Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Чудо-птица


Живял някога в едно царство цар, който имал трима сина. Чули веднъж царските синове, че през девет земи в десета тамошният цар имал птица, която изпълнявала всичко, що й заповядаш. Клетката на тази птица се намирала в градината и била заключена на една липа с три върха. Всяка вечер птицата долитала да нощува в своята златна клетка. И което било най-важното — на един от ноктите на левия й крак имало чудодейно пръстенче. Птицата изпълнявала всички желания на този, който свали това пръстенче. Мнозина се опитвали да снемат пръстенчето, но все напразно.
Решили да опитат щастието си и царските синове. Най-големият брат заповядал да му оседлаят коня и се приготвил за път. По-малките братя също оседлали конете си и тръгнали да изпратят до моста по-големия си брат. Когато стигнали до моста, най-големият брат скочил от своя кон, направил с меча си три резки на моста и поръчал на братята си да идват всеки ден и да поглеждат резките. Ако резките са бели, никакво зло не го заплашва, но почервенеят ли, нека побързат да му се притекат на помощ.
На деветия ден най-големият брат пристигнал в далечното царство, отишъл право в двореца и казал, че е дошъл за птицата. Чул това царят, поклатил замислено глава и рекъл:
— Ех, синко, как ще се справиш ти с тази птица? Ами че тя е чудо-птица! Безброй юнаци са идвали тук, безброй още ще идват, но все напразно.
Царският син отговорил:
— Да става каквото ще, но аз ще се опитам!
На залез-слънце отишъл в градината, огледал се наоколо и се зачудил къде е липата с трите върха. Търсил я тук, търсил я там — няма я. Надзърнал най-сетне в гъстата брезова горичка — може пък и там да е! Промъкнал се през храстите, излязъл на една поляна и видял липата с трите върха, а на нея — златната клетка. Поляната била покрита с висока и гъста трева. Наоколо царяла тишина, защото птицата още не била долетяла. Скрил се царският син в гъстата трева и зачакал. Не минало много време и градината изведнъж се изпълнила с чуруликане, сякаш хиляди птички запели! В същото време долетяла и чудо-птицата. Кацнала тя на златната си клетка, огледала се и жално-жално проговорила:
— Всички спят! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птицо, ела и ти да спиш!»
«Ако е там бедата — помислил си най-големият брат, — това не е толкова мъчна работа!» И се обадил:
— Чудо-птица, ела и ти да спиш!
В същия миг птицата го ударила с крило и той се превърнал в малка брезичка.
На сутринта по-малките му братя отишли при моста и що да видят — резките почервенели. Стегнал се набързо за път средният брат и препуснал през девет земи в десета на помощ на по-големия си брат. Пристигнал в далечното царство и царят му казал, че неговият по-голям брат отишъл в градината за чудо-птицата, но не се върнал оттам. Отправил се средният брат към градината, погледнал тук, погледнал там, не видял ни брат си, ни липата с трите върха. Надзърнал най-сетне в брезовата горичка, гледа — липата е там, но брат му го няма. Скрил се той в гъстата трева на поляната и зачакал. Наоколо пълна тишина. Но щом слънцето залязло, градината се изпълнила е чуруликане, сякаш хиляди птички запели заедно. Тогава долетяла и чудо-птицата. Кацнала тя на златната клетка, огледала се и жално-жално заговорила:
— Всички спят! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Средният брат мълчал. Почакала малко чудо-птицата и пак жално-жално проговорила:
— Всички могат да спят, само аз не мога. Няма ли поне една жива душа да каже: — «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Този път средният брат съжалил птицата и се обадил:
— Чудо-птица, иди да спиш!
В същия миг чудо-птицата го ударила е крило и той се превърнал в млада брезичка.
На сутринта най-малкият брат отишъл на моста, гледа — резките пак червени.
Препуснал тозчас през девет земи в десета, а царят там му казал, че братята му отишли в градината за чудо-птица и повече не се върнали.
Отишъл в градината и най-малкият брат, гледал тук, гледал там — липата там, но братята му ги няма, само тревата на поляната сякаш е посмачкана. Скрил се най-малкият брат във високата трева, но така, че да може да стигне с ръка златната клетка и зачакал.
Наоколо — пълна тишина. Щом залязло слънцето, градината се изпълнила е чуруликане, сякаш хиляди птици запели наведнъж. Тогава долетяла и чудо-птица. Кацнала тя на златната клетка, огледала се наоколо и жално-жално заговорила:
— Всички спят! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Мълчал най-малкият брат, дума не продумвал. Почакала малко чудо-птица и още по-жално заговорила:
— Всички могат да спят, само аз не мога! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
И сега не продумал най-малкият брат. Почакала още малко чудо-птица и високо заридала:
