Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Хитрушата

 

Веднъж Лиса срещнала Мeцан и се заприказвали.

— Как ти вървят работите, Кума? — попитал котаракът и присвил очи.
— От зле, по-зле — оплакала се тя. — По две кучета в двор ме чакат. Ако ги излъжа някак, курниците — толкова здраво направени, че с часове дупка рия. И ако вляза все пак, то пък завъдили едни кокошки, налитат да ме бият! Някога не беше така, кокошката си знаеше, види ли ме — дотука. А сега, не ми стигат ловците и кучетата, та и с пернатите трябва да се съобразявам. Няма живот, Мeцане, няма… Кокошка да си на днешно време.
— Така си е — съгласил се котакът. — То и мишките са станали едни, не е за приказване. Все по две ходят. Скокна към едната, а другата — като ме дръпне за мустака! Ей! Причернява ми, ти казвам! И докато се освестя — яденето го няма.
— Не може повече така да се живее — размахала опашката си Лиса. — Все съм си гладна.
— Даа… Трябва нещо да се промени — измъркал Мeцан. — Какво ще кажеш, ако оградим една ливадка и си гледаме пилци?
Речено-сторено. Избрали място в стария лещак и започнали да ограждат ливадка. Цяла седмица набивали колци. После две седмици преплитали през тях върбови клонки — толкова гъсто, че не пиле, а и мишка не би се промушила. Оставало им съвсем малко, ала ето ти я Мецана — топур-топур, съборила половината ограда, изпотъпкала тревата и си заминала. Провесили побратимите опашки. Но само след минута Лиса хукнала след Меца. Пресрещнала я и се изпъчила отпреде й.
— Мецо-Мецано, знаеш ли каква беля си навлече?
— Хъм… беля?! — избоботила мечката.
— Беля, я! — викнала още по-силно хитрушата. — Събори на Мeцан оградата, изпотъпка му ливадата. Късмет извади, че го нямаше! Но като разбере, не си за завиждане… С един удар — двете ти очи ще изскочат!
— Уффф! — изсумтяла Мецана.
— Хайде, бягай — все едно не съм те стигала! — рекла Лиса. — Но гледай да не минаваш вече покрай ливадата, че разбере ли някак, лошо ти се пише.
Мечката свила глава в раменете и си тръгнала. А Кумата се върнала при побратима и заоправяли оградата. Тъкмо свършили — хоп-хоп, Вълчан! Съборил половин плет, доутъпкал, що било останало неутъпкано, и си заминал по пътя.
Хукнала пак Лиса. Пресрещнала го и рекла:
— Като те гледам само как безгрижно си ходиш, направо ми дожалява.
— Защо бе, Кума?! — стреснал се вълкът. — Какво се е случило?
— И още питаш?! — провлякла глас хитрушата. — Събори на Мeцан оградата, изпотъпка му ливадата. А е толкова страшен, като се разсърди. Направо не знам как да те спасявам!
Вълчан никога не бил чувал за Мeцан, затова се и уплашил.
— Помагай, Кума! — замолил той с разтреперан глас. — Днеска ти на мене, утре аз на тебе може да потрябвам. Що да сторя, та да ми прости?
— О-ох, няма спасение от приятели! — въздъхнала лисицата и подпряла чело с лапа, уж мисли как да му помогне. — Добре де, аз ще обясня на Мeцан, че си бягал от ловци и не си забелязал оградата. Но за всеки случай го покани на гости. Не си е работа да имаш такъв враг. Като те насоли с пушката — цяла зима ще ти подвява под кожуха!
— Ще го поканя, що да сторя! — подвил вълкът опашка. — С овен ли да го срещна или с агне?
— Нее, той е по изтънчените ястия — рекла Лиса и се облизала. — Слушай! Я му намери една квачка с пилци!
— Е-ех, какво ми дойде до главата! — въздъхнал Вълчо и тръгнал към селото.
А Лисана се върнала при побратима и захванали отново оградата. Почти я свършвали — ето ти го Глиго, трас-прас, съборил я цялата и отминал. Пресрещнала и него Лиса и се завайкала:
— Ех, Глигане, Глигане-е, лош ден ти е днеска!
— Защо бе, Кума?! — сепнал се той.
— Отнесе на Мeцан оградата, изрови му ливадата… А ядоса ли се, като нищо може да ти забие камата в гърлото.
