Резултати за "Ухо".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Ухо

Органът на слуха и равновесието се подразделя на три отдела -външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо приема и насочва звуковите вълни към тъпанчевата ципа. То се състои от две части - ушна мида (аурикула) и ушен канал или външен слухов проход (меатус акустикус екстернус). Ушната мида представлява приплесната фуния, обърната настрани и малко напред. По-голямата й част е съставена от еластичен хрущял, покрит с кожа. Долната й част виси свободно, не съдържа хрущял и е съставена от съединителна и мастна тъкан. Ушният канал е дълъг около 2,5 см и се дели на хрущялна и костна част. Костната част навлиза в слепоочната (темпорална) кост. Целият канал е постлан с кожа, която съдържа жлези, отделящи ушна кал (церумен). Каналът завършва с преграда -тъпанчевата ципа. Средното ухо се състои от тъпанчева ципа (мембрана тимпани), тъпанчева кухина (кавум тимпани), слухова тръба (туба аудитива) и слухови костици. Тъпанчевата мембрана разделя ушния канал от тъпанчевата кухина. Тя се състои от по-малка горна част, която е хлабава, и по-голяма долна част, която е опъната. Външната стена на мембраната е покрита с кожа, а вътрешната - с лигавица, като между двете има слой от съединителна тъкан. За вътрешната стена се прикрепва първата ушна костица - чукчето. Тъпанчевата кухина е разположена в пирамидата на слепоочната кост, изпълнена е с въздух и е постлана с лигавица. Външната стена се затваря от тъпанчевата мембрана, а вътрешната я отделя от костния и ципестия лабиринт, образуващи вътрешното ухо. В тъпанчевата кухина се разполагат трите слухови костици, които са подвижно свързани една с друга. Първата от тях - чукче (малеус) е срасната с тъпанчевата ципа, втората - наковалня (инкус), се залавя навън за чукчето, а навътре за третата костица -стреме (стапес). Стремето заляга по вътрешната стена на тъпанчевата кухина, върху преддверното (овално) прозорче (фенестра вестибули или овале), под което се намира охлювното (кръгло) прозорче (фенестра кохлее или ротундум). Двете прозорчета са затворени с еластични мембрани, които отделят изпълненото с въздух средно ухо от перилимфното пространство на вътрешното ухо. Слуховата (Евстахиева) тръба свързва тъпанчевата кухина с носната част на гълтача (фаринкс). Състои се от хрущялна и костна (слепоочна) част и е покрита с лигавица съдържаша слузни жлези. Тръбата служи за изравняване на въздушното налягане в тъпанчевата кухина с атмосферното налягане. Тя се отваря при гълтане или натиск върху вдишания въздух при предварително запушени ноздри и уста. Вътрешното ухо е разположено във вътрешността на слепоочната кост и се състои от костен лабиринт и вложен в него ципест лабиринт, където на определени места се намират равновесните и слуховите рецептори. Костният лабиринт се състои от две части - преддверие (вестибулум), свързано с три полуокръжни канала (каналес семициркуларес), и охлюв (кохлеа). Преддверието представлява неправилна кръгловата костна кухина, чиято външна стена я отделя от тъпанчевата кухина, а вътрешната й стене е дъно на вътрешния слухов проход. По повърхността на преддверието се намират пет отвора, чрез които с него се съединяват три полуокръжни канала, разположени в три перпендикулярни една спрямо друга равнини. Всеки полуокръжен канал изхожда от преддверието с разширена част - ампула, а навлиза в него чрез по-тънко краче. Два от полуокръжните канали се съединяват и имат едно общо краче. Охлювът представлява спираловиден костен канал, който се намира във вътрешността на пирамидата на слепоочната кост, Той започва от долно-предната част на преддверието и прави 2 и 1/2 завивки, като завършва със сляп връх. Ципестият лабиринт, разположен в кухината на костния лабиринт, повтаря неговото устройство, но с усложняване на отделните детайли. Ципестият лабиринт се състои от образувания, разположени в преддверието и трите костни полуокръжни канала, които представляват равновесния му отдел, и от образувания, намиращи се в охлюва, които съставят слуховия му отдел. В преддверието се намират две ципести торбички. Едната е по- кръгла и се нарича утрикулус, а другата е по-продълговата и се нарича сакулус. В торбичките има ограничени затворени повърхности, наречени макули, покрити с желатинозно вещество, което се обозначава като отолитова мембрана. В желатинозната мембрана плуват дребни кристалчета - отолити. Макулите са рецепторните области на равновесния орган и в основата им са разположени ресничести клетки с власинки, насочени към отолитовата мембрана. Това са рецепторите на равновесната (вестибуларна) сетивност, които се дразнят при