Българска търсачка и начална страница

А/1.Психологията е една от науките,които изследват човека и неговите особености.Главно място сред тези особености е отредено на психиката,а науката псилология изпълнява ролята на своеобразен център,в който се пресичат връзките на всички останали науки за човека.Общата психология изучава особеностите и закономерностите на психиката диференцирано за отделните психически явления.Има три компонента на психиката-психически процеси, психически състояния и основни психически свойства.Психическите процеси са кратковременни явления и обуславят активността на субекта за кратък момент от време.Психическите състояния са относително по-продължителни във времето явления;по правило са неустойчиви и непостоянни и оказват временно влияние върху дейността и поведението на субекта.Основните психически свойства са устойчиви,постоянни,трайни особености,които влияят върху количествените и качествените характеристики на дейността и поведението на човека;има четири психически свойства на личността:способности,характер,темперамент,активност.Основната задача на психологията е да изучава все по многостранно и задълбочено явленията на психиката и съзнанието.познаването на общата психология е въпрос на психологическа,а от там и на поведенческа култура.В процеса на самоопределяне психологията изминава няколко етапа.Анимистичен етап-първите „психолози” са тези ,които са потърсили отговор на въпросите за съня и съновиденията,за живота и смъртта,за нормалното и ненормалното в поведението на човека.В техните представи зад всичко,което се случва с човека,стои едно самостоятелно същество,наречено душа.Етап на древногръцката натурфилософия-през този етап започва конкретното изучаване на психиката:душата сер разделя на три части-разум,мъжество и въжделения;усещанета се схваща ,като първична познавателна способност;прави се класификация на темпераментите;създават се предпоставки за формирането на теорията за характера и за неговото изграждане в дейността;обект на внимание са асоциациите.Релегиозен етап на срдновековието- разбиранията за психиката са в рамките на религиозният канон;душата е уединена,откъсната от земното;тя е вечна и безсмъртна.Етап на рационализма-през 16 и 17 век възникват някои философски разбирания за психиката,които отчитат развитието на науката и преди всичко на естествознанието.По-известни философи са:Бейкън,Декарт,Хобс,Спиноза,Лок и Лайбниц.Етап на емперизма-тук силно влияние оказват френските енциклопедисти(Ламетри,Дидро и др.)и руските философи-демократи (Белински,Херцен и др.);според тях човек черпи познанията си от заобикалящата го действителност,чрез получаваните отвън дразнения,а психичното е неотделимо от мозъка  и се развива във връзка с дейността.Етап на естественанаучното обяснение на психиката-обясняване на психичното,като се тръгва от неговия физиологичен субстрат.Собствен етап на психологическо самоопределение-психологията е наука ,която изучава фактите,закономерностите и механизмите на психиката.Клоновете на психологията са :психология на труда-изучава особеностите на психиката и психическите явления в условията на трудовата дейност;педагогическа психология-изследва особеностите и закономерностите на психиката и психическите явления в процеса на обучение и възпитание.Психология на изкуството-възприемането от човека на произведенията на изкутвото в отделите му дялове-художествена литература,музика,театър и др.Спортна психология-изучава психическите явления и личността в условията на спортната дейност и при обучението с физически упражнения;с развитието на определени страни и качества на личността в урока по физическо възпитание на тренировката и в състезанието.Социална психолохия-изследва особеностите на психиката при взаимодействието между личността,социалните групи и обществото.Медицинска психология-изучава отраженията на различните заболявания върху психиката и личността.Възрастова психология-включва три направления-детска психология,психология на зрялата възраст и геронтопсихология;те изследвати проследяват изменението и развитието на психическите явления и на личността.Психологическите методи се систематизират в два раздела:методи за изследване  и методи за въздействие.Методите за изследване са два:метод на наблюдение-изследва психиката в условията на естествено протичащата дейност на човека-в труда,в ученето,в играта и спорта;метод на експеримента- изследва психиката при предизвикани преднамерено и по изкуствен начин условия с цел психическите явления да се проявяват в относително чист вид.

