Сърдечно-съдова система

Устройство и функциониране на сърцето и кръвоносните съдове Сърцето и кръвоносните съдове образуват затворена система, чиято основна функция е осигуряване транспорта на кислорода, хранителните вещества и хормоните до тъканите и на въглеродния двуокис и отпадните продукти на обмяната до белите дробове и бъбреците. В структурата на сърдечносъдовата система се включват сърце, артерии, артериоли, капиляри, венули, вени, лимфни съдове и възли. Сърцето е кух мускулен орган, който е изграден от 4 кухини - две предсърдия и две камери. Дясната половина на сърцето е изградена от предсърдие (в което се вливат горната и долната куха вена) и камера (от която излиза голяма белодробна артерия). Между кухините има трикрила клапа, регулираща пропускането на кръвта от предсърдието към камерата. Дясното сърце е изпълнено с кръв, в която концентрацията на CO2 надвишава тази на O2. Стената на тази сърцева половина е значително по-тънка в сравнение с лявата. Лявата половина на сърцето има също предсърдие (в което се вливат 4 белодробни вени) и камера (от която излиза най-големият кръвоносен съд - аортата). Между кухините се намира двукрила клапа, наречена още митрална. Лявата сърцева половина е пълна с кръв, наситена с O2, и има почти два пъти по-дебел мускулен слой. Устията на артериалните съдове (аорта и белодробна артерия) се затварят от клапи с 3 полулунни платна. При отпускане (диастола) на сърцето тези джобовидни платна се пълнят с кръв, притискат се плътно едно до друго и не позволяват на кръвта да се връща обратно в камерите. Между лявата и дясната сърцева половина има плътна преграда, която не позволява смесване на кръвта. Сърцевата стена е изградена от три слоя - перикард (сърцева торбичка), миокард (сърцев мускул), ендокард (вътрешен слой). Перикардът има два листа - единият плътно сраснал с подлежащата мускулна тъкан, а другият образуваш дупликатура (удвояваща гънка), чрез която се оформя херметически затворено пространство. То е изпълнено с малко серозна течност. Миокардът е изграден от специфична сърцева мускулатура. Неговата дебелина и мощност на съкращаване в лявото сърце е почти два пъти по-голяма в сравнение с дясното. Сърцевият мускул е напречно набразден, но мускулните влакна имат особено спираловидно разположение, И още нещо характерно за дейността му: сред мускулните влакна има т.нар. възбуднопроводна система, изградена от специфична тъкан и осигуряваща сърцевия автоматизъм. Тази система включва синусов възел (намира се в дясното предсърдие), предсърдно-камерен възел, снопче на Хис и влакна на Пуркиние и е място на зараждане на ефекторните импулси за съкращаване на сърдечния мускул. Ендокардът тапицира вътрешните страни на кухините и образува клапните платна. Основата на всяко клапно платно е прикрепена за здрави фиброзни (сьединително-тъканни) пръстени, а посредством малки мускулчета на свободната си повърхност те се залавят за вътрешната част на кухината. Тези мускулчета, наречени папиларни, имат важно значение за затварянето на клапите, тъй като се съкращават малко преди камерната мускулатура. Още една структурна подробност в устройството на сърцето - мускулните клетки се снабдяват с O2 и хранителни вещества посредством собствени венечни артерии, които се отделят от аортата малко след нейното излизане от лявата камера. Дясната и лявата венечна артерия, както и сърцевата вена вървят по съответни бразди в сърцевата стена и са обгърнати от мастна тъкан, разположена под перикарда. Сърцевият мускул е 0,5% от теглото на човека, но през него за 1 минута тече 10% от кръвта, която изтласква лявата камера. Този факт показва интензитета на метаболитните процеси и голямата нужда от O2 при работата му. В артериите кръвта тече от сърцето към органите. Артериите от големия кръг на кръвообращението носят богата на O2 кръв към органите, тъканите, клетките и задоволяват потребностите от O2 при извършване на един от основните жизнени биохимични процеси -окислителното разграждане на хранителните вещества. Артериите от малкия кръг на кръвообръщението носят кръв, богата на CO2 към белите дробове, където ще се извърши газообменът - организмът ще отдаде ненужното му съединение CO2 и ще го замести с определено количество кислород. Артериите са изградени от три слоя: външен - съединително-тъканен, среден - мускулен, добре изразен слой, и вътрешен - епителен слой. Те са еластични и гъвкави. Най-голямата артерия се нарича аорта, а от нея се