Яхал беден Симо на черна кобилка в една гора гъста. Стигнал го по пътя богат Големанко. Той на бял кон яздел. Отдалече още Големанко викнал:
- Път дай, дрипав дрипльо! Иначе ще стъпча и тебе, и тая черна Буболечка!
- Чак толкова много недей се изтиря! - отговорил Симо. - Може да политнеш надолу с главата, та ще стане нужда Дрипльо да те дига.
- Аз ли да политна? Докато си яхам такъв кон охранен, като теб ездачи с дръгливи кобили в джеба си ги слагам!
- Кой кого ще сложи, това се не знае. Но сега поспри се, да ти кажа нещо.
- Време нямам, глупчо, с тебе да се бавя. На пазар отивам, пари да спечеля от коня охранен. Но думай набързо какво ще ми кажеш.
Симо се престорил, че е поизплашен.
- И аз като тебе на пазар съм тръгнал. Искам да получа някоя парица за тая кобилка. Но сега се чудя как ще я опазя от стръвници мечки в тая гора страшна!
- АЗ пък се не чудя! - рекъл Големанко. - С триста мечки мога без страх да се боря!
- Карай тогаз, карай! - махнал с ръка Симо. - Мечките натръшкай! Аз след теб ще мина.
- Ти какво? Боиш се! Ела с мен, страхливко! Аз като съм с тебе, мечките стръвници отдалеч ще бягат!
- Но ти нали бързаш?
- Ех, нали сме хора, ще се позабавя.
- Виждам, харно виждам колко си безстрашен и колко милееш за бедни страхливци!
- Още по-навътре навлезли в гората. Взело да се мръква. Беден Симо рекъл:
- Страх ме е да карам в тъмното нататък. Тук ще пренощувам. Ще наклада огън. Стръвниците мечки от огън се плашат. Но ти си безстрашен, отмини без мене.
- Дума да не става! Как ще те оставя!
Слезли от конете. Насъбрали съчки и огън наклали. Спокойно си легнал край огьня Симо.
- Ама ти ще спиш ли? - рекъл господарят.
- Ще си спя без грижа. Черната Кобилка в тъмно се не вижда. Ти пази, защото мечките стръвници отдалеч ще видят бялото ти конче.
- Така ли?
- Така е.
- Да направим смяна - рекъл Големанко. - Ти ще вземеш, момче, моя кон охранен, пък аз ще получа черната кобилка.
 - Нищо против нямам - отговорил Симо. - Откога желая бял кон да пояздя.
Мой е вече конят, кобилката - твоя.
И той си задрямал. Страхлив Големанко го сбутал и викнал:
- Ставай, момко, ставай! Стръвниците мечки отдалеч ще видят бялото ти конче! Стани да го пазиш!
- И легнал го пазя. С едно око дремя, а с другото, байно, белия кон гледам. Ти трябва да пазиш черната кобилка, че мъчно се вижда.
- Така ли?
- Така е.
- Вземи си тогава черната кобилка и ми върни коня.
- Току-тъй не може! Ще доплатиш още тридесет жълтици. Бял кон аз ти давам,  а пък ти на мене - черна буболечка.
Броил господарят тридесет жълтици. Дал му Симо коня и пак си захъркал.
През туй време конят започнал да цвили. Господарят от страх цял се разтреперал.
- Майчице, отидох! Помощ, братко, помощ!
Симо се надигнал, сънливо попитал:
- От що се уплаши?
- Мечките пристигат.
- Колко са?
- Не зная.
- Като станат триста, тогаз ме повикай! С триста мечки можеш без страх да се бориш. С другите мецани аз ще се разправям.
Млъкнап Големанко. Цяла нощ треперал. На сутринта рано другаря си дигнал. Яхнали конете. В града на пазара бързо ги продали. И пешком, доволни, тръгнали към село.
Вървели, вървели, Големанко рекъл:
- През мечата гора не ми се минава.
- Другият път, байно, много обикаля! - подсмихнал се Симо.
- От път се не плаша. Здрави крака имам.  Гърбът ми не трябва. На чужд гръб живея.
- А откъм ум как си?
- Имам си за трима.
- Да вървим тогава!
- Вървели, вървели, Големанко рекъл:
- Хайде да се носим!
Ти умори ли се? - попитал го Симо.
- Никак, но желая тебе да изпитам как на път издържаш.
- Добре. Ще те нося, докато завършиш най-дългата песен, що знаеш да пееш. После аз ще почна една моя песен, а ти ще ме носиш, докато я свърша.
- Съгласен съм, момко.
На гръб вдигнал Симо дебелия спътник. Той запял доволен. Песента щом свършил, снел го от гръб Симо, на свой ред го яхнал и запял игриво:
- Тра-ла-ла, тра-ла-ли! Тра-ла-ла, тра-ла-ли!
Пее и не спира. дебел Големанко преплита краката и вика задъхан:
- Стига! Няма ли край тая пуста песен?
- Тя сега започва - отговаря Симо и пак продължава: - Тра-ла-ла, тра-ла-ли! Тра-ла-ла, тра-ла-ли...
С крака подкосени крещи Големанко:
- Ох, ох! Няма ли край таз песен проклета!
- Не, умни другарю, тука е средата - отговаря Симо и все продължава: Тра-ла-ла, тра-ла-ли!...
Дебел Големанко грохнал от умора, паднал насред пътя.
- Ох, умирам, момко! Твоето тра-ла-ла-ли на земята ме свали!
Весело отвърнал Симо:
- Тая песничка любима дава ум за Деветима: който на чужд гръб живее, тая песен му се пее!