|
|
Ейми Трий
Лунна светлина и русалки
Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма
Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!
Първа глава
Водна стена се надигна от морето и с рев се понесе към Сезам. Тя здраво стисна гривата на понито си и препусна в галоп по брега. Копитата на Сребърен ровеха земята и хвърляха пясък далеч назад. Преследваше ги принцеса Морбреция, възседнала огромен рак! Ракът тичаше настрани с главозамайваща скорост и бързо настигаше Сезам. Когато момичето се осмели да погледне назад, видя само косата на Морбреция — черно кълбо, преплетено с водорасли, което вятърът развяваше зад гърба й. Изведнъж кокалестата ръка на принцесата се протегна напред, за да сграбчи огърлицата на Сезам, и…
Сезам се събуди.
— Не! — извика тя. — Не! Махай се!
Ник Браун се втурна в стаята й, за да види какво става. Дъщеря му седеше в леглото и удряше глава във възглавницата.
— Какво има, Сез? — объркано попита Ник. — Чух те да викаш. Звучеше така, сякаш те нападат извънземни!
— Ъъъ, не, татко — отвърна Сезам. Почувства се глупаво. — Просто един смахнат сън, това е всичко. Яздех Сребърен, а пък в морето имаше една грамадна вълна и… О, няма значение.
Гласът й заглъхна. Как можеше да обясни на татко си за Морбреция и за рака, и за всичко, което беше видяла на остров Звезда съвсем скоро? Не беше разказвала за нито едно от приключенията си в Каризма и мисията си за търсенето на вълшебните талисмани на никого, дори и на баба си Лоси. Никой не знаеше за тях, освен близките й приятелки Мади, Джема и Лиз, които също бяха ходили до Каризма. Четирите бяха търсачки на талисмани и техният клуб беше много таен!
Сезам мразеше да крие разни неща от баща си, но също така й беше ясно, че той няма да й повярва. Че кой би повярвал?! Татко й щеше да я помисли за луда или да реши, че си измисля. Един ден тя щеше да се опита да му разкаже всичко, но засега беше още твърде рано.
Ник се усмихна окуражително.
— Ти язди Сребърен вчера, нали? А днес ще ходим до аквапарка «Воден свят» с водните пързалки и страхотната машина за вълни. Чух ви да си говорите с приятелките ти за него, преди да си легнеш. Май всички тези преживявания са се смесили в съня ти.
Сезам кимна. Тя наистина чакаше посещението във «Воден свят» с голямо нетърпение!
— Много искам да отидем в аквапарка, татко — каза тя.
* * *
Докато Ник приготвяше закуската, Сезам се изми, облече се и прибра принадлежностите си за плуване в специалната чанта. Много искаше по-скоро да си облече модния бански костюм на райета, който баба й беше купила.
Тъкмо излизаше от стаята си, когато видя огърлицата си, окачена на таблата на леглото: сребърна верижка с медальон, в който бяха скрити снимки на родителите й. При последното й посещение в Каризма Морбреция се бе опитала да й открадне медальона (и почти беше успяла). Тогава закопчалката се беше счупила, но по-късно Сезам я даде на поправка. Момичето се върна и взе медальона, сложи си го и хукна по стълбите. Баща й говореше по телефона:
— Аха… Добре, разбирам… Съжалявам да чуя това, госпожо Грийн. Да, ще кажа на Сезам. Надявам се, Джема да се оправи бързо. Благодаря, че се обадихте. Довиждане.
— Какво е станало? — попита Сезам и пусна чантата си на пода.
— Джема няма да може да дойде днес — отвърна Ник и затвори слушалката. — С брат й играли футбол и тя си изкълчила глезена.
— О, не! — възкликна Сезам. — Горката Джема!
Само след секунди мобилният й телефон звънна, че е получено съобщение. Сезам веднага отговори.
След закуска пристигна Лоси. Тя щеше да помага в грижите за момичетата. Днес беше откриването на аквапарка и Ник имаше за задача да направи много снимки, за да отрази събитието. Той се надяваше да снима Сезам и приятелките й на различните атракции. Уговорката беше да се срещнат с Мади Уеб и Лиз Робинсън направо пред входа на парка точно в единайсет часа.
Лиз ги чакаше, но Мади не се виждаше никаква. След няколко напрегнати минути Сезам си погледна часовника.
— Единайсет и десет — отбеляза тя. — Защо Мади винаги закъснява?
— Ето я! — каза Лоси. После помаха на госпожа Уеб, която спря колата и изчака дъщеря си да слезе. Мади хукна към приятелките си, готова да се извинява.
— Извинявайте, господин Браун… Забравих си хавлията… трябваше да се върна… Мама се ядоса и…
Сезам извъртя очи и се усмихна широко на Мади.
— Няма нищо, Мади — каза Ник. — Радвам се, че успя да дойдеш!
Влязоха в парка и Лоси заведе момичетата в съблекалнята. Те забъбриха развълнувано, всяка хвалеше банския костюм на другите. Мади носеше свободно горнище и морскосини шорти. Лиз изглеждаше страхотно в кораловорозовия си цял бански, а раираният бански на Сезам й стоеше чудесно.
Сезам мислеше да си остави часовника и огърлицата в съблекалнята, но в този момент прочете предупредителната табела:
Сезам реши да не оставя часовника и огърлицата.
Заедно с Лоси се върнаха при Ник в кафене «Русалка». Той пийваше плодов коктейл, докато ги чакаше.
— Откъде ще започнете? — попита той. — Спускането по Скалистия бързей изглежда забавно.
— Дааа! — извикаха трите момичета в един глас.
— Мен малко ме е страх — обади се Лоси. — Ще се настаня тук с един сок от ананас и ще ви изчакам.
* * *
Сезам, Мади и Лиз пищяха от удоволствие, докато се спускаха по бързея, плискаха се и пропадаха из бързите му вълни, а Ник направи много весели снимки.
След това трите скачаха във вълните в Лагуната на делфините и се спуснаха по Водопада. Най-накрая се наредиха на опашката пред Лудия октопод.
— Само за опитни плувци — прочете предупредителната табела Лиз. — После добави полушеговито: — Радвам се, че имам сертификат от курса по първа помощ!
От зашеметяващо високата водна пързалка се чуха писъци и Мади усети как коленете й омекват.
— Ммм — обади се тя. — Може да ти се наложи да оказваш първа помощ на мен!
— Всичко ще бъде наред — каза Сезам. — Ще се състезаваме до басейна.
— Аз ще чакам долу и ще видя кой ще победи — каза Ник. — Трябва да направя още малко снимки. Късмет!