— Брррей… — изгрухтял Глиго. — Как да поправя тази грешка?
— Има един начин, братко — подсмихнала се в лапа хитрушата. — Застани на пътечката — горе, под Големия дъб. И като мине някой, му казвай да заобикаля Стария лещак, защото Мeцан е много страшен.
— Дадено! Тъкмо ще си хрупам жълъди! — зарадвал се глиганът и тръгнал към Големия дъб, а Лиса припнала към Ливадката.
На другия ден Меца, Вълчо и Глиго се срещнали при Извора и от дума на дума споменали и Мeцан.
— Аз ще го каня на гости — подхванал вълкът. — Може пък да се сприятелим…
— Бърлогата ти е много усойна, драги — рекла мечката. — Я елате под моята круша! Верно, в нива е, ама до жътвата е далече, та няма никой наоколо.
— Права е Меца — съгласил се Глиго. — Само че кой ще го покани?
— Ооо, аз трябва да отмъкна агне за гощавката и отделно квачка ще подарявам. Така че — търсете си друг! — отсякъл Вълчан.
— Аз пък хляб ще меся — намерила си извинение и мечката.
— И аз не мога! — отказал на свой ред глиганът. — Ден и нощ вардя да не му събори някой оградата. Какво ще кажете да пратим Зая?
— Хъм… Не можа ли да измислиш някой по-голям страхливец?! — троснала се Меца.
— Като не знае кой е Мeцан, може да не се уплаши — успокоил я Глиго.
В уречения ден тръгнал заекът да кани котака. А Глиго, Вълчо и Мецана се свили под крушата и току рипат, ако нещо шумне. Стигнал Зайо Ливадката и гледа — Лиса. «Гладна ли е… Сита ли е…» — си мисли той и тъпче на едно място. Видяла го и Кумата и се провикнала мазно-мазно:
— Зайченце хубаво, Зайченце писано, на мен си орисано!
— Лисо! — рекъл заекът с най-дебелия си глас. — Я остави тия глупости, ами кажи къде е Мeцан, че трябва да го водя на гости.
— Ооо, тъй ли?! — провлякла глас лисицата. — Мeцане, хайде, братко — чакат ни!
И тръгнали… Отпред зайчето — скок-подскок. След него котаракът — важно-важно. А най-отзад — Лиса си развява опашката. Минали покрай една шубрачка и от нея изхвръкнало пиле. Котакът рипнал и го хванал във въздуха. Като видял това, заекът много се уплашил. Хукнал и спрял чак под крушата.
— Какво е това бързане?! — възмутила се Меца.
— А Мeцан де го? — попитал Вълчо.
— Иде, иде — скоро ще го видите! — викнал Зайо. — По земя ходи — хвъркати хваща! Защо не ми казахте, че е толкова страшен?
Като чули това, вълкът и глиганът се скрили в житото, а Меца се покачила в крушата. След малко пристигнали котаракът и лисицата. Тъкмо се готвели да хапнат, когато нещо шавнало в нивата. Мeцан се хвърлил нататък. Но това не била мишка, а ухото на Глиго. Квикнал той с все сила! От страх котаракът се намерил на дървото — право върху мечката. Така я стреснал, че тупнала като презряла круша и от болка очите й щели да изскочат. Меца се уплашила от Мeцан, Мeцан се уплашил от Меца и на свой ред скочил долу — та върху вълка. Побягнал Вълчан през житото, а класовете го удряли по опашката и я проскубали цялата. След някой час — куцук-куцук, побратимите се събрали при Извора. Всеки охка и си ближе раните.
— О-ох, все си мислех, че е страшен, но чак пък толкова не съм очаквала — провлякла Меца. — Като ме тръшна на земята, очите ми щяха да изскочат!
— Не е за приказване — заоплаквал се и глиганът. — Като скочи с камата! Добре че мръднах, та ми я заби в ухото.
— Имал си късмет — завил вълкът. — То и аз имах, че ми простреля само опашката. О-ох, не бях вярвал, че на света има такова страшилище!
По времето, когато се водел тоя разговор, Мeцан още бягал и се озъртал дали не го гони някой от ония тримата. И само Кумата седяла под крушата и си хапвала сладко-сладко.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Хитрушата - Български приказки онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!