|
|
Ейми Трий
Огледалото на лъжата
Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма
Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!
Първа глава
Една сутрин, скоро след последното посещение на Сезам в Каризма, кралица Чаровна покани своята добра приятелка Сребърната фея на гости в двореца.
— Получих много странно писмо от една от пазачките на портите — започна Чаровна и подаде на Феята навит свитък.
«Ваше Височество,
Имам удоволствието да Ви уведомя, че търсачките на талисмани Сезам Браун и Мади Уеб намериха талисмана-делфин.
За съжаление, докато Сезам беше в Каризма, феите на Зорган откраднаха огърлицата й и избягаха с нея. Съжалявам, че не бях в състояние да помогна с нещо. Боя се обаче, че сега магьосникът от Кулата би могъл да навреди сериозно на Сезам!
Тя навярно е в опасност.
С уважение,
Селена
Пазач на порта номер десет
Скалата на русалките»
— Много се радвам, че Сезам е намерила моя сребърен делфин — продължи Чаровна. — Това е прекрасна новина! Но какво общо имат тук Зорган и огърлицата?
Сребърната фея въздъхна.
— Ваше Височество, признавам, че знаех за плановете на Зорган да открадне огърлицата на Сезам. Той вече няколко пъти опитва да стори това. Просто не исках да Ви тревожа. И без това си имате достатъчно грижи! Веднъж или два пъти използвах магическите си сили, за да попреча на феите на магьосника да откраднат огърлицата. За съжаление обаче, този път не можах да ги спра.
— Защо тази огърлица е толкова специална? — попита Чаровна.
— Сезам много си я обича — отвърна Сребърната фея. — Огърлицата е много важна за нея. Ако Зорган притежава вещ, която е от такова значение за Сезам, той би могъл… — Феята замълча, защото знаеше, че следващите й думи ще шокират кралицата. — Зорган може да омагьоса Сезам така, че тя да занесе на него вълшебната гривна и всички намерени талисмани.
— Квисто! — възкликна Чаровна. — Това е ужасно! Не можем ли да направим нещо?
Сребърната фея опита да успокои приятелката си.
— Смятам, че огърлицата вече не може да е особено полезна на Зорган. Получих видение. Видях го да държи огърлицата на Сезам. Медальонът на нея беше отворен. Една от снимките вътре липсваше. Магьосникът изглеждаше много ядосан.
Чаровна погледна феята объркано. Чудеше се дали някога ще разбере докрай тайнствената си приятелка.
— Какво имаш предвид? — попита кралицата.
— Има възможност заклинанието на Зорган срещу Сезам да се провали — обясни Феята. — Но магьосникът няма да се откаже лесно. Със сигурност е намислил нещо опасно!
По нежното лице на кралицата се изписа свирепа решителност.
— Твърде дълго търпях — каза тя. — Този подъл магьосник заплашва бъдещето на Каризма. Трябва да бъде сразен веднъж завинаги! Още днес ще свикам общ съвет. Моля те, ела и ти. Имам нужда от подкрепата ти.
По-късно през деня най-високопоставените сановници на кралицата се бяха събрали около грамадната маса в Залата на държавния съвет и обсъждаха как да се справят със Зорган магьосника. От едната страна на кралицата седеше Сребърната фея, а от другата — Дорк, най-довереният й офицер.
Присъстваше и канцлерът — пълен мъж на име Робъстъс, който надуваше бузи и удряше с юмрук по масата.
— Зорган е заплаха за всички ни! — гърмеше той.
— Съгласен съм — обади се и министър-председателят, мъж с тих глас и аленочервени коса и брада. — Проклетникът наистина е заплаха. Причинява само проблеми!
— Имаме нужда от план — измърмори ръководителят на Плановия отдел. През по-голямата част от времето той драскаше с пачето си перо в един бележник. Беше написал думата «план» и я беше подчертал много пъти.
Офицер Дорк се прокашля.
— Ъъъ, можем да свикаме армията, Ваше Височество — съгласи се той. — Трябва да довършим Зорган веднъж завинаги!
Красивата млада кралица огледа мъжете един по един, като бавно навиваше къдрица на пръста си.
— Мисля, че можем да го спрем и без да прибягваме до насилие — каза тя. — Нещата и без това са достатъчно лоши, нека не ги влошаваме допълнително! Следващия път, когато Сезам дойде в Каризма, трябва да се погрижим за нейната безопасност. Колкото по-бързо тя намери всичките талисмани и ми ги върне, толкова по-добре. Зорган е могъщ магьосник, но дори и той не може да се мери със силата на моята гривна!
— Права сте — съгласи се Сребърната фея. — Нека се опитаме да разрешим конфликта по мирен начин. Но ако не успеем, може и да се наложи да спрем Зорган със сила!
Втора глава
Принцеса Морбреция влезе в кулата на Зорган и отметна назад качулката на черната си кадифена пелерина. Тежката дреха покриваше принцесата от главата до петите, така че никой да не може да я познае. Щеше да стане лошо, ако някой видеше родната сестра на кралицата да посещава злия магьосник!
Докато Морбреция изкачваше сто деветдесет и петте извити стъпала към Звездната стая, си припомни последното си гостуване в Кулата преди много меде. Сякаш се беше случило вчера…
«Донесох вълшебната гривна на Зорган точно както бяхме планирали. Рискувах всичко, но я откраднах. Той ми беше обещал, че ще я дари със силата на черната магия и ще сложи мен на трона. Но след това захвърли талисманите надалеч и така провали всичко.»
— Никога няма да му простя на този проклет магворт! — Морбреция буквално изплю последната дума.
Спря на последното стъпало да си поеме дъх и отвори тежката дървена врата. Прекрачи прага и лошото й настроение веднага се смени с радост.
Още от дете Морбреция се възхищаваше на магьосничеството. Странните и прекрасни предмети, които Зорган използваше, за да създава магиите си, я очароваха.
От тавана на Звездната стая висеше модел на Вселената: планетите и луните се въртяха около слънцата си по посока на часовниковата стрелка. Шишета с яркозелени отвари, шумящи, пенести и готови да избухнат всеки момент, бяха наредени по полиците редом с буркани с желирани жаби, змийски очи и червеи. Подвързани с кожа книги със заклинания, искряща черна свещ, череп и една магическа пръчица се търкаляха в безпорядък по масата. До прозореца стоеше телескопът на Зорган, а на поставка до него беше кристалното му кълбо. Ванда, питомната бандрала на магьосника, беше кацнала на облегалката на един стол и се взираше подозрително в Морбреция.