Момичетата се изкачиха по стълбите, после всяка седна в началото на успоредните улеи на пързалката. Отгоре спускането изглеждаше ужасяващо — дълги, извиващи се улеи, стигащи чак до басейна долу в далечината.
Изведнъж Сезам почувства как огърлицата й започна да я гъделичка. Полазиха я тръпки по гърба. Обзе я странното чувство, че след малко ще се случи нещо вълшебно, нещо необичайно. Нямаше време за мислене обаче. Отзад чакаха много хора, които искаха на свой ред да се спуснат по пързалката.
Сезам погледна Мади и Лиз.
— Готови ли сте? — попита. — Едно, две, три… Хайде!
Втора глава
Сребърната фея бродеше из горите на Щастливата планина. Беше меде Карм, прекрасна вечер, озарена от лунна светлина, в началото на лятото.
Феята дишаше дълбоко и се наслаждаваше на свежия аромат на боровете. Вървеше и си мислеше за скорошните събития. До нея достигаха новини за Сезам: носеха се слухове, жителите на Каризма шепнеха, урчините и феите клюкарстваха.
— Усетих момента, в който Сезам се раздели с огърлицата си — промърмори Феята. — Почувствах как изгубих връзка с моята търсачка. Това не трябва да се повтаря в никакъв случай. Само ако можех да измисля някакъв начин да защитя Сезам от магьосника Зорган…
Сребърната фея спря и се заслуша. Чу леко и нежно пърхане на крилца. Дали е птица или пък лунен молец? Но не беше нито едно от двете.
Пред очите й се появи една мъничка фея, която летеше сред дърветата, а зелената й искряща рокля проблясваше на лунната светлина. После кацна на пътеката отпред. Имаше вид на малко нежно момиче с крилца. Усмихна се приветливо на Сребърната фея и я поздрави:
— Праведна вечер, повелителко на среброто. Аз съм Куила.
На Сребърната фея й стана смешно от това обръщение, но знаеше, че народът на феите я нарича точно така. Феите вярваха, че върховната Сребърна фея омагьосва среброто, и дълбоко уважаваха уменията й.
— Праведна вечер, Куила — отвърна Сребърната фея. — Радвам се, че най-после се срещаме.
— Боиш се за търсачката, която живее в Чуждия свят — заяви малката фея. Това не беше въпрос.
— Да — кимна Сребърната фея. Не се изненада, че Куила е прочела мислите й. — Сезам Браун се намира в голяма опасност. Зорган е решил да я омагьоса, за да я накара да носи талисманите при него. За да задейства подобно мощно заклинание, той първо трябва да се добере до някоя вещ, която Сезам много обича и цени. На няколко пъти се опита да открадне огърлицата й.
Куила въздъхна.
— Боя се, че магьосникът ще успее — каза тя. — Както знаеш, аз живея отзад напред. Видяла съм бъдещето. Зорган ще успее да отнеме огърлицата от Сезам. Това е само въпрос на време!
* * *
Сребърната фея се върна в работилницата си, а мислите й препускаха бясно. Тя закрачи из стаята. Мислеше. О, как само мислеше!
— Няма ли начин да попреча на Зорган да вземе огърлицата? — каза тя на глас. — Знам, че Сезам никога няма да му даде талисманите доброволно, но ако попадне под властта на заклинанието му… О, последствията ще бъдат толкова ужасни, че ме е страх да мисля за тях! Този балам магьосник ще зареди гривната на Чаровна с черна магия. Морбреция ще си я сложи и ще стане кралица, но истинският владетел ще бъде Зорган. Той ще управлява Каризма. Не! Не мога да допусна това да се случи. Трябва да направя нещо…
Трета глава
Сезам се понесе по червения улей, легнала по гръб с краката напред. По целия път надолу не я напускаше странното чувство, че лети във въздуха, а вятърът свири в ушите й. Мади се спускаше по синия улей, а Лиз — по зеления.
Момичетата се носеха надолу много бързо и със свистене преминаваха през извивките на улеите, докато най-после цопнаха в басейна:
«Прилича на джакузи», помисли си Сезам, докато плуваше под водата. Когато обаче отвори очи, забеляза нещо странно в мехурчетата наоколо — те се движеха в погрешната посока! Тя отлично знаеше, че мехурчетата винаги се издигат нагоре, но тези край нея определено потъваха надолу. Не само това. Те я теглеха със себе си!
Тя се огледа за Мади и Лиз. Те се преобръщаха под водата, сякаш правеха салта на забавен кадър. Сезам опита да ги извика, но от гърлото й не излезе нито звук. В следващия момент и трите се въртяха надолу и надолу, подобно на дрехи в перална машина, все по-бързо и по-бързо, във водовъртеж от мехурчета… Бяха на път към Каризма!
Трите момичета изплуваха до една грамадна скала сред морето, окъпана в лунна светлина. Водата беше студена, така че те побързаха да се изкатерят по камъка. Тогава забелязаха русалката.
— Леле! — възкликна Мади.
— Истинска русалка! — каза Лиз, като изтри морската вода от очилата си.
Трите я загледаха с възхищение.
Русалката седеше в средата на великолепна огромна мидена черупка, опашката й преливаше във всички цветове на дъгата и беше изящно извита на една страна. На шията си носеше нанизи от нежни перли, а в дългата й светла коса бяха вплетени яркочервени лунни макове.
Морската девойка свиреше на арфа от мидени черупки и пееше:
«Под двете грейнали луни
русалки със делфините танцуват,
а дълбоко там, под пенести вълни,
народът морски пее и лудува.
Истории истински нашепва морето
за лунна магия, от тайна обвита!»
В този момент русалката видя момичетата и им помаха с ръка.
— Праведна вечер, търсачки на талисмани! — поздрави ги тя. — Добре дошли отново в Каризма. Аз съм Селена, пазачка на порта номер десет. Това е Скалата на русалките.
— Здрасти — каза Сезам.
— Аз съм Мади — обади се и Мади, — това е Лиз, а това е…
— Сезам Браун — довърши Селена. — Да, ние, пазителите на портите, знаем всичко за вас. Кралица Чаровна ни извести, че търсите изгубените талисмани.
Селена замълча. Беше вперила очи в огърлицата на Сезам. Русалките обожават украшения.
— А това трябва да е огърлицата, за която също сме слушали толкова много.
— Ъъъ, ами да — призна Сезам.
Изглеждаше малко объркана, затова Селена обясни:
— Моята приятелка Рамора, пясъчната вещица, беше прошепнала всичко за вас на вълните и новините пристигнаха тук преди известно време с вечерния прилив. Прекрасен медальон! Може ли да погледна вътре?
