше сигурна какво точно бе имал предвид, но знаеше, че се чувства по същия начин. — Надявам се да прекараш добре в Африка.
— Там е винаги красиво и интересно. Но…
Гласът му заглъхна и той погледна Джейми, а очите му бяха така наситено зелени, че дъхът й спря. Протегна ръка и погали меката й като коприна коса.
Джейми можеше да се закълне, че при докосването му се появяват малки електрически искри, които се втурват по тялото й. Очите му се спряха на лицето й и устните му се отвориха. Канеше се да я целуне и тя едва се пребори с желанието да овлажни устни. Пулсът й се учести и тя като че ли загуби разум — първо реши да не му позволява, а после се поколеба. Когато усети ръката му на врата си, Джейми се вцепени. Зак забеляза паниката й и нежно се усмихна.
— Много ли ще се уплашиш, ако те целуна?
Джейми нервно овлажни устни и преглътна буцата, заседнала на гърлото й.
— Ами аз… — Гласът й секна, когато Зак я прегърна, а устните му така внезапно се доближиха до нейните, че не успя да каже нищо повече. По цялото й тяло мина зашеметяваща вълна. Джейми усещаше как тялото му я привлича, сякаш се сливаха в едно. В следващия миг, също толкова внезапно, колкото се бе доближил, той се отдръпна. Все още я държеше в прегръдките си, а косата й гъделичкаше лицето му. Джейми чуваше учестеното му дишане и усещаше, че Зак се бори със силата на желанието си. Внезапно осъзна, че ако той изгуби битката, тя вече нямаше да бъде достойна за него, че ако пак я целунеше, нямаше да се съпротивлява повече. Много внимателно се отдръпна и го погледна. За нейна изненада, той изглеждаше не по-малко смутен от нея.
— Добре ли си? — попита тя.
Зак леко поклати глава, после си пое дъх и се усмихна.
— Сигурно трябваше да пропусна последната чаша на партито. За момент се почувствах така, сякаш някой ме е ударил по главата. Видях звездички, а в ушите ми звъняха камбанки.
— Наистина не трябва да си ходиш пеша!
— Студеният въздух ще ме оправи. — Зак постави ръка на бравата и спря. — Ще ти се обадя. И — умната!
— И ти — кимна Джейми.
— Винаги — увери я Зак, а после отвори вратата и излезе, без да се обърне.
Джейми затвори след него. Внезапно се почувства ужасно объркана и много уморена. Какъв странен човек! Защо бе дошъл да я види и какво ли си мислеше за нея. Може би никога нямаше да узнае. При тази мисъл изпита почти физическа болка.
— Този мъж ми харесва — каза Джейми на Сирано, който любопитно я наблюдаваше с наклонена глава. — Много по-свестен е, отколкото си мислех в началото.
Тя легна и изгаси нощната лампа. В тъмнината изплува лика на Зак, а топлите завивки й напомниха за уюта на прегръдката му. Почувства се безтегловна и въздушна, сякаш беше балон. Може пък наистина това да бе мъжът от мечтите й…

 

Трета глава

 

— Реших, че имам халюцинации, толкова приличаше на мъжа, когото си бях представяла по пътя към къщи — разказваше Джейми на другия ден на леля Марта, която приготвяше пуйка за вечеря. — Веднага започна да флиртува с мен и продължи дори, когато влезе Сиси Бергстром, която позеленя от яд. Почувствах се ужасно неудобно. После, когато тя си тръгна, той ми каза да не вярвам на клюките във вестниците за това, че двамата щели да се сгодяват и ме попита дали съм свободна вечерта. Аз му отвърнах, че не съм, и го помолих да не ме безпокои повече. След като той излезе, дойде баща му. Зак току-що му бил казал, че няма да се жени за Сиси, защото срещнал мен! Да, ама аз заявих, че не бих приела сина му дори като подарък и тогава…
— Казала си това на Айзая Дънам?! — Марта Белами изпусна с трясък голямата лъжица. — Боже Господи!
— Оказа се, че всичко е наред. Господин Дънам се засмя и подметна, че според него Зак искат отново да се видим. После самият Зак дойде у нас след полунощ и…
— Чакай, чакай! — възкликна леля й. — Бърт, ела да чуеш това! — Когато чичо Бърт пристигна в кухнята с въпросително изражение, тя продължи: — Трябва да чуеш какво се е случило с Джейми вчера вечерта. Хайде, Джейми, започни отначало и по-бавничко. Разкажи ни всичко.
Джейми въздъхна и отново заразказва, като този път включи и посещението на Зак, но пропусна факта, че я е целунал.
— Опитах се да го убедя да си вземе такси, но той не искаше. Настояваше, че имал нужда от разходка — завърши тя.
— Горкото момче, здравата е хлътнал — усмихна се чичо й. — Помня аз преди години… — Той се обърна с блеснал поглед към съпругата си. — Бях като ударен с бухалка по главата.
— Ох, хайде, чичо Бърт! — възрази Джейми. — Защо един мъж, който обикаля света в прекрасна компания, би се заинтересувал от мен? Аз не мога да се сравнявам с хората от неговата среда.
— Не се подценявай, миличка — обади се леля й. — Ти си достатъчно красива и умна за всяко общество.
— Но това няма никакво значение — настоя Джейми, — защото връзка с мъж, който през повечето време пътува, няма бъдеще. А не бих се отказала от магазина, за да тичам подире му.
— Виждам как искаш сама да се разубедиш — усмихна се чичо й. — Може би трябва да обмислиш възможността за компромис. Истинската любов често изисква компромиси, нали Марта?
— Много често — съгласи се леля й.
— Вие май се поувлякохте в предположения — каза Джейми. — Аз дори не зная дали Зак ще се върне. Нито дали искам да се върне.
— Разбира се, че искаш, а аз бих заложил фермата си, че ще се върне. Ако имах ферма, де — заяви Бърт Белами.
— Мисля, че прекаляваш, но въпреки това те обичам. — Джейми усмихнато го целуна по бузата.
— Времето ще покаже кой е прав, нали?
През целия януари Джейми се опитваше да гледа философски на живота. Не й беше никак лесно. Наближаваше Свети Валентин, празникът на влюбените, и все по-често в магазина й влизаха млади мъже със замечтани погледи. Сякаш бяха изпаднали в някакво особено състояние на сладостна болка, състояние, твърде подобно на нейното. Мислите за Зак Дънам й носеха много радост. Но фактът, че нямаше никакви вести от него, й причиняваше много болка. Болка, която, както многократно си повтаряше, беше съвсем безпричинна. Той бе казал, че ще поддържа връзка с нея, а това можеше и нищо да не означава. Освен това, може би беше изключително зает, а и връзката от далечно разстояние е невинаги лесна. И все пак, ако наистина желаеше, той би намерил начин да й се обади. Няма как, налагаше се да привикне с мисълта, че никога отново няма да види Зак Дънам.
В навечерието на Свети Валентин бе извикана в кабинета на Айзая Дънам, за да обсъдят условията за изплащането на магазина. Айзая веднага й каза, че Зак пристига само след няколко дни.
— Не би имала нищо против, ако ти се обади, нали? — попита той. — Ще се зарадвам, ако му дадеш още една възможност.
Джейми моментално се досети, че Зак сигурно не е разказал на Айзая за срещата им.
— Навярно бих могла — отвърна тя.
— Добре, добре! — засия Айзая. После стана сериозен. — Не му споменавай, че съм ти казвал такова нещо. Това много ще го ядоса.
— О, разбира се, че няма — съгласи се Джейми, като се замисли колко забавна и едновременно тъжна беше почти пълната липса на комуникация между Зак и баща му.
— Сега, госпожице, бих искал да ми покажете магазина си, а после ще се върнем в апартамента ми и по време на вечерята ще обсъдим условията на лизинга. Прегледах счетоводството ви и съм доволен. Може би ще поставя условия, малко по-различни от настоящите, но ми се струва, че ще се споразумеем.
Джейми се зачуди какви ли са тези нови условия, но нямаше време за гадаене. Трябваше да насочи цялото си внимание към въпросите на Айзая, които доказваха изключителната му проницателност и засягаха всичко, свързано с работата й — от рекламната стратегия до новите технологии. Когато приключиха, той изглеждаше удовлетворен и заяви, че е време да се качат горе и да обсъдят подробностите.
— Много от плановете ми, свързани с този хотел, ще изискват твоето съдействие — заяви Айзая, когато седнаха на масата. Джейми усещаше, че й се предоставя невероятна възможност и се стараеше да подкрепи идеите му със свои предложения. Накрая той насочи обсъждането към новите финансови условия.
— Разбираш ли, Джейми, аз не ръководя хотелите си по общоприетия начин и затова условията също няма да бъдат обичайни. Магазините са неразделна част от хотела и по тази причина пред изплащането аз предпочитам политиката за подялба на печалбата. По този начин ние всички имаме дял в успеха или провала на цялото предприятие. Установил съм, че този подход е много стимулиращ, дори за хора като теб, които нямат нужда от стимули. Би ли помислила върху такъв вариант?
— Да, да, ще помисля! — Джейми не можеше да повярва на ушите си. — Разбира се, бих искала да видя подробностите…
— Добре, добре — зарадва се Айзая. — Ще помоля един от моите мениджъри да обсъди подробностите заедно с теб и да подготви договора ти. — Той се изправи и Джейми разбра, че обсъждането е приключило. Сбогува се и си тръгна. Когато стигна до колата си, внезапно осъзна, че непременно трябва да поговори с леля Марта и чичо Бърт — и то веднага!
— За бога, Джейми, какво се е случило? — попита чичо Бърт, когато тя се втурна през вратата.
— Току-що вечерях с Айзая Дънам… — задъхано съобщи тя. — И магазинът ми ще стане неразделна част от хотела, а аз ще получавам част от приходите и… в ресторанта ще има фонтан, и всичко ще бъде с цветя, и… След няколко дни Зак се връща. — Тя млъкна и си пое въздух.
— Обади ли ти се най-после? — попита леля Марта.
— Не, баща му ми каза — отвърна Джейми. — Сега съм сигурна, че онази вечер не той е изпратил Зак да ме търси, а съвсем скоро ще науча дали самият Зак иска да ме види. Ако не се обади, ще знам, че наистина съм го уплашила.
— Не мисля, че ти си го уплашила — хитро се усмихна чичо Бърт. — Един красив мъж, прехвърлил тридесетте, който е свикнал с лекия живот, е склонен към уплаха само, когато установи, че наистина започва да се влюбва.
— Не съм уверена, че проблемът му е точно такъв — въздъхна Джейми. Според нея Зак едва ли се интересуваше от взаимоотношения, които нямат своето продължение в спалнята.
— А аз съм сигурна, че проблем изобщо не съществува — обади се леля Марта. — Бил е зает. Разкажи ни какво е станало, веднага щом се свържеш с него.
— Разбира се — обеща Джейми, но не се чувстваше толкова сигурна, колкото леля й и чичо й. Знаеше, че според тях никой нормален мъж не би могъл да устои на чара й.
За щастие следващите три дни, включително и Свети Валентин, бяха изключително натоварени. В работно време почти нямаше възможност да мисли за странични неща, но вечер непрекъснато се ослушваше за телефонен звън.
Това постоянно очакване започваше да опъва нервите й. И когато след поредния тежък ден още от вратата чу как телефонът звъни, Джейми се втурна към него, спъна се в Сирано и в бързането си удари крака.
— Ало! — рязко каза в слушалката.
— Говориш така, сякаш ми се караш — каза леля Марта. — Какво стана, свърза ли се със Зак?
— Не, още не съм, а съм ядосана, защото току-що се спънах в Сирано и си ударих крака — оплака се Джейми.
— Е, сигурно скоро ще ти се обади. Защото вече е в града. Има снимка във вечерния вестник.
— Благодаря, че ми каза — промълви Джейми. — Ако скоро не ми се обади, наистина ще се почувствам нещастна. Искаш ли да ти звънна по-късно? Сирано нервничи, защото още не е получил вечерята си.
— Да, миличка, ще чакам — самоувереният тон на леля й накара Джейми да се намръщи.
— Вече не съм сигурна дори, че искам Зак Дънам да ми се обади — сподели тя със Сирано, който доволно хрускаше вечерята си. — Мисля, че е най-добре да го забравя. Не че има кой знае какво за забравяне. Нито съм се влюбвала в него, нито нищо. — Сирано й хвърли презрителен поглед. — Само не започвай и ти — намръщи се тя, — защото ще ти купя от евтината храна, онази, която хич не обичаш. А сега отивам да взема вестника.
Джейми закачи палтото си, изрита обувките и боса се запъти към коридора. Махна веригата, отвори вратата и стреснато отскочи назад. Там, точно пред прага й, стоеше Зак Дънам.

