Българска търсачка и начална страница

Лесли Д. Гучионе
Омагьосай утрото
 

Пролог

Милбрук, Масачузетс

— Трябва да я омагьосаш…
Джоди Бренигън погледна недоумяващо най-големия си брат, който седеше до него на канапето.
— Значи според теб, Кевин, трябва да умилостивя Меган О'Конър и дори да я накарам да се поддаде на чара на Бренигънови? О, господи! Какви ги измисляте? В Ню Йорк ме чака толкова напрегната седмица. Едва ли ще имам време за нещо друго, освен за симпозиума.
— Джоди, всичко чух! — долетя глас от телефонната слушалка, която той държеше долепена до ухото си. От другата страна на линията бе Ерин О'Конър, годеницата на Кевин. — Сестра ми смята, че си погубвам живота, но тя просто не ви познава! Ако се съгласиш да поговориш с нея, тя ще разбере, че у вас има нещо повече от нюх за бизнес с боровинки. Дай й най-после интервюто за радиоканала, за който работи. Може да дойде дори в хотелската ти стая. Трябва просто да побъбриш малко пред микрофона й… — Ерин имаше грип и се обаждаше от апартамента си. Въпреки че звучеше доста съсипано, Джоди долови решимост в гласа й. — Едно пространно предаване за опазването на блатните местности с човек от твоя калибър би било чудесно попадение за нея.
— И от благодарност, тя изведнъж ще реши, че в края на краищата, няма нищо лошо в това ти да се омъжиш за Кевин, така ли? Хайде, Ерин! Едва ли ще ми остане време. Ако се срещна с нея, тя може би ще очаква да я поканя на вечеря или поне на едно питие. Нищо чудно да се почувства задължена да ми покаже града…
— Може пък да ти хареса една вечер с Меган.
— Ерин…
— Добре, добре. Само интервюто. Един час пред микрофона й. Ще я накарам да ми се закълне, че ще бъде само час. Използвай неотразимия си чар, Джоди, и не забравяй подробно да изтъкнеш страхотните качества на брат си.
— Ти не си ли го направила вече?
— Меган има нужда от още едно мнение, по възможност мъжко. Твоето мнение.
Джоди направи физиономия и погледна към Кевин.
— Разтопи сърцето й, братко — примоли се Кевин.
— Нищо не разбирам от топене на сърца.
— Ала-бала! — Беше Ерин. — Топенето на сърца е генетично заложено в мъжете от вашето семейство. Просто й дай интервю, Джоди. Все някъде ще вмъкнеш нещо за предстоящата сватба тук, сред мочурищата. Щом веднъж ти се удаде случай, просто си изпей песента. Меган наистина е прекрасно момиче. Малко е заблудена, но наистина е прекрасна.
— Добре — въздъхна той. — Кажи й за петък, в четири и половина-пет часа в хотела. Това е всичко, което мога да направя. — Изведнъж усети, че се държи доста коравосърдечно и добави: — И оздравявай бързо, хей!
Деловата му програма наистина бе прекалено натоварена. Но нямаше как, вече се бе съгласил.


Първа глава

Седмица по-късно Джоди усещаше пощипването на априлския вятър по лицето си и се опитваше да се отърси от налегналата го умора. Мечтаеше си за стая с легло. Твърд матрак, хладни, чисти чаршафи и мека възглавница — всичко това обаче му изглеждаше като неосъществима фантазия.
Главата му бе претъпкана с информация след петте дни юридически разисквания. Петъчните заседания бяха свършили рано и още преди лимузината, която бе наел, да се влее в потока на движението, той вече бе разкопчал колосаната си яка и бе разхлабил вратовръзката.
Джоди имаше лешниковоруса коса, ясни сини очи и сурово изражение, което рядко биваше смекчено от усмивка. Атлетичната му фигура не бе резултат от усилия в гимнастически салон, каквито колегите му юристи редовно посещаваха, а от тежката работа по боровинковите плантации на братята му. На двайсет и девет години Джеймс Бренигън Младши напълно отговаряше на холивудската представа за прокурор по наказателни дела.
Той обаче беше адвокат-еколог, един от най-младите служители в адвокатската кантора «Хемъл, Прайс & Бенет» — престижна масачузетска фирма, със седалище в Плимут. Всеки ден Джоди разрешаваше спорове и кризисни ситуации, като се започне от местните рибари и се стигне до крайбрежната ерозия на Кейп Код.
Манхатън бе отдалечен на светлинни години от Плимут, но тук се бяха събрали най-добрите умове, за да обсъдят проблемите по опазването на мочурищата. Той бе отделил една седмица от и бездруго претоварената си програма и куфарчето му се пукаше по шевовете от изостанали дела.
Влезе в хотела и измъкна ключа за стаята. Без да си направи труда да се обади на рецепцията, той се качи в асансьора, като се ядосваше, че бе приел поканата за вечеря на Престън Елдридж. Не че имаше избор.
Докато стоманените врати се затваряха, той погълна поредното хапче срещу киселини в стомаха. Елдридж бе един от собствениците на фирмата, която организираше симпозиума и бе сред водещите експерти в тази област. Да ядеш и пиеш на негова сметка бе нещо, което човек не можеше да откаже.
Джоди излезе от асансьора и прекоси празното фоайе. Беше четири и петнайсет и дори да отдели време за душ и бръснене, пак щеше да успее да подремне малко, преди лимузината на Елдридж да дойде да го вземе в шест.
Той бързо се разсъблече, остави ризата и костюма си на стола с висока облегалка и се просна на леглото. Временно изключи от заобикалящия свят. Легна по гръб, затвори очи и в просъница реши какво да облече за вечерята.
Някакво шесто чувство обаче скоро го извади от дълбоката дрямка. Той премигна замаяно, след това скочи, стреснат, и седна в леглото. До леглото му стоеше червенокоса жена. Тя се дръпна назад и се препъна в обувките му — изглежда бе твърдо решена да гледа към тях, а не към голата мъжка плът, изложена пред нея.
— Какво искате, по дяволите?
— Надявам се, вие сте Джоди Бренигън. Сега е петък следобед и съм сигурна, че не съм сбъркала хотелската стая — отвърна тя.
Интервюто! За част от секундата мозъкът му се проясни и той си спомни, огледа се за някаква дреха и направи това, което би направил всеки от петимата братя Бренигън в подобна ситуация. Стана от леглото без следа от фалшива срамежливост, но преживеният шок оказа въздействието си и по лицето му плъзна червенина.
— Меган О'Конър?
Тя също запази самообладание.
— Като се има предвид облеклото ви, явно напълно бяхте забравили за интервюто или пък очаквахте някой друг. — Тя взе ризата от облегалката на стола и му я подаде. Огледа го смело от глава до пети и притвори очи. — Може би трябва да направя някоя остроумна забележка за адвоката, хванат по бели гащи, но просто загубих ума и дума.
— Не е много типично за семейство О'Конър — отвърна Джоди и пое ризата. Как можа да забрави проклетото интервю! — Меган, много съжалявам, имах тежка седмица.
— И съвсем си забравил за мен.
Кръвта бавно се отдръпна от лицето му, докато закопчаваше ризата си.
— Трябва да се чувствам много засегната, уважаеми колега — каза тя меко.
Джоди закопча маншетите. Тя имаше впечатляващ алтов глас, който галеше ухото.
— Ерин ще реши, че е много смешно, когато чуе за това. Но ти много лесно се оправи в ситуацията, както и тя би го сторила по всяка вероятност…
Меган отвори едното си око.
— Сестра ми е медицинска сестра. И почти не си приличаме…
— И аз така мисля. След три месеца ние с теб ще сме роднини, така че няма пречки да ми подадеш панталона.
— Искаш ли да изчакам в антрето, докато се оправиш?
Той се засмя.
— Аз пък бих казал — станало каквото станало! Просто ми подай панталона.
Меган му го подаде. Гледаше тактично към пода, но съвсем не изглеждаше смутена.
— Нали си спомняш, че се съгласи да ми дадеш интервю?
— Твоето присъствие до леглото освежи паметта ми.
— Тази сутрин се обадих на рецепцията и ти оставих бележка, за да ти напомня.
— Пропуснал съм да я взема. — Докато закопчаваше копчетата на панталона си и колана, Джоди я наблюдаваше, омагьосан от гласа й. Тя работеше в радиото, това бе обяснението. Сякаш бе минала цяла вечност, откакто бе приел да й даде интервю.
Неохотата, с която го бе направил, и тежката седмица бяха причина да забрави онзи разговор. Бе се опитал да си представи как изглежда другата сестра О'Конър. Но колкото и да се мъчеше, едва ли би си я представил толкова красива, колкото бе в действителност. Съвършена красота! Той очакваше, че ще е дребно живо същество като Ерин, но като се изключат сините очи, Меган О'Конър бе съвършено различен тип.
Вместо селската свежест, която извираше от Ерин, у Меган той съзря странно съчетание между изисканост и самонадеяност. Косата й бе огненочервена, като залез. На ръст изглеждаше колкото сестра си, но дори под жакета и полата на ленения костюм личеше, че фигурата й е по-женствена. Когато той се облече, Меган свали жакета си и го постави на мястото, на което дотогава бе висяла неговата риза. Копринената й блуза в прасковен цвят бе така прилепнала към тялото й, че при всяко движение се изпъваше още повече и я правеше да изглежда несъзнателно прелъстителна.
Джоди се наведе да си вземе чорапите и се улови, че я оглежда от глезените до раменете и обратно. Собствената му физическа реакция на присъствието й бе по-голям шок от влизането й в стаята. Реши да остави ризата си пусната над панталона.
Това бе Меган, онази О'Конър, която бе решена да успее на всяка цена, и която безцеремонно бе напуснала семейната ферма и бе потеглила да завладява света с пълна пара. Онази, според която да се омъжиш за някой фермер, бе все едно да си погубиш живота.
«Меган много прилича на теб — често му бе повтаряла Ерин. — Все напред и нагоре».
Докато се обличаше, Джоди набързо си припомни още някои неща, които Ерин му бе разказвала. Сестрите О'Конър бяха родени във ферма в западната част на Ню Джърси. Въпреки че Меган не бе отрасла чак толкова далече от големия град, онова място бе на светлинни години от добрите обноски и изискаността, които сега личаха у нея. Явно не бе се уморила от блъсканицата и напрежението на Манхатън.
Да работи за някой от големите радиоканали бе част от мечтата й. Географски работата й за радиоканала на Хакълстаун не бе я приближила кой знае колко до Ню Йорк Сити, но само след две години тя бе станала шеф на службата за връзки с обществеността.
Безспорно издигането на Меган имаше прилики с неговия възход, но имаше и една основна разлика, която Джоди не бе споменал пред Ерин, когато тя бе подхванала тази тема. Движението на Меган нагоре по обществената стълба бе мотивирано от самата нея. Докато при него напускането на боровинковите плантации, които бе наследил, въобще не бе въпрос на избор.
Професионалното му бъдеще бе предначертано от най-големия му брат Кевин и покойния Питър Банкрофт, управител на плантациите и съсед, който веднага след внезапната кончина на родителите на Бренигън бе станал настойник на шестте осиротели момчета. Да се дискутира мястото на Джоди в обществото бе все едно да се отвори кутията на Пандора.
След като привърши с обличането, Джоди седна на ръба на леглото и потри наболата си брада, без да откъсва поглед от нея.
— Извинявам се. Вината е изцяло моя.
— Така е. Постави ме в много неловка ситуация.
Тонът й го накара пак да я погледне или може би причината бе любопитството му.
— Можеше да почукаш.
— Щях да го направя, но ти не беше взел бележката ми от рецепцията и реших, че още не си се прибрал.
— Меган, извиних ти се вече. Обещах да направя услуга на сестра ти, но този ангажимент едва ли можеше да бъде номер едно в програмата ми.
— Услуга? Така ли гледаш на това?
Той вдигна ръка.
— Извини ме, още не съм се разбудил съвсем. — Той погледна часовника си. — Съжалявам, че обърках всичко. Може би ще е най-добре да отложим разговора. До сватбата през юли.
— Да отложим? Джоди, дошла съм чак от… — Меган спря, сякаш се боеше, че ще прозвучи непрофесионално. — Не можем да отлагаме.
— Ще се наложи. Доколкото си спомням, ти искаш едночасова информация, която да разбиеш на сегменти по двайсет минути. Аз имам покана за вечеря и часът наближава.
— Откажи я!
— Невъзможно е.
— Отложи я тогава. Това звучи много по-разумно. — Меган седна на стола с високата облегалка и кръстоса крака. — Мисля, че е твое морално задължение да изпълниш първо този ангажимент. Ще закъснееш малко за вечерята…
— Моля?
— Явно е, адвокат Бренигън, че не сте си дали труда да помислите по въпроса повече от минута. Аз обаче съм планирала да фокусирам предаванията през целия месец около въпросите, които ще разискваме в това интервю. Приеми нещата по-сериозно. Дадено ни е допълнително време във вечерната програма в добавка към обичайното обедно излъчване. Това, което ти ще ми дадеш като информация през този час, ще бъде основата на предаването. Да не мислиш, че ще те оставя да ми се измъкнеш, защото си забравил и сега закъсняваш за вечеря!
Джоди отвърна с равен глас:
— Това е работна вечеря на експерти по опазване на блатата и адвокати от Агенцията за опазване на околната среда. Съвсем не се покрива с идеята ми за приятна вечеря, честно казано…
— И кога ще отпътуваш от града?
— В 9,00.
— До Бостън?
Джоди кимна.
— Да го отложим. Ще ти отделя два пъти повече време, когато дойдеш в Милбрук.
— Не мога.
— Тогава приеми моите извинения. Това е най-доброто, което мога да ти предложа.
— Да се срещнем утре, преди да заминеш.
— Изключено.
Меган погледна към леглото.
— Сигурно ще си дойдеш с компания довечера след работната вечеря?
В отговор, Джоди само се засмя. Стоманена решителност бе изпънала гърба му, но ирландските му черти изразяваха само умора и отегчение. Изпитателният му поглед се поотпусна малко, когато той внезапно, по момчешки, разтри очи с опакото на ръката си.
Меган се изправи.
— Тогава да поставим полезното след приятното. Забавлявай се след вечерята, а аз ще дойда в седем. Можем да се срещнем във фоайето, така че без да обезпокоя гостенката ти, ще успея да си подготвя материала. Въпреки че сигурно ще струва цяло състояние да наеме човек стая в този град. — Тя щракна с пръсти. — Как си с командировъчните? Имаш ли допълнителни средства на сметката? Това ще е добра възможност за реклама на теб и фирмата ти.
Той протегна ръка, но не за да се ръкува с нея, а за да я върне обратно на мястото й.
— По-спокойно. Правиш прибързани предложения.
Тя гордо вдигна глава и го изгледа отвисоко.
— По отношение на любовния ти живот или по отношение на молбата ми компанията ти да поеме и моите разноски?
Той вдигна вежди:
— И двете.
— Празно легло и никакви допълнителни средства?! Защо не събереш кураж да ме поканиш да остана при теб и да спестим разноските?
— Не съм се сетил — каза той замислено. Да си партнират, сексуално или в друго отношение, му изглеждаше крайно уморително. Освен това се отдалечаваха от разговора.
Меган вдигна писалката си и я размаха заплашително под носа му.
— Ти застрашаваш проекта ми, Джоди! Изобщо не ме интересува с кого спиш, но не ми се иска да бъда изхвърлена като начинаеща некадърна репортерка, тъй като това не пасвало на разписанието ти! — Той се изчерви от яд и издайническата реакция го накара да изругае наум. — Истината ще излезе наяве! — каза рязко Меган. — Изглежда, тя те притеснява и…
— Меган, тази вечер съм поканен от самия Престън Елдридж, който ще произнесе реч на вечерята.
Тя се изопна.
— Престън Елдридж, който представляваше комисията за опазване на околната среда в община Уорън в делото за резервоара Аламъчи?
— Подготвила си се, доколкото виждам.
— Разбира се — иронично го погледна тя. — Заредена съм с провокиращи и неудобни въпроси.
— Вече го забелязах.
По дяволите, очите й бяха толкова сини!
— Да вечеряш с отговорни служители от Агенцията за околната среда и после да нощуваш сам-самичък тук? Имам по-добро предложение — вземи ме на вечерята с теб! — Сигурно бе от умората, но Джоди веднага се улови, че обмисля предложението й. — Освен ако не мислиш, че ще ме накараш да се почувствам неудобно като заспиш на масата — рече тя и го огледа доста скептично.
Джоди се прозя:
— Не е изключено.


Втора глава

Меган се усмихна:
— Наистина ценя възможността да те интервюирам, но вечеря с Престън Елдридж предполага безкрайни възможности!
Джоди бе жегнат от чувството, че е пренебрегнат.
— Меган, ти не си лично поканена.
— А поканени ли са съпруги или приятелки? Би могъл да ми кажеш истината. Вече се изчерви, така че няма смисъл да лъжеш.
Кой ли го съзнаваше по-добре от него?
— Доколкото зная, единият юрист от Агенцията за опазване на околната среда ще бъде със съпругата си. Но няма какво да се радваш…
— Бих могла да мина за твоя приятелка!
Сигурно умората бе виновна за всичко. Това невъзможно създание не само че надделяваше и над малкото му съпротивителни сили, но невинните й намеци пораждаха картини, които караха пулсът му да бие ускорено. И блузата й бе виновна. Когато тя се движеше, светлината на лампата пронизваше нежните копринени гънки, сякаш бяха паяжина. Меган О'Конър в ореол от светлина. Явно бе прекалено уморен и съсипан.
Джоди отиде до прозореца, без да отговори.
Смрачаваше се.
Той дръпна завесите и включи още една лампа.
— След вечерята с Престън и колегите ти, ще се върнем в стаята за едно бързо интервю…
— Няма да се върнем в стаята ми!
— Тогава ще те интервюирам във фоайето и веднага ще си тръгна. И няма да ти напомням за себе си до сватбата на Ерин.
— Не можеш да дойдеш на вечеря като моя приятелка и след това да засипваш юристите цяла вечер с въпроси.
Меган чакаше.
Джоди погледна отново самоувереното й изражение. Сигурно е интересно да я види човек в действие.
— Добре. Ще видя какво мога да направя. Дължа ти го все пак.
— Благодаря ти, Джоди!
— Може да не приличаш външно на сестра ти, но си упорита като нея.
В усмивката на Меган се прокрадна топлина.
— Ерин винаги преследва това, което иска. Тя ми показа какво означава истинска решимост, но доколкото знам от Кевин, в това отношение ние двамата с теб си подхождаме.
— Без последователност не бих стигнал доникъде.
— Както и аз. — Меган облече отново жакета си, което даде на Джоди извинение да я проследи с поглед. Страхотна гледка!
Меган използва банята му да се освежи, докато той се обади в апартамента на Елдридж, за да я включи в списъка на поканените. Когато Джоди обясни проекта й за серията радиопредавания, той веднага получи бурно одобрение. Всичко се оказа толкова просто, че той не знаеше дали да се радва.
Меган се появи гримирана и с променена прическа, след това го изчака във фоайето, докато вземе душ и се избръсне.
— Не ти оставих много време да подремнеш — извини се тя, когато той й отвори вратата.
— Не, не ми остави. — Смутеното й изражение пробуди чувството му за вина и той меко добави: — Ще се справя някак.
— Надявам се, че ще успееш да се освежиш.
Той сподави желанието си да я проследи как се отправя към асансьора и затвори вратата. За пореден път смъкна дрехите си и се просна на леглото за минута, опитвайки се да си представи Меган на вечерята. Щеше да бъде интересно. Опита се да се отпусне, но мисълта за нея, изправена до леглото му и втренчила очи в тялото му, не му даде тази възможност. Бе забелязал удивлението в очите й. Трябваше да разкаже на братята си за тази случка, преди Меган да я опише на Ерин. Подобни нелепи истории се разнищваха в продължение на месеци, преди да бъдат забравени.
Май и тя се бе изчервила? Животът му бе пълен с отговорни задължения и присъствието на жена след напрегнатата юридическа работа би му подействало освежаващо и релаксиращо. Но тя не бе подходящият тип жена. Зад безупречната й външност, той бе усетил желязна воля. Меган бе жива и импулсивна натура. А Джоди не искаше нито спорове, нито усложнения. Всяка крайност изглеждаше еднакво недопустима, но скоро тя щеше да бъде член от семейството. Той изруга и се отправи към банята, но даже под ментоловия аромат на пяната за бръснене, до него достигаше съблазнителното ухание на парфюма й. Сестрата, толкова често описвана от Ерин, най-накрая бе придобила реални човешки измерения. Ако някоя жена трябваше да бъде държана на разстояние от него, това бе Меган О'Конър.


Точен до минута, Джоди излезе от асансьора и прекоси фоайето на хотела. Бе облякъл светлосиня риза и безупречен костюм в антрацитеносиво.
Меган седеше на кожения диван до фикуса и се изправи, щом го зърна. Този адвокат, излязъл от боровинковите храсти на Масачузетс, изглеждаше страхотно в дрехи или без дрехи.
— Оставих магнетофона си, но взех бележник. Това би могло да се окаже много интересна и полезна вечер — рече тя.
— Приятно прекарване тогава!
— Благодаря, не се и съмнявам, че ще бъде така. Изглеждаш свеж и отпочинал. Всъщност, правиш страхотно впечатление.
— Радвам се.
Смехът й прозвуча самоуверено.
— Семейство Бренигън не се нуждае от одобрението ми.
Джоди я хвана подръка и я поведе към изхода.
— Те с нищо не са заслужили и неодобрението ти.
— Мълвата ме изпреварва — измърмори тя. — Да не би да съм била прекалено критична към семейство Бренигън?
— Сестра ти ще се омъжи за брат ми и за нея твоето мнение е изключително важно.
— Тя е обсъждала това с теб?!
Джоди заби поглед право пред себе си.
— Нормално е семейните проблеми да се обсъждат в семеен кръг. Братята Бренигън са много привързани един към друг.
— Ти май изключваш себе си.
Джоди повдигна рамене. Искаше да поговорят за Кевин и Ерин. Нямаше защо да обсъждат него. Меган знаеше за Милбрук и боровинковите плантации само от разказите на сестра си, но не бе в състояние да сдържи мнението си, че женитбата за човек, който отглежда боровинки и живее в пясъчните равнини на Ню Ингланд не е кой знае каква алтернатива на живота сред кравите и царевичните ниви на родното й място. Какво привлекателно имаше в това? Меган бе питала Ерин много пъти.
— Независимо какво е отношението ми към женитбата на Ерин и Кевин, надявам се, знаеш, че оценявам това, което правиш — каза неопределено Меган.
— Доколкото мога да преценя, когато един Бренигън се изправи срещу една О'Конър, компромисът спестява редица неприятности.
Меган се засмя и той почувства как смехът й танцува нежно по гръбнака му и в главата му светва червена алармена лампичка. Това усещане се засили, когато тя се притисна към него. Портиерът им отвори вратата и Джоди бе благодарен за освежаващия ефект на нощния въздух.
— Нека се наслаждаваме докрай на прекрасната вечер — рече Меган, сякаш не забелязваше въздействието си върху него.
Лимузината и шофьорът на Престън Елдридж ги очакваха отвън. Докато се разполагаха на задната седалка, Меган му прошепна:
— Каза ли на Елдридж, че съм представителка на медиите, а не някаква случайна позната?
— Нямам навика да каня случайни познати на подобни събирания, макар и ти да не си моя тип.
— Добре. Някой ден ще ми обясниш какъв е твоят тип. Точно сега ме интересува как законът за опазване на водите ще повлияе върху проекта за строителство в община Уорън.
— Разбрахме се за вечеря. Нито дума, докато не стигнем до там.
Той отпусна главата си назад и в продължение на целия път седя със затворени очи, като вдишваше уханието на покорно притихналата Меган.
В тишината си спомни това, което знаеше за нея и изгради в представите си образа й от плът и кръв по начина, по който се готвеше за съдебно дело. На двайсет и четири години, Меган вече бе си създала престижна репутация. Тя бе средната от три сестри, но искаше да остави далеч зад себе си своя обикновен произход и кравефермата в Дийнс Корнър. Бе умна и бе спечелила стипендия в скъпо частно училище. Доколкото бе успял да долови, Ерин не одобряваше, че Меган бе усвоила до съвършенство походката, маниерите и говора на хората от елита и начина им на живот. Бе се движила сред отбрано общество през всичките тези години на главоломен възход. Когато я приеха в колежа, Меган вече бе си изработила отношение към парите, целите и живота като цяло и в частност към мъжете.
Джоди се усмихна. Финес прозираше дори в начина, по който седеше до него в лимузината на Елдридж. Финес, интелигентност и прозорливост. Джоди я погледна в лицето. Дали Меган някога се бе чувствала не на място?


Когато пристигнаха, те бяха посрещнати във фоайето от останалите поканени на вечерята.
«Мезон Прованс» бе ресторант в Ийст Сайд, който отговаряше на представите на Меган за изискана кухня и изискана клиентела. Едно ядене щеше да струва месечната й заплата, а да се намери място, бе малко чудо, но за компанията й тази вечер това бе нещо обичайно. От поканените бяха дошли седем — Джоди, Елдридж и младшият му съдружник Дейвид Хауел, двама юристи от Агенцията, една съпруга и тя. Последваха салонния управител и Меган хвана Джоди подръка. Той я наблюдаваше как дискретно се оглежда наоколо. Въпреки че невинаги можеха да се разпознаят преуспяващите бизнесмени и финансисти по външния вид, нямаше съмнение относно ценза на присъстващите.
Отведоха ги до маса, достатъчно уединена, за да могат да разговарят необезпокоявани от никого.
С напредването на вечерта Меган все повече се чувстваше в свои води. След като Джоди я представи и последваха обичайните любезности, тя се включи в разговора по общинските въпроси, които обсъждаха Елдридж и Хауел. Задаваше целенасочени въпроси, ласкаеше групата, когато бе необходимо, и си вземаше бележки с разрешението им.
Меган бе седнала отляво на Джоди, а отдясно бе Дейвид Хауел и Джоди надаваше ухо за разговора, който водеха. Даже след тежък работен ден Меган бе пълна с енергия и притискаше Дейвид със същата концентрация и ентусиазъм, които бе упражнила върху Джоди в хотелската стая. Спряха да говорят едва когато количката с десертите се приближи към масата. С кафето разговорът стана общ и вечерта завърши с анекдоти, а не с бизнес разговори.
Две лимузини бяха наети, за да обслужат групата и те се разделиха на тротоара. Меган, Джоди и Дейвид се качиха в едната кола при Престън, а хората от екологичната агенция — в другата. Меган настоя да седне на междинната седалка и докато колата ги отвеждаше към центъра, тя седеше с лице към тях. Джоди мълчеше. Изглеждаше щастлив, че денят е към края си. Натежал от изисканата вечеря, той задремваше и се чудеше на енергията, която червенокосата срещу него продължаваше да бълва.
Тя излъчваше увереност и ентусиазъм, и това, което у други би било взето за арогантност, при нея се смекчаваше от остроумието й. Меган бе вдъхнала живот на една делова вечеря. От осанката й до смеха, посланието бе ясно: Меган О'Конър въртеше света на пръста си!
Джоди не бе единственият, който й се възхищаваше. Дейвид бе запазил за нея не само безценните си мнения, но и цялото си внимание. Хауел бе от старо заможно семейство, самоуверен, бърз и способен да оцени интелигентността й. Джоди наблюдаваше как светлините на града играят по лицето на Меган. Тя се засмя на някаква реплика на Дейвид и се извърна към прозореца.
Приличаха си с Хауел. И тя бе умна и енергична, пълна с ентусиазъм, който замаскирваше агресивността, която професията й предполагаше. Държеше се на положение и тъй като задаваше въпросите, без да влага нищо лично, продължаваше да бъде загадка за останалите.
Джоди се чудеше докъде допуска Меган мъжете. Продължи да я наблюдава, докато говореше. Представи си я как изненадва Дейвид, така както го изненада него следобед — полугол в леглото. Стомахът го присви и той го отдаде на обилната вечеря, тъй като мисълта, че това би могло да се дължи — не дай си боже — на ревност, очевидно бе смешна.


