Храносмилателна система

Устройство и функциониране на храносмилателна система Чрез храната на организма се набавят необходимите вещества за растеж и развитие, задоволяват се енергетичните нужди. За да бъдат оползотворени хранителните продукти, те претърпяват механична и химична преработка, която се извършва от храносмилателната система. Тя представлява комплекс от органи с единна структура и моторна, секреторна, резорбтивна (всмукваща) и екскреторна (отделяща) функции. Храносмилателният тракт (път) включва устна кухина, хранопровод, стомах, дванадесетопръстник, тънко черво, дебело черво, право черво, анус. Освен това към тази система действат няколко важни жлези -задсто-машната, черният дроб и слюнни-те жлези. Устната кухина е изградена от две части - предверие (разположено между зъбите и бузите) и същинска устна кухина - пространството зад зъбите до небцовите дъги. Основата на същинската устна кухина е образувана от няколко слоя напречно набраздени мускули. Таванът в предните 2/3 е оформен от твърдото, а в задната 1/3 от мекото небце. Отпред и отстрани кухината е оградена от зъбите и венците. Устната кухина се отваря във фаринкса чрез фарингеален пръстен, който в горната си част има малко висящо мускулно образуване - мъждец, а в двете дупликатури на лигавицата отстрани - фарингеални сливици. В устната кухина има важни органи, които изпълняват храносмилателна, артикулаторна и сетивна функция. Езикът е мускулест орган, изграден от напречно набраздена мускулатура, с разнообразно разположение на хода на мускулните снопчета. Това обезпечава голямата му подвижност и гъвкавост. На горната повърхност, покрита с плътно сраснала лигавица, се намират вкусовите луковички, в които са разположени рецепторите на вкусовия анализатор. Езикът участва в механичното омесване на храната, гълтането, модулирането на редица звукове от членоразделната реч у човека и при възприемането на вкусовите усещания. Зъбите са закрепени в определени участъци на долната и горната челюст, които са покрити с лигавица - венци. Всеки зъб има коронка (над венеца), шийка и корeн (разположен в костното легло). Коронката е покрита със здрав зъбен емайл, под който се намира слой дентин. В кухината на зъбната пулпа се намират кръвоносни съдове и нервните окончания на сетивния троичен черепномозъчен нерв. Зъбите биват млечни (20 на брой) и постоянни (32). В зависимост от формата и функцията, която изпълняват, зъбите биват резци, кучешки, предкътници, кътници. Те участвуват пасивно в акта на дъвкането, при което става откъсването и механичното стриване на хранителния продукт. Освен това осигуряват артикулирането на някои съгласни звукове - с, ш и др, В устната кухина изливат своя секрет (слюнка) три чифтни слюнни жлези - околоушна, подезична и подчелюстна. Слюнката съдържа вода, минерални соли, органични вещества, амилаза (ензим за разграждането на въглехидратите), лизозим (вещество с антибактериално действие), муцин (белтъчно слузоподобно вещество за омекотяване и леко хлъзгане на хапката) и др. Количеството и съставът на слюнката варират в зависимост от естеството на приетата храна, състоянието на организма и др. Слюнката има механична функция, изразяваща се в слепване на хранителните частици и оформянето им в хапка. Храносмилателната й функция се проявява чрез разтваряне на хранителните частици и химическото смилане на полизахаридите до монозахаридите глюкоза и фруктоза. Слюнката има защитна функция - чрез бактерицидно действащия лизозим и чрез механичното "измиване" на устната кухина от попаднали хранителни отпадъци. Чрез слюнката се екскретират (изхвърлят) натрупани в организма отпадни продукти - урея, пикочна киселина или попаднали вредни вещества - олово, живак и др. Слюнката има още известна терморегулационна функция, (отделя се известно количество топлина) и дентотрофна функция, тъй като служи за течна среда на обменните процеси в емайла на зъбите. Регулацията на слюноотделянето се извършва по нервен път. В него участват парасимпатикови разклонения на черепномозъчни нерви - езикогълтачният, лицевият и някои симпатикови нерви, идващи от Th - Th2 - сегменти. При някои неврологични увреждания, съчетани най-често с изоставане в умственото развитие, характерна особеност, е съпътстваща повишена саливация (слюнкоотделяне). Много често при деца с дизартрия отделянето на слюнка пречи на работата на логопеда и довежда до разраняване на устните и кожата около тях. Храносмилането в устната кухина е механично (раздробяване и сдъвкване), физично (разтваряне) и химично (разграждане на въглехидратите). Цялостният твърде сложен храносмилателен процес завършва с преглъщане на хранителната хапка. Гълтането е сложен рефлексен акт на придвижване на хапката от устната кухина в стомаха. Важна особеност е затварянето на гръкляна по време на гълтане. Първата фаза от акта на гълтане е волеви процес, а втората - неволеви. Хранопроводът е тясна мускулна тръба, която навлиза в средостението, пробива диафрагмата и се отваря в стомаха. Той и всички други кухи органи от храносмилателната система имат следното еднакво принципно устройство: изградени са от три