Зорган поздрави принцесата с пестелива усмивчица.
— Добре дошли, Ваше Височество — каза той и се поклони.
Морбреция обаче не се заблуди от учтивостта му. Тя си отваряше очите на четири в присъствието на коварния магьосник. Но повече от всичко на света искаше да се добере до вълшебната гривна, а за да го стори, имаше нужда от помощта на Зорган. Освен всичко друго, само магьосникът можеше да приложи силите на черната магия върху гривната. Черната магия беше толкова по-интересна от бялата! Принцесата щеше през цялото време да създава само хаос и размирици, а това щеше да бъде толкова забавно! Погледът й падна на нещо сребърно, което блестеше в ръката на Зорган, и се зачуди дали той не се е докопал до някой от загубените талисмани.
— Какво е това? — попита Морбреция.
Зорган й показа огърлицата, която лежеше на дланта му.
— Огърлицата на Сезам! — възкликна принцесата. Тя отлично познаваше медальона, защото сама се беше опитвала да го открадне неведнъж. — Най-после е у нас. Бързо! Омагьосай тази проклета чужденка!
Зорган се намръщи. Отвори медальона и показа на Морбреция празното място, където доскоро се намираше снимката на Попи Браун.
— Къде е снимката? — попита Морбреция.
— Моите смотани феи са я изгубили близо до Скалата на русалките — отвърна Зорган, като хвърли поглед към Никс и Дина, свити треперещи в ъгъла. — Наказах ги жестоко за тази грешка. Извадиха късмет, че не ги превърнах направо на пастет! Но станалото — станало. Смятам, че пазачката на порта номер десет е намерила снимката и я е върнала на Сезам…
— И какво от това? — сопна се Морбреция. — Нали имаме огърлицата! Какво чакаш? Омагьосай момичето!
Принцесата едва сдържаше вълнението си, докато Зорган се приготвяше да произнесе необходимото заклинание. Първо измъкна един прашен том от близката камара магически книги. На него пишеше:
Магьосникът издуха прахта от корицата, почука върху книгата с магическата пръчица и заповяда:
— Отвори се! Страница двеста осемдесет и четвърта.
Книгата се отвори сама на търсеното място. Зорган вдигна нагоре медальона на Сезам, вгледа се в кристалното кълбо и произнесе:
«Кълбо кристално, в миг разкрий
търсачката къде е в своя свят.
В магия цяла я обвий,
на мен да носи талисманите
е новият обрат!»
Трета глава
Сезам не можеше да повярва! Беше участвала със Сребърен в първото си истинско конно надбягване и се беше класирала на трето място!
— Отлично се справи, Сез! — каза Ник Браун, когато отиде да види дъщеря си отзад в конюшнята. — Снимах те как пресичаш финалната линия. Страхотен кадър!
— Благодаря, татко! — каза Сезам, щастливо усмихната. Потупа леко Сребърен. На юздата му беше закачена лъскавата жълта панделка-награда.
Джоуди Лък, учителката на Сезам по езда, също се приближи. Цялата сияеше от радост.
— Сезам, ти беше просто прекрасна! — каза Джоуди. — Толкова старателно се подготвяше за състезанието. Продължавай все така! Ти си най-добрата ми ученичка!
Сезам се зае да разседлае Сребърен и да го подготви за връщане в конюшнята на Джоуди. Тъкмо го намяташе с чула, когато зърна Оливия Пайк, възседнала петнистосивата си кобилка на име Мисти Морнинг.
Оливия и Сезам ходеха в едно училище и бяха в курса на Джоуди по езда. Сезам смяташе Оливия за досадна глезла, защото никога не спираше да се хвали с това, че притежава собствено пони. Двете изобщо не бяха приятелки!
Оливия беше спечелила няколко първи места на състезанието днес в различните 4 дисциплини и гордо показваше на всички червените си панделки-награди. После бавно премина край Сезам и Джоуди, възседнала понито си. Сезам изохка тихичко.
— Късмет следващия път, Сезам! — подвикна Оливия. — Сигурно много искаш да можеш да яздиш така добре като мен! Както и да имаш страхотно пони като моето!
— Сребърен е най-страхотното пони на света! — горещо възрази Сезам. — Така да знаеш!
Джоуди ги чу и направи крачка напред, за да потуши разправията. Оливия се отдалечи, самодоволно усмихната, а Сезам беше бясна.
— Знам, че не бива да й обръщам внимание — призна тя на Джоуди, — но Оливия е толкова досадна!
— Мисля, че вече е време да се прибираме у дома — кротко отвърна Джоуди. — Днес беше прекрасен ден. Не позволявай на никого да го разваля! Вярвай в себе си, Сезам! Ти се представи отлично.
Същата вечер Джоуди дойде на вечеря и остана след това, за да гледа филм с Ник и Сезам. Учителката по езда излизаше с Ник вече няколко месеца. Сезам я харесваше още от самото начало, а постепенно се привързваше все повече и повече. Чувствата им бяха взаимни, освен това и двете много обичаха конете! Сезам се загледа в екрана на телевизора. Ник беше пуснал някакъв стар черно-бял филм и музиката на началните надписи беше много романтична.
— Татко, какво е това, което ще гледаме?
— «Любов под лунните лъчи» — отвърна Ник. — Класика!
— Ммм — обади се Джоуди и посегна към кутията с хартиените носни кърпички. — Винаги плача на този филм. Обожавам го!
Сезам извъртя очи.
— Отивам да си лягам — каза тя. — Ще се видим утре.
Тя се качи в стаята си. Чипс и Пинс хукнаха пред нея и се мушнаха под леглото й. После рязко изскочиха и се втурнаха към краката й, а тя отстъпи назад със смях. След това гордо закачи снимката, която татко й беше направил днес на състезанието: тя и Сребърен пресичат финалната линия. Забоде до нея жълтата панделка-награда.
— Може би един ден ще яздя на Олимпийските игри — каза Сезам на мечето си Алфи, — и ще спечеля там златния медал! Оливия Пайк ще позеленее от завист!
Сезам пусна на уредбата любимата си група «Кристъл Чикс» и седна пред компютъра, за да си почати с най-добрата си приятелка Мади Уеб.
