Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Трите прасенца
 

Живяла някога една стара свиня, която имала три прасенца. Тъй като не можела да ги изхранва, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по широкия свят и да си търсят късмета.
Първо тръгнало най-голямото прасенце. Както си припкало по пътя, срещнало един мъж, който носел наръч слама.
— Извинете, господине — рекло то много любезно, — бихте ли ми дали тази слама, за да си построя къща?
Мъжът като видял какви добри обноски има прасенцето, му дал сламата. Малкото прасенце се заловило за работа и си построило красива къща.
Щом я завършило обаче, случило се така, че оттам минал един вълк. Видял той къщичката и по миризмата разбрал, че вътре има прасе.
Похлопал той на вратата и рекъл:
— Прасенце, прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Прасенцето видяло големите лапи на вълка през ключалката и извикало:
— Не! Не! Не!
Оголил вълкът зъби и изръмжал:
— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти.
И така изпухтял той и духнал, че от къщичката не останал и помен, изял прасенцето, а после продължил по пътя си.
Когато второто прасенце тръгнало да си дири късмета, то срещнало един човек, който носел наръч клонки и понеже било много учтиво, то попитало:
— Извинете, господине, бихте ли ми дали тези клонки, за да си построя къщичка?
И човекът като видял какви добри обноски има прасенцето, дал му клонките. Заловило се прасенцето за работа и скоро си построило красива къщичка.
Случило се така обаче, че когато къщичката била готова, по тези места дошъл вълкът. Видял къщичката и подушил, че вътре има прасе.
Потропал на вратата и рекъл:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Но прасенцето надзърнало през ключалката, видяло големите уши на вълка и извикало:
— Не! Не! Не! За нищо на света! Озъбил се тогава вълкът и изревал:
— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти.
И така изпухтял той и духнал, че клонките се разхвърчали. Изял малкото прасенце, а после продължил по пътя си.
Най-накрая тръгнало по света и третото прасенце. Срещнало един човек, който носел тухли и тъй като било много възпитано прасенце, то помолило:
— Уважаеми господине, бихте ли ми дали тези тухли, за да си построя къщичка?
А мъжът като видял колко е учтиво прасенцето, дал му тухлите. Захванало се прасенцето за работа и си построило красива къща.
И отново се случило така, че тъкмо завършило къщата и по тези места се появил вълкът. Видял той къщичката и усетил миризмата на прасе.
Почукал на вратата и изръмжал:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Но прасенцето надзърнало през ключалката, видяло големите уши на вълка и викнало:
— Не! Не! Не! За нищо на света!
— Тогава ще изпухтя и ще духна и ще отнеса къщичката ти — рекъл вълкът и показал острите си зъби.
И така той изпухтял и духнал. После духнал и изпухтял. Пухтял, пухтял и духал, духал, но не могъл да събори къщичката. Накрая така се изморил, че повече нямал сили нито да пухти, нито да духа. Помислил малко и рекъл кротко:
— Виж какво, прасенце, зная едно чудесно място, където има цяла нива с вкусна ряпа.
— Така ли? — изненадало се прасенцето. — Ами къде е това?
— Ще ти покажа — рекъл вълкът с благ глас. — Ако утре сутринта точно в шест часа си готово, аз ще дойда да те взема, а после заедно ще отидем на нивата на фермера Смит и ще си вземем ряпа за вечеря.
— Много ти благодаря — отвърнало прасенцето. — Точно в шест часа ще бъда готово.
Но трябва да знаете, че прасенцето изобщо не можело да бъде измамено така лесно. Станало то още в пет часа, притичало до нивата на фермера Смит, извадило си ряпа и когато вълкът похлопал на вратата, то вече закусвало с ряпата.
— Прасенце! Прасенце! Готово ли си? — извикал вълкът.