 

Четвърта глава

 

— Зак! Какво правиш тук? — попита Джейми, веднага щом самообладанието й се възвърна. Изглеждаше прекрасно, живите зелени очи сияеха на красивото му загоряло лице. По черната му коса и по яката на коженото яке блестяха снежинки. В продължение на няколко секунди той също я гледаше, сякаш не можеше да повярва на очите си. И когато Джейми вече се чудеше защо я гледа така, на устните му бавно се появи усмивката, за която толкова често си бе спомняла.
— Здравей, Джейми — каза той. — Трябва да си станала ясновидка. Аз дори не позвъних. — Зад гърба си измъкна голям плюшен слон с червена панделка на шията. — Предположих, че днес си се нагледала на цветя, а и слоновете са ми слабост. Честит празник!
Джейми погледна Зак, после слона. Прииска й се наистина да е ясновидка. Внезапната поява на Зак й се бе отразила като гръм от ясно небе и сега беше напълно замаяна. Все пак взе слона и неуверено се усмихна.
— Благодаря ти много. Това е… чудесна изненада. Влизай. — Разгледа подаръка и преди да го постави на масичката, го прегърна. — Чудесен е. Аз също харесвам слоновете.
— Надявах се да е така. — Зак затвори вратата и съблече якето си. — Трябваше да ти пиша, но не знаех какво. А и писането на писма не е от силните ми страни. Макар че това не е много добро извинение, нали?
Джейми беше доста смутена.
— А аз си мислех, че съм ти се сторила доста неприветлива. — Джейми почти изтръгна якето от ръцете му и го закачи. — Понякога се държа много глупаво.
— Не, нищо подобно. Но новогодишната нощ ми се струваше почти нереална. Десетина пъти се канех да ти се обадя, но се страхувах, че… — Той млъкна и я погледна така настоятелно, че тя потръпна.
— От какво се страхуваше?
— Ела тук. — Той протегна ръце.
Джейми пристъпи към него и сърцето й се разтуптя още по-силно, а Зак я придърпа към себе си.
— Страхувах се — продължи той, — че когато те видя отново, вече няма да е същото, че няма да чувствам такъв неустоим порив да те докосна, такова болезнено желание да те целуна. Но не бях прав. Изобщо не бях прав. — Той плъзна ръцете си около тънката й талия.
А нейните ръце сякаш сами обгърнаха врата му. Той се усмихна и я притисна към себе си. Беше сигурен, че усеща ударите на сърцето й, докато тя, останала без дъх, чакаше целувката му. Не се страхуваше, че няма да е толкова хубава като миналия път. Не се интересуваше какво може да си помисли Зак за неприкритото й желание. По-късно щеше да се тревожи за това. Внезапно устните му намериха нейните. Джейми се почувства така, сякаш над главата й избухнаха стотици празнични фойерверки. Изостави всички опити да се придържа към разума си. Ръцете й притиснаха широкия му гръб. Искаше да усети силата му и да й се отдаде, омаяна от приятното ухание на одеколона и медената сладост на неговите устни, които се долепиха до ухото й.
— Ох, Джейми — изстена Зак. — Толкова често си представях този момент, докато бях на път. — Отново я целуна, а ръката му се плъзна между телата им.
Докосването му беше толкова нежно, че Джейми го осъзна чак след няколко секунди. Опита да се отдръпне, но прегръдката му стана още по-силна.
— Недей — каза тя и го отблъсна.
Зак не я пусна. Отмахна косата от челото й, а разочарованият му поглед потърси нейния.
— От какво се страхуваш, Джейми?
— Не се страхувам — разгорещено отрече тя. — Но настоявам да ме пуснеш, моля те.
— Страхуваш се! — Той погали лицето й. — Уплашена си до смърт от възможността да разбереш какво е да си истинска жена. Сигурен съм, че никога не си…
— Достатъчно! — сряза го Джейми и се освободи от прегръдката му.
— Не, не е достатъчно — настоя той. — Изобщо не е достатъчно. Някой ден ще бъдеш моя, Джейми. Желая те, а и ти ме желаеш.
— Не мисля — отвърна Джейми с внезапна тъга, изместила обзелото я преди малко въодушевление. Защо й трябваше да мечтае за мъж като Зак, мъж, който е свикнал да се люби с чаровни и опитни жени. За нея никога нямаше да бъде лесно да споделя леглото му. Тя би желала той да й принадлежи изцяло, а това едва ли бе възможно.
— Дори да е необходимо доста време — уверено заяви Зак, — то ще се случи. — Въздъхна и я пусна. — Смятах да те поканя на вечеря. Какво ще кажеш?
Джейми погледна надолу към босите си крака и внезапно се почувства страшно изморена. Никога нямаше да може да зарадва Зак Дънам по начина, по който той го желаеше. Какъв смисъл имаше да продължават?
— Имах ужасно тежък ден — промълви тя.
— Вярно, почти бях забравил. Днес е празникът на влюбените, а ти сигурно си станала по тъмно. Какво ще кажеш да поръчам пица по телефона? Имаш ли някакво вино? Можем да празнуваме чудесно и тук.
Джейми реши, че ще е по-разумно да не остават заедно, но при вида на усмивката му се предаде.
— Мисля… мисля, че идеята е чудесна — въздъхна тя. — Имам малко шардоне и каберне. Ти какво предпочиташ?
— Каберне — отвърна Зак. — И ако ми кажеш къде е, ще го донеса, за да могат уморените ти крака да си починат.
Джейми поклати глава и се упъти към кухнята. Как ли щеше да устои на Зак, след като сърцето я съветваше едно, а разумът — съвсем друго…
— Никога няма да го намериш — каза тя. — Кухнята ми е като лабиринт. Между другото, телефонът е ей там. Каква пица искаш? Аз нямам претенции.
— Тогава ще си поръчаме една от големите пици асорти. Умирам от глад. Днес говорих за Африка на една сбирка, където предлагаха само пилешки пай и цветно зеле. — Зак направи физиономия на отвращение. — Никога не ме карай да ям цветно зеле!
Джейми му хвърли бърз поглед, но не каза нищо. Защо ли й казваше това? Тя нямаше никакво намерение да се грижи за прехраната му.
Веднага щом запали лампата в кухнята, Сирано се събуди и се протегна в кошничката си.
— А, ето го и симпатичният котарак. — Зак го погали. — Здрасти, Сирано. Как я караш? Сигурен съм, че някои от котките, които срещам напоследък, доста ще ти харесат.
— Обзалагам се, че и те не биха го отминали — обади се Джейми. — А сега да намеря виното.
— Ако ми кажеш къде стои телефонният указател, ще се обадя за пицата.
— На листа до телефона е написан номерът на една много добра пицария. — Джейми коленичи пред шкафа и започна да вади кутии с ориз, брашно и подправки. — Сигурна съм, че беше тук някъде…
След като телефонира за пицата, Зак приклекна до Джейми.
— Мисля, че го виждам в ъгъла — каза той и се протегна към бутилката. Внезапно от полумрака на шкафа излетя нещо малко и сиво. Джейми изпищя и се притисна към Зак, който седна и я прихвана. Сирано прескочи краката им и с един удар на лапата повали безпомощната мишка.
— Браво! — възхитено каза Зак. — По-бърз и от лъв, преследващ газела. — А аз се страхувах, че до края на вечерта няма да имам възможността да те прегърна.
Тя слисано го погледна и чак сега осъзна, че седи в скута му. Усмихнатите му зелени очи я гледаха настойчиво. Опита да стане, но Зак я държеше здраво в обятията си.
— О, не, няма да успееш — заяви той. — Провидението ми изпрати тази мишка и смятам да се възползвам от нея. Ти имаш нужда от още целувки и аз ще се погрижа да ги получиш. Не се притеснявай. Ще бъда истински джентълмен.
— Недей — започна Джейми, но устните на Зак заглушиха думите й. Опита да се дръпне, но след това се поддаде на копнежа си, въздъхна и го целуна. Как, за бога, да устои на такъв мъж?
— Тук е твоето място — тихо каза Зак в ухото й, докато устните му обсипваха лицето й с нежни целувки.
Изгубена в хаоса на противоречивите си чувства, Джейми се сепна от раздразнителното мяукане на Сирано. Тя отдръпна лицето си и срещна зеления взор на Зак:
— Искаш ли да се погрижиш за една умряла мишка?
— Ако обещаеш после пак да ме целунеш. — В погледа му се появиха палави искрици. Преди да се изправят, успя да си открадне още една бърза целувка. — Къде да я изхвърля?
— В дъното на коридора има голям контейнер за боклук. — Джейми посочи към вратата. Докато Зак изхвърляше мишката, тя взе бутилката вино и бързо затвори шкафа. Помисли си, че въпреки възторженото посрещане на мишката, Зак сигурно я мисли за ужасна домакиня, а после се зачуди защо се притеснява от това.
— Хайде да го занесем в дневната и да се разположим по-удобно — предложи той, след като Джейми намери чаши и тирбушон. Джейми го последва, питайки се дали някога ще може да се чувства спокойна в една стая със Зак. Когато сложиха бутилката и чашите на масичката пред канапето, тя побърза да седне на безопасно разстояние в любимия си фотьойл.
— Моля те, седни тук! — Зак посочи канапето. — Ще вдигнеш краката си, за да отпочинат. Мога да ги поразтрия.
Тръпка на безпокойство премина по тялото й. Не бяха толкова близки, че да вдигне босите си крака на канапето до Зак, а той да ги разтрива. Намеренията му бяха ясни.
— Тук се чувствам добре — каза тя с привидно спокойствие. — И краката ми си почиват чудесно.
— Ако трябва, ще те вдигна и ще те сложа да седнеш до мен.
— Досещам се какво кроиш.
— Тогава престани да се притесняваш и се настани до мен.
Когато видя, че не помръдва, той остави бутилката и пристъпи към Джейми.
— Нахалник — усмихна се тя, но се изправи и седна на другия край на канапето с крака на пода.
Зак наля виното и седна до Джейми. Протегна се, прегърна краката й и положи ходилата им в скута си.
— Готово. — Подаде й чаша вино и добави: — Сега се отпусни. Разкажи ми за себе си. Разкажи ми как стана цветарка.
— Не е много забавно. — Джейми подозрително го погледна. Какво ли беше намислил? — Бих предпочела да ми разкажеш за Африка.
— Всяко нещо с времето си — отговори Зак. — Аз първи те помолих. От самото начало, ако обичаш. — Започна да масажира краката й, като леко натискаше извивката на ходилото нагоре, а после подръпваше всеки пръст. Джейми въздъхна доволно. Зак я погледна и се усмихна. — Добре ли е?
— Божествено — призна тя.
— Виждаш ли колко е полезно да съм ти подръка? Мога да се оправя с всичко — от мъртва мишка до преуморени крака. А сега да чуем историята на цветарката.
— Добре — въздъхна Джейми. — Сам си го изпроси. — Разправи му за детството си, за малката бяла къща в квартала за семейства от средната класа, разказа му, че е единствено дете, което се учело добре и до смъртта на баща си се надявало, че ще продължи в колеж. — Чичо Бърт имаше нужда от помощ в магазина, така че останах с него и леля Марта и вместо колеж, изкарах курс по бизнес. Постепенно поемах все по-голяма отговорност, а пет години по-късно чичо се оттегли. Оттогава работата се удвои. Не е лесно, но ми харесва. Не мога да си представя нещо по-добро за мен.
