Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Смъртоносният скок



Живяла едно време девойката Калина. Буйна, волна и весела била тя, дъщеря на беден овчар, който проклинал, че съдбата е тъй немилостива към него. Не го дарила с нито едно момче, а с три момичета.
Калина била най-голямата и тъй като майка й умряла рано, изцяло я заместила. Готвела и чистела, перяла и предяла, тъкала и дрехи шиела за всички, но домакинската работа не я изморявала и често отменяла и баща си — овцете пасяла и весело си пеела.
Порасла Калина, станала мома за женене и красотата й цъфтяла, усещало се, че има нужда от мъжка ласка, но момичето едва ли разбирало това. Какъв ти мъж високо в планината, откъдето овчарското семейство не слизало по-надолу. Тук рядко стъпвал и човешки крак. Хора нямало, но пък спокойно се разхождали по поляните сърни и елени, подскачали зайци, тук-там се мярвали красивите опашки на лисици, а понякога и ревът на мечки се чувал.
Калина не се страхувала от тях, а дружала с горските зверове, и те също я обичали. Вълци не доближавали кошарата, за да откраднат овца, ловували край други кошари. Не искали да разсърдят хубавата и весела Калина, своята добра приятелка.
Тъй си живеела Калина, косите й били руси и стигали до кръста, ако имало кой да я види, щял да помисли, че не е земна девойка, а самодива.
Точно така си помислил и царският син, когато, увлечен в преследването на елен, стигнал до поляната, от която започвало мъничкото царство на Калина. Била прекрасна пролет, цветята нацъфтели, тревата, по-зелена от всякога, покривала всичко наоколо. Овцете сладко хрупали, двете овчарски кучета се излежавали, примижали на слънце.
Изведнъж сякаш вихрушка преминала през гората. Мярнал се елен и изчезнал, а след него се появил конник с лък в ръка. Кучетата се втурнали към него, а той ги подплашил и те спрели пред коня и лаели като луди. Ето че зад този неочакван гостенин дошли още хора — всички въоръжени за ловуване.
— Хей, момиче, накъде отиде еленът? — попитал конникът, пристигнал пръв.
— Шмугна се в гората — отвърнала весело Калина. — Май го изпуснахте… — и се разсмяла.
А конникът се намръщил — целият бил плувнал в пот, на челото му била засъхнала струйка кръв, явно някое клонче го било одраскало. Хората зад конника зашумели, един от тях слязъл от коня, бързо отишъл при Калина и тихо й заговорил:
— Това е царският син, селяндурке! Дръж се учтиво, както подобава, не дръж такъв език!
— Че какво лошо съм казала?! — учудила се Калина. — Я си вървете по пътя, ще ми уплашите овцете, да ви се не видяло!
— Ей, момиче, ти май си напълно дива! — строго я смъмрил старият царедворец.
И замахнал с камшика си да я удари, но го спрял гласът на царския син:
— Остави момичето! — Смушкал коня си и се приближил до девойката.
— Ти коя си?! — попитал я той.
— А ти кой си? — отговорило момичето, а старият царедворец пак издигнал над главата й камшика си.
— Аз съм царският син — усмихнал се младият човек.
— Аз съм овчарската дъщеря — рекла на свой ред Калина.
— Тук нейде ли живеете? — попитал царският син и се заоглеждал, отвсякъде гора и нищо друго.
— Ей там ни е къщата, до нея е кошарата — посочила Калина и предложила: — Ела, ако искаш, ще ти дам да пиеш мляко!
И всички се отправили към бедната къщичка на овчаря. Най-отпред вървели царският син и Калина, на крачка след тях бил старият царедворец, а след него — цялата ловна дружина.
Тъкмо наближили къщата, когато царският син спрял, като видял дълбок ров да я огражда.
— Този ров за какво е?
— Ее, ама ти много питаш! — отговорила Калина и старият царедворец изсъскал зад гърба й.
— Е, добре де, ще кажа — понамръщила са Калина и обяснила: — баща ми го беше изкопал за друго, ама аз го ползвам, за да го прескачам.
— Да го прескачаш ли?! — възкликнал удивен царският син и поклатил невярващо глава.
— Ти май си мислиш, че лъжа, а? — усмихнала се Калина и попитала: — А искаш ли да ти покажа?
— Хайде де! — подразнил я царският син.
Първо царедворецът, а после и останалите мъже гръмко се разсмели.
Калина почервеняла и навела глава. Още не бил секнал смехът, когато момичето се затичало обратно. А царският син се провикнал:
— Видяхте ли как изплашихте самодивата, ще избяга от нас!
