Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Трите жълтици
 

Един беден човек слугувал двадесет години. Като изминала и последната година, господарят му го извикал да му плати. Отишъл слугата при него и видял, че на масата имало голям куп пари, а близо до тях три жълтици.
Господарят му казал:
— Ето, този куп пари е заплатата ти за двадесет години, които ми слугува. Ако вземеш тях, давам ти ги от сърце, ако вземеш трите жълтици — пожелавам ти щастие.
Чудил се, чудил се сиромахът какво да вземе и най-после взел трите жълтици. Тръгнал да си ходи и по пътя се събрал с трима другари двама от тях все говорели, а третият все мълчал.
Той попитал:
— Защо вашият другар никога не говори?
— Нашият другар за едно проговаряне взима жълтица — казали те.
Мислил, мислил сиромахът, па си казал: «И тъй и тъй съм сиромах, чакай да му дам една жълтица, да видим какво ще каже.» И му дал.
Тогава човекът му казал:
— Мътна вода да не газиш — и млъкнал.
Вървели, вървели, а той все мълчал.
Тогава сиромахът пак си казал: «Дадох вече една жълтица. Какво ще правя само с две? Чакай да дам още една, да видя какво ще каже.» И му дал и другата жълтица.
Мълчаливият му казал:
— Гдето видиш орли да се вият, да идеш и да видиш какво има там.
Повървели още малко и сиромахът си казал: «Какво ще правя само с една жълтица.» И дал и нея. Мълчаливият казал:
— Каквото ще правиш, първо помисли.
И се разделили.
Като повървял малко сиромахът стигнал до една мътна река. Той си спомнил думите на спътника си и не се решавал да прегази реката.
В това време се задал един търговец и му казал:
— Защо не минеш реката?
— Защото е мътна — отговорил той.
— Ех, че си глупав! — присмял му се търговецът и смушкал коня си във водата.
Посред реката конят се спънал, търговецът паднал и се удавил. Конят се изправил и доплувал до брега. На него били окачени дисаги, пълни с пари.
Хванал сиромахът коня, качил се на него и продължил пътя си.
Като повървял малко видял, че над едни скали се вият орли. Приближил се той и какво да види? Изклани хайдути, а наоколо им много пари, пушки и саби. Хайдутите не могли да си ги поделят, затова се изклали един друг. Натоварил сиромахът коня си, взел една пушка и една сабя и тръгнал към дома си.
Като стигнал дома, погледнал през прозореца и видял вътре непознат млад човек. Той се ядосал и вдигнал пушката да убие непознатия. Изведнъж си спомнил думите на мълчаливеца и си казал: «Чакай да си помисля първо. За тези думи съм дал една жълтица.»
В това време младежът се обърнал към жена му и казал:
— Мамо, много съм гладен.
Щом чул момъка да казва «мамо», сиромахът си помислил: «Аз съм излязъл от тук преди двадесет години. Това сигурно е синът ми.» Свалил пушката и влязъл вътре. Посрещнали го радостно.
Един ден той попитал сина си каква работа иска да захване.
— Искам да стана търговец, тате — отговорил синът му.
Бащата му дал три хиляди гроша, купил му един кон и му казал:
— Където отидеш, при млади хора няма да сядаш.
Тръгнал синът. Вървял, вървял, стигнал до едни гробища. Там видял, че трима разбойници бият един гроб.
— Защо биете този гроб?
— Мъртвецът има да ни дава пари — казали те.
— Колко има да ви дава?
— Три хиляди гроша.
Дожаляло му на момъка за умрелия, дал трите хиляди на разбойниците и се върнал в къщи. Баща му го запитал:
— Е, синко, какво направи?
— Минах покрай едни гробища и видях, че трима души бият един гроб — отвърнал синът му. — Попитах ги защо го бият, а те ми казаха, че мъртвецът, който бил погребан там, имал да им дава три хиляди гроша. Дожаля ми за умрелия и аз му платих дълга.
— Добре си направил, синко — казал бащата. — Вземи сега шест хиляди гроша и върви пак, но ако влезеш в кафене да не сядаш до млади хора.
Тръгнал пак момъкът. Вървял, вървял, стигнал едно село. Отбил се в едно дюкянче и седнал в ъгъла до един старец.
— Откъде идеш, синко? — попитал го той.
— Ида от бащината си къща. Тръгнал съм по търговия — отговорил момъкът.