— Разбира се — отвърна Сезам, отвори медальона и показа на русалката снимките на родители си.
— Моята майка се казваше Попи. Починала при катастрофа с автомобил, когато съм била още бебе.
Сега беше ред на Селена да гледа объркано.
— Какво е това «автомобил»?
Лиз се постара да обясни:
— Ами има колела и седалки, и врати, и мотор и с него… караш насам-натам — довърши тя набързо. Ясно беше, че Селена няма и представа за какво става дума.
— Каквото и да е това опасно нещо — каза русалката, — много съжалявам, че си изгубила майка си, Сезам.
— Благодаря — отвърна Сезам и затвори медальона със звучно щрак! — След смъртта на мама татко ми подари нейната специална кутия за бижута. Там държа намерените талисмани.
И за да не си помисли Селена нещо лошо, Сезам побърза да добави:
— Разбира се, ще ги върна на кралицата веднага щом ги намерим всичките!
— Все още не сме намерили четири талисмана — допълни Мади.
— Мисля, че мога дори да ги изброя — обади се Лиз. — Луната, четирилистната детелина, делфинът и… ключът.
— Сезам Браун ще ги намери всичките! — каза Сезам.
— Е, надявам се скоро да ги откриете — отговори русалката. — Откакто гривната на кралицата беше открадната, забелязвам много промени. Вятърът духа от погрешната посока и морската вода е станала много студена. Това не е добре за нас, морските хора.
— Мисля, че морето е изстинало, защото ледът в Ледената страна се топи много бързо — обясни Сезам. — Нали разбираш, талисманите контролират природните сили. Нещата няма да се оправят, докато всичките талисмани не се съберат отново заедно. А аз няма да се откажа, докато не ги намеря до един! Чудя се кой ли талисман трябва да търсим днес? — Тя вдигна поглед към грейналите луни. Може би трябва да търсят талисмана-луна?
Селена веднага разбра какво си мисли Сезам.
— Търсете долу, под вълните — посъветва я тя. — Там можете да намерите делфините.
— О! — възкликна Сезам. — Обожавам делфини! Толкова са игриви! Гледах ги в едно страхотно предаване по телевизията и…
Тя млъкна. Погледът на Лиз също бе станал тревожен.
— Ами… Как ще дишаме под водата? — попита тя.
— Да — присъедини се и Мади. — Това е сериозен проблем.
— Следвайте морското конче — посъветва ги Селена. — То ще ви помогне.
— Благодаря — отвърна Сезам. — Кога трябва да се върнем?
— Преди изгрев-слънце — отвърна русалката.
Сезам погледна часовника си. Електронният му дисплей по вълшебен начин отново бе започнал да показва времето в Каризма. Това се беше случвало и преди, а в момента часовникът на Сезам изглеждаше ето така:
— Радвам се, че часовникът ми е водоустойчив! — отбеляза тя.
И трите момичета се гмурнаха в студеното море.
* * *
Бандралата Ванда видя и чу всичко. Селена я забеляза как се издига високо над Скалата на русалките, как се зарея в небето и се понесе на север, към кулата на Зорган. Веднага разбра, че това е лош знак. Цялата й опашка потрепери от страх.
{img:lunnasvetlinairusalkivanda.png}
Четвърта глава
От Звездната си стая Зорган оглеждаше звездното небе, очаквайки завръщането на Ванда. Беше я изпратил да шпионира далеч в морето. Докато чакаше, магьосникът се възхищаваше на двете луни.
— Сега е онова време от годината, в което те греят най-ярко и силно — мърмореше си той. — Вълшебна гледка! Без съмнение Лунните духове празнуват тази нощ…
Мислите му бяха рязко прекъснати от пляскането на криле, които заблъскаха по прозореца. Ванда! Зорган я пусна да влезе и тя кацна на облегалката на един стол. Магьосникът побърза да я нахрани с избрани парченца жабешки черен дроб и червеи.
— Какво ще ми докладваш? — попита той.
Ванда лакомо щракна с клюн през средата на един гърчещ се червей. Той се залюля в човката й, преди да изчезне в гърлото й.
— Скалата на русалките — изграка тя. — Сезам Браун и още две момичета. Търсят под водата.
— Спала! — извика Зорган, зарадван, че търсачките отново са на негова територия. — Сезам носеше ли огърлицата си?
Ванда преглътна парче дроб и отвърна:
— Да, със снимки вътре.
— Какви снимки? — излая магьосникът.
— Родителите — отговори Ванда. — Попи.
— Аха! — каза Зорган. — Нещата са се подредили по-добре, отколкото очаквах. Отлично си се справила.
Магьосникът се замисли. Крачеше напред-назад из Звездната стая и премяташе в пръстите си своя златен медальон. Не мина много време и ъгълчетата на устата му се изкривиха в зла усмивка:
— Имам идея — каза той.
После повика Никс и Дина в библиотеката, където държеше великолепната си колекция от магически книги. Феите веднага пристигнаха, а острите им кристални очички светеха в ненаситно очакване да изпълнят желанията на господаря си.
— Ще отидете до Скалата на русалките и ще намерите Сезам Браун — заповяда Зорган. — Давам ви един последен шанс да ми донесете огърлицата й. Ако се провалите, ще ви направя на пастет!
— Да, господарю! — отвърнаха феите в един глас, разтреперани от страшния му тон. Вярно, предишните им опити да откраднат огърлицата на Сезам се бяха провалили, но този път бяха твърдо решени да успеят. Ако не се справеха, Зорган щеше да изпълни заканата си, бяха сигурни в това. Никс и Дина запляскаха с крилца, готови да отлетят, но магьосникът вдигна ръка:
— Спрете! Не съм свършил. За тази мисия ще се наложи малко да поизменя външния ви вид. Временна маскировка, с която ще заблудите Сезам и тя сама ще ви помогне да изпълните задачата си…
Феите бяха програмирани да се подчиняват на Зорган във всичко, без да задават въпроси. Въпреки това не можеха да не се зачудят каква ли неприятна изненада им е подготвил той този път.
Изпълнени с лошо предчувствие, те гледаха как Зорган отвори книгата си със заклинания (на една предварително отбелязана страница) и махна с магическата си пръчка. Бляскави искри се посипаха от нея, полетяха към двете феи, а магьосникът пропя:
«С крилца стоманени и опашка на риба
в русалки вий се превърнете.
За провал не мислете, напред полетете,
Огърлицата на търсачката ми донесете.»
