Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Резултати за "художествена гимнастика".

Напред.БГ - Българската търсачка.


Художествена гимнастика

 
Тази страница има за цел:
- да обогати общата Ви култура по отношение на гимнастическите спортове, и в частност - художествената гимнастика; 
- да Ви разкаже малко повече за това как се поставя едно съчетание и какво включва то; 
- да се изяснят някои основни термини като "композиция" или съчетание, "елементи", техника, изпълнение; да се уточни що е то ансамбъл, индивидуална надпревара, както и изискванията за това;
- да Ви даде идея защо, какво се изисква от треньорите и състезателите и какво се цени от съдиите;  
- да Ви даде основни познания за спорта художествена гимнастика, да ви въвлече в тайните и нетолкова тайните кътчета какво всъщност представлява тази гимнастика;
- да Ви изясни какво означават най-използваните професионални термини, и някои непрофесионални (разговорни) такива. Има много разговорни изрази, някои от които обаче са твърде разговорни, за да звучат смислено, но затова пък те ще бъдат изяснени описателно;
- в крайна сметак все пак ще можете да се изразите, да давате мнение, да разбирате гимнастиката, която гледате;
- след прочитането на информацията, която ще намерите тук, (която би могла да се превърне в полезен източник на информация на тема любимата ни художествена гимнастика) да давате компетентни оценки и да правите разлика между две отделни гимнастички - като например защо едната се премята, върти или скача по-добре от другата. Разбира се - за последното ако имате интерес и желание - най-лесно се учи да се разбира спорт, и това важи да всеки спорт - като наблюдавате на спортен репортаж (или видео в сайтовете за видеосподеляне) с опитен спортен журналист (като например Вера Маринова). Какво журналистът ще каже е важно, то не само показва до колко той разбира спорта, който коментира, но и ако успее да предаде, да разкаже, да обясни интересно, поучително и информативно, дори атрактивно действието, което се случва, значи е извършил мисията си. И така в заключение - добрият спортен коментатор много помага за разбирането същността на спорта. 
 
Какво представлява спорта ?
Според най-официалното му определение, художествената гимнастика представлява спорт, в който под музикално оформление се изпълняват гимнастически елементи с тяло и уреди, с различна трудност на изпълнение. Тези уреди са : въже, топка, лента, обръч и бухалки. Гимнастиката се разделя на две дисциплини - индивидуална надпревара, в която една гимнастичка представя своето съчетание с един от петте уреди, и групова надпревара, в която всеки отбор от пет гимнастички изпълнява съчетание с уреди пет на брой. Тези уреди могат да са еднакви, например пет топки, или два броя различни уреди - например три ленти и два обръча. Прието е груповите изпълнения да се наричат - ансамбли (множествено число) или ансамбъл (единствено число). Всяко съчетание, още наричано композиция от спортните коментатори, се изпълнява на определена музика. Главното разделение на възрастовите групи е следното: деца, девойки младша възраст (до 14 години), девойки старша възрсаст (до 16 години) и жени (над 16 години). Най-важните състезания в спортния календар, са както в почти всички други спортове са престижните Олимпийски игри, Световно първенство, Европейско първенство, но също така елитните турнири като Гранд-При, Световна купа. За художествената гимнастика има специфични турнири от национално и международно ниво, някои от тях са: Златен обръч, Жулиета Шишманова, Детски олимпийски игри - Олимпийски надежди, Държавно първенство, извънредно организирани специални издания на клубни турнири, юбилейни мемориални състезания и други.
Най-висшият ръководен орган е ФИГ (FIG) - Международна Федерация по Гимнастика, под чието ръководство попадат и всички федерации по гимнастика за всяка отделна държава. 
 
Терен
Нека да започнем от терена. Прието е да се нарича терен, не килим, постелка, постеля или каквито и да е неща от този сорт. Може да се нарече килим само, ако се говори директно за някое негово качество - че е нов и приятен за игра, или - не. Също така не е изключено да чуете нещо от сорта "Килима вече е поостарял и не е въртелив." (?!?) Това, всъщност на нормален език означава, че тъй като килима вече не е първа младост, тоест използван, изтъкан или изхабен - това затруднява гимнастичките да въртят хубави и продължителни (повече обороти) пируети. Във всички останали случаи, "това", на което момичетата изпълняват своите съчетания (композиции) се нарича терен. Ще забележите как на състезания, състезателите се обявяват "На терена/ще играе"... например Мария Петрова. Размерите на терена са еднакви за всички видове състезания. Във всяка зала по художествена гимнастика има поне един терен с официални размери, но разбира се може да има и други подобни на килим настелки. 
 
Музика
Трябва да си отива със съчетанието, елементите да са съобразени с ритъма, динамиката и характера, съответно да има и подходяща хореография. В края на миналия век, гимнастичките са изпълнявали своите съчетания под съпровод на жива музика, логично поради факта, че технологиите такива, каквито ги познаваме днес, още не са били въведени, не са били в масова употреба или не са били отнсяни към спорта с цел да бъдат използвани по някакъв начин. Съпровода основно е бил пиано, по-късно се включват и тъпани, разбера си преди звукозаписът на какъвто и да е носител да навлезе като технология. При индивидуалната надпревара, музиката трябва да е не по-дълга от 1.30 секунди, при ансамбловата надпревара - не повече от 2.30 секунди. За прекрачване на тези граници, има наказания. 
 
Уреди за художествена гимнастика
 
Топка 
С този уред децата се запознават още в съсвсем съвсем ранна възраст - в подготвителната група. Съвсем не рядко една топка със стандартни размери 18 до 20 сантиметра в диямерът и тегло поне 400 грама, е по-голяма или колкото главите на малчуганите, затова в началото някои треньорки дават на подготвителната група да се учат на началната техниката с топка с по-малки размери. Друга разновидност вариант е гумената топка - също предпочитан вариант за по-малите деца, тъй като те са доста доста по-евтини, и при евентуални поражения загубите не са много големи. А пораженията могат да са почти сигурни при по-малките, защото много често се търкалят, скачат, друсат и правят какви ли не щуротии с тях. С топката могат да се изпълняват търкаляния във всичките им разновидности: търкаляне от едната ръка към другата, по цялото тяло - от дланите до глезените или обратно, от едната ръка до гърба, само по краката или само по едната ръка, търкаляне над или върху топката, търаляне по пода и други. Част от техниката са също така тупкания, изхвърляния, баланси. Ето някои упражнения, които носят бонус - търкане по двете ръце по време на пирует, търкаляне по двете ръце  при улавяне след изхвърляне, три или повече тупкания или каквито и да е три или повече движения с уреда по време на равновесие. Задължително е гимнастичките да играят с уреди с точната големина за тяхната възраст или височина. Така например, гимнастичките изпълняват своито съчетания (композиции) с уредите въже и обръч, според тяхната височина, без значение от възрастта. 
 
Въже 
Обикновено е изработено от коноп или подобни синтетични материалли, то често е втория уред, с която техника децата се запознават. Техниката се изразява главно с въртене ва въжето (допготовка за изхвърляне), завъртания на въжето тип "ласо", (при който единия край на въжето се пуска и с голяма скорост извършва определени движения в пространството, като пуснатия в началото възел трябва да бъде хванат съссем близо или за възела) в различни равнини и посоки, и всякакви прескоци през въже - на място или в движение със стъпки, прескоци с едни крак, с два - напред и назад, прескоци в движение напред и назад с обръщане и/или смяна на посоката на движение, двойни подскоци през въжето. Обикновено по време на скоковете, тялото преминава през въжето, по време на равновесията и пируетите се върти около и покрай тялото. Добрата техника изисква винаги въжето да бъде улавяно точно за двата възела - това се има предвид с фразата "чисто улавяне" (хващане), както и през цялото време. Работата с уреда въже е динамична, и се изисква във всеки един момент, когато единия или двата възела напускат дланите, те да бъдат уваляни точно или максимално близо за възлите. По това си личи до каква степен е усъвършенствана техниката с въже, защото се вижда с просто око, при по-внимателно заглеждане също не е трудно да се види. Бързите, чисти, динамични движения с въжето, също са показателни за по-висок клас изпълнение на техниката с уреда. Задължително е въжето да е по мярка, която се открива когато гимнастичката в стоеж е стъпила в средата на уреда въже и възлите (двата края) на въжето достигат нейните мишници или раменните стави. Въжето, също както другите уреди за художествена гимнастика, може да се почиства, когато се замърси - не в пералня, а на ръка с хладка вода, за да не се свие или повреди по друг начин мателиала. След това трябва добре да изсъхне.
 
