Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Ейми Трий
Скрито съкровище
 


Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма

Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!


Първа глава

— Кой е Джейсън Флук? — попита Лоис Браун, докато всички бяха на масата и вечеряха.
Лоис беше бабата на Сезам, но никой не използваше истинското й име. Всички я наричаха Лоси. Въпросът беше отправен към внучката й и възрастната жена се опита да прикрие усмивката си, докато го задаваше.
— Бабо! — Сезам въздъхна тежко. — Джейсън Флук е най-готиният и сладък актьор на всички времена! Не може да не си чувала за него. Той играеше капитана на пиратите в «Търсачи на съкровища», а сега прави някакъв страхотен нов филм…
Сезам млъкна, когато видя как Лоси и Ник си размениха весели погледи.
— О, много смешно, бабо! Трябваше да се сетя, че само ме занасяш!
— Извинявай — отвърна Лоси. — Разбира се, че знам кой е Джейсън Флук. Помисли си само! Утре ще се срещнеш с него на живо!
— О, татко! — възкликна Сезам, като се задъха от вълнение. — Мислиш ли, че ще го видим?
— Ще се опитам да го уредя — отвърна Ник, — но при едно условие. Обещай ми, че няма да припадаш. Не искам да развалиш хубавата снимка, която искам да направя на теб и Джейсън!
Досега бяха говорили за «Похитителите на гробницата» — новият приключенски екшън, който компанията «Стар Пръдакшънс» снимаше близо до града, край едно древно келтско светилище. Ник беше ангажиран да прави снимки за вестника. Събитието съвпадна с междусрочната ваканция, така че той беше уредил да вземе Сезам и приятелките й със себе си на снимачната площадка.
След вечеря Сезам се втурна в стаята си и влезе в чата. Мади, Джема и Лиз вече бяха онлайн.

«seekerSes@zoom.com каза:
Здравейте, момичета! Готови ли сте за среща със знаете кого? Какво ще облечете? Аз не мога да реша!
MadWebbgirl@mailwizard.net каза:
Да. Трябва да изглеждаме страхотно за Дж. Ф. Ха-ха! Ау! Изпуснах си изкуствения нокът на килима.
funkygemG@helloo.com каза:
Татко ти е страхотен, Сез. Не мога да повяааарвам, че ще ходя на снимачна площадка. Пазете се, кинозвезди, идваме! Тооолкова се вълнувам!
charmLizzy@chat2U.com каза:
Аз също. Няма да мигна нощес. Кога е срещата утре у вас, Сез?
seekerSes@zoom.com каза:
Елате в 9. Татко каза да не закъсняваме (за теб се отнася, MadWebbgirl!). До утре! Целувки!»

На другата сутрин всички пристигнаха в дома на Сезам навреме, дори Мади! Момичетата се напъхаха в колата на Ник, като бъбреха развълнувано. До снимачната площадка пътуваха около час. Тя се намираше сред обрасла с изтравничета пустош, из която бяха пръснати каменни кръгове, подобни на онези в Стоунхендж. По пътя момичетата приказваха безспир за любимите си певци, за телевизионни и филмови звезди, за дрешки, гримове и прически.
— Леле! — каза Ник, когато най-после пристигнаха. — Боже, момичета, за какви неща намирате да си говорите!
Красива млада жена с папка в ръка им помаха от другата страна на паркинга и се приближи. Имаше дълга тъмна коса и носеше яркожълта блузка, прилепнали джинси и модни маратонки.
— Здрасти! — поздрави тя. — Аз съм Самира. Асистентка съм на режисьора.
Всички се представиха, а Самира продължи:
— Ще разведа момичетата наоколо, Ник. Ще се видите пак, след като свършиш със снимките. Окей?
— Супер — отвърна Ник. — Забавлявайте се, момичета!
Сезам, Мади, Джема и Лиз последваха Самира през хаос от камиони, фургони, ресторанти на колела, камери, кабели и осветителна техника. Навсякъде сновяха хора от екипа; отговорникът на гардероба носеше нанякъде разни костюми, фризьорката пръскаше една перука с лак за коса, дърводелците шумно ковяха декори, а актьорите репетираха репликите си.
На момичетата направо им се зави свят! Сезам не можа да се сдържи и зададе въпроса, който вълнуваше всички:
— А къде е Джейсън Флук?
Преди Самира да успее да отговори, няколко сценични работници приближиха, теглейки огромен модел на златен дракон. Той беше на колела и мъжете го местеха с въжета.
— Пазете се! — извика единият.
Самира отскочи, но Сезам стъпи настрани и се спъна в едно от въжетата…
— Опа! — извика тя.
— Внимавай! — обади се един кротък глас.
Сезам вдигна очи и видя над себе си много красив млад мъж със светла коса, дълбоки сини очи и момчешко излъчване, който й се усмихваше мило. Това беше Джейсън Флук!
— Хайде — каза Джейсън и протегна ръка към Сезам, — дай да ти помогна.
— Ъ-ъ-ъ, бл-благодаря — измърмори Сезам и се изчерви като репичка.
Мади, Джема и Лиз бяха изгубили дар слово и само зяпаха с широко отворени очи. Самира се усмихна на Сезам:
— Та, какво ме питаше? — каза тя.
Следващите няколко минути минаха като в мъгла. Джейсън побъбри с момичетата, шегуваше се и им даде автографи. После мобилният му телефон звънна.
— Извинявайте, трябва да бягам — каза той. — Фотографът е тук.
— Доверете се на татко! — промърмори Сезам.
— Самира, ще ми кажеш ли къде трябва да отида? — попита Джейсън.
— Разбира се — отговори помощник-режисьорката. — Момичета, връщам се след пет минутки!
Тя остави Сезам, Мади, Джема и Лиз да разглеждат декора, представляващ тайна гробница. В средата имаше саркофаг, украсен със златни орнаменти и заобиколен с модели на чудовища, които изглеждаха доста свирепи. Наоколо бяха пръснати златни монети, а над тях се извисяваше изкуственият дракон.
— Знам, че този ковчег е фалшив — обади се Мади, като внимателно докосна саркофага, — но изглежда толкова истински!
Лиз потръпна.
— Аха — съгласи се тя. — Страшничко си е!
— Напротив, страхотно е… — започна Джема, но млъкна, защото погледът й падна върху Сезам. Тя се олюляваше леко и изглеждаше така, сякаш щеше да припадне всеки момент.
— Какво ти е? — попита Джема.
— Зави ми се свят — отвърна Сезам. — Всичко се върти…
Тя почувства как върху лицето й подухна лек ветрец, после изведнъж пропадна презглава и потъна в някаква вълшебна мъгла.
— Мади! Джема! Лиз! — чу Сезам собствения си глас, само дето той звучеше така, сякаш идваше от милион километри разстояние. После Сезам видя приятелките си, които летяха край нея сред водопад от звездички. Бяха на път към Каризма!