Заклинанието подейства моментално и много изненада феите. Крачетата им в миг се превърнаха в люспести рибешки опашки и двете се почувстваха много странно. Освен това вече не можеха да стоят изправени!
— Олеле — изплака Никс и падна по очи.
— Опаа! — изписка и Дина, като се люлееше напред-назад. Запляска с опашка, за да запази равновесие.
На Зорган това не му се видя никак весело.
— Дуфъри! — кресна той. — Пляскайте с крила! Вие сте летящи русалки! Тръгвайте и не се връщайте без огърлицата!
* * *
В това време Сребърната фея мислеше за своята търсачка. Гледаше тринайсетте вълшебни свещи. От тях само четири още горяха — техните талисмани не бяха намерени. Феята прекоси работилницата си и се изправи пред прозореца. Сребърните луни я обляха със светлината си и тя си спомни срещата с Куила.
— Ако Куила е права и ако Зорган успее да открадне огърлицата на Сезам, трябва по някакъв начин да му попреча да изпълни плана си докрай и да омагьоса момичето. Все пак аз наистина съм повелителка на среброто. Аз изработих вълшебната гривна. Притежавам сила над всички предмети, направени от сребро…
Феята затвори очи. Скоро изпадна в състояние, подобно на сън, и пред нея изплуваха прекрасните Лунни духове. Те я хванаха за ръка и полетяха с нея към Скалата на русалките, като й нашепваха къде се намират Сезам и вълшебният талисман, чакащ да бъде открит.
Лунните духове спуснаха блестящите си лъчи надолу под вълните. Сребърната фея видя своята търсачка, мерна огърлицата на шията й… и в транс тихо прошепна:
«Нежни лунни лъчи, ярко грейте,
магията своя прекрасна излейте!»
В следващия миг Феята се пробуди. Лунните духове си бяха отишли, но спомените за онова, което бе видяла и чула в съня си, останаха.
— Тази нощ Лунните духове ще помогнат на Сезам — каза Сребърната фея. — Не знам как, но ще го сторят.
Пета глава
Морското конче очакваше пристигането на Сезам, Мади и Лиз.
— Следвайте ме — каза то, когато ги видя. — Ще ви заведа при Старейшината.
Кончето беше искрящорозово на цвят, имаше подобно на тръбичка носле, извито телце и навита на спирала опашка. То поведе момичетата през мразовитите зелени води право към морското дъно. Край тях премина майка-делфин със своето бебе. Двете животни си играеха с туфа водорасли и си говореха на техния писклив език.
Сезам с изумление установи, че разбира всичко, което си казват.
— Играят на гоненица! — каза тя на Мади и Лиз.
Мади вече се чудеше колко дълго още ще успее да сдържа дъха си, когато морското конче спря пред една пещера. По стените й имаше отвори — прозорци, покрити с кристали, през които нахлуваха лунните лъчи, така че момичетата виждаха ясно всичко. Огледаха се и очите им се разтвориха широко от възхита. Стените и таванът на пещерата бяха украсени с великолепни мозайки, изработени от хиляди мидени черупчици, перли и скъпоценни камъни. Те изобразяваха морски дракони, русалки, делфини и китове, пъстри корали и странни на вид риби.
В средата на пещерата се издигаше фонтан от бял мрамор, от който бликаха мехурчета. Няколко русалки си играеха с едно от тях, голямо като плажна топка, и го подхвърляха наоколо с опашките си.
— Иска ми се и ние да имахме опашки — каза Лиз. — Изглежда ми много весело.
Останалите кимнаха.
— Игра с мехурчетата — обади се морското конче. — Русалките много я обичат. Помага им да се стоплят. Ако не играят, опашките им посиняват от студ! Елате да се запознаете със Старейшината!
Старейшината седеше в средата на една грамадна мидена черупка. На едното си ухо имаше златна обица, косата му стърчеше право нагоре и беше яркооранжева на цвят.
— Сигурен съм, че той може да ви помогне — каза морското конче.
— Надявам се — отвърна Мади. — Отчаяно имам нужда от въздух!
— Добре дошли, търсачки на талисмани! — поздрави ги Старейшината. — Ако се нуждаете от въздух, елате с мен.
Той отплува до фонтана и гребна шепа мехурчета.
— Дълготрайни въздушни мехурчета — каза Старейшината. — Глътнете ги и ще дишате като рибите.
Той духна мехурчетата срещу лицата на момичетата и произнесе три вълшебни думи:
Търсачките поеха дълбоко въздух, погълнаха мехурчетата и се почувстваха много по-добре.
Огледаха се и видяха, че са заобиколени от други русалки. Всички бяха чули за известните търсачки на талисмани и искаха да ги видят на живо! Една от русалките, които си играеха с голямото мехурче, излезе напред.
— Аз съм Меранда — представи се тя.
— Здрасти — отвърна Сезам и представи приятелките си.
— Страхотни мъниста — обади се Мади, загледана с възхищение в огърлицата от стъклени мъниста на шията на Меранда. — Приличат на онези, които намерих на остров Звезда.
— Купих я от урчините — отвърна Меранда. — Те правят бижута и украшения от нещата, които събират по плажа. Изкуството на урчините е много популярно сред русалките.
— Ние ги познаваме — отговори Сезам. — Чудесно е, че намират някакво приложение на останките, които намират.
— За какво говориш? — попита Лиз, която не се беше срещала с урчините.
— После ще ти разкажа — обеща Сезам. — Сега вече трябва да започнем да търсим талисмана.
— Може ли и аз да дойда? — попита Меранда. — Познавам морето като собствената си опашка.
Момичетата помислиха, че това е страхотна идея, затова показаха на русалката своя таен знак на търсачки на талисмани.
— Сега аз също съм търсачка! — гордо възкликна Меранда.
— До правда — каза Старейшината. — Надявам се скоро да намерите всички талисмани, Сезам. Ако водата в морето изстине още малко, ние всички ще загинем!
* * *
— Талисманът може да е навсякъде — измрънка Мади.
Лиз огледа грамадното море през очилата си.
— Ммм — съгласи се тя. — Нямаме и много време, за да го намерим.
Сезам погледна часовника си.
— Да — каза тя. — Времето в Каризма тече много странно. Нощите са по-къси от тези в нашия свят. Трябва да побързаме.
После се обърна към Меранда:
— Откъде смяташ, че трябва да започнем?
— От Залива на делфините — предложи русалката. — Но вие нямате много време, а най-бързият начин да стигнем дотам е да минем през страшната гора от кафяви водорасли.
— Добра идея — каза Сезам. — Не се притеснявай. Ако се държим заедно, всичко ще бъде наред.
