Българска търсачка и начална страница

Добър урок
 

В дълбоката и страшна гора живеел лъвът. Той бил най-силното и кръвожадно горско животно и затова всички животни го избрали за цар на горските жители. Горд и величествен се разхождал властелинът, размахвал нехайно опашката си, а царствената му грива се разтърсвала при бързия му и пъргав ход и лъскавата му козина нервно потрепвала на слънцето. Страх и ужас всявал лъвът със силния си рев из цялата околност. В дълбоката тишина на гората ревът му се чувал още по-страшен, клоните на дърветата се огъвали като от силен вятър, а земята треперела под краката му. В цялата гора наставала неописуема тревога. Птиците излетявали от гнездата си, горските зайци и катеричките се спотайвали в шумата, сърните препускали, за да се скрият в непристъпните дебри и даже вълците, лисиците и мечките се присвивали в своите леговища и пещери, кротки като агнета.
Единствен лъвът, безстрашният горски цар, стоял сред гората, ревял с цяло гърло, тракал с острите си зъби, а очите му святкали в мрака като искри.
Минавали дни и години. Лъвът бил все така горд и величествен цар, страшилище за всички животни. Мислел се за най-силен и всички трябвало да му се подчиняват.
Пред пещерата, където живеел, имало малко дъбово дърво, израсло точно пред входа. Времето минавало и младото дъбче растяло, хвърляло клони и шума, поливано от дъждовете и топлено от слънцето. Лека-полека пораснало толкова, че постеснило входа на пещерата.
В началото лъвът не проумявал какво става, мислил, че е надебелял от плячката и почнал да се укорява заради лакомията си. Но колкото и да се заричал, не можел да измени на хищническия си нрав. Веднъж изял цяла сърна, коремът му се подул като тъпан и той с мъка се проврял в леговището си. Понеже бил лаком, разболял се от преяждане и легнал болен. Когато след време се надигнал от постелята си, лъвът видял, че някогашното дъбово дръвче е станало грамаден клонест дъб, покрит с листа, а в клоните му мътели гургулици. От двете страни на дънера му прозирали корубести пролуки, където лъвът едва проврял лапите си. Бил като в тъмница и така заревал, че гората потреперила, а животните се втурнали да бягат. Разгневен, лъвът започнал да драска с нокти и да гризе със зъби дебелата кора на дъба. Но грамадното дърво стояло непоклатимо и само листата му шумолели от вятъра. Полудял горският властелин, започнал да хапе камъни и клечки да реве. И в тоя рев имало неизказана мъка и жалба за свобода.
Дошли всички животни и искали да помогнат на неволния пленник, но дъбът стоял непоклатим на предишното си място и животните напразно губели сили. Някои се разотишли, а други, със сълзи на очи, гледали мъките на своя господар и безсилни стояли и чакали края му. В това време долетял тих и слаб глас.
— Кой си ти и какво искаш? — ревнал лъвът.
— Не се сърди, господарю, аз съм слабото и нищожно червейче! Корояда.
— И какво търсиш тук?
— Аз съм твой съсед. Заселих се преди време в този могъщ дъб и под дебелата му кора се храня и живея — отвърнало червейчето.
— Не мога да ти помогна с нищо! — ревнал лъвът.
— Аз нищо не искам, господарю! Някога ти ме спаси от един кълвач, като го прогони, когато искаше да ме клъвне. Кълвачът се уплаши от тебе и избяга. Ти не знаеш това, но аз го помня и сега искам да ти се отплатя. Ще ти помогна да излезеш от тая тъмница!
— Какво можеш ти, смешна и нищожна твар! — отвърнал лъвът. — Махай се от очите ми, докато не съм те стъпкал!
— Нищожен червей съм аз, господарю! Не отричам! Но сега ще покажа на света, как и най-нищожният червей може да помогне и на най-силния звяр! Почакай малко, господарю, и ще видиш! Аз ще проям грамадния дъб, той ще изсъхне, ще се превърне в дънер и ти лесно ще го катурнеш. Тогава ще си свободен!
И кореноядът се заловил за работа. Започнал да обикаля дървото и да прояжда дървесината, направил хиляди пръстени около него, навлязъл дълбоко в сърцевината му и продължил да дълбае като къртица.
Дъбът започнал да вехне. Една есенна вечер долетял вятър, забучал в клоните му, залюшкал го и дъбът се сгромолясал на земята с грохот и вой, като пронизан труп…
Тогава до ушите на лъва долетял като насън слабият и тих шепот на корояда:
— Господарю, ти си свободен и пак си всесилният цар на горските животни!
Зарадвал се могъщият лъв и занадничал да види своя освободител, но малкото червейче било скрито в сърцевината на поломения гигант.
— Казвай какво искаш за награда! — заревал лъвът.
— За мен е достатъчно това, че съм жив! — отвърнал короядът. — Бих те помолил обаче, да не си толкова горд и да запомниш едно — и най-нищожната божа твар може понякога да бъде полезна и на най-всесилния горски звяр — царят на животните. Затова пази и зачитай беззащитните и по-слабите от теб!
Навел глава царят на животните и поел из гората с отпусната опашка.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.