Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Смъртоносният скок



Живяла едно време девойката Калина. Буйна, волна и весела била тя, дъщеря на беден овчар, който проклинал, че съдбата е тъй немилостива към него. Не го дарила с нито едно момче, а с три момичета.
Калина била най-голямата и тъй като майка й умряла рано, изцяло я заместила. Готвела и чистела, перяла и предяла, тъкала и дрехи шиела за всички, но домакинската работа не я изморявала и често отменяла и баща си — овцете пасяла и весело си пеела.
Порасла Калина, станала мома за женене и красотата й цъфтяла, усещало се, че има нужда от мъжка ласка, но момичето едва ли разбирало това. Какъв ти мъж високо в планината, откъдето овчарското семейство не слизало по-надолу. Тук рядко стъпвал и човешки крак. Хора нямало, но пък спокойно се разхождали по поляните сърни и елени, подскачали зайци, тук-там се мярвали красивите опашки на лисици, а понякога и ревът на мечки се чувал.
Калина не се страхувала от тях, а дружала с горските зверове, и те също я обичали. Вълци не доближавали кошарата, за да откраднат овца, ловували край други кошари. Не искали да разсърдят хубавата и весела Калина, своята добра приятелка.
Тъй си живеела Калина, косите й били руси и стигали до кръста, ако имало кой да я види, щял да помисли, че не е земна девойка, а самодива.
Точно така си помислил и царският син, когато, увлечен в преследването на елен, стигнал до поляната, от която започвало мъничкото царство на Калина. Била прекрасна пролет, цветята нацъфтели, тревата, по-зелена от всякога, покривала всичко наоколо. Овцете сладко хрупали, двете овчарски кучета се излежавали, примижали на слънце.
Изведнъж сякаш вихрушка преминала през гората. Мярнал се елен и изчезнал, а след него се появил конник с лък в ръка. Кучетата се втурнали към него, а той ги подплашил и те спрели пред коня и лаели като луди. Ето че зад този неочакван гостенин дошли още хора — всички въоръжени за ловуване.
— Хей, момиче, накъде отиде еленът? — попитал конникът, пристигнал пръв.
— Шмугна се в гората — отвърнала весело Калина. — Май го изпуснахте… — и се разсмяла.
А конникът се намръщил — целият бил плувнал в пот, на челото му била засъхнала струйка кръв, явно някое клонче го било одраскало. Хората зад конника зашумели, един от тях слязъл от коня, бързо отишъл при Калина и тихо й заговорил:
— Това е царският син, селяндурке! Дръж се учтиво, както подобава, не дръж такъв език!
— Че какво лошо съм казала?! — учудила се Калина. — Я си вървете по пътя, ще ми уплашите овцете, да ви се не видяло!
— Ей, момиче, ти май си напълно дива! — строго я смъмрил старият царедворец.
И замахнал с камшика си да я удари, но го спрял гласът на царския син:
— Остави момичето! — Смушкал коня си и се приближил до девойката.
— Ти коя си?! — попитал я той.
— А ти кой си? — отговорило момичето, а старият царедворец пак издигнал над главата й камшика си.
— Аз съм царският син — усмихнал се младият човек.
— Аз съм овчарската дъщеря — рекла на свой ред Калина.
— Тук нейде ли живеете? — попитал царският син и се заоглеждал, отвсякъде гора и нищо друго.
— Ей там ни е къщата, до нея е кошарата — посочила Калина и предложила: — Ела, ако искаш, ще ти дам да пиеш мляко!
И всички се отправили към бедната къщичка на овчаря. Най-отпред вървели царският син и Калина, на крачка след тях бил старият царедворец, а след него — цялата ловна дружина.
Тъкмо наближили къщата, когато царският син спрял, като видял дълбок ров да я огражда.
— Този ров за какво е?
— Ее, ама ти много питаш! — отговорила Калина и старият царедворец изсъскал зад гърба й.
— Е, добре де, ще кажа — понамръщила са Калина и обяснила: — баща ми го беше изкопал за друго, ама аз го ползвам, за да го прескачам.
— Да го прескачаш ли?! — възкликнал удивен царският син и поклатил невярващо глава.
— Ти май си мислиш, че лъжа, а? — усмихнала се Калина и попитала: — А искаш ли да ти покажа?
— Хайде де! — подразнил я царският син.
Първо царедворецът, а после и останалите мъже гръмко се разсмели.
Калина почервеняла и навела глава. Още не бил секнал смехът, когато момичето се затичало обратно. А царският син се провикнал:
— Видяхте ли как изплашихте самодивата, ще избяга от нас!
Внезапно Калина спряла и сега всички разбрали какво ще прави — засилила се, притичала край свитата, профучала край царския син и полетяла над рова.
Царският син си затворил очите, защото знаел какво ще последва — момичето ще се окаже на дъното на рова с изпотрошени ръце и крака.
Какво било учудването му, когато го видял от другата страна на рова да помахва весело. Не само помахвало, но и подвикнало:
— Я да те видя сега тебе, какво можеш, като си царски син!
— Мога — извикал царският син.
— Можеш, грънци! — провикнала се Калина и се разсмяла, даже добавила: — Не те ли виждам какъв си ми крехък!
Старият царедворец пак размахал камшика, но далече била Калина, нямало как да я стигне.
Тогава царският син се обърнал и започнал да се отдалечава от рова. Старият царедворец се затичал след него и нещо му говорел, но момъкът само махнал с ръка.
Засилил се царският син и полетял над рова. Полетял, но не успял да стигне отсреща, а паднал в него.
Свитата се разтърчала, влезли в рова и какво да видят — царският син бил издъхнал — как паднал, какво преживял, не било ясно, но се простил с младия си живот.
А Калина заплакала. Не усетила как по нареждане на стария царедворец вързали ръцете й с въже и я метнали на един от конете.
Така се явили пред царя и му обяснили как това проклето момиче подтикнало неговия любим син към гибел. Царят си изтрил сълзите и рекъл:
— Щом тя е причината за смъртта на сина ми, ще я погребем заедно с него. Така ще изплати греха си.
Затворили в тъмницата момичето, а то леело сълзи, никак не му се умирало, а и се чувствало виновно за смъртта на царския син.
Дошъл денят на погребението и царската заповед била изпълнена — натикали момичето в гроба и го затрупали.
Гробът бил широк, царски. Не гроб, а малка гробница. Седяло момичето и се взирало в красивото лице на царския син, леело сълзи безутешно и чакало своята смърт.
Но вместо смъртта дошла една змия. Припълзяла бавно покрай тялото на царския син и се спряла до главата му.
— Боже, божичко, ще изпие очите му! — казало си момичето и замахнало с тежка огърлица. Смачкало главата на змията.
И отново зачакало момичето смъртта си, сълзите му все така се стичали на воля. Изведнъж чуло нещо като писък. Какъв ти писък в гроба, недоумявало момичето, но се ослушало. И отново чуло писъка. Сега видяло и кой го издава — друга змия, досущ като първата, само че на по-светли ивици. Тя бързо пълзяла и стигнала до мъртвото тяло на първата змия. Попълзяла около мъртвата и изведнъж главата й се надигнала. Змията направила нещо странно, поне така изглеждало на момичето — с главата си очертала кръстния знак и той останал да свети в тъмното, а мракът станал още по-гъст.
Гледала втрещена Калина и що да види? Змията побутнала този светещ кръст с главата си, той се завъртял веднъж, после втори и трети път. И тогава се случило чудото — убитата змия първо помръднала, а сетне надигнала глава. И главата й вече не била смачкана, а цяла-целеничка!
Гледала Калина и не вярвала на очите си. Като през сън видяла как двете змии изчезнали нанякъде.
Тогава Калина решила да опита и тя да възкреси царския син.
Повторила всичко, което наблюдавала, очертала кръст и той засвяткал в гробищния мрак. После го докоснала с устни и той се завъртял — веднъж, втори, после и трети път.
И тогава чула изпъшкване откъм ковчега. Навела се Калина и усетила топлия дъх на царския син.
Той дълго не вярвал, че се намира в гроба, но накрая сам се убедил — намерил огниво, каквото винаги слагали в ковчега някога старите хора, открил и една факла и я запалил. Огледал се и разбрал, че са живи погребани двамата с девойката.
И така си заживели Калина и царският син. И двамата били млади, и двамата били хубави, заобичали се и даже се зарекли, че вече са женени, че си принадлежат един на друг за вечни времена.
Минало се време и Калина родила момченце, което заплакало високо и волно, откъде да знае, че в гроб е родено?
Точно в този миг върху гробницата бил полегнал един овчар. И ясно дочул детския плач, а после и някакви гласове.
И се затичал ужасен, разказал на царя каквото е чул.
Царят дълго не вярвал, но все пак разпоредил да се отвори гробницата.
Отворили я и що да видят — погребали двама, намерили трима.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Смъртоносният скок - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