Трета глава

Лимузината на Престън Елдридж спря пред входа на хотела. След задължителните благодарности, коментари за изминалата седмица и пожелания за безопасен полет обратно до Бостън, Джоди слезе от колата. Меган се появи с Дейвид подръка. Лицето на Джоди помръкна, докато я чакаше. Меган обясни причината за присъствието си, като спомена, че й престои интервю във фоайето на хотела. Тя и Дейвид си размениха визитните картички. Казаха си нещо, което той не чу и най-накрая онзи се върна в лимузината. Меган и Джоди прекосиха фоайето и тя взе магнетофона си от рецепцията.
— Ти не промълви нито дума след вечерята. Изглеждаш ми изтощен. — Тя докосна ръката му. — Зная, че едва се държиш на краката си. Сега май не е време за едно прилично интервю…
— Меган, казах, че ще ти дам интервюто.
— О, разбира се, че ще го направим, но по-късно. Може ли да се качим първо до стаята ти, преди да си заспал прав?
Да се качим до стаята? Джоди се вгледа в огромните й сини очи и замълча. След като той не проговори, тя се усмихна:
— Помниш ли? Стая седемстотин и седемнайсета. — Тя се отправи към асансьора.
Той я последва и се облегна назад, а тя натисна копчето.
— Меган, действията ти предизвикват много въпроси…
— Трябва ли да се страхувам от теб? И двамата не искаме да усложняваме повече отношенията между нашите две фамилии. Вече ми каза, че не съм твоят тип. — Асансьорът стигна до седмия етаж и той я пропусна пред себе си.
— Така ли казах?
— Да. Но аз го знаех предварително. Мога да преценя, че при твоя произход харесваш по-земни жени, а не амбициозни интелектуалки. Само не се обиждай.
Той отключи вратата, като се чудеше дали да се престори на обиден. Но умората го надви и той се предаде.
— Мислиш, че родът Бренигън е толкова примитивен, че вижда в жената само средство за увеличаване на потомството?
Меган се засмя.
— Много странно мнение за края на осемдесетте. В отношението на нашите семейства към жените има много сходства. Майка ми не бе завършила колеж. Тя бе щастлива да се грижи за нас. Доколкото знам от Кевин, и майка ти е била същата.
Споменът на Джоди за майка му бе неизменен вечен символ, въплъщаващ сигурността на дома.
— Ако го призная открито, ще мислиш, че ти си правата, но…
— Ти си такъв, какъвто си, Джоди. Сигурна съм, че на много жени ще им се сториш неустоимо привлекателен и секси с това поведение на уморен каубой.
Джоди седна накрая на леглото.
— Благодаря ти. Не съм обаче много сигурен, че жените от рода ще ти бъдат особено благодарни за подобно пренебрежително отношение. Ние от семейство Бренигън не сме лесни.
— Мат и Кевин дори се бяха сбили заради Ерин, нали така?
— Тя беше много поласкана.
— Нищо подобно! Според нея тази работа била съвсем детинска.
Джоди реши да не навлиза в подробности.
— Май не сме ти особено симпатични, а? Сигурно смяташ, че животът в мочурищата ще погълне бедната малка Ерин…
— Само ме дразниш!
— Сигурно си го заслужаваш. — Той се прозя, без да направи опит да го прикрие. — Срещала ли си се с някоя Бренигън?
— Не можеш ли да назовеш снахите си по име?
— Мога. Холи, Ан и Скай. Така по-добре ли е?
— Да. Още не съм. Но всички те са се примирили с живота и работата в мочурищата.
Той вече нямаше капчица сила да спори. Нека Меган О'Конър си мисли каквото ще. След три месеца щеше да дойде в Милбрук и да коригира отношението си. Не че го вълнуваше особено.
Ан, Холи, Скай и дори Ерин се различаваха една от друга, както и мъжете, които обичаха. Ан и Шон бяха приятели още от училище и бяха женени много преди останалите, но Ан беше момиче на място.
Холи Банкрофт Бренигън бе наследила блатата Битърсуит, които граничеха с техните. Заедно с Дру ги бяха разработили и превърнали в една трета от плантацията Бренигън и тя работи дори по време на първата си бременност. Не само че получи бакалавърска степен, но отново забременя и възнамеряваше да се готви за магистърска степен след раждането на бебето.
А Скай-Джейн Гринлийф Шуйлър бе станала Бренигън от ноември. Тя бе внесла финансова и социална независимост в отношенията си с Райън и създаваше усещането за висока класа у околните. Това я правеше по-особена сред другите жени и поддържаше интереса към нея.
— Според теб, Ерин прави грешка, така ли?
Меган се отпусна на стола и изрита обувките си.
— Тя не мисли така.
— Никога не би могла да убедиш съда с такъв тон.
— Важното е Ерин да е убедена. Това, което е правилно за нея, не е задължително правилно за мен.
— Тогава, слава богу, че не те доведох тук, за да ти предложа женитба. — Обаче почувства как го обзема желание и си спомни, че не я бе поканил в стаята си, за да й предлага каквото и да било.
— Ти май се подиграваш с мен? — Тя изглеждаше изненадана.
Джоди се остави на инстинкта си на адвокат да го ръководи.
— Меган, ти просто си го изпросваш. Няма да ти направя предложение. Намери си някой Дейвид Хауел.
Тя се изчерви от гняв:
— Никого не търся! — Но той определено я бе хванал в крачка.
Джоди очакваше достоен отговор от перфектен професионалист като нея. Вместо това Меган сякаш омекна и за миг с копринената си прасковена кожа, розови страни и огнена коса го накараха да изгуби самообладание и той почувства такъв прилив на желание, че едва издържа да не я прегърне. Тя извърна глава и Джоди реши да насочи разговора към нея самата, за да не се издаде.
— Ти си толкова самоуверена, че ме предизвикваш да споделя някои мои наблюдения…
— Тук съм служебно и те моля да запазиш наблюденията за себе си. — Меган успя да запази самообладание и се върна към надменния си тон.
— Тогава нека оставим приказките и да се заемем с работа. Първо, запазила ли си си стая за нощес?
— Честно казано, не.
— Само не казвай, че тази нощ смяташ да разпънеш палатка тук! — Той отново се прозя, тъй като не смееше да си помисли за последствията, ако това стане.
— Искам да дойдеш с мен през почивните дни. — Тя прекоси стаята и седна до него на леглото. — Мисля, че сега си уморен до смърт. Дори и един нормален разговор ще ти дойде в повече. Освен това, реших да разширя този проект. Прекарай събота и неделя с мен! Утре ще направим интервюто.
— Да прекарам два дни с теб?!
— Да, моля те! — Гласът й прозвуча съвсем делово. — Напусни хотела и ела с мен. Можем да отидем даже до радиото за интервюто. Така ще бъде много по-лесно.
— По-лесно? За кого?
— Тази вечер научих, че Дейвид Хауел познава добре проблемите, интересуващи публиката ми. Но ти пък знаеш всички регионални последствия за крайбрежен Масачузетс. Джоди, нашата станция е в този район.
— Защо е толкова важно? Вече познаваш Хауел. Имаш всичко, от което се нуждаеш за Ню Джърси. Забрави за мен.
— Не мога. Важно е да използвам и теб, за да им докажа какво мога да направя — смутено призна Меган.
— Искаш да докажеш, че можеш да направиш предаване за станцията в Плимут?
— Да. Тогава ще удвоят или утроят времето ми.
Той бе заинтригуван, но алармената лампичка в мозъка му вече светеше постоянно. Имаше да довършва разни неща, чийто краен срок изтичаше, важни телефонни обаждания… Джоди сложи пръсти върху устните й, за да я накара да замълчи, и веднага съжали за това. Дъхът й го опари и той усети непреодолимо желание да продължи да я докосва.
— Забрави за това Меган. Следвам единствено моето разписание…
— Джоди, трябва да реализирам това предаване! — Гласът й го задушаваше с преднамерената си или неволна чувственост. Той не можеше да си припомни да е спорил някога с жена, която толкова силно е желал да вземе в обятията си. Тя докосна ръката му.
— Ти си много търпелив. Понякога можеш и да вбесиш човек, но си търпелив. Остани при мен и ти обещавам да се наспиш на воля. Ще те откарам в Нюарк рано сутринта в неделя и ще разполагаш с цял ден. Става дума само за час интервю…
— Меган, имам дела, които ме чакат, и проект за мочурищата, който трябва да довърша. Не съм сядал зад бюрото си цяла седмица. Не мога да ти отделя толкова време.
— Тази работа е много важна за мен. Мястото ми виси на косъм. — Тонът й бе убедителен, в очите й гореше отчаяние.
— Дали интервюто с мен ще те спаси? Едва ли съм силна карта.
— Как можеш да бъдеш толкова безчувствен?
— Професионална деформация.
— Говоря ти сериозно! — Гласът й звучеше крайно отчаяно.
— Тогава по-добре ми разкажи за какво става дума. Уморен съм до смърт и ми е омръзнало да ме манипулират.
— Който се опитва да те манипулира, си губи времето.
— Тогава се откажи и казвай направо.
— Добре! Май ще ни купят. Един медиен концерн от Средния Запад преговаря за станциите. Аз съм дребна риба и ако някой трябва да напусне, ще съм първата. Такава програма би могла да ми вдигне рейтинга. — Гласът й падна половин октава по-ниско и тя докосна ръката му. — Моля те, помогни ми!
Той я погледна в очите. Смущението й отпреди бе изчезнало. Гласът й, омекотен от молбата, противоречеше на иначе силната й решимост, и така тя представляваше още по-силно предизвикателство за него. Какво би му струвало, ако се опита да се възползва от уязвимостта й? Само една целувка? Щеше да го отблъсне по всяка вероятност заради принципите си.
— Защо ми звучи толкова познато?
— Нищо няма да ти коства да се съгласиш!
— Не съм сигурен.
Меган се изправи.
— Трябваше да се досетя. Всички вие сте толкова упорити! Добре тогава, поръчай кафе, интервюто ще ни отнеме час, което означава, че ще бъде вече два часа, след което ще ме изпратиш три пресечки до гаража, където съм паркирала…
— Ще те изпратя до асансьора.
— Не, ти все пак си джентълмен и няма да ме оставиш да си отида сама в този час. Ще ме изпратиш до колата и след това цяла нощ ще се въртиш в леглото, уплашен дали няма да заспя зад волана по пътя към дома.
— Откъде стигна до този извод?
— Това ви е семейна черта.
Джоди събра сили и се дотътри до куфара си. Май и тя знаеше за него толкова, колкото той за нея. Извади чиста фланелка и й я подаде.
— Никого няма да изпращам. Дори и теб. Съблечи се и облечи това.
— Ти се шегуваш!
— Сърди се на себе си. Щом искаш това интервю, налага се да спиш тук, от тази страна на леглото, и утре сутринта ще поприказваме. Можеш да сложиш микрофона между нас. Никъде няма да ходя, уморен съм до смърт. Ще станем към шест, ще ти дам интервюто и след това можеш да си отидеш, а аз ще хвана самолета и ще стигна навреме, за да удуша сестра ти, че ти е дала идеята за това интервю и брат ми заради това, че… — Тук той млъкна.
— За какво? Почервенял си като рак.
— Задето ми каза да стопя сърцето ти — промърмори най-накрая Джоди. — Ерин държи на благословията ти.
— Безпокоя се само за нейно добро. — Тя взе фланелката, погледна я, сетне я захвърли върху леглото. — Надали говориш сериозно! Съвсем не съм имала това предвид.
— Нито пък аз да прекарвам уикенда си в Ню Джърси! Имам друга представа за щастие. Приеми или се откажи.
Меган се изправи.
— Тогава забрави за цялата работа и се върни спокойно в Бостън. Ще преработя програмата и ще се задоволя с Дейвид Хауел. Искрено се съмнявам, че той ще ми подхвърли бельото си и ще ми предложи да споделя леглото му.
Джоди мислеше да й каже да не бъде толкова сигурна. Все още бе ядосана, но в очите й се четеше обида. Изчака я да вземе чантичката си и да оправи полата си.
— Истина ли е, че ще ви глътнат?
— Да не мислиш, че съм го измислила?
— За да ме принудиш да остана за уикенда? Да.
Долови по очите й вътрешната борба и изпита задоволство.
— Джеймс, след погледите, които ми хвърляш, ще трябва само да разкопчея блузата си, за да те накарам да дойдеш. — След тези думи тя се отправи към вратата.
Той едва сподави смеха си.
— Една красива жена в хотелската ми стая, дори такава, която може да ми навлече само неприятности, тласка въображението ми към неподозирани висоти.
Това разчупи леда и Меган се засмя.
— Трябваше да останем във фоайето.
Какво бе един-два дена? По причини, далеч по-ясни на подсъзнанието, отколкото на разума, той се изправи и каза:
— Добре, ще дойда с теб!


Четвърта глава

Паркингът бе охраняван и им докараха колата до хотела. Извиненията на Меган бяха излишни. С течение на вечерта, нещо се бе случило между тях, което Джоди все още не желаеше да назове. Наслаждаваше се на компанията й. Не бе интимност, бе това, което снаха му Холи щеше да нарече взаимно привличане.
— Спи — нареди му Меган и подкара извън града. Той успя да остане буден само до моста Джордж Вашингтон, след което се отпусна назад и затвори очи. Когато Меган стигна до изхода на магистрала номер осемдесет, Джоди вече спеше дълбоко.
Под проблясващите от време на време светлини на насрещните коли по красивото му лице преминаваха сенки. Той спеше, но лицето му съвсем не излъчваше покой. Джоди, когото Меган бе опознала през последните осем часа, просто никога не бе в покой, нито с нея, нито със самия себе си. Умората му бе както физическа, така и душевна. Магистрала номер осемдесет бе тиха и спокойна и след като оставиха града зад себе си, се движеха в пълен мрак. Далеч след полунощ Меган се добра до пътя, който се виеше из планината. Докато се изкачваха нагоре, долината остана на североизток и под тях се разкри впечатляваща гледка. Лунната априлска нощ бе изпълнена с тъмните синкави силуети на боровата гора. Гледката бе изненада за тези, които възприемаха този щат единствено като индустриален замърсител на небето над Ню Йорк. Докато Джоди спеше, Меган се спусна надолу и пое по тесен местен път. Сега съвсем рядко се виждаха фарове на закъсняла кола или мъждукащите светлини от някое крайпътно заведение.
Джоди се размърда, когато колата спря на кръстопътя при Дийнс Корнър. Меган зави надясно и белият лъч от фаровете освети желязната ограда, която отделяше местното гробище от църквата. Зад тях се простираха ливади чак до хълмовете, а надолу по стръмния каменист терен се виждаха стари сгради и тъмни ферми.
Меган направи още един плавен завой и намали достатъчно, за да навлезе по чакълестата алея. Друсането напълно разбуди Джоди и бабуните под колата разсеяха нюйоркската му сънливост.
— Пристигнахме ли? — попита той, надигна се и отвори очи.
— Почти.
Той премигна и се огледа. Пред него през тунел от мрак, жълта светлина осветяваше входна врата и прозорец на първия етаж на голяма каменна къща.
Той погледна подозрително Меган.
— Къде точно се намираме?
— Това е нашата къща. Нямам допълнителна спалня в апартамента и затова те доведох тук. Една от спалните на баща ми е свободна и е по-удобна, отколкото канапето в моя хол. — Даже в неясния полумрак Джоди забеляза подигравателната й усмивка. Тя извади мълчаливо ключа.
— Ако вземем под внимание и разговора ни тази вечер, е и по-подходящо.
Отвори вратата и хладният въздух нахлу в колата.
— Не е кой знае колко комфортно, но ще си починеш истински.
— Меган, вече е един през нощта. Няма ли да събудим баща ти?
— Бъди спокоен, всичко съм уредила. — Тя излезе от колата.
Джоди отвори вратата и се измъкна навън. Лъхна го аромат на свежа пролетна пръст.
— С баща ти си се договорила преди или след като ми предложи да ме доведеш тук?
— Преди. — Тя изтегли куфара си и неговото куфарче и затръшна вратата на багажника. — Обичам да си подготвя предварително нещата, затова му казах, че можем да дойдем тук, ако се наложи. Както се обърнаха нещата, се оказа, че е необходимо.
— Защо, Меган?
Тя изглеждаше удивена от неговия шепот.
— Джоди… Ти и аз… Ти… и аз…
— … се чувстваме по особен начин, нали?
Преди тя да може да отговори, той се наведе и притисна устни към нейните, като остана така достатъчно дълго, за да се наслади на сладката болка, която целувката му причиняваше.
— Джоди!
— Зная. Нарушавам правилата, които сам съм въвел.
— Не бива!
Бе прекалено късно, за да види изражението й, тъй като тя бързо се обърна и се отправи към къщата. Под мъждивата външна светлина Меган отново се бе превърнала в сериозна жена, което може би бе за предпочитане. В неговото състояние всеки ход криеше рискове. Никой от тях не промълви нито дума, единственият звук бяха тихите им стъпки. Когато стигнаха до предната врата, Джоди остави куфара, докато тя пъхаше ключа.
— Моето преспиване тук няма ли да накърни репутацията на любимите дъщери на Хю О'Конър?
Тя го изгледа подигравателно.
— Не ставай смешен! Трябваше ми място, където да пренощуваш, за да си ми подръка и това е всичко.
Той повдигна рамене.
— Сестра ти говори с голяма привързаност за баща ти и за надеждите му по отношение на вас.
— Баща ми е достатъчно либерален. Не забравяй, че Ерин живееше с брат ти Матю в Бостън с пълното одобрение от страна на татко.
Джоди се опря в студената каменна стена на къщата. Беше се разсънил напълно.
— Ерин и нейната приятелка от колежа Нанси Рийд живееха с Мат. Той бе техен ангел хранител и баща ти добре го знаеше, дори възлагаше надежди на Мат.
— Това обаче не попречи на Ерин да се влюби в най-големия ви брат. — Тя спря и наведе очи. — Съжалявам, не биваше да казвам това. Уморена съм. Хайде да влизаме.
Джоди скръсти ръце на гърдите си.
— Зная, че си се опитала да я разубедиш.
— Както вече казах, Ерин няма нужда от моето или от нечие друго одобрение. Спри да ме разпитваш. Чувствам се така, сякаш съм на свидетелския стол.
— Все пак си мислиш, че сестра ти е объркала посоката, нали? Тя бе в Харвардския медицински институт — и това бе само по себе си голямо постижение. Целият свят бе в краката й. Идва някакъв събирач на боровинки с провлечен акцент и мръсотия под ноктите, живеещ в сърцето на пясъчните хълмове и бедната невинна Ерин е отнесена от вихъра. Отказва се от всичко, което има, в името на любовта. Не е ли глупачка?
Меган отвори вратата и го изгледа сърдито.
— Биеш на чувства, а? Прекалено уморена съм, за да ти отговоря. Ерин живее нейния живот, аз — моя.
— Но ти изгуби модела, който следваше в живота си.
Холът бе полумрачен, осветен само от лампата откъм дневната.
— Джоди, какво съм спечелила или загубила, изобщо не ти влиза в работата. Докарах те тук, за да обсъдим опазването на водоизточниците. Спри да се правиш на следовател и ме последвай.
— И ако това не е предизвикателство, пепел му сложи!
— Когато спиш, ми харесваш повече. — Меган го поведе нагоре по стълбите. С безличното «Довиждане до утре сутринта и спи, докогато си поискаш» тя отвори вратата на спалнята и включи светлината.
— Къде е стаята на баща ти?
— Между твоята и моята.
— Нямаш ли си доверие?
Вместо да го стрелне с поглед, както той очакваше, тя замислено наведе глава.
— Иска ви се, господин адвокат — отвърна тя и посочи към някаква врата в дъното на сумрачния коридор. — Там е банята. Първо влизам аз, а ти стой след това, колкото искаш. — Тя го остави, прекоси хола и затвори вратата на банята след себе си.


Меган О'Конър бе неотразима. Доста отдавна Джоди не бе променял програмата си и сега го направи, както, за да удовлетвори любопитството си, така и да осигури живот на иначе полезния за обществото проект на Меган.
В тъмнината той лежеше в леглото с ръце под главата и втренчено гледаше в тавана. Ако сложеше ръка на сърцето си, трябваше да признае, че тя бе твърде близо до идеала му — интелигентна и положително мотивирана, но независима, привлекателна и без подчертан интерес към обвързващи отношения.
При нормални обстоятелства, след всичко, което се бе случило между тях тази вечер, Джоди би очаквал да се озове в съвсем различни условия, а не в гостната до стаята на баща й. Като си представи онова, което би могло да бъде, той се размърда неловко от обзелата го възбуда. Но си напомни, че тази синеока красавица би могла да оплете безбройните нишки, които го свързваха с нея, в сложни възли.
Имаше малка, но съществена подробност — Меган О'Конър не проявяваше интерес към него. Целите й бяха пределно ясни и въпреки че не го признаваше, оттам идваше и неодобрението й към решението на Ерин.
Оставаше по-малката сестра О'Конър, Бриджет, която завършваше колеж в Ню Хампшир. Цялата тази решимост и непоколебимост бяха необходими и заради нея. Хю О'Конър бе вдовец, което означаваше, че дъщерите му могат да разчитат единствено една на друга. Може би оттам идваше и разочарованието на Меган от решението на Ерин.
Джоди бе уморен и скоро заспа дълбоко.


На сутринта той се събуди от слънчевите лъчи, които проникваха между завесите. Бе си донесъл удобни дрехи от Ню Йорк и бързо нахлузи стари панталони от рипсено кадифе и трикотажна риза. Къщата бе необичайно тиха. Чуваше се само скърцането на стъпките му по дъсчения под. Той откри Хю О'Конър в кухнята.
— Винаги съм щастлив да посрещна един Бренигън под покрива ми, макар и само за ден-два — посрещна го сърдечно Хю и стисна ръката на Джоди. — Меган отиде до Хакълстаун да провери за интервюто. Предполагам, казала ти е, че станцията ще бъде продадена? Говори се, че ще докарат технически екип чак от Чикаго да я демонтира.
— Да я демонтира?! Останах с впечатлението, че интервюто й трябва, за да спаси работата си тук.
— Самозалъгване или дезинформация! Този горски пущинак не пасва на грандиозните й идеи. Филиалът е в Плимут. — Той се засмя на изумлението на Джоди. — Меган иска да подготви интервюто с теб като демонстрация на уменията си. Тя е добра. Шефовете й я ценят.
— Демонстрация?
— Аз нямам нищо против да се премести, така ще бъде близо до сестра си. Още не е споделила плановете си с Ерин, но мисля, че би могла да живее при нея до сватбата, след това да остане сама в малката къща, макар да мечтае за луксозен апартамент на Парк Авеню.
Да живее в малка къща в Милбрук?!
— Разбирам — промърмори Джоди.
Хю махна неопределено.
— Харесва ми, че някой ще се грижи за нея.
Джоди преглътна.
— А какво ще стане с «Вали Вю»? Мислиш ли, че някоя от дъщерите ти ще се върне тук?
Хю поклати глава.
— Долината принадлежи на двама ни с брат ми Роб. Неговото семейство ще се погрижи.
Докато подготвяше закуската, Хю разказа за посещението на Кевин по Коледа и сподели колко е щастлив от предстоящата сватба. Той бе колоритен ирландски американец, който бе намерил сродна душа в бъдещия си зет.
Отидоха до хамбара, където Джоди се запозна с Робърт О'Конър и настоя да разгледа фермата. Стадото крави бяха на паша и из пролетния въздух се носеше миризма на тор и сено. След разходката Джоди се върна в къщата, за да поработи.
Денят бе ясен, с ярко слънце и силен вятър. Плодните дръвчета бяха цъфнали, а южната страна на моравата отпред бе осеяна с нарциси, докато пред входа теменужките бяха образували цветен зелено-лилав килим. Далеч откъм хамбара идеше слаба миризма на дим. Печката в кухнята, както и камината в кабинета, бяха запалени. С чаша кафе в ръка, той се задълбочи в проекта на братята си за използване на непроходимите мочурища.
Малко по-късно хвърли няколко цепеници в камината и гласът на Меган го накара да извърне глава към вратата.
Меган също се бе преоблякла в домашни дрехи. Носеше панталони и яркосин пуловер, който подчертаваше прекрасната й фигура и дълбочината на очите й. Те искряха, а косата й блестеше в огненочервени краски. В мига, в който тя влезе в стаята, Джоди долови уханието й. На дневна светлина тя направо приковаваше вниманието. Стори му се много доволна, че е успяла да използва ленивостта му в своя полза.
— Готови сме за записи в студиото. Подготвихме и нови въпроси. — Тя спря до него. — Искам още веднъж да ти кажа, колко високо ценя жеста ти, Джоди! Знаеш колко е сложна нашата работа. Чувствам се виновна, че те докарах тук и провалих почивката ти. Това интервю ми трябва много, иначе не бих настоявала.
— Настояваше, изнудваше ме и ме заплашваше, а аз се надявах да бъда съблазнен…
Тя се засмя мило.
— Зная, че ме ненавиждаш, но още веднъж те моля за извинение.
По лицето й не се четеше никакво чувство за вина.
— Може би ми дължиш благодарности за безкрайния низ от непредвидени обстоятелства.
— Че дори забрави за интервюто ли?
— Да.
Тя се усмихна, но нищо повече. Колко време трябваше да мине, преди да признае истината?


Пета глава

Джоди престана да разравя огъня и избърса ръце.
— Добре ли спа? — попита го тя.
— Да, благодаря. Хапнах, а Хю ме разведе из фермата.
— Дълго ли остана с татко?
— Поприказвахме, докато закусвахме. — Той я наблюдаваше и зърна някаква сянка на съмнение. — Хю се гордее с теб.
— От него научих, че цената на успеха е в тежката работа.
— И да бъдеш гъвкава, когато нещата не потръгват?
— Какво?
— Очевидно има възможност да живееш в къщата на сестра ти?
— Значи сте говорили. — Тя се извърна настрани.
Джоди я докосна и задържа ръката й. Тя плахо вдигна очи.
— Защо не ми каза снощи?
— Ерин още не знае, освен това засега още нищо не е станало. Надявам се на чудо, иначе тя и Кевин ще изпаднат в глупаво положение. Такава сцена направих за Милбрук и мочурищата, и за всички вас… Направо унизително.
— Можеше да ми се довериш.
Меган го гледа в продължение на един дълъг миг.
— Зная, че си различен, но кръвта вода не става, особено кръвта на един Бренигън. Извинявай — рече Меган. — Надявах се, че така ще се почувстваш по-добре. Няма нужда да се забъркваш в моите проблеми. С работата ще се заемем следобед. Ти си тук заради интервюто, Джоди, и нищо повече. Имам толкова неща да науча от теб.
— Да, така е — промърмори той.
Тя го изгледа изпитателно и замислено разрови огъня.
— Радвам се, че си си взел удобни дрехи.
— След работа винаги се преобличам, даже ако съм в хотелска стая.
Тя погледна разхвърляните върху бюрото на баща й документи.
— Може би искаш да поизлезеш навън. Днес е приятен ден.
Той поклати глава.
— Семейният бизнес ме зове. Щом не успях да поработя в Плимут през уикенда, ще трябва да работя тук. Трябва ми малко време да довърша.
— Записът ще е в два часа. Трябваш ми някъде около дванайсет и половина. Надявам се, това те устройва.
— Предполагам, че ще стигнем навреме.
Тя отново се почувства объркана от тона му.
— Работи спокойно. Извинявай, че те прекъснах.
Джоди се вгледа в сините й непроницаеми очи и притвори клепачи.
Да, тя определено го тревожеше.


