Българска търсачка и начална страница

Ежко Бежко срещнал кърта и му рекъл:
- Знаеш ли какво намислих?
- Кажи, Ежко, да го чуя.
- Реших да посеем жито и да го разделим братски.
- Бива, Ежко.
Орал къртът. Сеял Ежко. Пожънали. Овършали. Дошло време за подялба.
- Ежко гребнал едно менче от събраната пшеница, гребнал, но не го напълнил, па изсипал го пред кърта.
- Туй за тебе, брате кърте. Сега за мене ще гребна.
Г ребнал Ежко, ала менчето препълнил.
- Чакай, Ежко! - рекъл Къртът. - Това ли е братска делба? На мен празно, на теб пълно! Аз препълнено заслужавам. Виж! От тая пуста оран ноктите си изпокърших! Лесно е да се посее, но орането е мъчно.
- Кой ти каза! - викнал Ежко. - Ела сей де, ако можеш! И волът оре земята, но само човекът сее. Туй е майсторство голямо. Пък и аз не само сеех, но и повлачех отгоре.
Къртът сърдито отвърнал:
- Ала ти самичък рече, че ще делиме по братски.
- Рекох го и пак повтарям. Но тука неправда няма. Двойна работа съм вършил. Трябва повече да взема.
- Ще вземеш, но кой ти дава!
Скарали се, дори щели да се сбият. Но минала Кума Лиса, па им рекла:
- Аз ще бъда съдията! Казвай, Ежко, какво има?
Ежко всичко и разказал и добавил:
-  Ето нашта разправия. Ако можеш, оправи я!
- Мога, мога. А ти, кърте, що ще кажеш?
- Каквото отсъдиш, Лисо, готов съм да го изпълня.
- Добре - рекла Кума Лиса. - Сега слушайте и двама! На теб, Ежко Таралежко, само сламата се пада. На, вземи я! На тебе, кърте, едно менче жито стига. Ще изкараш цяла зима. А пък всичко, що остава, на съдията се дава.
Разбрал Ежко какъв съдия намерил. Но престорил се на глупав и попитал:
- Кажи, моля, Кума Лисо! За съдийската пшеница трябва ли ти воденица? Готов съм да ти услужа. Ще ти пренеса храната. Ето тука и торбата. Ти ни помири със кърта.
- Ежко, остави шегата! - рекла Лиса. - Можеш ли ти пълна торба да помъкнеш на гърба си?
- Мога, мога. Аз и лисици съм носил, по две изведнъж в торбата, да ги крия от ловците.
- Чудно нещо!
- Нищо чудно. Щом не вярваш, влез в торбата, като сламка ще те вдигна.
Ежко торбата разтворил. Влязла Лиса. Той я вързал и високо заговорил:
- Дигай, кърте! Помогни ми да понося съдията!
Дигнал Ежко Кума Лиса на гърба си. И набол я със бодлите през торбата.
- Оле, Ежко, какво стана! - викнала Кума Лисаиа.
- Който като тебе съди, така награден ще бъде!