|
|
Кой каквото прави, на себе си го прави
Имало едно време една жена. Тя обичала много мъжа си, семейството си, а най-вече сина си. Била уж жена като всички, но не било точно така. И ето какво й се случило.
Веднъж на портата на къщата й почукал просяк и помолил за къшей хляб, а тя, както била ядосана за нещо, му викнала да се маха веднага.
Просякът не се обидил, но й рекъл:
— Е, щом не искаш, жено! Но знай — кой каквото прави, на себе си го прави! — и си продължил по пътя.
Жената още повече се ядосала и свадливо попитала защо не работи, а проси.
Тогава просякът се извърнал и й показал двете си ръце, те били без пръсти, така се родил нещастникът. Жената погледнала ръцете на просяка и рекла:
— Я седни тука на пейката и почакай!
Старецът седнал тихо и кротко на пейката пред входната врата и зачакал. Минал се час, минали два и жената излязла от къщи, носела нещо увито в кърпа. Подала го на просяка и му рекла:
— Приготвих ти питка, да ядеш и да се наядеш, човече!
Просякът поблагодарил и потеглил по пътя, почуквал с тояжката, крачел към другото село.
Както си вървял по пътя — насреща му конник препуска. Старецът се отдръпнал да мине човекът с коня. Но той спрял и го заговорил:
— Добра среща, дядо! — рекъл му.
— Добра да е, синко! — отвърнал просякът.
— Цял ден съм търчал из града, не ми остана време да хапна, тъй съм изгладнял, та в корема ми все едно котараци се гонят… — рекъл му човекът на коня, млад бил.
— Ами аз тука имам питка — казал просякът, който бил добър човек и му я подал. — Ето, хапни си.
Момъкът само това и чакал. Бил гладен като вълк и я заръфал, само след минутка от нея нищо не останало.
Поблагодарил му момъкът, даже понечил да му даде пари за питката, но просякът отказал:
— Нали затова сме човеци, да си помагаме.
И всеки тръгнал по пътя си — просякът закрачил към съседното село, а момъкът препуснал към къщи.
Той бил син на жената, която дала питката на просяка.
Влязъл вкъщи момъкът и го присвил коремът. Разтревожила се майка му, заразпитвала го какво и къде е ял. А момъкът, присвит от болка, разказал на майка си как срещнал по пътя един стар човек и той му дал питка.
Майката закрила лицето си с две ръце и горко заплакала — тя била наръсила тестото за питката със силна отрова, която би убила и слон!
И докато синът пред очите й се гърчел от болка и умирал, тя си спомнила думите на стареца просяк:
— Кой каквото прави, на себе си го прави!
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