Меган се върна в кабинета и му донесе обяда на поднос. След като той се наобядва, тръгнаха към студиото. В колата тя отново му обясни, че трябва да изкаже мнението си по защитата на мочурищата като цяло и след това да цитира примери от околностите на Плимут.
Записът тръгна добре. След като застанаха пред микрофоните, Меган умело го насочваше към проблемите на селските райони, застрашени от мащабни строителни работи. Джоди приведе примери от старото законодателство, а по тези въпроси бе цар. Това бе доста лесно, тъй като боровинковите плантации на семейство Бренигън граничеха до екологически резерват. Като адвокат на компанията, той настояваше Законът за опазване на водите да се спазва стриктно. Говореше стегнато, професионално и достъпно. Във въздуха около тях обаче се долавяше недоизказана чувственост. Професионалният глас на Меган бе добре модулиран, мек, с ясно произношение. Но на Джоди той звучеше така, както му бе прозвучал предната нощ. Бе удоволствие да я слуша.
В три и петнайсет Меган обяви края и махна с ръка, за да благодари на тонтехника. Тя сияеше.
— Имам достатъчно материал за предаването и ще направя монтаж. Благодаря ти, точно това ми трябваше.
— Правиш най-доброто, на което си способна, за да те преместят на място, което ненавиждаш. — Той вдигна рамене. — А сега мога ли да си ходя?
— Да, спокойно можеш да вървиш.
— Ще работиш ли върху записа днес следобед?
— Не, до понеделник има достатъчно време. Няма да монтирам нищо, преди да добавя това, което мога да измъкна от Дейвид.
— Между впрочем, често ли водиш мъже вкъщи?
— Не си първият, но с баща ми рядко сме единодушни в мнението си за мъжете в моя живот.
— Надали е особено ентусиазиран, когато му водиш разни млади кариеристи?
Тя се усмихна малко криво.
— Не забеляза ли, че колкото по-малко сме, толкова по-добре вършим работата?
— Да не би да се опитваш да смениш темата?
— Това, което правя, е мой материал, но не те излъгах, че ще го пуснем в ефир. Ще ти се обадя да ти кажа кога сме го предвидили за излъчване.
— Скоро ли ще стане?
— Не, но аз съм в отдела за връзки с обществеността. И да убеждавам хората е част от работата ми.
— Ще трябва да приема това обяснение.
И двамата мълчаха, докато стигнаха до колата. Накрая Меган каза:
— Съжаляваш ли, че дойде? Толкова ли беше зле?
— Не, беше повече от приятно и много поучително.
— Изглеждаш отпочинал. Можеш да останеш цяла седмица, ако искаш.
Когато се настаниха в колата, той се отпусна назад.
— Независимо къде, една седмица почивка ще ми дойде добре.
— Толкова ли си уморен?
Меган запали колата и те се отправиха към «Вали Вю».
— Може би, защото не се паля като теб.
— Да, аз винаги прекалено се увличам. Независима и агресивна съм, но в тези среди трябва да вдигаш шум, за да те забележат.
— Теб непременно ще те забележат, Меган.
— Благодаря, Джоди. Това означава много за мен. Ти не си щедър на комплименти, нали?
— Не съм ласкател. — И той отново потъна в мълчание.
Меган се обърна и го погледна.
— Стига сме се занимавали с мен. От какво си толкова уморен?
— Нищо повече от обичайната рутинна работа.
— Защо не ми разкажеш за проблемите си? — Ето го отново неочакваното падане на гласа й, с половин октава. Сърцето му запрепуска лудо и той се запита дали Меган не бе последната жена, която му напомняше, че е все още жив, че е мъж…
— Няма смисъл — отвърна той. И наистина го мислеше.
— Сразена съм — прие меко отказа му тя.
И двамата потънаха в мълчание.
Меган спря така, че Джоди да се наслади на открилата се пред тях гледка. След седмица в Манхатън, тялото му до болка се нуждаеше от чист въздух, докато душата му копнееше за простите удоволствия, далеч от юридическите тънкости и служебните спорове.
— Нали мога да приема, че вече си свършила с мен? — попита той, когато слязоха от колата.
— Да, и наистина ценя отзивчивостта ти. Зная, че ти създадох допълнително напрежение.
— Има ли шанс да стигна навреме до летището тази вечер?
Меган изглеждаше наистина учудена.
— Предполагам, че да. Мислех да пренощуваш тук и да те откарам до летището утре сутринта. Татко ще бъде разочарован. Искаше да си поприказва с теб. Кой те чака в Плимут?
Джоди затвори очи, изкушаваше се да й каже нещо остро. Вместо това й каза истината.
— Моята любов, морето — рече той. — Разходка по самотния плаж и бира в крайбрежна кръчма, докато гледам яхтата ми, поклащаща се на пристана.
Тя се усмихна.
— Звучи прекрасно! Това ли са неделните ти удоволствия?
— Да. Така се разведрявам и се подготвям да посрещна понеделника.
— Толкова ли са лоши понеделниците?
— Понякога, да. — Той не откъсваше поглед от красивата гледка от двете страни на пътя. — Много е приятно тук. Можеш да работиш в Ню Йорк и въпреки това да бъдеш близо до такава природа. Но предполагам, че за теб успехът означава да се измъкнеш оттук.
Тя спря пред къщата.
— Да, мисля, че е така.
Изкачиха се по стълбите и прекосиха верандата.
— Да те закарам ли до Нюарк?
Джоди се поколеба, като се наслаждаваше на гледката към ливадите. Късното следобедно слънце все още грееше. Надолу, отвъд моравата с нарцисите, огромната ферма, притихнала очакваше стадото да се завърне от паша. Миришеше на пушек и кал.
— Меган, какво искаш да направя?
— Мисля, че достатъчно вече поисках от теб. Изборът е твой. Ако никой не те чака вкъщи, не бързай да заминеш. Откровено казано, тук наистина можеш да си починеш и да се отпуснеш. Татко ще се радва много, ако вечеряш с него.
— А ти?
Тя се почувства неловко.
— Имам предварително поет ангажимент, както се казва…
— Среща?
— Да, ще се върна в моя апартамент. Но това не означава, че ти не можеш да останеш. Ще се върна при теб рано сутринта.
— Отмени срещата си, Меган!
— Не мога, Джоди. Вече е четири часа.
— Ти ме накара да променя целия си план. Аз те моля за същия жест.
— Не е необходимо. Ти и татко… — Тя спря. — Нарочно го правиш.
Джоди сложи ръце в джобовете си и зарея поглед към хоризонта.
— Мисли си каквото щеш. Ще остана, ако и ти останеш.
— Нима смяташ, че ще бъда приятна компания?
— Досега не бе чак толкова неприятно. — Вятърът развя косите му. — Иди и се обади по телефона. Това не е самотен плаж, но и тук ще бъда под открито небе. Ще се разходя по онзи склон, ей там!
Разговорът им се редуваше с паузи, очевидно неловки за самоуверено момиче като Меган.
— Джоди, не зная какво се крие в дъното на очите ти, но се страхувам да не се разочароваш. Какво очакваш?
— Компанията ти. Разчитам, че за няколко часа ще ме накараш да забравя документите в куфарчето ми.
И без да й даде време да се опомни, той тръгна към пасището.
Остави я на верандата и пое по добре отъпкана пътека през портичката в ниската каменна стена, след което тръгна нагоре към хълма. Потънал в мисли за предстоящото предложение на Бренигънови, той не усети кога превали възвишението и стигна до борова горичка. За миг се обърна и съзря Меган да му маха зад него.
Джоди закова на място и втренчи поглед в нея. Слънцето хвърляше игриви отблясъци в косата й. Тя му махна още веднъж, за да привлече вниманието му, след това бавно се затича към него. Неосъзнатата й грация го плени и той остана да я дочака.
Тя бързо се движеше по каменистата пътека. Колко ли пъти се бе изкачвала по това възвишение като дете? Колко ли пъти тя и сестрите й са идвали тук, за да споделят тайните и мечтите си, така както той кръстосваше мочурищата и приказваше с Райън и Мат?
Колкото повече се приближаваше, толкова по-натрапчиво привлекателна му се струваше. Леко задъхана и смутена, тя отметна косата от лицето си. При най-малкия знак на благосклонност от нейна страна, той би я прегърнал.
— Печелиш — каза му тя, когато се приближи. — Отложих срещата.
— Нещо сериозно ли беше?
Тя поклати глава.
— Имаш ли приятел?
— Не — отвърна тя след кратка пауза.
— Добре. Тогава нека се разходим заедно и да не мислим за работа — предложи той.
— Гледката трябва да ни се отрази добре. — Дотук с очаквания знак. — Все още ли мислиш за документите в кабинета?
Той кимна и тръгнаха, потънали в мълчание.
Най-накрая Меган наруши тишината.
— Разкажи ми за яхтата си. Ерин ми е разказвала само за боровинковите плантации. Моторна или платноходка?
— Платноходка. Мат и аз притежаваме шестметрова яхта, доста често срещана по нашия край. Когато разпънеш платната, изглежда много красива.
— Често ли плаваш с нея?
— Когато мога. Мат завършва медицинския институт през юни и ще я изкараме, преди да започне стажа си. Нямам много време за нея, но ми е приятно да зная, че тя е там и ме чака.
— Кога ще я пуснеш на вода?
— Скоро. Можем да направим плаване заедно, когато дойдеш в Милбрук за сватбата или пък някой друг път, стига работата да ти позволи.
— Ще бъде много приятно.
— Плаването или идването в Милбрук?
Меган зарея поглед към стръмните хълмове.
— Сега говорим за яхтата. Значи докато я пуснеш на вода, ходиш на сухия док и я преглеждаш всяка неделя следобед?
— Това облекчава нервите ми. Яхтата и мочурищата.
— Ерин казва, че ти все още помагаш на братята си. Как, по дяволите, намираш време за това?
Сладкият й глас му действаше успокоително.
— Намирам време. Душевното ми здраве зависи от това, а малко физическо усилие не би ми навредило.
— Ти си в страхотна форма — каза тя замислено и се усмихна. — Моля за извинение, че нахълтах така вчера следобед. Признавам, бе доста особено запознанство.
— Възприемам го като комплимент.
— Извинявай за това, което казах за Кевин. Малко пресилих нещата снощи.
— Ти имаш право на собствено мнение, Меган.
— Благодаря ти. Нямам нищо против семейството ти, Джоди.
— Само че то не е най-подходящото за сестра ти, нали?
— Женитбата е за цял живот. Кевин бе първият мъж в живота й. Няма основа за сравнение.
— В леглото?
— Не това имах предвид… — Не бе смутена, но очите й искряха.
— Но би могло да бъде само секс, нали?
— Вие от рода Бренигън сте физически много привлекателни. Разбира се, Ерин може да се увлече по тази линия. Познавам я така, както ти познаваш братята си. Но с течение на времето ще й потрябват повече неща. Кевин е живял дълго време самостоятелно, сам се е оправял в продължение на години. Той е десет години по-възрастен от нея. Трябва да признаеш, че тя поема сериозен риск, омъжвайки се за него.
Джоди прочете загрижеността по лицето й, което говореше толкова много за близостта между сестрите.
— Във всичко съществува риск. Мислиш ли, че брат ми й е предложил да се оженят, за да спаси честта й. Или може би да не разочарова баща ти?
— Зная, че ме дразниш, но е възможно. Ерин и Кевин водеха толкова различен начин на живот, че Кевин би могъл да си помисли, че тя никога не би приела брак с него.
— Според теб, Кевин е особняк и Ерин прави голяма грешка. Вместо това тя би трябвало да го използва временно и после да се върне да си живее в Бостън, така ли?
Откритостта му я накара да се изчерви.
— Изразяваш се доста грубо, Джоди.
— Предполагам, че на нейно място ти би постъпила така.
Меган погледна към овцете, които кротко пасяха в подножието на хълма.
— Аз щях да използвам главата си.
— Значи никога не си била влюбена. Ерин те превъзхожда в духовно отношение. Ти си много по-прагматична от нея.
— Малко прагматизъм не е излишен никому! Тя не е от хората, които лесно се увличат, но заради него смени работата си, за да отиде в къщурка, запиляна в някакъв пущинак. Вече са определили и датата на сватбата.
Джоди запази мълчание, разкъсван между желанието да поспори и да се опита същевременно да проумее начина й на мислене.
Тя го изгледа внимателно.
— Мислиш, че съм прекалено откровена, но някой трябва да постави нещата на мястото им. За нейно добро.
— Можеше да бъде и по-зле. Така поне си е оставила възможност за размисъл.
— Безпокоя се за нея. Тя е прекалено невинна за чара на един Бренигън.
Джоди се престори, че не е чул последните й думи.
— Ние също се безпокоим.
— Чудесно! И това трябва да ме успокои?
Меган изглеждаше съкрушена и Джоди я докосна.
— Кевин най-много от всички. — Той я изчака да се обърне и се облегна на скалата.
— Кевин изобщо не я преследваше. Всъщност, той предпочиташе тя да остане в Бостън с Мат. Кевин никога не ни каза, защото може би и сам не е осъзнавал накъде отиват отношенията им.
— Тези неща следват своята логика, Джоди.
Във въздуха изпърхаха ято скорци, понесоха се високо, преди да се снишат и да кацнат в царевичното поле. Докато ги наблюдаваше, Джоди събра мислите си.
— Ти си много различна от Ерин, така както аз съм различен от Кевин. Не можеш да си представиш какво означават един за друг. Любовните романи не си приличат, Меган. Макар повечето хора да твърдят тъкмо обратното. Те трябва да поживеят заедно, за да удовлетворят някаква дълбока своя потребност. Ерин и Кевин са двете страни на една и съща монета.
— Засега. Ами ако след няколко години Ерин осъзнае какво е направила, от колко неща се е отказала?
— Може би вече си дава сметка какво е спечелила.
— Всички мъже от вашия род сте арогантни твърдоглавци — отвърна сухо Меган.
— Това ни е помогнало да оцелеем. Оцеляването е нещо, в което сме много добри. Всичко, което съм постигнал след годините обучение в юридическия факултет, го дължа на решимостта на Кевин. Той трябваше да порасне в деня, в който родителите ни загинаха. За Кевин не е имало време да стане зрял мъж. Това се случи за една нощ, в която той пое отговорността за още пет живота. Бе само на седемнайсет години.
— А как би могла такава властна натура да отдели на Ерин от пространството си, да не говорим от времето си? Не виждаш ли, че тя ще бъде стъпкана!
— Сестра ти няма да допусне никой да я стъпче! Тя ще има възможност да направи кариера в Женската клиника в Милбрук. Досега е живяла самостоятелно, но отсега нататък иска да свърже съдбата си с Кевин. Завинаги! Сестра ти го накара да повярва, че на този свят съществува жена и за него. Меган, тя го накара да мечтае! Единствените му мечти бяха как да обезпечи братята си. Сестра ти не искаше Мат или мен, тя искаше Кевин и ако ги оставят намира, тя никога няма да съжалява.
Разгорещеността в думите се предаде и на нея.
— Надявам се да е така — промърмори Меган. — Завинаги е дълго време.
— Това те плаши до смърт, така ли?
— Не, Джоди, просто утрешният ден ме интересува много повече от вечността.


Шеста глава

Джоди откъсна една детелина.
— След снощи реших да не говоря с теб по семейни въпроси. Ти си обмислила всичко много добре. Станцията в Плимут е едно отклонение, но аз не се съмнявам, че ще го използваш за свои цели. Радиопредавания, радиостанция в предградията, след това скок до Ню Йорк и излизания в събота вечер в Манхатън. Това е прекрасно, Меган. Желая ти го от сърце. Но подобен начин на живот не допада на всеки.
— Това прекрасно устройваше и Ерин. Тя имаше същите цели и същите мечти.
— И ти не можеш да понесеш факта, че ги е променила? Животът невинаги тече в съответствие с нашите планове. От Кевин до Матю, всеки Бренигън ще ти каже, че това е дяволски опасен начин на живот.
— Всеки Бренигън?
— Не обичаме да раздаваме съвети.
Меган поклати глава.
— Не виждаш ли влиянието на брат ти върху нея? Ерин не промени сама мечтите си, Кевин го направи.
— Много подценяваш сестра ти и ако вярваш на това, не я познаваш и наполовина толкова добре, както аз.
— Не мога да си представя, че във вашето семейство има някакви шансове.
Джоди се завъртя на пети и тръгна обратно с широки крачки. Меган подтичваше зад него.
— Джоди…
— Няма смисъл! В моето семейство на никой не се налага да остава сам. Никой и не го иска.
Неочаквано той спря и я хвана за раменете.
— Никой няма никакви шансове пред член на вашата фамилия — прошепна тя.
Махна ръцете му и се спусна по склона между скалите към пасището. Избра едно закътано място и седна. Джоди остана там, където го бе оставила, и мислено прокле своето семейство, после нейното, изропта срещу целия свят и чак след това я последва. Седна до нея, ала нито един от тях не промълви и дума. Тишината отпусна душата му.
— Това е любимото ни място за пикници. Виждаш овцете от едната страна и кравите от другата. Майка ми обичаше да плете пуловери и все ни казваше: «Избери си една овца и това ще бъде твоят пуловер за есента».
Джоди се отпусна назад.
— Трудно ли ви е без нея?
— Не толкова трудно, колкото е било за вас. Ние бяхме почти израснали, когато я загубихме, освен това имахме баща ми и една далечна леля, която живееше отвъд хълма.
— Едва ли може да обвиниш Хю, че се държи покровителствено — каза Джоди. — Съвсем не е лесно да се отгледат три дъщери.
— Надали е по-трудно, ако бяхме трима сина — отговори тя.
— Бяхте ли сплотено семейство?
— Как смяташ? — Меган се обърна и го погледна. В широко разтворените й очи се четеше очакване.
— Да, вие продължавате да се държите една за друга — отвърна той. — Живей своя собствен живот, Меган, прави свои собствени грешки и остави Ерин да прави своите.
— Животът би бил много по-безболезнен, ако грешките могат да бъдат избегнати.
— Кевин е привързан дълбоко към нея, така както бе привързан към всички нас. — Думите идваха от сърцето му и това я накара да промени острото си отношение към него. — Ерин го знае.
Ъгълчетата на очите й се напълниха със сълзи и тя премигна да ги прогони. Как само успя да я разтопи! Раменете им се допряха и той се загледа в шарките на пуловера й.
— Майка ти ли го изплете?
— Да.
Той леко прокара пръсти по вълнената дреха и се наслади на мекотата й.
— Подхожда на очите ти — промърмори за оправдание.
Но ръката му се плъзна отново по пуловера и спря на заоблените й гърди. Сърцето му ускори ритъм.
— Ще ме целунеш, нали? — прошепна тя.
— Да.
— Не усложнявай нещата, Джоди.
— Не мога да си помисля за нещо по-просто.
Тя се засмя тихо и той по-скоро усети усмивката й, отколкото я видя. Привлече лицето й към себе си. С изключение на близостта с Меган, от доста време тялото му не бе подложено на нищо друго, освен на работа и преумора. Желанието го изпълваше, а очакването караше сърцето му да бие като парен чук.
Той почувства как пръстите й разрошват косата му и галят тила му. Ласките й бяха в състояние да заличат стресовите състояния, в които изпадаше напоследък.
Докосването бавно прониза раменете му, гърдите му и той притвори очи. Устните й бяха меки и покорни, много по-топли от въздуха, и той я целуна бавно и непринудено, като се наслаждаваше на реакцията й, докато тя се притискаше към него. Срещу гърдите й той долови силното туптене на собственото си сърце, пробудено от потисканата до този момент чувственост.
Как го направи тя? Не знаеше, но бе изненадан от силното желание, което изпитваше. Почувства меката й страна под палеца си и леките търсещи движения на езика й срещу неговия, който го измъчваше с колебанията си. Това не бе кой знае колко голяма крачка отвъд целомъдрената целувка от предната нощ, но го изпълни с обещания.
— Джоди… — прошепна тя, цялата в очакване.
И съвсем на място. Някой трябваше да спре. Тя внимателно вдигна ръката му, която бе обхванала гърдите й, ала той погали врата й.
— Усложнявам ли нещата?
— Би могъл да ги усложниш?
— Ако не ме поощриш…
Тя го измери палаво с поглед.
— Да започна с копчето на ризата ли или направо с катарамата на колана?
Той затаи дъх, чувствайки как в слабините му нахлува кръв.
Меган бавно се отдръпна.
— Ако в тази минута тръгна към спалнята, ще ме последваш като моряк в краткосрочна отпуска на брега. — Неочаквано тя обгърна врата му, целуна го и отново се отдръпна назад. — Зная какво става с твоето съвършено тяло. Искам онова, което се крие зад тези дълбоки зелени очи.
Нима можеше да го остави в този миг преизпълнен с желание?
— Не говорихме ли достатъчно?
— Да, за мен, за погрешните ми впечатления от семейство Бренигън, за житейската ми философия и за целите ми. Ти успя да ме поставиш в отбранителна позиция още снощи.
Джоди едва овладя неравномерното си дишане.
— Трябва да си изясниш някои неща.
— Имам право на собствено мнение.
— Не и когато грешиш! През целия си живот съм защищавал братята си, най-често пред непознати. Но ти не си външен човек, Меган. Не искам да бъдеш в чуждия лагер — измърмори той и я погледна в очите.
— Поласкана съм, че се интересуваш от моето отношение, но защо? Нима има значение за теб?
Той не успя да измисли нищо друго, освен семейната връзка.
— Заради Ерин. Тя не ми е безразлична, както и Кевин. Те няма да бъдат напълно щастливи, ако не приемеш решението им.
— Значи ти дойде тук да отстояваш тяхната кауза?
— Тук съм по твоя покана.
Тя повдигна вежди.
— Да, но не съм ти позволила да ме целуваш всеки път, когато сваля гарда.
— Да те целувам бе единственото хубаво нещо, което ми се случи през тази дяволска седмица. И смятам пак да го направя.
Тя се засмя и той се наслади на смеха й.
— Ти спориш с мен и след минута ме хвалиш. Знаеш ли какво искаш от мен?
— Да ти изясня нещата за моето семейство. Това, което си чувала за нас, е дълга поредица от случайни любовни истории.
— Мислиш, че поведението ти ще промени мнението ми?
Той почувства как лицето му пламва.
Меган бе достатъчно дръзка, за да продължи разговора. В широко разтворените й очи играеха лукави огънчета.
— Продължавай, Джоди!
— Любовни истории, които задължително приключват с брак. Ти подценяваш жените от рода Бренигън, а в това число и сестра ти. — Тя замръзна. — Ние сме възпитавани винаги да се отбраняваме. Загриженост, даже неодобрение следваха всяка сериозна връзка, която братята ми имаха. Всички минаха пред очите ми, докато растях. Всички ние поумняхме прекалено млади, макар по природа да бяхме доста диви.
— Съжалявам…
— Хората мислеха, че Кевин има атрофирано чувство за отговорност, докато Райън изобщо от нищо не му пукаше. Дру бе прекалено упорит, а Шон — прекалено раздразнителен. Мат нямаше време даже да се потопи в живота и не мога да го виня за нищо. Всичко бе толкова различно в онази къща, пълна с момчета, и онзи ерген горе на хълма. Имахме достатъчно причини, за да се оградим от света. Можеш ли да ни виниш за това?
— Не.
— Всички бяхме прекалено стеснителни, но това доведе изключителни жени в живота на братята ми. Меган, твоите безпокойства съвсем не са нещо ново. Кевин заслужава да бъде обичан и е намерил някой, който е достатъчно силен и жизнен, за да му донесе щастие.
В мига, в който свърши, той съжали за повечето от това, което бе казал. Изправи се, пъхна ръце в джобовете си и тръгна по билото на хълма. Теренът бе каменист, но на някои места имаше петна трева. Той впери поглед в далечината, където се виждаше камбанарията на църквата и задната част на хамбарите.
Помисли, че Меган е тръгнала към къщата, но тя неочаквано го настигна. Те се спогледаха неловко и замълчаха.
Тишината бе нарушавана единствено от крясъците на враните и шума на кола някъде далеч по пътя. Меган взе някакъв камък и го заподхвърля. Накрая прошепна:
— Благодаря ти за откровеността.
Той повдигна рамене.
— Обичам брат си, обичам и сестра ти за всичко, което му е дала.
— А какво ще кажеш за себе си?


Седма глава

Трябваше да го предвиди.
— Какво аз?
— Прекалено си див? Прекалено си озлобен, за да може да те укроти жена? Прекалено усърден и…
— … зает!
Меган се протегна, измъкна ръката му от джоба и го притегли към себе си.
— Започвам да вярвам, че е така.
Сърцето му подскочи.
— Меган О'Конър, можеш да вярваш, в каквото си искаш, но мен…
— А ако съм убедена, че твоята заетост е димна завеса?
— Би било глупаво.
— Наближаваш трийсетте, господин «Усърден». Сигурно някъде по пътя трябва да имаш една-две сериозни връзки.
— Няма такива, с които да не мога да се сбогувам.
— Странно си подбираш думите.
— Всяка фраза отвъд баналното би ми отнела време и енергия. А на мен те все не ми достигат.
— Току-що ми каза, че си продукт на мечтите на Кевин, на неговите представи, дори на амбициите му. Не мога да си навирам носа в неговия живот, затова го навирам в твоя. Заради сестра ми, нали разбираш…
Искаше му се изражението й да му подскаже нещо друго, но тя му напомни, че трябва да вечерят и изприпка към къщата.
Той се спусна от билото на хълма и отиде да потърси мъжката част от семейството, които веднага му намериха работа. Четиридесет и пет минути по-късно Меган още приготвяше вечерята. Беше свалила пуловера си и бе сложила готварска престилка върху бялото поло. Джоди реши да не й казва какво семейно щастие лъха от вида й.
Тя сбърчи нос престорено и рече:
— Давам ви време да се отървете от мириса на крави. Идете да си вземете по един душ. Татко, за пържолите отговаряш ти, а на теб ти оставям салатата, Джоди.
Вечерята беше проста, но вкусна, а десерта изядоха пред камината. Говориха за законите, свързани с опазване на околната среда, предстоящата сватба, за рода Бренигън, за рода О'Конър, за фермата и за журналистиката.
Джоди говори за Милбрук и за възможностите да се направи кариера в Бостън, в случай че страховете на Меган се оправдаят и тя се озове в тамошната радиостанция. Хю им пожела лека нощ и ги остави сами пред огъня. Когато домакинът се отправи към вратата, Джоди се изправи и се премести на дивана до Меган. Тя отклони поглед към бюрото.
— Разкажи ми за работата, която те чака там.
— Просто семеен бизнес.
— Джоди, трябва ли да стана и сама да прочета тези документи?
Той се засмя.
— Само думи! Няма да ти бъде интересно.
Очите й бяха ясни и светли.
— Уважаеми адвокате, снощи разговарях с вас и колегите ви за мочурища. Днес следобед в продължение на часове обсъждахме законодателни проблеми в рамките на интервюто. Откъде ви хрумна, че няма да ми бъде интересно?
Той потъна в погледа й, удивен от дългите й мигли.
— Преди двайсет и четири часа мисълта човек да си изкарва хляба като отглежда боровинки, ти изглеждаше противна.
Тя го докосна по ръката и поклати глава. Косата й нежно се полюшна и обгърна лицето й.
— Никога не съм казвала, че е противна. Все едно да кажа, че ми са противни нашите крави.
— Просто не върви за една О'Конър.
— Отклоняваме се от темата, Джоди. Задавам ти този въпрос, защото ми е интересно какво поглъща времето ти.
Тя наблегна на «ти» и нервите му се напрегнаха до крайност.
— Свободното ми време — доколкото го имам — е изцяло погълнато в момента от проекта «Тафт». Дру и Холи искат да разширят мочурищата «Битърсуит» Закупиха земя от семейство Тафт, запустели боровинкови плантации. Холи и братята ми искат да ги възстановят и да разработят няколко акра нови.
— Звучи съвсем просто.
— По принцип е така. Във всеки случай се счита, че са негодни вече, тъй като не са били в производствен цикъл от три години. Сега трябва да се води огромна преписка. Необходими са разрешителни на всички нива — общинско, щатско и федерално. Намесени са всички — Агенцията за опазване на околната среда, Комисията по консервационните процеси, Отделът за инженерингова дейност на околната среда и т.н. и т.н…
— Сигурно всичко това ти коства много време и нерви.
Той кимна.
— Така е, но предизвикателството ми харесва.
— Въпреки че почти не ти остава време за нещо друго?
— Така поддържам връзки със семейството си и участвам в бизнеса.
— Най-накрая!
Веждите му въпросително се сключиха.
Меган се засмя.
— Ерин ми е разказвала много за гениалните братчета на Кевин. Предполагам, по-големите са те подкрепяли в учението, за да са сигурни, че ще успееш и са те държали настрани от мочурищата, така че да можеш да се концентрираш и да завършиш университета, гледали са да си настрани от дребните битови проблеми на Милбрук.
— Семейството ми смята, че са уредили нещата за мен по възможно най-добрия начин. Трябва да си призная, че така животът ми бе доста облекчен.
— Но сега ти се налага да работиш двойно. Нищо чудно, че си толкова напрегнат.
— Напрегнат ли?
— Не е необходимо да го чуеш от мен. — Гласът й пак зазвуча една октава по-ниско, леко дрезгав, пропит с чувственост.
Меган се облегна върху възглавничките на дивана и той бе обзет от усещане за интимност.
От колко време не бе говорил за себе си и за подкрепата, която му бе оказало семейството му? Имаше нужда да чуе всичко това от нея. С любопитство и объркване следеше дълбочината на своите реакции след всеки неин въпрос. Меган продължи да говори съвсем тихо, сякаш някой бе влязъл в стаята.
— Каква е крайната ти цел, Джоди? Да станеш равноправен партньор в компанията или да започнеш собствен бизнес? Да се кандидатираш за държавен пост? Кевин смята, че си роден за голямата политика и от теб ще излезе чудесен губернатор.
— Случва се и Кевин да изпада в заблуди.
Меган повдигна вежди.
— Значи боровинковият барон е човешко същество в крайна сметка, така ли?
Джоди затвори очи и се облегна назад. Раменете им се докоснаха.
— Отношенията с брат ми нямат нищо общо с любовта му към Ерин.
— Щом ти го критикуваш, страх ли те е, че може и аз да го критикувам?
— Да сменим темата.
— Твърде лична ли ти се струва? Едва ли би била толкова лична за един мъж, който ме целуна задъхан на пасището днес следобед и след това ми изнесе лекция за това колко е прекрасен животът на рода Бренигън в Милбрук. Ти ме разглеждаш като под микроскоп. И аз имам право на известни разсъждения.
Той не полагаше особени усилия да я държи на разстояние от себе си. Чувстваше се спокоен по начин, който сякаш бе забравил, че съществува. Сърцето му биеше лудо, а мозъкът му работеше трескаво.
— Може да се разочароваш.
— Възможно е. Но може и да се изненадам приятно.
— Като мен… — Чу я да произнася, мекият й смях да го обгръща.
— Благодаря. Ти си много повече от това, което очаквах. Всъщност си много по-комплициран като личност, вероятно защото премълчаваш толкова много неща.
Той се замисли върху думите й, но не отговори.
— Трудно ли е да се живее според високите очаквания на другите? — добави Меган.
Измина известно време, преди той да отговори.
— Да — рече Джоди и притвори уморено очи.