Втора глава

Когато Дина се върна от Ледената страна, Зорган се вбеси и си изкара върху нея всичкия гняв. Беше й възложил мисията да открадне огърлицата на Сезам, но феята се беше провалила. Точно както преди нея се беше провалила и Никс.
За наказание магьосникът нареди на Дина да седне на покрива на кулата и да повтори милион пъти изречението «Не трябва да се провалям».
Това се беше случило преди месец, а Дина все още повтаряше!
Зорган сновеше из Звездната стая, а в главата му се въртяха мисли за отмъщение.
— Трябва да се добера до огърлицата на Сезам! — каза той на бандрала Ванда. Подобното на птица същество беше кацнало на рамото му и магьосникът галеше проскубания й врат. — Ако успея да я взема, ще направя на Сезам заклинание. Тя ще попадне под моята власт и ще започне да носи намерените талисмани на мен. Хм! Трябва да намеря начин да го сторя…
Зорган се замисли как може да постигне целта си, без никой да го заподозре. Веднъж вече беше опитал (безуспешно) да настрои Сребърната фея срещу Сезам Браун.
— Хм! — изсумтя той, като си спомни как Сребърната фея, неговият стар враг, беше отхвърлила гневно всякакво съмнение в честността на момичето. — Трябваше да се сетя, че тя ще защитава търсачката до последно. Но може би ще успея да убедя кралица Чаровна, че Сезам краде талисманите… Ако кралицата заподозре Сезам, ще нареди да я арестуват. А докато Сезам е затворена в двореца, аз ще имам идеална възможност да открадна огърлицата й. Е, не точно аз. Отново ще превърна Морбреция в паяк, така че тя ще я открадне! Кражбата на гривната мина толкова добре! Сигурен съм, че Морбреция ще се съгласи с плана ми. Но първо да се справя с Чаровна…
Зорган забърза нагоре по стръмното стълбище, състоящо се от сто деветдесет и пет извити стъпала, и нахълта в библиотеката. Огромната му колекция от магически книги веднъж вече беше унищожена от огнедишащите драконови буболечки.
«Това беше акт на отмъщение от страна на драконката Агапого», спомни си магьосникът, и то само защото я бе накарал да пресуши Сребърния вир. Беше му отнело доста време (и цял куп заклинания!), за да възстанови книгите.
Зорган се загледа в хилядите томове по лавиците. Усети как го изпълва задоволство. По подвързаните с кожа книги нямаше и прашинка — всичките бяха старателно забърсани от Никс. Почистването на библиотеката беше нейното наказание за това, че също не бе успяла да открадне огърлицата на Сезам!
Зорган огледа рафтовете, докато едно особено заглавие не привлече вниманието му:

«Редки проклятия и заклинания
Преработено издание
Нови и подобрени заклинания за всеки проблем»

Магьосникът грабна книгата, прелисти я, докато стигна до страница сто петдесет и девета.
— Идеално! — каза си магьосникът. — Веднага ще опитам!
Той прибави към заклинанието имената на Чаровна и Сезам, промени някои подробности, гребна шепа семена и произнесе над тях следните думи:

«Семена, пораснете, цъфнете,
магическа сила поемете.
Ухание сладко цветът ви да носи,
главата на Чаровна изпълнете с въпроси!
Нека мрачно съмнение ума й засенчи,
да вярва на Сезам нека то й попречи.
Подозрение нека кралицата подведе:
търсачката нейна талисманите краде!»

Едва магьосникът беше произнесъл последната дума, когато семената в дланта му внезапно се превърнаха в пищен букет от тъмнолилави цветя.
— Спала! — възкликна Зорган и плесна с ръце. — Сега моментът е много подходящ да изпратя цветята на Чаровна. Никой нищо няма да заподозре!
Той хвърли поглед към календара. Беше меде Елар и кралицата тъкмо щеше да празнува рождения си ден! Какъв късмет! Точно днес! Зорган набързо надраска една поздравителна картичка и я изпрати заедно с цветята в двореца.