— Ще ти стана другар, ако ми купиш кон и сабя. Ще тръгнем тогава заедно и ще печелим.
Момъкът се съгласил. Купил му той кон и сабя и тръгнали. Стигнали до една гора и старецът казал на момъка:
— Ти върви, синко, по пътя, но мълчи. Аз ще мина право през гората. Когато ме видиш хе, там, на онази височина, тогава ще викнеш и ще запееш.
След малко старецът се появил на височината и момчето запяло.
На тази скалиста височина имало пещера, а в нея се криели разбойници.
Като чули момчето да пее, те излезли един по един да го пресрещнат и убият. Но старецът застанал на входа на пещерата и щом се подадял някой отвътре, той замахвал със сабята и отрязвал главата му. Така той изклал всички разбойници. И като влязъл в пещерата, какво да види — купища пари и злато! Натоварил той коня си и настигнал момчето.
Вървели, вървели, стигнали в друго царство. Там царят имал дъщеря, която била много нещастна. Няколко пъти се омъжвала за царски синове, а на сутринта ги намирали мъртви. Царят на това царство обявил, че ще приеме за зет какъвто и да е момък, стига да остане жив след сватбата.
— Искаш ли да се ожениш за царската дъщеря? — попитал старецът момчето.
— Искам! — отвърнало то. — Но ме е страх да не умра, както са умрели толкова много момци преди мене.
— Не бой се! Щом аз съм с тебе нищо няма да ти се случи! — казал старецът и повел момчето към царския палат.
Като пристигнали царят ги попитал защо са дошли.
— Чухме, че имаш дъщеря, на която мъжете умират, а това момче иска да ти стане зет — казал старецът.
— Добре! — рекъл царят. — Ако оживее, давам му дъщеря си и половината царство.
Старецът казал на момчето:
— Иди ми купи една ножица и една торба.
Направили сватбата й младоженците легнали да спят. В това време старецът станал невидим и застанал до леглото им.
Когато царската дъщеря и момчето заспали, от устата й се показала една змийска глава, която искала да клъвне момчето по челото. Старецът отрязал с ножицата главата на змията и я сложил в торбата. След малко се показала друга глава. Старецът отрязал и нея и я сложил в торбата. След малко се показала и трета глава. Той и нея отрязал. Като разбрал, че вече няма опасност за момчето, старецът излязъл от стаята.
На сутринта царят видял, че зет му е жив и здрав и много се зарадвал.
Устроил голямо празненство и искал да му даде половината царство, но момчето казало:
— Мен царство не ми трябва. Аз исках жена и си взех.
Доста време поживели те при царя и накрая решили да си ходят.
Вървели, вървели, стигнали пещерата на разбойниците. Влезли вътре, натоварили колите със злато и продължили пътя си. Като стигнали до гробищата старецът казал:
— Е, друже, досега бяхме съдружници във всичко. Хайде сега да си поделим спечеленото и да тръгнем всеки по своя път.
Поделили си среброто, златото и всички скъпоценности.
Старецът казал:
— Чакай, друже и жената трябва да делим!
— Добре! Да я делим! — рекло момчето.
Хванали те царската дъщеря за ръцете и старецът замахнал със сабята да я разсече. Царската дъщеря много се изплашила и от устата й се показала една змия с три шии.
— Пусни я сега! — казал старецът.
Той взел змията, сложил и трите отрязани глави от торбата и казал на царската дъщеря:
— Ето, дъще, тази змия е ухапвала мъжете ти и те са умирали. Сега тя не е страшна.
А на момчето казал:
— Синко, аз бях при тебе, когато щяха да те клъвнат тези змийски глави и ги отсякох. А сега ти подарявам и цялото си богатство — злато, сребро и царската дъщеря. Аз съм онзи мъртвец, на когото разбойниците биеха гроба. Ти ме спаси. Много ме болеше, синко, затова ти сторих тази добрина.
Като казал това, старецът се изгубил. Момчето и царската дъщеря и цялото богатство си отишли в къщи и живели весело и щастливо до дълбока старост.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Трите жълтици - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

indotogel

poker online Terbaik Indonesia

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!