Поговориха си малко за състезанието и победата на Сезам и после Мади смени темата:
MadWebbgirl@mailwizard.net каза:
Тази вечер ще си мия косата. Ти какво ще правиш?
seekerSes@zoom.com каза:
Ще си почивам. Татко и Джоуди гледат филм. «Любов под лунните лъчи». Скукаааа!
MadWebbgirl @ maiiwizard.net каза:
Звучи много романтично! Как мислиш, дали татко ти и Джоуди ще се оженят?
seekerSes@zoom.com каза:
Не знам. Сигурно.
MadWebbgiri@mailwizard.net каза:
Супер! Ако се оженят, Джоуди ще бъде твоята нова майка!
Сезам гледаше екрана на компютъра. Думите «нова майка» сякаш крещяха срещу нея. Никога преди не се беше замисляла, че някой може да заеме мястото на майка й.
MadWebbgirl@mailwizard.net каза:
Сез, всичко наред ли е? Извинявай, ако казах нещо неуместно. :(
seekerSes@zoom.com каза:
Не, всичко е наред. Честно! :) Джоуди е страхотна. Просто никога не съм мислила за нея като за майка.
MadWebbgirl@mailwizard.net каза:
Ох, трябва да бягам. Мама казва, че трябва да си измия косата веднага. Ще се видим утре в училище. Тогава ще си поприказваме. Лека нощ. Сладки сънища.
seekerSes@zoom.com каза:
До утре. Целувки!
Сезам изключи компютъра. Забележката на Мади за Джоуди я беше накарала сериозно да се замисли. «Как ще се чувствам всъщност, ако Джоуди стане моя майка? Не съм сигурна. Когато Попи е починала, аз съм била още бебе. Не си я спомням изобщо, но ще се чувствам виновна, ако наричам Джоуди «мамо». Както и да е, татко и Джоуди дори не са сгодени! Може и никога да не се оженят.»
Сезам седна до нощното си шкафче и отвори кутията за бижута. Вътре лежаха вълшебната гривна на кралица Чаровна и намерените талисмани. Когато момичето вдигна капака, те заискриха на светлината на нощната лампа. Сезам беше сложила вътре и малката снимка на Попи от медальона и сега, когато видя усмихнатото лице на майка си, я взе в ръка и се вгледа замислено в нея. После изведнъж взе решение и пъхна снимката в джоба си. «Огърлицата ми вече я няма, но все пак мога да нося снимката винаги с мен», помисли Сезам. После въздъхна.
— Обичам татко — обърна се тя към Алфи, — а на баба мога да разказвам почти всичко. Но сигурно би било много хубаво да си имам майка…
При вида на гривната и на талисманите мислите на Сезам се върнаха към Каризма. Вече беше открила десет талисмана и гореше от нетърпение да намери и останалите три. Момичето взе гривната и започна да се любува на нежния талисман, който вече беше закачен за нея — малкото сребърно сърце с ключалката.
— Кралицата изгуби гривната си толкова отдавна — продължи да говори Сезам на мечето. — Сигурно е много тъжна. Дано скоро да мога да й я върна.
Почти несъзнателно Сезам започна да закача и останалите девет талисмана към вълшебната гривна. Един по един, тя сложи на местата им подковата, мидената черупка, котката, пеперудата, снежинката, фенера, монетата, звездата и делфина. Те грейнаха като звездички в зимна нощ.
— О! — възкликна Сезам, а очите й блеснаха от радост. — Толкова са красиви! Иска ми се и аз да имах такава гривна!
Тя стисна гривната и изведнъж усети странно гъделичкане и боцкане по върховете на пръстите си. Това й напомни за начина, по който я гъделичкаше огърлицата й, когато предстоеше някакво вълшебно и необичайно събитие. Това се случваше постоянно, преди феите на Зорган да откраднат огърлицата й при последното гостуване в земите на Каризма. Ник и Лоси мислеха, че Сезам е загубила огърлицата при посещението в аквапарка.
Момичето не можеше да им разкаже истината. Дали сега вълшебната гривна също не се опитваше да й каже нещо?
Изведнъж Чипс и Пинс започнаха да се държат много странно. Те се обърнаха към огледалото, закачено от вътрешната страна на отворената врата на гардероба, засъскаха гневно и опашките им настръхнаха като четки.
Без предупреждение в стъклото на огледалото блесна ярка светкавица! Сезам инстинктивно закри очи с ръка, а котетата се пъхнаха под леглото.
Когато момичето посмя отново да погледне към огледалото, ахна от ужас. Там не виждаше собственото си отражение, а фигурата на мъж, облечен в дълга черна роба. В ръката си той държеше огърлицата й!
Сезам веднага разбра, че пред погледа й се е изправил самият магьосник Зорган!
Четвърта глава
На Сезам й се искаше да изпищи, но от гърлото й не излезе никакъв звук. Тя стисна очи, после отново ги отвори с надеждата, че зловещото видение ще е изчезнало. Но образът на магьосника си стоеше в огледалото, реален като всичко друго в стаята!
Зорган също гледаше втренчено Сезам със студените си черни очи. Бавно и ритмично той започна да люлее медальона като махало: наляво-надясно, напред-назад.
Сезам усети как това движение я хипнотизира. Сякаш фигурата на магьосника я привличаше към себе си като магнит. Съзнанието й се изпълни със завладяващия страшен глас на Зорган, който настояваше тя да му даде талисманите:
Като в мъгла Сезам видя как ръката му се протяга към нея. Почувства, че страшно й се спи, обхвана я невероятна слабост. О, колко й се спеше! Когато изведнъж…
Вълшебната гривна се обви в искряща светлина! Все още замаяна и объркана, Сезам се откъсна рязко от хипнозата на магьосника. Отстъпи далеч от огледалото тъкмо навреме!
— Не! Не! — извика тя. — Гривната принадлежи на кралица Чаровна. Никога няма да ти я дам. Никога!
Мислите й препускаха бясно. Трябваше да пази гривната на всяка цена!
Тя внимателно се отдалечи чак в противоположния ъгъл на стаята, без да сваля и за миг очи от Зорган. После пусна гривната в кутията за бижута и затвори капака с рязко щрак! «Уф! — помисли момичето. — Надявам се, че сега талисманите са в безопасност!»
Зорган беше бесен, но успя да скрие гнева си. Никога нямаше да позволи Сезам да си мисли, че го е победила.