Обръч 
Уреда обръч също има различни големини - в своя диаметър той е около 51 до 90 сантиметра и трябва да тежи миниум 300 грама. Прието е гимнастичките да изпълняват съчетанието си с точната за височината на гимнстичките обръч. Тя се установява много лесно - когато гимнастичката е в стоеж, обръча трябва да достига точно до костта на хълбока, може сантиметър повече, но не и по-малко. Ако гимнастичката борави с по-малък обръч, отколкото е височината и, на нея не се гледа с добро око, освен това, логично, може да бъде наказана от съдиите за това. Техниката на уреда обръч с свързана с много въртения с една ръка, крак или други части от тялото, и завъртания до и около тялото във различни посоки и равнини. От една старана техниката наподобява техниката с топка - могат да се изпълняват търкаляния по ръцете, по тялото, от ръцете към тялото и обратно - въввсички равнини и посоки. От друга стара малко наподобява техниката при въже, в смисъл, че през обръча могат да се изпълняват прескоци, с наполовина обръщане, с цяло обръщане, в движение или от място. Изхвърляния и улавяния без длан и/или зад зрителното поле, разбира се, са добре дошли за стойността на оценката. Преди време обръчите са били изработвани от дърво, но сега са изработени от синтетична пластмаса. 
 
Бухалки 
Важно е да се отбележи, те НЕ се наричат кегли, трупи, пръчки, наричат се просто бухалки. Трябва да кажем обаче, че спорта художествена гимнастика няма да бъде същия без бухалките. Тъй като те са две - това дава изключителна база от разнообразие за боравене с уреда. Въпреки, че бухалките са две на брой, те се водят за един уред (двоен уред).  
те се състоят от три части глава, дръжка и топче. Техниката на уреда бухалки е изключително разнообразна: изпълняват се всякакви видове завъртания на бухалките тип "мелница", подхвърляния на едната или двете бухалки, както и разбира се - високи изхвърляния. За по-малките, съществува и по-малък размер на уреда - те са почти двойно по-малки, за разлика от пластмасата те са гумени, за да омекотят ударите при евентуални такива. Началната техника се учи от ранна възраст - към 9-10 годишна възраст, защото бухалките имат специфичен хват, с който се държат през цялото време и ръката трябва да свикне. Първосигналният инстинкт, е ръката да стисне бухалките много плътно в дланта, но хватът на топчетата трябва да е свободен, понеже топчето - тази част от бухалките, която се намира почти непрекъснато в дланта, пръстите и цялата длан направляват движенията на уреда. Правилният хват трябва да е сигурен, но е и плътно стегнат. Много лесно си проличиава дали гимнастичката има правилен хват на уреда - вижда се в изхвърлянията. При неправилният, стегнат хват на бухалките, те в летежната си фаза се раздалечават една от друга, което разбира се затруднява улавянето, в много от случаите е невъзможно и двете бухалки да бъдат уловени, съответно едната се изпуска. При правилният хват и изхвърляне двете бухалки летят близо една до друга, и съответно са много лесни за улавяне. Когато двете бухалки лятят плътно една до друга, както повреме не летежна им фаза нагоре, така и надолу - изхвърлянето е изпълнено перфектно. Още признаци за добра техника: след изхвърлянията, бухалките се улавят за топчетата, гимнастичката изпълнява много бързи въртения, подхвърляния и всякакви други движения във всички равнини и посоки, както по време на скокове, пируети и равновесия, така и по време на хореографските стъпки. 
 
Лента 
Безспорно е един от любимите уреди за художествена гимнастика. За малките момичета, които сега започват да се заучават техниката с този уред, лентата може да е дълга четири, пет или шест метра, за категорията жени - поне шест метра. Тя се състои от пръчка с дължина 50-60 см. и плат най-често коприна с широчина 4 до 6 см., закрепени с няколко малки метални части, главната от които се нарича чеверме. Първият метър до метър и половина от дъллжината на плата на лентата, е двойно удебелен (двупластов) и се нарича водач. Водача се вежда само от близо и, както става ясно от името, служи за направляване на останалата част от плата. Почти сигурно, е ако водача се заплете по някакъв начин, и цялата лента или поне една точка от нея ще се разплете. С нея е важно да се изпълняват спираловидни движения, и други движения, наподобяващи движението на змии и червейчета, често се наричат "змиорки". Всички движения, които се изпълняват с уреда лента, взети заедно, както и начина по който те са изпълнени се наричат "рисунък" на лентата. Тоест при добра техника, се казва, че "рисунъкът на лентата е много добър", в обратния случай, съответно, че не е. Добрият рисунък се изразява в това, че движенията с лентата са много премерени, отчетливи, красиви и продължителни, формата на лентата да се вижда от близко и от далече. Важно е колкото се може по-рядко лентата да има допир с терена, но на практика това е относително, защото лентата бива изхвърляна, улавяна и най-често по това време тя има достиг до повърхността на терена. Добър знак, че уреда се владее добре, е колкото е възможно по-бързо след улавяне на лентата, тя да извършва вече някакви движения, най-често това са спираловидни. Много често се случва, така че лентата да се заплете и завърже на възел. В такъв случай гимнастичката има право, даже е силно препоръчително, тя да спре и развърже възела, за да продължи. Разбира се, това означава наказание, но има и по-голямо наказание - за изпълнение на елементи с възел на лентата. При опитните гимнастички е почти изключено, те да не забележат, че на лентата има възел. Както и да е, в случай, че възела е забелязан, гимнастичката може да рискува, като продължи да изпълнява елементите си, надявайки се, че съдийската комисия няма да забележи. Това също е малко вероятно, имайки предвид широчината на лентата, дори един-единствен възел нарушава цялостта на лентата и опитното съдийско око го вижда почти задължително. Всъщност, при изпълнение на съчетанията с лента, съдийстващите лица наблюдават много внимателно точно за грешки от този характер. Разбира се, не е изключено, и те да пропуснат да констатират такава грешка (лента, вързана на възел) при някои благоприятни за гимнастичката условия, като например: тя има добра техника и добър рисунък, бързи движения и разбира се отдалеченост от съдийската маса. Уреда лента е както изключително красив и изящен, така и сложен да се борави с него. Въпреки многото неща, които могат да се объркат по време на изиграване на съчетанието, този уред си остава един от най-трудните уреди за художествена гимнастика, както коварен, така и любим, и за гимнастички и - за публика. Още нещо специфично за лената е нейната поддръжка. След всяка тренировка лентата трябва да бъде навита, най-често практиката е лентата да се навие на самата пръчка, или на празен флакон от дезодорант например - или каквото и да е с подобна форма. Това се прави, за да бъде защитен плата от нарушаване на цялостта му - така че цялата дължина да може да бъде защитена от пробиване, разкъсване, заплитане и така нататък. Периодично, лентата трябва да се пере на ръка, в никакъв случай в пералня (!!) и да се изглади на ниска степен, след което се навива отново. Преди състезание, този процес е силно желателен. Добрата поддръжка на лентата я пази от наранявания за по-дълго време и съответно с нея е по-лесно, по-приятно и по-качествено да се работи и борави.
 