Трета глава

Сезам се приземи с тупване до някакъв зид, покрит отгоре с ред искрящи шипове. Поне отначало й се стори, че това е зид, защото само миг по-късно той помръдна. След секунди наблизо се строполиха и Мади, Джема и Лиз.
— Какво ста… — започна Мади, като се надигна и се взря в сребристорозовите люспи, които блестяха пред очите й на утринното слънце.
— Това е о-о-опашка — каза Сезам. — Видях я да помръдва.
— Гадост! — възкликна Джема.
Лиз преглътна и посочи нагоре:
— Погледнете!
Момичетата обърнаха погледи и видяха, че другият край на опашката е прикрепен към огромно тяло.
На гърба лежаха сгънати чифт крила, после започваше дълъг врат, който свършваше с… драконова глава! Драконът хъркаше силно и при всяко издишване издухваше струя горещ въздух към момичетата. За техен ужас той отвори леко едното си око и изглежда силно се изненада да ги види.
— Хрррмм! Ха-хъм! Ами, каква стана тя… — започна той с тон «аз всъщност изобщо не спях». — Вие пък откъде се взехте?
Сезам едва прикри усмивката си. Беше очевидно, че драконът е силно смутен, задето са го заварили да спи. Тя се представи, представи и приятелките си и му обясни, че идват от една далечна, далечна земя.
— Аааааа! — каза драконът и от ноздрите му излезе пара, като от капака на тенджера под налягане. — Вие сте търсачките на талисмани! Праведен ден. Добре дошли в Каризма! Аз съм Пого, пазачът на портата номер осем. Вие сте първите посетители, които изобщо преминават през моята порта. Никога не съм срещал хора от Чуждия свят.
Бяха застанали точно пред пещерата на Пого и Джема забеляза на земята парче навит пергамент.
— Какво е това? — попита тя.
Пого изглежда остана много доволен, че му задават този въпрос.
— Моето родословно дърво! — гордо отвърна той. — Само че е малко поопърлено… Знаете ли, семейството ми произхожда от дракона Агапого!
— Супер! — възкликна Сезам. Тя си спомни онзи път, когато двете с Мади чуха легендата за Сребърния вир.
— Агапого беше онази нещастна драконка, която се удавила в среброто, нали така?
— Да, точно така — потвърди Пого. — Много съм горд, че съм неин потомък. Иска ми се да знаех повече за нея. Имало е време, когато ние, драконите…
Сезам се уплаши, че ако карат така, ще си приказват за дракони цял ден, затова побърза да смени темата:
— Дошли сме да потърсим останалите загубени талисмани — каза тя.
— О, вълшебните талисмани! — каза тъжно Пого. — Кои по-точно?
— Ключът, делфинът, звездата, луната, детелината и монетата — изброи Сезам.
— Хм, сребърната монета… — замечтано продължи Пого. После се прозя. — Знаете ли, тук наблизо има древен кръг от камъни, който носи името Монетите. Може би е добре да започнете търсенето оттам?
Той се прозя отново и клепачите му започнаха да се отпускат.
Сезам почувства, че е напълно възможно да открият талисмана-монета при камъните. А дори и това да не станеше, заслужаваше си да опитат.
— Как да намерим кръга от камъни? — попита тя.
— С карта — отвърна сънливо Пого. После извади една измачкана карта изпод крилото си и я подаде на Сезам. — Но трябва да се върнете преди Седмата сянка…
Последните му думи заглъхнаха.
— Това пък какво означава? — попита Мади.
Но Пого вече спеше. Търсачките трябваше да се справят сами!
Сезам разтвори картата, така че всички да гледат и да открият къде точно се намират. Мади посочи един кръг от подредени една до друга точки.
— Това трябва да са камъните — каза тя.
— О, вижте! — обади се и Лиз, като посочи четири светещи точици на картата.
— Това сме ние! — потвърди Сезам. — Точиците сочат нашето местоположение. Първия път, когато дойдох в Каризма, имах точно такава карта!
— Жестоко! — прошепна Джема.
Момичетата се отправиха да търсят Монетите. Докато вървяха, забелязаха в далечината висока черна кула.
— Ооо! — обади се Мади. — Мисля, че това е кулата на Зорган. Сез, помниш ли какво ни разказа снежният мечок, който ни помогна в Ледената страна?
— Да — отвърна Сезам, — ако си права, то Зорган е захвърлил талисманите точно тук някъде!
— За какво по-точно говорите? — попита Джема.
— Хайде, разкажете ни — намеси се и Лиз.
Сезам и Мади им разказаха всичко, което бяха научили за Зорган при последното си пътуване до Каризма. Когато привършиха с разказа, вече бяха стигнали до обрасъл с трева хълм, обвит в утринна мъгла. На върха му се различаваха смътните очертания на камък, който се издигаше зловещо. Момичетата приближиха камъка и видяха, че в основата му са издълбани знаци, скрити почти напълно от пораснал отгоре им мъх. Лиз изстърга мъха и всички се загледаха в странните думи отдолу.
Първо им се сториха пълна безсмислица, но Сезам обожаваше кодове и пъзели и затова скоро се досети каква е уловката.
— Някой има ли огледалце? — попита тя. — Мисля, че думите просто са написани на обратно!
— Ето — обади се Мади, — вземи моето.
Сезам преписа думите в тефтерчето си, съвсем близо до автографа на Джейсън Флук. Като видя името му, тя внезапно се сети за бъдещата продукция «Похитителите на гробницата». Всичко около филма в момента й се струваше много далечно, но снимачната площадка всъщност беше разположена край древния каменен кръг на келтско светилище, много подобен на този, който се издигаше пред очите им в момента. Какво странно съвпадение! Междувременно Джема не можеше да сдържи вълнението си:
— Леле! Съкровище! — изписка тя. — Обзалагам се, че входът към него е някъде наблизо…
Тя млъкна. Сезам намръщено сочеше към думите, изписани на камъка:
— Джема, не ставай глупава. Тук пише «прокълнато съкровище»! Това е предупреждение. Освен това сме дошли да търсим талисмана-монета. Той трябва да е някъде тук.
— О, не разваляй всичко — отвърна Джема. — Под нас има заровено съкровище! Хайде, де! Ще потърсим талисмана по-късно.
— В никакъв случай! — възпротиви се Сезам. — Как не разбираш! Откакто Зорган е разпръснал талисманите, в Каризма се случват ужасни неща. Положението ще се влошава, докато не намерим и последния от загубените талисмани. Нямаме време да търсим някакво глупаво съкровище и да се занимаваме със заровени драконови кости!
Мади кимна.
— Съгласна съм — обади се тя. — Аз съм с теб, Сез.
— О, каква изненада! — тросна се Джема и извъртя очи. — Ами ти, Лиз? Идваш ли с мен?
Очилата на Лиз се бяха запотили и тя ги свали, за да ги изтрие. Как мразеше споровете! Докато Сезам и Джема се караха, тя си мислеше за написаното върху камъка. Беше толкова интересно…
— Е? — обади се пак Джема.
— Добре — отвърна Лиз. — Ще дойда с теб.


Четвърта глава

Сутринта на рождения си ден кралица Чаровна стана рано. Закуси, отиде до прозореца и погледна навън. Въпреки всички проблеми в Каризма, слънцето грееше все така ярко, а кралицата нямаше търпение да се срещне с всички приятели, които бе поканила на тържество същата вечер. На вратата се почука и влезе прислужницата й Озина.
— Добро утро, Ваше Височество — каза тя. — Честит рожден ден! Толкова поздравителни картички се получиха тази сутрин! А тези цветя пристигнаха току-що.
Тя подаде на Чаровна грамаден букет от тъмнолилави цветя.
— О, колко са красиви! — възхити се кралицата. — Кой ли ги изпраща?
Тя отвори картичката и прочете:
— Странно — каза си Чаровна. — Не познавам този почерк. — После обаче я обзе непреодолимо желание да зарови лице във великолепните цветя. — Ммм! Ухаят прекрасно!
И тя вдъхна отровния им аромат!
Озина излезе от покоите на кралицата и се сблъска с Дорк, който стоеше на стража в коридора.
— Мисля, че Нейно Височество си има таен обожател! — прошепна му прислужницата.

* * *

Заклинанието подейства мигновено. Чаровна се зае да отваря останалите поздравителни картички, но малко по малко главата започна да я боли и тя установи, че непрекъснато мисли за Сезам. Колкото повече я болеше главата, толкова повече мислеше за търсачката, докато най-после я обзе увереност, че има главоболие, точно защото Сезам краде нейните талисмани! Ужасни мисли за момичето, покровителствано от Сребърната фея, зажужаха в главата на Чаровна като разгневени оси.
Кралицата започна да навива кичур коса на пръста си. Обзеха я сериозни съмнения дали милата й приятелка, Сребърната фея, е преценила правилно Сезам. Кралицата се доверяваше на Сребърната фея напълно, възможно ли беше тя да сгреши? Феята беше казала на Чаровна, че момичето има дарба да търси и намира талисманите, и кралицата й беше повярвала. Но може би Сезам притежаваше и дарба да крие талисманите, за да ги използва по-късно за себе си! Къде, в края на краищата, беше намерената сребърна гривна? Къде бяха талисманите, които Сезам вече беше открила? Ами в Чуждия свят, разбира се! Как можеше Сребърната фея да бъде сигурна, че търсачката ще ги върне обратно в Каризма на тяхната законна собственица?
Чаровна решително прекоси стаята и отвори вратата със замах.
— Организирайте група за издирване — нареди тя на Дорк. — Искам следващия път, когато Сезам Браун стъпи в Каризма, да бъде арестувана незабавно. Сестра ми беше права. Това момиче е крадла!
Дорк благоразумно отдаде чест.
— Слушам, Ваше Височество — отвърна той. — Честит рожден ден!

