Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Трите вълшебства
 

Живял някога край Северно море силен цар, господар на много страни и кораби. Той имал трима синове. Когато пораснали, поискали да тръгнат по море, да опитат своята сила, да се отличат със смели дела и да спечелят много богатства.
Царят заповядал да приготвят три кораба за тримата си сина.
— Какво смяташ да правиш с кораба, който ти подарих? — попитал той най-големия си син.
— Мисля да отпътувам през девет морета на изток и да събера богатства от далечните брегове и острови — отвърнал той.
— Добре си намислил — рекъл царят. — Заминавай и нека щастието скоро ти се усмихне!
След това попитал средния си син:
— А ти, синко, какво мислиш да предприемеш с кораба, който ти подарих?
— Драги татко, — отвърнал средният син — мисля да отпътувам през морето на запад. Искам да открия нови земи и острови, и да донеса техните богатства.
— Добре си намислил. Върви, нека щастието ти се усмихне! — рекъл и на него царят.
Накрая той задал същия въпрос и на най-малкия си син, а той му отговорил:
— Аз, драги татко, мисля да се отдам на приключения и както досега, да се покажа достоен за твоето име и любов.
Този отговор изненадал царя, защото не очаквал да чуе подобно нещо, но все пак казал:
— Заминавай и на добър път!
Рано на другата сутрин синовете се качили на своите кораби и потеглили. Известно време плували заедно, но когато излезли в открито море, единият кораб поел на изток, другият на запад, а третият на юг.
Първият кораб, който тръгнал на изток, стигнал в страната на среброто, където вместо сняг, валели сребърни пари. Царският син напълнил кораба със сребро и отплувал обратно.
Вторият кораб, който плувал на запад, стигнал в страната на златото. Там средният син го напълнил със злато и поел обратно.
Третият кораб, който тръгнал на юг, не могъл да намери нито сребърна, нито златна страна. Храната се свършила. В далечината царският син забелязал черна точка и се отправил на там. Надявал се да намери страната на хляба, но когато се доближил до брега, видял, че това е пуст остров.
Три дни царският син обикалял пустия остров и не могъл да намери храна нито за себе си, нито за хората си. На третия ден паднал изтощен в безсъзнание. Когато се свестил, видял дивна девойка, която състрадателно го гледала.
— Кой си ти и как си дошъл тук? — запитала го тя.
— Ах, по-добре да не бях идвал! — отвърнал царският син. — Аз съм принц, но сега умирам от глад!
— Аз ще ти помогна! Ела с мен! — рекла девойката и отвела принца до малка къщичка, където работела една стара жена.
Девойката рекла на бабата:
— Мила майко, дай на този принц, който е много гладен, вълшебната кърпичка, която изпълнява всички желания.
Бабата се намръщила, но извадила от един долап извезана кърпичка. Разгърнала я върху масата и рекла:
— Кърпичке, дай храна за един човек!
Още не изрекла последните думи и ето, на масата върху кърпичката се наредили хляб, печено месо, плодове и вино.
Девойката поканила принца да се нахрани. Той седнал на масата и сладко се нахранил. Пил за здравето на девойката и на бабата, а след това тръгнал да си ходи.
Девойката се спуснала след него и извикала:
— Вземи и мен! Тук се чувствам самотна. Не искам да оставам без тебе!
— Мила девойко! — отвърнал принцът. — Не мога да те взема със себе си, защото не знам къде отивам. Ако ми се усмихне щастието ще се върна и ще те взема.
— Добре, но не забравяй да удържиш думата си. Подарявам ти вълшебната кърпичка! Служи си с нея, пази я добре и не ме забравяй!
Царският син се върнал на кораба и намерил хората си гладни и отчаяни. Наредил да донесат най-голямата маса на кораба. Заповядал на моряците да насядат около нея, разгърнал вълшебната кърпичка и рекъл:
— Кърпичке, сега нахрани всички!
Морящите изненадано гледали как на масата се трупали печено месо, салати, вино, плодове. Започнало истинско угощение. Нахранили се до насита и настроението им се подобрило. После продължили пътя си.
Привечер стигнали друг остров. Царският син го разгледал и видял, че не е населен. По едно време огладнял и разтворил кърпичката. Изведнъж пред него се явил един човек и му казал:
— Ти ядеш и преяждаш, а пък аз умирам от глад!
— Бъди ми гост! — казал принцът.
И изгладнелият гост видял пред себе си различни ястия. Принцът разказал на странника как се сдобил с вълшебната кърпичка.
— Да-а — отвърнал непознатият, — виждал съм много чародейни предмети, които изпълняват най-различни желания, но не всички са полезни. Ето, погледни моята тояга. И тя е вълшебна. Ако извърна дръжката на тоягата на една страна и й кажа: «Да дойдат сто, хиляда или сто хиляди войници или конници», те веднага се изпречват пред мен и изпълняват всичко, което им заповядам. Извърна ли дръжката на другата страна, веднага изчезват. Но каква полза от това, след като войниците искат да ядат, а аз нямам с какво да ги нахраня. Твоята вълшебна кърпа е по-ценна. На драго сърце бих ти дал тоягата си за нея.