Осма глава

Меган прокара пръсти по гърдите му. Докосна го леко, а под ръката й сърцето му биеше ожесточено. Без да отвори очи, той се наслаждаваше на изненадата, че източник на насладата, която изпитва, бе Меган О'Конър.
— И проектът «Тафт» е начин да им се отплатиш, така ли?
— Да. Но и цялата юридическа помощ, която им оказах, бе вид отплата.
— А сега?
От страх да не би тя да дръпне ръката си, Джоди седеше неподвижен, замаян от близостта й.
— Сега това е повече като мост. Жива връзка с тях.
Чуваше собствените си думи. Цяла вечер имаше чувството, че някой друг говори вместо него, плувец, който се издига от дълбините на морето и все повече и повече се приближава до повърхността. Недоволство, безпокойство, обърканост — всичко това бе назрявало от месеци, но досега не бе успявал да го изкаже с думи. Дори и пред себе си.
— Жива връзка? Мост! Обратно в мочурищата?
Преди разговорът да премине в изповед, той се наведе и докосна лицето й. Изражението й се бе променило, докато бе седял със затворени очи. Меган излъчваше мекота и чувственост, които толкова много подхождаха на гласа й. Ръката й продължаваше да тежи на гърдите му, но дланта й се притискаше по-силно, сякаш да успокои туптенето на сърцето му.
Бе готов да й позволи да се рови в душата му. Меган разтвори леко устни и разговорът замря. Той не я целуна. Вместо това вдигна ръка и я сложи на същото място, където тя бе сложила своята, но върху нейната гръд, като леко я притисна.
— Направо ще се пръсне.
— Твоето също.
Дневната на фермата «Вали Вю»… Хю О'Конър, който спеше някъде над тях… Семейството… Аквариумът… Всички тези неща щяха да го накарат да държи нещата под контрол. Спирачките действаха.
Той се наведе още по-близо, а Меган вдигна брадичка. Под тънката тъкан на памучното поло сутиенът й прозираше и той усети как се притиска към него. С палеца си започна да изучава втвърдяващата се пъпчица на зърното й.
— Джоди — прошепна тя задъхано. — Не разбирам… Това е лудост…
— Зная…
Желанието го понесе във вихъра си, мъчително разкъсвайки плътта му. Тя започна бавно да милва гърдите му, след това прокара пръсти по наболата му брада и започна да си играе с копчетата на ризата. Той я прегърна със свободната си ръка и тя се притисна към него. Останаха да лежат така заедно върху меката извивка на дивана.
Той я целуна.
Меган остана плътно прилепнала към извивката на рамото и бедрото му. Не смееше да измъкне полото от панталоните й. Материята на дрехите, която ги разделяше, бе единствената му надежда да се контролира.
Меган реагира така, сякаш четеше мислите му. Тя го очакваше, но бе предпазлива като него самия. Не издърпваше ризата му, не си играеше повече с копчетата й. Ръцете й дискретно оставаха над кръста му.
Той отново я целуна и тя отвърна на целувката. Моментът бе крайно възбуждащ. Усещаше устните й да се притискат към неговите по неподозирано чувствен начин. Той приближи лице до нейното и проследи с език извивката на ухото й.
— За бога, Джоди — промълви тя и ръцете й се вкопчиха в косата му. Някъде по-надолу, до извивката на бедрото си, усещаше топлината на нейното.
Той потъна в сладостта на устните й, възбуждащо изучавайки и прониквайки все по-дълбоко. Опита се да се въздържи, но Меган изстена и се раздвижи под него. Внимавай! Усети, че тя се бори със себе си, също като него, и се насили да се концентрира. Дори борбата му доставяше удоволствие. Всичко му доставяше удоволствие. Бе прекарал двайсет и четири часа, изпълнени с наслада, вместо с главоболие и напрежение. Всеки сантиметър, всяка клетка на тялото му трептеше от живот. Меган бе до него, притисната към плътта му. Щеше да е толкова лесно да се отпусне и да отприщи бента.
Много по-трудно бе да се въздържи. Едновременно, рязко, те се откъснаха един от друг. Джоди се опита да успокои дишането си.
Меган зарови лице в гърдите му и дълбоко си пое дъх.
— Два чифта спирачки държат по-добре от един — измърмори той, когато успя да се овладее.
Меган тихо се засмя. Той се надигна и седна, но тя продължаваше да лежи със затворени очи. Той погледна зачервеното й лице и раменете й, които се надигаха и спускаха — какво сладко мъчение!
След като се укори наум, Джоди пак погледна към нея. Беше объркана, но когато срещна погледа му, се усмихна.
— Толкова е хубаво, че те доведох тук, а не в моя апартамент.
— Едва ли някой е изненадан повече от мен — отвърна той.
Пак се умълчаха. Меган седна и облегна глава на рамото му.
Загледаха се във въглените в камината.
— Разкажи ми още нещо за проекта «Тафт», за живата връзка, моста към мочурищата…
— Той не е от такова значение. Не зная защо го казах.
Тя замълча.
Той я погали по косата.
— Липсва ти, нали, Джоди?
— Кое да ми липсва?
— Другарството, близостта, връзката, която се ражда в един семеен бизнес.
Така ли беше наистина?
— Може би. Вероятно остарявам и все повече го усещам. Живея съвсем близо и…
— … и правя за тях толкова много, но не е същото — довърши тя вместо него. — Не е същото като да бъдеш част от тях.
— Никога не съм бил част от тях. — Господи, откъде дойде това? Джоди зарови лице в шепи, после ги вдигна нагоре и прокара пръсти през косата си.
— Джоди?
Той се изправи.
— Ще отида да глътна малко чист въздух.
— Нямаш нужда от чист въздух, трябва да довършиш това, което бе започнал да казваш.
— Довърших го. — Какво го бе прихванало? Защо й бе разправил всички тези неща? — Отивам да се поразходя.
— Идвам с теб.
Той я възпря с ръка.
— Недей! Остани тук, Меган.
— И да забравя за какво сме си говорили? Опитваш се да ме изолираш.
— Точно така. Разговаряхме и разговорът завърши. Меган, казах ти всичко, което имах да ти казвам.
По изражението й му стана ясно, че думите му са прозвучали съвсем глупаво и безпомощно.
— Опитваш се да ме изолираш, но всъщност така ти изолираш себе си, Джоди. Сигурно винаги си правил така.
— Не съм от тези, дето си изливат душите под път и над път, и въобще не мога да разбера защо ти наговорих толкова неща.
— Защото имаш нужда да поговориш с някого. Наистина ли не виждаш как стоят нещата?
Той въздъхна.
— В момента нищо не виждам, или поне не виждам съвсем ясно.
— Тогава недей да ходиш навън и да се препъваш в мрака, за бога! Нека дойда и аз. Не ме отблъсквай…
Джоди постави ръце на раменете й.
— Да те отблъсквам? Та аз за малко да те завлека в плевнята!
— Не говоря за хормоните ти. Говоря за мислите ти.
Какво значение имаше това? И двамата бяха достатъчно смутени. Той поклати глава.
— Ти си невероятна жена, Меган, но имам нужда да остана сам.
— Ти винаги си бил сам. Аз продължавам да се ровя в живота ти, а ти се опитваш да се измъкнеш.
— Ще се видим утре сутрин. — Гласът му прозвуча категорично и тя го усети. Страстта отстъпи на чувството за самосъхранение. Физически и емоционално той бе отишъл по-далече, отколкото бе готов да понесе.


Девета глава

Времето, прекарано с Меган, сякаш бе диамант и Джоди внимателно разглеждаше многобройните му шлифовани страни, докато пътуваше към Масачузетс на следващия ден.
Чак когато се настани удобно в «совалката» до Логан, той си позволи лукса да надникне в «кутията на Пандора» в главата си. Бе прагматик. Повтаряше си, че е адвокат и трябва да гледа на живота обективно. Предната нощ, след като остави Меган, той дълго се разхожда в тъмнината под бледата луна по каменистото пасище на Хю О'Конър, докато страстта му утихне. Но не страстта го бе накарала да се бави толкова навън. Накара го притеснението от разкритията, които бе направил за себе си. Той искаше да напусне кантората. Не искаше да води битки вместо други хора, дори да бяха битки за околната среда. Не искаше да се занимава с политика. Не искаше да става губернатор. Искаше да се върне и да работи в мочурищата.
Чувстваше се объркан, защото бе формулирал това, което го измъчваше. Самият факт, че Меган го бе накарала да види истината, просто го бе пречупил. Как една наперена червенокоса бе успяла да преобърне света му само за един ден!
Той бе излял душата си пред нея само заради Кевин и Ерин. Искаше да говори съвсем разумно. А всъщност тя му помогна да оформи неясните си въжделения, да канализира недоволството си. Идеята бе съвсем смешна, но си беше самата истина. Искаше да отглежда боровинки.
С облекчение се прибра в къщата. Тя си бе легнала. Сигурно бе ядосана, но поне нямаше да го предизвиква повече. Бе говорил прекалено много.
На следващата сутрин бе успял със самоконтрола на спартанец да постави Хю, задачите си и закуската като преграда между себе си и опасната сестра на Ерин. Разговаряха все за работата на Меган и възможностите в Милбрук. Тримата тръгнаха за летището, настроени съвсем приятелски, но без да се усеща особена близост помежду им. Джоди замести целувката на прощаване с една прегръдка, а самият той бе разконцентриран, както при първата им среща в хотелската стая.
За двайсет и четири часа бе разкрил душата си пред един чужд човек. Почти чужд човек, който го познаваше така добре, както се познаваше той самият. Чужд човек, който му вдъхваше спокойствие, съизмеримо само с вечното му напрежение. Меган О'Конър бе успяла да вдигне капака на гърнето, в което той самият се задушаваше, пусна малко пара и го остави да къкри на тих огън.
Сега, охладен, с прояснено съзнание, Джоди се носеше в непознати води без компас. Той се раздвижи неспокойно на мястото си, когато самолетът наближи Бостън. Крилото се наведе и под тях заблестя пристанището, а вятърът разтроши отражението на слънцето на милиони парченца. Преди не повече от час той я бе прегърнал, беше й благодарил за гостоприемството и деликатно бе отклонил благодарностите й. «Ще се видим на сватбата, дръж ме в течение за работата си…». Празни приказки. По очите й личеше, че е засегната.
В гърдите чувстваше болка, някаква тъга, която набъбваше в желание, а след това пресъхваше и се превръщаше в объркване. Тялото му сякаш имаше свое мнение за случилото се, а в съзнанието му се носеха спомени за пасището, за дивана, за разговорите… Много му се искаше да знае какви са шансовете й да започне работа в радиостанцията в Плимут. Меган считаше, че това би било катастрофа. Той не искаше да рови в душата си, но ако се наложеше да го направи, вероятно щеше да му се наложи да признае, че е очарован.
Джоди слезе от самолета и се запъти към паркинга на летището, качи се в поршето и се запъти към дома си. Пристигна в Плимут в неделя следобед. Животът му бе притиснат от напрегнатата програма и му тежеше. Меган знаеше това, беше го усетила, бе говорила за това.
Жилището му бе на втория етаж на ремонтирана капитанска къща на улица «Сакиш», с красива панорама към пристанището, вълнолома и залива. Пощата му го чакаше, грижливо подредена на бюрото, а икономката му бе подготвила вечерята и трябваше само да я сложи в микровълновата печка. Джоди остави дипломатическото си куфарче на бюрото и отнесе куфара си в спалнята. Пощата беше най-вече сметки. Свали дрехите, с които беше пътувал, и ги смени със зелени панталони и дебел моряшки пуловер, плетен на ръка. Крайбрежната алея бе приятно място за разходка и ако не се брои «Вали Вю», той почти не се бе движил, откакто бе заминал за Ню Йорк.
Обаче нямаше чувството, че е насаме с мислите си. Не му се щеше да си побъбри с моряците, не му се щеше да е в компанията на съседите, които можеше да срещне в кварталната кръчма. Така че вместо да се спусне по стръмната улица към морето, Джоди се качи в колата си.
Натовареното движение в Плимут постепенно се разреди към новопостроените крайни квартали, а оттам към боровата гора и големите селски домове, които маркираха началото на родното му място. Тръгна по по-дългия път, през самото село. Мина край полицейския участък на Милбрук на улица «Пилигрим», където Райън бе постъпил, за да помага в издръжката на Джоди в първи курс.
Площадът на Милбрук, ограден с красиви георгиански и викториански къщи, магазини и беловърхата църква, завършваше главната улица. Три къщи по-надолу бронкото на Райън бе паркирано до «праисторическия» мерцедес на Скай. От другата страна на буренясалия парк се намираше пожарната команда. Камионът на Шон бе на изходна позиция, той бе дежурен. Въпреки че имаше доста разходи по строежа на собствена къща и издръжката на жена си и децата, Шон също бе отделял по нещо за Джоди, когато можеше.
— Това ти го давам за книги — бе му казвал той неведнъж. — И от време на време да водиш по някоя приятелка на вечеря.
Джоди напусна селото. Пое по един от пътищата, които минаваха край плантацията на Холи и Дру. С първата реколта те бяха изплатили част от заема за следването му в юридическия факултет.
Оттатък мочурищата, минавайки край игрище за голф, Джоди профуча покрай входа на Милбрукския Кънтри Клуб, където Райън, още като тийнейджър и страшилище за градчето, бе поел предизвикателството на Джейн Шуйлър, наречена Скай.
Последната забележителност от маршрута му бе клиниката, където Ерин О'Конър завеждаше женското отделение. Край на Харвард, край на Бостън. Преди осем месеца Мат бе сигурен, че тя е приела тази работа, за да бъде по-близо до Кевин. И Меган мислеше така. Ерин, Меган… Очакванията на семейството… Джоди се бе омотал във всичко това и понякога му се струваше, че е попаднал в пипалата на гигантски невидим паяк.
Мислите му отскочиха от мечтите, които семейство Бренигън хранеха за него, към очакванията, които семейство О'Конър свързваха с Ерин. През годините, след като той завърши право и стана адвокат, всичките му по-големи братя бяха последвали Шон и бяха създали трайни връзки. Любовта не бе дошла лесно за никой от тях и тъй като бяха шестима, все някой бе в кризисна ситуация.
Повече от година Джоди се бе борил с чувството си на неудовлетвореност, заглушавайки безпокойството си в безкрайни часове тежък труд. Прекарваше свободното си време или на яхтата, или по ски пистите заедно със свои колеги, чийто забързан начин на живот се опитваше да следва. Това не му носеше спокойствие. Спокойствието можеше да дойде само в работа на блатата.
Той охотно споделяше хубавите неща със семейството си, но за разлика от останалите представители на фамилията Бренигън, преживяваше съмненията и нарастващото си объркване съвсем сам. Не можеше да се обърне към никой от тях, защото те бяха източник на успеха му и оттам — източник на цялата му болка.
Дългата алея от пътя до къщите на Бренигън се виеше сред борове и брези. Като се качи на близкия хълм, пред погледа му се разкри къщата в старогръцки стил на Дру и Холи. От комина се издигаше пушек, а на тревата бе захвърлено детско камионче.
По-надолу по хълма се намираше старата ферма, в която бяха израсли. Джоди паркира колата си между пикапа, на който старателно бе изписано «Боровинки Бренигън», и червения корвет на Кевин. Колата на Ерин, която вече бе станала част от пейзажа, също се виждаше наблизо.
Вместо да тръгне към къщата, Джоди се отправи към дигата край мочурищата. Гърдите му постепенно се отпуснаха. Тази атмосфера би била близка и на Меган. Трябваше непременно да я доведе тук през юли. Меган О'Конър му бе едновременно чужда и част от семейството. Спомни си разговора им и у него възкръсна удоволствието да слуша гласа й. Какво можеше да постигне само с думи! Физическата реакция на спомена го накара да се изчерви, докато вървеше сам по дигата.
Къщата на Шон и Ани бе от другата страна на езерото. В дневната светеше, както и в стаята на племенницата му на втория етаж. Всеки от братята му водеше собствен живот, въпреки че бяха свързани с ритъма на годишните времена, общите цели и задачи. Там, сам на дигата, той започна да мечтае този ритъм да навлезе и в неговия живот.
Джоди пъхна ръце в джобовете си и подсвирна на Макс и Домино. Гърдите пак го стегнаха. Тръгна обратно към къщата, а в душата му се прокрадна неясна тревога. Джоди виждаше братята си на верандата. Кевин подсвирна още веднъж и кучетата дотичаха. Той махна на Джоди за поздрав.
— Добре дошъл. Чух, че си останал още един ден и си се възползвал от гостоприемството на О'Конърови.
— Наложи се, заради интервюто, което Ерин бе уговорила. Ти откъде разбра?
— Ерин се обади преди малко. Надявам се, че си обработил Меган. Точно сега имаме нужда от твоя чар.
Джоди се намръщи.
Кевин отвори вратата.
— Можеш ли да ми отделиш една минутка?
Джоди кимна.
— Тъкмо и аз се готвех да те помоля за същото. Трябва да поговоря с теб.
— Тъкмо навреме. И аз имам да ти казвам доста неща.


Десета глава

Джоди влезе в кухнята, проследи с поглед кучетата, които се разположиха около печката, и погледна брат си.
— Къде е Ерин?
Бяха еднакви на ръст и Кевин го погледна право в очите.
— Спи горе. Лошо й е.
— Все още? Тя го имаше този вирус още преди да замина за Ню Йорк! Ти как успя да не се заразиш?
— Оказа се, че не е заразен.
— Нещо сериозно ли е? Кажи ми, Кевин, какво има?
Тревогата на Джоди се превърна в объркване, защото Кевин се усмихна. По-големият брат прекоси стаята и сложи дърва в печката. Джоди го последва.
— Изглежда Ерин има симптоми, характерни за първите три месеца на бременността. Чакаме бебе.
— Чакате бебе?! Ерин е бременна? — Джоди се задави от вълнение. — Ти? Дето ни изнасяше лекции зад хамбара от времето, когато гласовете ни започнаха да мутират?
— Звучиш ми съвсем като Райън — измърмори той.
— Бас държа, че искрено се е забавлявал. А Ерин? Че тя учи другите как да се предпазват от нежелана бременност, за бога!
— Сега вече звучиш като Меган.
— Тя затова ли се обади на сестра си?
Кевин въздъхна и седна.
— Истината е, че изглежда бяхме малко… по-спонтанни… отколкото трябваше. Ерин е така във всичко, познаваш я добре.
— Тя как приема нещата, освен че повръща?
Кевин пак се усмихна.
— Направо е във възторг. Сега, когато и Холи е бременна, тя счита, че всичко е просто прекрасно. Не зная с какво съм го заслужил, но тя твърди, че точно това е искала. Разбрахме миналата сряда и оттогава имах малко време да свикна с мисълта. — По лицето му се разля усмивка. — Боже, колко съм щастлив! Може малко да е прибързано, но аз съм готов да напълня тази къща с деца, ако тя ми позволи.
— Никога преди не си споменавал за деца.
— Тогава нещата стояха по съвсем друг начин. Тогава вие бяхте моето семейство. Докато не срещнах Ерин.
— Ами сватбата?
— Затова се обадихме във фермата. Явно е, че плановете ще трябва да се променят. Ще се оженим в събота. С Ерин решихме, че след като не можем да организираме нещата през юли така, както възнамерявахме, тогава ще се съберем само най-близките роднини плюс още няколко приятели. Скай и Райън ще организират тържеството и всички от семейство О'Конър ще отседнат у тях. Мат ще е кумът, а Меган — кумата.
— В събота?!
— И Меган реагира по същия начин. Тя ще долети заедно с Хю, Бриджет ще дойде с кола от Ню Хампшир.
— Тя сигурно подскочи до небето от радост?
— Бриджет наистина беше във възторг. Меган не чак толкова. — Усмивката на Кевин изчезна и той погледна Джоди сериозно. — Не че каза нещо специално. Просто не показа никакъв ентусиазъм. Убеден съм, че Меган все се надяваше, че сестра й ще си отвори очите и ще развали годежа. Сега няма връщане назад.
Джоди вдигна рамене.
— И по-тежка критика си понасял.
— Господи, пет пари не давам. За мен е важна Ерин. Каквото и да мисли по-голямата й сестра, това, което става, е прекрасно. Хю го знае, всички вие го знаете. Всички са на страната на Ерин, с изключение на Меган. Ти вече я познаваш, вие с нея имате много общи черти и оставям на теб да изгладиш нещата. Не искам Меган да развали щастливите мигове на Ерин.
Да изглади нещата… Само ако знаеше… Джоди повдигна рамене.
— Да не мислиш, че не съм се опитал? Убеждавах я до посиняване. Не зная какво повече бих могъл да направя.
— Сега вече я познаваш. Продължавай в същата посока. Опитай се да й налееш малко здрав разум. Каквото и да ти коства, опитай се да я накараш да види нещата такива, каквито са.
— Проблемът може да се окаже именно в това, че нещата са такива, каквито са — пошегува се Джоди, — но ще опитам.
Искаше да завърши разговора, защото се страхуваше да не издаде с нещо своите собствени преживявания през почивните дни. Дали Меган не бе казала нещо на Ерин? Дали тя бе в състояние да признае, че Джоди за малко не се е любил с нея на дивана на баща й, че са разговаряли за неща, които не бе обсъждал с никой друг, и е признал, че целият му професионален живот е бил тичане в погрешна посока? Изведнъж му се прииска веднага да си тръгне.
— Трябва да се връщам. Имам страшно много работа.
— Та за какво искаше да говориш с мен?
— В момента си имаш твърде много свои проблеми. Съсредоточи се върху ролята си на младоженец и помогни на младоженката да се изправи на крака. Моите проблеми ще почакат.
Кевин го изпрати до вратата на кухнята.
— Меган О'Конър е твоя, Джоди. Като първа стъпка й се обади. Може би, след като нещата се развиха по този начин, тя ще бъде много по-отзивчива към един Бренигън.
— Вече съм й представил гледната си точка — извика той и се качи в колата си.
Разходката и разговорът с Кевин му бяха подействали добре. Пак усети, че е част от семейството. Вярно е, че имаше усложнения, но боговете му се бяха усмихнали отново. Може би дори се кискаха? Меган пристигаше в Милбрук в петък.
За първи път от месеци насам Джоди бе включен не само в юридическите дела на семейството, а се наслаждаваше и на познатия ритъм на организиран хаос. Да бъдеш Бренигън означаваше да си майстор по справяне с кризисни ситуации.
Тъй като Матю живееше в Бостън, на него се падна задачата да посрещне самолета, с който пристигаха О'Конърови. В петък следобед щеше да има репетиция на сватбата и след нея Кевин бе успял да уреди самостоятелна зала за вечеря в Милбрукския Кънтри Клуб. Скай не само бе намерила фирма, която да подготви приема, но предложи на младоженците семейната им вила в Палм Бийч, за да прекарат там медения си месец.
Ан и Шон Бренигън уреждаха престоя на приятелите, които бяха поканени. Холи се занимаваше с цветята. Райън и Дру — със семейния бизнес.
През цялото време Ерин продължаваше да ходи в своята клиника и с пакетче солети се опитваше да се справи с утринното гадене. Съобщи новината на колегите си и си уреди едноседмичен отпуск за импровизирания меден месец.
Дните на Джоди бяха заети със служебни дела, а вечерите му — с Бренигънови. Той се обади на Меган чак в сряда, за да й даде време сама да свикне с новината. Взе от Ерин телефонния номер в апартамента й и старателно премисли какво да й каже. Тя отговори и гласът й прозвуча доста хладно.
— Изглежда ще ти покажа Милбрук малко по-рано от необходимото.
— Не очаквай да се преструвам, че съм във възторг.
— Сега имаме още повече поводи за празнуване.
Меган въздъхна.
— Моля те, не ми изнасяй лекции, Джоди. Няма нужда да ме чакаш на летището. Още не съм говорила със Скай, но ако е възможно да остана у тях още една нощ, ще пристигна с кола в четвъртък вечер. — По гласа й личеше, че се е предала.
— Четвъртък? Прекрасно! Няма нужда да наемаш кола. Без това ще работя наблизо до летището и ще дойда да те взема.
— Бих предпочела…
— Меган! — Тя замълча и той продължи: — Защо четвъртък? Да не би да има нещо друго, освен сватбата?
— Просто животът ми го налага. — Гласът й пресекна. — Вече е факт. Преместиха ме.
Въздухът между Ню Джърси и Масачузетс сякаш натежа от напрежение. Джоди си знаеше, че няма да чуе хленч.
— Значи са осъществили сливането.
— Във вторник следобед.
— А какво стана с демонстрационното предаване?
Тя се засмя горчиво.
— Много им хареса. В понеделник взех интервю и от Дейвид и до среднощ го редактирах. Вчера то бе представено като доказателство за творческите ми възможности. Според тях, това ме е спасило.
Джоди продължи предпазливо, окуражен от факта, че са се съсредоточили върху нейните проблеми, а не върху неговите.
— Сигурен съм, че е било чудесно.
— Няма значение, сега ние сме една от петте станции на «Рейнбах Комюникейшънс», Чикаго. Моето място тук ще бъде заето от техния директор от Илинойс. Предложиха ми да заема сходна служба в радиостанцията в Плимут. — Сърцето му подскочи. Погледна през прозореца, сякаш искаше да види ония кискащи се богове, дето сигурно се носеха над него. — Джоди?
— Да, слушам те и се опитвам да се въздържа да не коментирам неведомите пътища на съдбата. Баща ти радва ли се?
— Естествено.
— А ти си направо смазана?
— Да. В цялата каша има толкова голяма ирония, че няма нужда да се правиш на прекалено доволен.
— Никога! При това сега ще имаш възможност да започнеш от абсолютната нула и да им покажеш какво можеш. Налага ти се да се преместиш, но това не е толкова странно, като се има предвид характера на работата ти. Съвсем не е толкова лошо.
— Чувствам се като куче, на което са хвърлили оглозган кокал.
— Мислила ли си да напуснеш? Пробвала ли си да си намериш работа някъде другаде?
— Естествено. Обаче няма нищо подходящо. Нищо! — Гласът й постепенно пак върна силата си. — В петък ще отида да огледам новото си работно място. Ще приема работата временно, за шест месеца.
— Докато се появи нещо по-добро?
— Да. Много по-лесно се търси работа, докато си нает някъде, отколкото като безработен.
— Ти не си от хората, които изгарят мостовете след себе си. Ерин знае ли?
— Ще й позвъня веднага след като завършим разговора. — След още една пауза Меган добави: — Ти нали нищо не си им казал?
— Нали ме помоли да не казвам.
— Благодаря ти, Джоди.
— Меган, а ти обсъждала ли си… — Той щеше да каже «нашата връзка», но реши, че ще прозвучи твърде смело. — … почивните дни, които прекарахме заедно, с Ерин?
Тя не отговори веднага. Накрая Джоди я чу да въздъхва.
— Начинът, по който ти се отдръпна… Не. Твоите проблеми са си твои проблеми. Нали така искаше да бъде?
— Да. Благодаря ти.
— Докато все още имах известна сигурност в работата си, бях решила, че ще е най-добре да забравя, че всичко това се е случило. Ако не се брои сватбата, едва ли щяхме да се видим повече.
Думите й прозвучаха като плесница.
— А сега?
— Сега, аз непрекъснато ще ти се мотая пред погледа. Обаче няма да имам възможност да ти оправям живота, докато не измъкна своя собствен от пепелището. Така че повече няма да си навирам носа в твоите дела.
Настроението бе станало доста по-ведро, така че гласът й звучеше съвсем приятелски. Гласът на Джоди също прозвуча искрено:
— Добре. Искам да ти помогна, Меган.
— Колкото и странно да ти прозвучи, и на мен ми се иска да ми помогнеш. Подозирам, че те бива повече в оправянето на живота на другите, отколкото да закърпиш своя.
— Всичко ще бъде наред, Меган. Животът невинаги се подрежда така, както го планираме. Питай сестра си. Направи нещо за мен.
— Какво?
— Позволи ми да те посрещна на летището.


