|
|
Трите пера
Имало едно време една девойка, която се запознала с един мъж, но никога не успяла да види лицето му. Той идвал при нея, винаги когато падала нощта. Накрая те се оженили, но пак по тъмно. И след това мъжът пак излизал от къщи, преди да съмне, а се връщал по мръкнало.
Той бил мил и любезен със своята съпруга и й давал всичко, каквото пожелаела. В началото тя била много доволна и щастлива. Но след известно време, някои нейни приятели, които несъмнено й завиждали за нейния късмет, започнали да интригантстват. Те й внушавали, че съпругът й явно крие нещо чудовищно, което го карало да не си показва лицето.
Още преди да се оженят, младата жена се учудвала защо нейния ухажор не се срещал с нея открито през деня, както правели другите момчета с техните момичета. В началото на сплетните тя не обръщала голямо внимание на хорските приказки, но постепенно започнала да си мисли, че може би в тях имало нещо вярно. Накрая тя решила да го види на всяка цена. Една нощ, когато мъжът й се прибирал както обикновено в тъмното, тя изведнъж вдигнала свещта към лицето му и го видяла.
Какво било нейното голямо удивление, когато пред нея изведнъж се открил необикновено красив млад мъж, който можел да накара всяка жена по света да се влюби веднага в него. Но тя успяла само да зърне неговата хубост за миг, след като той се превърнал в голяма кафява птица. И само очите му като че ли останали същите и гледали към нея с укор и гняв.
— Тъй като ти направи нещо недостойно и глупаво — казал той, — няма да ме видиш повече, ако не ми служиш вярно седем години и един ден.
А младата жена заплакала силно и ридаейки, казала:
— Ще ти служа, ако трябва седем пъти по седем години и един ден, само ако отново се върнеш при мен. Кажи ми, какво трябва да правя.
Тогава птицата–съпруг й казала:
— Ще те заведа на едно място, където ти ще ми служиш. И трябва да вършиш добре работата си в продължение на седем години и един ден. Помни, че не трябва да се поддаваш на никакви съблазни, които могат да те накарат да напуснеш тази работа. Ако я напуснеш, никога повече няма да ме видиш.
Жената се съгласила, а птицата разперила криле и я отнесла в една голяма къща.
— Тук имат нужда от перачка и гладачка — проговорила отново птицата. — Върви и потърси господарката на къщата. Кажи й, че ти ще можеш да вършиш тази работа и помни, че трябва да я вършиш седем години и един ден.
— Но аз не мога да я върша и седем дена — отвърнала младата жена. — Аз не зная как се пере и глади.
— Това няма значение — отвърнала птицата. — Най-напред ти трябва да отскубнеш трите пера под лявото ми крило, които са най-близко до сърцето. Те ще вършат всичко, каквото им заповядаш. Когато имаш нужда, ти трябва само да ги вземеш в ръка и да кажеш: «Със силата на тези три пера, покривали сърцето на моя любим, тази работа трябва да бъде свършена!» и тя ще бъде свършена.
След това жената отскубнала трите вълшебни пера от своя съпруг–птица, който скоро отлетял.
После тя направила това, което й било заповядано. След като господарката на дома я настанила на работа, младата жена изпълнявала само указанията на съпруга–птица. Макар че трябвало да пере и глади, тя всъщност никога не вършела това. Когато имала работа, само влизала в помещението за пране, заключвала вратата и спускала кепенците, така че никой да не вижда какво всъщност върши. След това взимала трите пера и казвала:
— Със силата на тези три пера, покривали сърцето на моя любим, казаните трябва да се напълнят с вода, дрехите трябва да се разпределят в тях за пране, след това да се изперат, да се изварят, да се изцедят, да се изсушат, да се изгладят и да се сгънат.
И всичко това било изпълнявано — скоро дрехите стояли готови, изпрани, изгладени и добре сгънати на масата. Господарката на дома била много доволна от младата жена и казвала, че никога дотогава не била виждала толкова добра перачка и гладачка. Така изминали четири години и никой не я подмамвал да напусне тази работа. Останалите слуги обаче ставали все по-ревниви към нея, и то не само защото си вършела добре работата, а и защото била хубаво момиче и особено мъжете много я харесвали.