— Значи си случила с работа. — Зак внимателно я погледна. — Няма ли мъже в живота ти?
— Нищо сериозно. Твърде заета съм. Сега ти ми разкажи за себе си. — Джейми не се бе замисляла за това, но кой знае защо не й се искаше да признае пред него, че никога не е имала сериозна връзка.
— Роден съм във Филаделфия през месец юли, преди тридесет и пет години. Имам по-голям брат… — На вратата се позвъни. — Пицата ме спаси — усмихна се той. — Аз ще я взема.
Докато Зак плащаше, Джейми занесе голямата кутия в кухнята и нареди чинии и прибори, като реши, че ще бъде много по-безопасно да вечерят тук, отколкото седнали един до друг на канапето. Имаше чувството, че Зак много умело си пробива път в живота й, следвайки обещанието да я направи скоро своя. Дали някоя друга жена би му устояла толкова дълго…
— Хайде да ядем в хола. — Зак стоеше на вратата. — Виното е там и, освен това, предпочитам да си седнала до мен.
Джейми бързо отмести поглед от изкусителната му усмивка и седна на кухненския стол.
— Тук се чувствам по-сигурна — заяви Джейми. — Ти май не ми повярва, че не се интересувам от… от взаимоотношенията, за които си мислиш.
— По-сигурна — измърмори Зак и внимателно я погледна. — Мисля, че си прекарала твърде голяма част от живота си в сигурност. Но понякога сигурността е само илюзия. — Той се наведе, прегърна я и я вдигна. — Разбираш ли какво имам предвид?
— Пусни ме! — настоя Джейми и се опита да рита, но без особен успех. — Пусни ме веднага или ще викам!
— На твое място не бих го направил. — Той я понесе към хола. — Лесно мога да убедя всеки, че си в пълна безопасност. По-добре мълчи!
— Не искам да мълча! Ти си напълно невменяем!
— Не е вярно! Само ти показвам как бих те изнесъл от храста, в който си припаднала при гледката на приближаващ се носорог. След като съм прогонил носорога, естествено. Правя всичко по силите си, за да не попадат клиентите ми в подобни ситуации, но понякога, в някоя ясна звездна нощ, те се отдалечават от лагера, убедени, че са в безопасност. — Той замълча и настани Джейми на канапето. — Понякога в Серенгети — продължи Зак, доближил лицето си до нейното, — звездите в небето са повече отколкото тези в очите ти. И е толкова тихо, все едно си сам-самичък в целия свят. И тогава — хоп! — пред теб изниква това, от което си се страхувал най-много. — Устните му се сляха с нейните.
Джейми го бе наблюдавала с полуотворена уста. Гневът й се бе стопил, превръщайки се в нещо като неохотно възхищение от увлекателния разказ и от омайните му зелени очи. Когато осъзна, че е била умело манипулирана, тя не почувства истински гняв, а по-скоро възбуда. Той я прегърна и отново потърси устата й, този път с изгаряща настоятелност. Когато най-сетне се отдръпна, в погледа му имаше триумфален блясък.
— И ти ми разправяш, че не се интересуваш от мъже — засмя се Зак. — Дали не искаш да измамиш себе си?
— Не си прав — отвърна Джейми и си пое дъх. — Не отричам, че ме привличаш. Но не ми е приятно да ме включиш в списъка при Сиси Бергстром и Бог знае още колко като нея. Когато се отдам на някой мъж, то ще бъде от любов, а, честно казано, Зак, ти не ми вдъхваш достатъчно доверие, за да се реша да се обвържа с теб. Не и при положение, че непрекъснато обикаляш света в компанията на очарователни хора.
За първи път Зак като че ли се ядоса. После се усмихна.
— Значи ръкавицата е хвърлена. Интересно!
— Не искам да те предизвиквам — тъжно каза Джейми. — По-добре е да се разделим. Защо не вземеш пицата и не си тръгнеш? Аз не съм гладна.
— За нищо на света! Помоли ме да ти разкажа за себе си и за работата ми. Точно това смятам да направя. Не мърдай оттук. Отивам да взема пицата, за да хапнеш малко. И без това си достатъчно слаба. — Той стана и бързо се отдалечи.
Джейми удари с юмрук по масата. Трябваше да си помисли, преди да му позволи да остане. Очевидно главната цел на живота му беше да покори всяка жена, която хареса. Добре де, ще изслуша историята му, а после завинаги ще го махне от живота си. И нямаше да яде никаква пица!
Зак се появи с пицата и чиниите. Изяде няколко парчета, а после поднесе едно под носа й.
— Вкусно ли мирише? — Джейми безмълвно стисна устни, а той се усмихна. — Отвори си устата. Умираш от глад.
— Защо се държиш така с мен? — измърмори тя, след като отхапа.
— Защото така трябва. — Зак спокойно й подаде чиния с три големи парчета. — Изобщо не си толкова независима, колкото си въобразяваш. Та, докъде бях стигнал? Израснах във Филаделфия, заедно с по-голям брат и по-малка сестра, с други думи имах нещастието да се родя помежду им. Баща ми предпочиташе брат ми, който винаги постъпваше както трябва, а мама отдаваше цялото си внимание на сестра ми. А аз, естествено, се занимавах с лудории. В резултат на това, когато завърших колеж, баща ми заяви, че или ще се захвана с нещо полезно за империята Дънам, или ще трябва да се простя със своя дял от състоянието й. Тогава вече знаех, че искам да се занимавам с биология на дивите животни, но добре осъзнавах и стойността на парите. Досещах се също, че с моя дял от семейните богатства ще имам несравнимо по-голяма възможност да се занимавам с животните, отколкото без него. Накрая се реших на компромис и уговорих баща ми да започнем бизнес с пътешествия. Той ми даде пет години, за да успея и за негова изненада успях. Мисля, че все още му е трудно да го повярва. — Зак отхапа голямо парче пица и замълча.
— Според мен баща ти би трябвало да се гордее с теб — озадачено каза Джейми. — Защо мислиш, че не е така?
— Все още ми се заканва, като че ли очаква да направя някаква глупост. — Зак иронично се усмихна. — Сигурно защото старите навици умират трудно.
— Имаш предвид глупост като тази да се ожениш за Сиси Бергстром ли? Чух, че баща ти е ужасно разстроен от това.
— Никога не съм имал намерение да се женя за нея, но той вярваше на клюките, така че го оставих да мисли каквото си иска. Ако още не е разбрал, че не съм толкова глупав, това си е негов проблем.
— Не си постъпил добре — въздъхна Джейми. — А и Сиси може би е вярвала, че имаш сериозни намерения.
— Не съм й казвал нищо подобно. — Зак я погледна. — Тя си живее свой живот.
— Мисля, че щеше да е разумно да поговориш и с двамата. Май си доста упорит и не нарушаваш навиците си.
— Ти… — Очите на Зак се разшириха, а на лицето му отново се появи усмивка. — Ти май умееш да стигаш до същината на нещата! Да, права си, трябва да се променя.
— Ами направи го. — Джейми забеляза, че Зак бе приел критиката й по-добре, отколкото бе очаквала. Но дали щеше да се съобрази с нея? — Разказвай ми за Африка — настоя тя. — Наистина ли е толкова красива, колкото изглежда на снимките?
— Много повече — тихо каза Зак. — Трябва да дойдеш да я видиш. Много бих искал да ти я покажа.
— Някой ден, може би… Ти къде ходиш обикновено?
— Ще ти опиша един от маршрутите. — Зак се намести по-удобно. — Тръгваме вечерта от Ню Йорк, на следващия ден спираме в Швейцария и на следващата вечер сме в Найроби. Оставаме там един ден, за да се пригодим към промяната във времето и се отправяме към резервата…
Зак говори повече от час, а Джейми слушаше и му задаваше въпроси. Изненада се от неговите познания за дивия живот на Африка и загрижеността му за неговото опазване.
— Говориш по-скоро като биолог, отколкото като водач на сафари — забеляза тя. — Мисля, че комбинирайки тези две професии, си се сдобил с чудесна работа.
— Това е най-хубавото, което някога си ми казвала — засия Зак. — Трябва да дойдеш на следващия ми тур. Не съм ти разказал и за половината от нещата, които ще видиш.
— Признавам, че предложението ти е примамливо, но не мога да се отделя от магазина за толкова дълго време. — Джейми въздъхна и си каза, че ще трябва доста да помисли, преди да се отправи на триседмично пътешествие в Африка заедно с не по-малко примамливия Зак.
— И без това трябва да наемеш някой, на когото да прехвърлиш част от задълженията си — намръщи се той. — Работиш твърде много. — Погледна часовника си и тежко въздъхна. — Мисля, че е най-добре да тръгвам. Трябва да хвана сутрешния полет, а предполагам, че и теб те чака тежък ден.
— Така е. — Никак не й се искаше да се разделят толкова скоро. Ако можеше да не я възприема като пореден обект за завоевание, сигурно щяха да се разбират много добре.
— Къде заминаваш? — попита тя на вратата.
— В Ню Йорк. Имам среща с хората, които се занимават с финансовата страна на пътешествията. Доста досадно. — Нежно хвана лицето й в ръце. — Джейми, надявам се, че не съм те ядосал много. Не бих искал да си мислиш, че единствената ми цел е да те вкарам в леглото. Ти си… много необикновена личност. Не искам да оставаш с впечатлението, че съм невменяем дегенерат. Искам пак да се видим.
Джейми го погледна, като се чудеше дали би дръзнала да повярва в силата на чувствата му. Болката в сърцето й подсказваше колко много иска да му повярва.
— Не мисля, че изобщо… — започна тя. — Мисля, че може би… бихме могли да станем добри приятели.
— Приятели? — Зак вдигна вежди.
— Ами да, и това се случва. — Изненадата му я накара да се усмихне. — Мъж и жена също могат да бъдат приятели.
— Но ние не можем — поклати глава Зак. — Така рано или късно ще се побъркаме и двамата, ако не си го разбрала вече.
— Не мисля — намръщи се Джейми. — А и ти знаеш в какво положение се намирам. Не виждам друга възможност.
Зак отново се вгледа в нея, а лицето му издаваше противоречиви мисли. Внезапно притисна Джейми към себе си и я целуна с такава страст, че краката й се подкосиха. После се отдръпна и кимна предизвикателно.
— Чуй сърцето си! Бие като барабан. Това не ти ли говори нещо?
Джейми наистина се заслуша в ударите на сърцето си, които й подсказваха, че досега никой не я бе целувал така, че би искала той да остане при нея и двамата да се опознаят по-добре, че тогава вероятно би се случило нещо още по-прекрасно. Усещаше също учестения пулс на неговото сърце. Дали Зак знаеше какво му казва то?
— Може би ти трябва да се вслушаш в своето — тихо рече тя.
— А ти какво си мислиш, че правя?
— Вероятно… слушаш нещо друго — отвърна Джейми.
— Може би — усмихна се Зак. — А може би не. Лека нощ, Джейми. Ще ти се обадя. — Той затвори вратата зад себе си.
Няколко минути Джейми остана неподвижна, а после закачи веригата на вратата. Бих искала да имам такава верига на сърцето си. Защото то се стреми към сърцето на Зак Дънам.