Единадесета глава

От време на време животът на Бренигън вървеше така, както го беше планирал. По програма Джоди бе в Бостън в четвъртък, за да представлява Асоциацията на ловците на омари.
Доста трудно се промъкна с поршето си през натовареното движение по посока към летището и закъсня. Меган постоя пред сградата на летището с един-единствен сак и дипломатическо куфарче. Вятърът бе много силен и развяваше шлифера й, а тя постоянно отмяташе коса от лицето си. Бе ядосана, но по-привлекателна отвсякога.
Джоди паркира колата до бордюра и отвори вратата, като се наслади на изненадата й, докато тя оглеждаше колата.
— Добре дошла в пролетен Ню Ингланд.
— Трябваше да ме предупредиш, че имаш проблеми.
— И да поема риска да предпочетеш да не дойдеш в Плимут? Абсурд! — Той сложи нещата й в багажника и я погледна.
Очите на Меган го следяха изпитателно. Тя нервно ги стисна, сякаш имаше главоболие. Лицето й бе порозовяло от вятъра.
Той затвори багажника, прегърна я през раменете и я отведе до вратата. Отпътуваха сред облак дим и шум.
Пътят до Милбрук беше не по-малко натоварен от улиците в центъра на Бостън. Когато Меган изкоментира пренатовареното движение, Джоди се усмихна:
— Може би щеше да се оправиш и сама, но сигурно би се отразило на настроението ти. Сега се облегни назад и остави някой друг да вземе нещата в свои ръце.
Тя се подчини.
— Нищо ми няма на настроението и няма да разваля настроението на Ерин, ако това те тревожи.
— Защо мислиш, че ме тревожи?
— Защото непрекъснато се мръщиш.
Джоди се престори, че нищо не е чул.
— Колко си се променила за няколко дни! — подхвърли той. — Да не би да не си си доспала?
— Имаше толкова много неща, които трябваше да обмисля.
— Тежки дни, докато си се опитвала да си намериш друга работа в Ню Йорк през свободното време, така ли?
— Да, тежки дни. Направо лудница.
— Меган, ти имаш нужда от морална подкрепа, а доколкото разбирам, не си я получила от никого.
Меган въздъхна и вдигна очи към тавана на поршето. След кратка пауза той рече:
— А баща ти как реагира на новината?
— Последното нещо, което той може да изпита, е съчувствие. Хю смята, че всичко това е прекрасно. Когато завърши, Бриджет иска да работи в рекламата в Бостън. Сигурно ще е малко по-лесно, отколкото в Ню Йорк. При това положение всичките му дъщери ще са тук и вие шестимата ще можете да се грижите за тях. Моля те да ме извиниш, но аз съвсем не считам, че това е идеалната ситуация.
— Сега пък аз те моля да ме извиниш, но за мен това звучи като приятен ангажимент — усмихнато каза Джоди.
Жената, която бе предизвикала вътрешна борба у него, бе уморена и примирена. Това, което се бе случило през седмицата, бе обърнало живота й наопаки.
— Нямам нужда от мъж, който да се грижи за мен.
— Тогава ще се опитам да го правя съвсем ненатрапчиво. Меган, ти просто си открила, че по житейския път има и ями. А от сестра ти съм разбрал, че О'Конърови преследват това, което искат, със същата решимост като семейство Бренигън.
— Да не намесваме Ерин и нека обсъждаме вашето семейство колкото е възможно по-малко.
Седнала до него, Меган изглеждаше много уязвима.
— Готова ли си да те водя у Скай? — Джоди изключи радиото. — Още е четири часа. Мога да те заведа у тях, на плантациите, при Ерин и Кевин или ако искаш, можем да направим една обиколка на Милбрук, докато събереш кураж.
Меган разтри очи.
— Още не. Толкова съм уморена… Всичко стана много бързо. Седмицата ми беше направо ад! — Тя го погледна. — Джоди, няма ли някое място, където бихме могли да идем за малко?
— Има, Меган. Ще те заведа у дома.
Когато пристигнаха в апартамента му, той я заведе в спалнята и й предложи да се преоблече. Пак се бяха върнали в изходно положение, но този път той не бе във фокуса на дискусиите. Имаше чувството, че ще полети от щастие. В хладилника се намираше само малко задушена риба и докато тя се преобличаше, той я притопли. Меган влезе, облечена в панталони и мъхеста риза, точно когато той режеше салата.
— Не трябваше да си правиш труд — каза тя и се приближи. Беше удоволствие просто да я гледа човек. — Няма нужда да ме храниш. Можехме да излезем да хапнем някъде навън.
Джоди свърши и избърса ръце.
— Меган, може би миналият уикенд се оказа малко трудносмилаем, но ти ми предписа точно това, от което имах нужда. Дай ми възможност да ти се отплатя. Нека и аз да си облека нещо по-удобно и ще вечеряме. — Смяташе да мине край нея и да излезе, но тя се извърна и сините й очи потъмняха. Той протегна ръце, отначало я хвана за раменете, после обгърна лицето й. Тя вдигна замислен поглед, след това вдигна ръце и докосна ризата му.
— Всичко ми се струва толкова ужасно…
— Съдба! Аз нямам нищо общо.
Тя се засмя.
— Как би се почувствал на най-ниското стъпало в йерархията?
— Добре е като начало. — Усети, че пак пламва. Потъна в усещането за интимност, когато тя плъзна ръце около тялото му и се притисна към него. Той я прегърна и тя се облегна на него с лице, гърди, бедра, крака…
Джоди не смееше да помръдне, за да не развали магията.
Тя се раздвижи и в момента, в който вдигна глава, той я целуна. Леко разтвори устните й и с наслада усети болката, която проникна във всяка фибра на тялото му. Това не беше просто жена — това беше Меган.
В отговор тя се притисна още по-силно към него.
— Джоди — промълви, като прекъсна целувката и пак се отпусна в прегръдката му.
Той я притисна към себе си и погали косите й.
— Какво ще кажеш да усложним малко нещата?
— Още повече? — Тя се усмихна и отвърна мечтателно: — Не, дори да беше някой друг. Но така се чувствам прекрасно.
— Но…
— Знаеш какво означава «но»-то. Трябва да оправя живота си, а и ти си потънал в собствените си проблеми.
— И за разлика от сестра си, знаеш кога да натиснеш спирачките.
Тя се замисли.
— Ерин смята, че прави това, което трябва.
— Обаче пак има едно «но». Но ако тя имаше твоя самоконтрол, нещата щяха да се наредят по друг начин.
— Не може да се отрече.
— Може да се отрече, но стига сме спорили за брат ми и сестра ти. Въобще, достатъчно сме спорили. Ако искаш да се контролирам, ще е по-добре да се концентрирам върху рибата и да не се разсейвам със сините ти очи.
Съвършено тяло, великолепни зелени очи, бе казвала за него, когато бе на своя територия. Тя го подлудяваше. Меган О'Конър повдигаше духа му и бе предизвикателство към ума му. Нейната личност непрекъснато го интригуваше. Преди да се срещне с нея, той не бе познавал жени, които да го накарат да мисли отвъд настоящия момент.
Седнаха на масата.
— Меган, дай шанс на нещата да се развиват сами. Фермата ви «Вали Вю» много прилича на боровинковите плантации — тежък труд, изнурително дълги работни дни, добра храна и удобни легла… Прости удоволствия. Зная, че се опитваш да избягаш от това.
— Достатъчно подигравки съм понесла задето съм фермерска дъщеря, така че фермерството въобще не ме привлича. Сигурно твоите братя биха искали и теб да не те привлича особено.
След като се нахраниха, тя разгледа снимки на яхтата му, а той й начерта пътя от къщата на Скай до радиостанцията, където тя щеше да работи. Не смееше да спомене това, за което жадуваше, и когато слънцето залезе, Джоди я закара в Милбрук. Меган изумително лесно зае място в живота му и той така бързо забрави стреса, готов да мечтае за нея нощи наред.


Дванадесета глава

Когато Джоди навлезе в Милбрук, Меган сподели, че селището излъчва особено очарование.
— Най-привлекателната черта на Ню Ингланд, надявам се. — Той й показа къщата, която Ерин бе наела.
— Предполагам, че аз ще я взема под наем след нея. Тя може дори да ми остави някакви мебели, след като къщата на брат ти е напълно обзаведена.
— Сигурен съм, че Ерин ще има поле да се развихри из новия си дом — каза той, когато спряха на алеята пред дома на Скай. Беше му интересна нейната реакция. Джоди измъкна багажа й от колата и поспря, впечатлен от възторга, с който тя оглеждаше достолепния старинен дом.
— Представа нямах… — измърмори тя.
— Тази къща е принадлежала на семейството й, откакто е била построена. Тя си идваше тук всяко лято, а преди две години я реставрира. По същото време «реставрира» и връзката си с брат ми.
— Тогава той е бил полицай?
— Да, за да плаща част от обучението ми.
— Дължиш доста на братята си, а, Джоди?
— Всичко, което съм в момента, го дължа на тях, Меган.
— Това е проблемът — отвърна тя и в този момент Скай отвори входната врата.
Тренираната адвокатска психика на Джоди се задейства и той реши да не обръща внимание на думите й. Двете жени се поздравиха и Меган веднага придоби светски вид. Държеше се толкова мило и изискано, колкото и Скай, и не показа по никакъв начин умората и объркването, които почти я бяха довършили. Трудно бе да се повярва, че тази изискана дама преди час се бе сгушила отчаяно в ръцете му със сълзи на очи.
Братът на Джоди се появи в сиви кадифени панталони и размъкната фланелена риза. И Скай бе облечена непретенциозно, но бе омотала копринен шал около врата си и бе нахлузила кожени пантофи.
Райън отнесе багажа на Меган на горния етаж, а Скай настоя Джоди да остане за лека закуска. Изненадата на Меган накара Джоди да се разсмее. Когато останаха сами, той й прошепна:
— Ти какво очакваше — работни гащеризони и гумени ботуши, така ли? Съжалявам, остана излъгана. — Изпита удоволствие, когато я видя да се изчервява.
Преди Скай да се върне, Меган изведнъж притихна и започна да разглежда скъпите старинни мебели, достойни за музей. Поканиха ги в библиотеката.
Разговорът бързо се завъртя около предстоящата сватба, но докато Скай и Меган обсъждаха подробностите, Райън заговори за плантациите. Мъжете се преместиха на писалището и Райън измъкна фотокопия на проектите за борба с вредителите, които щяха да експериментират върху малка част от плантацията на Дру и Холи.
— Хвърли един поглед. Не мога да разбера някои неща. Ако имаш време след сватбата, може би в неделя ще бъде добре да обсъдим по-подробно системата на Холи. Тя смята, че нещата са под контрол, но не зная как ще се оправя, когато се роди бебето.
— Холи сигурно има повече време от мен — каза Джоди замислено, докато разглеждаше проекта.
Райън постави ръка на рамото на брат си.
— Има още едно нещо. Дру се мъчи над проекта «Тафт» за Консервационната комисия.
Джоди внимателно погледна Райън.
— Цялото начинание е риск. Той го знае така, както го знаете и вие. Консервационната комисия, щатската и федералната агенция по опазване на околната среда също… Той не е единственият, който има проблеми.
— Дру не очаква нещата да станат бързо.
— Наистина няма шанс да станат бързо — сряза го Джоди и продължи да разглежда документацията. Райън му обясни с каква задача е натоварен самият Джоди.
— Цялата тази бумащина стряска — говореше Меган.
Райън се засмя.
— Така няма да има време да обръща внимание на неприятностите…
Джоди ги слушаше. Слушаше нея. Гласът й достигаше до съзнанието му и му пречеше да се съсредоточи. Той се обърна към тях. Тя говореше за интервюто, което й предстоеше да вземе, и в гласа й за първи път се прокрадна ентусиазъм.
Джоди я наблюдаваше от другия край на стаята. Лампата осветяваше профила й, косата й приличаше на пламък. Приведена леко напред, тя обясняваше професионалните си затруднения. Райън каза нещо и тя се засмя.
Джоди се върна пак към работата си. Това бе Меган, такава, каквато искаше да се покаже пред света — изискана, светска, здраво хванала съдбата си — жената, която така неочаквано се бе появила край хотелското му легло. Но какво бе станало с другата Меган — задъханата страстна Меган на хълма край фермата «Вали Вю». Искаше да прегърне онази жена и да я притисне до себе си, под себе си…
Никога нямаше да се умори да съзерцава тези сини очи. Съдбата бе благосклонна към него. Меган въплъщаваше идеала му за жена — тя караше адреналинът му да се покачва, сърцето му лудо да тупти от желание, създаваше му неизмерими усложнения… Искаше тя да остане в Милбрук. Искаше да бъде негова.
Когато Джоди неохотно се сбогува, Скай тъкмо обещаваше на Меган да й преотстъпи една от колите си и я уговаряше да вземе под наем къщата на Ерин. И тримата го изпратиха до вратата и така само засилиха желанието му да остане насаме с нея.
— Отбий се в офиса ми да кажеш как е минало интервюто! — Това бе най-интимното нещо, което си позволи да й каже.
— Ако ми остане време, ще го направя — бе отговорът, който получи.
Да не усложнява нещата. Как му се искаше да остане! Тя бе приела ангажимента за шест месеца. Щеше му се да вярва, че това ще продължи вечно.


В петък сутрин Джоди занесе проекта на Бренигънови в офиса си. Седна на бюрото си още в седем, но въпреки това не му остана много време за семейните дела. В един часа, точно когато говореше по телефона, Меган връхлетя в кабинета му. Той й посочи един стол и бързо приключи разговора. В момента, в който остави слушалката, тя посочи недоядената поничка и хапчетата му против киселини.
— Да не би това да ти е закуската?
— Всъщност обядът. Как мина интервюто? Искаш ли кафе?
— Добре. Не, благодаря. Не сменяй темата. Джоди, как можеш да ядеш тази жалка субстанция от… При напрежението, с което работиш, сигурно ще си докараш някоя язва или инфаркт.
— Благодаря ти за загрижеността. Ако ти обещая утре да ям салата и пълнозърнест хляб, ще ми кажеш ли как ти се стори новата радиостанция?
— Джоди, много те товарят с работа. Снощи дори не успяхме да си изядем десерта, защото Райън държеше да ти набута папката в ръцете. Кевин и Дру очакват да поемеш всички задачи, които ти прехвърлят.
Джоди се замисли над думите й.
— Вие май сте ме обсъждали.
— След като ти си тръгна, дойдоха Кевин, Ерин и Дру. Явно им беше интересно да чуят какво мисля за теб.
— Знаеш ли, че и на мен ми е интересно.
— Направо ще ме подлудиш, Джоди! Ти притежаваш фантастично тяло, но много ми се иска да зная как работи мозъкът ти. Казах им, че беше направо полумъртъв, когато се запознах с теб миналата седмица. Веднага си личи под какво напрежение си. Всеки страничен човек го забелязва, но не и членовете на твоето семейство.
— Много съм поласкан, но съм сигурен, че те не приемат довода ти относно напрежението, под което се намирам.
— Беше им по-интересно да чуят как те намерих в хотелската стая…
Джоди простена.
— Нали не си им казала как бях облечен?
Меган се изкиска и кимна.
— В крайна сметка те са ти роднини. Преди няколко години ти си видял Холи полугола…
— Но Дру просто връхлетя в стаята заедно с нея. — Ушите на Джоди пламнаха. — Това ми напомня, че не бива да те оставям насаме с тях в събота и неделя.
Тя стана сериозна.
— Те те обичат, Джоди. Но очакванията им са големи, почти колкото уважението им към теб. Няма място за провали.
— На човек малко му става страшно, нали?
— Говоря сериозно.
Джоди седеше и я гледаше. Подейства му крайно възбуждащо да си представи как е говорила за него, анализирала е положението, в което той се намира, обсъждала е живота, който води, стигнала е до заключението, че притежава фантастично тяло…


Тринадесета глава

— Ти всъщност за мен ли се тревожиш или за Ерин?
Тя се замисли.
— Ерин е щастлива, Джоди. Всички го виждат.
— Остави я да се порадва на щастието си.
Меган се изправи и издържа погледа му.
— Рано е да се съди, но за момента ти си прав.
— Особено, когато собственият ти живот е толкова объркан — завърши той вместо нея. — Какво реши за новата работа?
— Просто нямам избор…
— Кога започваш?
— Веднага щом се преместя. Казах им към края на месеца.
— А жилище?
— Би било глупаво да не взема жилището на Ерин. — Сърцето му направо запя, но нейните очи помръкнаха. — Толкова ми е противно. Сякаш съм загубила контрол над живота си.
Той се приближи до нея и поклати глава.
— Приеми, че просто така са се стекли нещата. Послушай ме. Гледай по-неангажиращо. Стига да искаш, ти и от Милбрук можеш да подпалиш света.
— Вече не зная какво искам.
— Това е временно състояние, уверявам те. Успокой се, установи се на едно място и много скоро ще си готова пак да се бориш.
— Ти така ли ме виждаш, непокорна, борбена?
— Какво значение има как те виждам аз, Меган? — Той докосна раменете й, облечени във велурено яке, и бавно плъзна ръце надолу.
— Може и да има.
Джоди я наблюдаваше. Тя затвори очи и той погледна устните й, преди да се наведе към нея. Бяха топли. Меган леко потръпна и опря ръце в гърдите му.
— Пак познатото бумтене. Сърцето ти бие до пръсване — прошепна тя.
Джоди започна да си играе с косите й, а със свободната си ръка стисна пръстите й. Целунаха се и езикът му докосна игриво нейния. Меган бавно се притисна към него, сякаш танцуваха, и топлината й предизвика у Джоди почти физическа болка. Не посмя да я докосне никъде другаде. Дори когато я целуваше, между тях се запазваше дистанция. С въздишка той се отдръпна.
— Не се вълнувай толкова, това беше само една целувка — изрече неуверено тя.
Джоди отново докосна пръстите й и прошепна:
— Но каква!
Тя смутено отдръпна ръката си.
— Ти си дяволски добър адвокат и непрекъснато ме оплиташ в словесни игри. Не усложнявай нещата с толкова много приказки.
Джоди се усмихна.
— Не мога да избягам от себе си…
— Радвам се, че си го признаваш. Ти наистина усложняваш до безкрайност думите и чувствата. — Меган въздъхна, но очите й продължиха да искрят. — За мен би било усложнение да съм зависима.
— Не ти харесва да се обвързваш?
— С кого? С теб? Напротив. Би ми харесало. Така ще ми бъде по-лесно да преживея промяната. Ерин изцяло е потопена в своето щастие и в своите проблеми. Ще бъде много непочтено тъкмо в този момент да търся подкрепа от нея. Чудесно е да зная, че мога да разчитам на теб. Но ти си мъж, а аз съм жена и не бива да объркаме този мимолетен прилив на чувства с нещо по-дълбоко.
Юристът Бренигън реагира незабавно:
— Ти вече призна, че си обсъждала личността ми с моите близки! Вдигаш пара по всички въпроси, като се започне от това, доколко е питателна храната ми, и се свърши с работната ми натовареност. А сега се тревожиш, че може да изтълкувам погрешно начина, по който реагираш на близостта ми? Според теб е чудесно, че можеш да разчиташ на мен, но твърдиш, че между нас е невъзможно да има нещо по-сериозно, така ли?
— Моля те, Джоди!
Той я целуна по челото.
— Чудесно. Знаеш, че нямам време за нищо сериозно. — Реши да не й казва за какво има време.
Меган погледна часовника си.
— Вече се чувствам по-добре. Доста време ти отнех. Трябва да тръгвам. Довечера ще се видим, разбира се.
Джоди се усмихна.
— Очаквам го с нетърпение. — Той я проследи с поглед как се отправя към вратата. — Меган?
— Да?
— Блузата ти се е измъкнала от полата. — Надяваше се, че ще се смути, но тя само се усмихна, оправи дрехата си и отвори вратата.
— Скъпи Джоди, ти пък имаш червило на брадата.


Тази вечер той пристигна последен в Милбрукския Кънтри Клуб. Не бързаше, защото очакваше от всички страни да го нападнат с проблемите на семейния бизнес. Докато пътуваше с колата си от Плимут, анализираше основните моменти, които трябваше да изясни във връзка с бъдещето на плантацията. Докато четеше проекта и изискванията предната вечер, мина полунощ. Вървеше трудно, защото бе уморен и разсеян.
Вечерята бе в една самостоятелна зала на втория етаж в клуба. Джоди се появи на вратата в момента, в който започнаха да сервират ордьоврите. Залата бе пълна с членове на семейството, както и с гости, поканени за сватбата. Тъмнокосите му мургави братя и рижият баща на булката бяха пръснати сред Бренигънови съпруги и сестрите О'Конър. Красива картинка!
Джоди размени поздрави и нетърпеливо огледа групата. Намери Меган в дъното на залата в компанията на Дру и Райън. Бе облечена в изискана черна рокля, от която на човек дъхът му секваше. Огненочервената й коса бе прихваната над едното ухо, а от другата страна се спускаше свободно. Само като я погледнеше и всички благоразумни мисли се изпаряваха от главата му.
Джоди си пое дълбоко въздух и премести поглед от Меган към Ерин, после към Бриджет и Хю. След това внимателно огледа физиономиите на членовете на своето семейство. Надяваше се това да му вдъхне благоразумие. Меган вече бе свързана със семейството му. Колко по-лесно щеше да поддържат едно платонично приятелство. Но вътрешният му глас остана глас в пустиня. Заради тази жена си заслужаваше да предизвика съдбата. В момента, в който погледите им се срещнаха, тя взе две чаши шампанско от най-близкия поднос и се насочи към него. Материята на роклята й поглъщаше светлината и така десетократно увеличаваше контраста с кожата й. Косата й грееше и скъпата материя ту прилепваше към тялото й, ту леко се отпускаше. Меган му подаде чаша.
— След малко баща ми ще вдигне тост. Чакахме само теб.
Тя се усмихна и погледна сестра си. Изчерви се и мисълта, че причината за това е присъствието му, застраши да помете и последните остатъци от спокойствието й. Хю взе думата, след това Кевин и преди да са свършили тостовете, Джоди успя да дойде на себе си.
Всички насядаха около дългата банкетна маса, в единия край бе се настанил Хю, а в другия — Кевин. Джоди и Скай бяха от лявата му страна, а Бриджет О'Конър — от дясната. Меган седеше точно срещу него — толкова близък и толкова далечен едновременно. С неподозирана за самия него концентрация, Джоди се обърна към Бриджет, представи се и започна да си говори с нея за бъдещите й планове.
След официалната вечеря Бренигънови и О'Конърови изпиха кафето си, увлечени в разговори и шеги. Всеки път, когато Джоди усещаше погледа на Меган върху себе си, фантазиите му се развихряха.
Хубавата компания се развали, защото две от семействата се извиниха, че имали детегледачки, които трябвало да си тръгнат в определен час, и че булката също има нужда от почивка.
Джоди погледна Райън и рече:
— Аз ще закарам Меган. — С периферното си зрение мерна червената й коса и тръгна към нея.
— При Райън имаше място — каза тя малко по-късно, когато се качиха в колата му.
— Не става въпрос за мястото.
Меган сниши глас.
— Знам, но не трябваше да го правиш.
— Можеше да ми откажеш.
— И всичките ти братя да ме погледнат накриво?
Той се засмя и запали колата.
— Тогава се радвай на вниманието, което получаваш. Искаш ли да отидем на някое тихо местенце. Знам много такива.
— Не се съмнявам, но искам да ме откараш направо у Скай. Не искам някой да се чуди какво става между нас.
Той я погледна скрито и долови усмивката й в момента, в който тя се облегна назад.
Следван от Райън и Кевин, Джоди навлезе в Милбрук по улица «Пилигрим», пое по главната улица и после сви по първата алея. Меган погледна навън и възкликна:
— Но това не е къщата на Скай!
— Не, това е къщата на Морган. Всички ще решат, че искаш да хвърлиш един поглед на мястото, където ще живееш.
— Джоди!
— Да не би да искаш да те целувам до побъркване пред погледите на баща ти, сестрите ти и на двама от братята ми?
— Предпочитам въобще да не ме целуваш до побъркване.
Той се наведе към нея и Меган, вместо да се отдръпне, се доближи към него. Той я погали по косата.
— Сериозно ли говориш?
Тя поклати отрицателно глава.
— Можеш ли да обещаеш, че ще е само целувка? — прошепна тя.
— Да — отвърна той до устните й. Беше готов да обещае всичко, само и само да я усети в ръцете си, а косите й да докосват лицето му. Той притвори очи и Меган погали лицето му. Хладните й пръсти пробягаха по пламналата му кожа. Гладката черна материя, която цялата вечер не бе успял да докосне, сега му се стори топла и податлива. Той впи устни в нейните, а от неравномерното дишане гърдите й се привдигнаха.
— Не зная как го правиш, но ме караш да забравя всичко друго. Всичко!
Тя въздъхна и се притисна още по-силно към него.
— Кажи ми за какво точно забравяш, Джоди. Бих искала да чуя.
Той не можеше, а и не искаше да й говори, не изпитваше необходимост да говори. Просто имаше нужда да усеща устните й върху своите, ласките й, пръстите й в косата си… С огромно усилие на волята той се отдръпна пръв.
— Дявол да го вземе, не сме тийнейджъри, спрели пред къщата на баща ти. Време е да те откарам у вас. — Засмя се тъжно и опря глава върху волана на колата. — Не можеш да си представиш какво ми струва да изрека тези думи.
— Мисля, че мога. — Меган пое ръката му и я сложи върху гърдите си. Под пръстите си той усети лудото биене на сърцето й и твърдите зърна.
Тя пъхна ръка под сакото му и потърси копчетата на официалната риза. Ако Меган бе разкопчала поне едно, той нямаше да издържи. Щеше да го направи тук, в колата, спряна пред къщата на улица «Сакиш» Все едно къде.
Но Меган навреме спря. Тя хвана реверите на сакото му и го загърна.
— Нали говорихме за нашето увлечение снощи, у вас?
— Увлечение ли го наричаш в крайна сметка?
— Джоди, ако искаш вярвай, представа нямам.
Той запали колата, а тя приглади косата си и закопча предпазния колан. След по-малко от минута вече бяха спрели пред къщата, където ги чакаха, и Кевин вече се качваше в своя корвет. Когато Джоди го освети с фаровете, той им махна, но не спря.
— Истински джентълмен — рече Меган. Гласът й продължаваше да трепери. — Сигурна съм, че подозира нещо.
— Кевин сега мисли за други неща.
— И ние трябва да мислим за други неща. — За миг тя остана неподвижна, с отпусната назад глава и затворени очи. Той обаче не посмя да я обезпокои. Накрая, когато Меган отвори вратата, се обърна към него и рече: — И аз нося част от вината, както и ти, но това не бива да се повтаря. Ако държиш на нашето приятелство, Джоди, обещай ми да не се повтаря.
С театрален поклон той притисна ръка до сърцето си и изрече:
— Обещавам ти, Меган, че повече няма да си позволявам волности на предната седалка на колата и откраднати целувки! Следващият път, когато те целуна…
Тя притисна пръсти върху устните му.
— Недей да довършваш изречението!
— Не съм от хората, които оставят нещата недовършени.
— По-добре е някои неща да си останат така.
— Не и в нашия случай, Меган.
Кевин вече бе заминал и Джоди я последва до къщата. Над вратата светеше лампа и Меган се скри в сянката.
— Още не е късно, щом можем да запазим благоразумие — добави тя.
— Снощи се опитвах да се убедя, че е така. Всъщност, непрекъснато си повтарям това, откакто се разделихме миналата неделя. Може би от момента, в който те целунах на хълма. — Той впери поглед някъде зад нея към пустата улица. — Може би от момента, в който те видях край леглото си в хотела…
— Глупости.
— Напълно си права.
— Лека нощ, Джоди.
— Лека нощ, Меган.


