Българска търсачка и начална страница

Резултати за "кинезитерапия".

Напред.БГ - Българската търсачка.

ОБЩА МЕТОДИКА на Кинезитерапията (Кинезитерапия) 
ПРИ ТРАВМИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ (ОДА)

Спортни травми. В съвременното общество все повече хора в различни възрасти и с различно ниво на двигателни способности практикуват спорт. В резултат нараства и спортния травматизъм. При спортните травми често се съчетават увреди едновременно на  костите и меките тъкани. Те се получават в резултат на външно въздействие.

1.    Видове травми на опорно-двигателния апарат:

a) ФРАКТУРИ (счупвания) – най- сериозните травми на костите. Нарушава се целостта на костта. Получава се по директен или индиректен механизъм. Характерни за спортната практика са т.нар. „стрес-фрактури“ – в резултат на често натоварване и поемане на усилия се говори за „умора“ на костната тъкан, намалява издръжливостта на костната структура. До колко една фрактура е сериозна зависи от:

- Броя на фрагментите;

- Съпътстващи увреди – на нерви, кръвоносни съдове, мекотъканни увреди, вътрешни органи;

- Има ли нарушаване целостта на кожата – открити и закрити фрактури;

- Според вида на фрагментите – напречна, спираловидна, надробена, компресивна, „зелена клонка“;

Неблагоприятни са счупванията на места, където кръвоснабдяването е затруднено, това забавя зарастването.

Визуализират се чрез рентгенова снимка. Лечението на фрактури е продължително като се прекъсва тренировъчния режим. По-неблагоприятни са фрактурите на долните крайници, които значително засягат свободата на общата двигателна дейност на болния.

Костната тъкан е единствената тъкан в ОДА, която се възстановява със собствени клетки. Останалите съединителни тъкани се съединяват с фиброзна тъкан, като на мястото на увредата се формира цикатрикс (белег). Най-голям шанс за незарастване има при фрактурите в средата на диафизите (тялото на костта) съпътствани с мекотъканни увреди.

Първичен калус + калций = кост

Въпреки че скоростта на регенерация е почти еднаква за горните и долните крайници, костите на долния крайник се нуждаят от повече време поради това, че те се натоварват много повече от тези на горния крайник.

При фрактури в спортната практика най-честите мекотъканни увреди са на мускулите, сухожилията, ставните връзки, менисци. Травмите на меките тъкани се класифицират на контузии и руптури (разкъсвания).

b)    КОНТУЗИИ – засягат мускули и стави. Не се стига до разкъсване на основните структури на увредената тъкан, но се разрушават кръвоносни и лимфни съдове. Образува се оток, ако е от кръв се нарича хематом. Основните оплаквания са от болка, но функцията е минимално нарушена. Получават се при директен удар.

c)    МЕКОТЪКАННИ РУПТУРИ (разкъсвания) – по-тежки от контузиите, налице е увреда на основните структури на засегнатата тъкан. По степен на увреда могат да бъдат:

-     Микроруптури;

-     Частични руптури;

-     Пълни руптури;

Получават се най-често при луксации и сублуксации на ставите, при което ставните и околоставните структури се увреждат в различна степен. Диагностицират се най-често с магнитно-ядрен резонанс.

Травмите на стави са луксациите и сублуксациите.

d)    ЛУКСАЦИЯ (изкълчване) – пълно разместване на ставните повърхности. Единия ставен партньор напълно излиза извън периферията на другия, и не може да се върне. При луксации значително се увреждат – ставната капсула, лигаменти, мускули и др. като степента на увреда е от руптури до микроруптури.

e)    СУБЛУКСАЦИЯ – частично разместване на ставните повърхности, при което ставните сегменти спонтанно се наместват обратно, както трябва да бъдат анатомично. При ставна нестабилност субликсациите са често срещани, като в тези случаи не е налице осезателна тъкана уведа.

Освен остри травми, в спортната практика са често срещани микротравматизмът и претоварванията на ОДА. При тях се предизвиква възпалителна реакция в засегнатите тъкани, която ако не се овладее може да хронифицира и да предизвика трайни увреждания (дисфункции). Засягат се най-често сухожилията (тендинити) и ставните бурси (бурсити).

Увредата на ставния хрущял може да се получи както при директна травма така и при постоянно претоварване на ставите, съпътстващо повечето от спортните дисциплини. Това е много сериозно състояние, което отключва механизъм за прогресивно разрушаване на ставата и постепенно развитие на артрозна болест. Ставният хрущял при възрастни регенерира непълно с фиброматозна тъкан, която няма същите свойства.

Времето необходимо за зарастване на меките тъкани зависи от различни фактори:

-     Възраст

-     Общо здравословно състояние

-     Степен на увреда и др.

Най-бързо зарастват тъканите с обилно кръвоснабдяване – мускули и кожа. Сухожилията и връзките зарастват значително по-бавно.

При регенерацията на меките тъкани е налице „цикатрикс“ (белег), дължи се на факта, че зарастването се случва посредством образуването на фиброзна тъкан. Ако травмата не се лекува адекватно цикатриксът загрубява, хипертрофира, скъсява се и сраства с околните структури. Това ограничава в последствие пълното функционално възстановяване. Предпоставка е за остри травми и микротравматизъм.

2.    Влияние на Кинезитерапията върху човешкия организъм

Негативното въздействие на инактивитета може да е както локално така и общо за целия организъм. Имобилизацията и намалената двигателна активност се отразяват негативно както върху структурата и функцията на ОДА, така и върху функцията на останалите системи – сърдечносъдова, дихателна, отделителна и т.н.

a)    Промени в мускуло-скелетната система

Налице са тъканни промени (хипотрофия) на тъканите и в последствие загуба на структурни компоненти. Променят се механичните свойства на тъкантие и в последствие се нарушава тъканата функция:

-     Костна тъкан – намалява опороспособността си и капацитета й на минерален резервоар

-     Мускулна тъкан – губи от контрактилната си способност

-     Съединителна тъкан – намалява еластичността си и здравината

-     Нервна тъкан – намалява чувствителността на някои обвити със съединителна тъкан рецептори.

КОСТИ

Тъкани промени: след 10–15 дневна имобилизация минералното съдържание на костта се намалява, като организма губи много калций чрез урината. Оттам намалява и костната плътност.

Промени на механичните свойства: За 12 седмици твърдостта намалява на 55-60% от нормата. Еластичното съпротивление и твърдостта намаляват и костта става по крехка, податлива към фрактури.

Промени във функцията: опорната функция на костите е намалена. Намалява устойчивостта на костите към натоварване.

МУСКУЛИ

Тъкани промени: намалява размера на мускулните фибри (загуба на миофибрили), към края на втората седмица. В дегенериралия мускул се разполага фиброзна мастна и съединителна тъкан. Мократа мускулна маса спада с около 25%, а общото тегло с 32%.

Промени на механичните свойства: увеличава се времето за генериране на контракция и релаксиране на мускула. В по-голяма степен се засягат бавните мускулни влакна (аеробните).  Намалява се контрактилна активност на мускула и спада консумацията на инсулин. Ако мускула е имобилизиран в скъсена позиция, той ще се скъси и ще се наруши еластичността му.

Промени във функцията: повишена уморяемост и намалена издръжливост, особено на постуралните мускули. Уморените мускули губят амортизиращата си и стабилизираща функция по отношение на ставите.

НЕКОНТРАКТИЛНА СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

Тъкани промени: Съединителната тъкан става груба вместо гладка и фина. Промени на механичните свойства: намалена еластичност и пластичност, както и повишена крехкост на тъканта. 8 седмици след имобилизацията разкъсване на лигамент се постига по-ниско натоварване.

Промени във функцията: намалява устойчивостта на опън, разтегливостта и пластичността на съединителната тъкан.

ПРОМЕНИ В ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Нарушават се регулаторните механизми и дискоординация на дихателните движения. Намалява се подвижността на гръдния кош и диафрагмата. Развива се дисбаланс и повишен тонус на дихателната мускулатура. Намаляват белодробния обем и белодробната жизнена вместимост. Недостатъчна белодробна вентилация, от което се влошава тъканото дишане.  Поради кислородната недостатъчност се нарушава работоспособността на Централната нервна система и пациента усеща главоболие и отпадналост.

3.    Влияние на физическите упражнения и средствата на Кинезитерапията върху човешкия организъм.

Лечението след травма изисква едновременно разрешаване на две задачи:

-     Възстановяване анатомичната цялост на тъканите

-     Възстановяване функцията на засегнатия орган

От различните средства за лечение, прилагани най-рано след травмата (шиниране, гипс, хирургична намеса, екстензия и др.) широко е и приложението на Кинезитерапията. Въздействието на Кинезитерапията е както локално, така и общо за организма.

Общо въздействие: стимулира подобряването на общото състояние на организма и спомага за ускоряване на регенерацията. Оказва се положително  влияние върху нервно-психичното състояние на пациента. Активните занимания по Кинезитерапия  намаляват и премахват депресивните състояния, подобрява се функцията на кората на главния мозък и физиологичните процеси се регулират добре – подобрява се дишането и кръвообръщението, обмяната на веществата и др. Съзнателното участие на болния в лечебната процедура благоприятства изработването на нови двигателни навици, от които зависи не само бързото зарастване, но и благоприятното функционално и структурно възстановяване на засегнатата част.

Локално въздействие:  Увеличава се здравината на неконтрактилните структури – кости, сухожилия, лигаменти, в резултат на адаптивните промени към увеличеното натоварване. Кинезитерапия лечение трябва да се съобразено със стадия на регенеративния процес:

-     Остра (протективна) фаза – имобилизационен период

Целите на Кинезитерапията в тази фаза са  - протекция и контрол. Травмираната тъкан започва да регенерира чрез крехка фиброзна спойка, която лесно може да се разруши при стречинг, което от своя страна ще доведе до загрубяване (хипертрофия) на цикатрикса. За да се спомогне образуването на фибрина е важно да се намали следоперативния оток като се приложи покой, лед, компресия, елевация на крайника.  Физическите упражнения не позволяват да настъпят атрофични и дегенеративни изменения в двигателния апарат. Те са важно профилактично средство против сбръчкването и втвърдяването на ставната капсула, лигаментите и фасциите, каквито могат да настъпят в резултат на обездвижването.

От физиотерапията се препоръчва – ултразвук и лазер

-     Подостра (регенеративна) фаза (следимобилизационен период)

В тази фаза се увеличава здравината цикатрикса, който зависи от ориентацията и броя на колагеновите фибри. Внимателното разтягане на цикатрикса влияе на боря и ориентацията на колагеновите влакна. В първите 8-10 седмици трябва да се предотврати срастване с околни структури (сухожилия, мускули и др.). Не трябва да се позволява формирането на нееластичен цикатрикс. Колагенът в засегнатата част трябва да се ориентира, по начина характерен за незасегнатите части. Системните упражнения регулират образуването на съединителната тъкан, цикатрикса става мек, еластичен и не смущава функцията на травмираната част. Под влияние на системно съкращаване и разпускане на здравата и от части на наранената мускулатура се получава активно оросяване с кръв в областта на раната, усилва се лимфообръщението, като се подобряват окислителните и възстановителните процеси. И се ускорява регенерацията. Използват се пасивни упражнения, активно-асистирани упражнения, активни упражнения, и когато стане възможно и упражнения срещу съпротивление.

-     Хронично-ремоделираща (функционално-възстановителна) фаза.

В тази  фаза здравината на съединителната тъкан формираща цикатрикса продължава да се увеличава, но в по-бавен темп. Това е фазата в която Кинезитерапия разгръща целия си потенциал. Цели се профилактика на контрактурите, хипертрофията на цикатрикса и хипортофията на мускулатурата. Както и възстановяване на нормалната ставна подвижност, мускулната сила, еластичността и разтегливостта на меките тъкани.

Лечебният ефект на Кинезитерапията е свързан както с максимално бързо функционално възстановяване, така и със структурното възстановяване и механичната здравина на засегнатите елементи.

(3) ПРИНЦИПИ И ОБЩА МЕТОДИКА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ КАЧЕСТВА НА СПОРТИСТА СЛЕД ТРАВМА

Постравматичната имобилизация се отразяват значително по-неблагоприятно при спортистите за разлика от при неспортистите. Мускулната хипотрофия и понижаването на общата физическа дееспособност предизвикват значителна загуба на спортна форма.

Задачите на Кинезитерапията се определят от моментното функционално състояние на спортиста и вида на упражняваната спортна дейност. Травмираният спортист трябва да се възстанови до ниво, позволяващо му безрисково да поеме спортно-тренировъчни натоварвания. Основните задачи на Кинезитерапията са насочени към възстановяване на:

-     Мускулната функция – сила, издръжливост, контрол и стабилизация

-     Подвижността на ставите и еластичността на меките тъкани

-     Работоспособността на кардиореспираторната система

-     Координацията и правилният стереотип на движенията

1.    Средства и упражнения за възстановяване на ставната подвижност.

Контрактура – ограничената активна и пасивна подвижност в дадена става. В следствие на временни или трайни патологични изменения в самата става или околоставните тъкани.

Анкилоза – пълната загуба на движение в дадена става.

Обема на движение в ставите зависи от ставната подвижност и еластичността на окололежащите меки тъкани.

Меки тъкани – контрактилни и неконтрактилни

Причините, които ги предизвикват:

-     Промени в тъканите на самата става (ст.повърхности, ст.хрущял, ст.капсула и др.) – мек краен усет

-     Скъсяване на сухожилия, мускули,връзки и кожа – пружиниращ краен усет;

-     Неправилно зарастване на костните парчета – твърд краен усет;

     Целейки възстановяването на ставната подвижност трябва да вземем предвид причините за нейното ограничаване.

Средства на Кинезитерапията:

-     пасивен стречинг – мануален, механичен, позиционен. Посоката на въздействие е противоположна на посоката на скъсяване

-     активни инхибиторни техники – техники за постизометрична релаксация и реципрочна инхибиция за подтискане на повишения мускулен тонус;

-     ставна мобилизация – пасивни тракционни или транслаторни движения между ставните повърхности. „joint play” (ставна игра)

-     Мекотъканна мобилизация директноо мануално въздействие върху скъсената тъкан;

2.    Средства и упражнения за възстановяване на мускулната функция;

Мускулна функция – контрактилоспособност, издръжливост и стабилизиращ ефект.

Мускулна сила – способността на даден мускул или мускулна група да проявява тензия (да преодолява съпротивление в статичен(изометрия) или динамичен режим(изотония)).

Максималната сила, която се развива при мускулната контракция зависи от два основни фактора:

-     Контрактилната способност на мускула е правопропорционална на напречното сечение на неговите фибри.

-     Възможността за синхронизирано активиране на максимален брой мускулни влакна.

     Редица изследвания доказват, че увеличаване на мускулната сила може да се постигне и без мускулна хипертрофия.

