Българска търсачка и начална страница

 

Враговете на Бирбал започнали да търсят начин да го погубят. Те често тайно се събирали и дълго умували.
— Трябва да се избавим от него! Той е прекалено умен! — започнал един.
— Най-добрият начин да се отървем от него ще бъде, ако се успеем да настроим императора срещу него! — предложил друг.
— Това е невъзможно. Вие добре знаете колко го обича Акбар! — отбелязал трети.
— Трябва да се избавим от него чрез хитрост! — казал четвърти. — Трябва да измислим някакъв план и да намерим някой да ни помогне!
— Кой ще иска да ни помогне?! — попитал пети. — И какъв номер можем да му погодим?! Бирбал е толкова хитър, че както винаги ще ни надхитри.
— Не и ако намерим някой близък до императора, който да изиграе главната роля — отвърнал онзи, който дал идеята. — Вторият след Бирбал, който се ползва с доверието на Акбар е царския бръснар!
— Ти си абсолютно прав! — развълнувано се съгласили всички. — Да поговорим с бръснаря!
Обаче, когато отишли при него и го накарали да се закълне, че няма да издаде никому каквото ще му бъде казано, те ударили на камък. Бръснарят бил възмутен от предложението на министрите и отказал да им помогне.
— Никога! — изкрещял той. — Ако императорът разбере това или вашият план се провали, негово величество няма да се поколебае да ми отреже главата. Не мога да поема този риск!
— Мисля, че ще го поемеш, ако го направим така, че да си заслужава! — казал лукаво онзи, чиято била идеята. — Какво ще кажеш за петстотин жълтици, които да са наградата ти за участието в заговора?
Когато чул за парите, очите на бръснаря светнали. Той бил твърде алчен и с готовност се съгласил да им помогне.
— Кажете ми какво трябва да направя? — попитал той, веднага щом прибрал тежката кесия.
— Какво да направиш?! За толкова пари си длъжен сам да намериш начин! — отвърнал хладно един от групата.
— Добре! — казал бръснарят и се отдал на размисъл.
Скоро се сетил как трябва да се постъпи. След няколко дни, докато бръснел императора, той му подхвърлил:
— Господарю, вие винаги се интересувате от всякакви невероятни случки! Мислили ли сте някога за отвъдния свят? Аз имам предвид небесното царство и хората, които са отишли там? Не сте ли се питали какво правят те?
— Разбира се, често мисля за небесното царство — отвърнал Акбар. — Мисля за наскоро починалия ми баща и за дядо ми. Често се питам дали са щастливи? Но, както добре ти е известно, не можем по никакъв начин да разберем това.
— Не, господарю — отговорил бавно бръснарят, — има начин да се узнае. Позволете да ви разкажа. Преди известно време срещнах един светец, който може да изпраща хора до небесното царство, за да се срещат с техните умрели роднини.
— Но това е много лесно! — извикал Акбар през смях. — Аз също мога да изпращам хора на небето! Цялото майсторство е да ги пратя на палача!
— Да, но има известна разлика! — уточнил бръснарят докато сапунисвал бузите на императора. — Този светец може да ги върне на земята, след като са били там!
— Не ти вярвам! — извикал Акбар с тон, който явно подсказвал, че изгарял от любопитство.
Бръснарят, който отлично познавал настроенията на владетеля, спокойно продължил:
— Аз също не вярвах, господарю, докато не се убедих лично! Неотдавна видях със собствените си очи как светецът изгори жив един човек върху погребална клада. По-късно човекът се върнал да разкаже за небесното царство и как срещнал роднините си там.
Бръснарят замълчал, за да може императорът да помисли върху думите му.
— Вие можете да ми имате доверие, господарю — продължил той. — След като видях всичко със собствените си очи, аз повярвах. Ако пожелаете, аз винаги мога да помоля светеца да ви услужи с умението си!
— Това е добре. Но кого мога да изпратя на небето да се срещне с баща ми и дядо ми? — попитал Акбар възбудено, изцяло завладян от идеята. — Кой ще се съгласи на такъв риск?
Замислил се и нещо му хрумнало:
— Може би ти ще се съгласиш? Какво би казал, а?
Сърцето на бръснаря едва не изскочило. Трябвало бързо да съобрази какво да отговори.
— О, не, господарю! — побързал да каже той като извинение. — Никога не бих могъл да го направя! Аз, разбира се, бих искал… Но представете си само, един нищожен бръснар като мен да се срещне с вашите велики прадеди. Баща ви и дядо ви сигурно ще бъдат обидени! Вие трябва да изпратите някой от високопоставените ви подчинени. Може би някой министър!
— Да, сигурно си прав! — въздъхнал Акбар замислено. — Но не мога изпратя и никой от моите министри! Да си остане между нас, но те са глупаци! Сигурно всичко ще объркат!
— А, има и един, който не би объркал нищо! — подхвърлил хитро бръснарят. — Вие бихте могли да изпратите Бирбал.
— Бирбал?! — Акбар бил потресен. — Не мога да изпратя Бирбал. Ами ако не се върне, какво ще правя тогава? Това би бил твърде голям риск.
