Хранене

Храната е основна необходимост на човешкия организъм. Чрез нея се набавят енергия, градивни елементи и някои други вещества, които осигуряват непрекъснатия растеж и подмяна на остарелите вече структури. Тя е единствения източник на енергия, така необходима дори за най-елементарните човешки дейности. Храната се състои от хранителни продукти - хляб, месо, яйца, варива, плодове и много други. Те са носители на хранителните вещества, витамините, минералните соли, водата и баластните вещества. Хранителните вещества са три вида - белтъчини, въглехидрати и мазнини. Белтъците са сложни, полимерни съединения, изградени от 20 вида алфа аминокиселини, различно подредени в пространството. Важна особеност на тези органични съединения е наличието на N в молекулата им. Двадесетте аминокиселини биват заменими (които организмът може да изработи сам) и незаменими (които организмът трябва задължително да получи отвън, чрез храната). В зависимост от аминокиселинния си състав белтъчините биват пълноценни (с всички незаменими аминокиселини) и непълноценни (когато липсва някоя незаменима аминокиселина). Обикновено пълноценни са белтъчините от животински произход, а непълноценни - от растителен. Белтъчините са източник на пластичен, градивен материал за организма. Само в редки случаи на продължително гладуване организмът посяга на собствените си белтъци, като ги използува за енергетичен източник и при разграждането на 1 гр. белтък получава 4,1 ккал енергия. Богати на белтъчини са следните хранителни продукти - мляко и млечни произведения, месо и месни произведения, яйца, риба, бобови растения, орехи, лешници и др. Въглехидратите биват монозахариди (глюкоза), дизахариди (захароза) и полизахариди (нишесте). В организма те се окисляват най-лесно и затова са - източник на енергия. Богати на въглехидрати са хлябът, сладкишите, картофите, царевицата, мед. плодове и др. Мазнините са сложни органични съединения от растителен и животински произход. Използуват се от организма като основен енергетичен резерв и градивен елемент. Богати на мазнини са животинските масла, семената и др. Витамините са специфични, жизнено важни за организма вещества с голяма биологична активност. Те не са хранителни субстанции, но чрез участие най-вече като катализатори в основните жизнени процеси имат активна роля в поддържане на нормално физиологично състояние на организма. Липсата на някои витамини се означава с термина авитаминоза, а намаленото под необходимите концентрации количество - хиповитаминоза. Витамините биват мастноразтворими и водноразтворими. Мастноразтворими витамини са A, D, E, K.и F. Витамин А. Витамин на растежа, има няколко разновидности: А,, А2 и т.н. Дневната нужда от витамин А за възрастен човек е 2-3 мг. физиологичното му действие се свързва с участие в структурата на зрителния пигмент родопсин. Необходим е за нормалното епителизиране на корнеята, кожата и всички епителни тъкани, включително растежа на костите и зъбите. Намира се в рибните чернодробни масла, мляко, яйчен жълтък, моркови, спанак, домати, магданоз и др. Витамин D. Антирахитичен витамин. Има няколко разновидности: D1, D2 и т.н. Дневните нужди са от 0,1 мг. физиологичното му действие се състои в повлияване метаболизма на костните клетки, като реализира отлагането на Са++ и Р+++ йони. Засилва резорбцията на Са и фосфатите в тънкото черво. За да действа витамин D, е абсолютно необходимо наличие на паратхормон. Може да се достави на организма с храната (рибни, чернодробни масла, животински мазнини, яйчев жълтък) или да се образува под въздействието на ултравиолетовия спектър на слънчевите лъчи в кожата. Витамин Е. Антистерилитетен витамин. Има го в 7 разновидности. Дневните нужди са около 10-12 мг. физиологичното му действие е свързано с развитието на зародишевия епител и стимулиране отделянето на гонадотропни хормони. Разпространен е в семената, пшеничните и ръжени зародиши, фастъченото масло, черния дроб, плацентата и др. Витамин К. Антихеморагичен (противокръвоизливен) витамин. Дневните нужди от него за възрастен човек са 2-4 мг. физиологичното му действие е свързано с обезпечаване активността на втория фактор на кръвосъсирването. Намира се в зелените листа на копривата, зелето, доматите, яйцата, черния дроб и др. Водоразтворими витамини са B1, B2, B3, B12, PP, C, пантотенова киселина, биотин, фолиева киселина и др. Витамин В1, Антиневритен витамин. Дневната нужда - 2-3 мг. физиологично въздействие - участвува като съставка на фермент, разграждащ междинните продукти от обмяната на глюкозата , белтъчините и мазнините. Намира се в дрождите, пшеничните и оризовите трици, боба, граха, орехите, кравето мляко, черния дроб и др. Синтезира се от микроорганизми в дебелото черво Витамин В2. Наречен още рибофлавин. Дневни нужди 1,5 до 2,5 мг. Участва в редица ферментни системи, осигуряващи клетъчното окисление. Повлиява растежа на организма. Намира се в дрождите, обвивките на ориза и житните растения, доматите, зелето, млякото, жълтъка на яйцето и др. Витамин B12. Антианемичен витамин. Дневните нужди от този витамин са 0,001-0,002 мг. В12 участва в процесите на синтез и съзряване на еритроцитите. Намира се в черния дроб, бъбреците, мускулите, яйчения жълтък и др. Витамин РР. Дневни нужди 15-25 мг. Структурен елемент на някои ферменти, които участват в обмяната на веществата. Широко разпространен в дрождите, пшеничените и оризови трици, овеса, спанака, гроздето и др. Витамин С. Антискорбутен фактор. Дневни нужди 50-100 мг. Стимулира съзряването на еритроцитите, синтеза на фактор II от кръвосъсирващите компоненти, засилва фагоцитната активност и съпротивата на организма спрямо инфекции. Намира се в цитрусовите плодове, шипката, френското грозде, зелето, пиперките, спанака и др. Минералните соли участвуват при изграждането на тялото. Те се делят на макроелементи и микроелементи. Към макроелементите се отнасят Na, Ca, K, P, Mg, Fe. Микроелементите обикновено влизат в състава на важни ферменти. Към тази група се отнасят J, Cu, Co, F, Zn, Mo и др. Водата е важна съставна част на организма. Тя осигурява течна среда за оптималното протичане на всички основни жизнени процеси. Освен това е разтворител на редица биохимични вещества, играещи важна роля в клетъчния метаболизъм. Баластните вещества в храната преминават непреработени през храносмилателния тракт. Те имат важна функция за провокиране и активизиране моторните функции на червата.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.