Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Царкиня чудо
 

Далеко, зад гори, планини и морета, живеел добър цар заедно със своята царица. Царят се наричал Тюлпан, а царицата Роза. Те живеели богато. Владеели просторна земя — ниви, ливади, гори. Притежавали много злато и скъпоценни камъни. Имали и обширни градини с овощни дървета. Цар Тюлпан имал много войска и се считал за най-силният владетел. Само едно не достигало на царя и царицата — нямали деца. Царят обичал лова на диви зверове и често ходел на лов със свитата си. Царица Роза оставала вкъщи, занимавала се с ръкоделие и обичала да се разхожда в градината. Често, като се разхождала, си мислела: «Колко би било хубаво, ако тук, в градината, тичаха деца около мен. Как бих ги обичала и галила!»
Един ден царицата пак се разхождала. Била замислена и печална. Изведнъж в дъното на градината тя съзряла дърво със златни ябълки. Дървото имало на самия си връх само една много червена и хубава ябълка. Царицата се спряла и се замислила: «Какво ли е това чудо? Всички ябълки са златни, а само една от тях е червена!»… Изведнъж тя чула глас: «Защо се учудваш, царице? За какво си се замислила?» Царицата се обърнала натам, откъдето идел гласът и още повече се зачудила — на дървото седял един малък, гърбав човек, с дълги ръце и дълга бяла брада.
— Кой си ти и какво правиш тук? — запитала го тя.
Гърбавият отвърнал:
— Аз съм слуга на феята Желание и пазя тази червена ябълка от птиците.
— А каква е тази ябълка? — попитала царицата.
— Тя е наречена за теб! — казал Гръбльо. — Като я изядеш, след една година ще се случи това, за което тъй много мечтаете с царя!
Царицата се зарадвала и помолила гърбавия да откъсне ябълката за нея.
— Добре! — отвърнал гърбавият. — Но те предупреждавам: желанието ти ще се изпълни само един път в живота ти.
— Съгласна съм! — отвърнала царицата. — Дай ми тази червена ябълка и аз веднага ще я изям.
Гръбльо се изкачил на върха, откъснал ябълката, сложил я в един златен лист и я подал на царицата.
— Благодаря ти, добри човече! — казала царицата. — Кажи, с какво да си се отплатя?
— Нищо не искам. Аз и така съм много доволен. Сега мога да си ида, няма какво да пазя повече — казал гърбушкото и изчезнал.
Царицата погледнала ябълката. Тя била много хубава и издавала приятен аромат. Доискало й се да я изяде. «Най-много желая да имам дъщеря!» помислила царицата и изяла чудната ябълка.
След една година царицата родила дъщеря. Голяма радост настанала в двореца. Известили на длъж и на шир за раждането на принцесата. Всички се радвали. Флагове и венци украсявали домовете на бедни и богати.
След една неделя трябвало да кръстят детето. Имало обичай да канят целия народ, а за кръстници свиквали всички добри магьосници. Между народа тръгнали вестоносци, облечени в кадифени дрехи, обшити със злато и коприна. Шапките им били с бели пера, а в ръцете си държали златни тръби. Ходели по градските площади и тръбели с тръбите си. Народът се събирал на тълпи, за да чуе какво ще кажат.
— На нашия славен цар се роди дъщеря! — известявали те. — Вдругиден ще бъде кръщенето. Царят и царицата ви канят всички на обяд и желаят да споделите тяхната радост!
— Слава, слава на царя! Слава на царицата! — викали хората.
В това време в двореца се готвели за празника. Готвачите ден и нощ готвели ядене, хлебарите пекли хляб, а прислужниците нареждали масите за гостите.
Настъпил денят за кръщенето. Събрал се много народ в двореца. Дошли и добрите магьосници-кръстници.