движението на желатинозната мембрана и утежняващите я отолити. От утрикулуса излизат и навлизат три ципести полуокръжни канала, вложени в съответните костни канали. Рецепторните им зони са разположени само в ципестите разширения - ампулите, в които се вдават гребенчета (кристи), покрити с желатинозни мембрани. Към желатинозното вещество са потопени власинките на ампуларните вестибуларни рецептори. Те реагират само на ъглово, а не на линейно ускорение и са предназначени да компенсират движенията на главата чрез обратни движения на очите. Така се осигурява стабилно, неразмазано зрително възприятие при движения на главата, ходене и тичане. Рецепторните области в макулите на двете торбички и в гребенчетата на ципестите ампули се означават като вестибуларен апарат. Вътрешността на ципестия лабиринт е изпълнена с течност, наричана ендолимфа, а пространството извън ципестия лабиринт, между него и костния лабиринт, е изпълнено с течност, която се нарича перилимфа. Двете течности имат различен химически състав. Перилимфата съдържа много натрий, подобно на извънклетъчните (екстрацелуларни) течности, а ендолимфата е богата на калий, както вътреклетъчните (интрацелуларни) течности. Следователно утрикулусът, сакулусът и трите полуокръжни канали са изпълнени с ендолимфа. Ципестият охлюв, наричан и охлювен проток (дуктус кохлеарис), е спираловидна тристенна тръбичка, протичаща във вътрешността на костния охлюв. Тя завършва сляпо в двата си края - единият откъм преддверието, а другият - към охлювния връх. Тъй като една ципеста пластинка разделя пространството на костния охлювен канал, оставащо извън ципестия охлюв, на още две половини, то в костния охлюв фактически се образуват три паралелни спирални канала. Двата канала извън ципестия охлюв са: един горен канал откъм върха на охлюва, който се нарича преддверна стълба (скала в'естибули) и започва от преддверието в областта на преддвериото или овално прозорче (срещу стремето на средното ухо); и един долен канал откъм основата на охлюва, който се нарича тъпанчева стълба (скала тимпани) и започва от охлювното (или кръгло) прозорче. Тези две стълби са изпълнени с перилимфа и не са напълно отделени една от друга, защото към слепия връх на костния лабиринт се съединяват около слепия завършек на ципестия лабиринт в съвместно пространство, наречено хеликотрема. Двете мембрани, затварящи съответно овалното и кръглото прозорче, отделят двата канала от кухината на средното ухо и не позволяват на перилим-фата да проникне в него. Самият ципест охлюв (охлювният проток) понякога е наричан средна стълба и за разлика от другите два канала е част от вътрешността на ципестия лабиринт и е изпълнен с ендолимфа. Ципестият охлюв има мембранна стена, която го разграничава от преддверната стълба. Тя се нарича преддверна (вестибуларна) мембрана или Райснерова мембрана. Стената, която отграничава ципестия охлюв от тъпанчевата стълба, пък се нарича базиларна (основна) мембрана. В тази мембрана са поместени рецепто-рните клетки на слуховата сетивност, които в съвкупност формират спиралния орган, известен повече като Кортиев орган. Рецепторните слухови клетки също са ресничести и техните фини власинки проникват в лежащата над Кортиевия орган желатинозна маса, наречена покривна мембрана (текториална Звуковата рецепция се осъществява, като звуковите вибрации налягат върху тъпанчевата мембрана и слуховите костици, от които механичният импулс се предава през мембраната на овалното прозорче върху перилимфата на преддверната стълба. Оттук чрез хеликотремата вълновите тласъци се предават върху перилимфата на тъпанчевата стълба и се уравновесяват чрез адекватни вибрации на мембраната на кръглото прозорче. Тласъчните трептения на перилимфата се отразяват и върху двете мембрани (покривна и базиларна), отграничаващи ципестия лабиринт (средната стълба). Така се раздвижва и ендолимфата и се дразнят власинките на слуховите рецептори от разположения върху базиларната мембрана Кортиев орган. Тези рецепторни клетки се дразнят селективно в зависимост от височината на тона, т. е. по протежение на спиралната базиларна мембрана те са подредени тонотопично. Слуховите рецепторни клетки обаче не са неврони и нямат аксони. Те предават възбудата върху първия неврон от слуховия път. Това са нервни клетки, разположени в т. нар. спирален възел на охлюва (ганглион спирале кохлее), който се намира в костния охлюв, завивайки по протежение на неговата ос заедно с трите канала (стълбите), Аксоните на невроните от спиралния ганглий образуват слуховите нерви, които навлизат в мозъчния ствол и достигат до слуховите ядра в моста.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.