— Е, то си е ваша работа, господарю! — казал меко бръснарят и изоставил темата. Добре разбирал, че ако се опита да настоява, Акбар може да го заподозре.
Мисълта обаче залегнала здраво в главата на Акбар и ден след ден той все повече се убеждавал, че трябва да изпрати някого в небесното царство. Затова когато срещнал след известно време Бирбал, той му разказал всичко, което бил научил от бръснаря. Накрая му казал:
— Моят бръснар ми предложи да изпратя тебе, Бирбал. Ще бъде много хубаво, ако можеш да отидеш и да се срещнеш с баща ми и дядо ми. Ти ще можеш да се върнеш и да ми разкажеш всичко за тях.
Бирбал бил дълбоко възмутен от цялата работа, но бил достатъчно мъдър, за да не се издаде. Външно останал съвсем спокоен. Не му било необходимо много време, за да се досети, че това е план на враговете му, които явно искали да се избавят от него с помощта на бръснаря.
— Ще помисля, господарю! Дай ми ден-два да реша! — помолил той.
— Разбира се, имаш достатъчно време! Аз знам, че не мога да те заставя да отидеш. Осъзнавам, че опасността е голяма. Но въпреки това ще бъда щастлив, ако приемеш — завършил Акбар.
Бирбал съобразил, че императорът ще бъде разочарован, ако отговорът бъде отрицателен. Той също разбирал, че ако не се съгласи, враговете му ще кажат, че се е уплашил. Това би им дало повод да му се присмиват. И накрая имало риск да умре! Всъщност не било риск. Той знаел, че ако се съгласи — смъртта му била сигурна!
Бирбал обмислял дълго всички възможности и скоро измислил начин, чрез който щял да изпълни молбата на Акбар и да се спаси. Когато бил напълно готов с плана си, отишъл при Акбар и му казал, че е съгласен да отиде в небесното царство и да се срещне с прадедите му.
— О, толкова съм щастлив да чуя това! — извикал Акбар с възхищение. — Кога възнамеряваш да тръгнеш?
— Момент, господарю! — казал Бирбал. — Не съм свършил още. Бих отишъл там при две условия. Първото, да дадете на семейството ми пет хиляди жълтици, за да им помогнете да преживеят, в случай, че се забавя или пък ако изобщо не се върна! Второто, трябва да ми дадете известно време, за да се подготвя за това посещение!
Акбар приел тези условия и дори му се сторили твърде скромни. Той веднага се съгласил. Всъщност обещал да плати на Бирбаловото семейство двойно по-голяма сума, тъй като бил изключително развълнуван. Трудно можел да се съсредоточи и да мисли за каквото и да било друго. Нетърпението му нараствало постоянно и той повече не можел да изчаква деня, кога Бирбал най-после ще потегли за небесното царство.
Междувременно Бирбал започнал изпълнението на своя план. Той наел няколко работника да изкопаят таен тунел, който водел от дома му до мястото, където трябвало да се издигне погребалната клада, за да го изгорят и да го пратят в небесното царство. Тунелът завършвал с тайни врати на двата края, които били така добре замаскирани, че никой не можел да ги открие. Само Бирбал ги знаел.
Когато тунелът бил напълно завършен, Бирбал отишъл да съобщи на императора, че вече е готов за пътешествието си в небесното царство. Обаче сега Акбар започнал да се колебае. Искрено се страхувал, че Бирбал можел и да не се върне. Но от друга страна не можел да пренебрегне невероятната възможност да получи новини от своите прадеди. В края на краищата любопитството надделяло и той решил да позволи на Бирбал да отиде. Риск или не, да върви!
Враговете на Бирбал тайно се радвали. Те също с мъка изчакали да дойде денят, в който планът им щял да се осъществи и Бирбал ще погине.
Най-после била определена датата за церемонията по заминаването. Широко било разгласено какво трябвало да прави Бирбал. Всичко необходимо било грижливо приготвено. Издигната била клада от най-ароматни сандалови дървета. Платформата, на която трябвало да бъде положено тялото, била висока, за да може всеки да вижда добре и отдалеч. Онова, което никой не можел да съзре, била тайната врата на тунела, която била много близо до основата на платформата.
Настъпил великият ден на изпращането. Събрала се огромна тълпа, за да гледа какво ще се случи, Акбар наблюдавал от специален трон, заобиколен от своите придворни и министри. Скоро пристигнал бръснарят, придружаван от светеца, който в действителност бил добре маскиран негов приятел.
Светецът седнал пред платформата и започнал да пее някакви молитви. Пристигнал Бирбал. Той бил облечен във великолепна мантия от коприна и атлас. На шията му блестял наниз от едри перли, а пръстите му били отрупани със скъпоценни пръстени, които хвърляли отблясъците си на всички страни. Изглеждал така, сякаш отивал на важен прием — нищо не говорело за това, че след малко щели да го горят върху погребална клада. Бил толкова весел, сякаш предвождал тържествена процесия от министри и царедворци.