Бухалките, обръчът и лентата могат да бъдат направени, така че като нюанси и цветово да съвпадат с шарките на трикото. Много често са бухалките и обръча се използва тепника с облепващи материали (рода на тиксото и изолирбана) с различни цветови гами. Лентата, може да бъде буквално изрисувана с цветен перманентен маркер, като за подсилване на формите и цвета, украските се повтарят от двете страни на плата на лентата. Украските стават по-отличителни на бяла или лента с друг блед нюанс. Не рядко може да се види комбинацията черни украски на червена, синя или други цветове лента, разбира се в тон с цветовете на трикото. Няколкоцветните преливащи от един в друг цвят ленти се произвеждат фабрично, но те се срещат по-рядко, и естествено са по-скъпи от останалите. Най-често произвежданите ленти за художествена гимнастика са в един цвят, така че, когато видите изпъстрена лента или с шарки по нея, бъдете сигурни, че тя и произведение на самата гимнастичка, евентуално с помощта на треньорката. Това не е задължително условие, но придава още повече красота на цялостният външен вид.
 
Без уред - съчатание без уред изпълняват гимнастичките в аматьорските състезания, както и момиченцата във възрастта "деца". В тези начални години, обикновенно момичетата се състезават с две съчетания - едно с без уред, в което могат да покажат спокойно уменията с тяло, своята гъвкавост и особено танцувалност и артистичност. Другото съчетание е топка или въже, в зависимост от възрастта - упоменава се в правилника.
 
Защо толкова рано?
Една от първите асоциации със спорта художествена гимнастика е, децата да започват да тренират от малки/много малки. Защо това е така, някои се питат, други се замислят, а трети направо търсят възможните отговори. С най-малките възрастови групи трябва много да се внимава, по ясни причини - те са мното живи и кипящи от енергия. Разбира се, става дума за най-малките 3-5 годишните, по-големите са по-податливи на дисциплина, без да е задължително. Дисциплината в групата зависи много и от стила на треньора - най-добрият вариант е треньора да допуска децата на щуреят, за да им е забавно и те отново да се върнат в залата, за да тренират, но е важно и да ги научи на най-основните неща за тази възраст, които всъщност не са никак малко, и по-важното е, че са основополагащи за бъдещето развитие в гимнастиката. В ранната детска гимнастическа възраст (от три до пет годинки) за децата е важно предимно да тичат, скачат и израсходват енергията си. Основните задачи, които трябва да научат - да се строяват, да заемат правилна телесна стойка, да координират движениеята си, чрез запомняне и правилно изпълнение на упражненията в загрявката, подскоците. Общо взето при най-мъничките всичко се върти около работа за развиване на координационните умения и паметта. Колкото до въпроса на колко години/кога детето да бъде записано да тренира художествена гимнастика, отговора не би трябвало да Ви изненада - Колкото по-рано, толкова по-добре. Стандартно, родителите завеждат децата в залата на пет шест или седем годинки (разбира се или по-големи). Въпреки че други родители отварят вратата на залата пред децата си на две или три годишна възраст. Ако това Ви звучи възмутително рано или непремливо - няма нужда да се съгласявате с това. Истината е, че в тази съвсем крехка възраст (две, три, четири) дечицата са много мънички, за да извършват каквите и да е сложни действия, затова и треньорите не ги преразтягат, пренапъват за каквото и да е. Никой треньор, който разбира е кадърен и поне малко малко интелигентен няма да "осакати" детето в тази ранна възраст, както се носят слухове и може би не са подминали и Вас. Тежките (да се отбележи тежките тренировки, не говорим за леките) тренировки свързани с развитието на гъвкавостта започват по-късно. Тогава какъв е смисъла, и още веднъж - Защо толкова рано?! - положителните отговори могат да са страшно много. Едно от най-очевидните неща - вярно е, че с гледане се учи. Специално в гимнастическите спортове, упражненията се демонстрират, дори и най-елементарното. Пример за това е в налото, когато самата треньорка показва упражненията повреме на загрявката на децата. По-късно началната част от тренировката - загрявката се превръща в самостоятелен навик. По-натам всяко следващо ново упражнение и движение от силов, координационен или какъвто и да е характер се демонстрира от гимнастичка, която вече го владее. Така най-малките виждат, как по-големи каки изпълняват скокове, пируети и равновесия, и наблюдавайки техния опит, двигателното действие се формира в мозъка - тоест те са получили информация за това, как на теория трябва да се изпълти упражнението/елементът. По-рано се научават на музикалност, поради. Опит  - в художествената гимнастика ранният опит е много важен за изграждане на двигателни навици. Въпреки че това не е задължително - дали опитът ще е добър и полезен, следователно предразполагащ към бъдещо развитие на физическите качества, това зависи както и от треньора, неговия стил на работа, интелигентност и амбиции, така и от естественити заложби и природна интелигентност на детето, както и други предпоставки, свързани със възмжността на детето да запомня, учи и възпроизвежда двигателни действия. Крайният отговор на въпрос Дали, защо и кога детето да бъде записано, зависи главно от мнението на родителите, които разбира се е достатъчно да се поинтересуват повече по темата, за да изяснят мотивите и мнението си. А дали би било загуба на време детето да тренира от най-ранна възраст зависи, и от треньора и от детето, и частично от родителите, които могат да участват в процеса достатъчно, като просто водят децата редовно на тренировките, насърчават ги и се вслушват в съветите на треньора, с случай че има такива. 
 
Какво съдържа едно съчетание
Съчетанието се състои от елементи. Тези елементи представляват гимнастическите упражнения с тяло от различните групи.
За всяка възрастова група има своите специфични изисквания, с които треньорите, поставяйки съчетанието, трябва да се съобразят. Тези изисквания са заложени в правилника и са на база от определена трудност на елементите, която се изисква от всяка една гимнастичка. По този начин, тръгвайки от основата, всяко момиче може да покаже своето ниво, както и упражненията с тяло и уред, които е усвоила по време на тренировките. Както и да е, всяко едно съчетание по художествена гимнастика има следните елементи:
- скокове;
- пируети (въртения);
- равновесия;
- упражнения за гъвкавост - те са два вида: упражнения, която показват гъвкавост в гръбначния стълб, и упражнения, която показват гъвкавост в тазовите стави;
- вълни;
- хореография (стъпки и движения, които е задължително да си подхождат със стила, ритъма на музиката и да са в синхрон с нея)
 
Гимнастическа техника
Тъй като гимнастическата техника е пряко свързана с изпълнението, един много често срещан израз е "Чисто" изпълнение. От изпълнението зависи дали всеки отделен елемент ще бъде зачетен от съдиите или не. Чистото изпълнение се отнася, както за техниката с тяло, така и за техниката с отделните уреди. Среща се много често не само в художествената, но и във гимнастическите спортове като цяло. Елитните гимнастички изпълняват техниката с тяло и техниката с уреда като по учебник - красиво, грациозно, прецизно - резултат от дългогодишните им усилия на самоусъвършенстване. Съществува много силна и специфична взаимовръзка между работата на тялото и работата с уреда повреме на съчетанието. По време на всеки един елемнт (упражнение)с тяло - пирует, скок, равновесие, хореография, уреда също трябва да се движи. През цялото съчетание уреда  трябва да бъде нправляван, чрез различни движения в различни равнини и посоки в близост до тялото, по тялото, успоредно на тялото. Уреда може да затруднява изпълнението на елементите с тяло, но не и да им пречи - в това се изразява връзката между елементите  тяло и работата с уреда. Затова както по отделно, така и съчетани, техниката с тяло и те хниката с уреда, пре годините трябва да бъдат усъвършенствани с абсолютна перфектост, за да е въжможно гимнастичката да изпълнява по-сложни комбинации от елементи в своите съчетания, съответно да се стреми към по-високо оценяване. При някои гимнастички е заложен само единия вид техника - или техниката с тяло или техниката с уред. Но това не означава, че другата не може да бъде раазвита, това дори е задължително, но - с цената на много упорит труд, усилия и повторения.
И така развивайки вече достигнатото, най-висшата целта на спорта художествена гимнастика е достигане на съвършенство между движения на тяло, уред и музика. 
 