А/2.Всяко явление може да се осмисли по-цялостно,ако се про­следи неговото развитие.По отношение на психиката този процес се осъществява в три направления:развитие на животинските видове,развитие на обществото и на неговата цивилизация, развитие на човека при преминаването му през отделните въз­
растови етапи.Психическото развитие на животинските видове се обуславя от приспособяването на вида към изменящата се среда,от закреп­ването и унаследяването на жизнените механизми според закони­те на естествения подбор.Човешката психика и съзнание е резул­тат от една продължителна еволюция на органичния свят.Основните стадии са:стадий на дразнимостта-тук психика все още няма.Дразнимостта е пред­поставка за възникването на първите най-елементарни и изолирани психически явления.Свойството дразнимост е общо за расте­нията и за най-нисшата форма на живот;стадий на елементарната сетивна психика-този стадий в развитието на психиката е свързан с възниква­нето на предметно-оформената среда,с появата на вещите.Стадият на елементарната сетивна психика е етап на развитие и усъвършенстване на биологичната дейност,на усложняване на жизнедейността на животинските видове;стадий на непосредствената перцептивна психика-този стадий се обуславя от факта,че съществува по-тясна връз­ка между живите организми и предметната среда.Инстинктът представлява вродена видова форма на поведение.Поражда се от сложни дразнения,идващи както от външната предметна среда,така и от вътрешната органична среда.Когато са прикрепени към оп­ределени условия,верижните реакции протичат планомерно и в строга последователност.Всеки инстинкт протича като твърдо организирана фор­ма на поведение,предизвикана от строго определени дразнители.Простите безусловни рефлек­си представляват еднократни и кратковременни движения на от­делни части от организма.През този стадий се появява ново психическо явление-възприятието.Освен възприятието,в стадия на непосредствената перцептив­на психика откриваме още едно психическо явление - емоционал­ните процеси,емоциите;стадий на опосредствената перцептивна психика-инстинктите и инстинктивното поведение в процеса на еволю­цията обуславят достигането на по-висша форма на поведение.С развитието на обществото психиката на човека започва да се изменя под въздействието на социалните фактори.Това е въз­можно благодарение на факта,че преди това са се появили и раз­вили съответните биологични предпоставки.Социалното развитие на психиката и съзнанието е свързано имено с тези биологични,по-конкретно висши физиологични предпоставки.Главният исторически фактор, благодарение на който възник­ват и се развиват съзнанието и съзнателната психика на човека,е трудът.Чрез съзнателната пси­хика човек преобразува действителността и господства над нея.Вторият исторически фактор за възникването и развитието на съзнателната психика е речта.В определен момент първите хора осъзнават ползата от взаимна поддръжка, от сплотяване или за­щита при придобиването на средства за съществуване.Така се за­ражда потребността да си кажат нещо един на друг.Двата социални фактора-трудът и речта-осъществяват "отделянето" на човека от природата.Човек започва да се отнася към предметите като към обекти, да осъзнава себе си като субект на дейността.От биологично същество той се превръща в личност.Третият фактор,който осигурява социалното развитие на психиката,е обществената среда.Два основни компонента на обществената среда играят реша­ваща роля за социалното развитие на психиката:техническата ци­вилизация и цивилизацията на обществените отношения.Психиката на човека се променя и развива през неговия инди­видуален живот.Затова развитие съществена роля играят два фактора:според биогенетичното направление развитието на психика­та се определя от наследствеността;според социогенетичното направление развитието на пси­хиката се определя от социалната среда.Има някои основни характеристики на инди­видуалното психическо развитие:полифакторност-всички системни образувания на психичес­ката дейност са продукт от взаимодействието на няколко фактора: наследственост,среда,възпитание,самостоятелна дейност;хетерохронност-индивидуалното психическо развитие преми­нава през определени фази,но началото и краят на всяка от тях не са точно фиксирани;неравномерност-в индивидуалния живот върху хората въз­действат различни социални фактори.Някои социални ситуации например създават благоприятни условия за развитието на волята,други-за нравствеността,трети-за интелектуалния потенциал.Индивидуалното психическо развитие от социална гледна точка се характеризира с фазовост.Има три фази:фаза на адаптацията-усвояват се нормите на общността,формите и средствата на дейността;фаза на индивидуализацията-възниква в резултат на
противоречието,че индивидът вече е станал такъв,каквито са
другите,а потребността му да разкрива себе си е неудовлетворена;фаза на интеграцията-тя е резултат от противоречието между стремежа на индивида да бъде различен и по-особен от другите, от една страна,и стремежа на общността да приобщи те­зи негови индивидуални особености,които са изгодни за нея, от друга.Изчерпателната характеристика на индивидуалното развитие на психиката изисква да се отчетат четирите вида възрасти на човека:хронологична-по дати и години;биологична-според биологичните процеси във времето;психологическа-според събитията и тяхната личностна зна­
чимост за индивида;социална-според усвоения и натрупания опит.

