Българска търсачка и начална страница

 

Кръвожадният Вълчо си променил козината и заприличал на куче.
Тръгнал да търси прехрана. Стигнал овчарска кошара.
- Добър ден, овчарко - рекъл.
Овчарят го поизгледал.
- Бре, ти ли си, Кумчо Вълчо? Отде идеш? Какво дириш?
Вълчо смирено отвърнал:
-Бях някога Кумчо Вълчо. Безброй пакости направих. И няма защо да крия много агънца излапах. За кръвопиец минавах. И такъв си бях, овчарко. И на  тебе зло съм правил. Но сега съм друг вълк, виждаш. Промених си козината и заприличах на куче. В козината беше всичко. От все сърце се разкаях  за злините, що съм сторил. Отсега нататък, братко, само добрини ще правя!
- Добре си намислил, Вълчо - отговорил му овчарят. - Но при мене какво дириш?
 - Дойдох да ти се помоля да ме прибереш на служба. Верен пазач ще ти бъда. За овчици и агънца истински баща ще бъда! Кълна ти се, повярвай ми, само добрини ще върша!
- Ех, не си за вяра, Вълчо! Но щом клетва даваш, остани пазач при мене, па дано си други станал!
С кучетата в кошарата заживял задружно Вълчо. Ден и нощ овцете пазел. Над агънцата треперел.
Често овчарят си думал:
- Гледай, гледай! Чудно нещо! Променил се Кумчо Вълчо. Не можеш да го познаеш. По-вярно от куче служи!
Една сутрин рано-рано извел овчарят овцете. Всички кучета помамил. В кошарата само Вълча за верен пазач оставил. На тръгване му поръчал:
- Ума си опичай, Вълчо! На отсрещната поляна днеска стадото отвеждам. Ти очите си отваряй! Всички агънца наглеждай!
- Грижа не бери, овчарко! На обяд като се върнеш, всичко в пълен ред ще свариш!
Самичък останал Вълчо. Бели агънца край него заподскачали безгрижно и си блеели доволни.
Гледал Вълчо и си мислел: „Ех, агьнце крехко, сладко откога не съм опитвал! Само едничко ще грабна.
Тука има толкоз много. Няма никой да познае!“
Грабнал Вълчо едно агне. Хукнал с него през гората. Заблеяли агнетата. Чул овчарят. Зърнал Вълча, както с агънцето бягал.
- Дръжте! Дръжте! Дръжте! - викнал.
Кучетата полетели. Скоро стигнали кръвника. Агънцето отървали. Върху вълка връхлетели. Стискат, хапят го и късат. Както следва, му платили.
- Пада ти се, зъл преструвко! - рекъл запъхтян овчарят. - Вълкът козината сменя, ала нрава си не може!