Когато стигнал до платформата, Бирбал се покачил без никакво колебание и веднага легнал върху грамадата от сандалови дървета. Дори не трепнал, когато пламъците заобгръщали тялото му. Черни кълба дим се заиздигали към небето. Светецът продължавал да нарежда своите молитви. Всички, които гледали усетили, че Бирбал ще умре. Но самият той изчаквал. Когато пушекът станал още по-гъст и по-непрогледен, той се приготвил. Накрая, когато бил напълно сигурен, че димът го скрива изцяло от погледите на множеството, Бирбал се спуснал бързо от платформата в тайния тунел. Всичко било точно пресметнато, не се спрял нито за миг, докато не се почувствал на безопасно място в собствения си дом.
Там Бирбал се крил около два месеца, през които оставил косите и брадата си да растат на воля. През това време се преобличал като просяк и излизал из града. Искал да разузнае кой е подтикнал бръснаря да участва в зловещия заговор.
Накрая, когато узнал имената на всички съучастници на бръснаря, Бирбал ненадейно се явил в двореца. Радостта на Акбар била безмерна. Сякаш камък паднал от сърцето му. През последните седмици бил започнал да мисли, че Бирбал вече никога няма да де върне и се самообвинявал за своята глупост и за това, че му разрешил да тръгне.
Акбар бил толкова доволен, че почти се хвърлил в обятията на Бирбал.
— Бирбал, ние всички сме щастливи да те видим отново сред нас! — непрекъснато повтарял той.
Но враговете на Бирбал съвсем не се радвали. Те били безкрайно озадачени и разтревожени от непредвиденото му завръщане. Акбар с нетърпение очаквал да чуе разказа на Бирбал за небесното царство. Бирбал решил, че трябва да му говори насаме и двамата се усамотили в покоите на императора, където никой не можел да ги безпокои.
— Господарю — започнал Бирбал, — аз наистина съм ви много благодарен, че ме изпратихте в небесното царство. Това беше изключително пътуване и ще са ми нужни дни, а може би и седмици, за да ви разкажа всичко за това приказно място и неговата красота, за радостите и чудесата, които се случиха. Но аз знам, че вие горите от желание да чуете новини от баща ви и дядо ви. Аз се срещнах с тях и те и двамата бяха много щастливи. Вашите близки с удоволствие приеха новините за вас и ви изпратиха техните топли пожелания.
— Разказвай, разказвай, Бирбал! Как изглеждаха те? — попитал въодушевено Акбар.
— О, те изглеждат много добре, господарю! Но имат една грижа, за който ме помолиха да ви съобщя. Биха желали да им помогнете — Бирбал нарочно направил пауза, за да предизвика още повече любопитството на императора.
— Продължавай, продължавай! — извикал Акбар нетърпеливо.
— Добре, господарю. Вие можете и да не повярвате, но единственото несъвършенство, което открих в небесното царство, беше, че всички ходеха с дълги коси и още по-дълги, сплъстени бради — обяснил Бирбал. — Достатъчно е да ме погледнете и ще разберете какво искам да ви кажа! В небесното царство няма никакви бръснари. Така че никой там не може да се избръсне и да си подстриже.
— Наистина ли?! Това е невероятно! — възкликнал удивено Акбар. — Какво е станало с всички умрели бръснари?
— Изглежда всички те са попаднали на други места — отговорил многозначително Бирбал. — Изглежда, бръснарите не водят честен живот. Затова и не са отишли в небесното царство.
Като забелязал, че Акбар все още се опитвал да схване мисълта му, Бирбал продължил:
— Това ми напомня за молбата на баща ви и дядо ви, господарю! Те ме помолиха да ви предам, че биха се радвали много, ако им изпратите за известно време бръснар в небесното царство — да се погрижи за всички бради и коси, останали с години недокосвани от ножица и бръснач. Ще падне голяма работа, но вашият бръснар е много добър майстор. Той сигурно ще се справи със задачата!
— А, сигурно! — съгласил се веднага Акбар. — Никога няма да им откажа. Още утре ще го изпратя.
— Да, но има още нещо, господарю! — побързал да вметне Бирбал. — Вие не бихте могли да го изпратите сам. Това би оскърбило великия ви баща и дядо ви. Знаете как е при владетелите и хората от вашето потекло. Бръснарят трябва да бъде съпроводен от някой министри и придворни.
— Прав си! Несъмнено си прав! — кимнал в знак на съгласие Акбар. — Ще изпратя някой от тях. Но кои да бъдат, ти как мислиш?
В отговор Бирбал без колебание изредил имената на онези, които организирали заговора против него.
След няколко дни бръснарят и всичките му съучастници били изгорени на погребалната клада. Те дори не могли да протестират. Особено бръснарят, който бил измислил коварния план. Всеки от тях знаел, че даже признанието не би го спасило от смъртта. Така че те отишли в огъня тихо, тайно проклинайки Бирбал, че още веднъж ги е надхитрил.
Бирбал продължил да служи на императора и на хората още много щастливи години.