Резултати за "Хигиена на дихателната система".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Хигиена на дихателната система

Хигиенна оценка на състоянието на дихателната система се прави посредством разнообразни инструментални и измервателни методи. Изследване на въздушната проходимост на носните кухини се извършва чрез малко фитилче от памук, поставено съответно пред едната и другата ноздра. Оценява се силата на издишваната струя. Обикновено изследването се извършва с ринопневмометър, като при нормалното носно дишане долната граница на вдишването съответства на 40 тт H2О над нулево равнище, а долната граница на издишване -на 110 - 120 мм H2О под нулево равнище. Трябва да се отбележи, че има специализирани методи за изследване на различните функции на лигавицата на горните дихателни пътища. Така например за отделителната й функция оценката се извършва чрез памучно тампонче от 0.5 см3 - което след 1 минута престой трябва да се овлажни леко. Резорбтивната функция се изследва с памучно тампонче, напоено с 1 %-ов разтвор на атропин. След 20 мин. нормалната реакция е мидриаза (разширяване на зеницата). Обонятелната функция на носната лигавица се изследва с олфактометър, като остротата на обонянието се представя графично за всеки вид мирис. Хигиенната оценка на дихателната система задължително включва измервания на показатели за външното дишане. Това са витален капацитет (ВК) и неговите компоненти - дихателен обем, резервен обем на вдишване и резервен обем на издишване. ВК зависи както от някои структурни особености на гръдния кош, така й от функционалната годност на белодробната тъкан, бронхите, подвижността на плеврите и др. Той дава представа за възможностите на дихателната система. При преценката му трябва да се знае, че са възможни отклонения (приети за нормални) до 20 % от предвидените нормативи за възрастта и пола. ВК намалява с възрастта, при някои професионални вредности и заболявания (туберкулоза, силикоза, емфизем и др.) Освен ВК се правят измервания на максимална минутна вентилация (ММВ), форсиран витален капацитет (ФВК) и др. Това са динамични показатели за оценка на дихателната система и се използват при по-специални случаи (доказване на професионални заболявания и др.). Хигиенна оценка на вътрешното дишане се извършва и чрез измерване на алкално-киселинното състояние на кръвта и количеството на кръвните газове - актуално рН; актуално рCО2 в кръвта; стандартен бикарбонат; намаляване на О2 в кръвта и др. Чрез тях много точно се изследват биоокислителните процеси в тъканите и степента на газообмен в белите дробове. По този начин може да се установят ранни прояви на дихателна недостатъчност и др. Методи на изследване и хигиенна оценка са рентгенографията и рентгеноскопията. Те се прилагат само в изключителни случаи на необходимост от установяване на болестен процес или хронично действаща нокса (напр. при силикоза). Когато се прави хигиенна оценка на дихателната система винаги трябва да се направи обследване на околната среда - атмосферния въздух, замърсители, влажност и др., които се отразяват върху дишането. Профилактиката на уврежданията на дихателната система започва от въздуха, който човек диша. Основните патогенни фактори са прах, пари, газове и аерозоли. За тяхното откриване и проследяване има специално разработени уреди, които регистрират и определят количествено различните замърсители. Освен това има разработени стандарти (държавни и световни) за пределно допустими концентрации във въздушната среда. Така например за България такива ПДК са: - азотен двуокис - 0.04 тд/м3 - азотен окис - 0.06 тд/м3 - бензин - 1.5 mg/м3 - въглероден окис - 3.0 тд/м3 - живак - 0.0003 mg/м3 Анатомия и физиология на човека - олово - 0.0003 тд/м3 - серен двуокис - 0.005 mg/м3 - хлор - 0.03 mg/м3 - нетоксичен прах - 0.15 mg/м3. Контролът на атмосферния въздух е регламентиран със законови актове. Друг важен компонент на хигиената на дихателната система е ранното започване на закалителни процедури. Трябва да се отбележи, че заболяванията на дихателната система са едни от най-широко разпространените. Особено важно е това в детска възраст. По данни на СЗО от 1986 год. децата в България умират най-често именно от възпаления и заболявания на дихателната система. Това е още един сериозен аргумент за закаляването, като необходима база за ефективна профилактика. Закаляване се нарича процесът на повишаване адаптационните механизми на организма към бързо променящите се фактори на средата. Този процес се извършва съобразно следните основни принципи: - постепенност. Започва се от най-ранна детска възраст (2 месеца) и постепенно дразнителите на закалителните процедури се усилват. Започва се от най-слабия - въздуха и постепенно се преминава на вода, слънце; - системност. Процедурите не бива да се прекъсват за продължителен период; - индивидуализиран подход. Всеки индивид има свои характерни особености - както соматични, така и психически, и емоционални. Целият комплекс от закалителни процедури трябва да е съобразен с възможностите, желанията и здравословното състояние на всеки организъм. Основните фактори на закаляване са въздухът, слънцето и водата. Методите, чрез които се използват тези фактори са разнообразни и тяхното приложение може да става самостоятелно или комплексно. Важно условие е нещата да бъдат добре дозирани. Може да се започне от двумесечна възраст, като малкото бебе се съблече частично и се остави така около 5 - 10 мин. при 18° температура. След известен период процедурите се удължават, към тях може да се прибави обтриване с влажна кърпа с подходяща температура на водата. Постепенно се включват и слънчеви бани, водни бани в басейн, море и т. н. Съществено е да се следи за субективното усещане на удоволствие от детето, както и някои обективни прояви за дискомфорт - посиняване на кожата, треперене, трайна поява на т. нар. гъша кожа. В такъв случай процедурата трябва да се прекрати. Закаляването е мощен фактор за профилактика на дихателните заболявания. За съжаление обаче, у нас все още няма достатъчна здравна култура на населението, то не се прилага в семейството, поради което може би децата ни боледуват и умират най-често от дихателни заболявания. Хигиената на дихателната система в по-късна възраст предполага периодично изследване на лица, работещи в замърсена атмосфера -миньори, хлебари, селскостопански работници, стъклари и др. Първите прояви на намалени функционални възможности са повод за смяна на професията, трудоустрояване и др. Освен това е важно навременното лечение и особено поддържащата терапия и наблюдение при хроничните заболявания, засягащи дихателната система. .

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.