Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Хитрушата

 

Веднъж Лиса срещнала Мeцан и се заприказвали.

— Как ти вървят работите, Кума? — попитал котаракът и присвил очи.
— От зле, по-зле — оплакала се тя. — По две кучета в двор ме чакат. Ако ги излъжа някак, курниците — толкова здраво направени, че с часове дупка рия. И ако вляза все пак, то пък завъдили едни кокошки, налитат да ме бият! Някога не беше така, кокошката си знаеше, види ли ме — дотука. А сега, не ми стигат ловците и кучетата, та и с пернатите трябва да се съобразявам. Няма живот, Мeцане, няма… Кокошка да си на днешно време.
— Така си е — съгласил се котакът. — То и мишките са станали едни, не е за приказване. Все по две ходят. Скокна към едната, а другата — като ме дръпне за мустака! Ей! Причернява ми, ти казвам! И докато се освестя — яденето го няма.
— Не може повече така да се живее — размахала опашката си Лиса. — Все съм си гладна.
— Даа… Трябва нещо да се промени — измъркал Мeцан. — Какво ще кажеш, ако оградим една ливадка и си гледаме пилци?
Речено-сторено. Избрали място в стария лещак и започнали да ограждат ливадка. Цяла седмица набивали колци. После две седмици преплитали през тях върбови клонки — толкова гъсто, че не пиле, а и мишка не би се промушила. Оставало им съвсем малко, ала ето ти я Мецана — топур-топур, съборила половината ограда, изпотъпкала тревата и си заминала. Провесили побратимите опашки. Но само след минута Лиса хукнала след Меца. Пресрещнала я и се изпъчила отпреде й.
— Мецо-Мецано, знаеш ли каква беля си навлече?
— Хъм… беля?! — избоботила мечката.
— Беля, я! — викнала още по-силно хитрушата. — Събори на Мeцан оградата, изпотъпка му ливадата. Късмет извади, че го нямаше! Но като разбере, не си за завиждане… С един удар — двете ти очи ще изскочат!
— Уффф! — изсумтяла Мецана.
— Хайде, бягай — все едно не съм те стигала! — рекла Лиса. — Но гледай да не минаваш вече покрай ливадата, че разбере ли някак, лошо ти се пише.
Мечката свила глава в раменете и си тръгнала. А Кумата се върнала при побратима и заоправяли оградата. Тъкмо свършили — хоп-хоп, Вълчан! Съборил половин плет, доутъпкал, що било останало неутъпкано, и си заминал по пътя.
Хукнала пак Лиса. Пресрещнала го и рекла:
— Като те гледам само как безгрижно си ходиш, направо ми дожалява.
— Защо бе, Кума?! — стреснал се вълкът. — Какво се е случило?
— И още питаш?! — провлякла глас хитрушата. — Събори на Мeцан оградата, изпотъпка му ливадата. А е толкова страшен, като се разсърди. Направо не знам как да те спасявам!
Вълчан никога не бил чувал за Мeцан, затова се и уплашил.
— Помагай, Кума! — замолил той с разтреперан глас. — Днеска ти на мене, утре аз на тебе може да потрябвам. Що да сторя, та да ми прости?
— О-ох, няма спасение от приятели! — въздъхнала лисицата и подпряла чело с лапа, уж мисли как да му помогне. — Добре де, аз ще обясня на Мeцан, че си бягал от ловци и не си забелязал оградата. Но за всеки случай го покани на гости. Не си е работа да имаш такъв враг. Като те насоли с пушката — цяла зима ще ти подвява под кожуха!
— Ще го поканя, що да сторя! — подвил вълкът опашка. — С овен ли да го срещна или с агне?
— Нее, той е по изтънчените ястия — рекла Лиса и се облизала. — Слушай! Я му намери една квачка с пилци!
— Е-ех, какво ми дойде до главата! — въздъхнал Вълчо и тръгнал към селото.
А Лисана се върнала при побратима и захванали отново оградата. Почти я свършвали — ето ти го Глиго, трас-прас, съборил я цялата и отминал. Пресрещнала и него Лиса и се завайкала:
— Ех, Глигане, Глигане-е, лош ден ти е днеска!
— Защо бе, Кума?! — сепнал се той.
— Отнесе на Мeцан оградата, изрови му ливадата… А ядоса ли се, като нищо може да ти забие камата в гърлото.
