Българска търсачка и начална страница

 

Един умник влязъл с магаренце в манастирски двор. Под ореха сред двора  трима монаси ядели печено прасе.
- Да ви е сладко, братя! - рекъл умникът.
- Сполай ти, странниче, сполай ти, по каква работа си се запътил? - отговорили монасите.
- Абе патила ме моята работа, ами вие дали не можете ме нагости?
- Можем, но ако ни наддумаш.
- Питайте, аз ще отговарям.
Започнал първият монах:
- Где е средата на Земята?
Умникът показал с тоягата предния десен крак на магарето и казал:
- Там, дето е ей тоя крак на магарето ми.
- А отгде знаеш? - възразил Монахът.
- Ако не вярвате, благоволете да измерите - рекъл умникьт - дали ще излезе там, или другаде.
Монахът млъкнал поразен.
Тогава заговорил вторият монах:
- Колко звезди има на небето?
- Толкова, колкото косми има моето магаре - отсякъл умиикът.
- А как ще докажеш, че са именно толкова? - настоявал пак монахът.
Умникът отговорил:
- Ако не вярваш, преброй ги и ако излязат повече или по-малко, тогава ще се препираме.
- Приятелю - не преставал монахът, - нима могат да се преброят космите на магарето?
- А звездите на небето могат ли да се преброят! - отговорил умникът.
Монахът останал засрамен.
Сега дошел ред на третия монах.
- Слушай, приятелю, кажи колко косми имам в брадата си? - попитал той.
Умникът, без да се замисли, отговорил:
- Толкова, колкото косми има опашката на моето магаре.
- Как ще докажеш това? - попитал монахът.
- Лесно - забелязал умникьт. - Ще скубем по косъм от брадата ти и от опашката на магарето. Ако не излязат точно, ти ще бъдеш прав.
Монасите останали изненадани от остроумието на виж и го нагостили богато.