Средства на Кинезитерапията:

-     Активно-асистирани упражнения – без участието на гравитацията;

-     Активни упражнения – без гравитация;

-     Активни упражнения срещу гравитация;

-     Активни упражнения срещу водещо (мануално) съпротивление;

-     Активни упражнения със гири;;

-     Активни упражнения с еластично съпротивление – ластици, пружини, топки;

-     Активни упражнения на уреди;

Като упражненията се изпълняват в изометричен и изотоничен режим. Работейки за максимална сила изпълняваме анаеробни упражнения – с максимално натоварване и малък брой повторения.

3.    Средства и упражнения за възстановяване на издръжливостта.

Под издръжливост се има предвид както локалната мускулна издръжливост, така и общата издръжливост (функционалния капацитет на кардиопеспираторната система). Издръжливостта предопределя способността за изпълняването на циклични дейности – ходене, качване и слизане по стълби, кросово бягане и др.

Мускулна издръжливост – способността на да ден мускул да извърши голям брой контракции(изотонични контракции) или да задържи мускулната си тензия за продължителен период от време(изометрична контракция).

Обща издръжливост – способността за продължително извършване на нискоинтензивни циклични дейности. Упражненията за увеличаване на общата издръжливост се наричат аеробни упражнения или кардио-респираторен фитнес.

Средства на Кинезитерапията:

-     Активни упражнения със гири;

-     Активни упражнения с еластично съпротивление – ластици, пружини, топки;

-     Активни упражнения на уреди – аеробни;

Изпълняват се многократни повторения срещу умерено съпротивление до достигане на умора, упражненията за сила също влияят, но в по-малка степен.

Мускулна стабилизация – синергичната координация на нервномускулната система за осигуряване на стабилна основа при извършване на целенасочени движения. За да можем да имаме активно движение в крайниците, трябва да имаме стабилизиране на проксималните структури – труп, таз и раменен пояс. Работи се за развиването на статична и динамична сила на мускулите стабилизатори. Това най-добре се получава при упражнения в затворена кинетична верига.

Средства на Кинезитерапията:

-     Упражнения в затворена кинетична верига с частично обременяване на долните крайници;

-     Упражнения в затворена кинетична верига с пълно обременяване на долните крайници по анатомичните оси – без и със тежести;

-     Упражнения в затворена кинетична верига с пълно обременяване на долните крайници по диагонално-спирални модели на движение;

-     Ритмична стабилизация – изометрични контракции на антагонистичните мускули;

-     Частично и цялостно изпълняване на битови, трудови и спортни дейности;

Чрез тези упражнения се цели многократно дозирано натоварване на проксималните сегменти. Аналитичните упражнения за възстановяване на силата и издръжливостта трябва да са насочени към възстановяване на необходимите на индивида комплексни умения.

4.    Средства и упражнения за възстановяване на координацията и комплексната функция в кинетичните вериги на крайниците.

Координация – способността за контрахтиране на необходимите мускули в точно определен момент с необходимият интензитет и в необходимата последователност. Необходима е нормална функция на централната нервна система (ЦНС).

Комплексна функция – способността за извършване на сложни двигателни действия свързани с независимото и самостоятелно изпълнение на дейностите от ежедневния живот.

За развиването на тези качества е нужно да са налице основните двигателни качества – подвижност, сила, издръжливост и бързина. Възстановяването на равновесните, координационните и комплексните двигателни възможности се основава на принципа на развитието на двигателните умения и навици:

-     Първоначално се възстановяват усвояват прости двигателни умения и навици, като след тяхното овладяване се преминава към по-сложни двигателни действия;

-     Налагат се многократни повторения на необходимите двигателни действия, като за правилното им моделиране се ангажират всички сетивни сензори – тактилни, визуални, слухови, проприоцептивни;

-     Когато моделираме дадено двигателно действие от крайниците, е необходимо преди това да се обърне внимание на активната стабилизация на трупа, таза и раменния пояс;

-     След усвояването на основни двигателни умения и навици трябва да се стимулират елементи или цялостни ежедневни, трудови и спортни дейности. Най-добре е да се подберат обичайните за съответния човек активности;

-     Усвояването на необходимите двигателни умения започва при бавна скорост, която постепенно се увеличава. Следи се да не се нарушава изградения нормален стереотип на движението.

Средства на Кинезитерапията:

-     Прости координационни упражнения без и със зрителен контрол;

-     Циклични упражнения – пълзене, лазене, ходене на колене, ходене, качване и слизане по наклон или стълби и т.н.;

-     ДЕЖ и трудотерапия;

-     Елементи от спорт;

-     Спорт;

(4) Кинезитерапия ПРИ ФРАКТУРИ НА КОСТИТЕ, РАМЕННИЯ ПОЯС И ГОРНИТЕ КРАЙНИЦИ.

Такива сериозни травми се наблюдават предимно при контактните спортове – ръгби, футбол, хокей, хандбал и др. Най-често се получават при директно падане върху рамото, ръката или при удар в раменната област от противников лакът, ходило, глава, бедро, удар със стик (в хокея) и др. Чести са фрактурите, в резултат на падане, при колоезденето, мотоциклетизмът, ски, конна езда, спортна гимнастика.

1.    Основни методи за лечение на фрактурите на раменния пояс и горните крайници.

Фрактури на раменния пояс:

-     Фрактури на ключицата – лечението е консервативно – чрез маншет за около 3 седмици;

-     Фрактури на лопатката – консервативно лечение когато няма разместване – превръзка тип Дезо или абдукционна шина;

-     Фрактури в областта на главата на мишничната кост – лечението е консервативно, ако не са неразместени, и оперативно, ако е отделен голям фрагмент; Независимо от вида на лечението се поставя имобилизация при 90градуса флексия в ЛС (Лакътна става) за период от 1 до 3седмици.

Диафизарните счупвания на мишничната кост е предимно консервативно – лечение чрез имобилизация за от 2 до 4 седмици и последваща Кинезитерапия.

Фрактури в областта на лакътя (ЛС):

-     Фрактура на главата на лъчевата кост – имобилизация при 90градуса флексия в ЛС за период от 1 до 3седмици;

-     Фрактурите на олекранона – в повечето си случаи са разместени и изискват оперативно лечение;

-     супракондилни фрактури – обикновено изискват оперативно лечение с последваща имобилизация в шина за около 3 седмици. Необходими се 6-9седмици за включване на тренировка със значителни тежести. При спортове свързани със значително натоварване на лакътя или такива рискови за нова травма 3-6 месеца при възрастни, 8-12 седмици при деца.

Фрактури в областта на китката:

-     В дисталната част на костите на предмишницата (лъчева и лакътна) – в повечето случаи са неразместени и не изискват оперативна намеса. Лечението е консервативно. Връщането към спортна дейност е след около 12 седмици. Ако травмите са по сериозни възстановителния период може да достигне близо 6 месеца;

-     Фрактури на ладиевидната кост – неразместените се лекуват консервативно  - около 3 месеца възстановителен период, а разместените – около 4месеца. Препоръчва се протекция, чрез ортеза, още 3 месеца след свалянето на гипса.

Фрактури на метакарпалните кости:

-     Фрактура на първата метакарпална кост;

-     Фрактура на пета метакарпална кост;

При консервативно лечение, връщането към контактните спортове може да стане след 6-8 седмици, по-рано е при спортове, които не ангажират ръката. При оперативно лечение, упражняването на спортове които не ангажират ръката от 3 до 6 седмици.

2.    Цели, задачи и средства на Кинезитерапията при консервативно и оперативно лечение на фрактури на раменния пояс и горните крайници.

ЦЕЛТА на Кинезитерапията ПРИ ВСИЧКИ ФРАКТУРИ Е ПЪЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И НОРМАЛИЗИЕАНЕ ФУНКЦИЯТА НА ЗАСЕГНАТАТА ЗОНА.

A.    ПРИ ФРАКТУРИ НА КОСТИТЕ НА РАМЕННИЯ ПОЯС

При фрактура на ключицата:

Кинезитерапия се прилага в 3 периода:

-     по време на имобилизацията

-     ранен следимобилизационен период;

-     късен следимобилизационен период;

Зарастването отнема около 6 седмици, а напълно заздравява след 4-6 месеца от получаването на травмата. След което се позволява трениране на контактни спортове.

По време на имобилизацията: Кинезитерапия се съобразява с вида и локализацията на фрактурата, индивидуалните особености на пациента и приложения метод на лечение.

Задачи на Кинезитерапията:

-     общо тонизиране на организма;

-     положително психо-емоционално въздействие;

-     стимулиране на калусообразуването;

-     подобряване трофиката на засегнатата част;

-     профилактика на мускултната хипоторофия и контрактури;

Средства:

-     ОРУ - общоразвиващи упражнения;

-     активни упражнения за всички стави на здравия крайник;

-     активни упражнения за ЛС, китка и пръсти на травмираната страна;

-     опити за движение в РС на засегнатата страна;

Методични указания:

-     избягват се максимални контракции на мускулите, които биха довели до вторично разместване на фрагментите (m. sternocleidomastoideus и m. pectoralis major). упражнения в РС се извършват само в посока към екстензия;

-     След 3-4ден се позволява постепенна абд. до 90(с тенденция встрани и назад).

Ранен следимобилизационен период:

Задачи на Кинезитерапията:

-     намаляване на  болката

-     преодоляване на мускулния дисбаланс

-     постепенно увеличаване на ОД и достигане до нормален ОД в засегнатите стави

-     възстановяване на мускулната сила (след постигане на известен ОД)

Средства:

-     пасивни упражнения

-     пендуларни упражнения

-     активно асистирани упражнения от облекчено ИП за рамото и лакътя

-     свободни активни упражнения срещу гравитация

-     ПИР – постизометрична релаксация

-     упражнения с уреди

-     активни упражнения с тежести

-     Криотерапия

Методични указания:

-     Трябва да се има предвид, че ОД за флексия в РС след 60градуса ще се възстановява по-бавно, тъй като в движението вече се включват структури, които имат по-пряко отношение към счупването.

Късен следимобилизационен период:

Задачи на Кинезитерапията:

-     повишаване на издръжливостта

-     усъвършенстване на двигателните модели

-     възстановяване на нормалната функция на крайника и трудоспособността

Дозировката е най-голяма през този период, но е съобразена с нивото на костно срастване.

Средства:

-     упражнения с уреди

-     упражнения в затворена кинетична верига

-     изометрични и изотонични упражнения с водещо мануално съпротивление, без да създава стрес в мястото на счупването. В свободния от болка ОД

Противопоказания до 45-тия ден от счупването:

-     силово повдигане на ръката напред и встрани над 90( абд. и фл. над 90 в РС)

-     максимални контракции на m. Sternocleidomastoideus

При фрактура на лопатката:

Методиката на Кинезитерапията е същата като при ключицата, като са позволени и движенията в РС напред.

Противопоказни до 45-тия ден са:

-     болезнените движения

-     носенето на тежки предмети

-     силовоповдигане на ръката над 90 абд. в РС

При фрактура на проксималната част на хумеруса:

Обикновено са фрактури на tuberculum majus et minus, caput главата и шийката на хумеруса. Спортно натоварване се допуска след около 3месеца, като за този период активно се е работило чрез средствата на Кинезитерапията.

Кинезитерапия при неразместените фрактури:

По време на имобилизацията се избягват контракциите на тези мускули, които биха довели до размествне на фрагментите. В следимобилизационния период се работи по основната методика. Акцентира се първо на леки, пасивни махови движения, упражнения с помощ, като се съобразяваме със степента на калусообразуване, за възстановяване на ОД. Обикновено ОД се възстановява за 3-8 седмици след фрактурата, а за пълно нормализиране на функцията са нужни 3-4месеца от получаване на фрактурата. При разместени фрактури – по-бавно калусообразуване.

Кинезитерапия при вклинените и стабилни фрактури. В началото горният крайник е на митела. Средства на Кинезитерапията по време на имобилизационния период (още от 2-3тия ден) и след снемането на мителата:

-     Криотерапия и оточен масаж – за намаляване на болката

-     Упражнения с мителата – леки, махови, безболезнени, първо в сагитална равнина. После ръката се освобождава от мителата и се отпуска да виси свободно надолу. РС – увеличаване ОД без болка.

-     Активни упражнения – изпълняват се от облекчено ИП или с автопомощ. Ротациите се включват на по-късен етап.

-     Упражнения с уреди – гимнастически тояжки, гимнастическа стена, макари и др.

-     Активни  упражнения с/у адекватно съпротивление за мускулите на раменния пояс и m. deltoideus. При всички упражнения в РС трябва да се избягват компенсаторни движения, като се фиксира рамото.

-     упражнения за хвърляне и ловене, ДЕЖ и др.

При нестабилни фрактури след репозиция се прилага имобилизация чрез гръдно-ръкавен гипс за 2-2,5 месеца – фиксират се РС и ЛС. Кинезитерапия започва още през първите 2-3 дни след имобилизацията, разделя се на имобилизационен и следимобилизационен период. По време на имобилизационния период се акцентира на дихателната гимнастика, специални упражнения за имобилизирания крайник – акт. упражнения за свободните китка и пръсти и изометрични контракции за всички мускули в ЛС и РС – особено за абдукторите. Използват се и упражнения срещу съпротивление за симетричния здрав крайник.

След свалянето на имобилизацията програмата на Кинезитерапията е същата като при вклинените счупвания – успоредно с възстановяване на ОД, ДЕЖ.

B.    ФРАКТУРИ В ОБЛАСТТА НА ЛАКЪТЯ

При супракондилни фрактури в лакътната става:

През периода на имобилзиация Кинезитерапия – свободната от имобилизация РС се заангажира много по-активно с упражнения Тези счупвания са външни спрямо ЛС и се възстановяват значително по-бързо и пълно в сравнение с вътреставните счупвания.

В много случаи, най-вече при деца, гипсовата превръзка се срязва на 10-15тия ден и имобилизацията продължава само с лонгета. Тя може да се сваля 2 или 3 пъти дневно за раздвижване на ЛС. Започва се с пасивни упражнения, упражнения с помощ – бавни, от облекчено ИП. Тренира се както фл. и екст. така и проно-супинацията. Без да се допуска болка.

Цел на Кинезитерапията след имобилзиацията: пълно възстановяване на функциата на ЛС.

Прави се стречинг. Прилага се внимателна тракция в областта на предмишницата самостоятелно или в комбинация с пасивни движения. Постепенно се правят упражнения с/у съпротивление – отначалото мауално, след това с уреди с или без мануален контрол. Упражнения в затворена кинетична верига, ловене и подаване на топка.

При фрактури на олекранона (вътреставни счупвания)

6-8 седмици са нужни за включване на тренировка със значителни тежести и 12 седмици за връщане към спорт. Възстановяването на функцията отнема повече време отколкото при супракондилните фрактури. Периоди – имобилизационен и следимобилизационен.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Стимулиране трофиката на горния крайник и калусообразуването;

-     Увладяване и профилактика на контрактурите. Възстановяване на ставната подвижност;

-     Подобряване на еластичността на меките тъкани в ЛС;

-     Възстановяване на мускулния баланс – разтягане на скъсените мускули и засилване на слабата мускулатура;

-     Възстановяване силата и издръжливостта на мускулатурата.