— Брррей… — изгрухтял Глиго. — Как да поправя тази грешка?
— Има един начин, братко — подсмихнала се в лапа хитрушата. — Застани на пътечката — горе, под Големия дъб. И като мине някой, му казвай да заобикаля Стария лещак, защото Мeцан е много страшен.
— Дадено! Тъкмо ще си хрупам жълъди! — зарадвал се глиганът и тръгнал към Големия дъб, а Лиса припнала към Ливадката.
На другия ден Меца, Вълчо и Глиго се срещнали при Извора и от дума на дума споменали и Мeцан.
— Аз ще го каня на гости — подхванал вълкът. — Може пък да се сприятелим…
— Бърлогата ти е много усойна, драги — рекла мечката. — Я елате под моята круша! Верно, в нива е, ама до жътвата е далече, та няма никой наоколо.
— Права е Меца — съгласил се Глиго. — Само че кой ще го покани?
— Ооо, аз трябва да отмъкна агне за гощавката и отделно квачка ще подарявам. Така че — търсете си друг! — отсякъл Вълчан.
— Аз пък хляб ще меся — намерила си извинение и мечката.
— И аз не мога! — отказал на свой ред глиганът. — Ден и нощ вардя да не му събори някой оградата. Какво ще кажете да пратим Зая?
— Хъм… Не можа ли да измислиш някой по-голям страхливец?! — троснала се Меца.
— Като не знае кой е Мeцан, може да не се уплаши — успокоил я Глиго.
В уречения ден тръгнал заекът да кани котака. А Глиго, Вълчо и Мецана се свили под крушата и току рипат, ако нещо шумне. Стигнал Зайо Ливадката и гледа — Лиса. «Гладна ли е… Сита ли е…» — си мисли той и тъпче на едно място. Видяла го и Кумата и се провикнала мазно-мазно:
— Зайченце хубаво, Зайченце писано, на мен си орисано!
— Лисо! — рекъл заекът с най-дебелия си глас. — Я остави тия глупости, ами кажи къде е Мeцан, че трябва да го водя на гости.
— Ооо, тъй ли?! — провлякла глас лисицата. — Мeцане, хайде, братко — чакат ни!
И тръгнали… Отпред зайчето — скок-подскок. След него котаракът — важно-важно. А най-отзад — Лиса си развява опашката. Минали покрай една шубрачка и от нея изхвръкнало пиле. Котакът рипнал и го хванал във въздуха. Като видял това, заекът много се уплашил. Хукнал и спрял чак под крушата.
— Какво е това бързане?! — възмутила се Меца.
— А Мeцан де го? — попитал Вълчо.
— Иде, иде — скоро ще го видите! — викнал Зайо. — По земя ходи — хвъркати хваща! Защо не ми казахте, че е толкова страшен?
Като чули това, вълкът и глиганът се скрили в житото, а Меца се покачила в крушата. След малко пристигнали котаракът и лисицата. Тъкмо се готвели да хапнат, когато нещо шавнало в нивата. Мeцан се хвърлил нататък. Но това не била мишка, а ухото на Глиго. Квикнал той с все сила! От страх котаракът се намерил на дървото — право върху мечката. Така я стреснал, че тупнала като презряла круша и от болка очите й щели да изскочат. Меца се уплашила от Мeцан, Мeцан се уплашил от Меца и на свой ред скочил долу — та върху вълка. Побягнал Вълчан през житото, а класовете го удряли по опашката и я проскубали цялата. След някой час — куцук-куцук, побратимите се събрали при Извора. Всеки охка и си ближе раните.
— О-ох, все си мислех, че е страшен, но чак пък толкова не съм очаквала — провлякла Меца. — Като ме тръшна на земята, очите ми щяха да изскочат!
— Не е за приказване — заоплаквал се и глиганът. — Като скочи с камата! Добре че мръднах, та ми я заби в ухото.
— Имал си късмет — завил вълкът. — То и аз имах, че ми простреля само опашката. О-ох, не бях вярвал, че на света има такова страшилище!
По времето, когато се водел тоя разговор, Мeцан още бягал и се озъртал дали не го гони някой от ония тримата. И само Кумата седяла под крушата и си хапвала сладко-сладко.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Хитрушата - Български приказки онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!