Но тя не обръщала внимание на никого, тъй като чакала с нетърпение деня, когато нейният съпруг–птица щял да се върне при нея и щял отново да приеме човешки образ.
Единият от мъжете, които я харесвали, бил дебелият иконом на имението. Веднъж, когато бил в мазето с ябълковото вино, той минал покрай помещението за пране. Неочаквано той чул оттам тихото заклинание на момичето:
— Със силата на тези три пера, покривали сърцето на моя любим, казаните трябва да се напълнят с вода, дрехите трябва да се разпределят в тях за пране, след това да се изперат, да се изцедят, да се изсушат, да се изгладят и да се сгънат.
Това много го учудило и той поискал да влезе през вратата, която била заключена. През нейната ключалка обаче без да го усетят той смаяно наблюдавал, как хубавата перачка седяла на един стол, а готовите изпрани, изгладени и нагънати дрехи сами се подреждали на масата.
Същата вечер той отишъл при девойката и й казал, че ако тя продължавала да вири нос и да го пренебрегва, щял да разкаже на господарката за нейната «работа». И всички щели да разберат за нейните магии. А най-малкото, което можело да й се случи, щяло да бъде това, че ще загуби работата си, ако не и живота си.
Младата жена се притеснила много, след като разбрала, че е разкрита. Защото, ако не изпълнела обещанието си да остане на тази работа седем години и един ден, тя никога нямала да види вече своя любим съпруг. За да спечели време, тя казала на иконома, че решила да обръща внимание само на онези мъже, които според нея биха имали достатъчно пари, за да я издържат.
Като чул това, дебелият иконом се разсмял.
— Пари ли? — попитал той. — Та аз имам цели седемдесет лири! Това няма ли да ти стигне?
— Може би — отвърнала тя.
На следващата сутрин икономът дошъл при нея със седемдесет златни фунта стерлинги. Тя ги взела в престилката си и казала, че е съгласна. Но младата жена намислила друго. Като повървели малко заедно, тя изведнъж се спряла и казала:
— Господин иконом, извинявай за момент. Сетих се, че съм забравила кепенците на пералнята отворени. Трябва да отида да ги затворя, защото те ще тракат цяла нощ и няма да оставят на мира господарите.
Но дебелият и застаряващ иконом искал да направи впечатление на пъргав и галантен мъж и затова казал:
— Извинявай, красавице моя, но ти не трябва да правиш това. Аз ще отида вместо теб и ще свърша тая работа. Ще се върна след минутка!
Когато останала сама, младата жена бързо извадила трите пера и задъхано казала:
— Със силата на тези три пера, покривали сърцето на моя любим, нека кепенците да не могат да се затворят от иконома до сутринта.
Така и станало. Икономът тъкмо затварял едните, другите отново се отваряли. Тъкмо затварял вторите, първите отново зейвали широко. Той не могъл да се справи с тях. И това продължило през цялата нощ. Едва на сутринта, той най-сетне успял да затвори кепенците, но бил толкова уморен и ядосан, че съвсем забравил за младата перачка. Ругаейки и проклинайки той успял само да се тръшне в леглото си. А после икономът не смеел да се оплаче на никого, защото щял да стане за смях, че цяла нощ не успял да затвори някакви си кепенци. Така желанието на нещастния любовник било попарено, а момичето задържало седемдесетте златни лири.
Като се минало известно време, дошло ново изпитание. Конярят, който отдавна искал да се ожени за красивата и умна перачка, един ден минал случайно покрай мястото където работела. Това станало точно в мига, когато давала заповедта си на трите вълшебни пера. Той погледнал през ключалката като иконома и смаяно видял как бельото само се изпирало, изцеждало, изсушавало, изглаждало и подреждало готово на масата.
Също като иконома той отишъл при младата жена и казал:
— Сега вече, скъпа моя, знам каква си, как переш и гладиш дрехите. Не ме пренебрегвай повече, иначе ще кажа на господарката, че си магьосница!
А момичето отговорило спокойно:
— Аз не обръщам внимание на всеки, който няма пари.
