Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Чудо-птица


Живял някога в едно царство цар, който имал трима сина. Чули веднъж царските синове, че през девет земи в десета тамошният цар имал птица, която изпълнявала всичко, що й заповядаш. Клетката на тази птица се намирала в градината и била заключена на една липа с три върха. Всяка вечер птицата долитала да нощува в своята златна клетка. И което било най-важното — на един от ноктите на левия й крак имало чудодейно пръстенче. Птицата изпълнявала всички желания на този, който свали това пръстенче. Мнозина се опитвали да снемат пръстенчето, но все напразно.
Решили да опитат щастието си и царските синове. Най-големият брат заповядал да му оседлаят коня и се приготвил за път. По-малките братя също оседлали конете си и тръгнали да изпратят до моста по-големия си брат. Когато стигнали до моста, най-големият брат скочил от своя кон, направил с меча си три резки на моста и поръчал на братята си да идват всеки ден и да поглеждат резките. Ако резките са бели, никакво зло не го заплашва, но почервенеят ли, нека побързат да му се притекат на помощ.
На деветия ден най-големият брат пристигнал в далечното царство, отишъл право в двореца и казал, че е дошъл за птицата. Чул това царят, поклатил замислено глава и рекъл:
— Ех, синко, как ще се справиш ти с тази птица? Ами че тя е чудо-птица! Безброй юнаци са идвали тук, безброй още ще идват, но все напразно.
Царският син отговорил:
— Да става каквото ще, но аз ще се опитам!
На залез-слънце отишъл в градината, огледал се наоколо и се зачудил къде е липата с трите върха. Търсил я тук, търсил я там — няма я. Надзърнал най-сетне в гъстата брезова горичка — може пък и там да е! Промъкнал се през храстите, излязъл на една поляна и видял липата с трите върха, а на нея — златната клетка. Поляната била покрита с висока и гъста трева. Наоколо царяла тишина, защото птицата още не била долетяла. Скрил се царският син в гъстата трева и зачакал. Не минало много време и градината изведнъж се изпълнила с чуруликане, сякаш хиляди птички запели! В същото време долетяла и чудо-птицата. Кацнала тя на златната си клетка, огледала се и жално-жално проговорила:
— Всички спят! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птицо, ела и ти да спиш!»
«Ако е там бедата — помислил си най-големият брат, — това не е толкова мъчна работа!» И се обадил:
— Чудо-птица, ела и ти да спиш!
В същия миг птицата го ударила с крило и той се превърнал в малка брезичка.
На сутринта по-малките му братя отишли при моста и що да видят — резките почервенели. Стегнал се набързо за път средният брат и препуснал през девет земи в десета на помощ на по-големия си брат. Пристигнал в далечното царство и царят му казал, че неговият по-голям брат отишъл в градината за чудо-птицата, но не се върнал оттам. Отправил се средният брат към градината, погледнал тук, погледнал там, не видял ни брат си, ни липата с трите върха. Надзърнал най-сетне в брезовата горичка, гледа — липата е там, но брат му го няма. Скрил се той в гъстата трева на поляната и зачакал. Наоколо пълна тишина. Но щом слънцето залязло, градината се изпълнила е чуруликане, сякаш хиляди птички запели заедно. Тогава долетяла и чудо-птицата. Кацнала тя на златната клетка, огледала се и жално-жално заговорила:
— Всички спят! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Средният брат мълчал. Почакала малко чудо-птицата и пак жално-жално проговорила:
— Всички могат да спят, само аз не мога. Няма ли поне една жива душа да каже: — «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Този път средният брат съжалил птицата и се обадил:
— Чудо-птица, иди да спиш!
В същия миг чудо-птицата го ударила е крило и той се превърнал в млада брезичка.
На сутринта най-малкият брат отишъл на моста, гледа — резките пак червени.
Препуснал тозчас през девет земи в десета, а царят там му казал, че братята му отишли в градината за чудо-птица и повече не се върнали.
Отишъл в градината и най-малкият брат, гледал тук, гледал там — липата там, но братята му ги няма, само тревата на поляната сякаш е посмачкана. Скрил се най-малкият брат във високата трева, но така, че да може да стигне с ръка златната клетка и зачакал.
Наоколо — пълна тишина. Щом залязло слънцето, градината се изпълнила е чуруликане, сякаш хиляди птици запели наведнъж. Тогава долетяла и чудо-птица. Кацнала тя на златната клетка, огледала се наоколо и жално-жално заговорила:
— Всички спят! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Мълчал най-малкият брат, дума не продумвал. Почакала малко чудо-птица и още по-жално заговорила:
— Всички могат да спят, само аз не мога! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
И сега не продумал най-малкият брат. Почакала още малко чудо-птица и високо заридала:
— Всички спят, само аз не мога! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Сега вече най-малкият царски син не се стърпял. Отворил уста да се обади, но за негово щастие на чудо-птица й омръзнало да се оплаква и тя скочила в златната си клетка. Разбрал тогава най-малкият брат, че е по-добре да премълчи. В клетката чудо-птица се озърнала на всички страни, не чула и не видяла никого наоколо, пъхнала клюна под крилото си и спокойно заспала.