* * *

Дорк се радваше, че кралицата отново е благоразположена към него, макар че не можеше да си обясни точната причина за това. Когато предишния път се беше опитал да арестува Сезам край Пеперудения залив, Чаровна му беше казала, че е направил ужасна грешка.
«Е — помисли си офицерът, — заповедите са си заповеди. Не е моя работа да задавам въпроси на Нейно Височество. Мой дълг е да й се подчинявам и този път няма да оставя Сезам да се измъкне!»
По-късно сутринта Дорк и войниците вече маршируваха покрай замъка на Морбреция. Видяха я да стои високо горе на една от бойните кули и да гледа през малък далекоглед.
Принцесата също ги видя.
— Какво правите тук? — изкрещя тя. — Предполагам, че сестра ми ви е пратила пак да ме шпионирате? Е, кажете й, че нямам никакво намерение да й изпращам подарък за рождения ден!
— Н-н-не, Ваше Височество — заекна Дорк, като изви врат нагоре, за да я погледне. Той малко се страхуваше от буйната млада принцеса. — Имам заповед да арестувам Сезам Браун.
— Така ли? — възкликна Морбреция. Това вече беше изненада. — Какво е накарало сестра ми така да си промени мнението за нея?
— Не знам — отвърна Дорк. — Но Нейно Височество каза, че вие сте били права да подозирате Сезам. Отваряме си очите на четири, за да я засечем, когато отново влезе в Каризма. Ъ-ъ, сигурно имате много ясна видимост от тези кули, Ваше Височество… Б-б-бихте ли била така д-д-добра да се поогледате и да видите дали момичето не е наблизо?
— Добре — тросна се Морбреция. Тя и досега беше оглеждала околността с надежда да зърне Сезам, но не каза това на Дорк.
Ако Сезам беше по следите на поредния талисман или ако вече го беше намерила, Морбреция искаше да бъде подготвена и да се опита да й го открадне. Принцесата сложи далекогледа до окото си и първото нещо, което видя, беше един странен тъмен облак, надвиснал точно над двореца на Чаровна.
«Колко странно — помисли Морбреция, — лилав облак, появил се от нищото насред ясното синьо небе!» Но в този момент четири фигурки в далечината привлякоха вниманието й и тя забрави за облака. Те крачеха внимателно из древния кръг от камъни…
— Леле! — провикна се принцесата и подскочи високо. — Търсачките на талисмани са тук!


Пета глава

— Чудя се защо ли са ги нарекли Монетите? — попита Мади. — Изобщо не приличат на монети.
— Нямам представа — отвърна Сезам, подритвайки туфичка трева. Беше много разстроена заради разправията с Джема, но си знаеше, че беше права да й се противопостави. «Ние сме търсачки на талисмани — каза си Сезам наум. — Тук сме, за да търсим талисманите и нищо друго!»
Ранната утринна мъгла се беше вдигнала и бе разкрила и останалите камъни. Отстрани на всеки един беше издълбана цифра. Сезам и Мади бяха претърсили тревата около шест от камъните и сега стояха пред последния — камък номер седем.
— Този е по-висок от останалите — наблюдателно отбеляза Мади.
Двете обаче не можаха да обсъждат повече камъните, защото в този миг чуха уплашен вик. След няколко минути дотича Лиз, като махаше с ръце.
— Елате бързо! — извика тя. — Джема има нужда от помощ!
Сезам и Мади не се поколебаха и за миг и хукнаха след Лиз с всички сили. Тя ги заведе до една дупка, полускрита в тревата.
— Джема падна долу — задъхано обясни тя. — Виках я дълго, но никой не ми отговори. Ами ако…
Сезам вече беше застанала на четири крака и скубеше тревата и корените около дупката. Останалите й помогнаха и скоро разкриха целия отвор. Лиз се опасяваше от най-лошото, затова трите надникнаха в мрака. Върху едната стена на дупката имаше прикрепени скоби и стъпала за слизане.
— Ще се спусна долу — каза Сезам.
— Внимавай! — каза Мади. — Идвам с теб.
— И аз идвам — обади се Лиз, опитвайки се да бъде смела.
Слязоха на дъното на дупката, но там нямаше и следа от Джема. Приятелката им беше изчезнала.
— Носиш ли картата, Сез? — предложи Мади. — Тя трябва да показва къде е Джема!
— Страхотна идея! — каза Сезам. — Как не се сетих по-рано?
Тя бързо разтвори картата. Да, на нея ясно се виждаше самотна светла точица, която се луташе из някакъв заплетен коридор!
— О, не! — тревожно се обади Лиз. — Джема е поела навътре из това подземие! Страх ме е. Не мога да тръгна след нея.
И тя заплака, а Мади се опита да я успокои.
— Няма нужда да идваш — каза тя. — Остани тук, аз ще отида със Сез. Ще гледаме теб на картата и така ще намерим обратния път!
— Благодаря — отвърна Лиз.
Трите направиха тайния знак на търсачките и се разделиха.
Сезам и Мади поеха по тесен тунел, като не изпускаха от очи светлата точица, която представляваше Джема на картата. Тунелът беше изпълнен от зеленикава мътна светлина и отвратителната миризма на развалени яйца.
— Уф! — възкликна Мади, измъкна носна кърпичка от джоба си и я притисна към носа си.
Сезам се закашля и избърбори:
— Да. Мирише по-лошо и от грибълите! А те вонят наистина отвратително.
Междувременно Джема се придвижваше полека към една подземна зала в центъра на каменния кръг. Тя изобщо не усещаше ужасната миризма наоколо. Чуваше единствено два зловещи гласа, които кънтяха в главата й и я караха да продължава напред:

«Аз съм Пушек, аз съм Дим,
в древна гробница лежим,
смелост имаш ти, ела,
чака те златна планина.»

Джема беше попаднала под злата магия на духовете на два опасни дракона! Тя вървеше по коридорите като сомнамбул, без да съзнава откъде минава или какви опасности я чакат.
Когато влезе в подземната зала, сякаш някой натисна някакво невидимо копче в нея. Беше напълно неподготвена за гледката, която се разкри пред очите й. Сред залата се издигаше огромна искряща купчина: златни пръстени, бокали, монети, съдове, корони, обсипани със скъпоценни камъни. Безценното съкровище се издигаше от пода чак до тавана. Джема зяпна от изненада, а очите й се разшириха от удоволствие.
— Страхотно! — прошепна тя.
После посегна към една голяма блестяща гривна…
Едва я докосна, когато изведнъж пред очите й избухна ярка зелена светлина. Привиденията на два ужасяващи дракона се надигнаха от съкровището, люспите им леко светеха, а отровният им дъх я задуши. Джема отскочи назад и изпищя, но зловещите гласове отново нахлуха в съзнанието й:


Шеста глава

Далеч в Щастливата планина Сребърната фея се приготвяше да отиде на гости в двореца. Беше получила покана от кралица Чаровна за тържеството същата вечер по случай рождения ден на владетелката.
— Бих искала да мога да подаря на Чаровна загубената гривна — каза Сребърната фея на малкото птиче, кацнало на перваза на прозореца й. — Това би бил най-прекрасният подарък!
Тя въздъхна и обърна поглед към тринайсетте вълшебни свещи. Шест от тях горяха ярко в очакване талисманите, на които бяха наречени, да бъдат открити.
— Търпение. Моята специална търсачка вече е намерила седем от талисманите, прибрала ги е на сигурно място и аз не се съмнявам, че скоро ще намери и останалите.
Сребърната фея слезе в градината си, за да откъсне няколко червени мака за подарък на кралицата.
— Ако не мога да дам на Чаровна гривната й, ще й занеса поне тези цветя — помисли Феята и ги завърза с красива панделка. — Ето! Букет, достоен за една кралица!
В този миг остра болка прониза слепоочията й.
— Ужас! — възкликна Феята. — Случило се е нещо лошо.
Тя се втурна в работилницата, а сърцето й лудо биеше.
— Memora compozay tribulato! — каза си тя.
Това беше стара поговорка, която всяка Сребърна фея предаваше на наследничката си: «Помни, че трябва да запазваш спокойствие пред трудностите!».
Феята затвори очи и образът на лилавия облак изпълни съзнанието й. Беше надвиснал точно над двореца! Лоша поличба ли беше? Дали кралицата не бе болна? Може би се намираше в опасност!
Внезапно през лилавата мъгла на облака изплува образът на Сезам и Сребърната фея почувства, че всъщност търсачката се намира в опасност. Сезам беше в Каризма, беше попаднала в някакво мрачно място, свързано с отдавна мъртви дракони!
Видението изчезна. Сребърната фея притисна връхчетата на пръстите си до слепоочията си, за да се съсредоточи.
— Ох! — въздъхна тя най-после. — Сезам носи огърлицата си. Добре. Виждам около нея сребърно сияние. Ако призраците на драконите я застрашат, то ще я закриля.


Седма глава

— Ааааа!
Сезам и Мади замръзнаха на място, когато чуха смразяващия вик на Джема. Той прониза тишината на гробницата и по гърбовете на търсачките пропълзяха ледени тръпки.
— О, Сез — прошепна Мади с треперещ глас. — Джема е в беда. Какво ли се е случило?
Стомахът на Сезам се беше преобърнал, коленете й бяха омекнали и за миг й се стори, че ще й прилошее. Но изведнъж, както беше застанала до Мади, Сезам почувства, че огърлицата започва да я гъделичка, медальонът започна да се затопля и най-неочаквано тя почувства силен прилив на смелост! Не можеше да си обясни какво се случва, но знаеше, че може да се справи с всички опасности, които я очакваха. Тя стисна Мади за ръката.
— Хайде — подкани Сезам. — Има само един начин да разберем!
Двете хукнаха по каменния коридор, следвайки светлинката на картата, която представляваше Джема. Най-после пристигнаха до входа на подземната зала. На прага спряха, ужасени от гледката.
Джема стоеше, неспособна да помръдне, сякаш прикована от невидима сила. Над нея, надвесени ниско, се бяха изправили зловещите призрачни фигури на два гигантски дракона, оголили челюстите си в победоносни усмивки!
Сезам ахна. Драконите призраци се канеха да нападнат Джема! Трябваше да им попречи…
В следващия момент Сезам скочи. Намери се между Джема и двете чудовища. Сребърната аура, която я обвиваше, оказа разрушителен ефект върху тях, макар че самата Сезам нямаше и понятие, че някакво вълшебство я защитава. Търсачката изумено загледа как злите създания се отдръпнаха, гърчейки се в агония, а пустите им очи грееха алени, като запалени въглени. В този миг магията, с която бяха подчинили Джема, се пръсна.
— Сезам! — извика Джема. Внезапно си бе възвърнала дар словото. — Не им позволявай да те хванат!
Драконите призраци бяха вбесени и оглушителният им рев разтърси залата из основи. Сезам закри лице, пазейки се от зловонния им дъх, а те изплюха срещу нея последното си проклятие:

«Аз съм Пушек, аз съм Дим,
в мир вече няма да лежим!
Сезам проклета, бързо вън!
Остави ни във вечния ни сън.»

След това прогърмя едно оглушително:
Последвано от бляскави светкавици, които се разлетяха със съскане наоколо като фойерверки. Момичетата почувстваха как подът под тях се разлюля.
— Вижте! — извика Мади. — Таванът се срутва! Бягайте! Бързо!
Речено-сторено. Трите момичета изхвръкнаха от подземната зала, а огромни каменни блокове рухнаха върху мястото, на което бяха стояли само преди миг. Ако впоследствие бяха посмели да погледнат обратно към слегналата се прах, нямаше да видят нито следа както от драконите, така и от съкровището. То също бе изчезнало до последната монета, погребано под каменна камара.
След миг момичетата спряха в един от прашните коридори, стиснали ръцете си.
— Уф! — обади се Сезам. — Не мога да повярвам, че се измъкнахме от тези ужасни… дракони призраци.
— Да. Беше много страшно — добави и Мади.
— Простете ми — каза Джема. — Аз съм виновна за всичко! Но когато пропаднах в дупката, с мен се случи нещо странно. Чух гласове и…
В този миг Сезам си спомни за Лиз, която ги чакаше при входа на пещерата.
— По-късно ще ни разкажеш — каза тя. — Трябва да се върнем при Лиз. Тя сигурно отдавна се чуди къде сме!
— Нейната светлинка върху картата ще ни помогне да я намерим — обади се Мади. — Хайде да погледнем.
Сезам бръкна в задния си джоб за картата, но нея я нямаше!
— О, не! Сигурно съм я изпуснала в подземната зала. Вече няма как да я намерим.
— Е, значи ще трябва да се справим без картата — каза Джема. — Аз ви вкарах в тази каша, сега аз трябва да ви измъкна от нея. След мен!


Осма глава

Лиз проследи с поглед Сезам и Мади, които изчезнаха в подземния коридор, и седна на земята да ги чака. Спокойствие й вдъхваше слънчевият лъч, който падаше отгоре през дупката, и огряваше в кръг светлина краката й.
— Бих предпочела да чета за тайни съкровища, отколкото да ги търся наистина — каза си Лиз. Вече съжаляваше за решението си да тръгне с Джема. — Сигурна съм, че тук и без това няма никакво съкровище…
Изведнъж някакъв предмет привлече вниманието й. Беше руло пергамент, завързано със сребърна панделка.
— Какво ли е това? — почуди се Лиз, вдигна пергамента и развърза панделката. Внимателно разви рулото и зачете. В него пишеше следното:

