Българска търсачка и начална страница

 

Преди много, много години в едно царство управлявал добър и справедлив цар. Неговите поданици нежно го обичали и винаги се обръщали към него, когато били в беда. Един ден при него дошли няколко отшелници. Те му казали, че манастирът им бил в една гора, която се намира в покрайнините на царството му. Там те живеели щастливо години наред, докато не се появил свиреп демон, който нарушил спокойствието и тишината на техния отшелнически живот, нападал ги внезапно и унищожавал всичко, до което успявал да се добере.
Като чул изповедта на отшелниците, царят веднага извикал при себе си своя син Ритадвач и му заповядал да отиде с тях в гората и да ги защитава от злия демон.
Смелият принц веднага грабнал лъка и стрелите и се заел да пази отшелниците. В началото всичко било мирно и тихо, но един ден Ритадвач видял свиреп див глиган. Принцът извадил стрела, прицелил се в звяра и го поразил, но раненият глиган се скрил в една пещера. Принцът го последвал. Пещерата била влажна и тъмна и той чувал само плясъка от крилете на прелитащите над главата му прилепи. Принцът не виждал нищо, но упорито следвал шума на ранения глиган. След като повървял слепешката известно време, накрая принцът стигнал до другия край на пещерата.
Когато излязъл навън, момъкът се озовал в прекрасен дворец. Залата била осветена от стотици златни лампи. Танцуващите пламъчета се отразявали по полираните като огледало стени. Принцът бил заслепен от невиждания разкош. Той погледнал през прозореца и ахнал от изненада. Навсякъде, докъдето погледът му стигал, се издигали златни палати, подредени в стройни редици — кой от кой по-голям и по-хубав. Всички дворци изглеждали празни — никъде не се виждал признак на живот.
Ритадвач бродел из пустите, тихи дворци и накрая се изправил пред една залостена врата. Неочаквано доловил приглушени звуци, които идвали отвътре. Принцът изтеглил меча си, разбил вратата и се втурнал в стаята. Направил няколко крачки и се стъписал — в средата на стаята се издигало разкошно златно легло, а върху него, свита на кълбо, тихо ридаела прекрасна девойка. Ритадвач бил поразен от нейната тъжна красота. Тя имала очи на сърна, а сълзите се стичали по бузите, бели като лилии. Девойката видяла принца и изпищяла от изненада.
Момъкът се опитал да я успокои. Той заговорил нежно и й разказал как е стигнал дотук, следвайки дивия глиган. Но дори самото споменаване на звяра накарало девойката да затрепери, защото дивият глиган бил всъщност преобразения демон. Той я отвлякъл от бащиния й дом и я затворил в своя подземен дворец.
— Коя си ти? — попитал принцът.
— Аз съм принцеса Мадаласа, дъщерята на цар вишвавасу. От дълго време съм затворена тук и ще остана дотогава, докато не се съглася да се омъжа за демона. Но аз по-скоро ще умра, отколкото да се омъжа за този звяр! — казала девойката и избухнала в сълзи.
Тогава се разнесъл страшен рев. Принцът скочил и изтичал навън, точно навреме, за да види как глиганът се превръща в страшен демон. Ритадвач се спуснал върху ранения демон и с един удар на меча му отрязал главата. Като видяла това, принцесата се хвърлила в обятията на принца и лицето й сияело от любов.
— Заклех се, че ще се омъжа за човека, който убие злия демон и ме освободи — казала тя и се усмихнала щастливо. Нейната красота била толкова ослепителна, че принцът бил пленен от нея.
— Ако станеш моя жена, аз ще бъда най-щастливият човек на света — отвърнал Ритадвач. Двамата се оженили и вдигнали чудна сватба.
Голяма била радостта на хората, когато видели, че техният принц се е оженил за такава хубава девойка. Царят също бил очарован от красотата на своята снаха и принцът и принцесата живели щастливо дълги години.
Един ден царят повикал Ритадвач и му казал:
— Сине, аз съм вече стар. Време е да заемеш моето място. Но, както повеляват нашите обичаи, преди да станеш цар, ти трябва да обиколиш земите на царството, да опознаеш народа си и да се увериш, че всички живеят добре. И ако хората имат нужда от твоята помощ, да им я дадеш.