 

Пета глава

 

— Ще дойде ли да те види, след като се върне от Африка? — попита на следващата вечер Бъртрам Белами, след като бе изслушал сбития разказ на Джейми за вечерното посещение на Зак.
— Не съм сигурна — отвърна тя, въпреки че Зак се бе обадил предишната вечер, за да й каже, че ще й се обади веднага, след като пристигне.
— За първи път се чувствам несигурен преди път — бе споделил той. — Един от най-добрите ми екскурзоводи е болен и ще трябва да водя две експедиции последователно. Страшно ми се иска и ти да дойдеш…
— Ще се върна на първи април. Не прави други планове за тази дата. И докато ме няма, стой настрана от чуждите мъже.
— Нямай грижа за мен — студено го посъветва тя. — Може да срещнеш нещо по-интересно от една обикновена цветарка. Ако след като се върнеш, все още желаеш да се срещнем, обади ми се.
— Сигурно ще се побъркам, докато дойде първи април! — каза той и затвори телефона.
След разговора Джейми започна да кръстосва стаята и Сирано, който я следваше, се подхлъзна и се изтърколи на пода — не го бе правил, откакто беше мъничко коте.
— Този мъж подлудява и двама ни — каза Джейми и вдигна замаяния котарак. — Защо, за бога, реши, че съм предизвикателство за мъжеството му?
Тя бе сигурна, че нежеланието й да се поддаде на чара му е единствената причина Зак да я преследва. Ами ако греша? Ами ако наистина се интересува от нещо по-трайно? Спомни си, че Сиси Бергстром го бе нарекла донжуан. Представи си как Зак стои в открит джип, заобиколен от пищни красавици с прилепнали блузи, и сърцето й се сви.
— Всъщност не искам да ми се обажда — каза Джейми на чичо си и леля си. — Какво бъдеще мога да имам с мъж, който непрекъснато обикаля света? — Дори Зак да се окажеше сериозен, честото му отсъствие би било голям проблем.
— Би могла да го придружаваш — усмихнато рече леля Марта.
— Господи, как бих искал да видя Африка! — въздъхна чичо й. — Може би, ако се омъжиш за този негодник, той ще ни направи отстъпка за някое от пътешествията.
— Точно така, негодник! — разгорещи се Джейми. — Искрено се надявам, че не искате да се омъжа за него само заради едно намаление! Нямам намерение да зарежа магазина и да тичам подире му. Никога! Зак Дънам не е за мен!
— Не е наложително да го зарязваш — обади се чичо й. — Може някой да те замества по време на пътуванията.
— Да, но това означава почти половин година — намръщи се Джейми. — И не зная дали наистина го желая. Тогава… тогава магазинът вече няма да е мой!
— Някои жени приемат дългото отсъствие на съпрузите си съвсем естествено — обади се леля й. — Помисли за моряшките съпруги. Е, аз, разбира се, бях много доволна, когато след войната чичо ти не пожела да продължи моряшкия живот. По онова време очите му доста играеха.
— Как можа да кажеш подобно нещо — обиди се Бърт. — Откакто те срещнах, дори не съм поглеждал чужда жена! — Двамата се спогледаха и се разсмяха.
— Виждате ли — каза Джени. — Дори за вас е било неприемливо.
Следващата седмица прекара в размисли и често се улавяше, че се чуди какво ли прави сега Зак.
— Представи си какво би било, ако наистина бях влюбена в него — каза тя на Сирано в събота вечерта, докато вечеряше в кухнята. — Щях да седя, да си мечтая той да е тук и да чакам да ми се обади. Не, така просто не може. Не може!
— Мър-р-р — рече Сирано.
— Радвам се, че си съгласен с мен. — Джейми му наля малко мляко в купата и я постави на пода. — Хапни си. Ти си приятел. Винаги си тук, когато имам нужда от теб. — Това не означаваше, че има нужда от Зак. Нищо подобно!
Сирано охотно изблиза млякото, като в старанието си избута купата под масата.
— Браво! — Джейми се протегна, за да я вземе. В този миг иззвъня телефонът. Тя подскочи и си удари главата в ръба на масата. Извика от болка, а очите й се насълзиха. Вдигна слушалката, като разтриваше удареното място. — «Цветя от сърце» — каза съвсем автоматично.
— Какво? Джейми, добре ли си? — Позна гласа на Зак.
— Ох! Зак! Здравей! — Внезапно умът й се проясни.
— Нима дори не знаеш къде си? — развеселен попита той. — Чувал съм за хора, които пренасят работата си у дома, но това е вече прекалено.
— Не е смешно — сряза го Джейми. — Бях под масата и когато телефонът звънна, си ударих главата. Не знаех какво говоря.
— О, съжалявам. Бих искал да съм при теб, за да целуна удареното място и да те прегърна.
Джейми си представи прегръдката му и още няколко сълзи се търкулнаха по бузите й.
— Да, но не си — каза тя. — Къде си всъщност?
— В Найроби — отвърна той. — Тук е четири сутринта. Не можах да заспя и ти се обадих. А ти какво правеше под масата?
— Исках да взема купичката на Сирано. Защо не можеш да спиш? Горещо ли е?
— Не е горещо. Липсваш ми — каза Зак. — Мислех, че ще се почувствам по-добре, когато чуя гласа ти, но стана точно обратното. Повече от всякога ми се иска да съм при теб, а не тук. Причиняваш ми страхотна мъка!
— Нищо не ти причинявам — намръщи се Джейми. — Нали трябва да съм тук, за да работя.
— В това е проблемът. Твоята работа е толкова далеч от мен. Бих искал да си тук.
— Първо искаш ти да си тук, а после аз да съм там…
— Не ме интересува кой къде е, стига да сме заедно. Твърде много ли искам, или и ти поне малко желаеш същото?
— Може би малко — неохотно призна Джейми. Не искаше Зак да си мисли, че е преодолял защитата й. Досети се за въпроса, който цяла седмица не й даваше мира. — Но желанията не могат да променят нещата, нали? Твоята работа изисква да пътуваш, а моята ме задържа тук. Което означава, че не можем да сме дълго заедно, нали?
— Явно нещо трябва да се промени — отвърна Зак. — Бъди сигурна, че когато се върна, това ще бъде сторено!
Думите му прозвучаха като предупреждение. Джейми все още не бе подписала договора. А Зак, независимо от всичко, беше син на Айзая Дънам.
Дано не реши да се бърка в работите й. С това не би се примирила. За момент си помисли да му го каже направо, но после реши, че ще е по-добре да изчака и да види какво ще се случи.
— Нищо не можеш да промениш — привидно спокойно заяви тя. — По-добре да говорим за нещо друго. Или опитай да поспиш.
— Няма смисъл — отвърна Зак. — След по-малко от час започвам проверка на екипировката. А после тръгваме за резервата.
— А, да. Слонове и носорози на фона на Килиманджаро. Ако видиш някое малко слонче, поздрави го от мен.
— Джейми — промълви той, — защо говориш така?
— Защо, какво съм казала? Аз обичам слоновете. А малките им са толкова сладки.
— Бих предпочел аз самият да се превърна на слонче — въздъхна Зак. — Искаш ли да си поговоря с някое от тях? Те са изключително интелигентни животни.
— Ти ми се присмиваш — укори го Джейми. — Мислиш ме за глупава.
— Не, не е така! — възрази Зак. — Мисля, че си… прекрасна. Ти си най-странната комбинация от… — Той млъкна. — Недей да ме разбираш погрешно. Комбинацията ми харесва.
— Не зная какво имаш предвид, но сигурно е така.
— Ще опитам да ти го обясня, но след време. Колко часа е при теб?
— Осем без десет — отвърна Джейми. — А това обаждане няма ли да ти струва цяло състояние?
— Ето какво имах предвид — гласът му прозвуча ядосано. — Освен че си мила и внимателна, ти си ужасно практична. Не говоря много смислено, нали?
— Не много. Разкажи ми нещо за групата. Има ли интересни хора?
— Няколко. Освен обичайните богаташи, които търсят спасение от скуката, тук са един възрастен професор от Южна Дакота и жена му. Те са наистина симпатични. Има и две вдовици от Джорджия, които са пестили години за това пътешествие. Едната е пенсионирана банкова касиерка, а другата — бивша управителка в магазин. Надявам се, че ще бъдат доволни, това е изключително събитие в живота им.
— О, Зак, за такова пътешествие може само да се мечтае! — въздъхна Джейми и си каза, че зад неговия привидно повърхностен чар се крие едно добро сърце.
— Защо имам чувството, че според теб единствената ми цел по време на тези пътешествия е да завоювам някоя привлекателна жена? — Той сякаш бе прочел мислите й. — Ти наистина си мислиш, че съм непоправим донжуан, нали?
Въпреки че събеседникът й беше на другия край на света, Джейми се изчерви.
— Не, но си мислех, че си свикнал да… Ти знаеш. Ужасно умел си, когато искаш… да очароваш или съблазниш.
— Всичко съм объркал — затюхка се Зак. — Как бих искал да се върна и да започна да те ухажвам отначало!
В сърцето на Джейми проблесна искра на надежда.
— Е, това не можеш да направиш, но аз ще опитам да не се поддавам на предубеждения.
— Много мило.
— Това е всичко, което мога да направя. — Джейми не можеше да забрави, че в живота му бе имало и много други жени.
— Знаеш ли, повечето от жените, които съм срещал… — Зак въздъхна и млъкна.
След малко Джейми каза:
— Та, какво повечето от жените, които си срещал?
— Нищо. Повечето нямат капка ум, това е всичко. А ти имаш предостатъчно.
— Може би това е единствената причина да се интересуваш от мен — предположи Джейми. Отново последва тишина и тя се притесни да не би Зак да реши, че не се нуждае от умни жени. — Съжалявам, но съм си такава.
— За бога, Джейми! Това не беше критика. Е, може би отчасти, но… само, защото си… защото аз… — Той пое въздух. — Ох, по дяволите! Искам да се оженим, Джейми.