— Това ли било — казал конярят, — та аз имам четиридесет лири, които ми дължат господарите. Утре вечер ще си ги поискам и ще дойда при теб с тях.
На Вечерта конярят дал парите на жената, която ги прибрала в престилката си. Като повървели малко, обаче тя изведнъж се спряла и казала:
— Боже мой! Сетих се, че съм забравила прането да съхне на тела. Почакай малко тук, докато го събера.
Но конярят, който искал да направи впечатление като кавалер, я спрял:
— Остави на мен. Нощта е ветровита и студена, може да настинеш.
Щом останало само, момичето извадило трите пера и бързо казало:
— Със силата на тези три пера, покривали сърцето на любимия, нека дрехите прострени на тела да шибат и да удрят коняря, който идва да ги сваля, така че той да не може да свърши тази работа до сутринта.
След това тя спокойно се отправила към своята стая и си легнала, тъй като знаела какво ще се случи. И наистина. Това било една ужасна нощ за глупавия коняр. Мокрите дрехи, които били прострени на тела, шибали нещастния любовник по главата, ръцете и тялото през цялата нощ, така че той не успял да свали нито една от тях. На сутринта той се отказал ядосан и засрамен, но не смеел да сподели или да се оплаче на никого, тъй като се страхувал, че ще стане за посмешище.
Така умното момиче не само се отървало от още един нежелан натрапник, но и прибавило още четиридесет лири към първите седемдесет, които заключило в една кутия.
Като се минало известно време, дошло обаче ново трето изпитание. Един от лакеите — младо и красиво, но глупаво момче, бил отдавна влюбен в хубавата перачка. Тъй като често я преследвал, веднъж надникнал през ключалката в момента, когато тя седяла на стола, а готовите дрехи се подреждали сами на масата.
Като видял това лакеят се зарадвал, че най-после тя паднала в ръцете му. Той взел от господарите всичките пари, които му дължали и отишъл при момичето. Заплашил я, че ще разкаже на господарката какво е видял, ако тя не се съгласи да се омъжи за него.
— Виждаш ли! — показал й той парите. — Това съм спечелил от своята служба тук. Ти също служиш тук, но ще трябва да работиш много повече сама, докато събереш толкова. Затова, нека се съберем двамата и ще си направим къща, пък ако искаш можеш да останеш и да работиш още.
Тя се опитала да го отблъсне, но той настоявал и я заплашвал толкова много, че накрая казала:
— Добре, Джеймс! Моля те, отиди до избата и ми донеси малко бренди, защото не се чувствам добре, а пък трябва да помисля.
И когато останала сама, тя извадила трите пера и казала:
— Със силата на тези три пера, покривали сърцето на моя любим, нека Джеймс да не може да налее бренди в нито един съд, освен в собственото си гърло.
Така и станало! Колкото и да се опитвал, лакеят не можел да налее бренди в чашата. Той толкова много се мъчил да изцеди няколко капки от бъчвата, но всичко било неуспешно. Накрая Джеймс се уморил толкова много, че решил да си пийне малко. Той отворил уста под канелката на бъчвата и оттам потекла тъничка струйка. Така, гаврътнал няколко пъти по няколко глътки, докато накрая се замаял от алкохола. Но тъй като част от брендито се разляло на пода и скоро в цялата къща се разнесла неговата миризма, господарят слязъл до избата да види какво става.
Там той заварил пияния Джеймс и много се ядосал. Лакеят бил глупав, но честен младеж и разказал самата истина — как дошъл да налее малко бренди за хубавата перачка, как не успял да стори това и брендито се разляло на пода, както и по неговото лице.
— Добре измислена приказка — отвърнал разгневен господарят и ударил силно пияния лакей.
След това обаче той отишъл при своята съпруга — господарката на дома и казал:
— Трябва да уволним младата перачка. Тя прави нещо с нашите слуги. Всички те идваха при мен и си искаха дължимите пари, защото щели да се женят. Никой от тях обаче досега не е напуснал. Мисля, че в основата на всичко е това момиче.