Четиринадесета глава

Късният априлски следобед предразполагаше за всякакви начинания. Ярък и светъл все още, денят бе пълен с обещания и слънце. След тежка нощ в Плимут и не по-лек ден в адвокатската кантора, Джоди смени деловия костюм с удобен панталон и сако с класическа кройка, ушито от качествен плат при добър шивач. Качи се в колата си и пристигна в родната си къща, където завари Кевин да дразни Мат, че Бриджет проявявала прекален интерес към скромната му особа. Бяха в кухнята и Мат отчаяно се бранеше от нападките на големия си брат.
— Тази сутрин имах гостенка — каза Кевин, докато оправяше вратовръзката си. — Меган. Разведох я из града.
Без да може да обясни защо, Джоди усети, че се изчервява.
— И ти ли? — замислено каза Кевин.
— Какво и аз ли? — Джоди отвори хладилника, колкото да си намери някаква работа.
— Ти ми кажи. Защо се изчерви?
— Я остави тази работа!
— Не противоречи на Кевин — намеси се Мат. — Младоженецът е в настроение да си говори за семейство О'Конър.
— Мислех, че Меган е враг — каза Джоди иззад вратата на хладилника.
— Може би греша, но имам чувството, че е започнала да омеква или може би в главата й се върти мисълта за един Бренигън.
Джоди отстъпи назад и го изгледа остро.
— Просто изпълнявах вашето поръчение.
— Онази вечер, след като ти си тръгна от дома на Скай, ние бяхме принудени да изслушаме под какво напрежение си и колко си претоварен с работа. Може би тя е права. След като представим проекта «Тафт» пред комисията, можеш да се оттеглиш за известно време. Ще се оправим и без теб.
— Кевин, оставете ме аз да реша колко работа мога да поема.
— По-добре е да се оттеглиш. Много се преуморяваш напоследък.
— Позволи ми аз да преценя! — Джоди рязко смени темата. — Учудвам се, че Меган е проявила интерес да разгледа града.
И Кевин не бе в настроение да спори.
— Каза ми, че било заради Ерин. От нея няма да излезе добър работник в боровинковите плантации.
— Ако си падаше по селскостопанската работа, щеше да се върне в Дийнс Корнър — каза Джоди.
— Имам чувството, че доста си я впечатлил.
— Чудесно. Точно такива ми бяха намеренията.
Кевин се усмихна.
— Ако всичко това е заради мен, благодаря. Обаче аз имам подозрение, че жените О'Конър притежават тайни начини да ти влязат под кожата, независимо дали го искаш, или не.
— Последното нещо, което Меган би пожелала, е да работи на боровинковите плантации.
— Но на теб не би ти харесало, ако нейното отношение…
— Дори да проявявах интерес към нея, не бих имал време да се опитвам да разгадая природата й.
— А може би ще си струва труда. И заради двама ви.
— Спести си бащинските наставления — вметна Мат.
Кевин се ухили.
— Вие сте двама, те са две…
— Това го казва един мъж, който след минути ще стои пред олтара и не може да понесе, че в семейството има още ергени.
Кевин поклати глава.
— Де и вие да имахте моя късмет.


Сватбената церемония беше трогателно прекрасна в своята простота. Под нежните звуци на Хенделова музика, изпълнявана на орган, роднини и приятели се събраха на предните редове в църквата. Джоди наблюдаваше Мат и Кевин, най-големия и най-малкия от братята си. Колкото повече той се задълбаваше в правото, толкова повече се дивеше на отдадеността на Мат на медицината и способността му да прави всичко педантично и перфектно. Постепенно неудовлетвореността на Джоди се превръщаше в чувство за вина и в продължение на години това чувство пришпорваше решимостта му да оправдае надеждите на Кевин. Познатите симптоми пак се появиха и Джоди притисна с юмрук стомаха си, когато музиката спря.
Вместо да мине по дългата пуста пътека между редиците, свитата на булката се появи от страничния вход вляво от олтара. От органа зазвуча Бахова кантата, точно когато племенничките на Джоди затичаха с кошнички цветя. Той се наведе напред, за да намигне на наскоро проходилата Мария, дъщеричката на Дру, и когато се изправи, пред погледа му изникна Меган. Беше облечена в бледожълта коприна, която й седеше толкова предизвикателно, колкото и черната рокля предишната вечер. Май всичко, което Меган облечеше, изглеждаше предизвикателно. Джоди не се опитваше да си обясни причините, просто се наслаждаваше на това, което виждаха очите му.
Дори да се държеше като глупак, бе един щастлив глупак. Ерин, хванала баща си подръка, се появи последна. Тя също бе облечена в матовобяла, дълга, копринена рокля.
Кевин зае мястото на Хю и брачните клетви бяха разменени. Гласът на Ерин бе ясен, звънтящ от щастие, но гласът на Кевин леко потрепери. Хората започнаха да обръщат глави, когато Мат, който вече бе подал пръстена на младоженеца, му подаде носна кърпа. Коравият Кевин избърса очи.
Сцената разчувства Джоди, който през цялото време следеше с едно око реакцията на Меган. Отначало тя сякаш се забавляваше, след това се стресна, но в един миг като че ли се развълнува. Едно бе ясно — тя бе изпълнена с обич и приемаше този брак.
След края на церемонията всички се отправиха през парка към къщата на Скай, където бе организирано тържеството. След като направиха официалните снимки, Джоди се разходи между гостите и роднините, като пътьом си разменяше по някоя дума с тях. Когато накрая Мат събра всички в предния салон, това бе добро извинение за Джоди да грабне две чаши шампанско и да отнесе едната на Меган. Тя застана тихичко до него, докато Мат вдигна чашата си и размаха смачканата носна кърпа.
— Доказателството — каза той на гостите, — че суперменът е човек в крайна сметка.
Кевин се опита да я дръпне, но Ерин го хвана за ръката.
— Един последен тост. За семейство О'Конър и семейство Бренигън, които вече са свързани навеки с любов. И нека децата на Кевин да раснат, обградени със същата любов, с която Кевин е обграждал братята си — вдигна чашата си Хю.
— Всичко ще бъде наред, Хю — отвърна Кевин. — Достатъчно опит съм придобил, докато направя хора от тази банда.
Последва смях и застанала до Джоди, Меган отпи от шампанското.
— Успя ли вече да се убедиш, че Ерин не греши, като се омъжва за брат ми?
Меган кимна.
— Вече не храня никакво съмнение. Трябва да призная, че за Ерин това е едно чудесно решение.
«За Ерин» — отекна в съзнанието на Джоди.
Меган бе застанала до Джоди и той деликатно насочи поглед към моравата отвън.
— И родителите ни са се венчали в тази малка църква. Там са и погребани. Кевин не бе стъпвал в нея, освен за погребението на Питър Банкрофт, за кръщението на племенничките ни и на Рождество. Едва напоследък превъзмогна себе си, благодарение на Ерин.
— Кевин ми каза. — Меган допи чашата си. — Няма защо да изглеждаш толкова шокиран. Тази сутрин излязохме заедно на разходка. Започнахме от мочурищата. Видях къщата на Дру и Холи на хълма и разгледах дома, в който сте израсли. Разказа ми много неща за Ерин и за себе си. Каза ми, че Холи, Ан и Скай са пожелали да се венчаят другаде, но Ерин искала да се оженят тук, в тази църква, така както и родителите ви.
— Не сте ли говорили с Ерин за това преди?
— Не съм сигурна, че аз самата съм й дала възможност да говорим преди събитието. Или може би е решила, че не бих искала да изслушам сантименталните й съображения.
— Трябва да си поласкана, че Кевин ти го е казал. Ако си е открил душата пред теб, то е било заради Ерин. Не е тайна, че те възприемахме като заплаха известно време.
— Семейството над всичко!
— Иначе не бихме се съхранили през годините.
В очите й се прокраднаха дяволити пламъчета.
— Казах на Кевин, че съм изненадана от откровеността му, защото не е от мъжете, които говорят много, а той ми отвърна, че отдавна е преотстъпил правото да говори на адвоката в семейството. — Меган погледна през стъклото и дъхът й го замъгли. — Имам чувството, че трудно подбираш думите си, Джоди, освен в случаите, когато решаваш проблемите на другите.
Джоди стоеше до нея, замаян от близостта й. Тя бе обходила мочурищата, бе разгледала родната му къща, беше обсъждала семейните истории с Кевин… Той почувства, че нервите му са обтегнати до крайност. Имаше нужда от още една разходка, сам през тъмното поле. Покашля се. Тя продължаваше да гледа към църквата.
— Той ми каза как Питър те намерил там, когато си бил на девет години. Как си крещял срещу Бога, че е направил живота ти толкова различен…
Кевин?
— Та кое момче в трети клас иска животът му така рязко да се промени? Всички други деца си имаха майки, които печаха курабийки за рождените им дни и черпеха с тях в училище.
— Освен теб — отвърна Меган. — Питър донесъл пица с девет свещи, набодени в нея.
Джоди я погледна. Тя внимателно се вгледа в лицето му, търсейки някаква следа от това, което той изпитваше в момента.
— И когато аз започнах да мърморя, Кевин ме извика зад хамбара и ме заплаши, че ако не се държа прилично, ще ме дадат в интернат. Отидох до града на автостоп и се скрих в църквата. Изглежда Кевин ти е разказал всичко.
— И ти повече не се разбунтува?
— Тази привилегия бе запазена за Дру и Райън. Ако бях последвал примера им, Питър и Кевин нямаше да издържат.
Меган го погледна с интерес.
— Наистина ли долавям саркастична нотка?
— Сарказъм у мен, най-примерният от семейство Бренигън?!
— Е, това вече е точна преценка. Пак бе споменат «губернатор Бренигън»…
— Колко време разговаряхте вие двамата?
— Достатъчно дълго, за да мога да погледна на нещата от по-различен ъгъл. На първо място заради бъдещето на сестра ми като член на вашето семейство. А на второ — заради твоето място в семейството. Сдържаността ти…
В очите й се отразяваше топложълтата коприна на дрехата й и те меко и примамливо проблясваха.
Той се опита да се пошегува.
— Опасно нещо е да има човек известна информация за другите.
— На мен пък ми се струва, че е справедливо. Досега ти си ме гледал през очите на Ерин, а сега аз те гледам през очите на Кевин. И трябва да кажа, че това, което виждам… ми харесва.
Дълбокият гърлен смях на Меган помете неговата твърдост. Той остави чашата си на масата и я хвана за ръката. Окуражен, че тя не се отдръпна, той я поведе през фоайето към празната библиотека.
Когато се озоваха там, Джоди нетърпеливо вплете пръсти в косите й и Меган отметна глава назад. Очите й тънеха в нега, а устните й бяха леко разтворени.
— Ще забележат, че ни няма, Джоди. Да побързаме…
Той спря за миг и се наведе над ухото й.
— Не, Меган, няма да забележат. Дори да продължим цяла нощ.
— О, Джоди! Но аз почти не те познавам…
— Меган О'Конър, може да не се познаваме от много време, но ти ме разбираш много по-добре от всяка друга жена на света.


Петнадесета глава

Меган го погледна с широко отворени очи.
— Вярвам ти! Единственият начин да проникне човек в природата ти е да проучи това-онова за твоето семейство. А най-любопитното е, че вече може би те познавам по-добре, отколкото ти сам се познаваш. И тъй като съдбата просто ме доведе тук, мога да се възползвам от предложението на брат ти.
— Какво предложение? — с мъка произнесе Джоди.
— Той смята, че може би си заслужава човек да те опознае по-добре. И Ерин ми го повтаря от известно време. — Тя пак се взря в него, полусериозно-полудяволито. — Имаш ли представа как потъмняват зелените ти очи, когато се разпалиш? Те са барометър за чувствата ти, въпреки че, честно казано, ти не ги криеш особено.
Той затвори очи и долепи буза до нейната.
Прекара ръка по гърба й, като прескачаше копченцата на роклята й. Тя се изви, примамливо смеейки се, след което пристъпи и се притисна към него.
— Само толкова време ли е минало, откакто те намерих в хотелското легло полугол?
— Меган!
— Такова е облекчение за мен, Джоди… След две седмици се местя в Милбрук. Ще мога ли да разчитам на теб?
— Ще бъда на твое разположение… почти за всичко.
— Ах, пак мръсното ти подсъзнание! — Закачливите пламъчета изчезнаха от очите й. — Трябва да поговорим сериозно.
— Меган, това въобще не е необходимо.
— Разбира се, че е необходимо. Ние с теб спринтираме в една и съща посока. Можеш да го наречеш както искаш, Джоди, но това е важно и за теб, и за мен.
— Не си ли даваш сметка как въздейства гласът ти на цялото ми кръвообращение? Не говори по този начин точно тук.
— Къде да ти говоря тогава? На предната седалка на някоя кола, когато ръцете ти свободно шарят по тялото ми, а моите пръсти в отговор търсят копчетата на ризата ти?
— Добре, добре — почувства се принуден да признае той.
— Искам да ти кажа, че имам нужда от твоето приятелство. — Тя махна с ръка. — Мога ли да разчитам на теб?
— Можеш да разчиташ, Меган. Разбира се, че можеш.
— Това привличане… което изпитваме един към друг, е временно по всяка вероятност. Ще отмине. Но аз имам нужда от теб, дори когато то все още ни действа.
Тази жена просто го поставяше в емоционална безизходица. Тя имаше нужда от подкрепата му, независимо от това какво изпитваше към него.
— Можеш да разчиташ на мен, Меган, независимо дали отношенията ни са прости или сложни. — Надяваше се, че по този начин се подсигурява от всички страни.
Откъм дневната се чуха гласове и някой се засмя в столовата. Неохотно, Джоди се отдръпна от нея.
— Това вече е приятелство.
— Но ние трябва да започнем от него. Не съм от хората, които тръгват от финиша към старта.
— Какво предпочиташ — спринт на шейсет метра или маратон?
Меган се приближи и го целуна по устните.
— Не мога да кажа, но зная, че движението е всичко.
След вечеря Ерин хвърли букета си от стълбището и той бе уловен от малката Кейти, дъщерята на Шон, благодарение на това, че баща й панически го отби, когато заплашително летеше към него. Булката погледна към сестрите си и им намигна. След това Ерин и Кевин потеглиха за медения си месец, който щеше да бъде значително съкратен.
Джоди гледаше с ръце в джобовете как колата на брат му изчезва зад завоя на пътя.
— Съвсем случайно, тази вечер ми е свободна.
Джоди се обърна и видя Меган да потрива измръзналите си ръце. Споменът за бедрата й, плътно прилепнали към тялото му, продължаваше да го изгаря, но за свое учудване, той поклати отрицателно глава.
— Да съм насаме с теб означава кръвното ми налягане да започне да се колебае опасно. Ще остана, но само ако сме тук. Искам Хю и останалите да са в същата стая, в която сме и ние.
Тя го хвана за ръка и последваха другите.
— Страх ли те е от един откровен разговор?
— Между другото, така е.
— Много съм поласкана.
Джоди поседя малко, но бе неспокоен. Благодари на домакините, пожела на всички лека нощ и си тръгна. Меган го изпрати до колата.
— Не ми се обаждай. Ще се върна след две седмици, а през това време ще се опитам да си изясня нещата.
— И аз самият имах известни трудности в това отношение.
Тя се засмя и споменът за този пърхащ смях още дълго продължи да звучи в съзнанието му.
Може би най-добре бе да последва примера й и да размисли през следващите две седмици. Трябваше да си изясни нещата. Лесно беше да се обещае нещо в моментен изблик, но в хладните пролетни нощи щяха да го споходят съмнения, добре се познаваше. Това нямаше нищо общо с желанието му да е с нея. Задълженията на Джоди към кантората, към клиентите му и към боровинковите плантации поглъщаха цялото му време.
— Великодушни жестове — мърмореше си той под нос.
Джоди нямаше навика да води жени във владенията на Бренигън. Не ги въвличаше и в дългите семейни спорове. Никога не бе имал време, нито пък нужда от платонически връзки. Имаше жени, които му бяха партньори в бизнеса, имаше роднини жени, от време на време по някоя мимолетна връзка и своята работа. Макар и неохотно, трябваше да признае, че няма жени-приятелки. Нямаше представа какво точно очаква Меган, нито дори дали би бил в състояние да отвърне на нейните очаквания. Животът й бе сервирал неприятности. Ами ако той задълбочеше кризата? Ами ако не може да се държи по начина, по който тя очакваше?
Как така бе възможно в един момент да е толкова самоуверена, а в следващия — така объркана? И, дявол да го вземе, как бе възможно, в мига, в който го погледнеше със сините си очи, да проникне право в сърцето му. Джоди призова на помощ всичките си сили и се опита да изтласка Меган по-назад в съзнанието си. Допълнителното натоварване заради семейството го изтощаваше, но там бяха интересите му и три нощи поред работи до два часа след полунощ. Придружи Холи и Дру и изложи пред комисията въпроса за земите на Тафт. Както бе очаквал, комисията отложи вземането на решение по въпроса до следващото заседание.
В съботата Кевин и Ерин се завърнаха цъфтящи от Палм Бийч. Джоди бе поканен на едно питие по случай завръщането им и остана достатъчно, за да обсъдят проекта «Тафт».
Когато свършиха, Кевин го изпрати до колата.
— Зная колко много време ти е отнела тази работа.
— Отдавна съм забравил какво е това свободно време.
Кевин се усмихна.
— Когато Меган дойде, надявам се, да ти припомни.
Джоди се облегна на колата си.
— Слушай, братко…
— Може би малко разнообразие ще ти се отрази добре.
— Това твоя идея ли е или е на жена ти?
— По-скоро на Меган, ако познавам добре жените.
Сърцето на Джоди подскочи, но той промърмори:
— Хабер си нямаш ти от жени!
Джоди прекара неделната сутрин в усамотение на пристана при яхтата си. Огнената червенокоса поглъщаше всичките му мисли. Между тях нямаше нищо друго, освен просветнали искри, но той вече бе обект за наблюдение от страна на всички Бренигън.
Вечерта вятърът стихна и Джоди се отправи с колата си към плантациите. Температурата продължаваше да пада и след залез-слънце и братята му често прекарваха по цели нощи в тревожно очакване на слани. Дори през пролетта, когато паднеше слана, имаше нужда да се пусне подземната иригационна система. Необходимо бе да се предпазват новопокълналите пролетни филизи. Почти всяка нощ някой от братята му или дори всички оставаха под открито небе. Когато и той се присъединяваше към тях, това го уморяваше неимоверно, но Джоди държеше да е част от тежкия семеен бизнес. За разлика от Кевин, Дру или Райън, той нямаше нюх към промените на времето и затова внимателно следеше прогнозите. И когато чу, че се очаква рязко падане на температурите, незабавно се отправи към Милбрук. Братята му нощес щяха да бъдат навън.
Може би времето да проведат един сериозен разговор бе настъпило.


Шестнадесета глава

Фаровете на Джоди осветиха пръскачките на напоителната система, когато колата спря до пикапа на Дру. Дру и Райън бяха на дигата, а Кевин — при помпената станция.
— Не ти ли стига отговорността, с която сме те натоварили? — попита Райън, когато Джоди се приближи.
— Не можах да заспя.
— Джоди, не те изпратихме да завършиш право, за да проверяваш напоителните системи — вметна Дру.
— Просто искам да съм тук, това обяснение стига ли ви?
— Моля, както обичаш. Мястото е добро, за да поразмишлява човек. Дори за адвокати… — измърмори Дру и се отдалечи.
Райън се усмихна.
— И за други работи е добро. Трябва да дойдеш на смяна нощем с Меган, когато тя се върне. Най-добри предпоставки за една романтична история: студена нощ, широки пространства, жена, на която не може да се устои…
— Какво ти дава основание да мислиш, че не мога да й устоя?
— Какво толкова съм казал?
— Все едно. Много съм напрегнат, това е всичко.
— Вижда се.
— Не причислявай Меган към категорията на Скай! Скай, Холи, Ерин и Ан — всички те станаха лунатички точно на това място. Една лунатичка от семейство О'Конър ни стига — измърмори той и тръгна в тъмното по дигата.
— Джоди…
— Остави, Райън.
По-големият брат замълча, но настигна Джоди.
— Извинявай — рече Джоди.
— Няма нищо. Зная, че темата Меган е болезнена за теб. Не трябваше да те закачам — отвърна Райън, прокара лъча на фенерчето си по канавката и спря да огледа един храст. — Има ли друга причина да си толкова напрегнат?
Джоди погледна към Райън, а след това към другите двама, който се бяха върнали.
— Животът.
— Говори по-ясно — рече Дру. — Очакваме да се роди още едно бебе, Холи иска да започне работа и ако проектът ни получи одобрение, може би трябва да очакваме трийсет процента увеличение на добивите. Какво те притеснява?
— Може би заема от банката за напоителната система, ремонта на помпената станция и това, че ще ставам баща? — добави Кевин.
— Не играя тъпи шеги, Кевин!
Райън насочи лъча на фенерчето към Джоди.
— Какво те гризе? Не допускам, че свободни мъже като теб с поршета, с процъфтяваща кариера, пълни с пари, могат да изпаднат в стрес.
Джоди пъхна ръце в джобовете си. Дланите му лепнеха от пот, а сърцето му биеше лудо.
— Искам да се оттегля.
Дру кимна:
— Не те виня. Няма причина да висиш тук и да дежуриш посред нощ. Това ти си го реши, братче. Можеше спокойно да си поспиш.
Райън добави:
— Обаче си прав. Стоварили сме цялата административна и правна работа върху плещите ти. — Той извинително повдигна рамене.
— Ако имаш много дела в момента, мога да се обърна към някой друг да прегледа проекта «Тафт». Не е престъпление да си признае човек, че товарът му е твърде тежък — рече Кевин.
Сърцето на Джоди се бе качило в гърлото. И тримата го бяха разбрали съвсем погрешно. И тримата… С Шон ставаха четирима. Погледна тъмните фигури на братята си. Дали ако работеше тук, щеше да стане част от семейството?
Адски го болеше глава. Пое си дълбоко въздух.
— Не, нямам чак толкова много дела — успя да отговори той. — Просто съм пренапрегнат. Това е всичко. Ще се оправя. — И той притисна слепоочия.
— Джоди… — Райън го хвана за ръката.
— Ще се оправя — повтори той, взе фенерчето от ръката на брат си и тръгна по дигата, оставяйки разтревожените си братя зад гърба си. Райън, Дру и Кевин не го спряха. Можеше да им помогне, но те настояха да си тръгне.
Като се прибра у дома, Джоди взе хапчета за главоболие, съблече се и се просна на леглото. Кръстоса ръце на гърдите си в мрака и престана да обръща внимание на болката.
Какво искаше? Защо не бе доволен след всичко, което бяха постигнали? Кариерата му набираше скорост. След толкова години тежък труд, най-накрая бе възнаграден за усилията си. Дори можеше да им се отплати.
Този монолог не помогна, само усили главоболието му.
Затвори очи и зачака да заспи. Както обикновено това ставаше бавно. Протегна ръка и опипа празната възглавница до себе си. Същата ръка, с която бе прегръщал Меган и бе усещал ударите на сърцето й.
— Меган… — прошепна той в мрака, сякаш самото произнасяне на името й щеше да прогони самотата.


