Завистливият селянин

Имало едно време един завистлив селянин. Ходел в гората, събирал дърва и ги продавал, та се прехранвал. Веднъж го срещнал белобрад старец и му рекъл:
- Добър ден, приятелю! Къде си ходил?
- Ходих да набера малко дръвца. Продавам ги и така си изкарвам прехраната - отговорил селянинът.
- Ами нямаш ли никакъв имот? Как си откъм жива стока. Нямаш ли жена, деца?
- Нямам си нищо и нийде никого - казал селянинът и седнал да си почине.
Седнал при него и пътникът.
- Ами ти кой си? - попитал сиромахът.
- Аз съм горски човек. Отглеждам си магаренца. Паса ги в гората.
- Ох, дядо, моля ти се, дай ми едно магаренце да си нося дръвца. Нали видиш - слаб човек съм, не мога да ги нося.
Дожаляло на стареца. Дал на селянина едно магаренце и му рекъл:
- Добре, аз ще изпълня молбата ти, но кажи на съседа си да дойде да му дам две магаренца. Той е по-беден от тебе.
Сиромахът се развикал:
- Тъй ли? Да подариш на съседа ми две магарета, пък на мене - едно! Малко ли богатство има той, та да получи още две магарета! Дворът му е пълен с добитък и още трябвало да има! Щом е тъй, аз и без магаре ще карам, но няма да кажа на съседа да дойде и да получи две магарета.
- Е-е-е - рекъл старецът, - ти с тоя ум не магаренце, а и котка няма да видиш при себе си.
Старецът си взел магарето и си заминал.

Българска търсачка и начална страница

Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?