Тогава най-малкият брат се изправил полекичка и проврял дясната си ръка през вратичката на клетката. Щом извадил пръстенчето от левия крак на птицата, веднага дръпнал с лявата си ръка вратичката на клетката и я затворил. Събудила се чудо-птица, замятала се из клетката, заблъскала се в пръчките й, замъчила се да излезе и се разписукала, сякаш й се случила страшна беда. Блъскала се тя още дълго и чак призори се успокоила, навела глава и продумала:
— Ти свали пръстенчето ми, сега вече съм твоя!
— Кажи ми, чудо-птица, къде са братята ми?
— Двете брезички, които са до тебе, са твоите братя.
— Кажи ми, чудо-птица, какви са останалите брезички?
— Останалите брезички са също хора.
— Кажи ми, чудо-птица, как да превърна тези брезички отново в хора?
— Влез по-навътре в брезовата горичка, огледай се добре и ще видиш купчини пясък. Ако посипеш всяка брезичка с по три шепи от този пясък, брезичките ще се превърнат в хора.
Тъкмо тъй и постъпил най-малкият брат. Съживил най-напред двамата си по-големи братя, а те му помогнали да съживи останалите. Но и тримата не могли да се справят с всички брезички. Тогава и съживените вече започнали да носят пясък. И така брезичките изчезвали една след друга, докато не се съживила цялата горичка. Градината се изпълнила е хора — игла да хвърлиш, няма къде да падне. Всички се струпали около най-малкия царски син и от радост просто не знаели какво да правят. А той намислил да развесели още повече спасените. Попитал чудо-птица може ли да им попее, тъй както пеела, когато долитала. И чудо-птица запяла. Какъв сладък глас имала тя!
След три дни всички се разпръснали: братята тръгнали на една страна, останалите — на друга. Точно по пладне тримата братя стигнали до морето. По-големите искали да продължат пътя си, но най-малкият се изморил. Легнал на брега на морето и заспал. Като видели това, по-големите братя се сговорили да откраднат чудо-птица, а най-малкият брат, своя спасител, да хвърлят в морските вълни. Речено — сторено! Чудо-птица попаднала в ръцете им, а за пръстенчето съвсем забравили и то останало на пръста на брат им. Върнали се по-големите братя вкъщи при баща си и почнали да се хвалят един през друг как са намерили чудо-птица, как се измъчили, докато я търсят, но къде се е дянал най-малкият им брат, това съвсем не знаели.
Братята се надявали, че чудо-птица ще прави различни чудеса за тях, но без пръстенчето птицата не изпълнявала никакви заповеди, а стояла мълчалива и умърлушена.
Заживели по-големите братя в двореца на баща си весело и безгрижно, обаче старият им баща винаги си поплаквал, щом си спомнел за своя най-малък син. Но и да плаче и да не плаче — изгубеният син не се връщал. Но Старецът все пак скърбил напразно — не се удавил неговият любим син в морските глъбини. Русалки го подхванали с нежните си ръце и го отнесли в разкошния кехлибарен дворец на морската царица. Царицата обикнала хубавия момък и се омъжила за него. Заживели те щастливо. Но веднъж русалките им разказали, че чули тъжния плач на стария цар. Домъчняло на царския син за стария му баща и решил да напусне за някое време кехлибарения дворец и да го утеши. Той изказал на глас желанието си и потрил пръстена на чудо-птица.
Още в същия миг пръстенчето се превърнало в златен мост и царският син преминал по него от кехлибарения дворец на морската царица до двореца на баща си.
Когато видял сина си жив и здрав, старият цар се зарадвал до немай-къде. В това време чудо-птица запяла и разказала на царя какво сторили с малкия си брат по-големите му синове. Паднали те на колене пред баща си и пред брат си и взели да се молят за прошка. Най-малкият царски син имал добро сърце, той простил на братята си и придумал баща си да не ги наказва.
Три дни гостувал най-малкият царски син в двореца на баща си, три дни разказвал той за своето щастие, а на четвъртия ден, още при изгрев-слънце взел чудо-птица и се върнал в двореца на морската царица. Щом се разтворили пред него кехлибарените врати на двореца, златният мост отново се превърнал в пръстенче и царският син го поставил пак върху пръста на чудо-птица.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Чудо-птица - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!