Седемнадесета глава

В петък вечер комисията по опазване на околната среда се събра на специална сесия, за да обсъди проекта «Тафт». Когато Джоди се изправи пред тях за втори път, Дру бе до него. Той бе първият от семейство Бренигън, с когото Джоди се срещна, след като си бяха разменили по-остри думи онази нощ, но в момента и двамата се бяха концентрирали върху прекия проблем, който ги занимаваше.
Комисията ги уведоми за решението си. Членовете поставиха изискване за изследване на запаса от подпочвени води, преди да позволят на Бренигънови да увеличат насажденията с боровинки. Основната грижа на комисията бе чистотата на питейната вода и запазване екологичното равновесие в района. Джоди и Дру се договориха да обжалват, ако проявят претенции към съществуващите плантации. Когато разговорите приключиха, двамата братя тръгнаха към паркинга и Дру въздъхна:
— Ти поне можеш да напъхаш всичко в куфарчето си, докато ние ще се потим и ще чакаме окончателното решение.
Джоди го изгледа подигравателно.
— Искаш ли да си сменим местата?
— Стегни се малко, Джоди. Всеки от нас минава през трудни периоди. Онази вечер ти разтревожи всички ни.
Джоди беше твърде уморен и моментът не бе подходящ да обсъждат състоянието му. Затова замълча. Разделиха се и той потегли за Плимут. От двете страни на пътя се простираха равни тъмни мочурища, но скоро те останаха зад него и той навлезе в заспалия Плимут, потънал в светлините на уличните лампи. Въпреки че бе изморен до смърт, Джоди не сви към дома си, а се насочи към пристанището. В края на пристана светеше самотна светлина. Той разхлаби вратовръзката си и разкопча най-горното копче на колосаната си официална риза, след това седна на гранитния вълнолом. Из въздуха се носеше уханието на смола за лодки и на морски деликатеси от близкия ресторант. Започваше приливът. Изкрещя чайка. Той вдигна глава. Имаше пълнолуние. Също както последната нощ с Меган в Ню Джърси. Нощният въздух бе студен, влажен и солен. Щипеше. Но той остана замислен на вълнолома, докато тялото му изтръпна съвсем, след това се върна в поршето и потегли към дома си.
Няколко часа по-късно сънят на Джоди бе смутен. Стреснат незнайно от какво, той се събуди и остана да лежи неподвижен, с учестен пулс и наострен слух. Нищо не се чуваше, къщата бе съвсем тиха. Обърна се и погледна фосфоресциращия часовник. Наближаваше един часа след полунощ, до утрото оставаха още много часове. Той се обърна на другата страна и в този момент чу еднократно, настойчиво позвъняване на вратата. Обзелата го тревога го разсъни напълно. Нямаше смисъл да вика от втория етаж, входната врата бе далече. Той намъкна мъхест халат и се спусна по стълбите. Ако беше някой от семейството, щяха първо да позвънят по телефона… Ако бяха съседите, щяха да се качат по стълбите… Полицията… Колата… Беше ли чул сирени? Слезе на долния етаж бос, потри очите си с длани и погледна през високото прозорче на входната врата, като продължаваше да се опитва да успокои дишането си.
Пред осветения вход стоеше Меган О'Конър. Бе се облегнала на една от колоните. Гледаше към улицата и приглаждаше коса. Бе с тесни стари джинси, доста избелели, почти до синьото на очите й. Забеляза дупка точно над коляното й. Беше навлякла две огромни ризи на квадрати и опърпани маратонки. Контрастът, след спомена за ленените й костюми, копринени рокли и високи обувки, бе направо зашеметяващ. При изщракването на бравата тя се обърна и широко се усмихна. В момента, в който той отвори вратата, тя му махна с такова облекчение и щастие, че от изненада, кръвта му застина.
— Ето ме — каза тя и се приближи. — Май закъснях.
Той се опита да бъде възпитан.
— Да, доста — успя да каже. — Влизай.
— Промених плановете си. Наех това малко ремарке и сложих на колата теглич. — Тя посочи към отсрещната страна на улицата, прекрачи прага и го последва нагоре по стълбите. — Нямаше нужда да вземам много неща, след като Ерин е оставила толкова вещи. Татко откара нещата, от които нямах нужда, във «Вали Вю»… — Гласът й долиташе зад него, докато се качваха по стълбите. Джоди я отведе в дневната и запали лампите. — Всъщност, времето бе чудесно за пътуване. Движението не бе натоварено, а и покрай пътя имаше доста отворени мотели и бензиностанции. — На лицето й заигра усмивка. — Утре ще имам нужда от приятел със здрав гръб.
Джоди потри брадичка.
— Знае ли някой, че си пристигнала?
— Не, стана късно и не исках да нахълтам и да будя семейство Морган. Мислех да ида при Ерин и Кевин…
— Радвам се, че не си отишла.
Стояха един срещу друг в полумрака.
— Благодаря ти, че го каза — прошепна Меган облекчено.
— Меган… — Той се смути. Очите му блестяха, но бяха пълни със съмнение.
— Всички очакват, че ще пристигна чак утре. През целия път дотук си мислех, че може да си променил решението си да ми помогнеш, но аз съм просто едно от твоите многобройни задължения. Ти не се обади и аз…
— Нали ме помоли да не ти се обаждам. Беше много глупаво. Поне сто пъти ми се щеше да го направя.
— И ти ли? Аз също бях изкушена да го сторя.
— Нима се поддаваш на изкушения?
— Виж какво, Джоди — прошепна тя, — дойдох тук, за да се уверя, че това, което става между нас, не е плод на моето въображение.
Джоди я притегли към себе си. Сякаш бяха изминали часове, а не седмици, откакто се видяха за последен път. Промяната в настроението й направо го довърши, като превърна иначе неукротимото му желание в намерение да я закриля. Тя имаше нужда от него и тази нужда съответстваше на неговата собствена. Меган О'Конър бе единственият човек на този свят, който можеше да го накара да усети вкуса на живота.
— Всичко ми изглежда ужасно нереално — измърмори той в ухото й, а тя прошепна приглушено името му и той притисна устни към нейните.
В главата му просветна сигналната лампичка, че е груб, че избързва, но Меган се бе вкопчила в него с жажда, не по-малка от неговата.
Той обгърна лицето й с длани, щастлив, че усеща вкуса й.
— Това е лудост!
— Зная — каза задъхано тя. Джоди изпъшка — пет пари не даваше за това. — Скъпи мой, целият ми живот е лудост. Трябваше да мисля за толкова много неща, а когато затворех очи, виждах само теб. Ден след ден нищо друго, освен Джоди Бренигън, сам в онази хотелска стая, полугол и смутено усмихнат като в някакъв секси сън…
— Сънят започна, когато отворих очи и те намерих до леглото си. — Той пак я целуна и усети прилив на нежност. — Ела в леглото, Меган.
— Дори и ако всичко е само заради мига?
— Все в един миг трябва да започнем. Позволи ми да те любя… — Той погали меката материя на ризата и проследи женствените форми под нея. Меган изстена и той целуна вдлъбнатината на шията й, като усети пулса й с устните си. Бързо разкопча дългата редица копчета на ризата и целуна нежната й плът.
Меган се изви към него и се задъха от вълнение. Той затвори очи, за да се овладее и в този момент тя докосна езика му със своя. Продължиха да се целуват и, без да я поглежда, той бавно смъкна дрехите й на пода. Когато обхвана скритите й под дантелата гърди, той усети наслада да се разлива по цялото му тяло.
— От толкова време насам нищо не ми е изглеждало толкова прекрасно — прошепна той. — Господи, колко си красива!
Тя нежно повдигна лицето му.
— Какво виждаш?
— Желание, Меган, не по-слабо от моето. Не се опитвай да го скриеш.
— Вече е твърде късно за това. — Тя започна да го целува по врата, след това се върна към устните му.
Не можеше да издържа повече. Единственото нещо, по-силно от желанието му да свърши, бе желанието му този миг да продължи вечно. Докосването до нея го освобождаваше от болката и наслоилото се объркване и нервност. Щом Меган бе в прегръдките му, бе готов да понесе всичко.
— Докосни ме — прошепна Джоди и притисна бедрата й към своите.
— Да — рече тя и плъзна ръце под халата му. Пръстите й трепереха.
— Прекрасно е, толкова си красива… — шепнеше той, докато тя продължаваше да го милва. В докосванията й имаше толкова жар, че той изстена.
— Това е раят — промълви тя.
— Ела по-близо. — Той се притисна към бедрата й и огънят им избуя. Магията на Меган проникна във всяка пора на вкоравеното му тяло с такава сила, че дъхът му секна. Ръцете му обхванаха протритите й джинси и той се залюля, трескаво притискайки я към себе си, сякаш се страхуваше да не избяга.
Страните й аленееха, очите й блестяха.
— Покажи ми какво искаш да направя, Джоди — прошепна тя.
Той хвана ръцете й.
— Много бих искал да видя… — Тя го целуна по пръстите. — … как ще развържеш възела. — И той постави ръцете й върху колана на халата си.
Тя се престори, че се затруднява.
— Ще ми отнеме известно време…
Той затвори очи и при първия допир на пръстите й си пое дълбоко въздух.
— Ще трябва да поработя повече върху това — промълви тя и погали кожата му.
— За бога, Меган, побързай!
Но тя не бързаше. Плъзгаше пръсти по кожата му сантиметър по сантиметър, докато всеки мускул от тялото му се опъна като струна. Никога досега не беше се чувствал така. Коланът се свлече и тя разтвори халата. Целуна го по рамото и свлече дрехата му така, както той бе свлякъл нейните. Притисна лицето си до неговото и каза в ухото му:
— Повтарям твоите движения…
И за да го докаже, тя обхвана бедрата му, плъзна ръце под бельото му и обхванала гърба му, залюля се сладострастно, докато той едва не обезумя от желание.
— Позволи ми да те настигна — успя да каже той, докато разкопчаваше металното копче на джинсите й и спускаше ципа.
— Коленете не ме държат повече, Джоди — изстена тя.
Смехът му бе пресипнал.
— Тогава ще е най-добре да легнем.
Тя обгърна врата му и той я повдигна. Докато я отнасяше към спалнята, тя притисна длан към сърцето му и лице към неговото.
— Усещам как бие сърцето ти. И моето бие в такт, Джоди, удар след удар, от онзи следобед досега.
В отговор той я положи върху леглото. Стаята тънеше в златисто-сребриста светлина от лампата в съседната стая и луната през прозореца. Освободиха се от останалите си дрехи и той долови насладата в изражението на Меган, когато се отпусна до нея и проследи линиите на тялото й.
Тя не спираше да го гали, като целуваше пламналата му кожа сантиметър по сантиметър, там, където бяха минали пръстите й.
— Джоди… — каза тя задъхано, докато върховете на пръстите й се спускаха по гръбнака му. — О, Джоди, представих си го още когато те видях в онази хотелска стая…
Докосването й го изгаряше. С последните остатъци от самоконтрол той сграбчи китката й.
— Почакай! — прошепна задъхано и спря, колкото да извади от най-горното чекмедже на нощното шкафче презерватив. Когато се обърна към нея, тя го посрещна с отворени обятия. Тялото й, тънещо в сенки, бе придобило невероятна мекота. До болка му се искаше да се слее с нея, да се разтопи, докато станат едно цяло и потънат в сладка забрава. Ако бе някоя друга жена, сигурно щеше да направи точно това.
— Джоди?
— Не още. Да изпитаме насладата заедно, Меган. Господи, колко си хубава на лунна светлина — успя да каже той.
Тя го погледна.
— Утре, когато се бориш с мебелите ми, искам да си спомня колко си прекрасен, облечен само в сенки. — Тя прокара ръка по гърдите му. — Искам да запомня усещането, когато те докосвам, обгърнат в полумрак…
Щастие струеше от лицето й. Той я целуна и започна бавното си невероятно пътешествие, опознавайки тялото й. През тътена на собствения си пулс той чуваше отново и отново: «Джоди!». Гърдите й се надигаха и стягаха под целувките му, накрая той се плъзна към плоския й корем.
— Сега, Джоди, сега!
Той се наведе над нея и отметна косите й назад. Беше решил да изчака, за да бъде сигурен, че изживяването й ще е пълно като неговото. Краят настъпи, когато срещна широко отворените й сини очи и тя впи ръце в него. Вече не можеше да мисли за нищо друго, освен да я усети под себе си.
Джоди проникна в нея и това просто движение го потопи в море от нови усещания. Имената им се сляха в мрака. Забързаният ритъм на Меган се успокои, ритъмът на Джоди се ускори, докато накрая синхронът стана пълен. Като огромна морска вълна екстазът ги помете, издигна ги на върха и ги потопи в пълно блаженство.
Отпуснаха тела, останали без дъх, като бавно се връщаха към реалността.
— Крясък на чайка ли чувам? — попита след малко тя.
— Вероятно.
— Джоди…
Той докосна устните й.
— Не говори. Аз се държах съвсем егоистично. — Той я притегли към себе си и зарови лице в разпилените й коси. — Ти ми даваш такова невероятно усещане за блаженство, Меган. Остани тази нощ при мен.
Меган се бе обърнала на една страна и си играеше, прокарвайки показалец по рамото му.
— Само тази нощ. Защото никой не ме очаква. Последното нещо, от което и двамата имаме нужда в момента, е семействата ни да започнат да ни гледат с подозрение или очакване.
Минаха му през ум безброй начини да продължи разговора, но не искаше да развали настроението. Просто я прегърна и затвори очи.


Осемнадесета глава

Съботното утро се процеждаше през прозореца и слънчеви петна играеха по изпомачканите завивки. Меган се размърда и Джоди се събуди, когато тя прекара ръка по гърдите му.
— Добро утро — каза той.
— Здрасти.
— Изпитваш ли някакво съжаление?
Тя се изправи на лакът.
— Съжаление?
— Че се преместваш тук.
— Много е рано да си отговоря на този въпрос.
— А за снощи?
— Не. А ти, Джоди?
Той се усмихна.
— Не съм се наспивал така добре от години.
Меган се протегна над него.
— Предполагам, че си забравил тревогите си.
Тъй като се страхуваше, че тя може да избяга от леглото, той я прегърна.
— Поне за малко.
— Как вървят нещата през тези две седмици? Работиш ли по проекта «Тафт»?
Меган се надигна на лакът, за да го вижда по-добре, и гърдите й опряха неговите. Той се притисна към нея и тя го целуна.
— Още не. Работата преди удоволствията.
Той й разказа за разговорите в комисията. Отпусната върху него, Меган го слушаше и от време на време се намесваше. Думите му се лееха така естествено в нейно присъствие. Накрая, по средата на едно изречение, Мегън въздъхна. Той прокара ръце по бедрата й и усети, че магията отново ги завладява.
— Стига ли толкова работа?
— Това е прекалено приятно, за да е работа.
— Истинско удоволствие.
— Невероятно е… — прошепна тя и се притисна още по-силно към него.
— Да, невероятно е! — Джоди пак се пресегна за презерватив и след това отново се отпусна по гръб.
Меган започна да го гали под чаршафите. Ръцете й не пропуснаха нито едно местенце и огнените й докосвания бяха многократно подсилени от спомените за изминалата нощ. Джоди нетърпеливо отметна завивките. Тя хвана чаршафа, а той стисна китката й.
— Не се крий. Гледай ме и ме остави и аз да те гледам.
По страните й пропълзя розовина.
— Някак на лунната светлина е…
Той прекара палец по шията й.
— Споменът за това как изглеждаше на лунна светлина ме кара да искам да те видя на дневна.
Тя се усмихна срамежливо.
— Добре.
Той остана да лежи по гръб.
— Отметни завивките.
Тя се наведе и прекара език по очертанията на устните му и едновременно с това смъкна завивката от гърдите си. Коленичи и отметна смачканите чаршафи в края на леглото.
Слънцето заигра по тялото й така, както през нощта сенките. Един лъч пробяга по раменете и гърба й, когато тя се извърна, усмивката й натежа от страст и гърдите й се полюшнаха.
— Ела тук.
Той се пресегна и я придърпа, като очакваше да легне до него. Но тя остана на колене, наведе се и плъзна длани по гърдите му. Тихата й въздишка накара кръвта му да закипи.
Той вплете ръка в косите й и нетърпеливо я притегли към себе си така, че да може да обсипе с целувки огряното й от слънцето тяло.
— Толкова гладка и мека… — въздъхна той и затвори очи.
— Силен и стегнат — прошепна тя и прокара ръка по тялото му. — През цялото време си мисля за снощи.
— Повтори всичко от снощи.
Той се надигна. Ръцете й трепереха, докато го галеше. В един момент удоволствието му стана толкова силно, че извика името й и трескаво започна да я милва. Продължи да стене, като я гледаше в очите. От страст те бяха потъмнели като дълбините на залива. Навсякъде, където я докосваше, кожата й пламваше.
— Красива си… — промълви той.
Меката тежест на гърдите й стопли дланите му. Той погали зърната й с палци и тя се изви назад. Името му заседна някъде в гърлото й и това го накара да изпита нещо, което не бе изживявал досега.
— Моля те, Джоди…
Но това не стигаше.
— Сега, Меган.
Той потъна във възглавницата и се вкопчи в бедрата й. Тя се изви, точно го намери и го остави да проникне в нея. Джоди я поведе в лабиринт от удоволствия. С всяко движение се извисяваха към предела на насладата. Тя изпълваше съзнанието му така, както той изпълваше тялото й. Достигнали върха, те се оставиха вълните на екстаза да отшумят и да успокоят духовете им.
Дълго още Меган лежа в прегръдките му. Когато накрая напуснаха леглото, слънцето се бе извисило над дърветата.
Джоди нахлузи джинси и дебел пуловер над полото си, а Меган пак се намъкна в протритите си джинси и двете ризи на карета. Той купи закуска от павилиона на ъгъла и двамата се отправиха с чашки кафе към пристана, като разговаряха за обществени проблеми, лодки и семейни работи. Въздухът бе хладен, а острият бриз бе типичен за началото на май.
До яхтата му бе подпряна стълба, още я ремонтираха. Той се качи пръв и подаде ръка на Меган. Наоколо стари морски вълци се суетяха около лодките си. Той огледа с възхищение своята яхта.
— Скоро ще приключат с ремонта. Тази седмица ще я пуснат на вода. — Изпиха кафето си и се оставиха соленият вятър да обветри лицата им.
— Членуваш ли в яхтклуб?
— Мислех, че отдавна си ме проверила.
Меган трепна и отклони поглед към пристанището и сивите очертания на увеселителните корабчета, скрити под брезентите.
— Просто любопитство, това е всичко. Мъж, който кара порше и има бизнес на Уолстрийт, би могъл да членува и в яхтклуб. И съвсем не ме е грижа дотам, че да правя проверки.
Въпреки, че не остана убеден, той замълча.
— Двамата с Мат сме членове на яхтклуб «Сакиш». Аз плащам таксите на Мат, докато той започне да печели сам. Чрез адвокатската кантора пък членувам в клуб «Комънуелт» в Бостън, а по бизнес съображения — в Милбрукския клуб. В някой следващ живот се надявам да имам време за тенис или за голф. Всяка година се абонирам за цикъла от концерти на Плимутския филхармоничен оркестър и освен това нашето семейство спонсорира едно представление годишно. Подпомагаме и женската програма на клиниката и всеки сезон заделяме средства за Фенуейския парк.
— Ерин вече ми разказа за повечето ваши инициативи. — Тя насочи пръст към него. — Но ти май нещо ме будалкаш.
— Не, просто ти давам представа с кого имаш връзка…
Меган се облегна назад.
— Значи това нашето е връзка, така ли?
— Да. — Слънцето грееше косо и Джоди погали лицето й. — Ти търсиш отговори, но аз не съм сигурен, че правилно задаваш въпросите.
— Като например «И накъде оттук нататък?». Не съм мислила да завързвам връзки с никого, още по-малко с теб. Въобще не съм имала такова намерение.
— И за мен беше неочаквано.
— Зная. Странно, но намирам това за успокояващо. И ти изглеждаш толкова объркан, колкото и аз. Аз не съм като Ерин, Джоди. Сигурна съм, че и ти си го забелязал.
— Да, по-предпазлива си, по-взискателна…
Тя се загледа в кафето си, преди да вдигне очи към него.
Джоди обхвана чашата си между длани.
— Какъв поглед ми хвърляш само!
— Главата ми се замайва само като си помисля. Имам чувството, че живея нечий чужд живот. Преместих се на стотици километри в един непознат град, приех нова работа и на всичкото отгоре се влюбих. — Тя рязко вдигна поглед към него. — Да, мисля, че се влюбих.
— Бях готов да приема, че това е просто химическа реакция, тласък, първичен инстинкт… Да съм пропуснал случайно някой термин?
— Как смееш да се шегуваш! Всичко става прекалено бързо. Нищо не налагаше да се любим… два пъти. — Последното бе измърморено под нос.
— Пълно нарушение на благоприличието.
— Пълна липса на всякакъв разум — додаде смръщено тя, въздъхна и отпи от кафето си.
— Нуждая се от приятел, Джоди. Трябва ми подкрепа, докато се аклиматизирам. Не се нуждая от…
Той коленичи и я целуна.
— Цяла нощ си мислих, че съм неотразим. Не ми разваляй илюзиите.
— Там е проблемът, господин адвокат. Наистина сте неотразим! — Меган допи кафето си.
— Караш ме да забравя, че в живота съществуват и други неща, освен блаженото чувство, което ме обзема, когато си в прегръдките ми. Не знаеш колко важно е за мен всичко това.
— Не мога да си позволя да бъда толкова важна за някой друг, когато собственият ми живот е толкова объркан.
Джоди замислено я изгледа и се усмихна. Сигурен, че няма да го спре, той се пресегна и пъхна ръка в разкопчаната й риза. Меган обаче веднага покри ръката му и възкликна:
— Продължаваш да ме желаеш?!
— Така е от първия миг, когато те видях в хотелската стая.
— Не се шегувай с тези неща.
— То си е за шега. Един мъж и една жена се влюбват, сестра й не одобрява връзката, а брат му иска да оправи нещата и ето че… Добре, ще сменя тактиката. Не помага ли това, че не приличам на Кевин? — Той дръпна ръката си и се облегна назад.
— Не. Ако беше като Кевин или другите, това изобщо нямаше да се случи. Ти си юрист, ти си образован, начетен си…
— И се разкарвам в лимузини, въртя бизнес в Ню Йорк, притежавам прекрасна яхта, закотвена в пристанището… Да, сигурно нищо нямаше да се случи, ако бях останал да отглеждам боровинки.
— Ако говоря честно, вероятно не.
Това му подейства като удар в слабините, но той я остави да продължи.
— Никога не съм изпитвала нищо към момчетата, които израснаха покрай мен, тези, чието бъдеще бе предопределено от семейните ферми. Ти си загадка за мен, Джоди. Всичко е толкова объркващо… — Тя го изгледа, без да се усмихне, и понечи да прибере косата си. — Какво ще стане, ако Милбрук ми хареса, но и двамата останем без работа? Ами ако отново ме преместят и загубя мястото си?
Джоди продължи да си играе с кичур от косата й.
— Мислех, че не гледаш толкова далече в бъдещето.
— От усложненията получавам мигрена. А ти, защо толкова нехаеш за бъдещето?
Той я целуна, за да приглуши безпокойството й.
В мига, в който се отдръпна, Меган се притисна към него.
— Не искам да нося отговорност за твоето сърце, Джоди, нито ти за моето.
— Прекалено е късно и ти го знаеш.
Тя го целуна.
— Как можа да се случи всичко това?
Те завиха по улица «Сакиш» и Меган влезе в колата си.
— Ако само посмееш да кажеш и дума за всичко това на някой…
Той махна с ръка.
— Няма да се бавя. Започвай да разопаковаш нещата си. Престори се, че току-що си пристигнала, ако това е толкова важно.
— Важно е и ще го направя. Изглеждаш отпочинал, Джоди.
— Ти ми действаш по-добре и от чаша топло мляко. Ще изляза за час-два, имам някои неща за оправяне.
— Пак ставаш неспокоен, Джоди. Забелязах го още в Ню Йорк и във фермата. Тогава си помислих, че е нещо временно и се дължи на преумора, на носталгия по боровинковите плантации или на целия този стрес от Уолстрийт, но ти продължаваш да бъдеш напрегнат.
— Трябва да мисля за много неща.
— Ти си страхотен, когато трябва да оправяш живота на другите. Винаги знаеш какво е добре за тях. Погрижи се за собствения си живот. Приеми съвета на Кевин и остави мочурищата на братята си.
Той отвори вратата на колата й. Меган дръзко се усмихна и го целуна силно по устните. Дъхът му секна от изненада.
— Ти наистина изглеждаш страхотно и не мога да се въздържа. — Тя докосна с пръст челото му. — Меган О'Конър ти принадлежи! Където е тялото й, там е и мозъкът й. Очаквам същото и от теб. Не искам нищо, Джоди, ако не можеш да ми посветиш сърцето си. Ти твърдо си решил да се намесиш в живота ми и това ми харесва… Но ти пречи да помислиш за своя. Някой е виновен за проблемите ти. Помисли върху това — назидателно рече Меган, увери го, че знае пътя до Милбрук и се качи в колата си. Ала се сети за нещо и спря: — Каквото и да е това, което става между нас…
— … си остава между нас — завърши той думите й.
Никой от тях не искаше нещата да бъдат по друг начин.
Джоди й махна с ръка и проследи как задните стопове премигнаха, когато колата изчезна зад ъгъла.


Деветнадесета глава

Кой беше той да я уверява така безгрижно, че една връзка си заслужава риска от разочарования. И той не бе по-уверен от Меган и нямаше за какво друго да се хване, освен за невероятното привличане, което изпитваха един към друг.
Тя беше права, че има нужда да размисли малко, но да забрави за нея, бе невъзможно. Меган бе член на семейството и в Монголия да я изпратеха, пак щеше да присъства в мислите му.
Всичко в живота му обаче, което тя одобряваше, за него бе повод за съмнение. Той си знаеше най-добре — кариерата го съсипваше. Знаеше и че ако й каже, че иска да отглежда боровинки и възнамерява да убеди Кевин, всичко между тях, което тя наричаше любов, щеше да се изпари яко дим.


