Българска търсачка и начална страница

Злощастният учител

Имало едно време в едно хубаво селце един поп. Как е успял да се запопи — дали на продажни гръцки владици нещичко е дарил, или е бил изкусен измамник — не се знае. Но е известно, че попът бил неграмотен. Е, как тогава да чете на живите и на мъртвите от великата книга, както се полага? Не умеел и по тази причина на службите само говорел на своето паство. А когато трябвало да опява мъртвец, изисквал да няма никой в черквата — оставал насаме с мъртвеца, положен в ковчег.
Все пак учителят в селото, като човек грамотен и умен, се досетил, че попът крие някаква тайна. Решил да я открие.
Дълго мислил и накрая измислил. Споделил с жена си, че ще се престори на умрял. Ужасила се жена му и разтреперана като лист, замърморила, че не бива да се гаври така с божите повели. То се знае открай време — или си жив, или си мъртъв. Недопустимо е да си жив мъртвец! Даскалът подробно й обяснил какви са съмненията му и тя се съгласила да помогне в разкриването на тайната на селския поп.
Един ден над смълчаното село се понесъл женски писък. Притичали съседите на учителя и що да видят? Умрял бил човекът, а жена му даже и го поставила в ковчега. Прекръстили се хорицата, поговорили колко добър човек бил и още в късния следобед пренесли ковчега в черквата — през нощта попът да отслужи опелото. Така бил наредил попът и всички му се подчинявали, че как инак, може ли неопят мъртвец да си замине от този свят.
Та останал сам живият мъртвец в празната черква. Капакът на ковчега, както се изисквало, бил подпрян на стената. А живият мъртвец се вглеждал в свода на черквата, откъдето благо го наблюдавала Света Богородица.
Настъпила нощта и по едно време в черквата влязъл попът. Както си изисква службата, надянал епитрахил, запалил свещ и кадилница и сладкото ухание на тамян изпълнило черквата.
Приближавал се попът, страшно ехтели стъпките му в празната черква и в ушите на живия мъртвец — учителят настръхвал и полека-лека ужас взел да го изпълва. Дали това е попът, или идва някой друг да го накаже за кощунството, което правел, а то било голямо — да легнеш жив в ковчег! Страхът не му позволявал да държи повече очите си затворени.
Щом над ковчега се простряла черна сянка, която потрепвала досущ като жива, учителят не издържал и се надигнал от ковчега.
Попът спрял ужасен, изтървал свещта и тя угаснала на пода.
Но свещенослужителят все още стискал здраво кадилницата и замахнал с нея. Помислил, че мъртвият се превръща във вампир и ще тръгне из селото, ще пие кръв, ще убива бебета и девойки. Не, попът нямало да позволи това, обичал своето паство. И заудрял по вампира, а той запищял, заохкал.
И накрая утихнал, както се полагало на истински мъртвец.
На другата сутрин първа в черквата дотърчала жената на учителя и що да види? Мъжът й си лежал в ковчега, а лицето му било обезобразено.
Изпищяла жената, сграбчила мъжа си и му викнала:
— Ставай, глупако, ставай да си идваш вкъщи!
И тогава чула зад гърба си гласа на попа:
— Дъще, мъртвите не стават!
— Но той е жив! — изкрещяла жената и отново задърпала мъжа си, даже го измъкнала от ковчега и му наредила:
— Хайде де, не се прави на луд! Върви, върви към къщи!
В черквата се събрали много хора и наблюдавали как съпругата се опитва да накара мъртвия си мъж да ходи!
— Сигурно е полудяла горкичката — шепнели си жените. И току сръчквали мъжете си: — Ами вие какво сте зяпнали?! Поставете мъртвеца в ковчега, а ние ще се погрижим за нея!
Втурнали се мъжете, изтръгнали мъртвеца от ръцете на жена му и го върнали в ковчега. А жена му се дърпала, пищяла, крещяла:
— Жив е, жив е! Мъжът ми е жив бре, хора!
Селяните тъжно поклащали глави и мълвели:
— Знаем, знаем, че е трудно да се свикне, че е умрял мъжът ти…
Но видели раните по главата на учителя и попитали попа защо е така: А той им отговорил благо:
— Този мъртвец искаше да вампиряса снощи, та се наложи да го спасявам! Представяте ли си какво щеше да стане, ако в селото ни се появи вампир!?
Тъй учителят си отишъл от този свят, без да узнае тайната на селския поп.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.