Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Трите прасенца
 

Живяла някога една стара свиня, която имала три прасенца. Тъй като не можела да ги изхранва, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по широкия свят и да си търсят късмета.
Първо тръгнало най-голямото прасенце. Както си припкало по пътя, срещнало един мъж, който носел наръч слама.
— Извинете, господине — рекло то много любезно, — бихте ли ми дали тази слама, за да си построя къща?
Мъжът като видял какви добри обноски има прасенцето, му дал сламата. Малкото прасенце се заловило за работа и си построило красива къща.
Щом я завършило обаче, случило се така, че оттам минал един вълк. Видял той къщичката и по миризмата разбрал, че вътре има прасе.
Похлопал той на вратата и рекъл:
— Прасенце, прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Прасенцето видяло големите лапи на вълка през ключалката и извикало:
— Не! Не! Не!
Оголил вълкът зъби и изръмжал:
— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти.
И така изпухтял той и духнал, че от къщичката не останал и помен, изял прасенцето, а после продължил по пътя си.
Когато второто прасенце тръгнало да си дири късмета, то срещнало един човек, който носел наръч клонки и понеже било много учтиво, то попитало:
— Извинете, господине, бихте ли ми дали тези клонки, за да си построя къщичка?
И човекът като видял какви добри обноски има прасенцето, дал му клонките. Заловило се прасенцето за работа и скоро си построило красива къщичка.
Случило се така обаче, че когато къщичката била готова, по тези места дошъл вълкът. Видял къщичката и подушил, че вътре има прасе.
Потропал на вратата и рекъл:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Но прасенцето надзърнало през ключалката, видяло големите уши на вълка и извикало:
— Не! Не! Не! За нищо на света! Озъбил се тогава вълкът и изревал:
— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти.
И така изпухтял той и духнал, че клонките се разхвърчали. Изял малкото прасенце, а после продължил по пътя си.
Най-накрая тръгнало по света и третото прасенце. Срещнало един човек, който носел тухли и тъй като било много възпитано прасенце, то помолило:
— Уважаеми господине, бихте ли ми дали тези тухли, за да си построя къщичка?
А мъжът като видял колко е учтиво прасенцето, дал му тухлите. Захванало се прасенцето за работа и си построило красива къща.
И отново се случило така, че тъкмо завършило къщата и по тези места се появил вълкът. Видял той къщичката и усетил миризмата на прасе.
Почукал на вратата и изръмжал:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Но прасенцето надзърнало през ключалката, видяло големите уши на вълка и викнало:
— Не! Не! Не! За нищо на света!
— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти — рекъл вълкът и показал острите си зъби.
И така той изпухтял и духнал. После духнал и изпухтял. Пухтял, пухтял и духал, духал, но не могъл да събори къщичката. Накрая така се изморил, че повече нямал сили нито да пухти, нито да духа. Помислил малко и рекъл кротко:
— Виж какво, прасенце, зная едно чудесно място, където има цяла нива с вкусна ряпа.
— Така ли? — изненадало се прасенцето. — Ами къде е това?
— Ще ти покажа — рекъл вълкът с благ глас. — Ако утре сутринта точно в шест часа си готово, аз ще дойда да те взема, а после заедно ще отидем на нивата на фермера Смит и ще си вземем ряпа за вечеря.
— Много ти благодаря — отвърнало прасенцето. — Точно в шест часа ще бъда готово.
Но трябва да знаете, че прасенцето изобщо не можело да бъде измамено така лесно. Станало то още в пет часа, притичало до нивата на фермера Смит, извадило си ряпа и когато вълкът похлопал на вратата, то вече закусвало с ряпата.
— Прасенце! Прасенце! Готово ли си? — извикал вълкът.
— Готово ли? — обадило се прасенцето. — Ах ти, мързелан такъв! Аз вече бях на нивата, върнах се и закусвам сладко с цяла кошница ряпа.