слоя -външна съединително-тъканна обвивка; среден - гладкомускулен слой, който има някои специфични особености за отделните органи; вътрешна лигавица, изградена от епителна тъкан с различна структура и функция в отделните части на храносмилателния тракт. През хранопровода храната не претърпява изменения. Стомахът е най-широката част на храносмилателната система. Има входна част (кардия), фундус (дъно), малка извивка, голяма извивка и изходна (пилорна) част. Пилорът се отваря в дванадесетопръстника и е отделен от него чрез пръстеновиден гладък мускул - свивач (сфинктер). Характерни за структурата на стомаха са неговата мускулатура и лигавица. Средният слой на стомашната стена е изграден от мощна гладка мускулатура, изградена от надлъжно, напречно и косо вървящи мускули. Тя обезпечава голямата подвижност на стомаха и перисталтичните (бавни, кръгообразни) движения, които спомагат за храносмилателните процеси. Лигавицата на стомаха е със сложно устройство. В нея има разнообразни по своята форма и функции жлези, които произвеждат солна киселина, ензими, муцин и др. Обикновено за 24 часа общото количество на стомашен сок у възрастните е 2-3 литра. Солната киселина на стомашния сок обуславя голямата му киселинност - pH = 1,5. Тя предизвиква набъбване на белтъците, поради което протеолитичните (разграждащи белтъците) ензими действат по-ефективно. Освен това солната киселина активизира тези ензими. Тя има и известна защитна роля - унищожава някои от попадналите в стомаха микроорганизми. Ензимите на стомашния сок са две групи -споменатите вече протеолитични - пепсин и др,. които смилат белтъците до по-малки белтъчни комплекси - пептони и др. Липолитичните ензими са тези, които участват в смилането на мазнините- например липази. В стомаха заедно с храната от устната кухина идват амилолитичните ензими амилаза и малтаза, които смилат въглехидратите. В стомашната лигавица се произвежда гастромукопротеин, който благоприятства всмукването на витамин B12. Храносмилането в стомаха се извършва под въздействието на съдържимото на стомашния сок. Тук започва хидролизата (разграждането) на белтъчните вещества под въздействие на пепсините до междини по-нискомолекулни продукти - пептози, пептони и други. При по-продължително престояване на храната хидролизата може да продължи до алфа аминокиселини. Действието на пепсините спира след алкализиране на стомашното съдържание при преминаване в дванадесетопръстника (pH=4,7-6,5). В стомаха продължава разграждането на въглехидратите, но поради силно киселата среда този процес не е така интензивен -амилазата е най-активна при рН на средата 6,5-7,4. Тук започва смилането на мазнините, но то е толкова малко, че е практически без особено значение за организма. През стомашната лигавица се всмукват и някои разтворени във водата вещества. Напълването на стомаха с храна, размесването, придвижването към пилорната част и преминаването й в дванадесетопръстника се дължи на моториката на стомашната мускулатура. Престоят на храната зависи преди всичко от нейния състав - течните и въглехидратните храни преминават по-бързо в сравнение с мазнините, които могат да се задържат над 5 часа. Преминаването на стомашно съдържимо в дванадесетопръстника се дължи на силни перисталтични движения на стомашната мускулатура, в резултат на което се създава разлика в налягането от две страни на пилорния сфинктер. Този процес се регулира по нервен и хуморален път. Нервен - чрез химиорецептори в стената на дуоденома, които информират нервната система за киселинността на съдържимото и в зависимост от това усилват или намаляват интензивността на перисталтиката. Хуморален - чрез веществото гастрин, което засилва тази перисталтика. Смилането на отделните хранителни вещества не е строго ограничен процес в отделните етажи на храносмилателния тракт. В стомаха се разграждат белтъците, но тяхната хидролиза продължава и в тънкото черво. В своята структура то има следните особености: Изградено е от три части - начална (дванадесетопръстник), която има подковообразна форма и в която се изливат соковете на задстомашната жлеза и жлъчния мехур, празно и хълбочно черво. Общата дължина на тънкото черво у възрастен човек е 6-7 метра, а диаметърът е 2,5-3 см. Хълбочното черво се отваря в дебелото. Неговата лигавица има обща повърхност, достигаща до 55 м2 благодарение на огромното количество малки власинки. Всяка власинка е покрита с еднореден цилиндричен епител и има във вътрешността си артериално, венозно и лимфно съдче, посредством които всмуканите крайни продукти от храносмилането постъпват в кръвното русло. В епитела на лигавицата има жлезисти клетки, които отделят чревен сок. Под негово въздействие в тънките черва става доразграждане на хранителните вещества. Мускулатурата на червата е сравнително тънка, но извършва непрекъснати ритмични перисталтични движения, посредством които става по-пълноценно хидролизиране и всмукване на необходимите вещества. Най-интензивни процеси на храносмилане протичат в дванадесетопръстника. Тук храната се смила под въздействието на собствения чревен сок (слуз, ензими, соли, левкоцити и др.), панкреатичния