— Добре! Да се разменим тогава! — казал царският син.
Непознатият се зарадвал.
Царският син взел вълшебната тояга, а непознатият кърпата и се разделили.
След малко царският син извърнал дръжката на тоягата и извикал: «Сто конника!» Веднага се чул конски тропот и пред него се изправили сто конника.
— Начаса ми върнете моята вълшебна кърпа! — заповядал им принцът.
Конниците се втурнали като фурия да изпълнят заповедта му и след малко се върнали с вълшебната кърпа.
Младият принц заповядал:
— Кърпичке, сложи ядене за сто души!
Конниците насядали около кърпата и се наяли до насита. Тогава младият принц завъртял дръжката на тоягата на другата страна и стоте конника изчезнали.
Принцът се върнал на кораба и отново продължил пътуването си. Привечер на другия ден стигнали трети остров и царският принц слязъл веднага, защото искал да преживее ново приключение. По едно време срещнал стара жена, забрадена с кърпа, съшита от различни пъстроцветни парчета плат.
Жената била бледа и изтощена.
— Ах, умирам от глад и жажда! — проплакала тя. — От два дни не съм слагала нищо в уста. Имаш ли да ми дадеш поне парче хляб, момко?
— Ще ти дам, бабо! — отвърнал принцът. — Мога да ти дам каквото ядене си пожелаеш — добавил той и заповядал на кърпичката да сложи трапеза за двама.
Бабата се нахранила и зарадвана, започнала да подхвърля забрадката си нагоре. За миг забрадката се пръснала на хиляди парчета и където паднело бяло късче от нея, се издигал разкошен замък, а там, където паднело зелено парче, се ширвала разкошна градина с езеро по средата. Това много се харесало на принца и той казал на бабата:
— Завиждам ти на хубавата забрадка!
— Да, много е хубава! — отвърнала му тя. — Но каква полза от нея, когато няма какво да ям? Колко бих се радвала, ако притежавах твойта вълшебна кърпичка!
— Тогава да се разменим! — предложил принцът.
Бабата му дала забрадката и взела от него вълшебната кърпа.
Не минало много време и принцът извърнал дръжката на тоягата, повикал стотина души и им заповядал да донесат веднага вълшебната кърпа. За миг желанието му било изпълнено.
Продължили пътуването си и принцът видял друг малък остров. Пожелал да разгледа и него. Обикалял дълго време, но не намерил нищо, легнал да си почине и задрямал.
По едно време се събудил от приятните звуци на цигулка. Повдигнал глава и видял на една скала необикновен свирач. Поздравил го и му обяснил, че свиренето много му харесва. Царският син пожелал и тази цигулка. Нейният собственик, след като опитал чародейството на вълшебната кърпичка, се съгласил да я размени с нея. Принцът, както и по-рано, бързо си върнал вълшебната кърпа.
След много пътуване царският син най-сетне пожелал да се върне в отечеството си. Когато пристигнал, било вече тъмно и той потърсил удобно място в парка на двореца, за да легне да спи.
За другия ден царят уредил лов в парка и еленът, който щял да бъде убит, бил за царската трапеза. Ловджийските кучета подушили чужденеца и започнали да лаят. Царят чул лая им, приближил се до дървото, видял принца, но не му се зарадвал.
— Ти се върна! — рекъл той. — Виждам, че нищо не носиш. Твоите братя донесоха сребро и злато. Аз смятах, че ще отидеш в страната на диамантите и ще донесеш пълен кораб. Докато ти пътуваше аз влязох във война с нашия съсед, който ми отне много области. Всичкото сребро и злато, което донесоха братята ти, отиде за оръжие и поддържане на войската. Има опасност противникът да завладее цялото царство.
В този миг пристигнали вестоносци и съобщили, че неприятелят нахлул в страната от три места. Не оставало нищо друго на царя и синовете му, освен да бягат. Най-малкият син, обаче, извърнал дръжката на тоягата и извикал:
— Сто хиляди войника, конница и пехота! Неприятелят да бъде прогонен!
Изведнъж наоколо почерняло от войска и след малко от противника не останал и помен. Войската на младия принц дори завладяла съседното царство.
Тогава царският син разгърнал вълшебната кърпичка и казал:
— Кърпичке, приготви трапеза за сто хиляди души! И ето, в миг се появили стотици наредени маси.
— На угощение без музика не може! — добавил принцът. — Аз ще ви посвиря на цигулка.
Той започнал да свири и всички наоколо завикали с възхищение: «Браво! Браво!»
— А сега трябва да поправим разрушенията от войната — казал младият принц.
Хвърлил нагоре шарената забрадка и цялата страна се покрила с дворци, замъци, разкошни паркове и езера. С помощта на вълшебната кърпичка набавил храна в изобилие за народа.
После завъртял дръжката на тоягата и създал мощна войска. Най-сетне с цигулката възвърнал доброто настроение на целия народ.
Като направил всичко това, принцът се сетил за хубавата девойка от пустия остров.
— Тя удържа думата си, сега аз трябва да удържа своята! — рекъл той на баща си и тръгнал, за да я доведе.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Трите вълшебства - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!