А/3.Понятието личност се появява сравнително късно в психологи­ческото знание. Дотогава психологията се е задоволявала само с обособените и с отделните психически явления.В съвременната психология,която изучава целостта на психи­ческите явления и на психическия живот,са обособени три понятия.Индивид-това е най-общото понятие,с което се обозначава принадлеж­ността към човешкия род.То обхваща всяко живо човешко същество.Личност-това понятие е с по-тесен обем от понятието индивид.То включ­ва само тези представители на човешкия род,които имат съзна­телна психика.Индивидуалност-понятието изразява един по-тесен кръг от целостността на психиката,който съдържа своеобразното,неповторимото,отличителното.Освен индивидуалност в личността съществува и типичност.Тя включва тези психически особености,които се повтарят у хората.Характеристиката на личността включва определен брой свойства.Част от тях са продължение на психическите процеси.Друга група свойства се наричат основни-активността,способностите,темпераментът и характерът.Активността е свойство,присъщо на всяко живо същество.Потребностите са основният източник на активността.Потребността-това е необходимостта на човека от нещо.Това „нещо" може да бъде всичко,от което човек има нужда,за да може да работи,да създава, да твори.Естествени потребности-те са основата на биологичната ак­тивност и на животните,и на човека.Такива са потребностите от сън,от храна,от вода и др.Придобити потребности-от своя страна те се делят на  мате­риални и духовни потребности.Насоче­ността на активността се осигурява от ценностната ориентация.Ценностната ориентация е относително устойчиво и смислово-избирателно отношение на човека към обектите на действител­ността,които са се превърнали в обекти на потребността.Един от възможните начини за реализиране на голяма част от потребностите е установката.Установката е готовност на човека към определена акти­вност и действие в зависимост от потребността и от конкретната ситуация за нейното удовлетворяване.Всяка установка, всяко равнище на диспозицията може да се характеризира с един мотив, с група мотиви или с определена мотивация.Мотивите са подбуди към дейност за задоволяване на потре­бности. Интересите са друга проява на потребностите, свързана с из­бора на обект или дейност.Интересът е свойство,което изразява специфичното изби­рателно отношение на личността към обекта съобразно него­вото значение и привлекателност.Самосъзнанието представлява съзнанието за самия себе си като устойчива и определена единица,която се запазва не­зависимо от променящата се ситуация.Самооценката е акт на преценяване на собственото Аз,на собствените сили и възможности и съпоставянето им с факти­те и изискванията на околната среда.Под претенции се разбира проявата на само­оценката под формата на предпочитана трудност на задачата,която човек желае да преодолее или да разреши.Хората постигат различен успех в определена дейност в зави­симост от способностите.Неравенството в способностите е поло­жителен факт-както за човечеството,така и за всяка общност.Способностите са индивидуално-психологически свойства на личността,които задоволяват изискванията на дейността и са условия за нейното успешно осъществяване.Вродените основи на способността се наричат заложби.Без заложби няма способности,но заложбата не е спо­собност. Способностите са свързани и със склонностите.Склонността е потребност от определена дейност,заедно с ув­лечението по нея.Способностите винаги се пречупват през приз­мата на една или друга пригодност.Пригодността е съответствието меж­ду личността и дейността. Условие за успешното изпълнение на всеки вид дейност е съществуването на точно определена съвкупност от способности.Съвкупността от всички способности, които съответстват на дейността и са необходими за нейното успешно и високоефективно изпълнение, се нарича надареност.Талантът е висока степен на развитие на способностите и надареността,позволяваща да се получат такива продукти на дейността,които се отличавате новост,съвършенство,общес­твена значимост и оригиналност.Най-високата степен на развитие на надареност­та се наричан гениалност.Гениалността е изключителна и неповторима съвкупност от способности за създаването на нещо принципно ново,което надхвърля познатото и има общочовешка историческа значимост.Способностите се разпределят в две големи групи: общи и специални.Общи способности-това е система от индивидуално-психоло-гически особености,които осигуряват успех не в една,а в сравни­телно широк кръг дейности.Специални способности-това е система от индивидуално-пси-хологически особености,която съответства на тесен кръг от изис­квания и осигурява успешното реализиране на една специфична дейност.Общите способности,валидни за всички видове дейност,са следните:нтелект-съвкупност от умствени способности, основаващи се на мисленето;креативност-съвкупност от творчески способности;психомоторни способности.Темпераментът-това са природно обусловените особености на поведение,типични за даден човек и проявяващи се в дина­миката на психическата му дейност.Психологически характеристики на темпераментите:сангвиник-горещ и твърде продуктивен при интересна работа;сънлив и обладан от скука,ако не изпитва интерес към работата
си;холерик-сприхав,бързо и лесно се раздразва,с боева
настройка;флегматик-спокоен,плавен,настойчив,упорит труженик в
живот;меланхолик-неуверен,страхлив,склонен да очаква лошото и
опасното.Характерът-това са обусловените от средата трайни и ус­тойчиви особености наличността,които определят социални­те аспекти на нейното поведение и дейност.Всеки човек носи този характер,който му е заложен от детството и юношеството.Структурата на характера има няколко направле­ния:според съществените особености на характера-с устано­вен и с неустановен характер,убедителен и неубедителен характер,хора със силен характер и със слаб характер,твърд ха­рактер и колеблив характер,относително завършен характер и незавършен характер;според съдържанието на психическите процеси-интелектуални черти,емоционални черти,волеви черти;според степента на съгласуваност между отделните страни и свойства,хармоничен характер,дисхармоничен характер и акцентиран характер.