Техника с уреди
Когато се говори за техника, обикновено се говори или за техника на изпълнение с тяло или за техника на изпълнение с уреда, което много често се нарича боравене с уреда - как гимнастичката държи, предава от ръка на ръка, балансира, изхвърля, улавя и като цяло как борави с уреда. Всичко това е техника на изпълнение със самия уред. Всеки отделен уред има своя специфика, както и задължителни елементи, изпълнени упражнения с тяло по време на съчетанието. Така например в съчетанието с лента, по правилник трябва да преобладава групата на пируетите. Това означава, че в съчетанието с лента най-много от всички елементи ще са пируети. В съчетанието с въже основната група от елементите трябва да са скоковете, при съчетание с топка - , с обръч - , с бухалки - . 
Бонусите/бонификациите са специфични упражнения с уреда, нестандартни и различни - те придават допълнителна красота, сложност и нестандартност на изпълнението. Съответно повишават стойността на съчетанието. За изпълнението на такива бонуси има доста голямо разнообразие. За бонуси се считат, това важи за всички уреди - изхвърляне или улавяне на уреда зад зрителното поле, изхвърляне или улавяне на уреда без длан, изхвърляне или улавяне с крак или с друга част на тялото. Различните бонуси могат да се комбинират - изхвърляне без длан и улавяне без длан зад (извън) зрителното поле - тази комбинация, при изпълнение на две или повече ротационни движения под уреда в летежната му фаза, би трябвало да донесе солидно висока стойност. Разбира се, такива комбинирани бонификации се превръщат в упражнения с висок риск, защото риска от изпускане се увеличава. В едно съчетание може да има няколко такива рискови бонификации. Елитните гимнастички изпълняват поне по няколко бонификации с висок риск за всяко отделно съчетание. Тук трябва да споменем, че и изхвърлянето на уреда без длан също е бонус. Бонусите/бонификациите са много важна част от съчетанието по художествена гимнастика, защото те повишават трудността на изпълнение. При правилно и чисто изпълнение - стойността на оценката се повишава. Понякога е необходима креативност, за да бъде измислен бонус или комбинация бонуси, които не са изпълнявани точно по този начин. Нерядко на самата гимнастичка и хрумват интересни идеи, които могат да бъдат приложени в съчетанието. Понякога бонификациите са не само красиви и трудни, но и впечатляващи, могат да изглеждат невъзможни за изпълнение елементи. Светъл пример за това е съчетанието на нашето момиче Силвия Митева, което тя изпълнява на бухалки през 2013 година - много силно съчетание, с особено силен финал, който изглежда почти невъзможен. 
Чистата техника с уред, означава точно изхвърляне, правилно хващане (включително бонификациите), придържане, подхвърляне, търкаляне на уреда с лекота, ст при предаване на уреда от ръка на ръка далече от тялото, като цяло - плавно изпълнение на всеки един елемент. Като цяло добрата техника може да се установи дори от любителския поглед, при наличие на стабилно и уверено изпълнение на движенията с уреда от самото начало до последната секунда от съчетанието.
 
Техника с тяло
Тя представлява, изпълнението на всички елементи, тоест всички групи упражнения с тяло - скокове, равновесия, пируети и вълни. Всяка група упражнения има своите особености. За скоковете е характерно да се изпълняват с голяма динамика, височина, амплитуда. Всички те взети заедно правят един скок да изглежда красиво и впечатляващо. За равновесията е важно, веднъж когато позицията на тялото е достигнала определената форма и височина желателно е, позицията да бъде задържана 3 секунди, за да бъде елемента зачетен от съдиите. Това също е лесно видимо дори за непрофесионално око - до колко равновесията биват задържани от дадена гимнастичка, това говори за нейната техника на изпълнение упражненията с тяло. Ако тя задържа очевидно своите равновесия, ясно е че тя няма проблем при равновесията. Професионалистите знаят какво да оценят, но тук така или иначе се говори за непрофесионалното око. Положението е същото като при равновесията, като се прибави факта, че пируетите са въртенията на пръсти на един крак. Височината и позицията на пируета трябва да се заемат в пространството колкото се може по-бързо в самото начало на въртенето. Обикновено, когато една гимнастичка има стабилни, точни равновесия, това се отразява на пируетите - също красиви, продължителни като обороти и стабилни като форма и задържане на тази форма. Неубедителното изпълнение на пирует е лесно забележимо - първоначално заетата позиция се губи оше в началото или малко след това. Например при изпълнение на пирует с игнат назад на 90 градуса крак, ако позицията на повдигнатия заден крак падне, това не говори особено добре за гимнастичката. От друга страна за същия пирует - силната гимнастичка повдига задния крак малко (или повече) над 90 градуса и го "заковава" в тази позиция до края на самото въртене. Едно убедително завъртане на, да кажем 720 градуса е много приятна гледка - това все пак са цели три оборота, (три пълни завъртания) от началната точка на пируета. 
Тук е важно да се отбележи, че развиването и в трите най-основни групи упражнения с тяло в художествената гимнастика е много трудоемка задача. Повечето момичета са по-добри примерно в скоковете, докато пируетите и равновесията им са на по-заден план. При други гимнастички - техните пируети са прекрасни, докато скоковете и равновесията им са задоволителни. Но само най-добрите са блестящи във всичко, което показват, докато изиграват своите композиции. Най-добрите са добри дори включително и в хореографията, заложена в съчетанието, защото колкото по-хубава и подходяща (съвпадаща и съобразно музиката, духа и настроението на музиката) и добре представена (изтанцувана,изпълнена) е хореографията, толкова повече се вдига оценката за артистичност, което всъщност е една трета от цялостана оценка. В момента съдийските комисии оценяват по тридесетобалната система. В този спорт чистата техника си личи - и тази на упражненията с тяло и тази на уредите. В добрата техника няма нищо излишно - нито крачки, нито потрепвания по време на равновесията или поклащане, нито загубване на първоначално заетата позиция на пируета. В гимнастиката всяка стъпка е или началото на нова комбинация упражнения с тяло, или засилване за скок или част от танцовите вдижения в хореографията. Няма нищо случайно - нито едно потбепване, то дори няма време за това - всяко момиче има на разположение само минута и тридесет секунди, за да покаже на съзийската комисия труда, който е вложила с годините в любимата художествена гимнастика. Гимнастичката трябва да е лека, красива, грациозна. Но ако всички Ви се струват красиви, леки и грациозни? Тогава как се разбира коя и по-добра от другата? Отговора не е много труден, но изисква известни наблюдения. По-добрата спортистка не просто изпълнява елементите си, докато музиката тече. Ако тя се слива с музиката, тя буквално се носи по терена, ако хваща окото, ако у нея има емоция и тя успява да я изрази, така че да е видима, това е тя, тя е по-добрата. И е по-добра, именно защото е успяла да развие не само съвършенството между елементите с тяло и техниката с уреда, по-добра е, защото през годините е развила любовта към спорта, развила е усета към музиката, намерила е своя стил в усещането за себе си. От всичко това крайния резултат е - присъствието на терена, присътвие, което е забележително, (както за съдии, така и за публика) и което остава.
 
Първи стъпки в спорта
На какво учат малките момиченца, току-що стъпили в залата? Новите, то-ку-що сфрмирани групи се наричат подготвителни. Всяка подготвителна група се формира от деца с приблизителна възраст, например четири, пет, шест, седем годишните очевидно са в една група. След известно време обаче, картината се променя - групите се сфрмират по-скоро с нивото на напредналост, на техните качества и възможности, като възрастта няма значение. Тоест в една група с по-напреднали деца, може да има осем, десет, дванадесет годишни деца - взависимост от нивото, на което се намират. Обикновено след първите шест месеца, до около године, треньора може да прецени какви са качествата, плюсовете, силните страни от физическите качества и евентуалните най-силни и хубави качества за развиване у всяко едно момиченце. Разбира се, треньора има първоначална преценка още от първата тренировка, която в повечето случаи се оказва адекватна. Тази преценка се изгражда с дългогодишния треньорски опит. Треньор с практика зад гърба си може да изкаже адекватна преценка дори след първите една, две или три тренировки на детето, за неговите бъдещи качества, като при тове на тази преценка може да се има впредвид. Все пак професионалното око си е професионално око.
 