С едно махване на опашката Меранда заплува към Залива на делфините. Сезам, Мади и Лиз също плуваха отлично и изобщо не й отстъпваха. Докато заобикаляха Носа на ключа, Сезам чу някакви звуци, които се носеха приглушено през водата. Приличаха много на звуците, които беше чула по-рано днес от делфините… Но тези бяха някак си по-различни. Силни и отчаяни. Точно като викове за помощ.
— Почакайте! — обади се Сезам. — Това са делфини. Мисля, че са в беда.
— Нищо не чувам — каза Мади.
Лиз също наостри слух.
— Не, аз също не чувам нищо — заяви тя.
— Сезам е права — обади се Меранда. — Звуците идват от другата страна на гората от водорасли. Следвайте ме!
Навлязоха в зловещата гора от кафяви водорасли. Мрачно предчувствие обзе търсачките. Меранда беше права. Това място наистина беше страшно! Гигантските водорасли се извисяваха над тях като дървета, листата им се вееха в мътната вода. Нищо не растеше на това място, освен самите кафяви водорасли и навсякъде цареше зловеща тишина.
Сезам се стараеше да следва Меранда отблизо, но колкото по-навътре влизаха в гората, толкова по-тъмно ставаше и накрая — бум! — Сезам се блъсна право в стъблото на едно водорасло. Беше хлъзгаво и дебело като ствол на дърво.
— Уф, отврат! — изписка Сезам, отблъсна се рязко от водораслото и за своя изненада направи салто във водата.
Когато се опита отново да намери посоката, в която досега бе плувала, установи, че се е изгубила. Нямаше никаква представа къде се намира. «Помощ! — помисли си момичето. — Накъде е правилният път?» Още по-лошото беше, че Меранда, Мади и Лиз не се виждаха никакви!
Сезам се уплаши. Беше останала напълно сама.
Шеста глава
Сезам потрепери. В гората от кафяви водорасли беше смразяващо студено и тъмно. Дори лунните лъчи не проникваха тук. Тишината се нарушаваше само от писъците за помощ. Сезам вече не се съмняваше, че животното, изпаднало в беда, е делфин. Тя си пое дълбоко дъх, за да овладее паниката, която се надигна в нея.
— Не се паникьосвай! — сама си заръча тя. — Успокой се! Мисли, Сезам.
Мисли! Ако Сезам Браун може да намира талисмани, то няма да е никакъв проблем да намери и Мади, Лиз и Меранда. Нали така? Следвай зова за помощ и ще откриеш делфините.
Сезам се отскубна от водорасловите клонки, които се бяха заплели в косата й, и заплува по посока на жалните писъци. Не след дълго забеляза, че две малки сенки се движат след нея и напрегнатото й въображение изведнъж се развихри. «О, не — помисли си тя. — Акули, които ядат малки момичета!» Сърцето й заби лудо. Никога не се беше страхувала толкова много. Струваше й се, че само след миг ще бъде нападната и изядена жива. Изведнъж изплува сред малко оголено пространство, в което не растяха зловещи кафяви водорасли. Лунните лъчи проникваха тук чак до дъното. Тя ясно видя двете фигури и се убеди, че съвсем не бяха акули. Бяха две русалки!
Огърлицата започна да я гъделичка и по гърба й пробягаха тръпки. «Дали това е добър знак или предупреждение за опасност», зачуди се търсачката и се обърна с лице към приближаващите русалки. Може би Меранда бе изпратила някои от своите приятелки на помощ. Ами да, точно това ще да е!
Но когато двете русалки приближиха съвсем, огърлицата на Сезам започна да я гъделичка все по-силно и по-силно и изведнъж момичето мерна крайче от стоманено крило, което проблесна на лунната светлина…
Сезам ахна от ужас.
— Вие не сте русалки! — възкликна тя. — Вие сте Никс и Дина, само че маскирани.
— А ти си в голяма беда! — отвърна злорадо Никс.
— Дай ми огърлицата си веднага! — заповяда Дина. — Защото иначе…
Злата фея се нахвърли върху Сезам. Беше много бърза, но Сезам се оказа още по-бърза. Тя светкавично се скри зад една скала, избягна опасното нападение и се шмугна сред огромните водорасли, ловка като рибка.
Очите й вече бяха привикнали към мрака и тя заплува много бързо сред страшните стебла. Никс и Дина все още не можеха да управляват новите си опашки достатъчно добре и скоро се заплетоха в гъсталака от водорасли! Макар и да не знаеше, Сезам имаше още едно предимство пред феите. Плененият делфин беше уловил по водата вибрациите на гласа й и сега с писъците си я насочваше към Залива на делфините. Никс и Дина също чуваха звуците, но не знаеха какво означават. Сезам скоро остави феите далеч зад себе си, но те изобщо не възнамеряваха да се отказват от преследването.
Сезам скоро откри делфина. Беше паднал на дъното, оплетен в една рибарска мрежа. Това беше майка-делфин! Малкото се щураше безпомощно наоколо и жално пискаше.
— О, горкичката! — каза Сезам, провря ръка през мрежата и погали делфина по носа. — Сигурно вече си твърде уморена да се бориш. А и си се наранила!
Мислите й препускаха. Какво би могла да стори? Заговори сама на себе си в опит да мисли по-ясно.
— Делфините се нуждаят от въздух, в това съм сигурна. Няма как обаче да я отведа до повърхността, за да диша. Което ми напомня… Къде ли са Мади, Лиз и Меранда? Толкова се надявах да ги намеря тук! Делфинът се нуждае от въздух, иначе ще умре!
Тя се огледа с надежда да се случи някакво чудо и да зърне наблизо приятелките си. Но от тях нямаше и следа. За щастие, Никс и Дина също не се виждаха никакви.
— Уф! — каза си Сезам. — Поне не трябва да се тревожа за злите феи!
Докато говореше, от устата й излизаха мехурчета. Тогава й хрумна една идея…
— Вълшебните мехурчета! — извика тя. — Ще дам няколко от моите вълшебни мехурчета на делфина.
Сезам откри отвора за дишане на главата на животното и внимателно духна вътре малко от своите въздушни мехурчета. За голямо нейно задоволство планът проработи! Делфинът вече не се намираше в непосредствена опасност и малкото делфинче направи салто от радост. Но все пак майка му си оставаше оплетена в мрежата.
— Скоро ще те измъкна оттук — обеща й Сезам.