А/4.В биологичната еволюция на психиката постепенно се появява и развива сетивната степен на познание.Формите на сетивното познание отразяват повърхностните ка­чества на вещите или самите вещи с техните външни функции и отношения.Усещане е най-простият и най-елементарният психически познавателен процес,който отразява свойствата на предмети­те и явленията при тяхното непосредствено въздействие вър­ху сетивните органи.В зависимост от характера на свойствата и разположени­ето на рецепторите усещанията се обособяват в три основни големи групи: екстерорецептивни-рецепторите са разположени на повърх­
ността на тялотo;интерорецептивни-рецепторите са разположени във вътреш­
ните органи и тъканите на тялото;проприорецептивни-рецепторите са разположени в мускулите,ставите и сухожилията.Според това дали дразнителят Въздейства върху рецеп­тора непосредствено или от разстояние усещанията биват контактни и дистантни.Според модалността усещанията са зрителни, слухови,обонятелни,вкусови,осезателни,органични,мускулно-двигателни и др.Способността да се усеща се нари­ча усетливост.Има два вида усетливост:абсолютна усетливост и различителна усетливост.Усетливостта се изменя под влиянието на редица условия. Едно от тях е адаптацията. Тя представлява приспособя­ване на анализатора към въздействието на дразнителя.Когато усетливостта на един анализатор се изменя под въздействието на дразнители на други сетивни органи, говорим за взаимодействие на усещанията.Вре­менното повишаване на усетливостта на отделен анализатор се нарича сенсибилизация.Синестезия-това са случаите на възникване на усещания под въздействието на неспецифичен дразнител.Под контраст на усещанията се раз­бира изменението на интензивността и качеството на усещанията под влияние на съпътстващ или предшестващ дразнител.По-висша форма на сетивното познание е възпри­ятието.Възприятието е процес на отражение на предметите и яв­ленията от действителността при тяхното непосредствено въз­действие върху сетивните органи.Възприятието е образ, отнесен към точно опре­делен предмет.Това съотнасяне на образа към „неговия" предмет се нарича обективизация.За разлика от усещането,което отразява отделни свойства,възприятието представлява цялостен образ на предмета.Благодарение на константността измененията в условията и положението на предмета се компенсират и той се възприема като относително постоянен по форма, големина, цвят и други свойства.Осмислеността се обуславя от социалния ха­рактер на човешката психика,от наличието на мислене и съзнание.Отделянето на ясните и осъзнати въздействия се нарича избирателност на възприятието.Илюзията е неправилното, изопаченото възприятиеСпоред вида на главния анализа-тор,възприятията се делят на зрителни, слухови, кожни, обонятелни, вкусови, мускулно-двигателни.Съгласно трите форми на съществуване на материята сложни­те възприятия се делят на възприятия за пространство(възприятие за големина,възприятие за форма и релеф на предмета),възпри­ятия за време(възприятие за продължителност,възприятие за скорост) и възприятия за движение.Представата е процес на отражение на обекти от действи­телността,които в момента не действат върху сетивните органи,но за които в миналото са получавани усещания и възприятия.Представата из­пълнява няколко важни функции:сигнално-отразителна функция,оценъчно-санкционираща функция,настройваща функция.Представата се отличава с някои специфични особености:нагледност и конкретност-тези особености на представата са свързани с отражението на външни елементи и свойства,ожи­вяващи независимо дали в момента обектът въздейства или не вър­ху сетивните органии;относителна бледност и неяснота-в момента на отражението обектът не въздейства върху сетивните органи;схематичност и фрагментност-тези особености на предста­вата контрастират с пълнотата и целостността на образа при възприятието;променливост-тази особеност на представата е свързана с откъснатостта на образа от обекта;обобщеност-това е най-висшата и най-характерната особе­ност на представата.Съществуват няколко класификации,в които представите са гру­пирани според различни признаци:според анализатора,който играе водеща роля във физиоло­
гичния механизъм-зрителни,слухови,двигателни,вкусови,обонятелни,осезателни;според начина на възникване-непроизволни,произволни;според предметното съдържание-литературни,технически,спортни,исторически и др;според степента на обобщеност- единични,общи;според начина на образуване-представи на паметта,представи на въображението.Специфични представи са представите за време,пространство,движение и др