Как преминава една тренировка 
Или казано на професионален език - как протича един урок по художествена гимнастика?
Урокът на спортният педагог протича в последавателността: подготвителна, основна, заключителна част. Подготвителните и началните групи, обикновено имат тренировки по 90 минути, три пъти в седмицата. Подготвителната част се състои от упражнения за разгряване, на които целта е да подготви организма за следващите части на урока (тренировката) и за по-нататъшно натоварване. При основната част се разучават нови упражнения с тяло, подготвителни упражнения за техника с уреда при по-малките. При по-големите, състезаващи се гимнастички, основната част се състои в работа по отделните елементи, както и цялостните съчетания. Заключителната част за малките е най-забавна, защото тя най-често представлява щафетни игри/състезания, за които децата пощуряват от радост и много обичат. За по-големите и състезателките тази част също представлява много усилия и труд, защото в нея се работи за развиване на физически качества - ОФП или обща физическа подготовка. Гимнастичките в националния отбор, както и състезаващите се в група "елит" след всяка тренировка, или поне няколко пъти в седмицата възстановяват с цялостен масаж на тялото.
Ето един въпрос и същевременно отговора в най-пълния му смисъл как на практика да бъде извършено действието. Въпрос: Как се прави изхвърлляне с топка? Гимнастичката застава на полупалци (или на обикновен език казано "напръсти"), гърба е изправен, корема е прибран и дупето стегнато, общо взето цялото тяло е стегнато. Гимнастичката прикляка (на балетен език полу-плие), ръката, която ихвърля уреда минава надолу покрай тялото, другата е встари. След което ръката, която изхвърля се насочва с бърз мах напред и нагоре в рамките на зрителното поле. Уреда се посреща от улавящата ръка с първо върха на пръстите и после с дланта, при неговото падане, като при увавянето посрещащата уреда ръка отново леко се понижа, след което се изнася до напред, другата ръка остава изпъната (или стегната) встрани. При поемането на топката, гимнастичката отново прикляка, след което  тялото се изправя до полупалци. Това кратко определение за обикновено изхвърляне важи за всички уреди.
 
Грим, прическа и облекло 
Ето една пълна екипировка и всички необходими аксесоари за едно момиче, приготвящо се за състезание:
- за коса: фиби, фуркети, шноли, ластик за коса, мрежичка за кок, ластик с цвете или друго устаршение за вече готовия кок (незадължително), лак за коса или гел (опционално).
Облекло: 
- екип за официалната тренировка - клин с тениска, цвички, горна дреха (потниче или тениска), или горнище и долнище анцунг, които за вътрешно, национално първенсто или турнир обикновено тренировъчните облекла на гимнастичките са с клубните емблеми, ако е международно състезание или турнир - с флага на държавата; 
- екип за официалното състезание - ластични гащи (за по-малките възрасти), и задължително боди (облича се под трикото, без значение от модела), трико (клин към него, ако има), цвички, записани музиките на съчетанията, съответно за да могат да бъдат възпроизведени от отговорника по пускане на музиките, и накрая, естествено - уреди. 
С голяма удивителна и изключително важно е да се отбележи как се пази и третира трикото. Само по себе си то е много здраво, изцяло изработено от ластични материали. Красиви и ефектни, всички трика за художествена гимнастика са така измислени, за да бъдат максимално комфортни и удобни за гимнастичките, докато са облечени с тях, за да могат да изпълняват всичките си гимнастически упражнения и елементи. И въпреки това, триката са крехки и има някои условия по тяхната поддръжка. Както лентата, така и други гимнастически принадлежности като - ластични гащи, боди, трико и клина към трикото ако има такъв, никога не се перат в пералнята машин, независимо какъв модел е пералнята, не трябва да бъдат накисвани, за да не се оцветят, размият или смесят цветовете, не трябва да имат никакъв контакт с перилни препарати, белина, омекотител или каквито и да е други силни химически вещества! Трикото никога не се глади с ютия, дори парна, не се суши в сушилна машина и не се оставя на слънце, за да не избелеят цветовете, но не само затова. От тук изброените неща само лентата трябва да се изглади, но на ниска степен. Всички тези неща (боди, трикото и частите му, лентата) задължително винаги се изпират в хладка вода, със сапун за пране, хубаво се изплакват и се оставят да съхнат в банята или някъде защитени от директна слънчева светлина място, докато са напълно сухи. Гимнастическите трика трябва да минават тази процедура след всяко състезание, прибират се чисти, най-често се съхраняват от треньора, за да са директно готови за следващото състезание. 
 
Грим и прическа
Гримът е задължителна част от външния вид на гимнастичките повреме на състезание. Може да не е тежък грим, но трябва да има такъв, за да подчертава лицето и изражението. ПРическата е кок - за дългите коси, или опашка - за късите коси. Задължително е кока или опашката да са много стегнати, и брибрани бритони, ако има такива, както и всякакни стърчащи кичури коса отзад или отстрани са недопустими, най-вече за да не гъделичкат и да не попречат на концентрацията върху изпълнението. 
Трика за художествена гимнастика
Повече от моделите сега са или с полички или с дълъг достигащ до глезена клин, или комбинация от двете. Много красиви изящни,  внай-красиви, форми, шарки и цветове, повечето трика също така са покрити с камъни, на което се дължи невероятния им ефект от далече.
Нещата, които гимнастичките си слагат по краката по време на състезание се наричат цвички. Колкото и да е различна тази дума, така се нарича. Колкото термините да Ви звучат смешно, то толкова по-вероятно е да не сте запозвати или да не сте ги чували преди. На състезанията, момичетата задължително играят с цвички, при това не цели, а частични. Те покриват пръстите на краката като обхващат стъпалото между една трета от него до средата му, в зависимост от големината на стъпалото, като прихващат с ластик петата. Някои момичета тренират с цвички по време на тренировки, за да свикнат с тях възможно най-много, така че цвичките за състезанието да са вече добре разтъпкани и раздвижени, за да са лесни движенията. Привикналият крак към цвичките може да се окаже много важен момент по време на състизание, защото нераздвижените цвички са неудобни, съответно могат да причинят дискомфорт и разконцентриране от подготовката на елементите. 
Когато наближи състезанието, момичетата са под напрежение, защото, както виждате за много неща трябва да бъде помислено. Ако нещо от екипировката липсва по каквано и да е причина (или не е набавено, забравено), това може да причини безпокойство, паника, или други негативни емоции. На кого му е нужно излишно напрежение, при това - в деня на самото състезание. Затова при първите представяния и участия в състезания, момичетата се доста по-напрегнати, но само докато свикнат с рутината по подготовката. Но психическото напрежение, винаги остава (с много малки изключения) имайки впредвид силата на връзката представяне-постижение-оценка от съдийската комисия. Разбира се, много често се оказва, че по-важното е изпълнението да е било точно и чисто, оценяването от съдиите остава на заден план.
 