Внезапно Калина спряла и сега всички разбрали какво ще прави — засилила се, притичала край свитата, профучала край царския син и полетяла над рова.
Царският син си затворил очите, защото знаел какво ще последва — момичето ще се окаже на дъното на рова с изпотрошени ръце и крака.
Какво било учудването му, когато го видял от другата страна на рова да помахва весело. Не само помахвало, но и подвикнало:
— Я да те видя сега тебе, какво можеш, като си царски син!
— Мога — извикал царският син.
— Можеш, грънци! — провикнала се Калина и се разсмяла, даже добавила: — Не те ли виждам какъв си ми крехък!
Старият царедворец пак размахал камшика, но далече била Калина, нямало как да я стигне.
Тогава царският син се обърнал и започнал да се отдалечава от рова. Старият царедворец се затичал след него и нещо му говорел, но момъкът само махнал с ръка.
Засилил се царският син и полетял над рова. Полетял, но не успял да стигне отсреща, а паднал в него.
Свитата се разтърчала, влезли в рова и какво да видят — царският син бил издъхнал — как паднал, какво преживял, не било ясно, но се простил с младия си живот.
А Калина заплакала. Не усетила как по нареждане на стария царедворец вързали ръцете й с въже и я метнали на един от конете.
Така се явили пред царя и му обяснили как това проклето момиче подтикнало неговия любим син към гибел. Царят си изтрил сълзите и рекъл:
— Щом тя е причината за смъртта на сина ми, ще я погребем заедно с него. Така ще изплати греха си.
Затворили в тъмницата момичето, а то леело сълзи, никак не му се умирало, а и се чувствало виновно за смъртта на царския син.
Дошъл денят на погребението и царската заповед била изпълнена — натикали момичето в гроба и го затрупали.
Гробът бил широк, царски. Не гроб, а малка гробница. Седяло момичето и се взирало в красивото лице на царския син, леело сълзи безутешно и чакало своята смърт.
Но вместо смъртта дошла една змия. Припълзяла бавно покрай тялото на царския син и се спряла до главата му.
— Боже, божичко, ще изпие очите му! — казало си момичето и замахнало с тежка огърлица. Смачкало главата на змията.
И отново зачакало момичето смъртта си, сълзите му все така се стичали на воля. Изведнъж чуло нещо като писък. Какъв ти писък в гроба, недоумявало момичето, но се ослушало. И отново чуло писъка. Сега видяло и кой го издава — друга змия, досущ като първата, само че на по-светли ивици. Тя бързо пълзяла и стигнала до мъртвото тяло на първата змия. Попълзяла около мъртвата и изведнъж главата й се надигнала. Змията направила нещо странно, поне така изглеждало на момичето — с главата си очертала кръстния знак и той останал да свети в тъмното, а мракът станал още по-гъст.
Гледала втрещена Калина и що да види? Змията побутнала този светещ кръст с главата си, той се завъртял веднъж, после втори и трети път. И тогава се случило чудото — убитата змия първо помръднала, а сетне надигнала глава. И главата й вече не била смачкана, а цяла-целеничка!
Гледала Калина и не вярвала на очите си. Като през сън видяла как двете змии изчезнали нанякъде.
Тогава Калина решила да опита и тя да възкреси царския син.
Повторила всичко, което наблюдавала, очертала кръст и той засвяткал в гробищния мрак. После го докоснала с устни и той се завъртял — веднъж, втори, после и трети път.
И тогава чула изпъшкване откъм ковчега. Навела се Калина и усетила топлия дъх на царския син.
Той дълго не вярвал, че се намира в гроба, но накрая сам се убедил — намерил огниво, каквото винаги слагали в ковчега някога старите хора, открил и една факла и я запалил. Огледал се и разбрал, че са живи погребани двамата с девойката.
И така си заживели Калина и царският син. И двамата били млади, и двамата били хубави, заобичали се и даже се зарекли, че вече са женени, че си принадлежат един на друг за вечни времена.
Минало се време и Калина родила момченце, което заплакало високо и волно, откъде да знае, че в гроб е родено?
Точно в този миг върху гробницата бил полегнал един овчар. И ясно дочул детския плач, а после и някакви гласове.
И се затичал ужасен, разказал на царя каквото е чул.
Царят дълго не вярвал, но все пак разпоредил да се отвори гробницата.
Отворили я и що да видят — погребали двама, намерили трима.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Смъртоносният скок - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!