При неразместени фрактури на главата на радиуса

Консервативно лечение – 4-6 седмици имобилизация и целенасочена Кинезитерапията. При оперативно лечение Кинезитерапия трябва да продължи поне 2 месеца преди връщане към спортна дежност.

C.    ФРАКТУРИ НА ЛАДИЕВИДНАТА КОСТ (В ОБЛАСТТА КИТКАТА)

Срещат се най-често при млади спортисти, упражняващи контактни спортове и такива криещи риск от падане.

По време на имобилизационния период Кинезитерапия има за задача да предотврати ограниченията на движенията на пръстите, лакътя и РС. Особено важно е да не допускаме оток на пръстите и контрактура на ЛС и РС, затова се прилагат активни упражнения в пълен ОД за пръстите, ЛС и РС.

упражнения се изпълняват неколкократно през деня, но без да се предозира и да се стига до преумора.

След сваляне на гипса се работи за раздвижване на киткената става – активни движения и упражнения с помощ за възстановяване на обема на движение. Трябва да се избягва всякаква болка, както и други дразнения (горещи процедури,  енергичен или груб масаж). Тази фрактура се нуждае главно от Кинезитерапия и трудотерапия отколкото от физиотерапевтични процедури.

Основен проблем е отокът. Прави се оточен масаж на предмишницата, криотерапия, и упражнения от елевация на крайника (ръка по-високо от торса).

D.    ФРАКТУРИ НА МЕТАКАРПАЛНИТЕ КОСТИ

Те биват на първа и пета метакарпална кост (при неправилен юмручен удар). Получават се при контактните спортове, спортове криещи удар по пръстите с топка – бейзбол, баскетбол, волейбол. Също при ски, кънки бягане, гимнастика, колоезедене. Периоди на Кинезитерапията – имобилизационен и следимобилизационен.

През имобилизационния период задачите на Кинезитерапията са:

-     Минимализиране на хипотрофичните процеси – активни упражнения за свободните от имобилзиацията стави – РС, ЛС, изометрични контракции за мускулите действащи в  китка и пръсти.

-     Стимулиране трофиката на горния крайник

През следимобилизационния период:

-     Подобряване обема на движение в пръстите и киткена става

-     Възстановяване обема на движение в киткена става и ставите на пръстите

-     Овладяване на мускулния дисбаланс на мускулите на предмишницата

-     Засилване на отслабналата мускулатура

-     Възстановяване на силовите и фините захвати

(5) ктТА ПРИ ФРАКТУРИ НА КОСТИТЕ НА ТАЗА И ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ

Фрактурата на долните крайници отнема или ограничава възможността на човек за ходене за известно време. В много случаи се налага пострадалият да прекара дълго време на легло, което нарушава двигателния стереотип и отслабва редица други двигателни навици. В такива случаи се налага изграждането на компенсаторни навици, за да може болният да се придвижва с помощни средства – патерици, бастун. Страда общото състояние на целия организъм.

1.    Основни методи за лечение на фрактури на костите на таза и долните крайници.

Вътреставните счупвания са с по-лоша прогноза. Извънставните фрактури зарастват по-бързо, както и шансовете за  пълно функционалното възстановяване на крайника са по-големи. Извънставните фрактури се лекуват консервативно и оперативно, докато вътреставните се лекуват предимно оперативно, с което се скъсява опасното залежаване и свързаните с него усложнения.

Видове фрактури на долните крайници:

Авулзионни фркатури – откъсване на сухожилие с част от коста в залавното им място. Лечение:

Консервативно лечение – покой в легови режим. При частично откъсване.

Оперативно лечение – при елитни спортисти и пълно откъсване. Костният фрагмент се закрепва на мястото си с винтове или игли.

Фрактури на бедрената кост – При вклинените, стабилни фрактури лечението е консервативно. При фрактурите на бедрената кост има 3 начина на лечение:

Консервативно лечение:

Репозиция и гипсова имобилизация за 3,5 – 4 месеца

Директна екстензия за 5 – 6 седмици и после поясно-крачолен гипс

Оперативно лечение: с остеосинтетична фиксация. Обикновено остеосинтетичните материали могат да бъдат извадени след 18 месеца, но при възрастни хора и в други случаи могат да бъдат оставени.

Фрактури в областта на коляното – в зависимост от локализацията, фркатурната линия и положението на фрагментите лечението е консервативно или предимно оперативно.

Вътреставни счувания – Консервативно лечение – гипсова имобилизация или брейс, като периодът на имобилизация е с тенденция за максимално съкращаване, но може да е 30 – 45 дни. Директна скелетна екстензия (ДСЕ) – през петата за 30 – 40 дни и се последва от имобилизация, която да позволява сваляне и леки движения. Оперативно лечение – метална остеосинтеза, която обикновено се допълва с външна имобилизация (брейс).

- Счупвания на пателата (капачето) - при неразместените фрактури се прилага консервативно лечение. Увредения крайник се имобилзиира в гипсов крачол при 10 градуса флексия за 40дни. При надробените се прилага оперативно лечение – премахва се капачето.

- При фрактури в областта на горната трера на тибиата – предимно консервативно лечение. След репозиция кракът се поставя в гипсов тутор за 45 дни.

- Фрактури на костите на подбедрицата – консервативно лечение (ръчно наместване и гипс или наместване чрез екстензия и гипс) – при неразместенире фрактури. Оперативно лечение – при разместените и нестабилни фрактури. Фиксацията е чрез кюнчеров пирон. Ако пиронът пречи след 18 месеца се отстранява, но може да остане и вътре. Най-неблагоприятни са едновременните фрактури на голения и малкия пищял.

- Фрактури в областта на глезенна става – фрактури на глезените. Лечението може да бъде консервативно (ръчно наместване и гипс) и оперативно (плаки и пирони). Обездвижването е 4 – 6 седмици при неразместените, и от 2 – 3 месеца при разместените фрактури.

2.    Цели, задачи и средства на Кинезитерапията при консервативно лечение на фрактури на таза и долните крайници.

Фрактурата на бедрената кост е „заболяване на целия организъм”. Принудително приковаване към леглото на един човек в напреднала възраст. Самата травма засяга общото състояние на болния и често води до бърз упадък на силите му.  Усложнения от страна на дихателната, ССС и отделителната система са често явление. В зависимост от вида на консервативното лечение разграничаваме няколко периода на Кинезитерапията.

При ръчна репозиция и прилагането на гипс имаме имобилизационен и следимобилизационен период.

При директна екстензия и последващ гипс имаме: Кинезитерапия по време на екстензията, имобилизационен и следимобилизационен период.

Цел на Кинезитерапията: пълно функционално възстановяване на засегнатия крайник

По време на директната екстензия – пациента е на строго постелен режим. Като задачите на Кинезитерапията са свързани най-вече с профилактика на усложненията – застойни явления в ССС, ДС, отделителната система и др.

През имобилизационен период:

Задачи на Кинезитерапията:

-     Психо-емоционално повлияване;

-     Повишаване на общия жизнен тонус;

-     Подобряване работата на ССС и дихателната система;

-     Подобряване на трофиката и ограничаване на отока;

-     Предпазване от контрактури;

-     Борба с хипотрофията на мускулатурата;

-     Обучение в сядане, ставане и ходене с помощни средства без обременяване на засегнатия крайник;

Средства на Кинезитерапията:

-     Криотерапия;

-     Позиционна терапия – елевация;

-     ОРУ - общоразвиващи упражнения;

-     Дихателна гимнастика –  по няколко пъти на ден;

-     Активни упражнения за всички стави на здравия крак;

-     Активни упражнения за свободните от имобилизацията стави;

-     Изометрични контракции за мускулатурата действаща в имобилизираните стави;

-     Обучение в ДЕЖ – обръщане в леглото, сядане, миене, хранене, тоалет и др.;

-     Сядане, ставане и ходене с помощни средства без обременяване на засегнатия крайник.

Противопоказни са ротациите и резки движения. Пълно обременяване се разрешава след 6-тата седмица, като се иска компетентно мнение на ортопеда. До пълно костно срастване се избягва външна ротация и максимална екстензия.

През следимобилизационния период се търси постепенно възстановяване на функцията на засегнатата става.

Задачи на Кинезитерапията през ранния период:

-     Намаляване на болката и отока (ако има такъв)

-     Преодоляване на мускулния дисбаланс,

-     Постепенно увеличаване на ОД

-     Засилване на отслабената мускулатура

-     Обучение в ходене с частично обременяване на засегнатия крайник

Средства на Кинезитерапията:

-     Криотерапия

-     Масаж – оточен и релаксиращ за мускулатурата с повишен тонус

-     Ставна мобилизация

-     Пасивни упражнения

-     ПИР (постизометрична релаксация)

-     Активно-асистирани упражнения и / или от облекчено изходно положение

-     Активни упражнения в отворена кинетична верига

-     Изометрични и изотонични упражнения

Задачи на Кинезитерапията през късния период:

-     Обучение в ходене, слизане и качване по стълби без помощни средства

-     Трениране на опороспособността на долния крайник

-     Трениране на амортизиращата функция на долния крайник

-     Активни упражнения с тежести

-     Активни упражнения с уреди и на уреди

-     Водна гимнастика

-     Прости упражнения в затворена кинетична верига

-     Циклични упражнения

-     Велоергометрична тренировка

3.    Цели, задачи и средства на Кинезитерапията при оперативно лечение на фрактури на таза и долните крайници.

Периоди на лечение при външна фиксация (ВФ):

-     Ранен следоперативен период (1 – 10 ден)

-     Късен следоперативен период (10 – 30/35 ден);

-     Функционално поддържащ (30 – 35 ден – 90/120 ден функционално възстановяване)

Задачи на Кинезитерапията през ранния  период (максимално-протективна фаза):

-     Общо тонизиране на организма и положително психо-емоционално повлияване. Поддържане на подвижността, силата и функцията на незасегнатите от операцията части;

-     Профилактика на усложненията – ССС, ДС;

-     Преодоляване на острия болкови синдром (постоперативната болка);

-     Подобряване трофиката и стимулиране на ;резорбцията на постоперативния оток и регенеративните процеси;

-     Мобилизация на оперативния цикатрикс

-     Овладяване на мускулния дисбаланс;

-     Подобряване на обема на движение в  ставите;

-     Подготовка за вертикализация на болния;

-     Обучение в ходене с помощни средства (подмишнични патерици)

Средства на Кинезитерапията:

-     Пасивни упражнения без стречинг;

-     Изометрични контракции за незасегнатите мускули;

-     Активно-асистирани и активни упражнения;

-     Активни упражнения с/у съпротивление ( след 6 седмица от счупването);

-     ПИР;

Късен следоперативен период (умерено-протективна фаза) – при вътре- и извънставните счупвания.

Задачите на Кинезитерапията:

-     Постепенно възстановяване на подвижността и нормалната функция на крайника;

-     Възстановяване на мускулния баланс;

-     Подобряване стабилността на ставите;

-     Тренировки за мускулатурата на засегнатия крайник;

-     Поддържане на функциите на незасегнатите части;

Средства на Кинезитерапията:

-     Активно-асистирани или активни упражнения за обем на движенията до границата на болката;

-     Мускулно-инхибиторни техники за спастичните мускули;

-     Упражнения в отворена и затворена кинетична верига;

-     Упражнения срещу съпротивление – отворена и затворена кинетична верига;

Минимално-протективна фаза:

Задачи и средства на Кинезитерапията:

-     Трениране опороспособността на долните крайници;

-     Развитие на мускулна издръжливост и усъвършенстване на двигателни модели чрез нарастващи по натоварване упражнения за издръжливост, функционални упражнения в затворена кинетична верига, равновесни упражнения;

-     Модели от ежеденевни и спортни дейности. Възвръщане към спортни натоварвания се разрешава най-рано след 3месеца (неконтактни спортове), а след 6 месеца при контактните.

(6) ктТА ПРИ ДЕГЕНЕРАТИВНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

1.    Същност и етиология на остеоартрозата.

A.    Същностност:

Остеоартроза – дегенеративни ставни заболявания. Възниква поради разликата между механичното натоварване на дадена става и устойчивостта на хрущяла. В самото начало увреждането започва от центъра на хрущялната повърхност, а в неговата периферия се образуват израстъци (хондрофити). Ставната капсула не е засегната отначало, или това може да стане на по-късен етап. В последствие се засяга и костта като се появяват костни израстъци – шипове (остеофити).

Относително често срещано заболяване. Прогресира във времето и води в различна степен до частично инвалидизиране на човека. Среща се при 15-20% от населението. Има различно разпределение в човешкия организъм:

-     Гръбначен стълб – 43%

-     Колянна става – 33%

-     Тазобедрена става – 12%

-     Първа метатарзо—фалангиална става – 8% и др.

B.    Клинични прояви:

Бавно, постепенно начало, болки, скованост на движенията (поради болката и натрупването на шипове). В началото болките са след физическо натоварване или сутрешно раздвижване. Постепенно мускулатурата хипортофира. Налице е мускулен дисбаланс, характерни контрактури. Нарушава се функцията на ставата. Походката се нарушава, като това може да доведе до вторично увреждане на други стави.

C.    Видове артрози според локализацията:

-     Коксартроза – артроза на тазо-бедрена става

-     Гонартроза – артроза на колянна става

-     Вертебрални артрози – артроза на гръбначния стълб (междупрешленните стави се засягат)

D.    Етиология:

Причини за развитие на заболяването:

-     Преобременяване на ставите – при спорт, трудова дейност, наднормено кило, затлъстяване.

-     Предшестващи травми – вътреставни фрактури, ставна нестабилност, некроза в резултат на травна, рахит и др.

-     Вродени заболявания – деформации на ставните повърхности, дисплазии или сублуксации

-     Инфекциозни заболявания – които в последствие засягат и ставите

Познаването и премахването на тези фактори е водещо при профилактиката на артрозите. В спорта е важно пълното  ограничаване на травматизма и пълното излекуване на травмите.

2.    Място, цел, задачи и средства на Кинезитерапията при консервативно лечение на дегенеративни заболявания на ставите (артрози).

Цел на Кинезитерапията: запазването и възможното максимално подобряване функцията на засегнатите стави

Задачи на Кинезитерапията (определят се от стадия на заболяването и от свързаните с него структурни и функционални промени в засегнатите стави):

Задачи на Кинезитерапията в начален стадий:

-     Подобряване на тофиката локално (в ставата) и общо за целия организъм;

-     Стимулиране на кръвообръзщението и лимфотока и предпазване от образуването на отоци;

-     Намаляване и ликвидиране на болката;

-     Укрепване на околоставната мускулатура и стабилизиране на ставите;

-     Запазване на нормалния обем на движение (ОД);

-     Намаляване на телесната маса – ако е наснормена;

-     Предпазване от контрактури.