— Блац! — изруга той през стиснатите си зъби. — Силата на гривната прекъсна хипнотизиращото ми заклинание. Но аз няма да се откажа толкова бързо. Ще извъртя истината така, че да накарам Сезам да гледа на нещата както аз искам! Търсачката ще ми донесе всички талисмани доброволно!
Зорган се усмихна на смелото момиче, което бе дръзнало да му се опълчи. Сезам стоеше насред стаята с победоносна физиономия и ръце, скръстени на гърдите. Магьосникът заговори тихо с престорено сериозен глас:
— Колко си смела, Сезам, а Сребърната фея те е подвела по такъв ужасен начин. Тя те използва, за да изпълни собствения си пъклен план. От нея трябва да се страхуваш, а не от мен. Когато върнеш гривната на кралицата, Феята няма да има повече нужда от теб. Тя вече те е измамила и аз се боя дори, че животът ти е в опасност.
Сезам слушаше с разтуптяно сърце. Как й се искаше Мади също да беше тук! Чуваше как Чипс и Пинс ръмжат тихичко изпод леглото. Стегна се. «Не съм толкова глупава — помисли момичето. — Зорган лъже.»
— Не ти вярвам! — извика Сезам. — Махай се!
Образът на Зорган не помръдна.
— Чуй ме — продължи той, като полагаше усилия да остане напълно спокоен. — Сребърната фея всъщност е една проклета вещица! Само на вид е красива и мила. Тя е проклела талисманите. Всички тези приказки как те контролират силите на природата са пълна глупост. Всъщност талисманите са причината за всички лоши неща, които се случват в Каризма. Всички те са дело на Сребърната фея!
Сезам беше шокирана. Това беше точно обратното на всичко онова, което знаеше за Каризма и талисманите! Беше сигурна, че всяка дума на магьосника е лъжа.
— Не е вярно — каза тя високо. — Лъжеш, лъжеш през цялото време!
— Боя се, че това е самата истина — продължи Зорган. — Сребърната фея е много коварна. Тя се сприятели с кралица Чаровна и изработи за нея гривната. След това успя да я убеди, че бижуто носи магическа сила, която може да се използва само за добро. Но всичко това е част от плана на Феята да причини нещастия на Каризма и да сее хаос.
Сезам гледаше объркано.
— Защо Феята ще иска да направи нещо такова? — попита тя предизвикателно.
— Сребърната фея иска да създава размирици — отвърна Зорган. — Тя има власт над всичко, изработено от сребро. Феята всъщност контролира талисманите! Има подъл план, който ще задейства, когато й стане изгодно. Постоянно печели уважението на народа на Каризма. Пред нея Чаровна е слаба и безхарактерна и вещицата постепенно ще завладее кралството.
Сезам помисли, че думите на Зорган май започват да звучат доста убедително. Ами ако казваше истината?
— А Морбреция? — попита Сезам. — Знам, че тя също иска да се добере до талисманите.
— Морбреция е истинската кралица на Каризма. Тя е по-голямата от двете сестри — отвърна Зорган. — Тя открадна гривната от Чаровна, за да попречи на плана на Сребърната фея да седне на трона. Морбреция знаеше, че само аз имам възможност да разваля проклятието над гривната и затова я донесе на мен. Аз опитах да го сторя, но не успях и се наложи да разпръсна талисманите. А Сребърната фея използва теб, за да ги събере обратно…
— Как така ме използва? — попита Сезам. — Аз никога не съм се срещала с нея!
— Вещицата има телепатични способности — отговори магьосникът — и те контролира с помощта на ето това…
Той вдигна огърлицата във въздуха.
— Върни ми я! — извика Сезам. — Твоите проклети феи ми я откраднаха!
— Само за твое собствено добро — успокоително отговори магьосникът. — Аз трябваше по някакъв начин да попреча на Феята да се свързва с теб, преди да е станало твърде късно. Морбреция също се опита да те предупреди. Как не разбираш? Ако върнеш гривната на сестра й, ще помогнеш на Сребърната фея да победи и да изпълни плана си. А за награда вещицата ще прокълне теб!
Последните думи на Зорган прогърмяха в ушите на Сезам. Тя се олюля от шока, когато осъзна, че може би досега се е намирала под въздействието на проклятие, изпратено от една зла вещица! Самата мисъл беше смразяваща.
Когато отново вдигна поглед към огледалото, образът на Зорган беше изчезнал.
На негово място се бе появил водовъртеж от звездички, които я привлякоха към себе си и я потопиха във въртоп от златна светлина. Преди Сезам да разбере какво става, стъклото на огледалото се стопи и тя се завъртя отново и отново, все по-бързо и по-бързо, напред през вълшебната светлина…
За пореден път Сезам беше на път към Каризма.
Пета глава
Сезам се претърколи през времето, превъртя се няколко пъти през пределите на пространството, понесе се надолу през някакво сребърно море и се приземи… туп! на един плаж. Изправи се и се огледа.
— Знам, че съм в Каризма — каза, — но къде ли точно?
Очакваше, че веднага ще се срещне с поредния пазач на портите — обикновено това ставаше при всяко нейно пристигане в Каризма — но този път я очакваше разочарование. Наоколо не се виждаше никой.
Тя приближи основата на близката грамадна скала. Там имаше пещера, чийто вход беше преграден с желязна, вече ръждясала порта, украсена с образите на зловещи зверове. На Сезам й се видяха доста страшни.
От едната страна на портата, грубо издълбано в скалата, се виждаше числото 11, а от другата се четяха думите:
В този момент Сезам си спомни, че веднъж й бяха разказвали историята на пазача на порта номер единайсет: той бил чудовище, което изяждало всички посетители! Тя преглътна нервно при мисълта, че ще трябва да се изправи срещу него.
— Трябва да вляза през тази порта, макар че може и да не изляза обратно. Надявам се чудовището да не е гладно!
Сезам пое дълбоко дъх и дръпна звънеца…
— Кой е там? — прогърмя един глас, толкова силен и свиреп, че Сезам направо подскочи.
Прииска й се да побегне, но не го стори. Вместо това отговори високо:
— Сезам Браун! — а името й отекна от стените на пещерата:
— Какво искаш? — долетя отговорът.
— Д-д-дошла съм да търся т-талисманите — заекна Сезам, а коленете й направо трепереха. — Аз съм търсачка на талисмани!