 

Шеста глава

 

Изведнъж подът сякаш поддаде под краката на Джейми.
— К-какво искаш? — Гласът й пресипна от изненада. Никога, дори в най-смелите полети на въображението си, тя не бе предполагала, че Зак Дънам ще й предложи брак. Тя се отпусна на пода, стиснала слушалката с побелели пръсти.
— Искам да се оженя за теб, Джейми — повтори Зак. — О, знам какво ще кажеш — много е рано, ние не се познаваме достатъчно… и други такива. Сигурно ще ми бъдат необходими години, за да те убедя, че да се омъжиш за мен е разумно, но ще се примиря с това. Защо сме толкова далеч… и то, когато ти казвам всичко това? Сигурно съм си изгубил ума. Но говоря съвсем сериозно. Наистина.
Все още неспособна да повярва на чутото, Джейми потри чело. Поне за едно Зак беше прав — беше твърде рано.
— Зак… Това, разбира се, е чест за мен, но…
— Не говори, Джейми! Не искам отговор сега. Ще помислим, когато се върна. Междувременно ти препоръчвам през това време да помислиш как ще се справим с трудностите, вместо да се самонавиваш, че нищо няма да стане. Съгласна?
Джейми с труд преглътна. Ето, Зак вече я караше да търси изход от трудностите в брака им, въпреки че тя все още не бе приела предложението му. И дори не беше сигурна, че иска да го приеме. Като че нямаше право на избор… Та той бе заявил, че вече е взел решение и рано или късно, Джейми също ще се съгласи. Е, тя пък не беше толкова сигурна в това.
— Но това е доста труден проблем за разрешаване — каза Джейми. За своя изненада чу, че Зак се смее.
— Слава богу — рече той. — Страхувах се, че ще ми кажеш да си гледам носорозите и да не правя глупави предложения. Виж, миличка, трябва да привършваме. Дългът зове. Затвори си очите и си представи, че съм там. Ще те целуна за лека нощ.
Тя затвори очи и чу звук от целувка в слушалката.
— Доволна ли си? — рече той. — Да се пазиш! Няколко дни няма да мога да се обаждам, но ще си мисля за теб. Лека нощ, Джейми.
— Лека нощ, Зак — тихо отвърна тя. — Пази се.
След като Зак затвори, Джейми остана седнала на пода, зареяла поглед пред себе си, а слушалката увисна на кабела. Колко бързо се случваше всичко! Твърде бързо. Чувстваше се ужасно объркана, не знаеше да се смее ли, или да плаче.
Сирано надменно се приближи и започна да играе с полюшващата се слушалка. Джейми с въздишка се изправи и я постави на мястото й, а после вдигна Сирано и го гушна.
— Какво ще правя сега, миличък? Струва ми се, че май съм влюбена в Зак. Но не съм сигурна, че ще се съглася, защото изобщо не мога да си представя как бих издържала да съм женена за мъж, който постоянно отсъства. Ти как ме виждаш?
На следващата вечер, след един изцяло объркан ден, в който всичко вървеше надолу с главата, Джейми зададе на леля си и чичо си същия въпрос.
— Всъщност няма място за две мнения — заключи тя. — Ще трябва някак да му го кажа. Отношението му ужасно ме разстрои, а аз мразя да се чувствам зле, особено когато това влияе и на работата ми.
— Страхувам се, че любовта е точно такава — усмихна се чичо й. — Може да превърне и най-разумния човек в отнесен мечтател.
— Няколко дни след запознанството ни Берти забравил да си обуе панталоните и така излязъл на улицата. — Леля Марта се засмя от сърце.
— Вие двамата сте неспасяеми — въздъхна Джейми. — Аз искам да разбера как мога да се измъкна от тази бъркотия и да си възвърна здравия разум.
— Все едно да помолиш слънцето да изгрява от запад — обади се чичо Бърт.
— Трябва единият да остави работата си, а аз нямам намерение да го правя. Твърде много труд съм хвърлила, за да постигна това, което съм. Защо трябва да се отказвам от любимата си работа, заради някакъв мъж, който… който е…
— Вълнуващ? Непредсказуем? Красив? — подсказа й леля Марта.
— Да, точно така — съгласи се Джейми.
— Е, това не мога да си го представя — заяви леля й и нежно се усмихна на съпруга си.
— Май ще е по-добре да си поговоря със Сирано — въздъхна Джейми. — Вие и двамата сте такива романтични души…
Между телефонните разговори Джейми почти успяваше да се убеди, че животът със Зак е невъзможен. Но тогава той отново й се обаждаше и тя пак копнееше да са заедно.
— Самотно е да прекарваш цялото си време с хора, които дори напълно не си опознал — каза веднъж Зак.
Джейми веднага понечи да му отговори, че сигурно ще се чувства така, ако се ожени за него, но тъжната нотка в гласа му я спря. При мисълта за самотата му я обземаше болка. Може би все някога той щеше да разбере, че ако наистина допуснеха постоянно обвързване, самотата щеше да се превърне в начин на живот и за двама им. Вместо това предпочете да насочи разговора към пътешествениците на Зак. Остроумното описание на двете южнячки и възторжените им крясъци, когато за първи път видели жираф, а също и забавният разказ за разговора с едно малко слонче събудиха у нея болезнено желание да го види отново. Оказа се, че Зак съвсем не е посредствен флиртаджия. Така искаше да узнае всичко за него. Да заминат някъде заедно.
И все пак, тя така обичаше магазина си. Едва ли не като дете, което е родила и отгледала. Би било невъзможно да прекарва цялото си време далеч от него. Тъкмо решаваше, че връзката й със Зак е невъзможна, той се обаждаше и чувствата й отново се объркваха.
— Сякаш нещо ме дърпа ту в едната, ту в другата посока — каза тя на леля Марта една събота, само седмица преди връщането на Зак.
— Разумът ти те съветва едно, а сърцето — друго. Бих искала да ти дам някакъв съвет, но не знам какъв. Не можеш да измерваш човешката любов по начина, по който пресмяташ приходите и загубите.
— Но аз обичам и магазина! Не е само заради парите.
— Несъмнено — съгласи се леля й. — Но парите са осезаемо следствие от любовта и труда, които влагаш в него. А когато обичаш някого, не можеш да бъдеш сигурна дали ще получиш нещо. След като първоначалната еуфория отмине, бракът също изисква много труд. Две личности трудно се сливат в една. Струва ми се, че въпросът е само един — доколко обичаш Зак? Колко труд си готова да вложиш в него?
— Още не зная — въздъхна Джейми. — Трябва да се видим. Не сме прекарали достатъчно време заедно. Може би и двамата си въобразяваме нещо, което изобщо не е вярно.
— О, не мисля, че случаят е такъв — усмихна се Марта. — Може да съм старомодна, но все още вярвам в любовта от пръв поглед. Е, съгласна съм, че ще ви е нужно време, за да стигнете до мъдро решение. Вече минаха годините, когато изборът на жената се състоеше в това или да се омъжи, или да остане стара мома.
— Жалко за това минало. Било е толкова по-просто…
През следващите няколко дни Джейми храбро се опитваше да погледне обективно на «Цветя от сърце». Отрупан с цветя и изпълнен с аромати, магазинът изглеждаше като олицетворение на пролетта. Но беше ли той достатъчен, за да осмисли живота й? Представи си как остарява сама в някаква къща, в компанията на Сирано или на неговия наследник. Това ли беше мечтаното бъдеще? Не беше уверена. Тогава Зак отново се обади.
— Връщам се в понеделник сутринта. Нося ти няколко изненади, които ще ти помогнат по-бързо да вземеш решението си. Можеш ли да ме посрещнеш на летището?
— Естествено. Ще помоля Барни да поеме магазина — каза Джейми развълнувано. Внезапно осъзна, че не съществува нищо по-важно от желанието отново да се намери в прегръдките му.
Както обикновено, непосредствено преди Великден напливът в магазина се увеличи. Като че ли мрачното време караше хората да търсят най-вече освежаващите цветове на лалетата. Джейми тъкмо телефонираше за допълнителни поръчки, когато в магазина й се появи Айзая Дънам. Тя веднага предположи, че е дошъл заради дълго отлаганото подписване на договора.
— Добър ден, господин Дънам!
— Би ли дошла в кабинета ми? — кимна той.
Двамата минаха през просторното фоайе, влязоха в кабинета и Дънам седна зад масивното бюро. Джейми нервно пристъпваше и се чудеше защо е толкова сериозен.
— Седни, Джейми — каза вяло той. — Искам да поговорим за Закарая.
По гърба й преминаха ледени тръпки. «Закарая» звучеше така сериозно. Седна на крайчеца на стола и се зачуди колко ли знае Айзая за връзката им. Дали Зак е споделил с него, или Айзая само предполагаше?
— Не се притеснявай. Не съм човекоядец. Мисля ти само доброто, както и на сина си.
О, Господи, помисли си Джейми. Ето какво било!
— Закарая ми каза, че иска да се ожени за теб, но ти още не си му дала отговор. Вярно ли е това?
— Ами… да — отвърна Джейми.
Айзая не изглеждаше въодушевен.
— Обичаш ли го?
Джейми премигна. Не бе очаквала такъв въпрос. Защо я питаше? За да й заяви, че е най-добре да се откаже ли?
— Хайде, Джейми — подкани я Айзая. — Сигурно си дала на Закарая някакъв знак, че предложението му ще бъде прието. Отговори на въпроса ми!
— Нямам намерение да ви отговарям, докато не разбера какво целите, господин Дънам. Това е много личен въпрос!
— Добре, Джейми, ще сваля картите — усмихна се Айзая. — Зак иска да се ожени за теб. Аз също искам да се ожените. Следователно искам и ти да приемеш, колкото по-скоро, толкова по-добре. Затова те попитах дали го обичаш. Опитвам се да разбера защо се колебаеш. Не е ли достатъчно ясно?
Отговорът на Айзая Дънам бе толкова далеч от очаквания, че Джейми не повярва на ушите си.
— Т-това е доста сложен въпрос — заекна тя. — Не мога току-така да ви изброя няколко причини.
— Тогава да се върнем на предишния. Обичаш ли го?
— Ами… — Джейми нервно облиза устни. Дали да му отговори? И имаше ли отговор изобщо? Двамата със Зак никога не си бяха говорили за любов.
— Не си сигурна ли? — Айзая се втренчи в нея.
Внезапно Джейми си спомни за решението да не оставя Айзая да се бърка в техните работи.
— Това засяга само мен и Зак — твърдо рече тя. — А също и въпросът дали и кога ще се омъжа за него. Когато ние решим. Ще се погрижа вие да сте сред първите, които ще узнаят.
За момент Айзая изглеждаше ядосан, но после наведе глава.
— Много добре — каза той. — Но имам една новина за теб, Джейми. За пръв път Закарая се сближава с жена, която аз одобрявам, и много държа да го видя оженен за нея. Или ще се омъжиш за Закарая, или няма да има никакъв договор за магазина ти. Имаш един месец за размисъл.