Разплитането на мрежата обаче се оказа много по-трудна задача, отколкото момичето си представяше. Тя се беше затегнала здраво около перките и опашката на делфина. Докато Сезам се бореше с нея, изведнъж се оказа, че и единият й крак и едната й ръка също се бяха оплели! Момичето се заизвива и зарита, за да се освободи, но без успех.
Тя също бе попаднала в плен! И точно когато си мислеше, че по-лошо не може да стане, още по-лошото се случи. Никс и Дина се появиха от гората от водорасли.
— Падна ли ни! — изписка Никс, а очите й блестяха от злобно задоволство. Жертвата им се беше заплела здраво и не можеше да се измъкне.
— Като по поръчка — добави Дина. — Нямаш шанс, Сезам Браун!
И тя грабна огърлицата на Сезам.
— Не! — изпищя Сезам. — Махай се!
В главата й се мерна образ от снощния й кошмар. Само че сега татко й го нямаше да я успокои. Всичко в момента се случваше наистина! Сезам стисна китката на Дина със свободната си ръка. Феята дърпаше огърлицата и Сезам почувства как верижката се врязва в шията й.
Никс се зае да помага на Дина. Тя също дърпаше ли, дърпаше, докато — цък! — огърлицата се скъса.
— Взех я! — извика Никс ликуващо и вдигна медальона високо нагоре.
— Най-после ще я предадем в ръцете на господаря — добави Дина.
— Не! — изплака Сезам. — Върнете ми я! Моля ви!
И никой не забеляза чудовищния октопод, който точно в този момент протегна пипалото си…
Седма глава
В другия край на гората от водорасли Мади, Лиз и Меранда търсеха Сезам. Известно време бяха плували, водени от писъците на нещастния делфин, но после той бе спрял да вика за помощ и трите приятелки на търсачката също се бяха изгубили.
— Съжалявам — каза русалката. — Всичко това ми се струва много странно.
— Не се притеснявай — каза Лиз. — Сигурна съм, че скоро ще намерим Сезам.
— Ако тя не ни намери първа — добави Мади, като се опитваше да звучи весело.
Най-после преминаха през ужасната гора и излязоха в Залива на делфините. Блестящите лунни лъчи грееха през синьо-зелената вода и хвърляха светлина върху кораловия риф долу. Докато плуваха над него, Мади и Лиз видяха цели пасажи от интересни рибки, закрепени за рифа, се поклащаха виолетови морски гъби, розови анемони и нежни корали.
— Леле! — възкликна Мади. — Прилича на тропическа гора!
Лиз забеляза туфа от великолепни аленочервени цветя.
— Какво е това? — попита тя Меранда.
— Лунни макове — отвърна русалката. — Отварят цветовете си само на лунна светлина.
Мади се вгледа сред маковете и изведнъж съзря нещо малко, нещо сребърно, което се беше заплело сред цветята и блестеше на лунната светлина. Момичето ахна.
— Това е талисманът-делфин!
Другите се наведоха да погледнат.
— Ооо! — възкликна Меранда. — Толкова е красив!
— Иска ми се Сезам да беше тук — добави Лиз.
Мади посегна към талисмана, когато Меранда изведнъж извика предупредително:
— Пази се! Дантелена шапчица!
Една огромна медуза с подуто от отрова чадърче се носеше бавно над тях, размахала пипала. Момичетата отстъпиха ужасени.
— Прилича на извънземно! — обади се Лиз.
— Дантелените шапчици са много опасни — обясни Меранда. — Лунните макове са любимата им храна. Ще опарят всеки, който застане на пътя им.
Мади обърна поглед към талисмана, после към медузата, която се канеше да се настани върху маковете.
— Тази лигава медуза се кани да изяде и талисмана! — извика тя. — Не можем да рискуваме да го изгубим!
— Правилно… — отвърна Лиз, вперила очи в едно полюляващо се наблизо пипало. Медуза я беше парила и преди и тя отлично помнеше колко боли това.
Мислите препускаха в главата на Мади: «Как би постъпила Сезам? Обзалагам се, че нямаше да се откаже. Е, аз също съм търсачка на талисмани! Затова…»
— Отивам да взема талисмана — безстрашно обяви тя.
— Моля те, Мади, внимавай! — каза Меранда. — Отровата на дантелената шапчица може да те убие!
Лиз обаче видя, че Мади е твърдо решена да вземе талисмана, затова се опита да й вдъхне кураж.
— Ще се справиш — каза тя. — Аз имам сертификат от курса за първа помощ. Знам как да помогна, ако се случи нещо…
— Ъъъ, благодаря ти, Лиз — прекъсна я Мади. — Надявам се, че няма да имам нужда от първа помощ!
Двете направиха една на друга тайния знак на търсачките и Мади пое дълбоко дъх.
— Хайде!
Всичко се случи много бързо. Мади грабна талисмана от туфичката макове и в този миг дантелената шапчица изстреля едно от пипалата си, което се уви около китката на момичето.
— Ааааааааа! — изпищя Мади и изпусна талисмана.
Сякаш хиляди оси я ужилиха едновременно! Зави й се свят.
Пред погледа й заплуваха светлинки. Прилоша й… и тя изпадна в безсъзнание.
В объркването си Меранда видя как талисманът-делфин направи няколко бавни кръгчета надолу във водата и изчезна в пукнатината на една скала. Очите на Лиз бяха приковани в Мади, която се носеше във водата, отпусната и безжизнена.
— Идвам! — извика Лиз.
Тя здраво хвана Мади с едната си ръка, а с другата подпря и повдигна брадичката й. Меранда също се притече на помощ и трите заплуваха към повърхността.
Осма глава
Междувременно на Сезам й се случваха съвсем различни неща, които обаче бяха също толкова страшни.
Заплетена в мрежата заедно с майката-делфин, тя можеше само да наблюдава с широко отворени очи движенията на зловещия октопод. Никс и Дина бяха с гръб към чудовището и решиха, че Сезам е разстроена заради откраднатата огърлица и на това се дължи ужасената й физиономия. Скоро обаче разбраха грешката си. Бързо и безшумно октоподът ги нападна в гръб и ги опръска с миризливо черно мастило! Феите останаха страшно изненадани.
— Уф! — изплю Никс, давейки се с мастилото.
— Отврат! — извика Дина, поглъщайки голямо количество от гадната черна течност.
В объркването си Никс изпусна огърлицата. Сезам видя как тя се понесе надолу из водата. Промъкна с усилие едната си ръка извън мрежата и се протегна колкото можеше по-напред в отчаян опит да хване медальона. Само за един прекрасен миг тя усети как верижката се плъзна през пръстите й и… отплува към дъното.
