|
|
Юозапелис и неговото конче
Живял едно време един цар. Между неговите слуги имало и едно момче на име Юозапелис. Веднъж царят се приготвил да тръгне на лов, а Юозапелис взел да му се моли да вземе и него. Царят му рекъл:
— Ще те взема на лов със себе си, ако конят ти сам се оседлае.
Отишъл Юозапелис в конюшнята при враните коне и извикал:
— Конче, конче, конче!
Нито един вран кон не дотичал до момъка и не се оседлал сам. След това Юозапелис отишъл при впрегатните коне и почнал да ги вика:
— Конче, конче, конче!
И тогава нито един кон не се доближил и не се оседлал сам.
Отишъл накрая Юозапелис при конете, с които карали вода и пак извикал:
— Конче, конче, конче!
Дотичало до него едно неугледно конче и само се оседлало. Метнал се на седлото Юозапелис и отишъл на лов заедно е царя. Препускал, препускал, изморил се и пуснал кончето да попасе на една полянка.
На тази полянка Юозапелис намерил едно птиче перо с чудна красота. А кончето му рекло:
— Не вземай перото, защото зле ще си изпатиш!
Юозапелис не послушал кончето си и взел перото. А другите слуги забелязали това и когато се върнали в двореца, доложили на царя, че Юозапелис има перо с чудна красота; сигурно е видял и птицата, която има такива пера. Царят извикал Юозапелис и му рекъл:
— Щом имаш това перо, ти знаеш къде е и птицата. Ако не ми я донесеш, ще заповядам да ти отсекат главата!
Отишъл Юозапелис угрижен при кончето си и му се оплакал:
— Конче мое, кажи ми какво да правя! Царят ми заповяда да намеря чудната птица.
Кончето отвърнало:
— Нали ти казах аз да не взимаш перото, защото зле ще си изпатиш! Сега те чака още по-голяма беда! Възседни ме и да тръгваме!
Метнал се Юозапелис на седлото и кончето полетяло. Препускали те колкото препускали и стигнали до един разкошен дворец. Кончето казало:
— Аз ще остана да паса на ливадата, а ти се приближи до двореца и кажи:
«Спете непробудно,
стражи, отворете се, врати!
Оставете ме да вляза,
жив и здрав да си изляза!»
А щом влезеш вътре, грабни птицата и бягай. Гледай само да не развалиш гнездото й, тогава никой няма да те стигне.
Юозапелис изпълнил всичко, каквото му казало кончето. Приближил се до портите на двореца и рекъл:
«Спете непробудно,
стражи, отворете се, врати!
Оставете ме да вляза,
жив и здрав да си изляза!»
Портите на двореца сами се разтворили. Юозапелис влязъл, грабнал птицата, върнал се при кончето си и препуснал обратно.
Когато занесъл на царя чудната птица, царят му рекъл:
— Щом намери и донесе тази птица, донеси ми и гнездото й!
Полетял Юозапелис отново към двореца, донесъл на царя и гнездото. Научил се царят, че далеч някъде, през девет царства в десето, живее дъщерята на морския цар. Повикал той Юозапелис и му рекъл:
— Щом намери и донесе чудната птица и гнездото й, намери и ми доведи и дъщерята на морския цар. Иначе ще заповядам да ги отсекат главата!
Отишъл Юозапелис при своето конче и го попитал какво да прави.
Кончето отговорило:
— Лоша ти е работата и още по-лоша ще стане! Искай от царя да ти даде много пари и накупи хубави и скъпи платове. С тях ще примамиш принцесата.
Направил Юозапелис каквото му казало кончето, метнал се на седлото и тръгнал на път. Пристигнал той в далечното царство и постлал с платовете морския бряг. По-лошите слагал по-близо до водата, а по-хубавите — по-далеч. И почнал да кани морската принцеса:
— Излез, излез, принцесо, донесъл съм ти скъпи дарове!
Изплувала принцесата от морските глъбини, излязла на брега и взела да разглежда платовете. А Юозапелис още по-силно разпалвал любопитството й:
— Насам платовете са още по-хубави — казвал й той и я примамвал все по-далеч от брега.
Щом принцесата се приближила до него, Юозапелис я грабнал на ръце, метнал я на кончето си и препуснал заедно с нея към двореца на царя. Видял царят неземната хубавица и рекъл:
— Можем още сега да направим сватбата!
Дъщерята на морския цар отвърнала:
— Нека Юозапелис извади най-напред пръстена ми от дъното на морето, тогава ще се омъжа за тебе!
Царят заповядал на Юозапелис да намери пръстена; не го ли намери — очаква го смърт. Отишъл Юозапелис при кончето си и го попитал какво да прави. А кончето отвърнало:
— Това е лошо, но може да стане и по-лошо. Възседни ме и да тръгваме. А щом стигнем морето, хвани едно малко раче и не го връщай на рака, докато той не извади пръстена на принцесата от морското дъно.
Юозапелис тъй и направил: хванал едно малко раче и казал на стария рак, че ще му върне рачето само ако той извади пръстена от морето. Ракът веднага извадил пръстена, дал го на Юозапелис, а той бързо го отнесъл на принцесата.
— Сега ще се омъжиш ли за мене? — попитал я царят.
— Не — отвърнала тя. — Когато Юозапелис извади от морското дъно и огърлицата ми, тогава ще се омъжа за тебе.
Царят заповядал на Юозапелис да прави, да струва, но да намери огърлицата на принцесата! Полетял Юозапелис отново към морето, а кончето му рекло:
— Заколи ме, изтърбуши ме и влез в корема ми. Когато долетят гарвани да ме кълват, хвани едно малко гарванче и не го пущай, докато старият гарван не ти донесе огърлицата.
Юозапелис послушал кончето: заклал го, изтърбушил го и влязъл в корема му. Изведнъж от разни страни долетели гарвани. Юозапелис хванал едно гарванче и казал на стария гарван, че ще му го върне, ако той извади от морето огърлицата на принцесата. Гарванът отлетял и скоро се върнал с огърлицата. Юозапелис пуснал на свобода гарванчето, сложил вътрешностите в корема на кончето и веднага се съживило. Метнал се Юозапелис на седлото и се прибрал вкъщи.
Когато Юозапелис занесъл на царя огърлицата, царят я дал на принцесата и пак я попитал:
— Сега вече ще се омъжиш ли за мене?
— Още не. Когато видя в краката ти съсечен Юозапелис, тогава ще се омъжа за тебе!
— Не ме погубвай, царю — помолил се Юозапелис. — Аз ти донесох и чудната птица с гнездото й, и тази морска принцеса.
— Ще те съсека — рекъл царят, — иначе морската принцеса няма да се омъжи за мене!
Отишъл Юозапелис при кончето си и горчиво заплакал. А кончето му рекло:
— Закарай ме на поляната, аз ще те съживя!
Щом царят съсякъл момъка, кончето веднага дотичало, дъхнало на Юозапелис и той оживял. А морската принцеса казала на царя:
— Сега нека съсекат тебе и щом се съживиш, ще се оженим!
— Добре — съгласил се царят. — Само гледай да не забравиш да ме съживиш!
Съсекли царя, но никой и не помислил да го съживи. А дъщерята на морския цар се омъжила за Юозапелис и двамата заживели весело и щастливо.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
