|
|
Безстрашният Джованино
Имало едно време един момък, който не се страхувал от нищо на света и затова се казвал Джованино Безстрашния. Като обикалял по света, веднъж той влязъл в един хан и поискал да пренощува.
— Тук нямаме място — отвърнал ханджията, — но ако ти не се страхуваш, ще ти покажа пътя за един замък.
— А защо трябва да се страхувам?
— Там се чуват гласове и никой не е успял да излезе жив. Всеки път съм виждал да се отправя към замъка погребална процесия с ковчег, за да вземе храбреца, който се е осмелил да пренощува там.
И какво направил тогава Джованино! Взел една свещ, една бутилка вино и наденица и отишъл да пренощува в замъка.
Точно в полунощ, когато той вечерял на масата, от камината се чул глас:
— Да хвърля ли?
— Да, хвърли де!
От камината се показал един човешки крак. Джованино изпил една чаша с вино. Гласът отново казал:
— Да хвърля ли?
А Джованино:
— Да, хвърли де!
Тогава излязъл друг човешки крак. Джованино отхапал едно голямо парче наденица.
— Да хвърля ли?
— Хвърляй!
Излязла една човешка ръка. Джованино започнал да свири.
— Да хвърля ли?
— Хвърляй!
Излязла втора ръка.
— Да хвърля ли?
— Хвърляй!
Изпаднал един човешки труп. Ръцете и краката се били залепили към него. И човекът без глава се изправил на крака.
— Да хвърля ли?
— Хвърляй!
Търкулнала се една глава и скочила на раменете на туловището. Пред Джованино застанал великан.
Момъкът вдигнал чаша с вино и казал:
— Наздраве!
Великанът казал:
— Вземи свещта и върви след мен.
Джованино взел свещта, но не помръднал от мястото си.
— Върви напред ти! — казал Джованино.
— Не, ти! — отвърнал великанът.
— Ти! — казал Джованино.
Великанът тръгнал пръв. Така те преминали през целия замък. Джованино следвал великана със свещ в ръка. Накрая те стигнали под едно стълбище, където имало малка вратичка.
— Отвори я! — казал великанът на младежа.
— Отвори я ти! — казал Джованино.
Великанът блъснал с рамо вратичката, тя се отворила и дълбоко надолу се спускала извита стълба.
— Слизай — казал великанът.
— Първи слез ти — отвърнал Джованино.
Спуснал се в подземието и великанът посочил голяма каменна плоча на земята и казал:
— Повдигни я!
— Повдигни я ти! — отговорил Джованино и великанът повдигнал плочата, сякаш тя била лека като сламка.
Под плочата лежали три гърнета със злато.
— Вземи ги и ги изнеси горе — казал великанът.
— Вземи ги ти и ги изнеси горе — казал Джованино.
Великанът понесъл гърнетата със злато. Когато се върнали в стаята с камината, великанът казал:
— Джованино, магията се развали — от великана се отделил единият крак и изчезнал в камината. — Едното гърне със злато е за теб, вземи го — В камината изчезнала и едната ръка от тялото на великана. — Второто гърне дай на хората, които, мислейки те за мъртъв, ще дойдат да те вземат — отделила се и втората ръка и тя изчезнала в камината. — Третото гърне дай на първия бедняк, който мине оттук. — Отделил се и вторият крак и туловището на великана седнало на пода. — Замъкът задръж за себе си: неговите господари отдавна са умрели и нямат наследници. — Главата се отделила и паднала на пода до туловището. След това туловището се надигнало и изчезнало в камината, накрая изчезнала и главата.
На разсъмване се чуло пеене: «Пощади ме…!» Това била погребалната церемония, която идвала към замъка за тялото на Джованино. А той стоял на прозореца и си пушел лулата.
Оттогава безстрашният Джованино заживял щастливо и богато в замъка. Живял до деня, в който като се обърнал назад, видял сянката си и така се уплашил, че умрял на място.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