Последва мълчание, а след това:
— Влез!
Портата се отвори широко без ничия помощ и Сезам прекрачи в грамадната пещера, слабо осветена от фенери, закачени наоколо.
— Има ли някой тук? — подвикна тя нервно.
Чу шум от влачещи се стъпки, обърна се и видя пред себе си някакво странно същество, което на височина й стигаше само до кръста. То имаше необичайно огромна глава и изпъкнали очи, а телцето му беше покрито с виолетова кожа. След него се влачеше дълга опашка. В ръчичката си държеше мегафон.
— Аз съм Куинч — обади се то и протегна кльощава длан за поздрав. — Добре дошла в Каризма.
Сезам се шашна. Не можеше да повярва, че това жалко същество я беше уплашило до смърт! Куинч се досети за мислите й.
— Аз изобщо не съм кръвожаден — призна си той. — Само използвам разни трикове да плаша хората. — Той вдигна мегафона до устните си.
— Страшничко, нали?
Сезам извъртя очи.
— Да, страхотно — каза тя. — Ъъъ, между другото, аз бях чувала, че ти… ядеш хора. Наричаш ги единайсетици.
Куинч присви грамадните си очи.
— Кой ти каза това? — попита той.
— Тролът — пазач на порта номер едно, — отвърна Сезам.
Куинч се засмя и се плесна по краката.
— Познавам го тоя трол — каза той. — Голям шегаджия е. Не, разбира се, че това не е вярно. Аз да ям хора? Отврат! Но все пак не казвай на никого. Ще ми съсипеш репутацията!
В този момент коремчето му закъркори силно.
— Огладнявам от всички тия приказки за ядене — каза той. — Време е за малко боб с масло. Искаш ли и ти да хапнеш?
— Не, благодаря — учтиво отказа Сезам. Вече беше изгубила достатъчно много време.
— Трябва да търся изгубените талисмани. Луната, детелината и ключа. Сезам Браун ще ги открие всичките!
* * *
Куинч я поведе нагоре по стъпалата, които зигзагообразно прорязваха скалата във всички посоки. Когато стигнаха до последното стъпало, Сезам излезе под лъчите на топлото предобедно слънце.
— Уф! — изпъшка тя, защото се беше задъхала от изкачването. — Къде сме?
— Плажът на мидите — отвърна Куинч и посочи надолу към плажа, на който се беше приземила Сезам.
Наоколо момичето видя някои други познати места: Фенереният хълм, дворецът на Чаровна, замъкът на Морбреция… А в далечината се издигаше колона от черен камък.
Кулата на Зорган!
Беше ден, но Сезам с изненада установи, че двете луни на Каризма грееха високо в небето над кулата.
Начинът, по който луните-полумесеци бяха застанали в небето, напомни на Сезам за тайния знак, който търсачките на талисмани си бяха измислили! Беше сигурна, че това е следа, и побърза да сподели мислите си с Куинч:
— Може би ще открия талисмана луна при кулата на Зорган! — каза му тя.
Животинчето направи ужасена физиономия.
— Никой никога не ходи там! — възкликна то.
— Е, аз ще трябва да отида — твърдо каза Сезам. — Кога ще се затвори портата?
— Слушай звънеца, на който ми позвъни — отвърна Куинч. — Трябва да се върнеш, преди да удари единайсет пъти. До правда! И се пази от магьосника!
Шеста глава
Междувременно от Звездната стая Зорган видя Сезам през мощния си телескоп. Опитът му да я хипнотизира се беше провалил, но той беше твърдо решен да измисли друг начин да я принуди да му донесе намерените талисмани и вълшебната гривна. Морбреция също нямаше търпение да узнае резултатите.
— Глупавото ти заклинание не проработи! — оплака се принцесата, която беше присъствала на първия опит за омагьосването на Сезам. — А сега какво?
— Димна завеса и огледала — промърмори магьосникът. В главата му се въртяха нови пъклени идеи. — Сенки и мъгла, които да заблудят търсачката… един пернат приятел… и един лабиринт от лъжи!
— За какво по-точно говориш? — тросна се Морбреция.
— Чуй ме — каза Зорган. — Ето какво ще направим…
* * *
Същата сутрин от единайсетия меде Калег Сребърната фея също мислеше за своята търсачка. Разхождаше се из Щастливата планина и зърна двете луни на Каризма, издигнали се високо над кулата на Зорган. По това време на годината луните грееха най-ярко, но видът им сега разтревожи Феята.
Седмици бяха изминали след съвета в двореца, когато Чаровна беше издала заповед да се обмисли план за насилственото задържане на Зорган в случай на нужда. Офицер Дорк и хората му бяха получили задачата да пазят Сезам при следващото й посещение в Каризма, но до този момент от момичето нямаше и следа.
Сребърната фея беше прекарала много тревожни дни в очакване търсачката да се завърне, но знаеше, че колкото и да се тревожи, няма какво да стори.
Когато видя луните, увиснали точно над Кулата, Феята се зачуди що за знак е тяхното положение в небето.
«Боя се, че Сезам е в опасност», помисли си тя. После затича леко надолу по склона на планината и влезе в работилницата си. Погледът й падна върху тринайсетте вълшебни свещи. Три от тях, наречени на липсващите талисмани, все още горяха със силен пламък.
— Ще направя каквото мога, за да защитя Сезам — прошепна Феята на свещите. — Тя трябва да намери още само три талисмана. Задължително е да завърши мисията си успешно. Не мога да позволя Зорган да победи!
Феята запали клонче мистика и след малко въздухът се напои с нежния аромат на растението. Сребърната фея усети успокояващия му ефект и се приготви да използва магическите си сили.
Седна пред малка елегантна масичка, опря върховете на пръстите си върху повърхността й и затвори очи. Скоро потъна в транс и образи от миналото, настоящето и бъдещето се завъртяха вихрено из съзнанието й като нощни пеперуди под лунната светлина…
— Виждам гривната — промърмори Феята. — Могъществото на талисманите ще срази магьосника. Добре! А, ето я и моята търсачка. С нея има някаква птица. Виждам… едно магическо огледало! Какъв ли е планът на Зорган? Той няма да се спре пред нищо.
Видението избледня и Сребърната фея отвори очи.
— Няма време за губене. Трябва да се свържа с Лунните духове. Знам, че те ще ми помогнат, стига да могат.