сок(трипсиноген, рибо- и дезоксирибонуклеаза, липаза, амилаза, лактаза, натриев бикарбонат и др.) и жлъчка (жлъчни соли, жлъчни киселини и жлъчни пигменти). В дванадесетопръстника продължава смилането на белтъчините и междинните белтъчни продукти под влияние на трипсина. Като крайни, готови за всмукване вещества от тях се получават алфа-аминокиселини. Разграждането на въглехидратите се активизира, поради наличието на редица амилолитични ензими. Например лактазата, която разгражда млечната захар, има висока активност у децата. Някои видове въглехидрати продължават своя разпад дори в дебелото черво - например целулозата. Като краен продукт от храносмилането на въглехидратите се получава глюкоза. В дванадесетопръстника и в празното черво става най-интензивното разграждане на мазнините. За активизиране на основния липолитичен ензим -липазата, е важно наличието на жлъчния сок. Под негово влияние мазнините се емулгират до финни малки капчици, като по този начин се увеличава общата им повърхност на взаимодействие с липазата. Освен това мазнините и жлъчните соли образуват мицели, чрез което се постига допълнително разтваряне на мастите. В резултат на храносмилането на мазнините се получават мастни киселини, глицерол и монозахариди. Чрез пасивна дифузия те навлизат в клетките на чревната лигавица и оттам направо в чернодробното кръвообръщение. Всмукването (резорбцията) на мастите продължава по цялата дължина на тънкото черво. Получените алфа аминокиселини се всмукват чрез активен транспорт. Този процес е по-интензивен в дванадесетопръстника и празното черво. Всмукването на алфа аминокиселините намалява при хипоксия и липса на витамините А и D. Глюко-зата се резорбира по два начина - чрез дифузия и чрез активен транспорт. Дебелото черво започва със сляпо черво, в долния край на което има малък израстък - апендикс. Тъй като е образувание от лимфна тъкан, той се нарича още коремна сливица. Дебелото черво е по-широко и по-късо в сравнение с тънкото. По цялата му дължина се наблюдават З съединително-тъканни ленти, които нагъват стените му така, че се образуват дълбоки джобчета. Лигавицата на дебелото черво няма власинки, но има многобройни жлези, които секретират чревен сок с голяма концентрация на муцин. Съдържанието на тънкото черво, наречено химус, преминава в дебелото еднопосочно, като този процес се обезпечава от специална клапа и мускулен сфинктер, намиращ се на мястото на отварянето на тънкото черво. Моториката на дебелото черво е перистаптична, но има и т.нар. масова перисталтика. Тя се появява често при децата след нахранване и е причина да появяване на позив за дефекация (ходене по голяма нужда). В дебелото черво продължава разграждането на белтъците, полизахаридите (целулозата) и някои масти. Този процес се извършва под влияние на огромно количество микроорганизми, които се намират тук. Тези бактерии имат значение като витаминообразуващ фактор, -поради което тяхното потискане с антибиотици може да доведе до хиповитаминоза и мощното развитие на други болестотворни микроорганизми. В дебелото черво става оформяне на фекални маси и всмукването на вода, соли др. Съдържанието се придвижва към правото черво, където се събира и периодично изхвърля през ануса навън. Аналното отверстие има два пръстеновидни мускула - вътрешен (гладкомускулен, неволеви) и външен (волеви). Актът на дефекация се регулира от неврорефлекторни механизми. Важна роля в храносмилателния процес играят задстомашната жлеза (панкреас) и чернят дроб. Задстомашната жлеза е с двойна секреция. Тя произвежда основните храносмилателни ензими, които по специален канал се отвеждат в неактивна форма в дванадесетопръстника. Тук под влияние на други ензими те се активизират и осъществяват своята функция. Сред общата структура на жлезата има малки разхвърляни островчета от клетки, които се наричат лангерхансови острови и произвеждат хормона инсулин. Той се излива директно в кръвта и регулира нивото на кръвната захар. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Сложното му устройство и големина съответства на сложните и разнообразни функции. Той участва в процесите на храносмилането чрез синтеза на жлъчката, която се складира в жлъчния мехур и при необходимост се излива в дванадесетопръстника. Черният дроб има основно значение за междинната обмяна на белтъците, въглехидратите, мазнините, нуклеопротеидите, витамините и минералните вещества. Освен това взема активно участие втерморегулацията, има хемопоетич-на функция в ембрионалния период. Той е кръвно депо и заедно със слезката основен резервоар на кръв в организма. Част от непълноценните и остарели еритроцити се разрушават от специални клетки на черния дроб. При този процес хемоглобинът претърпява сложни преобразувания, чрез които се създават някои важни за организма багрила - билирубин, стеркобилиноген и др. В това се изразява неговата хемоклазична функция. Чрез жлъчката се екскретират пигменти, ненужни за организма. Черният дроб има и детоксична функция, която се изразява в обезвреждане или разграждане на токсични вещества.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.