Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Треско и Кора



Имало едно време един богат селянин, такъв скъперник, че ни един ратай не се задържал повече от месец-два при него. Седем кожи смъквал господарят от работниците, а ги хранел така, че едва се държали на крака.
По цялата околност се разнесла лошата му слава. Както и да примамвал хората, каквото и да им обещавал, никой вече не му вярвал, никой не искал да се цани у него. А времето — тъкмо за нивата. Другите стопани орат и сеят, само неговата работа стои. Какво да прави?
Решил селянинът да отиде в едно далечно село.
«Там никой не ме познава — мислил си, — може би ще подмамя някого за ратай.»
Тръгнал той на разсъмване. Вървял с бързи крачки и все пак нощта го заварила на път. И то — в една голяма гора. Седнал на кръстопътя на едно пънче. Седи и въздиша.
Изведнаж наблизо нещо зашумяло, сякаш някой раздухвал ковашки мях.
Селянинът подигнал глава и гледа — между дърветата се мярка или голяма птица, или просто някаква сянка. И нечий глас пита:
— Защо въздишаш, братко? Да не те е сполетяло нещастие?
— Такова нещастие, че дори горският старец не може да ми помогне отвърнал селянинът.
— Ами ако ти помогне? Кажи какво има.
— Трябва ми такъв ратай, който по-малко да яде и да пие, а повече да работи.
— Та това е лесна работа. Ела в четвъртък точно в полунощ на тоя кръстопът и изсвири по-силно. При теб ще се яви горският старец, може би двамата ще се спогодите. Само вземи със себе си един черен заек. За черен заек той ще ти даде, каквото поискаш.
И пак нещо зашумяло в клоните — също като в ковачница, когато калфата надуе меха. И утихнало.
А селянинът останал да седи на пънчето до разсъмване и тръгнал бавно към къщи.
Дочакал той четвъртъка и се приготвил да отиде в гората, на същия кръстопът.
«Само — мисли си — отде да намеря черен заек? Нищо, вместо заек ще му занеса черен котарак. В тъмнината може да не го забележи.»
Уловил той един черен котарак, пъхнал го в чувала и потеглил на път. На кръстопътя се спрял и изсвирил. Никой не се обадил. Още веднъж изсвирил. Пак никакъв отговор. За трети път изсвирил. Тогава иззад едно дърво излязъл самият горски старец.
— Какво искаш? — попитал той селянина.
— Нося за продан един черен заек.
— А какво искаш за него?
— Един ратай и една ратайкиня. Само че такива, които ще ми работят, а не ще искат да ядат.
— Може — рекъл горският старец. — А за колко години ги ценяваш?
— Ако питаш мене, за цял живот — отвърнал селянинът.
— Не, тая работа тъй няма да стане — казал старецът. — Да се уговорим за седем години. А след седем години ти ще ми донесеш седмата част от онова, което ратаят и ратайкинята са ти изработили. Щом ми го донесеш — ще ги оставя у тебе още седем години. Е, как, съгласен ли си?
— Добре, съгласен съм! Само че трябва да видя какви са работниците. Защо ще купувам котарак в чувал… — рекъл селянинът и веднага си прехапал езика: спомнил си какво имало в неговия чувал.
— Чакай, чакай — разтревожил се горският старец, — защо споменаваш тук за котарак?
— Не, аз само тъй, заради приказката — отвърнал селянинът. Искам да кажа: ще дойдат ли ратаят и ратайкинята? Бих желал най-напред да ги видя…
— Е, за туй няма да се караме — казал горският старец и изчезнал зад дървото.
След минута се явил отново — с чувал на гърба.
— Ето ти ратая — рекъл и изтърсил от чувала една треска колкото хурка.
Селянинът тъкмо отворил уста и искал да каже: «Ти подиграваш ли се с мен, или що?» — и гледа — пред него вече стои снажен, широкоплещест момък.
В това време горският старец пак изтърсил чувала и оттам паднала една кора от дърво, голяма колкото вретено.
— Ето ти и ратайкинята — казал той.
И щом казал това — пред селянина израснала една тънка, висока девойка.
— Ех, какви славни работници! — рекъл старецът. — Ако искаш, дърва пренасяй с тях, ако искаш — земята ори! Ядене и пиене никога няма да ти искат. Само през лятото, когато е най-горещо, плисни им по една-две кофи студена водица да не се разсъхнат — и повече не се грижи за тях. Добри работници! Е, как, ще подпишем ли спогодбата?
— Че защо да не подпишем? Ще подпишем — казал селянинът.
Горският старец му пъхнал една хартия, селянинът сложил на нея кръст вместо подпис (той бил неграмотен), дал чувала с черния котарак и забързал към къщи с новите си ратаи.
Само на тръгване се обърнал и попитал:
— А как да ги наричам?
— Наричай ги Треско и Кора — рекъл старецът.
Започнали новите ратаи да работят на селянина. От сутрин до вечер се трудят и на полето, и вкъщи. Ядене и пиене не искат, а всякаква работа вършат. Само в най-голямата жега ръцете и нозете им ще почнат да поскърцват, но селянинът ще ги облее с вода и те пак продължават работата, — като че нищо не е било.
Ратаят и ратайкинята работят, а селянинът богатее. Всяка година богатството му се увеличава с по един чувал жълтици. За седем години натрупал седем чувала злато.
Дошло време да се разплати, както било уговорено. А на селянина му се свидят парите. Шега ли е — цял чувал жълтици да даде! Какво да прави?
Мислил той, мислил — и намислил. Напълнил цял чувал с парчета от счупени глинени съдове и го отнесъл в уреченото време на горския кръстопът.
«Дано мине някак си! Не е господарско окото на горския старец. Оня път той взе чувала и не надникна в него, може и сега да не погледне!»
И тъй, донесъл селянинът чувала на определеното място, а горският старец вече го чакал.
— Дойде ли — попитал.
— Дойдох, както виждаш — отвърнал селянинът.
— Донесе ли? — попитал пак горският старец.
— Донесох — рекъл селянинът.
— А какво си донесъл? Да няма котарак в чувала?
Селянинът загубил и ума, и дума. Но се престорил на спокоен.
— За какъв котарак споменаваш? — попитал.
— Не, аз само тъй, заради приказката — казал старецът. — Дай чувала.
Взел той чувала и го разтърсил така, че глинените парчета задрънкали, но не го развързал.
— Добре — рекъл на селянина. — Никой от нас няма да се обижда. Ти се разплати с мен — и аз не ще ти остана длъжен.
Хукнал селянинът към къщи, от радост не усеща земята под нозете си.
«Ех — помислил си, — всичко мина благополучно. За втори път измамих горския старец!»
На другия ден рано сутринта излязъл на полето да види как работят неговите ратаи.
Но те не се виждали никъде.
— Какво ли е станало с тях? — учудил се селянинът. — Да не би днес да са се успали? Ще отида да ги събудя.
Отишъл той при плевника, дето ратаите винаги спели.
— Хей — извикал, — ставайте, ленивци! Но ратаите не се обаждат.
Селянинът бутнал вратата. Какво е това? В плевника няма никой. Нито ратая, нито ратайкинята. Само в ъгъла лежат една гнила треска и къс брезова кора.
Почесал се селянинът по тила.
«Виж го ти стареца как ме изигра! Право си е — не ми остана длъжен! Но нищо, все пак седемте чувала с жълтици си остават при мен!»
Изтичал той в килера — да се порадва на жълтиците, да му олекне на душата. Гледа, а в чувала — само гнила смет и сухи брезови листа.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Треско и Кора - Онлайн приказки от Napred.BG
5 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

redco.bg

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!