Сезам крачеше все на север, следвайки пътя, успоредно на морския бряг. Беше лято и слънцето силно напичаше гърба й, докато тя вървеше все напред и напред, дълбоко замислена.
Мислеше си за Зорган, изправил се в огледалото в стаята й у дома. Той беше казал някои неща, които силно бяха разтревожили момичето, и сега незаетите й с нищо мисли отново и отново се връщаха към тях.
— Зорган каза, че Сребърната фея всъщност е зла вещица. Тя е проклела талисманите и истинската й цел е да управлява Каризма. Ако върна гривната на кралица Чаровна, така само ще помогна на Феята да постигне онова, което е намислила. Дали Зорган казва истината? Сигурно не. Аз знам, че ако има някой, който иска да притежава гривната, това е той. Но защо никога не съм се срещала със Сребърната фея? Дали тя не крие нещо? Ами кралица Чаровна? Ох, просто не знам! Зорган каза, че истинската кралица е Морбреция. Дали това е вярно? Магьосникът много иска да й върне гривната, затова толкова бърза да намери талисманите. Всичко е толкова объркано!
Сезам пъхна ръце в джобовете си и напипа вътре снимката на Попи. Това й вдъхна кураж. Спомни си, че майка й е била журналистка, занимавала се е с разследване на тайнствени истории. Зачуди се как ли би се справила Попи точно с тази тайнствена история!
Сезам мислеше ли, мислеше, стараейки се да подреди нещата по местата им. Веднъж-дваж я изпълни злокобното усещане, че Зорган е някъде наблизо. Заоглежда се през рамо, за да види дали не я следи, но наоколо нямаше никого другиго, освен самата нея. Скоро приближи Залива на подковата. Там пътят се раздвояваше и Сезам с тревога установи, че зловещата кула не е никак далеч. Момичето зави надясно и пое към нея. Продължаваше да я залива свръхестественото предчувствие, че нещо магическо се крие наблизо, въпреки че наоколо бе все така пусто.
Слънцето печеше по-силно от когато и да било. Гърлото й се беше свило и напълно пресъхнало.
Изведнъж Сезам почувства много силна жажда. По някакво странно съвпадение, тъкмо когато си мислеше колко отчаяно й се иска да пийне вода, тя стигна до изворче, избликнало от близката скала. Момичето подложи шепи под струята и започна да пие. Кристалночистата вода преминаваше през гърлото й на големи глътки.
— Страхотно! — възкликна Сезам, когато избърса капките вода от брадичката си с опакото на ръката.
В този миг я стресна силно свистене на птичи крила. За част от секундата един мрачен силует засенчи слънчевата светлина. Сезам погледна нагоре и изписка.
На скалата пред нея беше кацнал грамаден черен гарван и следеше всяко движение на момичето.
Сезам бързо се окопити. Изворната вода я беше освежила, а това насреща й беше просто една птица. Почувства се много по-добре. Помисли си, че гарванът е прекрасен със своята синьо-черна човка и лъскави пера. Изведнъж птицата заговори и Сезам много се зарадва на това.
— По-добре ли се чувстваш? — попита гарванът, като кимна с глава към изворчето. — Студена вода в горещ ден. Няма нищо по-хубаво от това! Накъде си се запътила?
Сезам посочи кулата.
— Търся изгубените талисмани — отвърна тя. — Мисля, че ще открия талисмана-луна някъде там.
— Ааа! — възкликна гарванът, а черните му остри очи заискриха. — Надявам се да имаш късмет! Моля те, позволи ми ти покажа пътя до кулата.
— Благодаря! — отговори Сезам. — Срещал ли си магьосника, който живее там? Има толкова неща, които бих искала да науча за него.
— О, добре познавам Зорган — потвърди гарванът и цялата му физиономия стана някак лукава. — По пътя ще ти разкажа всичко, което знам.
И двамата тръгнаха.
Откакто беше пила от водата, Сезам се чувстваше леко замаяна. — Вероятно ме е напекло слънцето — каза си тя и не се замисли повече за това. Скоро вече весело си бъбреше с новия си приятел. Разказа му всичко за търсачките и мисията по откриването на талисманите.
Гарванът от своя страна говореше само добри неща за Зорган и след всяка следваща крачка Сезам все повече и повече се убеждаваше, че магьосникът определено е човек, на когото може да се довери. Наближиха кулата.
Изведнъж Сезам усети, че въздухът става все по-студен и потрепери. Слънцето вече беше залязло, а по тези земи явно не растеше нищо — нито дори една тревичка. Сезам закрачи в мрачната сянка на кулата и помисли, че тя изглежда много зловеща на лунната светлина. Скоро се изправи точно на прага й.
Седма глава
Кулата се издигаше сред околния мрачен пейзаж подобно на змия, изправила се и готова да се стрелне към жертвата си. Високо над нея грееха двете луни, които приличаха на тайния знак на търсачките на талисмани.
По кожата на Сезам полазиха тръпки. Въпреки успокоителните думи, които гарванът бе казал за Зорган, момичето не можеше да си наложи да не се страхува. Особено сега…
Отблизо кулата на магьосника изглеждаше наистина страшна!
Сезам понечи да се обърне отново към гарвана, но за голямо нейно разочарование установи, че е напълно сама.
Гарванът беше изчезнал! Просто се беше изпарил!
— Добре де — каза си Сезам. — Не бъди толкова глупава. Побързай и потърси талисмана!
Реши да започне търсенето от вратата и да претърси внимателно основите на кулата.
Когато обаче отново вдигна очи нагоре, видя, че вратата на кулата също я нямаше! На нейно място се беше появило огромно блестящо огледало, което леко грееше със собствена зловеща зеленикава светлина.
Сезам се изправи точно пред него, като очакваше да види собственото си отражение, но вместо това съзря само блуждаещи в дълбините му светлинки и дочу музика и смях. Посегна да докосне огледалото, за да провери дали наистина съществува, но стъклото се разтвори под допира й и момичето прекрачи право напред и навътре, нагазвайки в някаква вълшебна мъгла. В далечината дочу как звънецът на чудовището при портата удари шест пъти:
На следващата крачка я чакаше голяма изненада. Изправена, от другата страна на огледалото стоеше принцеса Морбреция. Тя се усмихна и нежно хвана Сезам за ръка.