— Готово ли? — обадило се прасенцето. — Ах ти, мързелан такъв! Аз вече бях на нивата, върнах се и закусвам сладко с цяла кошница ряпа.
Като чул това, вълкът побеснял от яд, но тъй като бил решен да изяде прасенцето, заговорил така, сякаш нищо особено не се било случило:
— Радвам се, че ти харесва ряпата, но зная нещо по-вкусно от нея.
— Така ли? — полюбопитствало прасенцето. — И какво е то?
— Едно чудесно ябълково дърво в овощната градина, което ражда най-сочните и най-сладки ябълки. Така че ако утре сутринта в пет часа си готово, аз ще дойда да те взема и заедно можем да си наберем ябълки.
— Много ти благодаря — зарадвало се прасенцето. — Точно в пет часа ще съм готово.
На другата сутрин то станало рано–рано и се разбързало. Когато тръгнало за ябълки, още нямало четири часа. Но след като веднъж бил измамен, вълкът нямал желание това да му се случи отново. Ето защо той също тръгнал в четири часа и тъкмо прасенцето било напълнило кошницата си с ябълки до половината, когато видяло вълкът да се задава по пътя и да се облизва.
— Привет! — извикал вълкът радостно. — Ти вече си тук! Ама ти наистина си много ранобудно! Е, как са ябълките, харесват ли ти?
— Чудесни са — отвърнало прасенцето, — ще ти хвърля една, за да опиташ.
И то я хвърлило толкова надалеч, че когато вълкът отишъл да я вземе, прасенцето грабнало кошницата и хукнало към къщи.
Вълкът, естествено, страшно се ядосал, но на другия ден отишъл при къщичката на прасенцето и се обадил с меден гласец:
— Прасенце! Прасенце! Толкова си умно, искам да ти направя подарък. Ако днес следобед дойдеш на панаира, ще ти подаря нещо.
— Много благодаря — рекло прасенцето, — кога тръгваме?
— Точно в три часа — отвърнал вълкът, — така че дотогава гледай непременно да се приготвиш.
— Още преди три ще бъда готово — изкискало се прасенцето.
Речено–сторено. Тръгнало рано сутринта то и отишло на панаира. Полюляло се на люлка, забавлявало се до насита, купило си гюм за масло като подарък от панаира и припнало към дома далеч преди три часа. Но тъкмо превалило баира и що да види! Вълкът се изкачвал нагоре целият запъхтян и почервенял от яд.
Нямало къде другаде да се скрие прасенцето, освен в гюма за масло, затова бързо се мушнало вътре и понечило да затвори капака. В този миг обаче гюмът се затъркалял надолу по хълма със страшен шум:
— Бум! Тряс! Прас!
Прасенцето вътре, разбира се, започнало да квичи, и когато вълкът чул шума, видял гюмът да се търкаля към него:
— Бум! Тряс! Прас!
Той така се изплашил, че загубил и ума и дума, подвил опашка и хукнал да бяга. Но той все още не се бил отказал да изяде прасенцето за вечеря, затова отишъл на другия ден пред къщичката и му казал как съжалява, че не могъл да изпълни обещанието си да отидат на панаира, но причината за това било нещо ужасно, страховито, отвратително, което го нападнало, вдигайки шум до небесата.
— Боже Господи! — извикало прасенцето. — Това трябва да съм било аз. Когато те видях да се задаваш, скрих се в гюма за масло, а пък той започна да се търкаля! Много съжалявам, че така съм те изплашило!
Като чул това вълкът, пред очите му причерняло. Завил от мъка и се заканил, че ще влезе през комина и ще изяде прасенцето за вечеря. Но докато се изкачвал по покрива, прасенцето наклало буен огън и сложило на огнището един огромен казан, пълен с вода. Водата завряла и точно когато вълкът започнал да се спуска през комина, прасенцето вдигнало капака и — цамбур! — бухнал се той във врялата вода.
Прасенцето захлупило казана отново, сварило вълка и го изяло за вечеря.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Трите прасенца - Онлайн приказки от Napred.BG
4 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

indotogel

poker online Terbaik Indonesia

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!