|
|
Камъкът на търпението
Едно време имало птици, които предсказвали. Една такава птица, досущ като славей, кацнала на оградата на една къща и заговорила с човешки глас на девойката, която седяла в градинката:
— Момиче, момиче! Черна е твоята орисия, момиче! Ще се омъжиш за мъртвец.
Рекла това чудната птица и отлетяла.
А девойката дълго си мислила как да се спаси от черната орисия. Вечер не можела да спи, все си представяла как от гроба се надига мъртвец и протяга костеливите си ръце към нея, с оголената си челюст напира да я целува.
И накрая девойката решила да избяга от съдбата си. Побягнала от своето село и тръгнала по белия свят.
Вървяла що вървяла, преминала градове, села, планини и долини. Спирала, колкото да почине, да поспи и пак продължавала по пътя си, упорита била в своето желание да избяга от собствената си съдба.
Един късен следобед видяла хан и решила да пренощува в него — гладна била, жадна била, краката й треперели от умора. И тъкмо да почука на вратата, тя сама се отворила. Девойката пристъпила в двора, но никого не видяла и тръгнала към огромната къща. И на нейната врата плахо потропала, но пак вместо отговор вратата сама се отворила. Девойката влязла, пристъпила крачка, втора и тогава вратата зад гърба й с трясък се затворила. Затичала се обратно девойката, дърпала да отвори вратата, но напразно се мъчила, сякаш някой невидим здраво я бил залостил.
Първо си поплакало момичето, а после си избърсало очите, тръгнало да разглежда къщата и се надявало да намери друг изход. Най-напред се затичало към прозорците. Но напразни били надеждите й — имали здрави железни решетки. Тръгнала девойката от стая в стая. И на какво се натъкнала?
На един отворен ковчег.
А в ковчега мъртвец.
Мъртвият бил млад мъж, хубавец.
Трепнало сърцето на момичето — нима за него ми е предсказано, че ще се омъжа, попитала се отчаяно тя. Но как се живее с мъртвец, как — закапали едри и чисти сълзите й.
И тогава чула нечий глас. Чудна работа — глас има, а този, който говори, никакъв го няма.
Но слушало уплашено момичето какво й казва гласът:
— Можеш да съживиш този мъртвец, ако три дни, три нощи и три часа изричаш молитви.
Треперещото момиче още дълго чакало, но гласът повече не проронил ни дума.
И започнало да изрича молитви момичето — всичките, които знаело, казало на глас и започвало пак отначало. Тъй се молело един ден, втори, сигурно е започнал и третият ден, но то откъде да знае. Капаците на прозорците били спуснати и в хана владеел мрак, а тя си светела със свещи.
И както мълвяла молитви, тъй изведнъж дочула нечии стъпки в съседната стая.
Затичало момичето натам и какво да види? Млада циганка, на години колкото нея, оглеждала любопитно с крадливи очи стаята.
Девойката попитала удивена:
— Ама ти как влезе?!
— Че то беше отворено — отвърнала циганката.
Девойката била закопняла за белия свят и попитала циганката:
— Ти молитви знаеш ли?
— Знам, я! — отвърнала циганката.
Тогава девойката я отвела в съседната стая, посочила й ковчега с мъртвеца и рекла:
— Моли се за него, а аз ще изляза да глътна глътка чист въздух навънка.
— Дадено! — съгласила се циганката и занареждала напевно своите молитви.
Девойката излязла навън и що да види? Слънцето греело, птичките пеели, цветята в градинката се полюшвали на вятъра. Хубавият бял свят бил пред нея, а не вечната тъмница в къщата.
И седнала девойката на пейчицата до стената, не усетила как задрямала. И как инак, та нали толкова нощи не била спала…
А в този миг изтекъл срокът — три дни, три нощи и три часа. Мъртвецът отворил очи и чул напевните молитви на циганката. Надигнал се от ковчега, хванал ръката й и попитал:
— Значи ти си се наела три дни, три нощи и три часа да се молиш за мене?!
— Моля се, я!
— Ти ще станеш тогава моя жена! — рекъл възкръсналият мъртвец.
Той бил собственик на хана, баща му бил богат търговец и му оставил много имане.
Оженил се за циганката, а девойката, като се събудила, разбрала, че е измамена, и се главила за слугиня в хана.
Тъй заживели един мъртвец възкръснал, една циганка, която му станала жена, и една бедна, нещастна девойка, която им била слугиня.
Мъжът бил умел търговец и скоро тръгнали неговите кервани със стока накъде ли не — за Виена, за Бейрут, за Цариград, за Москва, за Пловдив.
Един ден решил да отиде и на Божи гроб, да благодари на Бога за чудодейното си спасение. Преди да тръгне, попитал жена си какво иска да й донесе от онези чудни далечни краища, в които има всичко що душа пожелае. Циганката рекла:
— Искам гердани!
Мъжът попитал и девойката слугиня, а тя отговорила:
— Чувала съм, че някъде там има камък на търпението. Ако намериш такъв камък, туй искам да ми е подаръкът, господарю.
Заминал мъжът на хаджилък и дълги месеци пътувал, видял чудни градове, посетил какви ли не пазари и на един от тях намерил камък на търпението. Стар и мъдър арабин обяснил какво представлява чудатата му стока:
— Този камък изслушва хората и им дава мъдри съвети.
Мъжът не му повярвал, но купил камъка, защото държал да направи подарък на слугинята, която много харесвал, но бил дал обет да се ожени за тази жена, която спаси живота му.
Върнал се след много месеци, кажи-речи цяла година, в дома си и поднесъл подаръците на жена си и на слугинята.
Решил обаче да подслуша какво ще разкаже слугинята на камъка и как той ще я посъветва. Никак не вярвал, че камък би могъл да говори. Но запомнете, зависи от камъка…
Вечерта, когато си свършила работата и се прибрала в мъничката си слугинска стая, девойката заразправяла на камъка своята история.
А скрит до прозореца, мъжът слушал ли слушал.
Не само слушал, ами и надничал.
Девойката била свела глава над камъка и му разправяла със сълзи на очи своите тъжни премеждия, а търговецът най-спокойно си гледал от прозореца. Тъй че не само чувал, но и виждал какво се случва в стаичката на слугинята.
Мъжът бил цял в слух, очаквал как камъкът ще проговори, но бил и бесен от измамата. И тогава камъкът, вместо да проговори, се напукал, а после се превърнал на ситна прах, като пепел. Даже камъкът на търпението не издържал да изслуша тъжната история на момичето.
А то, като видяло какво се случило с камъка на търпението, отчаяно посегнало към кухненския нож, който взело преди това с намерение да се убие тази вечер, и го насочило към гърдите си.
Но в този миг прозорецът се отворил и в стаичката на момичето влязъл господарят, възкръсналият мъртвец, а сега търговец, ханджия и хаджия.
Изтръгнал ножа от ръцете на девойката и покрил лицето й с целувки, признал си, докато я държал в прегръдките си:
— Всичко чух, всичко научих. Сега вече предсказанието ще се сбъдне — ще се омъжиш за мъртвец, само че възкръснал благодарение на твоите молитви.
Прогонил самозваната си спасителка мъжът и вдигнал тежка сватба. Три дни яли, пили и се веселили.
И дълго живели щастливо.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