Средства на Кинезитерапията:

-     Криотерапия;

-     ОРУ – общоразвиващи упражнения – с уреди и на уреди ;

-     Дихателна гимнастика;

-     Изометрични и изотонични контракции за мускулатурата действаща в ставата;

-     Пешеходен туризъм, плуване и колоездене;

-     Подходящи игри и елементи от спорт.

Методични указания: Да се премахнат всички моменти водещи до статично преобременяване на ставата. Да се избягва продължително стоене прав, носенето на тежести, бягането, скачането, пътуването прав в силно друсащи превозни средства и др. Противопоказни са спортове като вдигане на тежести, бокс, баскетбол, волейбол, алпийски и водни ски и др.

Предпочита се груповия начин на занимание. Лечебните манипулации трябва да се провеждат в позиции, при които долните крайници се отбременяват от тежестта на тялото – лег, тилен лег, страничен лег, седеж.

Задачи на Кинезитерапията при напредване на заболяването:

-     Общо укрепване на болния и увеличаване на съпротивителните сили на организма

-     Намаляване на болката

-     Преодоляване на ставните деформации и борба с контрактурите

-     Преодоляване на хипотрофията на околоставната мускулатура

-     Запазване на подвижността и функцията на ставата

-     Подобряване трофиката локално и общо

-     Обучение в правилно ходене

Средства:

-     Упражнения в суспенсия

-     Общоразвиващи упражнения – без / с уреди и на уреди (ластици, тояжки, топки, гимнастическа стена, пейка)

-     Ставна мобилизация - тракции

-     Специални упражнения за подобряване на подвижността в ставата

-     Активни упражниение (отворена и затворена кинетична верига)  за засилване на мускулатурата  и стабилизация на ставата – срещу съпротивление

-     Упражнения във водна среда

-     Велоергометрична тренировка

При Коксартроза – консервативно лечение се прилага при първичните коксартрози и тези то вторичните, които не са подходящи за лечение. Първични са тези в резултат на остаряването, ендокринни, съдови смущения и др. Появяват се най-често към 60-годишна възраст. Вторичните са в резултат на предшестващи ставни увреждания – травми (фрактури), вроденя дисплазия или сублуксация на ТБС.

Място на Кинезитерапията. Консервативното лечение включва:

-     Медикаментозна терапия – насочена главно към намаляване на болката

-     Балнео-физиотерапия – топло- и електролечение, ултразвук, хидро- и балнеотерапия

-     Кинезитерапия

Кинезитерапия е основна съставка на консервативното лечение. Няма форма или стадии на арторзите, при които да не се прилага съответната Кинезитерапия.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Общо тонизиране на организма на болния, борба с хиподинамията, а при наднормено тегло – намаляване на телесната маса

-     Засилване на мускулатурата около ТБС и специално на абдукторите, вътрешните ротатори и екстензорите, а също и коремната мускулатура

-     Увеличаване обема на ограничените движения в ТБС

-     Намаляване мускулните контрактури и болезнеността при движенията

-     Намаляване на често установената засилена инклинация на таза и увеличена поясна лордоза; корекция евентуално наличната функционална сколиоза.

-     Обучение в правилно ходене, отбременяване на засегнатата става с помощта на ортотични средства и избягване на куцането.

Средства Кинезитерапия:

-     ОРУ (общоразвиващи упражнения) – от облекчено изходно положение, но с достатъчна продължителност

-     Масаж

-     Активни упражнения с/у максимално съпротивление – за засилване мускулатурата в ТБС (вътрешни ротатори, абдуктори и екстензори

-     Активни упражнения за засилване коремната мускулатура

-     Велоергометрична тренировка

-     Водна гимнастика    

При по-напредналите фази на коксартрозата е желателно ползването на бастун или патерица-канадка. Така се избягва куцането.

За да има успех, Кинезитерапия трябва да се прилага системно и упорито, най-добре като част от ежедневния режим на тези болни.

Гонартроза – консервативното лечение е с ограничени възможности

Задачи на Кинезитерапията:

Задачи на Кинезитерапията в началните стадии на заболяването:

-     усилване на общия и местния кръво- и лимфоток

-     намаляване на болковия синдром

-     възстановяване на мускулния баланс – засилване на квадрицепса

-     запазване на нормалния ОД в засегнатите стави

-     намаляване на телесната маса (ако е наднормена)

-     поддържане на двигателните навици

Противопоказни са пасивни и активни упражнения за възстановяване на флексията в КС.

Задачи на Кинезитерапията в подостър стадий:

-     възстановяване на активния обем – упражнение без гравитация

-     борба с деформациите

-     повишаване торфиката на околоставната мускулатура – електростимулация

Вертебрални артрози – те се локализират в различни отдели:

-     цервикоартроза – шийния дял

-     лумбална атроза – поясния дял

Изменения на междупрешленните стави и междупрешленните дискове. Когато и костта се въвлече се образуват израстъци – шипове. Наблюдава се нарушаване функцията на съответния дял. Тук се наблюдават освен останалите дисфункции и дразненето на коренчетата на гръбначномозъчните нерви. Трябва да се избягват продължително стоене прав, носенето на тежести, бягането и скачането.

(7) Кинезитерапия ПРИ ФРАКТУРИ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ (ГС). Кинезитерапия ПРИ ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ В САГИТАЛНА РАВНИНА

Гръбначният стълб е гъвкава колона от прешлени състояща се от 4 дяла:

-     Шиен дял – 7 шийни прешлена

-     Гръден дял – 12 гръдни (торакални)

-     Поясен дял – 5 поясни

-     Кръстен дял – (кръстната и опашната кост)

Ставите на гръбначния стълб се образуват от ставните повърхности на телата на прешлените и техните израстъци, междупрешленните дискове и ставните връзки. Движенията между отделните прешлени са незначителни, но сумирани, те дават големи отклонения от средната линия.

Гръбначният стълб има двигателна, опорна и защитна функция. От особено значение за функцията на гръбначния стълб са неговите физиологични кривини.

-     шийна лордоза

-     гръдна кифоза

-     поясна лордоза

-     кръстна кифоза

1.    Фрактури на гръбначния стълб – видове и лечение

Счупванията на гръбначен стълб са 10=17% от всички фрактури на скелета. Те са локализирани най-често в поясен отдел. Могат да се касаят за счупвания на телата на прешлените, на дъгата, на ставните израстъци, на бодилковите израстъци, комбинирани счупвания и т.н.

A.    Видове фрактури. Според засягането на гръбначния мозък се делят на:

-     Неусложнени (без засягане на гръбначния мозък)

-     Усложнени (със засягане на гръбначния мозък)

Също така се разглеждат и като – стабилни и нестабилни фрактури.

При по-усложнение фрактури може да се засегнати и органи в коремната или гръдната кухина.

Според локализацията им биват:

-     Счупвания на шийните прешлени – при ПТП, падане от високо, скачане в плитка вода с главата надолу, удър върху главата.

-     Счупвания на гръдните прешлени – редки, но по-тежки. След падане, удар, притискане от тежък предмет.

-     Фрактури на гръдно-поясния преход – най-честите фрактури. При компресия, истегляне, усукване и комбинация от тях. По-често се получават при сгъване, отколкото при разгъване.

B.    Лечение.

Зависи от вида на счупването, неговата тежест и стабилност. Лечението на неусложнените фрактури на ГС е консервативно и оперативно. Водещо е навременното наместване, освобождаването от притискането, външна имобилизация и при необходимост стабилизацията на счупените прешлени.

При фрактури в шийна област се поставя шийна яка за обездвижване. Проследява се дихателната и сърдечната функция. В последствие колкото са по-запазени и колкото по-бързо се възстановят функциите под зоната на увредата, толкова по-добре. В случаи при които се налага оперативно лечение е желателно то да е през първите 24ч. След което отново се поставя шийна яка.

При фрактури в гръдна област – консервативното лечение включва носенето на гипсов корсет „Минерва” или чрез гръдно-поясен-кръстен брейс за 2-3 до 4-6 месеца, който осигурява най-добро стабилизиране. Оперативното лечение се използва по-често в наше време, зради по-краткия престой в болница, по-ранната вертикализация и Кинезитерапия. Пациентът трябва да лежи по гръб с пясъчна торбичка под счупването.

При фрактури на гръдно-поясния преход – консервативно и оперативно. Консервативното  включва позиционно наместване, външно обездвижване и стабилизация с адекватна Кинезитерапията. Ранното оперативно лечение е по-желателно особено при ненаместени фрактури или такива с луксация. Вътрешна фиксация позволява ранна Кинезитерапията и ранно вертикализиране на болния (от втората седмица).

2.    Цели, задачи и средства на Кинезитерапията при фрактури на гръбначния стълб

Цел на Кинезитерапията: пълно или максимално възможно функционално възстановяване цялостта и функцията на ГС.

Задачи на Кинезитерапията (по време на имобилизацията и след снемането и):

-     Да повиши общия тонус на болния

-     Да се преодолее болката

-     Да подпомага оздравителния процец и регенерацията на костта

-     Да поддържа ГС в изправено положение до пълното му костно възстановяване

-     Да активира дишането, кръвообръщението, борба с обездвижването на цялото тяло

-     Да укрепи и засили всички мускули на гърба

-     Да предпази от усложнения на дихателната и ССС – бронхопневмония, тромбофлебит контрактури

-     Да се създаде здрав мускулен корсет

-     Постепенно възстановяване на подвижността на ГС

-     Възстановявнае на правилния модел на телодържане

-     Възстановяване на нормалната двигателна активност – работа за координация и равновесие

Средства:

-     Дихателни упражнения

-     Релаксиращи упражнения за мускулатурата с повишен тонус

-     Поддържане обема на движение в долните и горните крайници (зависи от нивото на увредата) и мускулатурата

-     Изометрични упражнения – без мускулите на шията

-     Изотонични упражнения – на по-късен етап

-     Профилактика на рани, които се образуват при залежаване – обръщане в леглото на всеки 2ч, масаж

-     Упражнения за координация свързани с изпълнението на ДЕЖ

-     Равновесни упражнения

Противопоказания за прилагане на Кинезитерапията са засилването на болката, поява на деформации, провокиране на усложнения.

3.    Гръбначни изкривявания в сагитална равнина – същност, причини и видове.

A.    Същност:

Трайно отклонение от нормалната форма на гръбначния стълб. Нарушава се правилната симетричност на тялото. Увеличаване или намаляване на нормалните кривини на гръбначния стълб (ГС) в предно-задна посока. Може  да се забележат промени във формата на гръдния кош и  положението на лопатките.

B.    Причини за появата:

-     Съвременните условия на живот (урбанизацията, обездвижването и др.).

-     Непревилен двигателен навик за стойка

-     Болка в поясната, гръдната или шийната област

-     Контрактура в тазобедрена става – двустранно

-     Мускулен дисбаланс

-     Плоскостъпие – двустранно

-     Спортни дисциплини , които натоварват асиметрично мускулатурата на тялото (кифотична стойка – при колоездене, лордотична стойка – при балет, художествена гимнастика)

-     Ранно пренатоварване на ГС в юношеския спорт – скокови дисциплини от леката атлектика, скокове във вода, акробатика, художествена гимнастика и др.

C.    Видове:

Гръбначните изкривявания биват вродени и придобити и още с установена или неустановена причина.

В зависимост от характера на промените те биват:

-     Функционални (постурални нарушения, порочна стойка) – няма структурни промени, могат да се коригират волево

-     Структурни (гръбначни изкривявания) – освен мускулен дисбаланс са налице и структурни изменения в ГС (изменя се формата на прешлените) и окололежащите тъкани.

Функционалните изкривявания в гръбначен стълб – коригират волево (при команда „мирно”, наклон напред, лег, тилен лег). Налице са само функционални промени (мускулен дисбаланс, нарушен навик за стойка), които са обратими. Биват:

-     Кръгъл гръб – увеличена е гръдната кифоза, също така намаляват шийната и поясната лордоза. Получава се при общо отслабване на организма. Гръдния кош е тесен и сплескан. Раменете са напред и надолу, лопатките са изпъкнали назад, коремът и главата са изнесени напред. Ако е увеличена само гръдната кифоза се говори за неправилна кифотична стойка. Налице е горен кръстосан синдром: преразтегнати са: мускулите в гръден дял (паравертебралната мускулатура – трапецовидния мускул – средна и долна част, мускул изправящ гърба и дълбоките флексори на шията); мускули с повишен тонус: горна част на тапецовидния, повдигача на лопатката, гръдно-ключичносисовидния мускул, гръдните мускули.

-     Плосък гръб – изгладена е поясната лордоза, поради завъртане на таза назад. Няма деформации на гръдния кош. Среща се при деца със слаба мускулатура. Нарушена е амортизиращата и равоновесната функция на ГС.

-     Вдлъбнат гръб – увеличава се поясната лордоза, като се увличат и долните гръдни прешлени. Горните гръдни прешлени изглеждат така, сякаш са преместени назад. Често се среща при деца занимаващи се с балет. Налице е долен кръстосан синдром: подтиснати и отслабени са: коремните, както и мускулите на седалището; с повищен тонус са: флексорите в ТБС и паравертебралната мускулатура в поясен дял на ГС.

-     Кръгло-вдлъбнат гръб – едновременно увеличаване на гръдната кифоза и поясната лордоза. Корема увисва, мускулите на гърба се разтягат, а гръдните се скъсяват (комбинация между долен и горен кръстосан синдром).

Структурни изкривявания в сагитална равнина (промени в структурата и формата на прешлените, междупрешленните дискове, лигаментите, както и в дължината на мускулите).

-     Кифоза – трайно и силно увеличаване (над 40градуса) на гръдната кифоза. Гръдния кош се сплесква, лопатките силно изпъкват. Подобно е на кръглия гръб. Затруднено е гръдното дишане. Наблюдава се при често боледуващи деца или след прекарани тежки респираторни заболявания. Често се комбинира със сколиоза. Тотална кифоза се нарича, когато се обхваща не само гръдния, а и част от шийния и поясния дял.

-     Лордоза – трайно увеличаване на физиологичната шийна или поясна лордоза. Тазът се накланя напред при увеличената поястна лордоза. Долен кръстосан синдром. Често срещана при деца с плоско ходило.

4.    Кинезитерапия при увеличение на гръдната кифоза

Цел на Кинезитерапията:

При кифортична стойка - да се възстанови правилното телодържане и да се допринесе за психо-физическото развитие на децата. Ако пълното коригиране не е възможно (при кифоза), тогава стремежът е да се постигне максимално подобрение (съответно стабилизиране или забавяне на процеса).

Задачи на Кинезитерапията:

-     Общо укрепване на организма, физическо и психическо тонизиране и засилване на защитните сили.

-     Възстановяване на нормалните взаимоотношения между прешлените.

-     Разрушаване на горния кръстосан синдром. Възстановяване на мускулния баланс и повишаване на мускулната сила, особено на мускулите на туловището. Мобилизиране на съединително-тъканните структури и пр.

-     Възстановяване на екстензията на гръден дял и функционалната пълноценност на ГС. Нормализиране на нарушената подвижност или стабилизирането и

-     Премахване на порочния двигателен навик за телодържане и изграждане на правилен стоеж при различни положения.