Когато водата се поизбистри от мастилото, острите очички на феите веднага забелязаха падналата огърлица. Сълзи от яд потекоха по бузите на Сезам, когато видя как Никс и Дина се гмурнаха след медальона. Но октоподът се оказа по-бърз от тях. Гъвкавото му пипало сграбчи Дина за косата и я захвърли далеч настрани. Друго пипало се обви около опашката на Никс и я разтърси като парцалена кукла.
— Ох, ох, ох! — изписка Дина.
— Помощ! Спри! — разкрещя се Никс.
Изведнъж, независимо от безизходното положение, Сезам се засмя тихичко и прошепна на делфина:
— Мисля, че октоподът е на наша страна!
Въпреки всичко обаче, безмилостните феи не бяха забравили заплахите на господаря си. Дина се изтръгна от хватката на чудовището и грабна отново огърлицата. Никс също успя да се измъкне и с два удара на опашките си злите феи отплуваха и се изгубиха от поглед.
Съжаление и разочарование заляха Сезам. Сега нищо не можеше да спре Зорган да й направи магическо заклинание! Но момичето се оказа право за октопода. Той беше настроен много приятелски!
— Тръгнах насам, веднага щом чух виковете за помощ на делфина — обясни той. — Когато видях феите, реших, че трябва да помогна и на теб. Морските хора ми казаха, че си търсачка на талисмани!
— Ти се справи страхотно! — каза Сезам.
Октоподът й помогна да се освободи от мрежата, после те двамата заедно освободиха и майката-делфин. Двете поблагодариха на чудовището и то се понесе бавно обратно към пещерата си.
Сезам погледна часовника си. Времето просто летеше!
— Минали са часове, откакто за последен път видях Мади, Лиз и Меранда — каза тя на делфините. — Чудя се какво ли им се е случило?
Точно тогава майката-делфин долови носените по вълните викове на русалка и Сезам разбра, че нещо не е наред.
— Какво става? — попита тя.
— Приятелките ти са в беда! Ела с мен!
Девета глава
Сребърната фея ясно почувства точния момент, в който Никс откъсна огърлицата от шията на Сезам. Болка прониза гърдите й и тя видя как сянка падна върху лицето на луните.
— Ох! Ужасните феи на Зорган все пак успяха! В съзнанието си Феята видя огърлицата на Сезам и отново помоли Лунните духове:
«Нежни лунни лъчи, ярко грейте,
магията своя прекрасна излейте!»
Далеч от пипалата на октопода Никс и Дина се носеха през морето, подскачайки над водата като летящи риби. Най-после и двете се приземиха — пляс! цоп! — точно на върха на Скалата на русалките. В този момент опашките им изчезнаха! Отново си бяха самите те — феи с крилца и крачета!
— Ох, най-после — каза Никс и се протегна. — Мразех тази рибешка опашка!
— Аз също — добави Дина. — Сега вече можем да се върнем при господаря.
Преди да отлетят обаче, Дина не можа да се сдържи и вдигна медальона на Сезам, за да го разгледа. Очите й злорадо светеха, когато си спомни болката, изписана по лицето на търсачката. Медальонът искреше на лунната светлина…
Изведнъж един лунен лъч падна върху него внезапно като светкавица! Дина закри очи с ръка, медальонът се отвори и… от него изпадна снимката на Попи. Никс и Дина само проследиха с поглед как тя отлетя надалеч, понесена от морския ветрец.
— Остави я — обади се Никс. — Нали взехме огърлицата. Това е най-важното. Да тръгваме!
Двете запърхаха с малките си стоманеносиви крилца и се понесоха към кулата на Зорган.
* * *
Пазачката на портата Селена тревожно се оглеждаше и чакаше завръщането на търсачките.
— Слънцето скоро ще изгрее — каза си тя. — Колко странно! Тази нощ луните грееха по-ярко от когато и да било.
В този момент ярка светкавица проблесна над Скалата на русалките. Селена зърна късче хартия, което се носеше из въздуха пред очите й бавно като есенно листо — люлееше се и се въртеше — докато накрая кацна на края на опашката й. Русалката го взе и ахна от изненада.
— Това принадлежи на Сезам — каза си тя, като позна снимката на жената от медальона. — Какво ли се е случило?
* * *
По това време Сезам вече се беше събрала отново с приятелките си. Майката-делфин и детенцето й я бяха отвели при Мади, Лиз и Меранда.
— Благодаря ви — прошепна Меранда на делфините.
Сезам се ужаси, когато видя Мади. Най-добрата й приятелка изглеждаше слаба и бледа. Внимателно изслуша всичко, което й разказа Лиз. Когато историята приключи, Меранда побърза да добави:
— Мади извади късмет, че оживя след ужилването на дантелената шапчица. Тези медузи са смъртоносни!
— О, Мади! — възкликна Сезам. — Била си толкова смела!
— Чувствам се малко особено — отвърна Мади. — Но, Сез, какво ще правим с талисмана? Изпуснах го и…
Гласът й заглъхна и на Сезам й се стори, че приятелката й отново ще загуби съзнание. Делфините приближиха и нежно я подкрепиха.
— Аз видях къде падна талисманът — обади се Меранда. — Ще те заведа дотам, Сезам.
Сезам хвърли поглед на часовника си. Слънцето вече надничаше над хоризонта.
— Чудесно! — отвърна тя. — Мисля, че имаме още десет минути до изгрева. Хайде. Нямаме време за губене!
— Аз ще остана с Мади — каза Лиз. — Успех!
Сезам се гмурна след Меранда и я последва до кораловия риф. Лунните лъчи осветяваха пътя им, което малко учуди Сезам, защото вече беше почти сутрин.
Минаха край туфичката лунни макове, които Меранда, Лиз и Мади бяха видели по-рано. Русалката се огледа внимателно за други медузи, но, слава богу, никакви дантелени шапчици не се виждаха наоколо. Най-после стигнаха до мястото, където бе изчезнал талисманът.
— Потъна ето тук — каза Меранда и посочи зейналата пукнатина в скалата.
Сезам надникна вътре. Отначало не виждаше нищо, но след миг на лунната светлина проблесна нещо сребърно. Талисманът заискри като малка звездичка на фона на черното кадифено нощно небе. Стомахчето на Сезам се сви от вълнение и тя посегна към него… Пръстите й се сключиха около талисмана, малък и гладък, и тя лесно го измъкна навън. Това наистина беше талисманът-делфин! Дори на тази дълбочина той сякаш светеше със собствена магическа светлина.
— О, прелестен е — каза Сезам и вдигна сребърното делфинче така, че русалката да може да го разгледа.
— Прилича на истински делфин — каза Меранда.