Меган се нанесе в новото си жилище. По стар Бренигънов обичай, братята на Джоди и жените им се ангажираха с преместването. Вдигаха, пренасяха, разопаковаха, носеха й храна и я съветваха. Тя ги прие открито и взе присърце всички обществени въпроси, които трябваше да се разискват по радиоканала, като не криеше ентусиазма си пред всеки от семейството, който й бе домакин в момента.
През следващите дни Меган започна да свиква с новия си живот. Джоди обаче заживя в постоянна възбуда. Тялото не му се подчиняваше, сякаш водеше свой собствен независим живот. Гласът й, който винаги му бе въздействал по особен начин, продължаваше да предизвиква неконтролируемо вълнение у него.
За да си спестят догадките на другите членове на семейството, стигаха до абсурдни ситуации. Преструваха се на обикновени роднини, случайно озовали се заедно.
Но всъщност бяха ненаситни любовници, като винаги, когато можеха, открадваха целувки, нежности и многозначителни погледи. Правеха любов в неговото жилище, когато се случеше да се отскубнат през обедните почивки или когато той успееше да я убеди да спре за закуска, преди да отиде на работа.
Един следобед, когато Райън и Скай бяха в Бостън в семейната резиденция Бийкън Хауз, излязоха да вечерят заедно. Меган бе очарована от града, а Джоди си мечтаеше да завършат вечерта в неговата стая, но и двамата решиха, че е по-разумно да не го правят. Тя все по-често използваше думата любов, но всъщност досега не се бе появило нищо, което да подложи чувствата им на изпитание.
Всяка вечер, когато си лягаше сам в леглото си, Джоди усещаше как объркването му нараства. Искаше повече от това, което имаше сега, макар да не желаеше да рискува. Все по-трудно се концентрираше. И без това програмата му бе прекалено натоварена и не можеше да си позволи да мисли за отношенията им. И въпреки това не можеше да мисли за нищо друго.
Често я извеждаше с яхтата в морето, ходеха заедно по ресторанти. Гордееше се с постиженията й в радиото и й помагаше да подготвя програми, които да отразяват обществените проблеми на Южното крайбрежие.
Месеците минаваха, а страстта им не охладняваше, въпреки че тя никога не оставаше при него цяла нощ.
За да я запознае с местния културен живот, веднъж в петък вечер Джоди я покани на концерт на Плимутската филхармония. И братята му имаха абонаментни карти и щяха да присъстват със съпругите си. Той щеше да вземе Меган с колата си и да я върне после. Паркира и се качи към апартамента й, като вземаше стъпалата по две наведнъж.
Тя го посрещна по домашна роба и плахо попита:
— Колко време имаме на разположение?
— Около половин час.
Меган се усмихна срамежливо.
— Джоди…
Той разбра и я поведе към спалнята. Тя продължи да го гледа с широко отворени очи. Хвана ръцете му и ги постави на копчетата на робата. Когато той разкопча и последното копче, тя вече бе свалила сакото и вратовръзката му.
— О, Меган! — прошепна и отстъпи задъхано назад.
Тя нямаше нищо отдолу, прелестното й тяло меко просветна на приглушената светлина.
— Невероятно! — Той жадно я огледа, хвана ръцете й и я поведе към леглото. — Говори ми, Мег… — Едва чуваше гласа си, кръвта биеше в слепоочията му.
— Толкова съм щастлива — изрече задъхано тя.
— И аз.
Той докосна бедрата й и цялото му същество потръпна от молбата й:
— Сега, сега…
Тя го очакваше и усещането бе невероятно — кратко и дълбоко. Гласът й се смесваше с неговите стонове.
— Обичам те — шепнеше Меган. — Обичам те…


Закъсняха за концерта и трябваше да понесат любопитните погледи на роднините. Джоди не чу почти нищо от симфонията.
Значи това бе намерил Кевин у Ерин, и всеки от четиримата му братя. Усещането, че изпитва пълно щастие, бе тъй неизбежно, както бе неизбежно узрелите боровинки да се отронят от клонките през есента.
От двете му страни седяха водещите сили в неговия живот. Братята му и Меган. Той обичаше братята си, очакваше одобрението им, искаше техните съвети, но това не му стигаше. Удовлетворението, което отдавна му се изплъзваше, най-накрая го бе споходило. Бе срещнал Меган. Вече знаеше не само накъде отива, но и че ще стигне там, където иска. Тя му бе дала крила.
Оркестърът продължаваше да свири, а Джоди да разсъждава философски.
След концерта той се приближи към братята си и им каза:
— Утре ще дойда да ви помогна за помпената станция.
Кевин поклати глава.
— Щом няма да работиш, тогава си почини, за бога. Разведи Меган из града. Можем да се оправим и сами. Трябва да си почиваш, Джоди.
— Ще дойда. Важно е. — Кевин го изгледа внимателно. — Кевин, важно е за мен и за живота ми, за моя собствен живот…
— Твоят живот се подрежда чудесно.
Той побърза да се сбогува, за да си спести някоя остра забележка.
— Лека нощ. Ще се видим на мочурищата.
— Искам да излезем с яхтата — каза Меган, когато се разделиха с другите и се отправиха към колата му.
— Ще излезем, скъпа, но утре трябва да работя с тях.
— По всичко личи, че се справят и без теб, Джоди. Послушай ги.
— Скъпа ми Меган, цял живот съм ги слушал.
Тя явно се забавляваше.
— Това не ти е навредило особено. Огледай се и виж докъде си стигнал, и то благодарение на тях.
Седяха в колата му на паркинга. Той се наведе и я целуна.
Тя се усмихна.
— Какво ти става? Всеки път, когато те погледнех тази вечер, ти се усмихваше под мустак като котарака, който изял канарчето. Мисля, че нищо не чу от музиката, която изпълняваше оркестърът.
— Слушах музиката, която звучеше в душата ми. — Той пак я целуна. — Музиката на нашата любов…
Минаха през Милбрук покрай къщата на Скай и Райън.
— Много е хубаво, че поне веднъж не карам аз колата…
— И че аз имам извинение да съм тук — отвърна Джоди и я изпрати до вратата.
— Имам малко бренди. Имаш ли време за едно питие?
Джоди кимна и влезе.
— Няма ли да ме поканиш да остана цялата нощ?
Меган го погледна замечтано.
— Знаеш колко много бих искала да останеш.
— Тогава оставам.
Тя се разтревожи.
— Джоди? Но нали ние…
— Вече се любихме веднъж тази вечер, така че няма нужда да оставам, така ли? Има нужда, Меган, има! Омръзна ми да се преструвам, че между нас няма нищо сериозно. От това животът ми само още повече се обърква.
— А моят живот?
— Какво твоят? Какво твоят и моят? Омръзна ми да си лягам всяка вечер сам и да се събуждам сутринта, прегърнал другата възглавница. Омръзна ми да чакам да ни мине, както ти казваше в началото. Зная го, така както и ти го знаеш, че това няма да стане.
— Но как ще си тръгнеш?
— Да не искаш да кажеш, че трябва да се измъкна, преди да се съмне, сякаш правим нещо непозволено.
— Мислех, че и двамата държим на дискретността.
— Вярно е, че държа, но повече държа да изясним нещата. На прага на важно решение сме. Знаеш го. Или трябва да престанем да се любим и всичко да приключи, или да продължаваме да го правим открито. Мога ли да вярвам на това, което постоянно ми повтаряш? Наистина ли ме обичаш?
Тя кимна.
— Тогава оставам в Милбрук и ти ще прекараш нощта в прегръдките ми. Нося същия номер дрехи като повечето от братята ми и утре сутринта ще им поискам да ми дадат работни дрехи назаем.
Тя се изчерви.
— Искаш да кажеш, че ще отидеш на мочурищата в този костюм?
Джоди се засмя.
— Не подценявай братята ми! Да не мислиш, че те не разбират какво става? Да не мислиш, че не са били в моето положение? Да не мислиш, че Ерин не е била в твоето?
— Господи, каква каша!


Двадесета глава

Джоди се появи на мочурищата малко след осем. Паркира поршето си близо до камиона. Отиде в хамбара и си извади ботушите, остави ги на площадката пред къщата и влезе в кухнята. Всички бяха вътре, с изключение на Мат. Кевин, Райън, Дру и Шон си поделяха последните кифлички. Всички бяха облечени в протрити панталони и избелели ризи. Всички до един го изгледаха от главата до петите. Стана му горещо, както и бе очаквал.
— Кевин, имам нужда от едни джинси. Дошъл съм да помогна.
Райън го посочи с кифличката си.
— Не те ли видях издокаран така снощи с Меган?
Дру сръга Райън с лакът.
— Време беше някой да му разкаже играта. Горкият, толкова време само работеше и работеше…
Джоди ги огледа поред.
— Можех да се върна в Плимут да се преоблека, но се надявах да проявите малко повече отзивчивост.
Ерин се усмихна.
— Чудех се колко ли време ще мине, преди да хлътнеш. Виждам, че си приел съвета ми присърце.
Кевин се изкиска.
— Ерин излезе права! Никога нямаше да допусна, че точно ти, Джоди, ще си позволиш да се компрометираш, като се появиш тук в този вид.
Джоди тръгна към стълбата.
— Кевин, може да се окаже, че никой от вас не ме познава така добре, както си мислите.
Той ги остави само докато намъкне едни джинси на брат си и избеляло поло, после слезе и си обу ботушите.
Геройски понесе закачките и подигравките им, че сигурно се е преработил през нощта и трябва да си почине. Беше му хубаво, че е с тях и че животът му се подрежда така. Няколко пъти се опита да подхване темата, че се кани да се върне тук завинаги, но все не уцелваше момента. Знаеше, че Меган няма да се появи. Тя го целуна и му каза довиждане с извинението, че има работа в радиото. Не искаше да стане свидетел как братята му ще го будалкат.
Свършиха чак късно следобед. И когато те го попитаха какво ще прави вечерта, Джоди само се усмихна.
— Любов, а? — попита Дру.
— Точно така — отвърна той.
Джоди потегли към градското си жилище, облече си всекидневни дрехи и нахвърли някои неща в колата. Купи продукти и пристигна в къщата на Меган преди нея. Когато тя се прибра, той вече приготвяше вечерята. Меган го целуна.
— Каква приятна изненада! Работата на чист въздух ти действа положително. — Тя си свали жакета. — Забрави, че казах това.
Останаха вкъщи, вечеряха, гледаха телевизия и разговаряха за предстоящото интервю, което Джоди й бе уредил с шефа на пристанището. Сърцето му преливаше от щастие.
Когато си легнаха, Джоди й каза:
— Обичам те, Меган. Ти ми вдъхваш спокойствие, непознато за мен досега. Ще ми се да вярвам, че така ще продължи и в бъдеще.
— И аз така смятам. Преди месец не бих повярвала, но сега вече съм убедена в това.
— Ще се чувстваш ли удовлетворена професионално тук?
— Може би… в Бостън. Има вероятност да успея да пробия до централното радио. Тогава ще живеем в Бостън и ще идваме тук през лятото, както е правило семейството на Скай, когато е била дете. Може би ти ще стигнеш до Сената, както планира Кевин и тогава…
Сърцето му лудо заби, но този път не от страст.
— Меган, ако ме обичаш, време е да ме изслушаш!
— Обичам да те слушам. Знаеш го.
Дланите му се овлажниха.
— Ти и аз… Ти си всичко, което съм очаквал от една жена, но… Време е вече да сложа ред в живота си.
Тя се притисна към него и въздъхна.
— Тогава ще послушаш ли братята си да престанеш да се мотаеш тук? Толкова щеше да е хубаво да излезем в залива днес следобед.
— Винаги ще има време за яхтата — отвърна той нервно. — Аз не се мотая тук. Братята ми въобще не могат да го разберат, скъпа. Искам да напусна адвокатската кантора. Искам да си подам оставката от «Хемъл, Прайс & Бенет» и да дойда да работя на мочурищата.
Чу я как си пое дъх в тъмното. След малко тя стана и запали лампата.
— Джоди, сериозно ли говориш? Има и други начини да се справи човек със стреса, без да обръща гръб на кариерата си!
— Меган, от една година мисля по този въпрос. Ако ме обичаш, трябва да разбереш, че аз никога няма да се променя. За мен не е важно дали работя в юридическа фирма или не. — Прозвуча съвсем неубедително. Дори за самия него. Разбира се, че имаше значение. — Твърдо съм го решил и няма да се откажа — повтори той.
Очите й помръкнаха от тревога и объркване.
— Джоди, това е глупаво! Не проваляй живота си!
— Животът, който водя, направо ме убива, Меган. Намирам спокойствие само когато съм с теб. Ти ме направи нов човек. Ти ме накара да усетя, че нещата могат да бъдат хубави. Останалото обаче няма да стане толкова лесно. Важното за мен е дали ти ще ме подкрепиш, Меган?
Тя не отговори и сърцето му замря.
— Ти говориш сериозни неща, върху които трябва да помисля…
— Аз не те моля да се омъжиш за мен. Моля те да приемеш решението ми и да не скъсаш с мен. Помогни ми да се преборя с тях. Помогни ми да им изясня нещата…
Тя затвори очи.
— Аз самата се опитвам да си изясня нещата от известно време.
Той изгаси лампата и я прегърна.
— Утрото е по-мъдро от вечерта.
Меган напрегнато мълчеше.
— Как можеш да обърнеш гръб на всичко, за което семейството ти се е жертвало години наред?
— Каква ирония! Кевин мислеше, че си от противниковия лагер, а сега се оказва, че мислиш като него.
Тя остана да лежи неподвижно, без да му говори, и накрая той заспа.
На сутринта нещата не изглеждаха по-добре. И двамата се облякоха в мълчание. Меган се среса и го погледна.
— Ако заговоря, ще решиш, че те предавам. Дори сама усещам, че разсъждавам егоистично, но…
Той прочете по лицето й това, което тя не смееше да изрече, и заговори вместо нея.
— Мисля, че ние с теб трябва да се разделим за известно време. Меган, разбирам объркването ти. Известно време ще трябва да се концентрирам върху семейството си.
Тя премигна.
— Джоди, само ако ми беше казал от самото начало…
Той се усмихна, въпреки болката, която изпитваше.
— Още от самото начало ти разказах толкова много неща, които не съм разказвал на никой друг. Усещам те като част от себе си, Меган…
— Да, но това… Джоди, ти през цялото време си бил наясно какво мисля за мочурищата, за фермерството, за този начин на живот.
— Няма да ти хареса да имам кал под ноктите. Може би затова нищо не ти казах. Не трябваше да мълча, но и аз се държах егоистично. Дълбоко в себе си знаех как ще реагираш. Винаги си била откровена с мен. Аз съм човекът, който не се държа открито. Твърде дълго мълчах, отначало заради Кевин и Дру, а после заради теб. Изпитвам чувство за вина, но то не бива да повлияе на любовта ни. Твърде дълго живях сам и…
Тя се приближи.
— Мога ли да направя нещо, за да те накарам да промениш намерението си? Няма ли да размислиш още веднъж?
— Размислям от много време насам. Зная, че мога да те загубя, но по-добре сега, отколкото по-късно, когато ще са минали месеци и години.
— Не трябваше да задълбочаваме толкова отношенията си.
— Да, но го направихме. Нека не съжаляваме. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало, Меган. Ти промени живота ми.
— Не съм го искала. Не и по този начин.
Той се усмихна, погали я по лицето и си тръгна.


Следващата утрин бе слънчева и ветровита — прекрасен ден да излезе с яхтата в открито море. Но Джоди се върна обратно в Милбрук. Отвъд ливадата, пред къщата на Кевин, се намираха петте ара мочурище, захранвано от езерото на границата на имението на Шон и Ана. Помпената станция бе съвсем близо. Бренигънови вече бяха свалили изгнилия покрив. Когато Джоди се появи в двора, братята му товареха камиона с материали за ремонта.
Гърдите му тежаха. Болеше го от загубата на жената, която бе направила живота му тъй прекрасен, че през цялото време се бе съмнявал дали не сънува.
Той се запъти към помпената станция и мълчаливо се залови за работа.
— Горе ли си оставил костюма си или си донесъл още дрехи снощи? — подразни го Шон.
— Дошъл съм тук да работя, оставете ме на мира.
Искаше да седне с тях, да поприказва, но все още не бе преживял вътре в себе си раздялата с Меган.
Денят се стопли и Джоди съблече ризата си и се наплиска с ледената езерна вода. Неочаквано усети остра болка отляво и притисна гърди с дясната си ръка, като отваряше и затваряше левия си юмрук.
Кевин го изгледа.
— Няма нужда да идваш. Щом си изморен, върви си. Можем да се оправим и без теб, знаеш…
— Много добре го знам!
Кевин се приближи към него и сниши глас:
— С Меган ли нещо? Или заради вчера? Знаеше предварително, че ще си навлечеш подигравки, като се покажеш в костюма от концерта.
— По дяволите, защо ако имам проблеми, непременно трябва да са свързани с жена! Меган е прекрасна.
— Ако нямаш проблем с Меган, защо пилееш времето си тук, когато би могъл да бъдеш с нея в залива?
— Не си пилея времето! — Джоди се изправи и закова поглед в Кевин. — Всичко, което искам, е да бъда тук… — Отново го прониза болка и той притисна гърдите си с ръка. — Да съм с вас.


Двадесет и първа глава

Джоди вече бе привлякъл вниманието на всички с думите си.
— Искам да напусна кантората и да зарежа правото. — Той махна с ръка към мочурищата. — Това е, което ме влече. Също както и вас.
Израженията на присъстващите варираха от раздразнение до неверие.
— Искаш да напуснеш адвокатската работа?! Да зарежеш екологическото право?! Как смееш да ни сервираш такова нещо точно в този момент?
— Вие знаехте, че се готвя да го направя. Опитах се да ви го кажа още през онази нощ на дигата. Опитах се да ви го кажа по десетки начини и след това… — продължаваше Джоди.
— Не мисля, че си струва да те потупаме по гърба и да те поздравим — изгледа го ядосано Дру. — Слушай, Джоди! Напоследък ти наистина доста се натовари. Седмицата, прекарана в Ню Йорк, сватбата, а и цялата работа по проекта «Тафт» ти дойдоха много. Беше тежко, но не смятам, че това трябва да те отчайва. Не можеш току-така да се откажеш. Толкова усилия си хвърлил…
— Не искам и не мога! Нямам сили повече. Нито хъс…
— Хъс! — Райън започваше да вдига пара. — Откога мислиш, че непременно човек трябва да е влюбен в работата си? Да не мислиш, че ми харесва да прекарвам нощите си като наглеждам боровинките или пък съм толкова привързан към проклетата помпена станция, че да прахосвам неделята си край нея?
— Райън, ти би трябвало да ме разбереш най-добре. Нали беше ченге и напусна работата си, за да се заемеш с нещо, което обичаш и което означаваше много за теб.
— Джоди, не гледай мен, аз имах временно назначение. Знаеш много добре защо приех тази работа.
— Зная, боли ви. Пожертвали сте толкова много неща заради мен. Всеки от вас има дял в израстването ми като адвокат. Но никога не сте ми предоставяли възможност да изкажа съмненията си. Правех това, което се очакваше и знаех, че се гордеете с мен. Обичам ви, признателен съм ви за подкрепата, но никога не сте ми позволявали да направя собствен избор и сега…
— А питаш ли ни нас какъв избор имахме?
Джоди погледна най-стария си брат.
— Не трябваше да повдигам този горещ въпрос тъкмо сега. Всички сме изтощени до крайност, но не издържам вече. Може би година, може би тази мисъл ме гризе…
— Джоди, помисли сериозно! Да се откажеш след годините учение, да зачеркнеш годините жертви…
— Трябва ли да ми го натяквате постоянно!
— Исках да кажа твоите жертви. Помисли върху тази страна на въпроса.
— Ако знаете само от колко време умувам!
— Честно казано — намеси се Кевин, — не мога да си обясня как си взел такова решение.
Джоди въздъхна.
— Така няма да стигнем доникъде.
Дру прониза Кевин с поглед.
— Опитай се да го вразумиш, братко.
— Точно тук е проблемът! Всички вие все се опитвате да ме вразумите през целия ми живот. От деня, когато ми казахте по какъв път да тръгна, та до днес. Бях отличен студент с прекрасно бъдеще пред себе си. Но това не бе моето бъдеще. То принадлежеше на вас. Аз трябваше да извърша това, което вие не можахте. Исках да вярвам, че е правилно, че вървя по правилния път…
— Разбирам — прекъсна го Кевин. — Ти си преуморен. Така е. И преди съм забелязвал, че гориш свещта от двата края. Съчувстваме ти, Джоди, но не бива да напускаш правната кантора. Какъв е смисълът? Не трябваше толкова да се блъскаш в горещината и да измъчваш мозъка си с проекта «Тафт». Всичко ще се оправи. Само обещай, че няма да направиш нещо глупаво.
— Глупаво бе да се опитам да ви накарам да ме разберете!
— Прибери се вкъщи. Вземи Меган и поплавайте заедно.
— Аз вече не съм момче, Кевин! Престани да ме напътстваш!
— Има ли нещо общо тя с това?
— Може и да не ми повярвате, но ще ви кажа, че се наложи да се разделим с нея. Цяла нощ приказвахме. Тя не иска да посвети живота си на отглеждането на боровинки…
Джоди извърна глава да събере мислите си и в този миг забеляза, че Меган се приближава заедно с Ерин. Слънцето си играеше в огнените й коси…
Объркването му прерасна в напрежение и след това в остра болка. Той понечи да каже нещо, но сякаш обръч стегна гърдите му и го задуши. Гръдните му мускули се напрегнаха и той напразно се опита да си поеме въздух. Зави му се свят от липсата на кислород. Пронизващата болка продължаваше да пулсира в мозъка му, спазми разтърсваха тялото му.
— Джоди! — втурна се към него Меган и допря хладна длан до челото му.
Лицата на Бренигънови се размазаха, избледняха в изпепеляващата светлина, която се разсипа в звезден порой. Искаше да пие вода и се наведе. Изгледа братята си с мътен поглед и не ги различи.
— Дру… — успя да каже и се строполи.


За всички Бренигънови денят се завъртя като филмова лента, на която се редуваха линейка, болницата в Плимут, серия медицински прегледи и тестове.
Сърцето на Джоди се оказа в добро състояние, но му прочетоха лекция за свръхнапрежение, стрес и необходимостта от правилен режим, преди да го пуснат да си ходи.
Той бързо се облече и излезе в чакалнята, ала там намери само Меган.
Тя се изправи веднага.
— Кевин изпрати другите вкъщи и след като поприказва с докторите, успях да го убедя да си тръгне. Обещах им да те заведа директно у дома.
— Да, и аз мисля, че точно там трябва да отида.
— Да не се е появила някоя спешна работа?
— Трябва да обсъдим много неща заедно.
— Джоди, толкова съжалявам!
Той се вгледа в тревожното й лице.
— Пропиляхме много време, Меган! Страхувах се, че може да изчезнеш от живота ми. Държах се като егоист, който иска да удовлетвори единствено собствените си желания. Но изведнъж ми просветна и анализирах поведението си. Всичко, което се случи между нас, беше чудесно и ме накара да се вгледам сурово в себе си.
— Това можеше да те убие.
— Не. Трябваше да го направя много по-рано. Щях да спестя на всички ни много неприятности. Знам коя е правилната посока. Съжалявам, че не е тази, в която ти би ме последвала.
Очите й овлажняха и яркосините ириси плувнаха в сълзи, които тя изобщо не се опита да скрие. Той наблюдаваше как се процеждат през миглите й и замират, преди да се плъзнат по страните й. Не посмя да я докосне.
— Обичам те, Меган! Сигурен съм, че нищо не би могло да боли повече от любов.
Тя премигна и кимна.
— Ние просто малко поизбързахме.
— Химията на любовта?
Тя се засмя тъжно.
— Предполагам, че бях права, в края на краищата.
Пристигнаха в Милбрук в мълчание и той й благодари, когато слезе от колата. Изтощен, изпепелен и отрезвен от изживяното, Джоди влезе в дневната.
Ерин се втурна да го посрещне и дори Кевин, който умееше да крие чувствата си, го прегърна непохватно. След като жена му напусна стаята, той придърпа един стол.
— Изплаши ме до смърт, Джоди. Прекалено много съм инвестирал в теб, за да те оставя да се измъчваш така. Мисля, че е време да те изслушам.
Сега вече Джоди можеше да излее сърцето си. Без излишно раздразнение и напрежение той представи своя казус пред единствения съдебен заседател.


Седмицата на Джоди бе натоварена както обикновено. Той запозна колегите си от кантората с решението си. Срещна се с всеки от братята си и ги накара да го изслушат докрай.
Планове, работа и мечти за бъдещето изпълваха дните му. Нощ след нощ, той се събличаше, хвърляше дрехите си, където му попадне, и се сгромолясваше в леглото. Изтощението и концентрацията върху професионалните задължения не му позволяваха да се отдаде на мисли за личния си живот. Бе се върнал в деловия свят, но там вече не му бе уютно без любов.
Настъпи юни и Джоди реши да прекара един ден на борда на яхтата си. Ясното утро бе прекрасно. Подухваше лек бриз. Той приготви нещата си и отиде в яхтклуба.
Без да бърза, той се качи на борда на яхтата и в този миг, о, небеса, не можа да повярва на очите си.
Сякаш добри феи бяха омагьосали утрото.
По кея нехайно вървеше Меган О'Конър в шорти цвят каки и поло. Не бе облечена предизвикателно, но при вида й сърцето на Джоди болезнено се сви. Той приседна и зачака.
Когато приближи яхтата, той подвикна:
— Заповядайте на борда, госпожице!
— Добро утро, капитане! Ерин ми каза, че си тук. Исках да поговорим. Не е за телефона. Не сме се виждали от онзи ден в болницата. Как се чувстваш?
— Въвеждам ред в живота си. И това определено ми действа добре. Предполагам, че Ерин ти е разказала всичко.
Меган поклати глава.
— Не. Каза, че ако искам да знам как се чувстваш, трябва да го науча от теб. Тя мисли само за името на бебето. Джеймс III води класацията.
Той повдигна вежди.
— Май е нейна идея. Със сигурност не е на брат ми.
— А ти напускаш кантората?
— Да, от първи юли.
— И ще отглеждаш боровинки?
Тонът й го накара да премигне объркано.
— Да, ще отглеждам боровинки. Влизам в бизнеса. Какви са новините при теб?
— Помолих да ме прехвърлят в Балтимор или Чикаго.
— Откога?
— Нищо не могат да ми гарантират предварително. Сигурно ще отнеме известно време, даже ако нещо се отвори. Мисля, че така е по-добре.
— Струва ми се глупаво да напуснеш и да започнеш всичко от начало. Имаш ли приятели или роднини на някое от тези места?
— Нали това искаше да направя?
— Запомни едно нещо от мен, Меган! «Бъди верен преди всичко на себе си, иначе не струваш и шепа боровинки за останалите.»
Меган се засмя. Въпреки напрежението и болката, той също се усмихна.
— За бога, Джеймс! Първия път, когато ми се усмихна по този начин, коленете ми омекнаха като желе.
Защо не избяга да се спасява от огъня? Нима не предусещаше болката в гърдите си? Бурята отново започваше…
— Меган, кажи ми честно, какво искаш? Наистина ли изборът, който направих, е толкова ужасен, че не искаш да останеш тук и да бъдем поне близо един до друг?
— Бихме ли могли да овладеем близостта си?
— Ако искаш, ще останем приятели. Това би било много по-добре, отколкото изобщо да не се виждаме. — Той приглади назад косата си. — Кажи ми, искаш ли?
Тя замислено рече:
— Може би ще ти отговоря след още едно плаване?
— Ами ако те изпратят в Чикаго в понеделник?
И преди тя да има време да промени решението си, Джоди включи малкия извънбордов двигател и освободи кормилото. След като отплаваха, се концентрираха върху управлението на платната. Джоди я остави да вдигне главното платно и да нагласи рейката, а той спря мотора и улови бриза. С бързо движение хванаха вятъра и маневрирайки, излязоха от канала в залива. Бе прекалено късно да се връщат. Бризът бе силен, така че тя трябваше да се притисне към него… Само за да се задържи, успокоително си каза Джоди.
— Ти си много способен член на екипажа и определено ми липсваш…
Забележката му я накара да потръпне, но тя успя да запази самообладание.
Джоди умело направляваше яхтата из залива и след час плаване в плитките води около Кларк Айлънд насочи «Респайт» към един скалист излаз. Пусна котвата, а Меган сви платната.
— Добър екип сме — отбеляза той.
— Да, мъча се да изпълнявам всяка заповед на капитана — отвърна тя.
— Е, не във всичко.
— Имах предвид на борда.
Меган хвърли един поглед към яхтите в далечината и Джоди забеляза вълнението, изписано на лицето й. Докосна я плахо по ръката.
— Меган, защо дойде?
Очите й го гледаха широко отворени.
— Защото не мога да престана да те обичам! — изрече тя на един дъх и сведе клепачи. След малко се осмели да го погледне и възкликна през смях: — Обикновено се изчервяваш, Джоди, но сега си пребледнял.
— Нали каза, че не можеш да си позволиш да ме обичаш.
— Така е — кимна тя, — но изглежда не съм в състояние да се преборя с чувствата си. Страхувах се да ти заговоря за това веднага, защото се боях да не ме отпратиш. След всичко, което преживя…
— Стига си се обвинявала, кажи какъв е проблемът?
— Любов, Джоди. Не е изчезвала от сърцето ми дори за миг. Нещастна съм без теб и зная, че в Чикаго или в Балтимор, или дори на Северния полюс, няма да се чувствам по-добре. Нито пък би ме спряло намерението ти да зарежеш кантората и да се посветиш на отглеждането на боровинки.
— Може би ще продам поршето и ще се върна в Милбрук.
— Започнах да се привързвам към града…
— Тогава остани! Остани за един ден, Мег, за една нощ… Не давай обещания, които не можеш да спазиш, но послушай сърцето си. Моето ми нашепва, че иска да останеш. Ти си единствената жена, която някога съм обичал.
— А ще ме накараш ли да обуя ботуши и да помагам при прибирането на реколтата?
Той се усмихна.
— За едно фермерско момиче като теб това няма да представлява трудност.
Тя се притисна към него и въздъхна:
— Джоди, толкова те обичам! Просто не мога да повярвам, че ще се откажеш от професията си.
— Да се откажа? Аз напускам кантората, не и правото!
— Но ти ще влезеш в бизнеса на братята си.
— Да, точно така. Физическият труд е превъзходно средство да поддържаш формата си, но не бива да занемарявам мозъка си.
— Не разбирам… — Очите й проблеснаха.
— Толкова е просто. Окачвам табела «Джеймс Д. Бренигън Младши. Адвокат» и толкоз! Хората тук непрекъснато се нуждаят от юридически съвети.
— Защо не ми каза по-рано?
— Ти или ме обичаш, или не. Ще продължавам да наблюдавам пръскачките нощем и да поправям скапани помпени станции.
Облекчението, изписано на лицето й, го накара да се разсмее.
— Това ли бе идеята на Кевин за компромисно решение?
— Аз и Холи стоим зад нея. Тя има нюх за бизнес, тя е мозъкът на тези плантации. Познаваш жените от рода Бренигън — макар и недотам образовани, те винаги овладяват положението. Струва си да останеш в града, за да видиш как ще потръгнат нещата.
— Наистина ли искаш да остана?
— Ако знаеш само как го искам! — Той я притегли към себе си и престана да я целува, чак когато се спуснаха в каютата. Затвориха люка и се отпуснаха прегърнати на койката.
Бризът замря, но в скалистото заливче още дълго яхтата продължаваше да се полюшва върху вълните.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.