|
|
Земята не приема алчните
Веднъж селяните от едно село се оплакали на владиката Йоаникий, че чорбаджията им е много лош. Грабел ги, вземал им, дето има една дума, залъка от устата. Селяните се видели в чудо и изплакали със сълзи на очи:
— Ще погинем, владико, такъв алчен човек не сме виждали досега. Всичко ни взема, всичко!
Владиката ги посъветвал да потърпят още мъничко, пък то Господ всичко вижда — ще го накаже.
— Дано по-скоро го стори! — замолили се селяните.
— Ще, ще, деца мои! Аз ще се помоля за това — уверил ги владиката.
Прибрали се обнадеждени селяните по бедните си къщурки. И виж ти чудо, на следващия ден камбаната забила на умряло — чорбаджията изедник бил починал.
Селяните се кръстели трескаво, благодарели на Бога. Жените им коленичили пред иконите на Света Богородица и устните им мълвели молитва след молитва.
На другия ден, както става по селата, всички придружили покойника в последния му път към вечността. Отслужил попът заупокойна молитва и гробарите понечили да спуснат ковчега в гроба. И тогава се случило чудото — земята отказала да приеме ковчега с алчния чорбаджия. Колко се мъчили да натикат ковчега в гроба, ама не може, не искал да влезе.
Как ли не се опитвали да спуснат ковчега в земята. Изкопали втори гроб, но и в него ковчегът не искал да влезе.
Чудели се селяните какво да направят — друг път подобно нещо не им се било случвало.
И срам не срам, страх не страх, чорбаджийката върнала ковчега с мъжа си вкъщи. Държала го там и всеки ден над него плачела или в черквата се молела да му прости Господ алчността и греховете и да позволи земята да приеме тялото му.
Даже още няколко пъти пробвали да погребат ковчега с мъртвеца, но все не ставало — земята не искала да го приема и това си е.
Синът на чорбаджията нямал ни мира, ни сън. И как да ги има, като земята отхвърляла ковчега с мъртвия му баща?! Срам, голям срам.
Къде ли не ходил, кого ли не разпитвал, но никой не можел да му помогне. И тъй един ден разбрал, че неговите съселяни навремето са ходили при владиката да се оплакват от баща му. Значи, владиката ще може да му помогне. И се запътил при него.
— Владико, девет години минаха, а баща ми е още непогребан. Хайде да го опееш, та да си намери и той мястото в гробището.
— Грешник беше баща ти, алчен беше. Нямаше равен по алчност, затова и земята не го ще.
— Колкото и да е бил алчен, девет години не стигат ли да ни срами, та още трябва да сме наказани? Май вече си е изкупил греховете.
Владиката помислил и решил да опее стария смъртник, та историята да намери своя край.
И на другия ден го опял. Но щом решили да спуснат ковчега в гроба, той се превърнал на прах и се пръснал наоколо. Земята пак не искала да го приеме.
Други пък разправят, че чорбаджията не желаел да си отиде от този свят, не вярвал, че е умрял, и затова на тази земя си останал, а с него и алчността.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