Сезам го стисна отново в юмруче, притеснена да не го изгуби. За секунда си спомни как огърлицата й бе отплувала към дъното и тя стисна талисмана още по-силно.
«Не мога да се тревожа за огърлицата точно сега», помисли Сезам. «Трябва да се върнем при портата възможно най-бързо!»
Делфините отведоха търсачките до портата и пътуването беше прекрасно! Плъзгаха се по водата, скачаха нагоре и прехвърляха пенестите вълни — чак до Скалата на русалките!
Селена ги чакаше.
— Побързайте! — каза тя на момичетата. — Слънцето почти изгря. Сезам, искам да ти дам нещо.
Тя подаде на Сезам мъничка чантичка, изработена от рибешки люспи.
— Вътре има нещо ценно.
— Благодаря ти — отвърна Сезам и се зачуди какво ли може да е. — Дали мога да прибера вътре и това?
Тя отвори дланта си и показа на Селена талисмана-делфин. Малката чантичка беше идеалното място, където да го скрие.
— Разбира се — отговори Селена и отвори чантичката, а Сезам пусна талисмана вътре. — Радвам се, че сте го намерили. Отлично се справихте, търсачки! До правда!
Сезам, Мади и Лиз се обърнаха към портата и чуха зад себе си радостните викове на Меранда, Старейшината и останалите русалки, които също им пожелаваха лек път. Малко по-навътре в морето делфините скачаха над вълните от радост. Старейшината духна към търсачките облак от пъстроцветни въздушни мехурчета, после една огромна вълна заля Скалата на русалките и момичетата потънаха в море от искряща бълбукаща пяна. Потънаха надолу сред мехурчетата, минаха покрай малкото морско конче и страшния октопод и се понесоха надолу все по-бързо и по-бързо, докато…
Пляс!
Цопнаха право в басейна под водната пързалка в аквапарка.
— Беше страхотно! — чу се гласът на Ник. — Чудни снимки станаха! И трите пристигнахте по едно и също време!
Сезам, Мади и Лиз изплуваха от басейна малко замаяни. Пързалката беше великолепна, но нищо не можеше да се сравни с приключението в Каризма! Сезам и Лиз обаче още бяха притеснени заради медузата, опарила Мади.
— Добре ли си? — прошепна Лиз.
— Чувствам се добре — отговори Мади. — Мисля, че мехурчетата ми помогнаха!
— Хайде — повика ги Ник. — Да вървим да намерим Лоси. Тя ни чака в кафенето.
* * *
— Къде ти е огърлицата, Сезам? — попита Лоси, когато се срещнаха.
Мади хвърли към Сезам изненадан поглед. Сега забеляза, че огърлицата на приятелката й я нямаше.
— Ъъъ, сигурно съм я изгубила — започна Сезам.
— О, колко жалко! — възкликна Лоси. — Трябва да е паднала някъде из басейните. Може би някой ще я намери и ще я предаде на входа. Никога не знаеш какво може да се случи.
* * *
По-късно вечерта Сезам седеше самичка на леглото в стаята си и си припомняше вълшебните неща, които беше преживяла през деня.
— Октоподът изглеждаше толкова страшен — каза тя на мечето си Алфи. — Отначало помислих, че ще ме изяде. Но той се оказа страхотен. Радвам се, че затрудни работата на онези ужасни малки феи.
Тя отвори кутията си за бижута. Вътре лежаха сребърната гривна на кралица Чаровна и девет вълшебни талисмана. Сезам измъкна от джоба си чантичката на русалката и извади от вътре прелестния весел талисман-делфин.
— Погледни, Алфи — прошепна тя. — Не е ли красив? Точно като истинските делфини, които видях днес! Остава да намерим още само три талисмана.
Тя внимателно постави делфинчето в кутията при останалите талисмани. Толкова се радваше, че го беше намерила, че почти забрави какво й беше казала Селена, когато й бе дала чантичката. Сега обаче си спомни думите й: «Вътре има нещо ценно». Сезам леко тръсна чантичката и… отвътре изпадна снимката на Попи.
— О! — ахна Сезам, загледана в малката снимка на майка си, която й се усмихваше ведро.
По бузите й потекоха сълзи, когато си спомни, че феите бяха откраднали любимата й огърлица. А още по-лошото беше, че тя сигурно вече беше в ръцете на злия Зорган. Сезам потрепери.
След това я осени една мисъл. Загледана в снимката на майка си, тя осъзна, че най-ценното нещо в медальона й не беше самият той, а онова, което съдържаше. Сезам не обичаше самата огърлица. Обичаше образа на майка си, а той си беше при нея, на безопасно място. Колкото до баща й… и той си беше у дома, жив и здрав! Освен това Сезам имаше много, много негови снимки. Тя изтри сълзите си. Постави внимателно снимката на Попи в кутията за бижута заедно с талисманите — всички ценни неща трябваше да стоят заедно — и затвори капака. В края на краищата нещата не бяха чак толкова зле!
Десета глава
Само три вълшебни свещи още горяха — талисманите, на които бяха наречени, все още не бяха намерени: сребърната луна, детелината и ключът. Издайнически дим се извиваше над свещта, наречена на сребърното делфинче, и Сребърната фея плесна с ръце от радост. Този талисман също беше в безопасност у Сезам в Чуждия свят.
Феята седна пред тоалетката си и започна да реши прекрасната си сребърна коса. Замисли се за деня, в който всички талисмани ще бъдат намерени и вълшебната гривна ще бъде върната на кралица Чаровна. Знаеше, че този ден ще настъпи скоро.
— Още само три талисмана и мисията на Сезам ще бъде завършена — каза си тя. — Нищо, нищо не бива да й попречи…
Докато тези мисли минаваха през ума й, аленото слънце се издигна над хоризонта и искрящите му лъчи блеснаха в огледалото пред нея. За секунда светлината я замая.
Феята потърка очи и когато отново погледна, видя в огледалото ужасния образ на Зорган!
Магьосникът се усмихваше зловещо, а в ръката си държеше огърлица. Тя принадлежеше на Сезам, разбира се. Медальонът беше отворен. Сребърната фея се вгледа внимателно… Снимката на Попи я нямаше вътре!
— А! — възкликна Феята, а образът на магьосника в огледалото избледня и изчезна. — Лунните духове са направили магия. Не всичко е изгубено!
Но тя знаеше, че търсачката ще премине през тежко изпитание. Сезам трябваше да прояви много смелост и сила, за да победи магиите и да се справи с лъжите на Зорган…
Но това е друга история и трябва да бъде разказана друг път!
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