-     Стимулиране на физическото развитие и повишаване на физическата дееспособност. Особено внимание се обръща на дихателната и сърдечно-съдовата система.

Средства:

-     Общоразвиващи гимнастически упражнения

-     Дихателни упражнения

-     Упражнения за стречинг на мускулите с повишен тонус (гръдните, шийните, горна част на трапециуса, повдигача на лопатката)

-     Изправителни упражнения – висове, ходене с изпънати ръце нагоре (погледа напред)

-     Упражнния за подобряване на гъвкавостта на ГС – пълзене, упражнения във вода, упражнения за мобилизация и автомобилизация. Упражнения от колянна опора (с максимално свити ръце, лакътно-колянна опора, дланно-колянна) в зависимост от това на кой дял от ГС искаме да въздействаме)

-     Упражнения за засилване на слабите мускули – коремна и гръбна мускулатура – трапециус (средна и долна част), ромбоидеи (аддуктори на лопатката), преден зъбчат (сератус антериор).

-     Изометрични упражнения – за статично-силова издръжливост на мускулите на трупа

-     Упражнения срещу огледало с уреди (тежести, ластици, въжета, тояжки) и на уреди

-     Пасивни средства – екстензия, заемане на определени пози, имобилизация (ортези), масаж и физиотерапия за повлияване на мускулатурата

-     Упражнения за равновесие, балансиране и координация

-     Упражнения за възпитаване на правилно телодържане в различни положения

При кифотичната стойка се акцентира на възстановяване на правилния навик за телодържане. Докато при кифозите се работи за създаване на здрав мускулен корсет, стабилизиране на гръбначния стълб и корекция в рамките на възможното.

Противопоказни са всички упражнения,които засилват изкривяването. При кифозите това са наклоните напред, кълбо, котешките гърбове, носене на тежести, уморителни занимания, дълги преходи. Избягват се също подскоци и бягане, при които се получава момент на пружиниране.

5.    Кинезитерапия при увеличение на поястната лордоза.

Целта на Кинезитерапията: е да се възстанови правилното телодържане. Ако пълното коригиране не е възможно, тогава стремежът е да се постигне максимално подобрение (съответно стабилизиране или забавяне на процеса).

Задачи на Кинезитерапията (в общи линии са същите като при кифозата).

-     Общоукрепване на организма

-     Възстановяване на нормалните взаимоотношения между прешлените

-     Корекция на долния кръстосан синдром – релаксиране на флексорите в ТБС и поясните екстензори; засилване на коремните и седалищните мускули

-     Нормализиране на динамичния двигателен стереотип

-     Възстановяване на флексията в поясен дял

-     Създаване на здрав мускулен корсет – статично-силова издръжливост

-     Създаване на правилен двигателен навик за телодържане

Средства:

Същите като при кифозите. С тази разлика, че се касае за долен кръстосан синдром. Упражненията са за структури главно в областта на пояса и таза. Също така е важно и изходното положение, което не трябва да позволява увеличаване на лордозата. При изпълняване на упражнения от ИП лег се псотавя твърда възглавничка под корема. При упражнения от ИП тилен лег краката трябва да са свити в ТБС и КС. Важно е да се коригира и изпълнението на ДЕЖ.

Противопоказни са всички упражнения, които биха задълбочили кордозата – наклони назад, мост, ходенето на пръсти, повдигането на ръцете високо горе, котешките гърбове на обтегнати ръце, вдигане и носене на тежести. Когато изкривяването е кръгло-вдлъбнат гръб, най-напред се повлиява лордозата, а след това кифозата. Въздействието върху едно изкривяване не бива да е причина за увеличаване на друго.

При неправилна лордотична стойка се акцентира върху възстановяването на правилния навик за телодържане, докато при лордозата се цели създаването на здрав мускулен корсет, стабилизиране на ГС и корекция в рамките на възможното.

(8) Кинезитерапия ПРИ ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ ВЪВ ФРОНТАЛНА РАВНИНА.

Кинезитерапия ПРИ ДЕФОРМАЦИИ НА ГРЪДНИЯ КОШ И ПЛОСКОСТЪПИЕ

1.    Гръбначни изкривявания във фронтална равнина – същност, причини и видове.

A.    Същност:

Сколиози – изкривявания във фронталната равнина. Изкривяване, което не може да се изправи от отбременено положение на гръбначния стълб или при напрягане на телесната мускулатура, се предполага, че е сколиоза. Сериозно проблемни сколиози са трайно изкривяване на гръбначния стълб, като ъгълът на изкривяването е над 5 градуса в положение лег или водоравен наклон. Нарушена сколиотична стойка се наричат тези изкривявания, при които ъгъла е под 5 и се коригират при отбременено положение. Сколиоза може да настъпи във всяка част на гръбначния стълб, като там се получава така наречената първична кривина. Тъй като тялото се стреми да запази собственото си равновесие, тогава се образуват вторични компенсаторни  дъги. Вторичните компенсаторни  дъги се различават от първичните по това, че при навеждане на тялото - те изчезват. Сколиозите са много по-чести от предно-задните. Това се превръща в сериозен проблем, и от медицинска гледна точка, и от - социална, понеже засягат младите хора, имат протичат,  дълго и тежко. Доста са упорити, поради което има немалка вероятност да доведат до тежки деформации, отразявайки се на общото здравословно състояние. Напоследък много се говори  и за сколиотичната болест.

B.    Причини за появата:

-     Непревилен двигателен навик за стойка

-     Коренчева болка в поясната, гръдната или шийната област

-     Разлика в дължината на долните крайници

-     Контрактура в ТБС, КС, ГлС

-     Едностранно плоскостъпие

-     Мускулен дисбаланс

-     Спортни дисциплини , които натоварват асиметрично мускулатурата на тялото (тенис, хвърляне на диск или  копие)

C.    Видове:

-     Спрямо посоката на изкривяването – левостранни и десностранни

-     Спрямо локализацията – шийно-гръдни, гръдни, гръдно-поясни и поясни (лумбални)

-     Спрямо броя на кривините – Единичната (тоест проста) или множествената (тоест сложна), S-образната; при комбинацич с кифози става въпрос за кифосколиози.

-     Спрямо наличието на завъртане на прешлени (торзио) – най-често при гръдна локализация на сколиозата.

-     Спрямо обхвата на гръбначния стълб – частична - обхваща определен сегмент, и цялостна или тотална - обхваща целия гръбначен стълб.

-     В зависимост от това дали има или няма структурни изменения – функционални и структурни

-     Спрямо това дали са уравновесени или неуравновесени

-     Спрямо степента на изкривяване – измерено в градуси по метода на Cobb. Различават се четири степени:

1ва степен – 5-15 градуса, 2ра степен – 15-30 градуса, 3та степен – 30-45 градуса, 4та степен – над 45

Сколиозите имат доста продължително протичане. То може да бъде или към подобряване и стабилизиране  или към прогресиране и влошаване. По-ранно появилите се сколиози имат по-неблагоприятно развитие. В пубертета промените в сколиозите са по-бурни. Ако сколиозата се увеличава с 6-7 на полугодие, то в такъв случаи се прибягва до оперативно лечение.

2.    Кинезитерапия при СКОЛИОЗИ.

Цел на Кинезитерапията:

При постуралните нарушения целта е възстановяване на нормалната стойка. При сколиоза, поради наличието на структурни промени и деформации не е възможна пълна корекция, така че целта на Кинезитерапията е стабилизиране на сколиозата и максимално възможна корекция на стойката.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Общо укрепване на организма, физическо и психическо тонизиране и засилване на защитните сили.

-     Нормалните взаимоотношения и взаимовръзки между прешлените да бъдат подтикнати към възстановяване.

-     Мускулния дисбаланс да се корегира, в рамките на възможното

-     Нормализиране на нарушената подвижност (мобилизация на ставите на гръбначния стълб )

-     Тренировка за статично-силова издръжливост

-     Премахване на порочния двигателен навик за непрашилно телодържание и изграждане на правилен навик.

-     Стимулиране на физическото развитие и повишаване на физическата дееспособност. Особено внимание се обръща на дихателната и сърдечно-съдовата система.

 Общоукрепващи и специални средства – активни и пасивни:

-     Пасивни средства – екстензия, ортотични средства (корсети, шини), пасивна мобилизация (мануално, с уреди)

-     Масаж – за премахване на болката, отпускане на мускулите с повишен тонус и подобряване на торфиката

-     Общоразвиващи – гимнастически упражнения, спорт – плуване, кънки, ски.

-     Дихателни упражнения – с водещо съпротивление. Действат общо и локално за организма

-     Упражнения за разтегляне на гръбначния стълб – от положение лег, от тилен лег, от седеж и стоеж. Най-ефективни са упражненията върху наклонена плоскост, както и при добра мускулна сила – добър ефект имат упражненията от положение вис.

-     Упражнения за мобилизация на гръбначния стълб  – без хиперогъвкъвяване. Отпускане на мускулите с повишен тонус чрез стречинг или ПИР (постизометрична релаксация)

-     Упражнения за засилване на слабите мускули – симетрични (при функционалните сколиози) и асиметрични (при структурните)

-     Деротационни упражнения и пози за хипрекорекция

-     Изометрични упражнения – за статично-силова издръжливост на мускулите на трупа

-     Срещу огледало - упражнения с уреди: гимнастическа топка, тежести, ластици, въжета, тояжки) или упражнения на уреди

-     Упражнния с комплексно въздействие активиращи нялколко двигателни сегмента

-     Упражнения за равновесие, балансиране и координация – носене на предмети бърху главата

-     Дабат се упражнения за възпитаване не само на правилното, но и на естетически  красивото телодържане.

Методични указания:

-     Упражненията се прилагат в бавен темп

-     Да не се получава преразтягане на слабите мускули

-     Хиперкорекцията на един дял, да не увеличава изкривяването в друг дял

-     Да не се преогъвкавява. Това може да доведе до увеличаване на дъгата.

-     Корекцията не включва само гръбначния стълб, но и таза, долните и горните крайници

Противопоказания:

-     Вдигането и носенето на тежести

-     Скокове, подскоци, махове

-     Уморителни занимания, дълги преходи

-     Упражнения за гъвкавост

-     Кълбо, тилна стойка

-     Порочни пози и ДЕЖ изпълнявани от порочно положение

Противопоказни са всички упражнения,които засилват изкривяването

Същност на деформациите на гръден кош

Деформациите на гръдния кош се отразяват твърде неблагоприятно върху естетическия вид на фигурата и функциите на гръдните органи (сърце, бели дробове и др.). Налице е промяна в предно-задния и/или страничния диаметър на гръдния кош. Те биват вродени и придобити

Видове деформации:

-     Плоски гърди – гръдния кош е сплеснат отпред. Често съпровождат кифозите

-     Хлътнали гърди – вдлъбване на гръдната кост навътре. Комресия и изместване на белите дробове и сърцето. Засягат се и ребрата и връзките. Може да се съпровожда от сколиоза. Нарушава се дихателната и сърдечната функция. Раменете са изнесени напред и е отпусната коремната стена. Лечението е консервативно (при функционални) и оперативно (при структурни). Обикновено м/у 12-18г. възраст се оперират като се премахват долните 4-5ребра. След около седмица детето може да ходи на училище. За пълно възстановяване са нужни 3 месеца Кинезитерапия.

-     Птичи гърди – издаването на гръдната кост напред, подобно на носа на кораб. Дихателната недостатъчност е очевидна. Сърцето обикновено не се засяга. Резултат може да са от прекаран рахит. Лечението е консервативно (пелота) и оперативно (отстранява се хрущял и се коригира гръдната кост, след което се слага брейс с компресивна пелота).

-     Деформации в следствие от операции, които водят до сраствания

Лечението е консервативно, а при напреднали деформации се прибягва до оперативна намеса. От трите деформации най-бързо се повлияват птичите гърди, след това плоските и най-бавно и продължително се лекуват хлътналите гърди. Развитието на формата и размерите на гръдния кош са свързани с общото развитие на човека, а също и с развитието на вътрешните органи. Формите и размерите на гръдния кош влияят върху развитието и функцията на вътрешните органи, разположени в гръдната кухина.

3.    Кинезитерапия при Плоски и хлътнали гърди.

Целта на Кинезитерапията: е максимално възможно увеличаване на предно-задния диаметър, възстановяване формата на гръдния кош и нормализиране на функциите на ДС и ССС.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Тонизиране на организма и стимулиране на съпротивителните му сили

-     Възстановяване на дихателната функция (гръдното дишане) и активната подвижност на гръдния кош

-     Релаксиране на диафрагмата

-     Разрушаване на горния кръстосан синдром

-     Засилване на коремната мускулатура

-     Възстановяване на правилната стойка – в седеж и стоеж

Средства:

-     Дихателни упражнения – като се блокира разширяването на гръдния кош настрани

-     Позиционна терапия – да лежи настрани по време на сън

-     ОРУ (общоразвиващи упражнения) – с повдигане на ръцете нагоре

-     Упражнения за отпускане на мускулатурата с повишен тонус

-     Упражнения за засилване на гръбната и коремната мускулатура – с/без уреди

Противопоказни са спането по корем и упражнения, които се изпълняват от лег.

4.    Кинезитерапия при Птичи гърди.

Целта на Кинезитерапията: постигане на функционална независимост и максимално възможно подобряване на способността за участие в ежедневната двигателна дейност.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Общо психо-емоционално тонизиране и закаляване

-     Подобряване подвижността на гръдния кош

-     Засилване на междуребрената мускулатура

-     Релаксиране на мускулите с повишен тонус и засилване на слабите мускули

-     Възстановяване на правилната стойка в седеж, стоеж и при ходене

Средства:

-     Статични и динамични дихателни упражнения от различни изходни положения (акцентира се в/у максималното издишване, диафрагмално дишане)

-     Упражнения за подобряване на подвижността на гръдния кош (свободно и с мануална корекция

-     Дихателни упражнения срещу мануално съпротивление (за увеличаване на страничния диаметър)

-     Релаксиращи упражнения за големия гръден мускул, за горна част на трапецовидния и ишикруралните мускули (понякога)

-     Активни упражнения - със или без съпротивление за коремните мусули, за седалищните, за горната и долната част на гръбната мускулатура

-     Упражнения с уреди за горните и долните крайници

-     Упражнения за равновесие и координация

-     Упражнения в сядане и изправяне, качване и слизане по стълби

-     Велоергометрична тренировка

-     Физикални средства – излагане на слъце, въздушни бани, морска вода и др.

Противопоказно е да се изпълняват упражнения от изходно положение страничен лег.

5.    Същност и Кинезитерапия при Плоскостъпие.

Деформация на ходилото, която се изразява в силно намаляване до пълно изчезване на двата свода (напречен и надлъжен). Ходилото е удължено, особено по неговия вътрешен ръб. Сплеснато и разширено в средната и предната му част. Плоските ходила биват вродени (5%) и придобити (95%). Придобитата форма се дължи на слабост на връзките и мускулите. Резултат е от системно претоварване, наднормено тегло, заболявания на долните крайници, бременност, продължителна имобилизация на ходилото.