— Не се страхувай — каза принцесата. — Само ще ти покажа какво точно се случи преди много години в нашата страна. Може би тогава ще разбереш как те е измамила Сребърната фея. Повярвай ми, намираш се в голяма опасност!
Сезам не вярваше на ушите си. Това ли беше същата подла принцеса, с която се беше сблъсквала неведнъж преди? Тази Морбреция се държеше съвсем приятелски!
— Добре… — каза провлачено Сезам. — Къде отиваме?
— На едно празненство — отвърна Морбреция. — Последвай ме!
«Всичко започна на тържеството за седмия рожден ден на Чаровна. Тогава аз бях на девет — по-голяма съм от сестра си с цели две години. И аз, и тя бяхме много развълнувани, защото придворният магьосник Зорган щеше да изнесе специално магическо представление. Но тогава се случи нещо толкова лошо, че цялото тържество се провали!
Една фея на име Куила посети родителите ни, крал Орин и кралица Амила.
Сребърната фея я беше изпратила, за да разкаже на мама и татко някаква много странна история за мен. Куила казала, че моето има започва в буквата «М», а това било лош знак! Означавало «Много проклета вещица», представяш ли си? Затова феята посъветвала родителите ми никога да не позволяват аз да стана кралица на Каризма. Чаровна трябвало да носи короната, а не аз! И родителите ми повярвали на думите й. Когато и Зорган ми разказа всичко това, бях страшно разстроена. Не беше честно! Аз съм по-голямата.
Аз трябва да бъда кралица на Каризма!»
Картината на дворцовото тържество избледня и се стопи в магическата мъгла. В следващия миг Сезам видя, че стои на брега на дълбок вир, пълен със сребро. Тя се вгледа в прекрасната картина с няма възхита.
«Сребърната фея даде вълшебната гривна на сестра ми при коронацията й. Каза й, че талисманите имат власт над всички природни сили. Пълни глупости! Талисманите бяха прокълнати!
В навечерието на коронацията на Чаровна, Сребърната фея занесла гривната при Сребърния вир и три пъти я потопила в него. После повикала духа на драконката Агапого, която дъхнала своя пламък върху гривната и така запечатала проклятието в нея. Агапого била принудена да се подчини на вещицата против волята си, но се заклела един ден да си отмъсти.
Боя се, че Чаровна също е измамена от злата вещица. Хванала се е на всичките й магьоснически дрънканици! Казвам ти, Сезам, Сребърната фея иска да ти стори зло! След като намериш талисманите, ти вече няма да си й нужна и тя ще се отърве от теб!»
Образът на Сребърния вир също избледня и потъна в мъглата. Сезам примигна и сцената пред очите й отново се промени. Този път пред нея стоеше Звездната стая на Зорган в нощта, в която магьосникът беше захвърлил талисманите по всички краища на Каризма.
«Изложих се на голяма опасност и успях да отнема гривната на Чаровна. Налагаше се, защото Феята беше задействала проклятието и талисманите сееха нещастие и хаос!
Всичко беше част от плана на злата вещица. Когато решеше, че е настъпил подходящият момент, тя щеше да установи контрол над талисманите и да възстанови реда в Каризма. Сестра ми щеше да изглежда като слабохарактерна глупачка, а вещицата щеше да спечели всеобщото уважение. Не след дълго щеше да прогони Чаровна и да завладее трона!
Както и да е. Занесох гривната на Зорган, за да опита да премахне проклятието. Той приложи различни заклинания, но нищо не помогна.
Затова, в края на краищата, той захвърли талисманите от кулата, за да разпръсне надалеч тъмната им сила.
Гривната с талисманите наистина е много красива. Бих я носила с радост! Но тя е много опасна, Сезам. В ръцете на лош човек може да причини много злини. Трябва да ми повярваш!»
Думите на Морбреция отекнаха злокобно в съзнанието на Сезам и картината пред очите й се разпадна на хиляди сипещи се сребърни талисмани. Момичето изведнъж се озова на същото място, откъдето беше тръгнала: отвън, пред вратата на кулата, изправена пред огледалото и вгледана в дълбините му.
Почувства как й се завива свят. Пъхна ръка в джоба си и докосна снимката на Попи. Пред очите на Сезам в огледалото се изправи Зорган. В ръката си стискаше огърлицата й!
Осма глава
Сезам не можеше да откъсне поглед от огледалото. Магьосникът истински ли беше, или това пред нея беше само поредната илюзия? Всичко наоколо изглеждаше като истинско — и кулата, и двете луни, извити в небето.
Чу как звънецът на портата на чудовището удари девет пъти. Времето се изплъзваше бързо! Зорган заговори и гласът му също прозвуча съвсем истински:
— Разбра ли сега, Сезам? — попита той. За миг замълча, играейки си с огърлицата. — Видя ли какво всъщност се случи? Ако искаш да помогнеш на Каризма, трябва да донесеш талисманите на мен!
Сезам се поколеба. Мислеше бързо. «Аз съм търсачка! Мисията ми е да върна вълшебната гривна и всички талисмани на кралица Чаровна. Най-малкото, поне доскоро си мислех, че това е мисията ми… А може би Сребърната фея наистина ме е измамила? Ако талисманите са прокълнати, то тогава трябва да ги дам на Зорган! О, как ми се иска да знаех как да постъпя!» Сезам гледаше магьосника, който търпеливо чакаше, и усети, че вече трябва да каже нещо…
— Добре — изрече тя бавно, като внимателно извади снимката на Попи от джоба си. — Но в замяна искам да ми върнеш огърлицата. Веднага!
Зорган изсъска. Вдигна високо ръка и сребърната огърлица заискри на лунната светлина. Търпението му към Сезам се беше изчерпало и той повече не можеше да сдържа яростта си.
— Как смееш да се пазариш с мен? — каза той с леден тон. — Ще ти върна огърлицата, само ако се закълнеш в името на майка си, че ще ми донесеш талисманите!
Сезам потръпна от злобата в гласа му. Момичето здраво стисна снимката и чу в себе си един друг мил и окуражаващ глас: «Вярвай в себе си, Сезам. Вярвай в себе си». В този миг всяка мисъл, че би могла да се довери на Зорган, изчезна яко дим. Сезам видя какво в действителност представляваше Зорган: един коварен зъл магьосник!
— Не! — извика момичето. — Никога!