Съдийство, оформяне на оценката и наказания
В зората на художествената гимнастика, оценката се е осъществявала по десет-балната система. За последните няколко десетиления, системата на оценяване беше променяна няколко пъти от максимална оценка 10 до максимална оценка 20, и да максимална оценка 30. Цялостната оценка включва в себе си три компонента, по които гимнастичката бива оценявана - техника, артистичност и изпълнение. Към 2013 година по тези параграфи гимнастичките биват оценявани по двадесет точкова система. Нещо, което много хора не знаят, е че всеки един съдия от съдийската комисия знае какво точно има да изпълни като съвкупност от упражнения/елементи с тяло и уред и тяхното ниво на трудност и стойност за крайното сформиране на оценката. Всички гимнастички имат предварително описание за всяко отделно свое съчетание на формуляр, който официално се нарича фиш. Така, всяка една гимнастичка, която излиза на терена за да се представи, знае, че съдиите виждат не само какво тя изпълнява на терена, но и какво е заложено в нейния фиш, тоест какво тя трябва да изпълни, естествено тя се старае да го изпълни по най-добрият начин. От своя страна съдиите, могат да стравняват и да следят дали всичко, което е описано във фиша се изпълнява, така, както е описано, заложено да бъде. Тази система позволява на съдиите да имат ясно виждане за ситуициите, в които има разминаване между изпълнение на терена и описанието на елемнтите във фиша. Такова разминаване може да се получи, при по-сериозна грешка по време на съчетанието - например изпускане, при, което уреда, изхвърлен непреценено, отива по-далече от тялото, и гимнастичката губи време, за да го настигне или хване отново. Това за нея е много ценно време, защото ако е повече от две-три или четири секунди, то почти сигурно е, че това е загубено време за едно упражнение, което тя няма как да изпълни, дори и да иска. Тези разминавания се наказват в изпълнението и заложените елементи във фиша се наказват.
Главните критерии за оценяване са заложени в правилника за художествена гимнастика. Във въпросния правилник всичко е описано черно на бяло и от игла до конец абсолютно всичко, свързано художествената гимнастика - от това какви с критериите за изпълнение на всяко едно отделно упражнение, та докато се стигне до това кои действия на гимнастичката на терена по време на състезание се наказват от съдиите. На практика всичко е наказуемо в този спорт - от това да не си изпълниш някое от упражненията перфектно, до това, (не дай си Боже!) на някое клето момиче да и се скъса цмичката на терена и да вземе да и падне от крака... лошо - наказание! Очевидните неща, тоест нещата, които са видими дори с просто любителско око, които се наказват от съдиите са: падане, спъване по време на съчетание (дори и това е възможно, ако гимнастичката е направила огромната грешка едва на състезанието да обуе своите цвички за първи път!) изпускане на уреда, гонене на уреда, гонене на уреда. "Гонене" е непрофесионален термин, който обикновено означава, че гимнастичката прави поне две-три крачки, за да хване или настигне уреда. За съжаление при обръча и топката, ако уреда рекушира от тялото по някаква причина (например при лошо или неуспешно улавяне на уреда), са необходими далеч повече от наколко стъпки, за да бъде догонен уреда. Излизане извън пределите на терена също е доста груба грешка и се наказва тежко от съдиите. Причината за излизане извън терена най-често е уред който е бил изхвърлен напред, нагоре и нависоко с голяма скорост, поради което е възможно, при повече вложена сила в изхвърлянето уреда да прелети по-голямо разстояние, така че гимнастичката да не воже да го хване навреме. Сега, ако тук се появява въпроса "Ами защо гимнастичката не си стои кротко в центъра и да се пази от краищата на терена?" - на което отговора е - гимнастичката е Длъжна да обиколи терена няколко пъти, включително и четирите ъгъла на терена трябва да са посетени поне по веднъж. В противен случай - наказание. Ако гимнастичката свърши преди (много рядко) или след края на музиката - това също е наказуемо. Възможно е и гимнастичаката да изпусне своя уред точно накрая на своята композизия. Това се счита за "рисков финал" - високо и сложно изхвърляне, при което се изпълняват много и/или акробатични движения точно за финал на съчетанието. В случай че гимнастичката изпусни своя уред, тя задължително трябва да завърши своето съчетание като направи финал. (Финал - финално движение плюс финална поза, показваща, че гимнастичката е завършила своето съчетание) Така тя ще бъде наказана, само за това, че е изпуснала своя уред. В по-тежкия случай - уреда е изпуснат, гимнастичката го догонва, но музиката свършва и тя не прави финал - в този случай има още едно назазание "за без финал" (незавършено съчетание). Затова дали ще е секунда след музиката или не, винаги ще видите абсолютно всяка гимнастичка да завърши своето съчетание. За съжаление художествената гимнастика наказания има много. Това са като цяло, най-видните както за съдиите, така и за зрителите наказания.
Спорта художествена гимнастика е много съдийски, както повечето гимнастически спортове. Защо това е така, може би е излишно да се пита, особено, когато знаете някои неща от правилника, който е много стриктен във всяко едно отношение. Ако това не Ви харесва, просто останете само зрители на този спорт и нищо повече. 
 
Малко история...
Добре е да си знаем историята, особено, когато става дума за славната история на българската художествена гимнастика. Миналото на цели няколко поколения гимнастички е достойно да се помни от българите. Първите състезания датират още от 40те години на миналия век, провеждани в СССР. Още в самото основополагане на този спорт, българките показват умения и физически качества, с които всички останали да се сравняват, още със стъпването на нашите момичета на международните гимнастическите терени, те  загатват пред света за бъдещото си доминиране в този спорт. Първото световно първенство за тази гимнастика е през 1963 година, проведено в Будапеща. Официално, спорта е приет за част от семейството на Олимпийските игри през 1980 г., така след един олимпийски цикъл - през 1984г. в Лос Анджелис, се провежда най-силното състезание за всеки спорт на планетата. Груповата надпревара, тоест ансамбловата надпревара е прибавена към олимпийската програма през 1996 г.
 
Сред най-популярните и най-титулованите от „златните момичета“, това са: Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Илиана Раева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Юлия Байчева.
Ето и част от победите на „Златното поколение“ гимнастички:
1980 година — Европейско първенство, Амстердам — злато за Илиана Раева, сребро за Лили Игнатова;
1982 година — Европейско първенство, Ставангер — злато за Анелия Раленкова;
1983 година — Световното първенство, Страсбург — злато в многобой за Диляна Георгиева, след нея - Анелия Раленкова и Лили Игнатова;
1984 година — Европейско първенство, Виена — злато за Анелия Раленкова;
1985 година — Световно първенство, Валядолид — злато в многобой за Диляна Георгиева, сребро за Лили Игнатова, бронз за Бианка Панова;
1986 година — Европейско първенство, Флоренция — злато за Лили Игнатова и Бианка Панова;
1987 година — Световно първенство, Варна — абсолютна шампионка става Бианка Панова, като всяка нейна оценка е 10.00 Сребро е бронз за Адриана Дунавска и Елизабет Колева;
1988 година — Европейско първенство, Хелзинки — победителки в многобоя, с еднакъв брой точки - Елизабет Колева и Адриана Дунавска;
1990 година — Европейско първенство, Гьотеборг — злато за Юлия Байчева;
1992 година — Европейско първенство, Щутгарт — злато за Мария Петрова;
1993 година — Световно първенство, Аликанте — злато за Мария Петрова;
1994 година — Европейско първенство, Солун — злато за Мария Петрова;
1994 година — Световно първенство, Париж — злато за Мария Петрова;
1995 година — Европейско първенство, Виена — злато за Мария Петрова;
Днес, много от тях са треньорки в различни краища на Европа и света, допринасяйки за художествената гимнастика там където работят, оставяйки следа след себе си, много от тях жънат успехи със своите възпитанички. 
 
