Хипофиза

Разположена е в турското седло на клиновидната кост и тежи около 0,5 мг. Изградена е от две различни в морфологично и функционално отношение части. Предната (аденохипофиза) отделя шест хормона, които биват два вида: ефекторни - действащи директно върху органите (растежен хормон, меланостимулиращ, пролактин), и гландотропни - действащи чрез контрола върху дейността на други жлези с вътрешна секреция (аденокортикотропен хормон, тиреотропен, фоликулостимулиращ, лутеинизиращ хормо'н). Растежният хормон (соматотропен) играе централна роля в регулацията на белтъчната обмяна и чрез нея върху процесите на растежа в организма. Той засилва пропускливостта на клетъчните мембрани за алфа аминокиселините и стимулира синтеза на белтък. Освен това има известно влияние върху мастната и въглехидратната обмяна, като увеличава използването им за енергия. Растежният хормон се секретира не само в периодите на растеж, а през целия живот. Количеството му зависи от начина на живот - хранене, физическо натоварване, травми и др., т.е. съдържанието на белтък в клетките регулира синтеза на хормона. Хиперпродукция на хормона в незавършил растежа си организъм води до неимоверно израстване на височина - гигантизъм. Хипопро-дукция на хормона води до хипофизарен нанизъм. И в двата случая интелектуалното развитие на индивидите не се засяга. Отклоненията в синтеза на растежния хормон у възрастните хора водят до по-друга патология. Хиперпродукцията предизвиква акромегалия (нарастване, задебеляване на късите кости, някои вътрешни органи и др.). Меланостимулиращият хормон (меланин) регулира отлагането на пигмент в кожните клетки. Адренокортикотропният (АКТХ) хормон активира дейността на наобъбречните жлези, повишава количеството на отделяните оттам гликокортикоиди и андрогени. Освен това се счита, че АКТХ е важен фактор за регулиране жизнените функции при адаптационния синдром. Фоликулостимулиращият хормон стимулира процеса на съзряване на яйцеклетката в яйчника на жената и сперматозоида в тестисите на мъжа. Заедно с лутеинизиращия хормон осъществява контрол върху важни репродуктивни процеси в организма. Тиреотропният хормон регулира дейността на щитовидната жлеза. Участва както в активното синтезиране и включване на йода в молекулата на тироксина, така и в неговото попадане в кръвта. Задният дял на хипофизата се нарича неврохипофиза. Тя не секретира собствени хормони, а представлява структура, върху която се складират вещества, произведени в хипоталамуса. Тези вещества са антидиуретичният хормон и окситоцинът. Антидиуретичният (АДХ) хормон регулира обратната резорбция на водата в бъбречните каналчета и по този начин участва в концентрацията на урината. Намалението или липсата на хормона води до т.нар. безвкусен (воден) диабет. Болният пикае по 20-30 литра на ден и в същото време пие по 20-30 литра вода. Окситоцинът има важно влияние върху маточната мускулатура. Той подобрява ритмичните контракции по време на родовия акт и улеснява раждането. Щитовидна жлеза. Разположена е върху щитовидния хрущял на гръкляна. Има мека консистенция и тежи около 30 грама. Отделя хормоните тироксин, трийодтирозин и калцитонин. За синтез на нормално количество тироксин в организма е абсолютно необходим внос на определено количество йод в храната. Тиреоидните хормони имат активиращо обменните процеси действие. Те ускоряват клетъчния синтез на белтъците, засилват разграждането на глюкозата, мобилизират мазнините, отделят и ускоряват окислението им. В резултат от метабопитните ефекти на тироксина се повишава топлопродукцията, засилват се кислородните потребности, учестява се сърдечната дейност, засипва се скоростта на мускулните съкращения и други. Хипофункция на жлезата в детска възраст води до изоставане както в растежа, така и в развитието. Интелектуалният дефицит е толкова по-голям, колкото по-силно изразена е хипопродукцията на хормони. V възрастните хора това състояние е известно като микседем и се характеризира със забавена мисловна дейност, апатия, сънливост и други. Хиперпродукция на тироксина в детска възраст не е установена. През пубертета има леко физиологично засилване функциите на щитовидната жлеза, но след това всичко отзвучава. При възрастните хиперфункцията на жлезата воли до Базедова болест и е свързана с редица отклонения в общото състояние на организма - повишена възбудимост, сърцебиене и др. Околощитовидните жлези са 4 на брой и отделят т.нар. паратхормон. Той регулира резорбацията на Са++ от стената на тънкото черво, задържа и отлагането на Са++ от бъбречните каналчета, т.е. паратхормонът регулира калциевата обмяна. Тимус. Жлеза с лимфна консистенция, която е разположена зад гръдната кост. Открит е хормон - тимозин, който регулира съзряването на лимфоцитите от имунната система. Счита се, че освен това жлезата забавя половото развитие. След пубертета инволюира, но понякога функцията й продължава и довежда до мускулна слабост, склонност към бурни реакции при незначителни въздействия и други. Това следпубертетно развитие на жлезата често пъти се счита причина за някои тежки и продължително протичащи заболявания. Надбъбречни жлези. Намират се върху горните полюси на двата бъбрека и са изградени от две различни в морфофункционално отношение части - външна корова част (кортекс) и вътрешна (медула). Корова-та част отделя минералкортикоиди (апдостерон), глюкокортикоиди (кортизол) и андрогенни (хидроепиандростерон) хормони. Минерал-кортикоидите регулират количеството на електролитите в организма и алкално киселинното равновесие. Глюкортикоидите регулират въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм. Имат изразен противовъзпалителен и противоалергичен ефект. Тяхното използване като лечебни препарати, т.