«Аз, Силвеста, Сребърна фея ма Каризма, записвам тези събития, които видях със собствените си очи. Днес е осмият ден от меде Арез на петдесетата година от периода на Мрака.
През годините, известни като Мрака, в Каризма живееха два дракона, наречени Пушек и Дим. Те бяха братя и държаха всички в Каризма като свои заложници. Всеки в страната, независимо дали беше беден или богат, трябваше да предаде на драконите всичкото си злато и сребро.
Онзи, който дръзнеше да им се опълчи, плащаше страшна цена: алчните братя изгаряха с дъха си нивите и дома му. Така постепенно Пушек и Дим натрупаха огромно съкровище.
Но на петдесетата година от този тъжен период, когато вече из Каризма трудно можеше да се намери каквото и да било злато или сребро, всеки от двамата дракони започна тайно да завижда на другия за неговия дял от съкровището.
Един ден двамата се скараха за шепа флуки, за седем дребни златни монети. Разправията прерасна в бой, а боят — в страшна битка на живот и смърт! Седем дни и седем нощи драконите се удряха, деряха, цапардосваха, ръфаха и блъскаха един друг, обвити в червени пламъци, които овъглиха земята на километри наоколо.
На седмия ден от зловещия бой двамата врагове бяха много отслабнали и се намираха на крачка от смъртта. Тогава егоистичните и безсърдечни братя сключиха мир помежду си и с последния си дъх проклеха всеки, дръзнал да ги търси в дълбоката им гробница или да посегне на съкровището им:
С тези думи двамата издъхнаха и така настъпи краят на продължилото петдесет години нещастие в Каризма, известно като времето на Мрака.
Пушек и Дим имаха и сестра, наречена Агапого, която по нищо не приличаше на ужасните си братя. Тя беше изпълнена с живот и решимост и пет пари не даваше за проклятието на братята си. Освен това отлично знаеше, че един дракон не може да прокълне друг — драконите се подчиняват на свои специални правила! Така че Агапого се нае със задачата да върне на хората от Каризма откраднатото злато и сребро. Тя покани всички да приберат онова, което злите братя им бяха отнели. Само неколцина дръзнаха да престъпят проклятието на братята и да се приближат до златото, но повечето от жителите на Каризма смятаха, че притежанието на нещо, до което са се докосвали Пушек и Дим, носи лош късмет.
Така че аз, Силвеста, Сребърна фея на Каризма, по силата на властта, която имам над всички ценни метали в земите ни, наредих недокоснатата част от съкровището да бъде закопана дълбоко в една подземна зала под тази могила, като при него бъдат положени и тленните останки на Пушек и Дим.
Като благодарност за стореното добро нашият крал Умбриел подари на драконката Агапого великолепната си колекция от сребърни украшения. Той знаеше колко много Агапого обича среброто! Аз самата изработих със собствените си ръце великолепен бокал, който стана любимата вещ на Агапого. Сега, докато пиша тези редове, драконката пази среброто си в една пещера в Щастливата планина и съм горда да потвърдя, че макар и страшен звяр, тя не притеснява никого в Каризма. Е, от време на време само чуваме силния й рев.
Какво стана със седемте флуки, за които се скараха драконите ли? Аз ги хвърлих високо във въздуха и там, където те паднаха, се появиха седем високи камъка, които нарекох Монетите. На най-високия от тях издълбах няколко думи: предупреждение към онези, които проявят глупостта да притеснят духовете на драконите и да посегнат към прокълнатото злато!
Сега ще скрия този пергамент в пещерата на драконите на сигурно място и нека онзи, който го намери, знае, че всяка написана тук дума е истина.
Силвеста, Сребърна фея»

Лиз тъкмо беше приключила с четенето, когато се появи Джема, последвана от Сезам и Мади.
— О, Лиз — каза Джема, — никога не съм била толкова уплашена през целия си живот! Беше ужасно! Имаше два дракона…
— … на име Пушек и Дим — довърши Лиз и размаха пергамента. — Току-що намерих това. Тук пише всичко за тях. Имали сте такъв късмет, че сте се измъкнали невредими! Мислех, че сигурно сте попаднали под проклятието им!
Четирите момичета изпълзяха обратно навън под слънчевата светлина. След студената тъмна и воняща гробница чистият въздух им донесе истинско облекчение. Лиз смаяно слушаше, докато другите й разказваха за зловещия сблъсък в подземната зала. После тя пък им показа древния свитък.
— Страхотно, Лиз! — каза Сезам, след като го прочете. — Това е невероятна находка. Появата на среброто на Агапого беше загадка до днес. Написаното тук обяснява всичко!
Лиз цялата грейна. Беше много доволна, че е направила поне нещо полезно, докато другите са били изправени срещу такава страшна опасност.
— Пого ще се зарадва да види този пергамент — каза тя. — Сигурно ще бъде много горд да прочете още нещо за своята прародителка.
— Чудесна идея — обади се Сезам, — макар че Пого няма да може да задържи пергамента за себе си. Трябва да го дадем на кралица Чаровна, защото тук е записана важна част от историята на Каризма.
— Правилно — отвърна Джема. — Като стана дума за Пого, дали не е време вече да се връщаме? Драконът каза, че трябва да си тръгнем преди Седмата сянка, каквото и да значи това.
— А още дори не сме намерили талисмана! — каза Сезам.


Девета глава

Сезам вдигна поглед към слънцето, което бавно се спускаше на запад, и предположи, че остава много малко време, преди портата да се затвори.
— Не можем да си тръгнем, преди да сме открили талисмана — заяви тя. — Мади и аз бяхме при седмия камък, когато Лиз дойде да ни извика. Хайде. Ще започнем търсенето оттам.
Върнаха се отново при Монетите. Изправените камъни хвърляха дълги сенки под късното следобедно слънце. Мади застана под седмия камък и изведнъж забеляза нещо.
— Погледнете — каза тя. — Сянката на камъка сочи право към портата. Това е Седмата сянка! Трябва да се върнем, преди да е достигнала до Пого.
— Права си — каза Джема.
— Става все по-дълга — отбеляза Лиз. — Нямаме много време да търсим талисмана.
— Сигурна съм, че ще намерим талисмана-монета някъде тук — обади се Сезам. В гласа й звучеше решимост. — Сезам Браун ще разгадае мистерията! Моля ви, продължавайте да търсите.
Момичетата запълзяха наоколо на четири крака, като разгръщаха всяка тревичка и надничаха под камъните, докато изведнъж Джема изписка от радост.
— Ето го! — извика тя. — Намерих го. Намерих го!
Слънцето бе огряло основата на седмия камък и там, попаднал в една пукнатина и внезапно блеснал на светлината, лежеше талисманът-монета. Джема се наведе, взе го и го положи върху дланта си. Останалите се струпаха да се порадват на мъничката сребърна монетка, на която бе изобразен ликът на кралица Чаровна. Тя искреше със своя собствена светлина.
— О! — каза Сезам. — Прелестен е.
— Добре се справи, Джема! — обади се Мади.
— Направо страхотно! — допълни Лиз.
Джема въздъхна облекчено, надявайки се, че постъпката й е поправила вината й след разправията със Сезам.
— Това е най-хубавото съкровище — каза тя и подаде талисмана на Сезам. А Сезам я прегърна в отговор.
Но търсачките не знаеха, че някой ги наблюдава! Скрити зад камъните, наблизо стояха офицерът Дорк и неговите войници, както и самата Морбреция, която пък се криеше както от търсачките, така и от Дорк, и отряда му.
Когато Дорк видя, че Джема подава на Сезам талисмана, той даде сигнал за атака и сам изскочи напред с вик:
— Сезам Браун! Спри, в името на кралица Чаровна! Отново държиш в ръката си собственост на Нейно Височество. Арестувана си!
Момичетата го зяпнаха.
— О, не, пак ли ти! — промърмори Мади под носа си.
— Какво става? — обади се и Джема.
— В никакъв случай! — заяви високо Сезам и стисна здраво талисмана в ръка. — Не мога да повярвам, че отново ми правите същия номер. Ние сме търсачки на талисмани! Не виждате ли, че се опитваме да помогнем на кралицата и на Каризма?
Лиз подръпна смутено ръкава си. С ъгълчето на окото си тя видя, че още няколко войници се доближават от всички страни. Сезам също ги видя, но освен тях видя и нещо друго: познатата фигура на Морбреция, която се бе притаила в сенките. Сезам се досети, че става дума за капан, и разбра, че трябва да действа, при това бързо!
— Хайде — изсъска тя към приятелките си. — Бягайте!
Търсачките хукнаха с всички сили, изпреварвайки удължаващата се Седма сянка. Бързата реакция на Сезам хвана Морбреция неподготвена.
— Блац! — извика принцесата. — Сезам не трябва да се измъква с поредния талисман!
И тя се втурна след Дорк и хората му, които вече преследваха търсачките с пълна скорост…

