Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Треско и Кора



Имало едно време един богат селянин, такъв скъперник, че ни един ратай не се задържал повече от месец-два при него. Седем кожи смъквал господарят от работниците, а ги хранел така, че едва се държали на крака.
По цялата околност се разнесла лошата му слава. Както и да примамвал хората, каквото и да им обещавал, никой вече не му вярвал, никой не искал да се цани у него. А времето — тъкмо за нивата. Другите стопани орат и сеят, само неговата работа стои. Какво да прави?
Решил селянинът да отиде в едно далечно село.
«Там никой не ме познава — мислил си, — може би ще подмамя някого за ратай.»
Тръгнал той на разсъмване. Вървял с бързи крачки и все пак нощта го заварила на път. И то — в една голяма гора. Седнал на кръстопътя на едно пънче. Седи и въздиша.
Изведнаж наблизо нещо зашумяло, сякаш някой раздухвал ковашки мях.
Селянинът подигнал глава и гледа — между дърветата се мярка или голяма птица, или просто някаква сянка. И нечий глас пита:
— Защо въздишаш, братко? Да не те е сполетяло нещастие?
— Такова нещастие, че дори горският старец не може да ми помогне отвърнал селянинът.
— Ами ако ти помогне? Кажи какво има.
— Трябва ми такъв ратай, който по-малко да яде и да пие, а повече да работи.
— Та това е лесна работа. Ела в четвъртък точно в полунощ на тоя кръстопът и изсвири по-силно. При теб ще се яви горският старец, може би двамата ще се спогодите. Само вземи със себе си един черен заек. За черен заек той ще ти даде, каквото поискаш.
И пак нещо зашумяло в клоните — също като в ковачница, когато калфата надуе меха. И утихнало.
А селянинът останал да седи на пънчето до разсъмване и тръгнал бавно към къщи.
Дочакал той четвъртъка и се приготвил да отиде в гората, на същия кръстопът.
«Само — мисли си — отде да намеря черен заек? Нищо, вместо заек ще му занеса черен котарак. В тъмнината може да не го забележи.»
Уловил той един черен котарак, пъхнал го в чувала и потеглил на път. На кръстопътя се спрял и изсвирил. Никой не се обадил. Още веднъж изсвирил. Пак никакъв отговор. За трети път изсвирил. Тогава иззад едно дърво излязъл самият горски старец.
— Какво искаш? — попитал той селянина.
— Нося за продан един черен заек.
— А какво искаш за него?
— Един ратай и една ратайкиня. Само че такива, които ще ми работят, а не ще искат да ядат.
— Може — рекъл горският старец. — А за колко години ги ценяваш?
— Ако питаш мене, за цял живот — отвърнал селянинът.
— Не, тая работа тъй няма да стане — казал старецът. — Да се уговорим за седем години. А след седем години ти ще ми донесеш седмата част от онова, което ратаят и ратайкинята са ти изработили. Щом ми го донесеш — ще ги оставя у тебе още седем години. Е, как, съгласен ли си?
— Добре, съгласен съм! Само че трябва да видя какви са работниците. Защо ще купувам котарак в чувал… — рекъл селянинът и веднага си прехапал езика: спомнил си какво имало в неговия чувал.
— Чакай, чакай — разтревожил се горският старец, — защо споменаваш тук за котарак?
— Не, аз само тъй, заради приказката — отвърнал селянинът. Искам да кажа: ще дойдат ли ратаят и ратайкинята? Бих желал най-напред да ги видя…
— Е, за туй няма да се караме — казал горският старец и изчезнал зад дървото.
След минута се явил отново — с чувал на гърба.
— Ето ти ратая — рекъл и изтърсил от чувала една треска колкото хурка.
Селянинът тъкмо отворил уста и искал да каже: «Ти подиграваш ли се с мен, или що?» — и гледа — пред него вече стои снажен, широкоплещест момък.
В това време горският старец пак изтърсил чувала и оттам паднала една кора от дърво, голяма колкото вретено.
— Ето ти и ратайкинята — казал той.
И щом казал това — пред селянина израснала една тънка, висока девойка.
— Ех, какви славни работници! — рекъл старецът. — Ако искаш, дърва пренасяй с тях, ако искаш — земята ори! Ядене и пиене никога няма да ти искат. Само през лятото, когато е най-горещо, плисни им по една-две кофи студена водица да не се разсъхнат — и повече не се грижи за тях. Добри работници! Е, как, ще подпишем ли спогодбата?
— Че защо да не подпишем? Ще подпишем — казал селянинът.
Горският старец му пъхнал една хартия, селянинът сложил на нея кръст вместо подпис (той бил неграмотен), дал чувала с черния котарак и забързал към къщи с новите си ратаи.
Само на тръгване се обърнал и попитал:
— А как да ги наричам?
— Наричай ги Треско и Кора — рекъл старецът.
Започнали новите ратаи да работят на селянина. От сутрин до вечер се трудят и на полето, и вкъщи. Ядене и пиене не искат, а всякаква работа вършат. Само в най-голямата жега ръцете и нозете им ще почнат да поскърцват, но селянинът ще ги облее с вода и те пак продължават работата, — като че нищо не е било.
Ратаят и ратайкинята работят, а селянинът богатее. Всяка година богатството му се увеличава с по един чувал жълтици. За седем години натрупал седем чувала злато.
Дошло време да се разплати, както било уговорено. А на селянина му се свидят парите. Шега ли е — цял чувал жълтици да даде! Какво да прави?
Мислил той, мислил — и намислил. Напълнил цял чувал с парчета от счупени глинени съдове и го отнесъл в уреченото време на горския кръстопът.
«Дано мине някак си! Не е господарско окото на горския старец. Оня път той взе чувала и не надникна в него, може и сега да не погледне!»
И тъй, донесъл селянинът чувала на определеното място, а горският старец вече го чакал.
— Дойде ли — попитал.
— Дойдох, както виждаш — отвърнал селянинът.
— Донесе ли? — попитал пак горският старец.
— Донесох — рекъл селянинът.
— А какво си донесъл? Да няма котарак в чувала?
Селянинът загубил и ума, и дума. Но се престорил на спокоен.
— За какъв котарак споменаваш? — попитал.
— Не, аз само тъй, заради приказката — казал старецът. — Дай чувала.
Взел той чувала и го разтърсил така, че глинените парчета задрънкали, но не го развързал.
— Добре — рекъл на селянина. — Никой от нас няма да се обижда. Ти се разплати с мен — и аз не ще ти остана длъжен.
Хукнал селянинът към къщи, от радост не усеща земята под нозете си.
«Ех — помислил си, — всичко мина благополучно. За втори път измамих горския старец!»
На другия ден рано сутринта излязъл на полето да види как работят неговите ратаи.
Но те не се виждали никъде.
— Какво ли е станало с тях? — учудил се селянинът. — Да не би днес да са се успали? Ще отида да ги събудя.
Отишъл той при плевника, дето ратаите винаги спели.
— Хей — извикал, — ставайте, ленивци! Но ратаите не се обаждат.
Селянинът бутнал вратата. Какво е това? В плевника няма никой. Нито ратая, нито ратайкинята. Само в ъгъла лежат една гнила треска и къс брезова кора.
Почесал се селянинът по тила.
«Виж го ти стареца как ме изигра! Право си е — не ми остана длъжен! Но нищо, все пак седемте чувала с жълтици си остават при мен!»
Изтичал той в килера — да се порадва на жълтиците, да му олекне на душата. Гледа, а в чувала — само гнила смет и сухи брезови листа.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Треско и Кора - Онлайн приказки от Napred.BG
5 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!