|
|
Падмаван
В град Вешали живял богат търговец на име Ришабхасен. Той не само притежавал голямо богатство, но и бил много добродетелен. Затова заслужил доверието на цар Удейн и бил негов пръв приятел.
Ришабхасен имал голяма къща с красива градина. А далече от града търговецът направил още една градина. В нея имало чудно езеро, където сини и бели лотоси цъфтели през всички сезони. Затова я нарекъл Падмаван - Градина на лотосите.
Но въпреки всичко съпругата на търговеца не била щастлива. Тя имала осем сина, но си нямала дъщеря. Затова била винаги тъжна.
Един ден Ришабхасен се посъветвал с царския гадател, който му казал:
- Ще имате дъщеря, но трябва да я измолите от богиня Ямуна. Жена ви трябва да се откаже от всички удоволствия и да заживее в лишения, да спи върху голата земя и да гладува.
Търговецът казал това на съпругата си. За да си има момиченце, тя била готова на всичко. Веднага посветила статуя на богинята Ямуна в градината и започнала да приви богослужения. Молела се с голяма вяра и спяла върху рогозка до статуята.
Една нощ сънувала, че река Ямуна нахлула в градината. Сините й води били развълнувани. Само след миг реката заляла всичко. Тогава над вълните изплувал златен трон, на който седяла богинята, облечена в бяло. Лицето й светело ослепително. Тя имала четири ръце и във всяка от тях държала по един син лотос.
- Дъще, доволна съм от тебе - казала богинята. - Ти скоро ще станеш майка на красива дъщеря.
И богинята хвърлила един син лотос върху гърдите на жената. Тя го взела и тронът изчезнал. След това и развълнуваните води на реката се оттеглили.
Жената на търговеца се събудила разтреперана. Огледала се наоколо. Нямало дори капка вода. Само върху гърдите й имало един син лотос. Тя взела цветето и отишла при търговеца. Разказала му съня си.
- Добре - казал той. - Богиня Ямуна е чула молитвите ти. Най-после ще видя лицето ти усмихнато.
След време наистина им се родила дъщеря. Нарекли я Тарангвати.
Родителите обградили детето с много нежност и любов. Много слугини се грижели за него. Люлеели го в люлка, украсена със скъпоценни камъни. Давали му играчки от злато и сребро. А когато то проговорило, изпълнявали всичко, което пожелаело.
Така Тарангвати станала на пет години и трябвало да започне училище. Изпратили я да учи в един ашрам далече от града.
Ашрамът се намирал сред красива гора. Какви ли не цветя и дървета растели наоколо! Пеели птици. А наблизо имало езеро. Красотата на природата пленила малката Тарангвати. Тя гледала тази красота и й се искало да я запази завинаги. Така започнала да рисува и всички харесвали картините й.
Един ден, както седяла на брега на езерото и рисувала, Тарангвати паднала в несвяст. Приятелките й се уплашили и изтичали при учителя. Той й помогнал да се съвземе, а после я изпратил вкъщи.
Като я видяла, майка й се разплакала. Та нали тя била единствената й дъщеря, с която се сдобила толкова трудно!
Извикали много лечители, които разпитали Тарангвати и тя им обяснила:
- Стори ми се, че съм виждала това езеро някъде преди и като се замислих, зави ми се свят.
Всички лечители дали своето лекарство, но нямало никаква полза. Когато отивала в ашрама и виждала езерото. Тарангвати винаги губела съзнание.
- Тя не трябва да живее повече в ашрама - казал учителят й. - Нека да продължи учението си вкъщи. Като не вижда езерото, може би болестта й постепенно ще изчезне.
Тарангвати започнала да учи вкъщи. През свободното време рисувала и се забавлявала в градината с приятелки.
Приятелят на търговеца, Кулмашахасти, имал дъщеря на име Сарсика. Тя също напуснала ашмара и учела заедно с Тарангвати. Двете момичета били винаги заедно. Така Тарангвати не излизала никога от къщи навън.
Времето минавало. Постепенно двете приятелки пораснали и станали красиви девойки.
Жената на градинаря на Падмаван всеки ден донасяла на Тарангвати букети цветя: понякога рози или жасмин, а понякога невен - царицата на нощта.
Един ден, рано сутринта, девойката получила букет от панкурия. Това били големи колкото чаши седемлистни цветя, бели като мляко. Букетът бил оставен в кошница пред търговеца. Дотичала Тарангвати и извикала от възторг:
- О, какви големи, удивително красиви цветя!
