Резултати за "Телесна сетивност".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Телесна сетивност

Рецепторите, които възприемат раздрази от непосредственото съприкосновение с външните обвивки на тялото, се наричат общо екстерорецептори. Те са разположени на различна дълбочина в кожата и подкожната съединителна тъкан. Функционално са свързани с преобразуване на механичната енергия - допир, натиск, вибрация (механорецептори), или температурните въздействия - по-топло или по-студено (терморецептори), както и с усета за болка (ноцирецептори). Морфологично екстерорецепторите показват значително многообразие. Делят се главно на две групи -свободни (некапсулирани) и капсулирани рецептори . От свободните рецептори особен тип представляват т.нар. дискове на Меркел (главно в устните и външните полови органи), а от капсулираните са описани телца на Майснер, колби на Краузе, телца на Пачини и др. В миналото се смяташе, че изразените структурни различия на екстерорецепторите отразяват тяхната специфична специализация за провеждане на строго определен усет. Днес се знае, че повечето от тях не са строго специфични и могат да възприемат и трансформират по-широк кръг дразнения. Все пак някои рецептори показват явно по-нисък праг, т. е. по-висока чувствителност към определен вид стимулация, например пластинчатите телца на Пачини са най-чувствителни към вибрациите. От друга страна допускането, че свободните нервни окончания възприемат само болка, бе опровергано. Участъци от тялото, притежаващи единствено свободни нервни окончания, без разнообразни рецепторни телца, могат да възприемат и допир, и топло, и студено. Очевидно специфичността на отделните типове кожни рецептори е твърде относителна и въпреки морфологичното им многообразие техните функции се покриват в значителна степен. Заслужава да се кажат няколко думи за рецепторите, които доставят информация за движенията и позата на собствените телесни части, т.нар. проприорецептори. Тук спадат телцата на Голджи, разположени в мускулните сухожилия, които се дразнят при разтягането на сухожилието и ни осведомяват за движенията на крайниците и тяхното положение в пространството. Проприоцептивни импулси за степента на напрежение на самите съкратени мускули доставят т.нар. мускулни вретена. Проприоцептивната (кинестезична) сетивност не е много силно представена на корово равнище. По-голямата част от аферентните й импулси достигат до малкия мозък като обратна връзка, осигуряваща автоматичната регулация и координация на двигателните актове.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.