В зависимост от това кой от двата свода е спаднал различаваме надлъжно и напречно плоско ходило, както и комбинирано (най-често).

Съществува и лъжливо плоскостъпие при спортисти. Чрез плантограма се диагностицира плоскостъпието.Лечението бива консервативно или оперативно при вродените. Консервантивното включва корекция на ходилото, чрез стелки и Кинезитерапия, чрез диета при хора с наднормено тегло. Кинезитерапията се счита като по-важна отколкото поддръжката чрез стелки.

Целта на Кинезитерапията: максимално възстановяване на правилната форма на ходилото и намаляване на субективните оплаквания.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Намаляване и ликвидиране на болката

-     Засилване на слабите и преразтегнати мускули

-     Активно поддържане на свода на ходилото (тежестта да е главно на външния му ръб)

-     Коригиране на стойката

-     Равновесни упражнения

-     Подобряване и възстановяване на походката

Средства:

-     Масаж – за обезболяване и тонзииране

-     Упражнения в отворена кинетична верига за засилване на: плантарните мускули (тези от долната страна на ходилото), дългите сгъвачи на палеца и пръстите, мускулите на подбедрицата. Например от седеж – хващане на предмети, набиране на кърпа

-     Упражнения в затворена кинетична верига – повдигането на пръсти и пети, ходене на пръсти, пети, на външния ръб на ходилото

-     Упражнения релаксиране и за засилване на мускулите на трупа и подобряване на стойката (релаксиране на поястните и засилване на коремни мускули).

-     Упражнения за координация и равновесие

Препоръчително е ходене на босо по твърд и неравен терен. Противопоказно е да се предизвиква болка или преумора – дългото стоене прав и дългите преходи. Съсщо така спортове и дейности включващи скокове, бягане, вдигане на тежести.

(9) Кинезитерапия ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ И ДИАБЕТ

1.    Захарен диабет – същност, причини, видове.

A.    Същност:

Обменно заболяване, при което се увеличава кръвната захар над нормалните снойности, което е резултат от:

-     намалената секреция на инсулин (хормон на задстомашната жлеза)

-     нарушено инсулиново действие (свързано с усвояването на кръвната захар от тъканните клетки)

-     или и двете

B.    Причини за появата:

-     Наследствено (генетично) нарушение на панкреаса (тип 1)

-     В резултат на външни фактори – вируси, химически съединения (тип 1)

-     Прехранването (тип 2)

-     Намалената двигателна активност (тип 2)

-     Затлъстяване (тип 2)

-     Стресови състояния (тип 2)

-     Заболявания на жлезите с вътрешна секреция (тип 2)

C.    Видове:

a)    Изявен – манифестен (с наличие на клинични оплаквания)

-     Захарен диабет тип 1 – в резултат на нарушения на задстомашната жлеза (панкреаса) се намалява или липства секрецията на инсулин. Налага се приемането чрез инжекции (инсолинозависим дабет). Проявява се чрез: значително увеличаване на кръвната захар в урината, обилно, но и често уриниране, почти винаги усещане за жажда и сухота в устата, увеличаване на апетита при намаляване на телесното тегло, сърбежи и труднозарастващи рани по кожата.

-     Захарен диабет тип 2 – в началото количеството инсулин е нормално, но биологичното му действие (свързано с усвояването на кръвната захар от тъканите) е нарушено. В последствие намалява и самата секреция на инсулина от панкреаса. В началния стадий този тип диабет е инсолинонезависим, а в последствие преминава към инсолинозависим диабет. Проявява се с: умерено повишаване на кръвната захар, сухота в устата, упорити сърбежи по кожата, наличие на труднозарастващи рани и циреи. При прогресиране на заболяването са налице и оплаквания като при захарен диабет тип 1.

b)    Скрит – латентен (при колебания на кръвната захар над нормалните граници, но без характерни оплаквания)

D.    Усложнения на захарния диабет.

a)    Остри

-     При рязко повишаване на кръвната захар – засилват се симптомите: гадене, позиви за повръщане. Болният е сънлив, отпуснат и отпаднал, дишането е шумно и задълбочено, издишаният въздух мирише на ацетон, може да се стигне до загуба на съзнание.

-     Когато има спадане на кръвната захар,  кожата на болния се затопля и изпотява, езика е влажен, дишането не е правилно или равномерно.

b)    Хронични

-     Съдови нарушения – увреждат се както малките кръвоносни съдове на крайниците, на бъбреците и на сърцето,  така и големите артерии на долните крайници - на мозъка и на сърцето)

-     Нарушения на периферни нерви – налице е болка и изтръпване, предимно на долните крайници.

2.    Място и методика на Кинезитерапията при захарен диабет.

Място на Кинезитерапията - тя е едно от качествените средства за лечение, за контрол, подобряване и възстановяване на болните. Когато човек е в покой, само 10% от общите енергийни нужди се покриват от кръвната захар. При физическо натоварване м/у 10-40мин се усвоява най-много кръвна захар (глюкоза) в тъканните клетки, което намалява нейното ниво в кръвта.

Дневната двигателна активност при диабетици включва Кинезитерапия комплекс, дозирано ходене (от 5 ди 15км), туризъм, едночасово спортно занимание (колоездене, гребане, плуване, тенис, волейбол,

Цел на Кинезитерапията:

Нормализиране на обменните процеси, по специално въглехидратната обмяна и профилактика от усложнения

Задачи на Кинезитерапията:

-     Подобряване на окислителните процеси за по добро осигуряване на енергийните кислородни нужди на организма

-     Повишаване на общото кръвообръщение и лимфообръщение

-     Важно е подтикване на всички възможни процеси за натрупване на мускулната сила, стимулиране увеличаването на жизнената работоспособност на организма.

-     Подобряване на функцията на ССС и ДС – кардио-респираторен фитнес

-     Укрепване на НС (нервната система) и положително психо-емоционално въздействие

Средства (общоукрепващи и специални) – активни и пасивни:

-     Активни упражнения съчетани с дихателни упражнения (гръдно и диафрагмално дишане)

-     Упражнения за големи мускулни групи – с или без уреди, изпълняване махово с голяма амплитуда

-     Силови упражнения за големи мускулни групи – с гирички или ластици

-     Упражнения за  равносилно развиване и засилване мускулатурата на трупа – гръбна и коремна.

-     Дозирано ходене, качване по стълби

-     Велоергометрична или тредмил тренировка

-     Игри, елементи от спорт, релаксиращи упражнения

Методични указания:

-     Кинезитерапия се прилага следпредварителна информация за стойностите на кръвната захар

-     При болни на инсулин – Кинезитерапия се провежда 1ч. след поставяне на инжекцията и след лека закуска, защото има риск от рязко спадане на кръвната захар

-     Упражненията се изпълняват бавно, без задържане на въздуха

-     Комплексът трае 40-60мин с умерена интензивност на натоварването

Противопоказания:

-     Силови упражнения с големи тежести

-     Упражнения за бързина

3.    Затлъстяване (Обезитас) – същност, причини, видове.

A.    Същност:

Всяко наднормено и обемно увеличаване на телесната маса представлява нарастване на мастните подкожни депа, поради нарушената в човешкия организъм регулация на мастната обмяна.

B.    Причини за появата:

-     Външни причини (екзогенно затлъстяване) – прехранване, намалена двигателна активност

-     Ендокринни заболявания – заболявания на жлезите с вътрешна секреция (ендогенно)

-     Генетична предразположеност – забавено разграждане на мазнините (ендогенно)

C.    Видове:

-     Според причините – екзогенно и ендогенно затлъстяване

-     От морфологична гледна точка – хиперпластично (при деца – нараства броя на мастните клетки) затлъстяване, хипретрофично затлъстяване (при възрастни – нараства големината на мастните клетки, броя им е в норма)

D.    Степени на затлъстяване - 4:

Индекс на Брока: ръста – 100 = идеално тегло

-     1 степен – нормалната телесна маса е надвишена с 10%-30%

-     2 степен – между 30%-50%

-     3 степен – 50%-100%

-     4 степен – над 100%

Клинична картина

-     Субективни оплаквания – главоболие, лесна уморяемост при физ. натоварвания, намалена работоспособност, сънливост.

-     ДС – ограничена подвижнот на гръдния кош и диафрагмата, нарушава се дишането, предразположение към дихателни инфекции и дихателна недостатъчност

-     ССС – сърцето се натоварва (повишено съпротивление), нарушава се кръвообръщението, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, наслояват се атеросклеротични плаки по стените на кръвоностните съдове,

-     ОДА (опорно-двигатления апарат) – ограничена подвижност, болки, деформации (долни крайници и ГС)

-     Храносмилателната система – запек

-     Увеличение на черния дроб – застойни промени

-     НС – нервните процеси протичат бавно – болните са вяли, лениви и мудни

4.    Място и методика на Кинезитерапията при екзогенно затлъстяване.

Място на Кинезитерапията: Кинезитерапия е едно то основните средства при лечението на екзоденното затлъстяване.

Лечение на екзогенно затлъстяване:

а) Диета – нискокалорична – намаляване на въглехидратите, мазнините, и белтъчините

b)  Дневна Кинезитерапията програма при хора със затлъстяване включва:

-     30мин – сутрешна гимнастика

-     Комплекс по Кинезитерапия – 30-75мин.

-     Дозирано ходене – 4-11км

-     Спорт – плуване, тенис, волейбол – 120мин

-     Трудотерапия – на открито

Продължителност на комплекса – 60-75мин. Между 10-40мин. от натоварването енергията идва от въглехидратите, след което следва период на повишено използване на свободни мастни киселини. Това води до намаляване на мастните депа.

Цел на Кинезитерапията:

Намаляване на мазнините в мастните депа и редуциране на телесното тегло.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Засилване на обменните процеси (мастната обмяна)

-     Стимулиране както на общото, така и на местното кръвообръщение и лимфообръщение ш организма.

-     Регулиране дейността органите в коремната кухина – засилване на диафрагмата, коремната мускулатура и мускулите действащи в ТБС

-     Подобряване на функцията на ССС и ДС

-     Укрепване на нервната система – тонизиране

Средства (общоукрепващи и специални) – активни и пасивни:

-     Упражнения с/у дозирано съпротивление с/без уреди – с висока плътност

-     Дозирано ходене, велоергометрична или трендмил тренировка

-     Активни упражнения за коремна и ТБС мускулатура – съчетани с дихателни упражнения

-     Качване и слизане по стълби, дозирано бягане

-     Игри, елементи от спорт – баскетбол, волейбол

Методични указания:

-     Упражненията да се изпълняват в бавен темп, но с висока плътност

-     Натоварването е от нисто, до умерено

-     Да се следи сърдечната честота

-     Да се имат предвид съпътстващи заболявания на ССС и ДС

(10) Кинезитерапия ПРИ ТРАВМИ НА ГЛАВНИЯ И ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК. Кинезитерапия ПРИ УВРЕДА НА ПЕРИФЕРНИТЕ НЕРВИ

Тавмите на главния и гръбначния мозък са едни от най-тежките в спортната практика. Те засягат регулацията на двигателните действия,сетивността и вегетатичната функция на нервната система. Тези травми са най-често срещани при екстремните спортове, автомобилизма и делтапланеризма. По раядко се срещат при бейзбол, бокс, бойни спортове, колоездене, футбол, хокей, спортна гимнастика и др. Най-често срещаната травма на НС е комоциото на главния мозък или гръбначния мозък.

1.    Видове травми на главния и гръбначния мозък.

A.    Видове травми на главния мозък:

Те биват открити (когато е нарушена целостта на кожата) и закрити.

В зависимост от степента на увреда:

-     сътресение на мозъка - комоцио

-     контузия – лека, средна и тежка

-     компресия – образува се хематом

-     фрактури на черепните кости – на свода, на основата, и смесени

B.    Видове травми на гръбначния мозък

Същите като травмите на главния мозък – сътресение, контузия и кръвоизлив. Не е изклчено да се случи или от части, или дори пълно прекъсване на гръбначния мозък.

2.    Кинезитерапия при комоцио на главния мозък.

a)    Комоцио на главния мозък, същност – в резултат от удар на главата се образува оток в мозъчната тъкан, което води до временно нарушаване на мозъчната функция – загуба на съзнание и дезориентация. За тежестта на травмата съдим от продължителността на загуба на съзнание, която може да е от няколко секунди до няколко минути.

b)    Лечение на сътресението на главния мозък:

Задължително е осигуряването на покой.

-     При кратка загуба на съзнания – в първите 24ч. Се следи за субективни оплаквания – главоболие, гадене, нова загуба на съснания – това са белези за мозъчен кръвоизлив

-     При продължителна загуба на съзнание – задължително на пострадалият се правят изследвания на рефлексите, мускулната сила, налягането на очните дъна и равновесието.

При връщането към спорт се има предвид вероятността от нов мозъчен оток.

Ако няма друго лекарско предписание връщането към спорт:

-     при първо комоцио – след 7дни от травмата;

-     при второ комоцио – след 3 седмици;

-     при трето – прекъсване до края на сезона;

с) Усложнения след сътресение на главния мозък.

Следкомоционен синдром – главоболие, световъртеж, загуба на памет, обща слабост, лесна уморяемост. Спортната дейност се прекратява, докато тези оплаквания не отшумят. Този синдром не е противопоказание за прилагане на Кинезитерапията.  

За да структурираме процедурата по Кинезитерапия трябва да знаем диагнозата, какви клинични прояви има – симптоми и синдроми. При съпътстващ мозъчен кръвоизлив Кинезитерапия започва 7-8дни след травмата. Задачите на Кинезитерапията се определят от симптомите и синдромите. После идва и методиката.

Цел на Кинезитерапията:

Да подпомогне оздравителния процес

Задачи на Кинезитерапията:

-     да се предпази от застойни явления в ДС и ССС;

-     да се подобри дишането;

-     да се поддържа нормално налягане на течностите;

-     да се подобрят основните процеси в ЦНС (на възбуждане и задържане);

-     да се подобри равновесието и координацията;

-     постепенно да се вертикализира болния и да се научи да ходи;

Средства (общоукрепващи и специални) – активни и пасивни:

-     дихателни упражнения

-     упражнения за дисталните части на крайниците, в последствие и за по-големи мускулни групи и стави

-     упражнения от различно изходно положение – постепенно се променя като се започва с тилен лег, в последствие страничен, седеж и стоеж

-     общо развиващи упражнения (ОРУ);

-     упражнения за координация и равновесие – от тилен и страничен лег;

-     изометрични упражнения за шийната мускулатура;

-     упражнения за постепенно вертикализиране;

-     упражнения за обучение в ходене;

Методични указания:

-     при малки деца със сътресение на мозъка контрола е малък;

-     при възрастни (те са отпуснати, вяли) – от втория ден (възглавнички), работим за бърза вертикализация;

-     когато сложим болния да седне, следим той да не колабира.

3.    Кинезитерапия при комоцио на гръбначния мозък.