Едната от тях долетяла на бял орел, впрегнат в колесница, като голяма бяла лилия. Другата долетяла на жерав, а колесницата й била една червена роза. Третата дошла с камилска птица, впрегната в бисерна мида. Четвъртата се явила със златна птица, впрегната в златна кола.
Когато всички гости се събрали, донесли и малката царкиня, обвита в дантелени пелени и в копринено одеяло. Положили я в златна люлка в средата на залата.
Кръстниците се доближавали по ред до люлката и като се навеждали над детето, наричали.
Първата магьосница докоснала с пръчката си пеленачето и рекла:
— Подарявам на кръщелничето си вечно здраве! Никога няма да боледува!
Втората кръстница се доближила, докоснала с пръчката си малката царкиня и рекла:
— Аз подарявам на кръщелничето си красота. Нийде по-красива от нея няма да има на света!
Третата кръстница се доближила до люлката, докоснала с пръчката си детето и казала:
— Аз подарявам на своята кръщелница следната дарба — никой по-хубаво от нея да не може да пее и свири на арфа.
Четвъртата кръстница се доближила и рекла:
— Аз дарявам на кръщелницата си богатство. Никой на света няма да бъде по-богат от нея.
Родителите били много доволни от подаръците на магьосниците, а народът се веселял и радвал:
— Ние си имаме царкиня Чудо!
Добрите магьосници отлетели, а всички останали да празнуват и се веселят.
Забравили обаче да поканят петата добра магьосница. През нощта, когато всички вече спели, тя долетяла до люлката на малката царкиня и рекла:
— Царкиньо, ти няма да се смееш дотогава, докато сърцето ти не изпита истинска голяма мъка и докато не заплачеш с горчиви сълзи! — Магьосницата леко доближила пръчката си до спящата царкиня и после тихо се изгубила.
Малката царкиня расла не с дни, а с часове. Майка й и баща й много се радвали на хубавото си и здраво дете. Какво само нямало то! Невиждани играчки, всякакви задморски птици, копринени рокли със злато и сребърни украшения, гривни и огърлици със скъпоценни камъни.
Царкинята играела с чудните си играчки, любувала се на птиците, радвала се на скъпите си рокли, ала никой никога не я видял да се засмее. Никой не я видял и да заплаче.
Царицата искала да види усмивка на лицето на детето си, или да чуе веселия му смях. Какво ли не правели царят и царицата, за да накарат малката царкиня да се засмее — всичко било напразно. Момиченцето оставало спокойно и равнодушно към всичко. Малката царкиня започнала да се учи да пее и свири на арфа и много скоро се научила. Всички се чудели на хубавото й пеене и свирене, но никой от слушателите не се просълзявал от нейната музика. На никого не забивало радостно сърцето от възторг.
Веднъж царкинята се разхождала с бавачката си в градината, където расло дървото със златните ябълки. Чули, че някой пее тъй тъжно за своята голяма скръб, че бавачката заплакала.
— Не чуваш ли как жално пее тоя нещастен човек? — запитала тя.
— Чувам, че пее и според мен, лошо пее — отвърнала царкинята. — Защо ти никога не плачеш, когато аз пея?
— Макар че много хубаво пееш, аз не мога да плача — отвърнала бавачката.
Веднъж пак излезли на разходка и на площада видели весело и забавно представление. Хората се заливали от смях. Само царкинята дори не се усмихвала.
— Нима не ти е смешно и весело? — попитала я бавачката.
— Не разбирам защо хората са така весели и за какво се смеят! — казала царкинята.
Минало време. Царкинята навършила осем години. В града се появила лоша болест, от която много хора умирали. Чувало се само погребално пение и плачове за умрелите.
Царят и царицата били много наскърбени и помагали на нещастниците с всичко, каквото могли. Често добрата царица плачела, когато научавала за смъртта на някой от своите близки. Малката царкиня Чудо оставала равнодушна към всичко и ни веднъж не заплакала. Накрая болестта достигнала и до царския дворец. Разболяла се царицата и царят повикал всички лекари. Каквото и да правели те, на болната й ставало все по-зле. Малката царкиня не се отделяла от майка си. На третия ден царицата вече никого не познавала и лежала със затворени очи.