ทีมเจ้าบุญทุ่ม บาร์เซโลน่า คือทีมที่มีไสตล์การเล่นแบบ Tiki-taka ยากที่จะมีใครเหมือนหรือทำตามได้เนียนตาแบบนี้ ก็คือการเล่นบอลสั้นบวกกับการเคลื่อนที่ไปกับบอลจึงทำให้คนดูได้ตื่นตา ตื่นใจในการรับชม ซึ่งหากมองกลับมาที่ไทยคงต้องนึกถึงยุคของซิโก้ ที่หากได้ ดูบอลสด แต่ละนัดของทีมชาติไทยในยุคนั้นแล้วล่ะก้อ ต้องยอมรับว่าอารมณ์คล้ายๆดูบาร์ซ่ายังไงยังงั้นเลย บาร์ซ่านั้นก็จะมีตัวชูโรงตัวหลักอย่าง messi อิเนียสต้า ซัวเรส ซึ่งหลังจากขาดเนมาร์ไปก็ยังมีเดมเบเล่ที่ยังทดแทนกันได้อย่างลงตัว เหมือนเอาจอยมาต่อคอนโทรลด้วยมือ

Untuk kamu para penggemar permainan poker online segeralah mendaftar di http://arenakiu.com/ situs judi terpercaya dengan kualitas nomor satu.

judi online adalah permainan paling banyak diminati saat ini. Memilih agen judi online terpercaya adalah hal yang sangat penting. http://ahliqq99.co/ adalah salah satu situs yang bisa menjadi pilihan terbaik anda!

Situs Poker Online

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!