Същност – наподобява комоциото на главния мозък, като симптомите са засягане на двигателната и сетивната функция на крайниците и тазово-резервоарни смущения. Ако тези симптоми не преминат за 1-2ч. То се касае за контузия или прекъсване на гръбначния мозък.

При прекъсване се развива „Синдром на увреда на централния двигателен неврон” – спастична парализа или пареза, повишен мускулен тонус, увеличени и патологични рефлекси. Колкото по-високо е увредата толкова по-лошо е състоянието на пациента.

-     При засягане на шийния дял – спастична квадриплегия (засягат се и четирите крайника)

-     При засягане на гръден дял – спастична параплегия на долните крайници

-     При засягане на поясен дял – долна вяла параплегия

Многообразието на  клиничните прояви на травмата на гръбначния мозък зависи от нивото (локализацията), тежестта и срока на травмата, индивидуалните особености на болния, компенсаторните му възможности и др. Поради това е трудно да се създаде единна система за прилагане на Кинезитерапията. Само строго индивидуализирана методика с подбор на упражненията за всеки отделен болен може да се окаже действително ефикасна.

Цел на Кинезитерапията:

Максимално възможно функционално възстановяване на пострадалия и развитие на подходящи компенсаторни (адаптивни) механизми с оглед придобиването на способности за извършване на битови, трудови и спортни дейности.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Положително психо-емоционално въздействие

-     Поддържане функциата на ССС, ДС и отделителната система

-     Предпазване от развитие на контрактури и декубитуси (рани от залежаване)

-     Стимулиране на волевото съкращение и контролиране на спастично повишения мускулен тонус на мускулите с частично запазена функция

-     Подобраване на координацията на движенията

-     Подобряване на равновесната устойчивост и равновесните реакции

-     Развиване на компенсаторни механизми за извършването ежедневни,  домакинско-хигиенни, трудови или спортни дейности

-     Усвояване на ефективно използване на инвалидна количка или ходене с помощни средства

Средства (общоукрепващи и специални) – активни и пасивни:

-     Дихателни упражнения

-     Активни упражнения за незасегнатите крайници и мускулни групи

-     Пасивни упражнения, масаж, позиционна терапия за парализираните стави

-     Специализирани методики за проприоцептивно, тоест нервно-мускулно усилие

-     Активно-асистирани упражнения – с и без огледало, както и тактилен контрол

-     Упражнения във водна среда – водна гимнастика, ходене и др.

-     Равновесни упражнения – упражнения с/у огледало, упражнения със/без зрителен контрол

-     Упражнения с уреди симулиращи/или битови,трудови дейности

-     Упражнения за усъвършенстване на основното придвижване, например придвижване с инвалидна количка, проходилка, каквито и да е други помощни средства при ходенето.

     При съставянето на комплексите е много важно изходното положение да е оптимално, упражненията да се осъществяват с помощта на терапевта или с ръката на болния, чрез ластици.

     При лицата с квадриплегия трудно се постигат всички тези задачи. При тях трудно се постига самостоятелност. Необходими са много и различни помощни средства, които да подпомагат дейностите от всекидневието.

4.    Видове травми на периферните нерви.

A.    Причини за появата:

-     Срязване

-     Преразртягане

-     Премазване

-     Комбинации от трите - повечето директни увреди.

B.    Видове:

-     Неврорафия – при външно притискане без признаци на дегенерация, временна загубана функцията

-     Аксонотмезисът е вид прекъсване на аксона, но при това без да бъде засегната обвивката на нерва. Възстановява се без оперативна намеса. Иам загуба на функцията, но възстановяването обикновено е пълно и се постига за няколко седмици или месеца.

-     Невротмезис – пълно прекъсване на нерва (аксона и обвивката) – невъзможно е възстановяване без оперативен шев (зашиване на нерва). Изисква се активна Кинезитерапията във времето на регенерация (срастване) на нервната тъкан.

Често при травма се проявяват и трите типа увреда.

     Налице е „Синдром на увреждане на периферния двигателен неврон”. Характеризира се с вяли атрофични парализи на мускулите, както и сетивни и вегетативни смущения. Налице са:

-     Арефлексия – намаляване или изчезване на безусловните рефлекси, в чиято дъга участва увредения периферен нерв.

-     Атония (липсващ тонус) или хипотония (намален тонус) на мускулите, инервирани от увредения периферен двигателен неврон, в резултат на прекъсване на рефлексните дъги.

-     Атрофия на мускулите – прекъснат е трофичния импулс на периферния двигателен неврон;

Нарушеното функциониране на засегнатите мускули води до характерни деформации, ако са засегнати нерви на долните крайници се нарушава походката. Може да е невъзможна без употребата на помощно средство.

C.    Лечение:

Консервативно или оперативно в зависимост от степента на увреда на нерва. Само при пълно прекъсване на нерва се налага оперативна намеса. Прави се шев (веднага след травмата, при гладки прорезни наранявания) или пластика (при разкъсно-контузни травми – вторичен шев). При първичния шев се ускорява възвръщането на функцията. След оперативната намеса се прилага имобилизация (21-25дни) с гипсови шини. Като позицията на крайника е такава, при която нерва да е максимално релаксиран. При деца регенерацията на нервната тъкан е 2-3пъти по-бърза.

D. Фази на възстановяване на нервната функция:

-     Безсимптомна – няколко дни или седмици, начало на регенерацията;

-     Клинична афункционална – със симптоми на възстановяване, но без функционална проява. Периода на прорастване на аксоните. Трае месеци и зависи от нивото на увредата. Кожата в тази област е по-розова;

-     Клинична функционална – с функционални изяви. Прорастналите влакна осъществяват контакта с крайните нервни образувания – рецепторите в кожата (сетивност) и нервно-мускулните синапси (мускули). Продължава регенерацията на останалата част от аксоните. Двигателното възстановяване започва с леки, едвам усезаеми контракции (трепване на мускула) и постепенно се появяват активни свивания на мускула.

При липса на реинервация (не протича нервния импулс) мускулните влакна фиброзират, като до края на втората година целия мускул фиброзира.

5.    Кинезитерапия при травми на периферните нерви.

Кинезитерапия зависи от фазата на регенерация на нервната тъкан.

A.    Кинезитерапия през афункционалната фаза на възстановяване:

Цел на Кинезитерапията: максимално поддържане на функцията на ставите и мускулите в зоната, инервирана от увредения нерв.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Създаване на добри условия за регенерация на нерва;

-     Стимулиране на трофиката и контрактилната способност на вялите мускули;

-     Профилактика и намаляване на ставните контрактури и деформации.

Средства:

-     Електростимулация;

-     Масаж;

-     Пасивни упражнения;

-     Лечение чрез положение;

-     Активни упражнения за незасегнатите мускули;

B.    Кинезитерапия през функционалната фаза на възстановяване – първи прояви на мускулна дейност и на кожна сетивност.

Цел на Кинезитерапията:

Максимално функционално възстановяване на двигателните възможности на засегнатия крайник.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Подобряване на трофиката и стимулиране на проводимостта на засегнатия нерв;

-     Увеличаване на силата на възстановяващите се мускули;

-     Нормализиране на кожната сетивност;

-     Възстановяване на нормалния мускулен синергизъм;

Средства – аналитични (засегнатите мускули) и синергични (здравите и засегнатите мускули се активират едновременно):

-     Лечебен масаж;

-     Пасивни упражнения;

-     Активно-асистирани и активни упражнения без гравитация;

-     Упражнения изпълнявани едновременно с незасегнатия крайник – свободни или с леки тежести и ластици (за здравия крайник)

-     Упражнения за подобряване на захватите (при травми на горен крайник) – силиконови топки, медицински пластелин, валячета и т.н.;

-     Упражнения за коригиране на походката – при травми на долен крайник;

-     Трудотерапия и подводна гимнастика;

-     Велоергометрична тренировка;

-     Плуване.

Методични указания:

-     Процедурите да се провеждат няколко пъти дневно;

-     Да се дават упражнения за самостоятелна работа в къщи;

-     Почивките да бъдат чести и продължителн иза да не се получава преумора;

-     Нощно време може да се носят коригиращи шини.

(11) Кинезитерапия И СПОРТ ПРИ БРОНХИАЛНА АСТМА, ХИПЕРТОНИЯ И ХИПОТОНИЯ.

1.    Бронхиална астма. Нарушаване на дихателната функция при бронхиална астма.

A.    Същност: Нервно-алергично заболяване на дихателните пътища с пристъпен характер

B.    Нарушаване на диахтелната функция при бронхиална астма.

-     Пристъпите се изразяват със силни и мъчителни кризи (експираторен задух – не може да издиша напълно поетият въздух). Дължат се на спазъм(повишен тонус) на гладките мускулни влакна в малките бронхи, при което се повишава съпротивлението в дихателните пътища;

-     Болният диша неправилно. Вместо да издишва, той вдишва отново (мускулатурата отговорна за вдишване е силна, тази за издишването е слаба – извдишването е резултат от еластични сили);

-     Дишането е гръдно. Диафрагмата не взима участие в дихателния акт или прави несъгласувани с дишането контракции;

-     Дишането се извършва през устата;

-     Нарушен е ритъма на дишането;

-     Отразява се на психиката на болния – лабилни, раздразнителни, лесно се уморяват;

-     При хронифициране астмата може да загуби типичния си пристъпен ход;

-     При неефективно лечение може да се предизвика бронхит и белодробен емфизем.

2.    Кинезитерапия при бронхиална астма.

Цел на Кинезитерапията:

Намаляване на дихателната недостатъчност и профилактика на развитието на усложнения.

Задачи на Кинезитерапията:

-     психо-емоционално повлияване – нормализиране на основните нервни процеси (на възбуждане и задържане);

-     обща релаксация на организма;

-     възстановяване на проходимостта на дихателните пътища като се намали склонността към спазъм на бронхиалната мускулатура;

-     деблокиране на диафрагмата;

-     нормализиране на ритъма, честота и обема на дишането;

-     обучение в правилно дишане – като се набляга на издишването;

-     възстановяване на нормалната съгласуваност между дишане и кръвообращение;

-     профилактика на усложненията – емфизем, бронхит, деформации на гръдния кош и др.;

-     подобряване на равновесието диафрагма-ребра;

-     подобряване на белодробната вентилация и повишаване издръжливостта на болния;

-     борба с кашлицата;

Средства:

-     ОРУ (общоразвиващи упражнения);

-     Дренажни пози – за отстраняване на секретите;

-     похвати за намаляване на спазъма и общо релаксиране на организма;

-     упражнения за регулиране на кашлицата;

-     упражнения за съгласуване на ребрената дихателна мускулатура и диафрагмата;

-     упражнения за нормализиране тонуса на дихателните мускули, деблокиране на диафрагмата;

-     упражнения за подобряване на подвижността на диафрагмата и гръдния кош;

-     дихателни упражнения, при които се обръща внимание на издишването – то трябва да бъде бавно, меко и удължено, без тласъци и излишно напрежение (форсираното дишане увеличава съпротивлението);

-     усвояване на правилно диафрагмално, гръдно и пълно дишане;

-     диахтелни упражнения съчетани с говор и движения;

-     изправителни упражнения;

Кинезитерапия се прилага през извънпристъпния период.

3.    Същност на хипертонията и хипотонията.

A.    Хипертония – един от най-големите медико-социални проблеми на съвременното общество. Проявява се с трайно повишаване на артерялното налягане – стойности над 140/90mm Hg. За трайно увеличаване на налягането се счита състояние, при което повишаването е  установено няколко пъти при прегледи в различни дни.

-     Загуба на трудоспособността;

-     Фактор е за усложнения от страна на ССС, НС, отделителна и ендокринна системи;

-     Хипертонията е предпоставка за развиване на атеросклероза, инфаркт на миокарда, инсулти и други;

-     Причини за хипретония – нарушаване на нервно-регулаторните механизми на тонуса на кръвоносните съдове, в резултат от нервно-психическо пренапрежение, неправилно хранене, възрастови промени и заболявания на ССС и отделителната система;

-     Субективни оплаквания – главоболие, световъртеж, шум в ушите, както и доста неприятните усещания, като гадене, повръщане, зрителни смущения, чувство за безпокойство, безсъние, лесна раздразнимост, сърцебиене, обливане на „топли вълни”;

-     Лечение – медикаментозно + подобряване на хранителния режим + Кинезитерапия;

-     3 стадия на хипертония – 1 (начален, без органични изменения), 2 (развива се хипертрофия на сърцето, постоянна хипертония), 3 (органични изменения в кръв. съдове, сърцето и органите);

В. Хипотония – състояния, при които кръвното налягане е по-ниско от приетите норми – 100-110mmHg/60-65mmHg. Среща се по-често при жени.

-     Първична хипотония (разстройство в нервно-регулаторните механизми);

-     Вторична хипотония (вследствие друго заболяване);

-     Причини за развитие – наследствени фактори, намалена спортна или двигателна активност, вегетативни нарушения;

-     Субективни оплаквания – отпадналост, лесна уморяемост, световъртеж, склонност към прилошаване, сърцебиене, изпотяване и др.;

-     Лечение – правилен хранителен режим + медикаментозно лечение + Кинезитерапия;

4.    Кинезитерапия при хипертония.

Кинезитерапия е добро профилактично средство, чрез чести физически упражнения може да се предодврати в голяма степен това заболяване. Кинезитерапия се използва широко в първите 2 стадия на хипертонията за подпомагане на оздравителния процес. Задачите, средствата и методите са индивидуални за всеки пациент. Като се има предвид състоянието му, стадия на заболяването, възръстта и др.

Цел на Кинезитерапията:

Нормализиране артериалното налягане и предпазване на пациента от усложнения.

A.    Първи стадий. Налице са само функционални нарушения на кръвообръщението. В този стадий Кинезитерапия се разгръща най-много.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Психо-емоционално въздействие – групови занимания, липса на отрицателни емоции;

-     Нормализиране на възбуждане и задържане - основните нервни процеси;

-     Възстановяване равновесието между систолния обем на сърцето и периферното съдово съпротивление;

Средства на Кинезитерапията:

-     Свободни махови упражнения в бавен темп, без напрежение, с голяма амплитуда от всички изходни положения;

-     Дихателни упражниения без задържане на дишането;

-     Упражнения срещу умерено съпротивление (без задържане на дишането);

-     Упражнения за големи мускулни групи (трупа и долните крайници);

-     Равновесни упражнения и упражнения за координация;

-     Циклични упражнения – ходене, бягане (дозирано), туризъм;

-     Плуване и спортове без състезателен характер;

Процедурата трае 30 до 60 – 70мин. Упражнения с голяма интензивност и сложна координация не се предпочитат. Забранени са напъните и задържането на дишането. Главата трябва да е по-високо от другите части на тялто и да се избягват резки движения с нея. Следят се пулса, кръвното налягане и субективните оплаквания (да не се обострят).

B.    Втори стадий. Двигателният режим е по-ограничен.

Задачите са същите, като се набляга на облекчаване работата на сърцето (лявата камера и предкамера) и компенсаторно укрепване на миокарда.