* * *

Пого чакаше завръщането на момичетата. Седмата сянка приближаваше все повече и повече и той вече се боеше, че те няма да успеят да се справят. Изпита силно облекчение, когато ги видя да тичат към него. Но защо ли Дорк и войниците му ги преследваха? А какво правеше принцеса Морбреция там отзад?
Пазачът на портата се смути. Той разсеяно размаха своята дълга, обсипана с шипове, опашка наляво-надясно. Фъшш, фъшш, фъшш! Размахването на свистящата опашка беше навик за Пого. Той правеше така, когато се опитваше да проумее нещо сложно.
— Какво става? — попита драконът. — Защо всички преследват търсачките?
— Бързо! — извика той, когато Сезам и момичетата приближиха толкова, че да могат да го чуят.
— Идваме! — извика Сезам в отговор.
След това всичко се случи много бързо. Пого махна с опашка и помете Дорк и хората му, а те се разхвърчаха във всички посоки!
Морбреция се сниши, избягна удара на опашката и се хвърли към Сезам. Беше забелязала, че момичето носи огърлицата си, и опита да й я вземе. Но Мади се досети предварително какво иска Морбреция и в последния момент силно издърпа косата на принцесата, а Джема протегна крак напред и я препъна.
— Магворти! — изпищя Морбреция вбесена, докато лежеше по гръб на земята. Вдигна поглед и видя, че и Дорк, и хората му бавно се надигат един по един. — Нещастници такива! Хванете ги!
Но Лиз вече беше стигнала при портата и подаде пергамента на Пого.
— Ето — задъхано рече тя, — вземи това. Дай го на кралица Чаровна!
С последно усилие търсачките изхвръкнаха през портата и пропаднаха в облак от звездички…
Дорк много се разгневи на дракона.
— Ти си виновен! — развика се офицерът на Пого. — Ако не беше твоята смотана опашка, вече щяхме да сме хванали Сезам и останалите крадли! Трябваше да ги спреш.
Пого се подсмихна.
— Сигурно е станала някаква грешка — отбеляза той. — Тези момичета са търсачки на талисмани. Нейно Височество нареди на всички пазачи на порти да им помагат с всички сили.
— Е, аз също изпълнявам заповедите на Нейно Височество! А тя заповяда да арестувам търсачките! — отговори Дорк. — Те са крадли, а ти току-що им помогна да избягат. Сигурен съм, че Нейно Височество никак няма да е доволна.
— О, ще бъде много доволна даже — ведро отвърна Пого. — Дайте й това.
Драконът измъкна пергамента изпод крилото си.
— Исторически документ. Съдържа много важна информация за драконката Агапого. Моята прародителка! Гарантирам, че кралица Чаровна много ще се зарадва, когато го прочете.
— Хм — отговори Дорк, — все пак е по-добре от това, да се върна с празни ръце.
И той, и войниците му се отправиха към двореца.
Междувременно Морбреция също се беше измъкнала и бе поела към замъка си. На всяка стъпка тя проклинаше Сезам, че отново й се бе измъкнала.
— Следващия път ще бъда готова — закле се принцесата. — Сезам Браун, пази се!


Десета глава

Момичетата се приземиха обратно на снимачната площадка на «Похитителите на гробницата». След секунда се появи и Самира, която тъкмо бе завела Джейсън Флук да му направят няколко снимки.
— Дано не ви е било скучно самички — каза тя.
Момичетата се спогледаха. Ако Самира знаеше! Сезам си помисли, че от тяхното приключение би излязъл страхотен филм, но те, разбира се, не можеха да разкажат на никого за него. Поне, все още не. Тя се усмихна на Самира и пъхна ръка в джоба си, за да напипа безценната малка монета-талисман. После каза:
— Не. Прекарахме си страхотно.
— Да, толкова много има за разглеждане — искрено отвърна и Мади.
— И за правене — допълни Джема.
— Хммм, толкова много… — съгласи се и Лиз, като забърса малко сребърна мъгла от очилата си.
— Чудесно! — зарадва се Самира. После се обърна към Сезам: — Татко ти иска да ви направи обща снимка с Джейсън и с останалите от екипа. След мен, момичета!
Четирите приятелки се запътиха след Самира и застанаха до един камък, където Джейсън и колегите му актьори позираха за снимки. В края на фотосесията Ник подреди и момичетата при тях за една последна снимка. «Сигурно сънувам», помисли Сезам, докато стоеше до Джейсън Флук.
— Усмивка! — каза Ник.
Сезам продължаваше да се усмихва по целия път до вкъщи.
По-късно същата вечер, докато се приготвяше да си ляга, Сезам се замисли за невероятните събития, които им се бяха случили през деня. После погледна снимката, която татко й беше направил.
— Погледни — каза тя на мечето си Алфи, — ето ме мен до Джейсън Флук, най-голямата звезда!
Но щастието й се примеси с тъга, когато се сети за Каризма. Специалната кутия за бижута лежеше отворена на нощното шкафче. Сезам беше горда, че е открила вече осем от тринайсетте загубени талисмана и заедно с гривната на Чаровна ги бе прибрала в кутията на сигурно място. Сега не можа да се въздържи, извади ги и ги заразглежда един по един с възхищение: сърцето с мъничката ключалка, подковата, мидата и котката, нежната малка пеперуда, която бе намерила в паяжината, фенерът и снежинката. А сега и прелестната монета с лика на кралицата…
Сезам прибра талисманите в кутията и затвори капака. Мислите й се понесоха към кралица Чаровна и се завъртяха хаотично. Сезам се почувства объркана и разстроена.
— Защо кралицата се е обърнала срещу мен? — помисли тя. — Чаровна беше изпратила Дорк да ме арестува. Тя мисли, че аз крада талисманите й! Някой трябва да каже на кралицата, че това изобщо не е вярно! Не е честно от нейна страна да мисли така! Аз правя всичко, което мога, за да й помогна. А пет талисмана са все още изгубени…
Алфи се плъзна настрани по възглавницата, Сезам се пресегна и го хвана. После откопча огърлицата си и изведнъж пред очите й изплува образът на Морбреция.
Сезам си спомни как принцесата се промъкваше тайно край Монетите и как се бе опитала да й вземе огърлицата.
— Ще ми се да можех да кажа на Чаровна за поведението на сестра й! — обърна се тя отново към Алфи. — Морбреция е тази, която трябва да бъде арестувана! Тя иска да се добере до талисманите, а и се опита да ми вземе огърлицата. Зорган опита същото. Обзалагам се, че двамата са се съюзили. О, Алфи, колко е объркано всичко!
Сезам подържа още няколко мига огърлицата в дланта си. Много си я обичаше, но защо ли Морбреция и Зорган толкова упорито се опитваха да й я отнемат? Почувства огърлицата топла и усети познатото гъделичкане. «Колко странно — помисли Сезам. — Сякаш някой чува мислите ми.» Тя отвори медальона и оттам я погледнаха усмихнатите лица на Попи и баща й. Сезам се почувства много по-добре.
Внимателно сложи огърлицата до леглото и угаси лампата. «Някак си — помисли момичето, докато се свиваше под одеялото — нещата ще се подредят и всичко ще бъде наред. Един ден всичко ще се оправи.» А дотогава… Дотогава тя нямаше търпение да посети Каризма отново и да открие останалите липсващи талисмани!