Тя ги взела и започнала да им се любува.
Търговецът също ги разгледал и открил между тях едно жълто цвете. Това го озадачило:
- Седемлистните цветове на панкурията са бели. Чудно как този е станал жълт.
Цветето било седемлистно както всички останали, но било жълто. Тарангвати никога не била виждала нито Падмаван, нито дървото със седемлистните цветове. Но си представила всичко и като помислила малко, казала:
- Татко, това дърво сигурно расте на брега на езерото и един от клоните му се е надвесил над него. Пчелите и осите кацат ту върху лотосите, ту върху неговите цветове. Така от жълтия прашец на лотосите неговите цветове също са станали жълти.
Търговецът се зарадвал:
Дъщеря ни е много умна! Всичко е точно така!
Като чула това, девойката започнала да настоява да види Падмаван. Търговецът приготвил колесница за дъщеря си и нейната приятелка. Когато пристигнали, Тарангвати била удивена от красотата на Лотосовата градина. „Защо досега не съм видяла това толкова красиво място?“ - помислила си тя. Като се разхождали, девойките стигнали до езерото. Дървото със седемлистните цветове наистина било наклонено над него, а един от клоните му стигал чак до водата. Думите й се оказали верни. Пчели и оси кръжели над лотосите и кацали върху тях, а после - и върху клона на дървото. Там всички цветове били жълти.
На Тарангвати й било много приятно да се разхожда заедно с приятелката си по брега. В езерото плувала двойка розови птици с жълти пера по крилете. Те ту литвали над езерото, ту отново се потапяли във водата. Тяхната игра забавлявала Тарангвати. Но изведнъж й се сторило, че тя някога също е била птица и в същия миг изгубила съзнание. Сарсика се опитала да й помогне, но не успяла. По-късно Тарангвати сама се съвзела, огледала се наоколо и започнала да плаче.
Сарсика я успокоявала:
- Не плачи, Тарангвати! С плач нищо не се оправя. Изглежда, болестта ти не е излекувана напълно и ти трябва да продължиш лечението.
- Това не е болест - казала девойката. - Ще ти разкрия една тайна, но ми обещай, че на никого няма да кажеш.
Приятелката й обещала, че ще пази течната, и Тарангвати заразказвала:
В миналия си живот аз съм била чакраваки (водна птица). Koгатo преди години гледах езерото, спомних си малко oт това. Сега като видях двойката птици, си спомних целия си предишен живот. Спомних си и за моя любим. Ние бяхме винаги заедно, но един ловец ни раздели.
И тя отново се разплакала.
Сарсика се учудила:
- Какво говориш? Била си птица? Не мога да повярвам.
Тарангвати казала:
- Мога да ти разкажа всичко както е било. Пред очите ми мина целият ми предишен живот. Видях красива гора на брега на река Ганг. Сигурно съществува и сега. Живеехме с моя любим на едно дърво. Заедно плувахме, заедно летяхме високо, високо в небето. В тази гора имаше и езеро. Един ден плувахме в него. Но неочаквано там дойде жаден слон да пие вода и ние отлетяхме. Чакравакът реши да се пошегува с него: „Много важно, че си толкова дебел! Пак нищо не можеш да ми направиш!“ И той кацна на гърба му. Тогава изневиделица долетя стрела и прониза птицата. Тя падна мъртва на земята. Разплакана аз кацнах до нея. Дойде и ловецът, извади стрелата от гърдите на моя любим и също заплака. Той искал да убие слона, а уцелил птицата. Затова много се натъжи. Ловецът запали огън, за да извърши обреда по изгарянето, и сложи в него загиналата птица. Аз също се хвърлих в пламъците... Сега съм дъщеря на търговеца, но искам отново да видя любимия си. Той също се е родил повторно някъде. Искам да се омъжа само за него.
Сарсика казала:
- Всичко това е много чудно. И не е сигурно, че той се е родил момче. Но дори и да е така, как ще го намериш?
Тарангвати се натъжила. После приятелките се върнали вкъщи. Като видяла тъгата върху лицето на дъщеря си, майката се разтревожила. Сарсика не удържала на думата си и разказала всичко. А Тарангвати заживяла със спомена за своя чакравак и винаги била тъжна. Един ден й хрумнало да нарисува мястото, където е живяла в предишния си живот, някои по-интересни случки и накрая - смъртта.
И Тарангвати започнала да рисува брега на Ганг, красивата гора, игрите на двете птици, слона с летящата над него и пронизана от стрелата птица и огъня. Всички случки били като живи в картините й.