— Няма да го направите… — рече Джейми. После си спомни за някогашните му заплахи към Зак. — Всъщност знам, че ще го направите.
— Вярвай ми — кимна Айзая. — Сега тръгвай и си помисли. Имам доста работа.
Джейми стана и безмълвно излезе, все още неспособна да осъзнае думите му. В първия миг й се приплака, но после в гърдите й се надигна гняв. Изкуши я мисълта да се върне и да му заяви, че по-скоро в Антарктика ще стане горещо, отколкото да се омъжи за сина му. Но разумът й надделя. Трябваше първо да помисли, а после да действа.
— Прибирам се — каза Джейми на Барни. — Трябва да обмисля нещо.
— Защо, какво има?
— Не ми се говори сега — отвърна Джейми.
По пътя за дома се чувстваше ту ядосана, ту отчаяна. Как смееше Айзая Дънам да я изнудва по такъв начин? Нямаше да търпи това! Но ако му откажеше, щеше да изгуби и магазина, и Зак. Доколкото го познаваше, Айзая като нищо щеше да заяви на Зак, че ще го лиши от наследство, ако до един месец не се омъжи за нея. Сигурно това беше изненадата, за която Зак спомена. Ако наистина беше така, защо нямаше кураж да посъветва баща си да не им се бърка? Не че тя би го направила, ако беше на неговото място. Но какво, по дяволите, си мислеше Айзая Дънам? Че може да принуди всеки да изпълнява желанията му ли!
— Ох, Сирано, какво ще правя сега? — попита тя пухкавия си приятел. — Обичам Зак, но още не съм сигурна, че това е достатъчно, за да се задържи един брак. Той през повечето време ще отсъства, а аз не зная нито дали бих понесла честите раздели с магазина, нито дали Зак ще пожелае да го придружавам. — Тя гушна Сирано, седна във фотьойла и зарея поглед. В продължение на няколко часа претегляше възможностите, докато накрая се почувства напълно изтощена. Когато най-после стигна до решение, навън вече беше тъмно. Да, обичаше Зак, но не можеше да се омъжи за него. Да се омъжи в рамките в срок от един месец, би означавало да се подчини на истинско насилие. Да се омъжи за него, когато и да било, би означавало през по-голямата част от времето да бъде далеч или от съпруга си, или от магазина. Нито единият вариант не й харесваше. Налагаше й се да премести магазина и да започне отначало, но все някак щеше да се справи.
Най-трудно беше да съобщи новината на Зак.
В събота успя да убеди леля си и чичо си, че нервността й се дължи само на скорошното завръщане на Зак. Не й се слушаха печални коментари. Смяташе да им разкаже за случилото се, едва когато всичко свърши. Вечерта реши да покани Зак в апартамента си и възможно най-спокойно да му обясни как стоят нещата.
На следващата сутрин, докато чакаше пътниците да излязат от пристигналия самолет, Джейми осъзна, че трепери от вълнение.
Мисълта, че се опитват да я манипулират, я бе докарала до състояние на ярост, насочена към Зак и към баща му. Въпреки всичко обаче, когато зърна в тълпата усмихнатото лице на Зак, когато почувства прегръдката му и топлите му устни върху своите, тя отново усети познатото замайване. Гневни сълзи се търкулнаха по бузите й. Защо дори тялото й й изневеряваше така?
— Ох, мила, толкова съм щастлив отново да съм у дома! — Зак я притисна към себе си и зарови лице в косите й. Едно неволно изхлипване на Джейми го накара да се вгледа в лицето й. — Какво има?!
— Нищо. Много се радвам да те видя. Хайде, хайде да се махаме оттук. Имаш ли някакъв багаж? Закусил ли си?
— Нямам багаж и не съм закусвал.
— Тогава отиваме у нас и там ще ти приготвя нещо. — Надяваше се, че обичайният ритуал на готвенето ще й възвърне самообладанието.
Вървяха бързо, като от време на време Зак спираше, за да я прегърне. Когато стигнаха колата, той остави чантата си в багажника и прегърна Джейми, за да я целуне.
— Недей! — отблъсна го тя. — Не сега. Все пак трябва да запазя способността си да шофирам, нали?
— Не знаех, че целувките ми са толкова опияняващи.
— Ужасно опияняващи — отвърна Джейми. Така се притесняваше. Щеше да й бъде доста трудно да му каже това, което трябваше… особено, ако отново я целунеше. Когато влязоха в антрето, тя се опита веднага да се вмъкне в кухнята, но не успя. Щом вратата се затвори зад тях, Зак я прегърна.
— А сега — рече той със сияещ поглед, — ще те целувам, докато и двамата се опияним до пълна забрава.
Когато устата му намери нейната, Джейми се опита отново да събуди гнева си, но напразно. Тя отстъпи пред пламенната му настъпателност и дори не понечи да протестира, когато Зак, без да спира омайващите си целувки, успя да свали палтата и на двама им и да я занесе на ръце до канапето. Когато нежните му пръсти се плъзнаха под пуловера й, тя само въздъхна и си пожела да се отпусне и да последва Зак там, където я водеше. Да бъде негова… Но когато ласките станаха по-интимни, осъзна, че не трябва да го прави. За нея това би означавало, че няма връщане назад.
— Недей, моля те! — прошепна тя и отблъсна ръката му. — Не че не те искам, но… не вярвам в секса без брак.
— Зная. — Зак я притисна към себе си. — Ще опитам да се въздържам, но ако скоро не се оженим, ще полудея.
Джейми не отговори. Помисли си, че сега е моментът да му каже, но думите сякаш заседнаха в гърлото й. Защо й трябваше да се влюбва така безнадеждно точно в този мъж? Не беше честно. Никак не беше честно. Остана няколко минути в прегръдките му, а после с огромно усилие се отдръпна.
— Мисля, че е време за закуска. Какво предпочиташ — бекон с яйца или палачинки?
— Бекон с яйца. Но първо искам да ти покажа нещо. Първата изненада. — Зак отиде до палтото, извади нещо от джоба си и отново седна до нея, скрил юмрук. — Дай си ръката — усмихна се той. Сърцето на Джейми се сви. Страхуваше се, че се е досетила каква е изненадата. Все пак се подчини и получи малка, красиво опакована кутийка. — Хайде, отвори я! Няма да те ухапе!
С вледенени пръсти Джейми разгъна хартията, за да види малка кадифена кутийка за бижута. Отвори капачето. Големият диамант я накара да ахне от изненада. Затаила дъх, тя премести поглед от замайващите отблясъци на камъка към тези, които блещукаха в очите на Зак.
— Надявам се това означава, че ти харесва — усмихна се той. — Хайде, пробвай го.
Джейми отново се вгледа в диаманта, а после поклати глава.
— Не мога, Зак — рече тя. — Не… наистина не мога. Това е твърде много. Дори не съм ти казала, че ще се омъжа за теб. — Затвори кутийката и я пъхна в ръката му. — Не мога да го приема, поне засега. Първо ти трябва да си сигурен.
— Аз съм сигурен, Джейми — усмихна се той. — И мисля, че ти също си сигурна, въпреки че не искаш да го признаеш. Добре, ще задържа пръстена, докато се решиш. Защото знаеш, че има нещо, което си заслужава, нали?
Да, нещо, което я превръщаше в нещастна страхливка, мислеше си Джейми. Но може би, ако изчакаше още малко, щеше да й се представи по-добър случай.
— Имам нужда от повече време. Искам и аз да съм сигурна като теб. — Опита да се усмихне. — Може би решавам по-бавно. Защо не дойдеш в кухнята да изпиеш едно кафе, докато приготвям закуската? След този огромен диамант се страхувам да разбера каква е втората изненада.
— Още по-голяма — засмя се Зак. — И съм сигурен, че ще ти хареса. Ще опиташ ли да отгатнеш?
— Не съм много добра в отгатването. Какво трябва да попитам — дали е животно, растение или минерал?
— Точно така. — Зак отпи от кафето си. — И ми се струва, че правилният отговор е «И трите».
Когато закуската беше готова, Джейми вече бе налучкала, че предметът е твърде голям и тежък, за да бъде повдигнат.
— А движи ли се? — попита тя, предполагайки, че е кола.
— С огромно усилие — весело отвърна Зак. — Предаваш ли се?
— Още не — заяви Джейми. Излъчването му изпълваше цялата стая, а сърцето й пърхаше развълнувано. — В града ли е, в Сейнт Луис? — бе следващият въпрос.
— Да — каза Зак и добави: — Много вкусно готвиш!
— Всеки умее да прави бекон с яйца — рече Джейми. Не можеше да се сети каква е изненадата. Не можеше и да яде. Седеше, наблюдаваше Зак и се чудеше как да му обясни. Пое си дъх, погледна го в очите… и отново почувства как сърцето й я предава. Зак приличаше на малко момче, което се храни на коледната трапеза. — Добре, предавам се. Кажи какво е? — попита тя.
— Първо ще ти кажа — Зак се изправи и й подаде ръка, — а после ще те заведа да го видиш. Всъщност и аз не съм го виждал още, но мисля, че и двамата ще го харесаме. Става дума за къща, ако още не си се досетила.
— Как къща? — Джейми бе поразена. Това бе последното, за което би се сетила. Внезапно се ядоса. И когато Зак протегна ръце към нея, явно взел изненадата й за радост, тя рязко се дръпна и каза през сълзи: — Не ме докосвай! Какво те е прихванало, та си ми купил къща, без дори да ме питаш?
И този… този пръстен! А аз нямам ли право на решение? Ти си същия като баща си. Господи! Първо той ми заявява, че ако не се омъжа за теб, няма да получа магазина в хотела. А сега и ти! Той ли те посъветва да го направиш или просто и двамата сте еднакво глупави? Не че има някакво значение — аз вече съм решила, че не мога да се омъжа за теб. Няма да си зарежа магазина и да те следвам по целия свят, не и след огромния труд, който съм вложила в този бизнес! Мога да го преместя някъде другаде! Никой няма право да ме изнудва така. Никой! А сега си тръгвай и ме остави на мира!
— Нямах представа какво е намислил баща ми, но, повярвай ми, той няма да изпълни заканата си — каза Зак пребледнял. — Не се тревожи за това. А ако искаш да избереш друга къща или пръстен, ще го направим. Разбирам защо си разстроена, но опитай да се успокоиш. Всичко ще се нареди…
— Не! Не мога да се омъжа за теб. Наистина. Иди си… — Джейми изхлипа.
— Не зная какво да кажа. — Зак мрачно пристъпи към вратата.
— Не казвай нищо. Просто си тръгвай.
Той си облече палтото и замислено се вгледа в лицето й.
— Сигурно наистина ме мразиш, щом ме караш да си тръгвам и ми говориш така. — Постави ръка на бравата. — А начина, по който ме целуваше, ме караше да си мисля, че ме обичаш. Сигурно съм се объркал.
Той излезе и затръшна вратата след себе си — толкова бързо, че не видя как Джейми избухва в плач.
— Не те мразя, Зак, обичам те — изхлипа тя. — Божичко, с какво съм заслужила това?