е. изкуствено въвеждане в организма, обаче трябва да става крайно предпазливо. Големи дози от тази група хормони потискат образуването на антитела и инхибират действието на имунната система. Андрогенните хормони притежават биологичното действие на мъжки полови хормони. Те се отделят в известни количества както у момчетата, така и у момичетата. При хиперпродукция на тези хормони се появява преждевременен пубертет у момчетата и известна маскулинизация у момичетата. Надбъбречната жлеза отделя и известно количество естрогени (женски полови хормони), но тяхното количество е малко и няма физиологично значение. Вътрешната част на надбъбречната жлеза синтезира адреналин и норадреналин. Това са неврохормони, които участват в предаването на нервния импулс от една нервна клетка на друга чрез структурното образувание на синапса. Някои от жлезите с вътрешна секреция имат двойна функция. Те синтезират хормони, които се изливат направо в кръвта и чрез нея отиват до обектите на въздействие. Освен това тези жлези имат и външно-секреторна функция - произвеждат продукти, които чрез каналче-та се отнасят до мястото на физиологично действие. Половите жлези са с двойна функция - от една страна, те имат герминативна, репродуктивна роля чрез производството на яйцеклетки и сперматозоиди, а от друга - хормонална, чрез синтез на женски и мъжки полови хормони. Женски полови жлези са яйчниците. Те са чифтни органи, разположени симетрично в долната част на коремната кухина. В тях са заложени около 150 000 фоликула, от които съзряват само около 500. Процесът на узряване на яйцеклетката е цикличен и зависи от комплекс фактори - хормонални, биосоциални и др. На 4-я ден от началото на менструалния период започва активно развитие на една яйцеклетка от яйчевия резерв. Постепенно тя се придвижва до повърхността на яйчника и около 14-я ден се освобождава от съпътстващите я клетки на фоликула и през коремната кухина навлиза в маточните тръби. Този процес се нарича овулация. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, след 12-14 дни отново започва дест-рукция на маточната лигавица и повторение на цикъла. Този процес е известен като менструация и продължава 3-5 дена. Целият цикъл на узряване на яйцеклетката, придвижването, менструацията и поява на новата яйцеклетка се нарича овариален цикъл. Той се появява около 11-13 годишна възраст, има средна продължителност 28 дни и изчезва след 45-50 годишна възраст. След това репродуктивната способност на жената изчезва, настъпва климактериум и менопауза. Яйчникът отделя полови хормони (естрогени), под чието влияние се развиват първичните и се появяват вторичните полови белези у жената. Интимният механизъм на това действие е свързан с разнообразни (предимно анаболни) ефекти върху обмяната. Яйчниковата функция се регулира от хипофизата и нервните структури на хипоталамуса. Освен яйчниците към женските полови органи се включват матката, маточните тръби, влагалище, големи и малки срамни устни, бартолинови жлези. Те са разположени в долната трета на коремната кухина. Мъжките полови жлези са тестисите. Те са чифтни органи, разположени в специална торбичка - скротум. В специалните образувания на паренхима на жлезата се произвеждат сперматозоиди и по съответен канал се изхвърлят чрез мъжкия полов орган със спермалната течност навън. Броят на сперматозоидите е огромен, в тяхното устройство има една особеност - малка опашка, осигуряваща активното им придвижване. Мъжки полови органи освен тестисите са мъжкият полов член (пенис), надсеменник, семеотвод, мъдница (скротална торбичка). В основата на пениса е разположен пикочния канал, около който в определена зона е разположена простатната жлеза. Половият член е изграден от три кавернозни тела, които по време на полов акт увеличават своя обем. Сперматозоидите се изхвърлят по време на оргазъм (най-високият пункт на полово възбуждане) чрез течност, която е съставена от секретите на простатната жлеза и семенните мехурчета, Най-напред тази семенна течност попада в пикочния канал, а след това се изхвърля навън. Появата на мъжки полови хормони и първите еякулации (процес на образуване и изхвърляне на семенната течност) става през пубертета, който у момчетата е малко по-късно в сравнение с момичетата - 14-15 годишна възраст. Отделянето на сперматозоиди и тестостерон продължава до дълбока старост. Тестисите отделят мъжки полови хормони - андрогени, като най-голямо значение има хормонът тестостерон. Под негово влияние се развиват първичните и се появяват вторичните полови белези. Хормонът стимулира смъкването на тестисите от коремната кухина (където се намират във вътреутробното развитие) в скроталната торбичка. Андрогенните хормони имат и силно изразен анаболен ефект. Той се проявява чрез стимулиране на синтеза на белтъчини предимно в опорно двигателния апарат. Под влияние на половите хормони спира нарастването на организма. След 50 години у жената спира производството на яйцеклетки и женски полови хормони. Това става сравнително внезапно, рязко и се преживява от жената доста болезнено и с различни психо-соматични смущения и напрежение. При мъжете се наблюдава постепенно атрофиране на мъжките полови жлези и намаляване на количеството отделени сперматозоиди, като този процес е много индивидуален и вариативен. Намалява и концентрацията на мъжки полови хормони. Появява се хипертрофия на простатната жлеза, процес който все още се счита от някои автори за физиологичен.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.