Средствата са същите като предпочитаното изходно положение е седеж. Добър ефект има прилагането на масаж (масажна яка)

Дозировката е по-малка и се избягват спортове. Заниманията се провеждат групово и индивидуално.  Процедурата трае 25-35мин.

C.    Трети стадий. Приложението на Кинезитерапията е ограничено. Съобразяваме се със степента на сърдечно-съдова недостатъчност. Противопоказни на Кинезитерапията са прединсултни и пред инфрактни състояние, както и прогресираща сърдечна недостатъчност.

5.    Кинезитерапия при хипотония.

Чрез Кинезитерапия се тонизира нервната система и от там се повишава и тонуса на кръвоносните съдовекръвоносните съдове. Цел на Кинезитерапията: да се нормализира кръвното налягане.

Задачи на Кинезитерапията:

-     Повишаване на общия жизнен тонус – на организма и на съдовете;

-     Стимулиране на сърдечната дейност;

-     Подобряване на ортостатичните реакции;

-     Подобряване на равновесието;

-     Стимулиране на обменните процеси;

-     Психо-емозионално повлияване – повишаване на емоционалния тонус.

Средства:

-     Гимнастически упражнения (по-интензивни);

-     Общоразвиващи упражнения (ОРУ);

-     Силови упражнения;

-     Циклични упражнения (ходене, бягане, колоездене) – кардио-респираторен фитнес;

-     Игри със състезателен характер – да имат емозионален заряд;

-     Танци, хора;

-     Спорт – със състезателен характер;

За предпочитане са групови занимания. Избягва се предозиране. Това може да има обратен ефект и влошаване на болния.

ДЕЙСТВИЕ И ВЪЗДЕЙСТНИЕ НА МАСАЖА.

1. Масажните похвати действат пряко върху кожата. Три са основните механизми на масажа, който въздейства върху кожата: механично, рефлекторно и хуморално.

Механичното въздействие се изразява в :

- подпомага отстраняването на повърхностния пласт на епидермалния слой.

- механично придвижва лимфната и венозната кръв към сърцето. Разнася подкожните отоци. Намалява или премахва болката.

- подобрява подвижността на кожата между подкожните и подлежащите тъкани , кота мускулни фасции, периост.

- масажът ускорява придвижването на образуваните липиди, предизвиква разместване на тъканите и ги разтяга, увеличава кожното дишане, разнася тъканните инфилтрати, предпазва тъканите от хипотрофия.

- разтяга фиброзни сраствания - цикатрикси

Рефлекторно въздействие. Механичното дразнене от масажните похвати върху екстерорецепторите се трансформира в нервен импулс, който по аферентен път отива до кората на главния мозък.и т.н. Вследствие на масажнбите похвати могат да се получат определени рефлекторни реакции :

- Разширява се кръвоносните и лимфните съдове. Отварят се нови капиляри. Увеличава се притокът на кръв и лимфа. Локалната температура се повишава от 0.5 до 3 градуса.  Пропускливостта на клетъчните мембрани на капилярите се увеличава;

- подобряват се обменните процеси на храненето на кожата. Тя става по-свежа, по-еластична, с по-добър тургур;

-в резултат на ускореното кръвоснабдяване кожата придобива розов цвят, повишава се кожно-мускулният тонус, кожата става гладка, плътна еластична;

Подобрява се реактивността на кожата.

Хуморално действие.

- масажът ускорява отделянето на хистамин и хистаминоподобни в-ва.Те имат съдоразширяващо действие и подобрява кръвообращението в кожата и докожните тъкани;

- масажът ускорява отделянето на ацетилхолин. Освен това има съдоразширяващ ефект артериолите на кожата;

- унищожават се клетки от роговия слой на кожата, От разпада им се отделят аминокиселини и полипептиди. Те засилват  имунобиологичната защита;

- под продължително въздействие на масажа се ускорява отделянето на витамин D2;

Обобщено може да се каже, че масажът действа благоприятно върху физиологията и функциите на кожата. Тя става по-гладка, по-еластична, по-подвижна, по-свежа, с по-добър туртур.

2.Физиологично въздействие на сърдечносъдовата система!

Масажните похвати оказват различно действие върху сърдечносъдовата система. Тя се повишава по механичен, нервно-рефлекторен и хуморален път.

- Механичното действие на масажа е изразено най-вече в/у повърхностните капиляри и венозните съдове;

- Под действието на масажа се увеличава броят на функциониращите капиляри и се повишава кръвоснабдяването на масараната част от тялото;

- След масаж броят на капилярите в 1mm2 в напречно сечение на мускулна тъкан се увеличават от 31 до 1400;

- Под действието на масажа се облекчава придвижването на кръвта по артериите и се ускорява венозният оток. РАШИТЕНИ ВЕНИ НЕ СЕ МАСАЖИРАТ!!!!

- След масажа се получава местна хиперемия, която води до повишаване на температурата на масажитаните тъкани;

- Под въздействие масажа се увеличава просвета на капилярите;

- Подобрява се еластичността и тонуса на кръвоностните съдове, което води до по-песно оттичане на кръвта и предпазване, както и преодоляване на застойни явления в тъканите;

- Увеличаването на кръвоснабдяване на тъканите води до подобряване на обменните процеси;

- Стените на капилярите стават по-пропускливи и улесняват достъпа на хранителни вещества и О2 до тъканите, т.е. подобрява се храненето на тъканите;

- Стимулира се кръвотворната функция, подпомага повишаването на хемоглобина и еритроцитите в кръвта;

- Нервно-рефлекторното действие на общия масаж се изразява в повишаването на систоличното налягане и незначително понижаване на диастоличното;

- Чрез кръвта се разнасят по цялото тяло и оказват влияние в/у всички тъкани, органи и системи(хистамин, ацетилхолин белтък);

3. Обикновено масажът се провежда по хода на лимфните съдове към близко разположените лимфни възли. Посоката на масажните движения се изпълняват по т.нар. масажни линии или направления.

Ефекта : по рефлекторен път лумена на лимфните капиляри и по-малките лимоносни съдове се разширява, което е предразполага за ускоряването на лимфообращението.

- Ускорява се предвижването на лимфната течност към регионалните лимфни възли и стволове;

- Подобряват се обменните процеси в тъканите;

- С намаляването на отока се намалява болката;

- Производството на лимфоцити, които влизат в циркулацията значително се подобрява;

- Подобрява имунната защита чрез ускореното производството на лимфоцити;

Има посока има и край. Представлява жълтеникав цвят, намалява отока;

Подпомага оздравителните процеси при заболявания и травми на ставите. Подобрява движението в ставите.

4. Под действието на масажа настъпват редица промени, които оказват благоприятно влияние върху физичните и физиологичните свойства на мускулите, както и при различни болести(патологични) промени и рефлекторни реакции. Различните масажни похвати влияят по различен начин върху мускулната тъкан, нервно-мускулния апарат и апарат на Голджи.

- Под действието на масажа се отварят резервни капиляри и се подобрява местно кръвообращение, което води до поредица от благоприятни промени в мускулната тъкан:

-подобрява се локалната температура;

-подобрява се еластичността на мускула;

- подобрява се разтегливостта мускула;

- подобрява се възбудимостта на мускула;

- подобрява се съкратимостта на мускула;

- подобрява се неговата проводимост;

Подобряват се обменните процеси на мускулната тъкан:

- увеличава се притока на кислород;

- подобрява се притокът на гликоген,АТФ и др.;

- увеличеният приток на кислород и хранителни вещества подобряват трофиката на мускулните влакна;

- улеснява отстраняването на отпадните продукти от обмяната на веществата в мускула - млечна киселина и др.;

- увеличената обмяна на веществата действат благоприятно за увеличаване на работоспособността на мускула и косвено до подобряване на силата.

- Отсваняване на отпадните продукти от обмяната на веществата води до по-бързо преодоляване на умората;

- Масажът действа върху мускулния тонус чрез нервно-мускулните вретена и сухожилните рецептори на Голджи;

- Дозираната продължителност на процедурите по масаж улеснява нервно-мускулната проводимост и функцията на периферната сегментна дъга;

- масажът има не само локално, но и рефлекторно действие върху органите и системите на човешкия органзъм. Чрез масажът, на патологичните изменения в който и да е мускул в тялото, би могло по рефлекторен път благоприятно да се повлияе на вътрешен орган или система, които са в лощо състояние и имат нужда от подобряване. Например при хипертонична болест прилагането на масажна яка води до понижаване на артериалното кръвно налягане.

5. Ако се прилага системно масаж върху ставата и околоставните тъкани, болният може да се предпази от описаните усложнения. Масажът влияе благоприятно върху ставно-свързващия апарати и ставните елементи. Има следното действие:

- Подобряване на местното кръвообращение;

-  подобряване на възстановяването на синовиалната течност;

- Подобряване на храненето на сухожилията, ставната капсула и хрущялите на ставата, съответно подобряват нейния живот и дейност;

- Ускоряване на лимфоотока, което води до намаляване на отока в ставите и околоставните тъкани;

- Отзвучаване на болката;

- Подобряване на подвижността и обема на движение в ставите;

- Подобряване на еластичността на ставата и здравината на ставните връзки;

- Предпазването от развитието на контрактури.

В случаи, където има остри възпалителни процеси на става масажът е противопоказан, в подострия период се налага внимателно (над и под ставата), а в хроничния период се прилага и върху ставата. При травма на става в ранния след имобилизационен период се прилага внимателно над и под ставата. НЕ СЕ ПРИЛАГА МАСАЖ ПРИ ТРАВМИ НА ЛАКЪТНА СТАВА !

Въпрос 6). Масажът повишава функционалната работоспособност на ЦНС, повишава нейната регулираща и координационна функция, стимулира регенеративните процеси и функциите на периферната нервна система. При неправилно определени показания за масаж, неправилно определена методика на масажа и неправилно изпулнени масажни похвати може да се получи влошаванена общото състояние, раздразнителност. обща слабост, болка в тъканите, повърхностни кръвоизливи и др.

Правилно приложеният масаж води до приятно усещане, съпроводено с разширяване на кръвоносните съдове, повишаване на локалната температура и затопляне на тъканите, повишаване на напрежението им , намаляване на болката, понижаване на мускулния тонус, повишаване на самочувствието, бодростта и др.

Действието на масажа върху централната нервна система:

- Регулира процесите на възбуждане и задържане на кората на голямомозъчните полукълба;

- Понижава или усилва възбудимостта на нервните центрове в главния мозък;

- Благоприятно Влияе върху умората на нервните центрове в главния мозък;

- Ускорява проводимостта на нервните импулси на нервните пътища - аферентни и еферентни;

- Усилва рефлекторните връзки между кората на главния мозък с различни органи и системи на човешкия организъм (мускули, кръвоносни съдове, вътрешни органи, жлези).

Действието на масажа върху периферната нервна система:

- Улеснява провеждането на нервните импулси, идващи от ЦНС;

- Ускорява химичната реакция(под действието на ензим) в синаптичното пространство;

- Улеснява преминаването на нервните импулси (възбуждението) през синапсите;

- Регулира и улеснява разпространяването на нервните импулси (възбудната вълна) породени от местното възбуждане (механичното дразнене от масажа) върху телесните тъкани;

- Ускорява процесите на регенерация на нерви при увреда;

- улеснява проводимостта на нервните импулси в гръбначномозъчната рефлексна дъга ( намалява се рефлекторното време, умората в рефлексната дъга).

Действието на масажа върху вегетативната нервна система:

Неправилното определяне на програмата и неправилно прилагане на масажните похвати влияе неблагоприятно върху функциите на вегетативната нервна система - симпатикова и парасимпатикова. Блоковите усещания могат рефлекторно да предизвикат вегетативни реакции, които се изразяват в повишенане нивото на адреналина и кръвната захар, артетиалното кръвно налягане и намаляване на циркулиращата кръв(исхемия).

Действието на масажа се изразява в областите, където:

- Регулира тонуса и функциите на вегетативната нервнва система - симпатикова и парасимпатикова;

- Благоприятно влияе върху функциите на отделните органи и системи на човека (сърце, кръвоносни съдове, артериално кръвно налягане, дихателна система, храносмилателна система, и др.);

-Благоприятно влияе върху центровете, регулиращи вегетативната нервна система, разположени в гръбначниямозък, в продълговатия мозък, в хипоталамуса, в таламуса, в кората на главния мозък;

- Намалява вазомоторните и трофични разптройства;

- Благоприятно влияе върху рефлекторните зони с метамерни взаимоотношения (скожни зони, мускули, периост, съединителна тъкан), могат да окажат терапевтично въздействие върху болестните промени във вътрешните органи;

- Силно намалява или премахва чувството за тежест, спазми в  мускулите, облекчава болките, неудобство и дискомфорта във вътрешните органи.

7. Вътрешните органи на човека са разположени в гръдната, коремната, тазовата област, главата и шията. Те участват в обменните процеси на организма. Основните процеси на обмяна на веществата са:

- Асимилация;

- Дисимилация;

В замисимост от функцията, която изпълняват, вътрешните органи образуват системи: дихателна, храносмилателна, отделителна, сърдечносъдова. Механичното дразнене на масажа върху екстеро- и проприорецепторите се трансформира в нервни импулси , които по аферентен път отиват до кората на главния мозък, преминавайки през определен гръбначномозъчен сегмент - с последваща еферетна реакция , която е локална и обща. В основата на механизма на действие на масажа лежат процесите - рефлекторни , нервни, хуморални, така също и ендокринни процеси, предизвикани от механичното действие на масажа върху масажираната телесна повърхност;

-Въздействието на масажа върху дихателната система се изразява със: задълбочаване на дишането, подобряване на функцията на дихателната мускулатура, увеличаване на кислордния обем, разнасянето на отпадните продукти и преодоляването на умората;

- Масажът на гръдния кош, гръбната и дихателната мускулатура и сътресението на гръдния кош увеличават белодробната вентилация и кръвообращението в белодробната тъкан, бронхиалната проходимост, нормализира дихателната функция и др;

- Масажът на коремната област рефлекторно усилва перисталтиката на гладката мускулатура, подобрява функцията на стомаха, черния дроб, жлъчката и червата;регулира функцията на жлезите с вътрешна секреция;

- Под действието на масажа се образуват хистамин и хистаминоподобни вещества, които действат съдоразширяващо на артериолите.

Под действието на масаж се подобряват : мастната обмяма, като се редуцират мастните депа. Масажът има своето въздействие при въглехидратната обмяна , подпмагайки отстраняването продуктите на гликолитичния разпад, тоест - млечната киселина в мускулите. Оказва влияние при водната обмяна , като се увеличава диурезата; при минералната обмяна, като се увеличава отделянето на минерални соли - неорганичен фосфор, натриев хлорид; при газовата обмяна, като се увеличава количеството кислород в кръвта; при микроциркулацията и обменните процеси в тъканите; увеличава се общото количество на еритроцитите, на хемоглобина.

Източник: Лекции на студенти в НСА София

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.