Ритадвач веднага се отправил на път. Той обиколил земите си надлъж и нашир и помагал на всички, изпаднали в беда.
Един ден като минавал през гората, той съгледал един манастир. Принцът решил да си отдъхне тук от дългия път. Стар монах го поканил да влезе. Докато го настанявал, той му разказал, че искал да поднесе дарове на бога, но нямал достатъчно пари. Принцът веднага свалил своята скъпоценна перлена огърлица и я дал на монаха. Ритадвач не забелязал лукавото пламъче, което припламнало в очите на непознатия, когато взел накита.
Принцът си починал и продължил обиколката си. Монахът почакал Ритадвач да се загуби в далечината и се втурнал към двореца. Когато стигнал до портата, започнал да се бие в гърдите и да вика:
— О, беда, о, какво нещастие за царството! Принцът е мъртъв!
Когато чули думите му, слугите отвели монаха при царя.
— О, великолепни господарю, твоят син Ритадвач загина, повален от злия демон Талето, братът на мъчителя на Мадаласа.
И монахът извадил от пазвата си огърлицата на Ритадвач и я показал на царя като доказателство за неговата смърт. Мадаласа не могла да понесе страшната вест, сърцето й се разбило и тя се строполила безжизнена на земята. Старецът незабелязано се измъкнал от двореца. Щом влязъл в гората, той се превърнал в ужасен демон. Това всъщност не бил друг, а Талето, братът на убития от Ритадвач демон. По устните му заиграла смразяваща усмивка и той казал:
— Най-после отмъстих за смъртта на брат си.
Дните минавали и най-после Ритадвач се завърнал в двореца. Царят не могъл да повярва на очите си, когато видял своя син здрав и читав. Той радостно го прегърнал, но радостта му бързо се стопила. Със сълзи на очи бащата разказал каква беда ги сполетяла. Принцът не бил на себе си от мъка, той толкова много обичал жена си.
Раздиран от мъка, Ритадвач напуснал двореца и заскитал безцелно. Той загубил интерес към живота и заприличал на побъркан. Един ден го срещнал неговият приятел от детството, принцът на Нага от царството на змиите, който съжалил страдалеца. Той отишъл при своя баща и горещо го помолил да помогне на приятеля му. Царят на Нага бил безкрайно предан на бог Шива, който винаги откликвал на молитвите му. Царят помолил бог Шива да съживи Мадаласа. Богът изпълнил неговата молба и Мадаласа се преродила като дъщеря на царя. Но тя се появила на бял свят като пораснала девойка, изведнъж изскочила от ухото на царя.
На следващия ден царят заповядал да доведат Ритадвач. Принцът изглеждал блед и болен, косата му била дълга, рошава и сплъстена, а дрехите — дрипави и мръсни. Царят го посрещнал и му казал загрижено:
— Ритадвач, не може повече да живееш така. Ето, давам ти дъщеря си, ожени се за нея. Сигурен съм, че тя ще те направи щастлив.
— Никой не може да ме направи отново щастлив. Аз съм жив, но душата ми си отиде заедно с Мадаласа.
Нага настоявал, накрая Ритадвач отстъпил и царят изпратил дъщеря си при него. Когато Мадаласа влязла в стаята, принцът седял с набедена глава. Тя спряла на прага, погледнала принца и тихо му казала:
— Няма ли поне да ме погледнеш?
Когато чул познатия глас, Ритадвач вдигнал очи и се изненадал от това, което видял.
— Аз или сънувам, или ти си видение — прошепнал той. — Моята жена умря преди много години.
— О, не, принце мой! Това не е сън, аз съм жива — извикала Мадаласа и се хвърлила в обятията на своя съпруг. Тя се смеела и плачела едновременно.
В този момент влезли цар Нага и синът му. Сълзи от радост бликнали от очите на Ритадвач. Той паднал в краката на своя благодетел и искрено му благодарил за неговата доброта. Царят го изправил на крака, а неговият син разкрил тайната на съживяването на Мадаласа.
Щастливите съпрузи се върнали в своето царство, яхнали летящ кон, подарен им от Нага. Щом зърнали своя принц и неговата съпруга, поданиците му сякаш полудели от радост. След празненства и веселия, които продължили цял месец, царят отстъпил короната на Ритадвач, който дълги години живял щастливо с прекрасната Мадаласа.