Ето и наличният списък, който съдържа имената и почти всички постижения на момичетата носителки на медали от състезания по художествена гимнастика:
1963 година - Будапеща (Унгария), С 28 гимнастички, представителки от 10 страни, състезанията се провеждат в свободен стил (без уред) и с уред. В класирането по общ брой медали, СССР е на първо място, България е на второ, със спечелени два бронзови медала на Юлия Трашлиева, игра с уред, 9,533 точки и в многобоя с общ сбор от точки 18,933;
1965 година - Прага (Чехословакия), взели са участие 12 държави, с общо 32 представителки; България няма медали;
1967 година - Копенхаген (Дания), състезанията са в 4 дисциплини: свободен стил(без уред или уред по избор) въже, обръч и ансамбъл. Участие взимат 32 индивидуални гимнастички и 11 ансамбъла; В класирането по държави България се класира на второ място със спечелени 1 златен на - Мария Гигова с обръч (9,466 точки) и 3 бронзови медала - Красимира Филипова, свободен стил  (9,466 точки), Нешка Робева, свободен стил (9,466 точки) и ансамбъл (18,200 точки);
1969 година - Варна (България) са взели участие 18 държави, с представителки: 44 индивидуални състезателки и 15 ансамбъла. Надпреварите са: свободен стил, въже, обръч, топка и ансамбъл. В класирането по държави, България става на 1 място печелейки 4 златни - Мария Гигова, свободен стил (9,800 точки), Мария Гигова, обръч (9,800 точки), и отново тя в многобой (38,450 точки), и ансамбъл (18,500 точки), 6 сребърни - Нешка Робева, свободен стил (9.700 точки), Румяна Стефанова, свободен стил (9,700 точки), Нешка Робева, обръч (9,700 точки), Мария Гюрова, въже (9,700 точки), Мария Гюрова, топка (9,250 точки), отново Нешка Робева, в многобоя с общ сбор точки 38,050 точки, и 1 бронзов медал  - Нешка Робева, въже (9,550 точки);
1971 година - Хавана (Куба), с представителки от 15 държави в индивидуалната надпревара и ансамблите. Състезанията се провеждат, както следва: за първи път отпада свободния стил и е заместен с лента. В класирането по държави България заема първо място с 4 златн - Мария Гигова, въже (19,500 точки), и  Мария Гигова, обръч (19,500 точки),  Мария Гигова, многобой (38,150 точки) и ансамбъл с 18,675 точки; още с 2 сребърни -  Нешка Робева, въже (19,250 точки),  Красимира Филипова, обръч (19,350 точки)и 2 бронзови медали -  Красимира Филипова, въже 19,100 точки и  Нешка Робева, обръч 19,050 точки;
1973 година - Ротердам (Нидерландия), участващи гимнастички - 63 при индивидуалната надпревара и 18 ансамбъла. Състезанията се провеждат: лента, обръч, топка и за първи път влизат в програмата бухалките. В класирането по държави България заема второ  място, с 2 златни -  Мария Гигова, обръч 19,500 точки и  Мария Гигова, многобой, 37,850 точки, освен това 1 сребърен за  Красимира Филипова, обръч, 19,200 точки и 4 бронзови медала - за  Мария Гигова, бухалки, 18,250 точки,  Нешка Робева, обръч, 19,150 точки, за  Нешка Робева, топка, 19,100 точки, за  Мария Гигова с лента, 19,150 точки;
1975 година - Мадрид (Испания) - България, СССР и ГДР не участват в Световното първенство,  защото бойкотират игрите, заради фашисткия режим на генерал Франко.
1977 година - Базел (Швейцария), с 73 възпитанички в индивидуалната надпревара и 21 ансамбъла. Индивидуални състезания се провеждат по обръч, топка, въже и лента. България заема второто място заедно с Чехословакия, с 1 сребро на ансамбъла ни с 38,300 точки и 2 бронзови медали -  Кристина Гюрова, обръч, 19,150 точки и  Кристина Гюрова, многобой, 38,250 точки;
1979 година - Лондон (Великобритания), само с индивидуални състезатели по 4 уреда: въже, топка, бухалки и лента. България застава на второ място по медали, поставяйки началото на шампионските поколения на Златните момичета на Нешка Робева. Първото място е за СССР, последвани от третото място на Чехословакия; с 2 златнимедала на  Кристина Гюрова, въже, 19,650 точки и  Илиана Раева, бухалки, 19,300 точки, още с 1 сребърен  Илиана Раева, топка, 19,350 точки и 1 бронзов медал на Кристина Гюрова, лента, 19,300 точки;
1981 година - Мюнхен (ФРГ), вземат участие момичета, от които 85 в индивидуалната надпревара и 21 ансамбъла. Индивидуалните надпревари са на въже, бухалки, лента и обръч. За България, заемайки 1 място за първи път в класацията по медали, "Златният век" на Българската Художествена гимнастика е в своя разцвет. Завоюваните титли са: 5 златни медала: на Анелия Раленкова, многобой, 39,150 точки,  Лили Игнатова, въже, 19,700 точки, Лили Игнатова, обръч, 19,600 точки,  Анелия Раленкова, бухлаки, 19,700 точки и за тотално превъзходство и на  ансамбъла с 38,575 точки, още са спечелени 7 сребърни отличия:  Лили Игнатова, многобой, 39,050 точки,  Илиана Раева, многобой с общ сбор от 39,050 точки, Анелия Раленкова, въже, 19,600 точки, Илиана Раева, обръч, 19,550 точки, Анелия Раленкова, обръч, 19,550 точки и Лили Игнатова, бухалки, 19,650 точки и Илиана Раева, лента, 19,600 точки. Още са завоювани и 3 бронзови медала: Илиана Раева, въже, 19,550 точки, Илиана Раева, бухалки, 19,550 точки и накрая, но само за този списък Анелия Раленкова, лента с 19,550 точки;
1983 година - Страсбург (Франция), взето участие на 92 възпитанички в индивидуалната надпревала на въже, топка, бухалки и обръч, както и 21 ансамбъла. България заема за пореден път първото място в подредбата по медали с цели 7 златни отличия, разпределени между вече заслужилите названието Златните момичета на България - Диляна Георгиева, многобой, 39,650 точки, Анелия Раленкова, обръч, 19,900 точки, Лили Игнатова, топка, 20,000 точки, Диляна Георгиева, бухалки, 20,000 точки, Лили Игнатова, бухалки, 20,000 точки, Диляна Георгиева, лента, 19,900 точки и в надпреварата при ансамблите - с достигнат сбор от 39,300 точки. Същевременно са спечелени и 2 сребърни медала на Лили Игнатова, многобой, 39,600 точки и Анелия Раленкова, многобой, 39,600 точки. Също са спечелени и 5 бронзови медала: на Лили Игнатова, обръч, 19,650 точки, Диляна Георгиева, топка, 19,950 точки, Анелия Раленкова, топка, 19,950 точки, Анелия Раленкова, 19,900 точки, Анелия Раленкова, лента, 19,750 точки;
1985 година - Валядолид (Испания), се включват 93 гимнастички с индивидуални съчетания с въже, топка, бухалки и обръч, също и 21 ансамбъла. Към родината за трети пореден път, Златните момичета се прибират с комплект от 6 шампионски златни медала на Диляна Георгиева, многобой, 39.900 точки, Диляна Георгиева, топка, 19,950 точки, Лили Игнатова, топка, 19,950 точки, с шампионски оценки от точно 20,000 точки побеждават Диляна Георгиева бухалки и Бианка Панова с лента. Към списъка се прибавят и 1 сребърен на Лили Игнатова, многобой, 39.800 точки и 3 бронзови медала: Бианка Панова, многобой, 39.750 точки, Лили Игнатова, въже, 19,850 точки и Диляна Георгиева, лента, 19,950 точки
1987 година във Варна, България за четвърти пореден път застава на върха на почетната стълбичка, със спечелени 6 златни медала на абсолютната шампионка Бианка Панова с топка, обръч, бухалки и многобой, като с уреда лента за шампионската титла до Бианка Панова стъпва и Адриана Дунавска. Още са завоювани един сребърен на Адриана Дунавска в многобоя и един бронзов медал на Елизабет Колева с лента;
1989 година в Сараево (Югославия), България за пети и пореден път е на върха, с красива, устойчива и абсолютна доминация. Към родината отпътуват общо 2 златни медала на Бианка Панова с лента и топка, 6 сребърни медала 3 от тях са на Бианка Панова с обръч и бухалки и в многобой, един на Юлия Байчева с лента още два Адриана Дунавска, лента и топка. Бронзовият медал е на Адриана Дунавска в многобоя;
1991 година от Атина (Гърция) към България отпътува комплект от 3 сребърни медала, спечелени от Кристина Шикерова с въже, Мила Маринова с обръч и бухалки. 2те бронзови отличия са за Мила Маринова с топка и в многобоя. С този комплект България се нарежда на второ място в класирането по медали. 
1992 година в Брюксел (Белгия) към родината нашите момичета имат спечелени 3 сребърни медала на Мария Петрова с бухалки, топка и в многобоя. Бронзовите медали са за Диана Попова с бухалки и Мария Петрова с обръч. Така България се нарежда на 2 място в класацията по медали;
1993 година в Аликанте (Испания) България отново доминира над всички оснатали държави, благодарение на Мария Петрова, която покорява 3 шампионски титли - с обръч, с лента и в многобоя. Също така, 2та бронзови медала са отнова на Мария Петрова, този път с бухалки и на Юлия Байчева с въже;
1994 година в Париж (Франция), България се класира на 2 място по спечелени медали. На този шампионат отново Мария Петрова защитава честта на Златните момичета, възпитанички на желязната треньорка Нешка Робева, завоювайки 2 златни медала с обръч и в многобоя, 1 сребърен на бухалки, 1 сребърен на лента и 1 бронзов медал за съчетанието си с топка;
1995 година във Виена (Австрия) към колекцията от медали се прибаваят още нови титли, спечелени от Мария Петрова - българската ни надеждата за нови титли. Заемайки 2 място от всички държави, Мария Петрова отнася за България две златни отличия - 1 златен медал за съчетанието с бухалки и 1 златен за класирането в многобоя, още и сребърен медал на уреда въже;
1996 година от Будапеща (Унгария), отново българките не се прибират у дома с празни ръце. Спечелени са сребро за Мария Петрова с топка, бронз за Диана Попова със съчетанието с въже и още 1 бронз на Мария Петрова за нейното съчетание с бухалки;
2001 година в Мадрид (Испания) е следваща година, в която има данни за българска гимнастичка, качила се на почетната стълбичка. Симона Пейчева взема 3 бронза с представянето си с уредите топка, обръч и бухалки;
2003 година в Будапеща (Унгария) Българският ансамбъл се завръща в битката сред най-добрите, със спечелени цели три сребърни медала;
2005 година в Баку (Азербайджан), отново Българският ансамбъл е оценен достойно и е номер едно, закичвайки победните златни медали в успорваното състезние при ансамблите с 5 ленти;
2009 година в Мие (Япония) за България, Силвия Митева е оценена достойно само за съчетанието с лента, вземайки бронз.
2010 година - Москва (Русия)
Българският ансамбъл завоюва бронзов медал в надпреварата с 5 обръча
 