— Майко, мила майчице, погледни ме! — викала малката царкиня, но майка й не можела да отвори очите си.
Царкинята се уплашила и избягала в съседната стая. Там тя видяла всички лекари и всички мъдреци, които тъжно клатели глави и повтаряли:
— Да, тя ще умре! Не можем да я спасим!
Царкинята избягала в градината. Станало й така мъчно, така тежко, че тя за първи път горчиво заплакала и с плач отишла в дъното на градината.
Спряла при дървото със златните ябълки, а сълзите се леели от очите й.
— За какво така горчиво плачеш, царкиньо? — попитал я някой.
Момичето повдигнало глава и видяло на дървото мъничък гърбав човек, с дълги ръце и голяма бяла брада. Той седял като птица на клоните между листата и тъжно я гледал.
— Кой си ти? — учудено попитала царкинята. — Какво правиш тук?
— Аз съм слуга на магьосницата Желание и пазя тази червена ябълка от птиците — отвърнал гърбавият.
— Царкинята повдигнала глава и видяла една чудна червена ябълка.
— За кого е тази ябълка? — попитала тя.
— Тя е вълшебна и е твоя! — казал гърбушкото.
— А какво ще стане с мен, ако я изям?
— Всичко, което си пожелаеш, ще се изпълни!
— Ах, откъсни ми я! — помолила царкинята. — Аз още сега ще я изям!
— Заповядай, царкиньо! Но помни — само веднъж ще се изпълни желанието ти. Повече никога!
— Добре! Само ми я дай по-скоро!
Гръбльото се изкачил на върха на дървото, откъснал ябълката и я подал на царкинята. Тя я взела и рекла високо:
— Нека моята майка по-скоро оздравее!
— Ще оздравее и ще доживее до дълбока старост! — добавило гърбавото човече.
— Да, Да! Да оздравее и да доживее до дълбока старост! — повторила царкинята, като ядяла ябълката.
В това време царицата се почувствала по-добре, отворила очи и като не видяла дъщеря си до себе си, заповядала да я доведат. Бавачката отишла в градината и намерила царкинята.
— Бабо, аз плаках и тъй мъчно ми беше… Докторите и мъдреците казаха, че мама няма да оздравее!…
— Успокой се, детето ми, майка ти е по-добре! Тя те вика!
За първи път в живота си царкинята се усмихнала. Весело се затичала към майка си.
Когато царицата видяла детето си весело и усмихнато, така се зарадвала, че веднага станала от постелята и скоро съвсем оздравяла.
В чест на оздравяването й цар Тюлпан обявил тържества в цялото царство.
Много народ се събрал в двореца. Свирела музика, а хората танцували и пеели. На царкиня Чудо й се приискало да зарадва гостите и започнала да пее и да свири на арфа.
Всички се вслушали в чудните звуци и когато свършила да свири и пее, царкинята видяла, че всички са просълзени.
Оттогава царкиня Чудо винаги се радвала на чуждите радости и винаги скърбяла за чуждите скърби. Започнала да помага на ближните си и славата й се разнесла далеч, далеч, като най-добрата, най-даровитата, най-красивата и най-богата царкиня.
— Истинска царкиня Чудо! — говорели хората.
Наскоро след тържеството, една нощ, отново се събрали четирите добри магьосници в градината, където растели златните ябълки. Там, при лунна светлина, те разговаряли за даровете, които били дали на царкинята в деня на кръщенето й.
— Има ли нещо по-хубаво от здраве, красота, дарба да пееш и свириш и богатство? — си говорели те.
— Най-хубавият дар е доброто сърце! — казала петата магьосница. — Без добро сърце няма щастие на света. Истински човек е този, който съчувства на чуждите радости и скърби.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Царкиня чудо - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!