А/5.В света има много явления,които просто са недостатъчни за сетивното познание. Предимството на човека пред всички други живи същества е,че той е развил и притежава най-висшата степен на познанието-логическата.Мисленето е сложен процес на опосредствено,обобщено и активно отражение на същественото,причинно-следственото и закономерното в предметите и явленията от действител­ността,което става възможно благодарение на социалната дейност,речта и механизмите на втората сигнална система.Мисленетозадълбочава познанието на човека посредством разширяването на сетивния опит.Затова то има опосредствен характер.Мисленето е познание на общото,същественото,причинно-следственото и за­кономерното именно благодарение на втората му особеност-че има във висока степен обобщен характер.Търсенето на решения почти ви­наги е трудно.Това обуславя третата особеност на мисленето-не­говия активен характер.За разлика от усещането,възприятието и представата мисле­нето не може да съществува и функционира без речта.Съществуването на мис­ленето чрез речта и чрез конкретния език е неговата четвърта особеност.Социалната обусловеност на мисленето,зависимостта му от со­циалната дейност и от социалната практика,е петата негова ос­новна особеност.Втората сигнална система(системата на думите,на речта),която е в нормални взаимоотношения с първата сигнал­на система, е шестата особеност на мисленето.Видовете мислене са:художествено ,теоретично,насочено,фантазно.За мисленето, независимо от кой вид е, съдим по речта-речта трябва да бъде максимално съдържателна,максимално разбираема,оптимално изразителна,трябва да има максимално въздействаща сила.Най-често използваните процеси са разбирането,разсъждаването и решаването.Разбирането е мисловен процес на проникване в същност­та на конкретен обект,процес на отразяване на неговите съ­ществени връзки и отношения.Разсъждаването е мисловен процес на съпоставяне на раз­лични основания и доводи,свързани с разбирането и с реша­ването.Решаването е мисловен процес на откриване на неизвест­ното и търсене на необходимото действие при конкретна ситу­ация и възникнала задача.Решаването като мисловен процес преминава през няколко етапа:осъзнаване на ситуацията и формулиране на въпроса,анализ на условията на задачата,извеждане и анализ на хипотези,действително решаване на задачата,проверка на решаването на задачата.Основните мисловни операции са:анализ-умствен и практически,синтез-умст­вено и практически,сравнение-непълно,по-пълно и изчерпателно,абстрахиране-съдържателно и безсъдържателно,конкретизация,обобщаване,класификация,систематизация.Мисленето на човека протича в три основни форми: понятие, съждение и умозаключение.Понятието е логическа форма на знание,която отразява най-общите и съществени свойства на предметите и явленията от действителността.Съждението е логическа форма на мислене,която отразя­ва връзките и отношенията на обектите от действителността.Умозаключението е логическа форма на мислене,чрез ко­ято се стига до ново знание за предметите и явленията от действителността.Паметта е психически процес на натрупване и използване на опита чрез запомняне,запазване и възпроизвеждане.Паметта има и собствени психически меха­низми-асоциациите.Според своя произход паметта бива два типа: генетична и придобита.Според целите и начините за запаметяване и възпроизвеж­дане паметта се разделя на два вида:неволева и волева.Според продължителността на запазване на запаметения ма­териал паметта бива:краткотрайна,дълготрайна,мигновена.Според начина на осъществяване волевата памет се разде­ля на два вида:механична,смислова.Основни процеси на паметта са запаметяването, запазването,възпроизвеждането и забравянето.Въображението е психическо отражение на неизвестното и на бъдещото чрез създаването на нови образи, основани на съществуващия опит.Според степента на участие на съзнанието във формирането на образите на въображението се различават:пасивно,активно.Според характера на образа въображението се разделя на два вида:възпроизвеждащо,новосъздаващо.За изграждане на образите на въображението се при­лагат следните начини:умствени операции за количествено изменение на реал­ния предмет,аглутинация,синтезиране върху основата на предварително задълбоче­но анализиране,типизиране,акцентиране,схематизиране и др.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.