Някои впечатляващи факти накратко:
„Златното поколение“ или "Златните момичета" са гимнастичките, които се състезават за България в периода от 1976 до 1999 г., с ръководител Нешка Робева. Всички заедно донасят в родината 14 златни медала от Световни първенства, 14 победни златни медала от Европейски първенства в индивидуалните и ансамбловите надпревари; още 5 титли от турнири от серията Световна купа и Европейсаи купа, и 2 сребърни медала от Олимпийски игри, с което художествената гимнастика става един от най-титулованите спортове в нашата история;
Мария Гигова - първата българска световна шампионка;
Мария Петрова - трикратна световна шампионка, трикратна европейска шампионка;
До 2010 година Златните момичета на Нешка Робева, както и гимнастичките преди и след тях за завоювали общо поне 125 медала от всички престижни турнири, състезания и шампионати на планетата. От тази обща бройка, със сигурност с 47 медала, гимнастичките са окичили себе си и страната ни с шампионско злато.
 
Далече ли сме от "Златното поколение" на Нешка Робева...
Няма как да не кажем, че българските художествени гимнастички винаги са били сред най-добрите, почти винаги са били перфектни, заради бариерата и амбициите и критериите за победа, поставени от най-известната и титулована треньорка Нешка Робева. На световната сцена по художествена гимнастика, конкуренцията с руската и украинската школа е изкествено нажежена, неравна спрямо българките. Ето затова, всяка следваща треньорка след Нешка Робева, включително и Илиана Раева, изискват абсолютно съвършено изпълнение на гимнастичките ни, за да няма повод да бъдат наказани от съдиите, и наравенството в оценяването да е очевидно. И затова, когато нашите гимнастички не са абсолютно перфектни, получават солидно наказание. Наказание, което да ги отдалечи достатъчно от битката за медалите. 
След Златните момичета, последната от които не на едно, но няколко цели поколения е Мария Петрова, не представянето на нашите момичета е разочароващо, недостойно или не толкова силно, а съдийството. Възпитаничките на Българската школа по художествена гимнастика винаги са били момичета със стабилни изпълнения, някои от тях и шампионски изпълнения, които са оставали неоценени. Това не е израз на лично мнение, а факт, който всеки един любител на спорта може да констатира сам за себе си, дори без се налага от много помощ, за да стигне до този извод. Така например прекрасни момичета като Теодора Александрова (която е  многократна Държавна шампионка за България), Юлияна Найденова, част от Българският национален отбор по това време, отново под ръководството на Нешка Робева, остават в историята като ощетени и лишени от титли и медали в шампионските надпревари на планетата. Следващите имена, които съдиите започват до допускат от борба за медалите са Елизабет Паисиева, Симона Пейчева и Силвия Митева. 
 
Към днешна дата (2013 година) безпорната Царица на българската художествена гимнастика, недостижима от която и да е българка в разцвета на нейната спортна кариера, е Силвия Митева.
 
Специално за хората, които биха казали "Българската художествета гимнастика не е това, което беше...", визирайки и спомняйки си с носталгия за Златното ни поколение под ръководството на Нешка Робева, горещо бихме препоръчали да се поинтересуват повече, за да разберат факти за положението, в което се намираме в момента. Това означава, наблюдавайки последните (или актуалните) международни турнири, да проследят качеството на играта на нашите гимнастички, сравнено с оценките, които получават, също така биха могли да се доверят на професионалното мнение и коментара на специалистката Вера Маринова, която най-често дава своя коментар за репортажи, освен за художествена гимнастика, също така и за фигурно пързаляне. Добре би било зрителите, които се интересуват от този силен и прославящ родината ни спорт, да се уверят лично какво е положението на световно ниво на гимнастиката, защото иначе просто чута информция, думи, или мнение, изказвани от някого другиго биха прозвучали неубедително. Колкото до въпроса дали някога ситуацията, такава каквато беше при паметното ни Златно поколение би се повторила - част от отговора е - въпрос на съдийстване и съдийско мнение, въпрос на политика, и въпрос на шанс. И все пак, хората, които се интересуват сега и следят в момента българските момичета, и ще следят постиженията им за в бъдеще - те вероятно знаят отговора на този въпрос. 
На този етап, нашите момичета се представят много достойно, независимо как са оценявани - различни специалисти по художествена гимнастика могат да потвърдят. За нас остава да продължаваме да се надяваме все така нашите момичета да ни носят радост и да ни карат да се гордеем с тях.
 
Художествена гимнастика - видео
Ета някои хубави видеа, които ще Ви дадат по-ясна представа, след всичко, което вече е казано - от думи, сега на картинка. 
Индивидуално съчетание:
- Силвия Митева, с бухалки, на турнир от серията "Световна купа" през 2013г. в София, зала "Армеец" 
Съчетание ансамбъл:
- Българският национален отбор, с 3 топки и 2 ленти, на финал на турнир от серията "Световна купа" през 2013г. в София, зала "Армеец" 
- Българският национален отбор, с бухалки, на финал на турнир от серията "Световна купа" през 2013г. в София, зала "Армеец"
 
Napred.BG искрено желае много бъдещи успехи и покоряване на нови и нови върхове на Българската Художествена гимнастика, а на всички зрители, любители и запалени фенове - приятно гледане! 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Художествена гимнастика - Napred.BG
5 (2)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!