разклоняват множество кръвоносни съдове. Разпределението на артериите съответства на двустранната симетрия на тялото, като най-малките артериални съдове - артериолите, постепенно преминават в капиляри. Стените на капилярите са много тънки, диаметърът на лумена е много малък. Всичко това забавя скоростта на кръвния поток и позволява лесно обмяна на газовете. Тук се извършва обратният процес - кръвта отдава O2 на клетките, а поема натрупания в резултат от тъканното дишане CO2. Капилярите се сливат в много малки венули, които постепенно се уголемяват и образуват вените. Структурата на вените се отличава с две особености - по-слаб и тънък слой мускулатура в стената на съда и наличие на венозни клапи. Последните имат джобовидна форма и пречат на движението на кръвта в обратна посока. Обикновено вените са по-широки от артериите. Сърдечната дейност се извършва в три фази - съкращение (систола) на предсърдията, систола на камерите и отпускане (диастола). През систолата на предсърдията кръвта от предсърдията се изтласква в отпуснатите камери и ги донапълва. В следващата фаза предсърдията се отпускат, а камерната мускулатура се свива, в резултат на което кръвта се изтласква съответно от лявата камера по аортата и от дясната по белодробната артерия. В третата фаза камерната мускулатура се отпуска, намиращата се в големите артерии кръв прави опит да се върне назад (поради намаленото налягане), но полулунните клапи пречат. В това време в отпуснатите предсърдия от вените приижда кръв и ги изпълва. Отново започва сърдечният цикъл - под влияние на систола на предсърдията и собственото си тегло кръвта преминава в камерите и т.н. Свиването на предсърдията и на камерите става почти едновременно, така че може да се говори за систола и диастола на сърцето. Важно условие за правилната дейност на сърцето е еднопосочното движение на кръвта. То се осигурява от клапния апарат и от последователното свиване и отпускане на мускулите на сърцевите кухини. При обикновени условия за всяка систола в белодробната артерия и аортата се изтласкват по 70 мл кръв, това е т.нар. ударен обем Броят на сърдечните съкращения за 1 минута е около 72 (от 60 до 90). Количеството кръв за 1 минута, изтласкано от сърцето, образува втория функционален показател за сърдечната дейност - минутен обем. Регулацията на сърдечната дейност се осъществява по два механизма - интракардиален и екстракардиален. Сърцето има собствена система за автоматично регулиране на сърдечните съкращения. Това означава, че има генетично обусловени механизми на зареждане и разпространение на ефекторни възбудни импулси. Сложната човешка дейност обаче изисква бърза адаптация към променящите се условия на средата. Ето защо върху сърцевия мускул оказват влияние и други фактори. Интракардиалните са все още недостатъчно изучени. Счита се, че колкото е по-голямо диастоличното пълнене, толкова по-голям е и ударният обем. Разбира се, този приспособителен механизъм се осъществява в определени граници. Екстракардиалната регулация бива нервна и хуморална. Сърцето е богато инервирано с вегетативни нервни влакна. Върху неговия ритъм оказва влияние симпатикусът (при възбуждане ускорява честотата на сърдечните съкращения) и парасимпатикусът (при възбуждане ги забавя). Освен върху честотата, ВНС влияе и върху силата на мускулните съкращения, възбудимостта, скоростта на провеждане на импулсите. Хуморалната регулация на сърдечната дейност се осъществява от медиаторите -ацетилхолин, адреналин и норадреналин, имащи ефекта на нервните окончания, от които се отделят. Хуморален регулаторен ефект върху сърцето имат К+, Са+ йони, гпюкагонът и др. Незначително увеличаване на К+ води до учестяване на сърдечната дейност. Увеличаването на Са+ предизви к в а противоположни ефекти. Глю-кагонът (хормон от задстомашната жлеза) засилва интензитета на мускулните съкращения чрез регулация на вътреклетъчния матаболизъм. Възбуждането на сърцевия мускул е процес, свързан с биолектрични явления, които могат да се регистрират и представят графично. За целта се използува специален уред, а получената крива се нарича електрокардиограма (ЕКГ). Тя се характеризира с някои типични за всички хора елементи и се използва за оценка на функционалното състояние на сърцето. ЕКГ показва появата на предсърдната систола, камерния блок и честотата на сърдечните съкращения. Тя е важен показател за диагноза на редица болестни състояния.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.