— Всички спят, само аз не мога! Няма ли поне една жива душа да каже: «Чудо-птица, иди и ти да спиш!»
Сега вече най-малкият царски син не се стърпял. Отворил уста да се обади, но за негово щастие на чудо-птица й омръзнало да се оплаква и тя скочила в златната си клетка. Разбрал тогава най-малкият брат, че е по-добре да премълчи. В клетката чудо-птица се озърнала на всички страни, не чула и не видяла никого наоколо, пъхнала клюна под крилото си и спокойно заспала.
Тогава най-малкият брат се изправил полекичка и проврял дясната си ръка през вратичката на клетката. Щом извадил пръстенчето от левия крак на птицата, веднага дръпнал с лявата си ръка вратичката на клетката и я затворил. Събудила се чудо-птица, замятала се из клетката, заблъскала се в пръчките й, замъчила се да излезе и се разписукала, сякаш й се случила страшна беда. Блъскала се тя още дълго и чак призори се успокоила, навела глава и продумала:
— Ти свали пръстенчето ми, сега вече съм твоя!
— Кажи ми, чудо-птица, къде са братята ми?
— Двете брезички, които са до тебе, са твоите братя.
— Кажи ми, чудо-птица, какви са останалите брезички?
— Останалите брезички са също хора.
— Кажи ми, чудо-птица, как да превърна тези брезички отново в хора?
— Влез по-навътре в брезовата горичка, огледай се добре и ще видиш купчини пясък. Ако посипеш всяка брезичка с по три шепи от този пясък, брезичките ще се превърнат в хора.
Тъкмо тъй и постъпил най-малкият брат. Съживил най-напред двамата си по-големи братя, а те му помогнали да съживи останалите. Но и тримата не могли да се справят с всички брезички. Тогава и съживените вече започнали да носят пясък. И така брезичките изчезвали една след друга, докато не се съживила цялата горичка. Градината се изпълнила е хора — игла да хвърлиш, няма къде да падне. Всички се струпали около най-малкия царски син и от радост просто не знаели какво да правят. А той намислил да развесели още повече спасените. Попитал чудо-птица може ли да им попее, тъй както пеела, когато долитала. И чудо-птица запяла. Какъв сладък глас имала тя!
След три дни всички се разпръснали: братята тръгнали на една страна, останалите — на друга. Точно по пладне тримата братя стигнали до морето. По-големите искали да продължат пътя си, но най-малкият се изморил. Легнал на брега на морето и заспал. Като видели това, по-големите братя се сговорили да откраднат чудо-птица, а най-малкият брат, своя спасител, да хвърлят в морските вълни. Речено — сторено! Чудо-птица попаднала в ръцете им, а за пръстенчето съвсем забравили и то останало на пръста на брат им. Върнали се по-големите братя вкъщи при баща си и почнали да се хвалят един през друг как са намерили чудо-птица, как се измъчили, докато я търсят, но къде се е дянал най-малкият им брат, това съвсем не знаели.
Братята се надявали, че чудо-птица ще прави различни чудеса за тях, но без пръстенчето птицата не изпълнявала никакви заповеди, а стояла мълчалива и умърлушена.
Заживели по-големите братя в двореца на баща си весело и безгрижно, обаче старият им баща винаги си поплаквал, щом си спомнел за своя най-малък син. Но и да плаче и да не плаче — изгубеният син не се връщал. Но Старецът все пак скърбил напразно — не се удавил неговият любим син в морските глъбини. Русалки го подхванали с нежните си ръце и го отнесли в разкошния кехлибарен дворец на морската царица. Царицата обикнала хубавия момък и се омъжила за него. Заживели те щастливо. Но веднъж русалките им разказали, че чули тъжния плач на стария цар. Домъчняло на царския син за стария му баща и решил да напусне за някое време кехлибарения дворец и да го утеши. Той изказал на глас желанието си и потрил пръстена на чудо-птица.
Още в същия миг пръстенчето се превърнало в златен мост и царският син преминал по него от кехлибарения дворец на морската царица до двореца на баща си.
Когато видял сина си жив и здрав, старият цар се зарадвал до немай-къде. В това време чудо-птица запяла и разказала на царя какво сторили с малкия си брат по-големите му синове. Паднали те на колене пред баща си и пред брат си и взели да се молят за прошка. Най-малкият царски син имал добро сърце, той простил на братята си и придумал баща си да не ги наказва.
Три дни гостувал най-малкият царски син в двореца на баща си, три дни разказвал той за своето щастие, а на четвъртия ден, още при изгрев-слънце взел чудо-птица и се върнал в двореца на морската царица. Щом се разтворили пред него кехлибарените врати на двореца, златният мост отново се превърнал в пръстенче и царският син го поставил пак върху пръста на чудо-птица.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Чудо-птица - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

redco.bg

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!