Единадесета глава

Луната скоро щеше да изгрее и тържеството за рождения ден на кралицата щеше да започне. Чаровна беше организирала скромен прием. Поканени бяха сто важни държавници, както и някои специални приятели на кралицата. Озина помагаше на Чаровна да облече специалната си рокля за приема: искрящо тюркоазна, обшита с пайети.
— Каризма преживява тежки времена — каза кралицата и сложи на главата си сребърната коронка. — Докато гривната ми с талисманите не бъде намерена, нещата няма да се променят към добро. Което пък ми напомня, че ужасното ми главоболие от сутринта още не ми е минало!
— Божичко, Ваше Височество — каза Озина и се опита да измисли нещо, с което да разведри кралицата. Сети се бързо: — Готвачът е приготвил за вас прекрасна торта!
Чаровна се усмихна.
— Чудесно — отвърна тя. — Ще запазя едно парче и за теб.
Сребърната фея беше сред първите пристигнали гости. Тя слезе от каляската си и ахна. Странният лилав облак, който бе зърнала във видението си, висеше над двореца!
«Какво ли означава това?», зачуди се Феята и побърза да влезе.
Кралицата беше в елегантната бална зала, от чийто таван висяха блестящи полилеи и Феята я поздрави с реверанс:
— Честит рожден ден, Ваше Височество — каза тя. Но за нейна изненада приятелката й не се зарадва, а изглеждаше раздразнена и загрижена. Феята веднага разбра, че нещо не е наред.
— Трябва да говоря с теб за Сезам Браун — каза Чаровна тихо и дръпна Феята настрани. — Убедена съм, че търсачката е крадла! Наредих на Дорк да я арестува. Този път съм сигурна, че няма грешка.
Сребърната фея се ужаси.
— О, грешка има, и то каква! — възкликна тя. — Кога започнаха тези съмнения?
— Мисля, че тази сутрин — отвърна вяло Чаровна. Главата я болеше все по-силно. — Тъкмо след закуска, докато отварях поздравителните картички. Някой ми изпрати цветя и… главата започна да ме боли…
— Какви цветя? — попита Сребърната фея подозрително.
— Ето онези — отвърна Чаровна и посочи към букета от тъмнолилави цветове с тежък аромат.
Феята погледна картичката, привързана към цветята, и магическите й сили веднага уловиха злобната аура на почерка:
— Цветята не са от никакъв доброжелател — каза тя гневно. — Зорган ги е изпратил!
Без да каже и дума повече, феята грабна букета и го изхвърли през прозореца. Това простичко действие оказа невероятен ефект върху главоболието на кралицата и върху лилавия облак над двореца. Те внезапно изчезнаха! Чаровна изглеждаше едновременно зарадвана и объркана.
— Зорган ти е направил заклинание, което да те изпълни със съмнения — обясни Сребърната фея. — Нищо чудно, че си започнала да мислиш лоши неща за Сезам.
— Горката Сезам! — изплака кралицата. — Този проклет магьосник ме измами! Иска ми се да можех да кажа на Сезам колко съжалявам.
— Не се тревожи — отвърна успокоително Сребърната фея и подаде на Чаровна букета от макове. — Един ден със сигурност ще се срещнеш със Сезам, обещавам ти. Тогава ще можеш да й обясниш всичко, което поискаш. Дотогава съм сигурна, че тя ще продължи да търси талисманите.
Тогава в залата влезе почервенелият от смущение Дорк.
— Хммм. Ъ-ъ… Ваше Височество, със съжаление трябва да ви уведомя, че не успях… Работата е там, че… Не успяхме да арестуваме Сезам Браун, защото аз, ъ-ъ… Ненадейно се препънах в опашката на пазача на портата и…
— Прекрасно! — възкликна Чаровна и плесна с ръце от радост. — Просто прекрасно. Сезам Браун не е крадла. Аз бях останала с… погрешно впечатление. Ето, офицер Дорк, вземете си малко торта!
Дорк извъртя очи. Беше напълно объркан. «Момичета — помисли той. — Никога не могат да решат нещо веднъж завинаги!» Разбира се, той не каза нищо такова на кралицата, а й подаде пергамента, който беше взел от Пого.
Чаровна и Сребърната фея го прочетоха заедно.
— Това е забележителна част от нашата история — каза Чаровна, а очите й блестяха от удоволствие. — Благодарение на Сезам и нейните приятелки произходът на вълшебното сребро на Агапого вече не е тайна за нас. Три пъти ура за търсачките на талисмани!


Дванадесета глава

Сребърната фея се върна в работилницата и първото нещо, което видя, бяха тринайсетте вълшебни свещи.
— Ах! — въздъхна тя. — Още една свещ е угаснала. Свещта на сребърната монета.
Монетата вече беше при Сезам и при останалите седем намерени талисмана, скрита на сигурно място.
— Добре — промърмори Феята. — Благодаря ви, търсачки! Преминахте през много опасности, за да намерите безценните талисмани, но се боя, че ви чакат още предизвикателства. Кураж! Кураж, Сезам, за да продължиш със задачата си!
Пет вълшебни свещи още горяха и щяха да горят, докато и техните талисмани не бъдеха намерени. Без значение кога щеше да се случи това.
Феята отиде до прозореца и се вгледа в звездното небе, замислена за странните събития от изминалия ден. Зорган почти бе успял да настрои Чаровна срещу Сезам. Беше планирал удара си хитро и бе използвал мощно заклинание. Какво ли щеше да стане, ако не беше отишла на гости на Чаровна тази вечер заради рождения ден! Нямаше съмнение, че злият магьосник крие още номера в ръкава си. Търсачката трябваше да бъде изключително внимателна…
Какво е това? Падаща звезда! Малък небесен огън, който пресича мрака. Закъде ли лети? Нима отива към света на Сезам? Но това е друга история. Тя ще бъде разказана друг път.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Скрито съкровище от Ейми Трий - Детски книги онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!