За празника на пълнолунието Комуди в една зала Сарсика подредила картините на Тарангвати. На този празник в столицата идвали хора от далечни страни. Всички щели да ги видяг. И може би някой ог тях щял да се окаже същият онзи чакравак и да си спомни нещо... Така си мислели двете момичета.
Един ден в столицата пристигнал Падмадев - син на богатия търговец Дхандев. Той дошъл да разгледа картините. Като ги гледал дълго, изведнъж паднал в несвяст. А щом се съвзел попитал за името на художника и поискал да се срещне с него.
Сарсика му разказала всичко.
- Аз съм този чакравак! - признал Падмадев.
Девойката предложила:
- По-добре ще бъде да не идваш ти, а баща ти да поиска от търговеца ръката на Тарангвати. Така тайната няма да се разкрие и сватбата ще стане.
Когато се върнала вкъщи, Сарсика разказала на приятелката си за случилото се и тя много се зарадвала. Но после се разтревожила:
- А какво ще стане, ако баща ми отхвърли предложението?
- Това никога няма да стане - успокоила я Сарсика.
Падмадев е красив, начетен, честен момък. Кой ще се откаже от такъв зет!
Оттогава Тарангвати започнала да чака предложението за сватбата от богатия Дхандев.
И най-после един ден дошла вест от Дхандев. Но търговецът не дал съгласието си. Той изпратил отговор: „Вашият красив син ми харесва. Но дъщеря ми не може да се омъжи за него. Вие търгувате през морета и океани. Животът ви е изпълнен с опасности. Не искам да излагам и нейния живот на тези опасности.“
Тарангвати чула това и много плакала. Но Сарсика я успокоила:
- Напиши на Падмадев писмо. Аз ще подготвя излизането ви от града и вие ще се ожените на друго място.
Тарангвати написала писмото и приятелката й подготвила бягството. Една нощ Тарангвати и Падмадев незабелязано напуснали града и се скрили в една гора. Там ги заловили разбойници и ги завели в пещерата си. В пещерата имало и други заловени хора. При тях затворили Тарангвати и Падмадев. През нощта дошъл главатарят на разбойниците. Той ударил един от пленниците, а другите сплашил. После оставил младия главатар да ги пази и отишъл да спи.
Сред пленниците имало една старица. Тя попитала Тарангвати как са ги заловили разбойниците, и девойката й разказала всичко отначало докрай. Тогава изведнъж се чул гласът на младия главатар:
- Вие двамата елате с мене - казал той на Тарангвати и Падмадев и влязъл с тях в едно тъмно подземие.
- Братко - казала Тарангвати, - нашите родители са много богати. Ще ти дадат голям откуп за нас. Моля те, освободи ни. Къде си ни повел в тази тъмнина?!
Но младият главатар мълчал. Не след дълго излезли на някакво поле, където пасели крави. Изглеждало, че наблизо има село. Тарангвати и Падмадев били много учудени. Те си мислели, че ги води при големия главатар, но се оказало съвсем друго.
Най-после младият главатар проговорил:
- Вие сте спасени. Вървете спокойно по пътя си. Аз също няма да се върна вече при разбойниците. Ще отида някъде другаде. А вие ако искате, идете в близкото село. Там можете да останете да живеете.
Като казал това, той тръгнал. Но Тарангвати го спряла.
- Щом не искаш повече да крадеш, ела в нашия град. Ще ти намерим добра работа.
Но младият разбойник не се съгласил. Тогава Падмадев му казал:
- Ние никога няма да забравим това, което направи за нас. Ако се нуждаеш от нещо, непременно ни потърси. И все пак кажи ни защо ни помогна?
- Когато сестра Тарангвати разказа за миналия си живот, спомних си и аз своя. Аз съм ловецът, който тогава ви раздели. След греха си в предишния ми живот отново се родих човек, но станах разбойник. Втори път не искам да направя същия грях. Големият главатар искаше да се ожени за Тарангвати и да убие Падмадев.
Разкаялият се разбойник си тръгнал, а Тарангвати и Падмадев пристигнали в селото и заживели там. Но скоро дошъл бащата на Сарсика, който ги търсел навсякъде. Той много се зарадвал, като ги намерил.
- Не трябваше да бягате, деца! Сарсика ни разказа всичко. Хайде да се връщаме вкъщи. Там всички ви чакат.
Тарангвати и Падмадев се върнали вкъщи, където ги посрещнали с голяма радост и любов, и направили богата сватба.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