 

Седма глава

 

Джейми изтича до прозореца. С размътен от сълзите поглед видя как Зак излиза на улицата с наведена глава. За секунда помисли да се втурне след него, но видът му й подсказа, че ще бъде по-добре да не го прави. Гледа след него, докато се скри от очите й, а после неудържимо се разрида. Бе отблъснала мъжа, когото обичаше, при това изглежда завинаги. И сигурно пропастта между него и баща му щеше да стане непреодолима. Всичко в нея крещеше, че е постъпила погрешно… Защо, за бога, постъпи така!
Денят отмина, а тя все не можеше да намери изход. Накрая се качи в колата и бавно се отправи към къщата на леля си и чичо си. Не искаше да ги товари с проблеми, но се чувстваше твърде разстроена, за да прекара нощта сама.
— Господи! Какво се е случило, детето ми? — възкликна чичо Бърт, когато зърна бледото й лице и подутите очи.
— Зак ме напусна. Казах му да се маха.
— Защо си сторила такова нещо? — попита леля й. — Да не би да те е обидил с нещо?
Джейми отново избухна в сълзи — та Зак бе толкова сдържан и мил.
— Ела в хола и ни разкажи всичко. — Леля Марта я прегърна през кръста. — Опитай да се успокоиш, а аз ще ти направя чаша чай.
Джейми се отпусна в креслото. След малко чаят бе готов, а леля й и чичо й седяха срещу нея. Тя им разказа цялата история, като започна със заплахата на Айзая.
— Бях толкова сигурна, че в живота ми няма място за Зак, но сега съм готова на всичко, за да си го върна. Може би, ако бяхме прекарали повече време заедно… Толкова се зарадва, когато ме видя, а аз… Сега си мисли, че го мразя. Никога няма да повярва, че го обичам. Защо не си замълчах? Защо? — Джейми се разрида.
— Милото ми… успокой се… — Леля й стана и се приближи до нея. — За едно си съвсем права. Събитията се развиха ужасно бързо. Не зная защо Зак е решил, че може да ти купува пръстен и къща, без дори да те е попитал. Това не е редно.
— Но аз го обичам! И не искам да го загубя.
— Ето, че стигнахме и до това — обади се чичо Бърт. — Чувстваш, че си направила грешка. Но наистина ли беше грешка? Бъди честна пред себе си. Как мислиш, би ли се примирила с това положение?
— Не. Но можех да бъда по-разумна, нали?
— Влюбените рядко се вслушват в разума — въздъхна чичо й. — Погледни откъм добрата страна на нещата. Нещата между теб и Зак или ще се уредят от само себе си, или изобщо няма да се уредят. И по-добре това да стане преди да сте се оженили, отколкото след това.
— Как мислиш, има ли някаква вероятност той да се върне?
— Ако те обича, ще го направи — успокоително каза леля Марта. — Сигурна съм.
— Един истински мъж не се предава — заяви чичо Бърт. — Ще се върне. Междувременно, ти гледай да си постоянно заета. Предполагам, че това няма да те затрудни.
— Ни най-малко — въздъхна Джейми. — След като Айзая научи какво съм направила днес, ще ми се отвори достатъчно работа покрай преместването на магазина.
На следващата сутрин в магазина я чакаше бележка, в която я подканваха веднага да отиде при управителя. Джейми не се изненада. Но затова пък, когато видя, че договорът я очаква, направо се смая.
— Снощи господин Дънам и синът му ми оставиха специално нареждане да се погрижа за подписването на договора ви по най-бързия начин. — Управителят се приведе напред и добави доверително: — Струва ми се, че младият господин Дънам най-после е убедил баща си да излезе в отпуск. Напоследък Айзая работеше ужасно много, а сърцето му не е в най-добра форма. Вече е прекарал няколко операции.
— О, не знаех това. — Джейми се замисли. Може би затова Зак бързаше с брака — нали Айзая бе споменал, че много иска да го види оженен. Тогава тези думи бяха минали покрай ушите й, но сега се замисли над тях. Единственото хубаво нещо беше, че Зак очевидно се бе сдобрил с баща си. Подписа договора и го върна на управителя.
— Младият господин Дънам ме помоли да ви предам това. — Управителят й подаде запечатан плик.
Джейми го отвори чак в магазина. Когато прочете бележката от Зак, тя изтича в задната стаичка и се разрида. «Надявам се да бъдеш истински щастлива с магазина си». Чичо Бърт тактично й бе споменал, че се държи така, сякаш е омъжена за магазина си. Явно Зак също бе забелязал това.
Дните бавно минаваха в седмици, а Джейми нямаше никакви новини от Зак. Отсъствието на баща му също я озадачи, но по-късно научи, че е назначил друг човек да наблюдава работата в хотела. При други обстоятелства Джейми много би се радвала на възможността активно да участва в озеленяването на сградата, но сега болезнената пустота в сърцето й отнемаше почти цялото удоволствие.
— Не трябва ли вече да ми мине? — попита тя леля Марта. Пролетта бе преминала в лято, а душата й все още беше изпълнена с тъга. — Докато съм на работа забравям, но веднага щом се прибера, започвам да си мисля за Зак. На всичкото отгоре Сирано се е разболял и не иска да яде, а ветеринарят не може да разбере какво му е.
— Може би теб гледа — предположи чичо Бърт. — Защо не опиташ да се храниш заедно с него? Така и двамата ще се почувствате по-добре.
— Имаш предвид да седна с чинията си до него ли? — попита Джейми. Чичо й кимна, а тя се усмихна. — Какво пък, струва си да опитам. Ако нещо стане със Сирано…
Същата вечер Джейми седна на пода до котарака и започна да се храни досами носа му. Сирано я гледа няколко минути с типичното си котешко спокойствие, а после се нахвърли върху паничката с котешка храна. Джейми се разсмя, а очите й се изпълниха с радостни сълзи.
— От месеци не съм се смяла така — каза тя на чичо си по телефона. — Трябваше да го видиш как яде! Дано не се наложи да ям винаги до него!
— Не зная — отвърна чичо й. — Но ако това помогне и на теб да възвърнеш апетита си, аз съм «за». Може би е време да направиш нещо и по отношение на Зак. Всеки мъж има предостатъчно гордост, а ти му нанесе доста силен удар.
Може би ще трябва да направиш компромис.
— Мисля, че съм готова за това — каза Джейми. — Дано и със Зак да е така…
След като затвори телефона, тя гушна Сирано и закръстосва стаята. Кое щеше да е по-подходящо — да се обади на Зак или да потърси адреса му и да отиде при него?
— Мисля, че по-добре направо да отида — сподели тя със Сирано. — Ако ще да е на другия край на света. Предпочитам да се видим лице в лице, когато става дума за толкова важно нещо. Да, още утре ще опитам да науча адреса му.
На сутринта се обади в нюйоркския офис на «Фантастични пътешествия» и попита за местонахождението на Зак.
— В момента е тук, в болницата при баща си — уведоми я секретарката. — Него снощи го откараха по спешност. Доколкото разбрах състоянието му е критично, но стабилно.
— О, не! — извика Джейми. — В коя болница?
След няколко минути затвори телефона, разтреперана от вълнение. Зак сигурно беше ужасно разтревожен за баща си. Дали ако сега отидеше при него, нещата щяха да се оправят, или напротив… Всъщност тя беше ли готова да се омъжи за него?
Не й беше необходимо дълго време, за да реши, че ще се омъжи за Зак, стига да имат възможност да прекарват заедно поне половината от годината.
Но може би първо трябваше да му телефонира и да му каже, че го обича. Защото, ако той вече не се интересуваше от нея, всичко останало отпадаше. С разтреперани пръсти набра номера на болницата, съобщи името си и зачака.
— Здравей, Джейми — чу гласа на Зак няколко минути по-късно. — Радвам се, че се обади.
— Как е баща ти? — попита със свито сърце.
— Уви, не много добре. Засега се държи, но лекарите казват, че сърцето му не е никак добре.
— Ох, Зак, толкова съжалявам! — Очите й се изпълниха със сълзи. Мисълта, че тя е предизвикала конфликта между тях, не й даваше мира. Започна да задава обичайните въпроси, като през цялото време отчаяно се чудеше как да каже на Зак, че го обича. Той говореше сдържано и тя не знаеше как ще реагира на думите й.
— Ти добре ли си? — попита Зак.
— О, да, много добре. Сирано беше малко болен, но се оправи.
— Какво му беше?
— Ветеринарят не можа да разбере. Не искаше да яде. После чичо Бърт предложи да опитам да се храня заедно с него на пода, послушах го и Сирано пак прояде.
Няколко секунди Зак остана безмълвен.
— Джейми — започна напрегнато той, — трябва да ти кажа нещо. Зная, че се обаждаш заради баща ми и може би не искаш да слушаш това, но все пак трябва да ти го кажа. Обичам те. Обичам те толкова много, че не мога да мисля за нищо друго. Бях решил да дойда и да ти кажа, но баща ми получи удар и… — За секунда признанието на Зак сякаш увисна във въздуха.
— Не казвай нищо повече! — извика Джейми. — Зак, аз също те обичам! — По лицето й се застичаха радостни сълзи. — Зак, това бяха думите, които исках да чуя повече от всичко на света! Страхувах се, че никога няма да ми простиш.
— Джейми! — Гласът на Зак трептеше от радост. — Мила моя… Виждаш ли, пак сме много далеч, а аз не мога да мърдам от тук. Искам… Трябва да те видя! Възможно ли е да дойдеш…
— Разбира се, че е възможно! — Джейми избърса сълзите си. — Ще взема първия самолет за Ню Йорк!
