Българска търсачка и начална страница

Цар и папагал

Някога, много отдавна, в Уджджен дълго царувал владетелят Викрамадите. Шест месеца в годината той живеел в столицата си, а останалите шест месеца прекарвал в гората.

Веднъж, когато бил в гората със своя слуга Ванаджи, видял на едно дърво два папагала, които се забавлявали. Те били толкова щастливи, че царят изпитвал истинско удоволствие, като ги наблюдавал. Но внезапно стрелата на някакъв ловец пронизала единия папагал. Той паднал мъртъв на земята, а другият папагал закрещял от отчаяние.

На цар Викрамадите много му домъчняло за папагалите.

 - Бих направил всичко, което е по силите ми, за да върна радостта им!  - казал той на Ванаджи.

 - Царю, Вие наистина сте много добър, щом нещастието на птиците Ви наскърби толкова много  - казал слугата.  - Ако искате, можете да зарадвате страдащата птица поне за кратко време.

 - Как?  - попитал царят.

- Вие имате способността да напускате тялото си и да се вселявате в друго тяло. Ако само за малко проникнете в мъртвия папагал, ще го съживите! После отново ще се върнете във Вашето тяло.

- Това e чудесна идея! Ще го направя с радост! възкликнал царят.  - А докато се върна, наблюдавай тялото ми.

И като проникнал в мъртвия папагал, отлетял при другата птица на дървото.

Ванаджи също притежавал такава способност. Като седял до безжизненото тяло на царя и го гледал, той си помислил: „Защо да не се вселя за малко в него само, за да разбера как се чувства човек, като стане цар?“

И той проникнал в тялото на цар Викрамадите. Тогава изведнъж си представил, че е велик цар, и му се приискало да си остане завинаги в неговото тяло.

Ванаджи бил хитър човек. Той познавал много добре поведението на царя. Затова, подтикван от властолюбието си, решил да живее като цар Викрамадите.

Но за да не го разкрият, неговото собствено тяло трябвало да изчезне. И той събрал дърва, напалил огън и го хвърлил в него.

После тръгнал към столицата.

Първият министър Бхатти бил много учуден, че царят се връща преди определеното време и решил да разбере причината. Мнимият цар играел много добре ролята си, но Бхатти бил умен и трудно можело да бъде излъган. Той забелязал някои дребни промени в поведението му и започнал да го следи внимателно. И колкото повече го наблюдавал, толкова повече се убеждавал, че в него има нещо подозрително. Затова предупредил и царицата да бъде нащрек.

А в това време в гората, когато цар Вакрамадите поискал да се върне в тялото си, не го намерил на мястото, където го оставил. Той не могъл да проумее нищо, докато най-после видял огъня с догарящото тяло на слугата. Едва тогава цар Вакрамадите разбрал, че Ванаджи го е измамил и че на него не му остава нищо друго, освен да продължи да живее като папагал.

След няколко дни един ловец уловил папагала и го продал на богат търговец. Купувачът бил много доволен, защото птицата говорела съвършено като човек. Веднъж търговецът сънувал танца на известната танцьорка Апранаджи и после разказал съня си на някои свои приятели. Това стигнало до ушите и на самата Апранаджи. Танцьорката много се ядосала, че някой я е видял да танцува, без да заплати, и поискала от търговец 100 златни монети. Той отказал да й ги даде и тя направила оплакване в съда.

Търговецът не знаел как да постъпи и се притеснил. Тогава папагалът предложил да му стане адвокат и го посъветвал да приготви сто златни монети и един стъклен съд.

В определения ден се явили пред съда. Танцьорката настоявала да й се заплати голямата сума. Тогава папагалът казал на търговеца да остави пред съдията стоте златни монети и да ги захлупи със стъкления съд. Под стъклото те изглеждали още повече и танцьорката посегнала да ги вземе.

 - Чакай!  - извикал папагалът.  - Причината на твоя иск е една преживяна от търговеца радост насън. Сега ти също можеш да се порадваш на тези монети само като ги гледаш през стъклото.

Съдията се съгласил с папагала. Апранаджи много се ядосала, че била победена от една птица!

Този случай станал много известен. Бхатти също чул за умния папагал и веднага тръгнал да го види. Изведнъж му хрумнала мисълта, че този папагал не е никой друг освен цар Викрамадите.

Бхатти взел папагала в Уджджен и го скрил в една от стаите на двореца. След това двамата заедно започнали да мислят как да върнат тялото на царя, завладяно от Ванаджи.

Мнимият цар искал да се срещне с царицата, но всичките му опити били напразни. Тя винаги намирала предлог да го отклони. Накрая му казали, че царицата не може да го приеме, защото е умрял любимият ѝ папагал и тя е много натъжена.

Ванаджи намислил да й напрани някакъв хубав подарък. И той решил, че най-много ще я зарадва, ако за малко съживи мъртвия й папагал. Царицата му била много благодарна за това решение. Ванаджи напуснал тялото на царя, проникнал в тялото на папагала и литнал към царицата.

В това време цар Викрамадите също се завърнал в своето тяло, а Ванаджи си останал папагал и отлетял надалече.

Царят и царицата отново заживели заедно и били много щастливи.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.