Като чул това, вълкът побеснял от яд, но тъй като бил решен да изяде прасенцето, заговорил така, сякаш нищо особено не се било случило:
— Радвам се, че ти харесва ряпата, но зная нещо по-вкусно от нея.
— Така ли? — полюбопитствало прасенцето. — И какво е то?
— Едно чудесно ябълково дърво в овощната градина, което ражда най-сочните и най-сладки ябълки. Така че ако утре сутринта в пет часа си готово, аз ще дойда да те взема и заедно можем да си наберем ябълки.
— Много ти благодаря — зарадвало се прасенцето. — Точно в пет часа ще съм готово.
На другата сутрин то станало рано–рано и се разбързало. Когато тръгнало за ябълки, още нямало четири часа. Но след като веднъж бил измамен, вълкът нямал желание това да му се случи отново. Ето защо той също тръгнал в четири часа и тъкмо прасенцето било напълнило кошницата си с ябълки до половината, когато видяло вълкът да се задава по пътя и да се облизва.
— Привет! — извикал вълкът радостно. — Ти вече си тук! Ама ти наистина си много ранобудно! Е, как са ябълките, харесват ли ти?
— Чудесни са — отвърнало прасенцето, — ще ти хвърля една, за да опиташ.
И то я хвърлило толкова надалеч, че когато вълкът отишъл да я вземе, прасенцето грабнало кошницата и хукнало към къщи.
Вълкът, естествено, страшно се ядосал, но на другия ден отишъл при къщичката на прасенцето и се обадил с меден гласец:
— Прасенце! Прасенце! Толкова си умно, искам да ти направя подарък. Ако днес следобед дойдеш на панаира, ще ти подаря нещо.
— Много благодаря — рекло прасенцето, — кога тръгваме?
— Точно в три часа — отвърнал вълкът, — така че дотогава гледай непременно да се приготвиш.
— Още преди три ще бъда готово — изкискало се прасенцето.
Речено–сторено. Тръгнало рано сутринта то и отишло на панаира. Полюляло се на люлка, забавлявало се до насита, купило си гюм за масло като подарък от панаира и припнало към дома далеч преди три часа. Но тъкмо превалило баира и що да види! Вълкът се изкачвал нагоре целият запъхтян и почервенял от яд.
Нямало къде другаде да се скрие прасенцето, освен в гюма за масло, затова бързо се мушнало вътре и понечило да затвори капака. В този миг обаче гюмът се затъркалял надолу по хълма със страшен шум:
— Бум! Тряс! Прас!
Прасенцето вътре, разбира се, започнало да квичи, и когато вълкът чул шума, видял гюмът да се търкаля към него:
— Бум! Тряс! Прас!
Той така се изплашил, че загубил и ума и дума, подвил опашка и хукнал да бяга. Но той все още не се бил отказал да изяде прасенцето за вечеря, затова отишъл на другия ден пред къщичката и му казал как съжалява, че не могъл да изпълни обещанието си да отидат на панаира, но причината за това било нещо ужасно, страховито, отвратително, което го нападнало, вдигайки шум до небесата.
— Боже Господи! — извикало прасенцето. — Това трябва да съм било аз. Когато те видях да се задаваш, скрих се в гюма за масло, а пък той започна да се търкаля! Много съжалявам, че така съм те изплашило!
Като чул това вълкът, пред очите му причерняло. Завил от мъка и се заканил, че ще влезе през комина и ще изяде прасенцето за вечеря. Но докато се изкачвал по покрива, прасенцето наклало буен огън и сложило на огнището един огромен казан, пълен с вода. Водата завряла и точно когато вълкът започнал да се спуска през комина, прасенцето вдигнало капака и — цамбур! — бухнал се той във врялата вода.
Прасенцето захлупило казана отново, сварило вълка и го изяло за вечеря.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Трите прасенца - Онлайн приказки от Napred.BG
4 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!