— Обади ми се да ми кажеш номера на полета. Ще те чакам. Тук и без това не мога да помогна много, а тази болница е най-неподходящото място за срещата ни.
Само четири часа по-късно самолетът на Джейми докосна пистата на летище «Кенеди». Когато вратата се отвори, тя изтича през тунела, а погледът й се плъзна по тълпата от посрещачи. Само след няколко секунди беше в неговите прегръдки и отвръщаше на целувките му, които сякаш нямаха край. Той се засмя и я завъртя като дете, а очите му искряха от щастие. После я остави, отдръпна се, възхитено я огледа и отново я притисна към себе си.
— Джейми, Джейми, Джейми — шепнеше в ухото й. — Ще измислим нещо и никога повече няма да се разделяме, дори цял живот да трябва да карам цветя за магазина ти. Тези няколко месеца се чувствах като в ада.
— Аз също — каза Джейми. — Но не говори прибързано. Искам да видя света заедно с теб. Африка, Аляска, всички прекрасни места, които познаваш. Ще се справим, ще видиш, и почти никога няма да сме разделени.
— Разбира се, че ще се справим — съгласи се Зак. — Щом сме заедно! Ще отидем ли при баща ми? Иска да те види. Чакаме ли някакъв багаж?
— Не нося нищо, освен чантата си. — Джейми поклати глава. — Когато ми каза, че искаш да дойда, забравих за всичко останало.
— Поне веднъж да не постъпиш разумно — засмя се Зак. — Но не се притеснявай, в Ню Йорк има достатъчно магазини. — Хвана я за ръка и я поведе към чакащата лимузина. — На баща ми е — обясни той. — Винаги, когато посещавам Ню Йорк, отсядам в неговия апартамент. Идвам толкова рядко, че няма смисъл да наемам отделен апартамент. Ще има достатъчно място и за двама ни. Надявам се, нямаш намерение да се прибираш в Сейнт Луис още тази вечер.
— Ще остана толкова дълго, колкото искаш — усмихна се Джейми и се сгуши в него. — Барни ще наглежда магазина.
— Значи наистина се реши — усмихна се Зак. — Трябва да поговорим за доста неща, след като посетим баща ми. — Отдръпна се и я погледна сериозно. — Беше толкова доволен, когато разбра, че ще дойдеш. Мисли си, че вината за проблемите ни е изцяло негова — въпреки безбройните ми опити да го убедя, че за всичко съм виновен аз. Първо създадох впечатлението, че само флиртувам с теб, въпреки че желаех много повече. Това бе причината да си убедена, че не съм подходящ за съпруг, особено след като непрекъснато обикалям света в компанията на интересни хора. Беше щастлива и сигурна в своя магазин, така че защо бе нужно да рискуваш всичко заради някого, когото дори не познаваш добре? Бе ми нужно известно време, за да видя нещата от твоя гледна точка, включително къщата и пръстена. И веднага започнах да се проклинам за глупостта си. А също и заради онази бележка. Ще можеш ли да ми простиш?
— Мисля, че си твърде взискателен към себе си. Аз съм тази, която има нужда от прошка. Преди време чичо Бърт ми спомена, че се държа така, сякаш съм омъжена за магазина. Единственото ми извинение, при това не много убедително, е, че бяхме твърде малко заедно. Всичко се случваше толкова бързо! — Тя се облегна на рамото му. — А когато съм с теб ми се струва, че целият свят е градина! Защо ми е притрябвал магазин за цветя?
— Но ти обичаш работата си — усмихна се Зак и я целуна по челото. — По-важното обаче е, че обичаш мен. Знаеш ли какъв бе първият въпрос на баща ми, когато влязох при него, побеснял от гняв? Попита ме дали съм ти казал колко много те обичам. Когато му отвърнах, че не съм, но според мен ти сигурно си се досетила, след като съм ти предложил да се оженим, той каза няколко незабравими думи по повод безкрайната ми глупост. Направих грешка, Джейми.
— Как мислиш, дали ще се почувства по-добре, ако разбере, че ще се оженим?
— Това предложение ли е? — изненадано я погледна Зак.
— Като че ли. Освен ако оригиналното предложение е в сила.
— Е, поне не е в оригиналната си форма — каза Зак. — Какво ще кажеш например за следното: Джейми, аз те обичам, обожавам те. Съгласна ли си да се омъжиш за мен? Бих паднал на колене, но ми е ужасно трудно да го направя в колата.
— О, Зак, разбира се, че съм съгласна! — Джейми се отпусна в прегръдките му и отвърна на дългата целувка. — Пазиш ли още онзи прекрасен пръстен?
— В сейфа при баща ми е. Наистина ли ти харесва, или…
— Харесва ми! Това е най-прекрасният пръстен, който съм виждала — прекъсна го Джейми. — Къщата сигурно също ще ми хареса. Ако, разбира се, наистина си я купил.
— Не, защото само бях направил постъпки за мястото. Но ще намерим друга. Заедно. Ще бъде много по-забавно. Може би дори ще вземем и Сирано, за да сме сигурни, че я одобрява.
— Не съм сигурна, че искам къща с мишки. А точно такава би му харесала най-много. — Джейми се засмя.
— А аз нямах нищо против онази мишка в кухнята ти — усмихна се Зак. Лимузината забави ход и той погледна през прозореца. Завиваха по алеята на болницата. — Трябва да те предупредя, че баща ми е свързан с толкова много системи, жици и монитори, че почти не прилича на човек. Не е много приятна гледка.
Джейми опита да се стегне, но въпреки това се почувства разстроена от вида на Айзая Дънам. Но когато я видя, погледът му се проясни и той протегна ръка към нея.
— Не можеш да си представиш колко се радвам да видя Закарая отново щастлив — каза той. — Желанието ми да видя тази сватба май доведе до доста неприятности, но… — На устните му се появи усмивка и той добави: — Струва ми се, че в края на краищата съм успял да постигна своето, нали?
— Бяхте по-мъдър и от двама ни — каза Джейми. — Сега обещайте, че ще оздравеете за сватбата. Това е много важно, защото не мога да се омъжа за Зак, ако нямаме подходящ дядо за децата ни.
— Ще направя всичко по силите си — съгласи се Айзая. — Но не отлагайте сватбата. Закарая има нужда от теб.
— Сякаш започна да оздравява пред очите ми — каза Зак малко по-късно, докато лимузината ги отнасяше към апартамента. — Ти се държа чудесно с него, Джейми… Откакто те срещнах започнах да се замислям за много неща — за взаимоотношенията с баща ми, за това какво смятам да правя през останалата част от живота си. Смятам, че тази болка ми помогна много, особено сега, когато отново си с мен.
— Какво означава «останала част от живота»? — попита Джейми. — Да не би да се откажеш от пътешествията?
— Ще пътувам по-рядко — отвърна Зак. — Обучавам няколко души, които ще ме заместят, а аз ще се върна към доктората си. Мисля, че така ще мога да се занимавам по-пълноценно с професията си, а и ще осигуря стабилен семеен живот за нас и децата ни. Доколкото разбирам, децата са в плановете ти.
— Разбира се! — каза Джейми и го целуна. — Въпреки че бях започнала да харесвам идеята за пътуванията, по време на които бих могла да науча много за екзотичните растения и да ти помагам в ботаническата работа. Разбира се, когато ни се родят деца… Какво пък, те също могат да пътуват. Помисли само колко много ще научат.
— Наистина, защо не? — Зак отново я прегърна. После тихо се засмя. — Когато ми разказа как си седяла на пода до Сирано, аз сякаш те видях пред себе си и толкова се трогнах от тази мила гледка, че не можах да се сдържа и ти казах колко много те обичам.
— Моят котарак Сирано успя да събере двама влюбени, права ли съм?
— Точно така — съгласи се Зак.
Лимузината спря пред голяма сграда, където ги посрещна униформен портиер. Зак подаде ръка на Джейми и двамата влязоха в асансьора, който се стрелна към последния етаж. Терасата на огромния апартамент бе цялата в цветя, истинска градина под небето.
— Прекрасно е! — възкликна Джейми. — Невероятна гледка!
— Това е нищо в сравнение със саваните на Африка или с безкрайната Аляска — Зак се вгледа в нея. — Градовете и луксозните апартаменти не означават много за мен. Сигурна ли си, че ще бъдеш щастлива с мъж, който предпочита да бъде на хиляди километри от всичко това и да гледа как стадо слонове се къпят в някое езеро, а над тях се рее орел?
— Много щастлива — каза Джейми и очите й внезапно се насълзиха. — Обичам градовете, но обичам и да виждам нови неща, да се уча… Мисля, че ни очаква прекрасен живот.
— Аз също мисля така. — Той прегърна Джейми и я целува дотогава, докато тя почувства, че е готова да литне и да се присъедини към белите облачета над главите им. Тя вече беше сигурна, че Зак Дънам е забележителен човек с дълбока душевност и че заслужава най-голямата обич на света.
— О, Зак — промълви тя, — толкова те обичам! — Замислено го погледна. — Сигурно ще мине доста време преди баща ти да оздравее, за да присъства на сватбата.
— Готов съм да се оженя за теб по всяко време — нежно се усмихна Зак. — Може би трябва да си го направим веднага, без никакъв шум, а после да организираме тържество за всички останали. Сигурен съм, че баща ми ще ни разбере. Добре знае колко отчаян бях. А леля Марта и чичо Бърт дали ще харесат тази идея?
— Тези романтични души ли? — Джейми се засмя. — Направо ще ни ръкопляскат. — Тя страстно целуна Зак и му се усмихна. — Струва ми се, че за всеки проблем може да се намери разрешение, стига да използваш разума си. Не мислиш ли?
— Да, но ако послушаш и сърцето си — съгласи се Зак.