Но господарката не смятала, че младата перачка е виновна за нещо. Тя имала добро мнение за нея, тъй като работила най-добре от всички останали слуги. Била на мнение, че вината е у мъжете и дори обвинила съпруга си, че ги защитава поради мъжка солидарност. Така те се скарали и накрая господарят отстъпил. Момичето останало на работа, макар че господарката го предупредила да внимава. А потърпевшите слуги не смеели да разкрият цялата истина, тъй като всеки се страхувал, че ще стане за смях на другите.
Един ден господарят решил да се поразходи с каретата. Когато тя чакала пред къщата и лакеят държал вратата й отворена, конярят държал поводите на конете, а икономът стоял готов на стъпалата, покрай тях минала хубавата перачка, като носила голям кош с готовото бельо. Като я видял толкова красива, нежна и изящна, лакеят Джеймс не издържал и започнал да ридае:
— Тя е едно такова лошо момиче — казал той. — Отмъкна всичките ми пари и освен това получих заради нея един голям пердах.
— Така ли? — извикал конярят. — Но тя извърши същото и с мене! — след което разказал всичко за простряното пране и целия безсмислен и къртовски труд, който той хвърлил. Като чул това и икономът много се ядосал и също разказал за своето голямо премеждие с кепенците на пералнята, които той не могъл да затвори цялата нощ.
— А един от тях — казал той, — ме удари силно по носа.
След това тримата слуги се наговорили да разкажат всичко на господаря, като му разкрият как всъщност работила перачката. Но младата жена имала остър слух и успяла да чуе всичко, което те замисляли срещу нея. Затова решила да направи нещо, за да ги спре. Като помислила малко, тя извадила трите пера и казала:
— Със силата на тези три пера, покривали сърцето на моя любим, нека тези мъже да се сбият помежду си, така че накрая да цопнат в езерото.
Малко след като изрекли това, тримата слуги започнали да спорят кой от тях щял да говори пред господаря. Изведнъж лакеят Джеймс толкова се разлютил, че ударил с юмрук дебелия иконом, като му насинил окото. А икономът не му останал длъжен и се нахвърлил срещу него с юмруци. Конярят също се намесил в боя, удряйки и двамата. А младата жена стояла отстрани и се заливала в смях.
Привлечен от шума, скоро се появил и господарят. Никой от биещите се обаче не го забелязал, а дори напротив — всеки от тях удрял още по-яростно, още по-силно, още по-настървено и още по-жестоко, докато накрая и тримата цопнали в езерото.
Тогава господарят попитал каква била причината за всичко това, а тя отговорила:
— Всеки един от тях искаше да ви говори против мен, тъй като аз отказах на техните сватбени предложения. Всеки един претендираше, че ще направи това най-добре, защото е по-добър. Накрая те се скараха, защото не можаха да се разберат коя от техните истории може да ми навреди най-много. Но те самите се наказаха, така че не е необходимо да се занимавате повече с тях.
Като чул това, господарят отишъл при съпругата си — господарката на дома и казал:
— Ти беше права, жено. Тази млада перачка е много умно момиче.
Така икономът, конярят и Джеймс не успели нищо да направят. Поради глупостта си трябвало да мълчат като овни, понеже били виновни за побоя. А младата жена продължила своята работа в къщата вече необезпокоявана.
Точно когато изминали седем години и един ден, пред имението спряла златна каляска, от която слязъл красивият съпруг на младата перачка, отново възвърнал човешкия си облик. И той взел умната си жена, и господарите останали много доволни, че тя имала такъв добър късмет. Затова наредили на всички слуги да излязат и да пожелаят много щастие на красивата двойка. Като минавала покрай иконома, тя му подала кесията с неговите седемдесет лири и казала:
— Приеми това като награда за неприятностите с кепенците.
След това стигнала до коняря, подала му кесия с неговите четиридесет лири и казала:
— Това е за отплата, заради неприятностите с простряното пране.
А като минала покрай лакея, подала му кесия със сто лири и казала със смях:
— Ето ти за брендито, което не успя да ми донесеш!
Като се разделила с всички, тя се качила на каляската при своя съпруг, те отпътували и живели доволно и щастливо много години.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