Онова, което се случи в следващия миг, хвана Зорган напълно неподготвен. Огърлицата в ръката му изведнъж стана страшно гореща. Без предупреждение тя засвети като нагрята на пламък и изгори пръстите му — точно както го беше изгорила вълшебната гривна на кралицата преди много меде.
— Ооох! — зави от болка Зорган.
Той хвърли огърлицата напред и тя тупна в краката на Сезам.
Преди момичето да разбере какво става, пред очите й блесна ярка светкавица! Сезам видя, че светлината на двете луни се отрази в огледалото с такава сила, че я заслепи. Главата й се замая. Това бяха най-ярките лунни лъчи, които беше виждала през живота си!
Те грееха все по-силно и по-силно, докато най-после огледалото се пропука и се пръсна на милиони бляскави стъклени парченца!
Сезам отскочи и закри очите си с ръка. Когато отново погледна, видя някакви бледи бели фигури, които танцуваха щастливо на лунната светлина. Чу как Зорган беснее от ярост далеч горе в кулата и крещи страшни думи срещу Никс и Дина.
След това се наведе към земята, за да вдигне огърлицата си. Когато я докосна, усети, че тя въобще не е гореща. Беше си приятно хладна, както обикновено.
— Прекрасно! — възкликна Сезам и побърза да прибере снимката на Попи на мястото й в медальона. — Не мога да повярвам, че си върнах огърлицата!
Сезам я сложи обратно на шията си и я закопча със звучно щрак! Тогава усети познатото гъделичкане. Огърлицата винаги я гъделичкаше, когато предстоеше някакво странно вълшебно събитие. Стомахчето на Сезам се преобърна. Тя задържа дъха си. Погледна надолу и погледът й улови проблясък на сребро на същото място, на което преди малко бе паднала огърлицата. Скрит в зловещата сянка на Кулата на Зорган, а сега окъпан в лунна светлина, лежеше вълшебният талисман-луна!
Сезам го вдигна и си позволи за миг да остане неподвижна и да се полюбува на прекрасния малък сребърен полумесец с издълбано усмихнато личице, а после го пъхна на сигурно място в джоба си. Тогава в далечината се чуха ударите на звънеца: Зън! Десет пъти! Паникьосана, Сезам разбра, че трябва да тича с всички сили, ако иска да премине, преди портата да се е затворила. Щеше ли да успее?
Сезам така и не разбра докрай какво точно се случи в онзи миг, нито пък как се озова пред портата точно преди последния, единайсети удар. Всичко стана страшно бързо.
Тя все още чуваше как Зорган крещи на Никс и Дина да я настигнат. Сезам хвърли поглед зад гърба си и зърна за миг стоманените им крилца, бляскащи на лунната светлина, а след това изведнъж се понесе напред по-бързо, от когато и да било. Тичаше, а краката й почти не докосваха земята.
А зад гърба й прекрасните лунни лъчи се кръстосаха и заслепиха двете зли феи.
Дори и острите им очички не можеха да се справят със силната светлина и те скоро изгубиха Сезам от поглед. А момичето тичаше ли, тичаше и изведнъж зърна пред себе си портата… Куинч стоеше до звънеца и го биеше…
— Чакай! — извика Сезам.
— Бързо! — викна Куинч в отговор.
Сезам пропадна през портата, понесе се надолу, преобръщайки се отново и отново, и отново. Носеше се през вихър от златни звездички, докато…
И тя изпадна от огледалото на вратата на отворения гардероб и се претърколи на пода в стаята си.
Сезам седна. Главата й се въртеше. Чипс и Пинс изпълзяха изпод леглото и замолиха за вниманието й. Момичето гушна котетата и зарови лице в козинката им.
— Вижте — каза тя и им посочи огледалото. — Всичко вече е наред. Лошият магьосник си отиде.
Сезам остави котетата да си играят, стана, отиде до кутията за бижута и я отвори.
Гривната лежеше там, в пълна безопасност, а на нея бяха закачени десетте намерени талисмана. Сезам внимателно извади луната от джоба си. Единайсетте талисмана заблестяха със своята прекрасна вълшебна светлина.
— Като си помисля, че Зорган почти успя да ме примами да му ги дам доброволно… — каза си Сезам и се усмихна. — В никакъв случай! Аз съм търсачка на талисмани! Сезам Браун ще ги открие всичките… и ще ги върне обратно на кралица Чаровна!
Тя остави вълшебната гривна в кутията и затвори капака. После откопча огърлицата от шията си и я сложи до леглото.
— Вече всичко е наред — прошепна момичето на плюшеното мече Алфи и се усмихна.
По-късно вечерта, когато Ник дойде да каже на Сезам «лека нощ», я завари завита в леглото и полузаспала.
— Страхотен филм — каза й той. — Страхотен екшън. Тъжен край. Джоуди си изплака очите! Ти добре ли си?
— Добре съм — промърмори сънено Сезам и се прозя. Какъв екшън беше преживяла тя самата тази вечер!
В този момент Ник видя огърлицата, оставена на нощното шкафче.
— Как се озова това тук? Значи в края на краищата все пак я намери при нещата си за плуване, а? — попита той. — Къде се беше пъхнала?
Но Сезам не отговори.
Тя вече спеше дълбоко.
Девета глава
Сребърната фея погледна тринайсетте магически свещи и въздъхна. Още една от тях беше угаснала — свещта, наречена на талисмана-луна.
Само още две свещи горяха с блестящи пламъчета. Техните талисмани все още бяха изгубени.
Феята се замисли за Сезам и усети колко силна е връзката й с момичето — то си беше върнало огърлицата! Феята чувстваше удовлетворение, че беше помогнала на Лунните духове да спрат злия план на магьосника тази вечер. Лека усмивка на задоволство заигра по устните й, като си спомни колко се бе изненадал Зорган в мига, в който огърлицата изгори пръстите му. Феята толкова се гордееше със Сезам, която смело бе прозряла злите лъжи на магьосника: той ловко бе извъртял истината, но момичето не се беше хванало на приказките му. Сезам щеше да довърши мисията си. Сребърната фея не се съмняваше в това.
Само Зорган стоеше на пътя й. Да, днес Сезам беше преминала през огледалото на лъжата и го беше надхитрила, но… Скоро отново щеше да се изправи пред него и тогава вече щеше да се наложи да го победи със сила.
Но това е друга история. Тя ще бъде разказана някой друг път.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
